Решение № 1273 от 21.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 468/2025 г.

Производството е образувано въз основа на материали, изпратени от ВАС (частно адм.дело № 4730/25г. по описа на ВАС и адм.дело № 175/25г. по описа на АС-Ловеч), съдържащи искова молба от Г. Ц. И. с [ЕГН], адрес: гр.Ловеч, [улица], против Министерство на вътрешните работи, адрес: гр.София, [улица], представлявано от Д. П. М.. Посочва се в исковата молба, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен. Сочи се, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 11.01.2025г. Твърди се, че от получаването на Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на 28.06.24г. до датата на влизане в сила на Решение №2309/27.24г. на АС-Ловеч 11.01.25г. ищецът се намирал в тежко психо-емоционално състояние. Получил нарушения на съня от постоянния стрес, трудност при заспиването, лек и неспокоен сън, чести събуждания, заради наложеното дисциплинарно наказание. Заради неправомерната заповед градения с години авторитет пред колеги и приятели се сринал, което довело до понижаване на самочувствието му. Ищецът започнал да страни от близки и приятели, ограничи социалните си контакти. Достигнал до състояние на отчаяние и депресия, което се отразяваше неблагоприятно и на отношенията в семейството му, тъй като не можел да обясни защо изобщо е наказан. Издаването на заповедта породило неприятно чувство за „нарушител“, въпреки че през цялата си служба винаги се стремял да спазва законите и разпорежданията на ръководството на МВР. Чувствал се некомфортно и от факта, че поради наложеното наказание загубил доверието на колегите си, относно правомерното му поведение и професионализъм. Като заместник ръководител на ОД на МВР-Ловеч и публична личност на ищеца били причинени отрицателни емоции и психологически преживявания. Бил накърнен и авторитетът му в обществото. Отнемането на почетните знаци, с които заслужено бил награден, още повече засилило нервното му напрежение, повишило раздразнителността му, имал прояви на непредизвикана избухливост, враждебност, гневност, трудно съсредоточаване, чувство на безполезност. С отнемането на почетните знаци била потъпкана и гордостта на И.. Твърди, че цялата му професионална кариера е преминала в системата на МВР, като последователно е преминал от най-ниското стъпало да най-високото в йерархията на една дирекция, като винаги се стремял да изпълнява стриктно и съвестно служебните си задължения. По време на службата си в МВР за повече от тридесет години ищецът винаги се стремял към безупречно поведение. Посочва се още в исковата молба, че ищецът е награждаван многократно при различни ръководства на МВР. Приемал служенето си като полицай като призвание. Твърди, че уволнението му било отразено широко в медиите и интернет пространството и станало достояние до широк кръг от лица, вкл. било съобщено по БНР. Твърди се, че и до момента ищецът търпи неприятни психологически емоции, въпреки че актът е отменен, като все още не е възстановил състоянието си на пълноценен човек. Излага се становище, че са налице всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като наложеното му наказание е най-тежкото предвидено в системата на дисциплинарните наказания по чл. 197, ал.1 т.1-6 от ЗМВР, поради което приема за справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди, оценими в размер на 20 000 лв., както и мораторна лихва в размер на 658,78 лв. за периода до 07.04.2025г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Министерство на вътрешните работи да заплати сумата от 20 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, изнервяне, нарушение в съня, понижено самочувствие вкъщи и сред колегите, затваряне в себе си и намаляване на контакти с хората, депресия, нарушени семейни взаимоотношения, нарушен авторитет, причинени в периода от 28.06.2024г. до датата на влизане в сила на решение №2309/27.24г. на АС-Ловеч, в резултат от отменен акт- Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 204 т.1, чл.197, ал.1 т.6 от ЗМВР, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМР е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги„ – III степен и „Почетен знак“ III; както и сумата от 658,78 лв. – мораторна лихва за периода от датата на влизане в сила на Решение №2309/24г. до 07.04.2025г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства за предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ вкл. за причинно следствена връзка между дисциплинарното уволнение на И. и твърдените от него вреди. Посочва се в отговора, че не е налице елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като дейността по налагане на дисциплинарно наказание на служители на МВР не е административна, а вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт, който обаче е постановен по повод служебно правоотношение и не е резултат от административна дейност. Сочи, че не всяко неразположение представлява неимуществена вреда, а неблагоприятните усещания, които предизвиква един деликт, без да се отразява съществено върху душевността, не се схваща като изменение на душевното спокойствие. Твърди се, че на стр.3 пети абзац, ищецът признал факта, че се е почувствал като всеки нормален човек. Оспорва твърденията на И. на стр.2 абзац 6, че след отнемане на почетните знаци се е повишила раздразнителността му, като имал прояви на избухливост, враждебност и гневност. Твърди, че ищецът и преди уволнението е бил избухлив, враждебен и гневен, изводимо от съдържанието на Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч в частта относно показанията на свидетеля Ц. П.. Твърди се, че не са причинени на ищеца неимуществени вреди. Посочва се още, че от момента на евентуалното увреждане е изтекъл период от шест месеца, като през този период няма писмени доказателства за претърпяно увреждане на здравето на И., липсва приложена медицинска документация в исковата молба за наличие на заболявания на ищеца, установени чрез епикризи, като ако е имал здравословни проблеми, възникнали вследствие на уволнението, то те не могат да се определят като сериозни, щом не е потърсил незабавно медицинска помощ, а ефектът им е преходен. Твърди се още, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като не е положил обичайна грижа за здравословното си състояние. Излага становище в отговора на ответника, че претендирания размер на обезщетение е крайно завишен. Счита, че ищецът злоупотребява с правото си по ЗОДОВ, за да се обогати неоснователно. Твърди се, че решението не е оспорено от министъра на вътрешните работи, а развръзката е можела да бъде друга, ако делото е гледано на втора инстанция. Посочва се, че не е налице и причинната връзка между твърдените вреди и деянието. Поради неоснователността и недоказаността на главния иск, се иска отхвърляне и на акцесорните такива. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на исканите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. М. И. с пълномощно по делото, който поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът – Министерство на вътрешните работи, се представлява от главен юрисконсулт Р. М., която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Излага становище за недоказаност на елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ вкл. причинени вреди, които да са пряка последица от административен акт или бездействие. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по депозиран списък и излага подробни съображения в писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен – прокурор И. Ш. изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и предлага на съда да ги отхвърли изцяло. Административен съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото и не се спори между страните, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за нарушение по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на Г. Ц. И. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен. Не се спори и относно обстоятелството, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч с Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч, влязло в сила на 21.01.2025г. Спори се между страните причинени ли са неимуществени вреди на ищеца и в какъв размер от отменения акт, има ли причина връзка между отменения акт и твърдените вреди, както и съпричиняване на вредите от страна на ищеца. За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства. Установява се от заверено копие на кадрова справка рег.№ 8121р-11471/06.06.2024г. – л. 28 от адм.дело № 175/25г., че професионалната кариера на ищеца в МВР е започнала на 23.09.1991г., като И. е заемал различни длъжности: от 01.08.1993г. специалист в отдел 05, служба „Свръзки“ със звание „лейтенант“ повишен в звание „старши лейтенант“ от 01.07.94г. и „капитан“ от 24.06.1998г.; в периода 15.01.200г.-25.02.2002г. - инспектор в група „Имуществени престъпления“ към РПУ-Ловеч при РДВР –Ловеч; считано от 25.02.2002г. до 01.03.2002г. - инспектор в група „Тежки престъпления“ в сектор „Криминална полиция“; в периода от 01.03.20202г.- 15.07.2002г.- ВРИД началник на група „Тежки престъпления“ в сектор „ Криминална полиция“; в периода 15.07.2002г. – 05.11.2003г. - ВРИД началник на сектор „Криминална полиция“. Със заповед на министъра на вътрешните работи бил повишен в звание „майор“, считано от 01.07.2003г. В периода 05.11.2003г.-21.09.2006г. заемал длъжността началник на сектор „Криминална полиция“ към РПУ-Ловеч; считано от 21.09.2006г.-04.02.2010г. - началник на сектор „Криминална полиция“ към ОДП-Ловеч, като му е присъдена категория В – главен инспектор; от 04.02.2010г.- 17.01.2011г. – ВНД директор на ОД на МВР-Ловеч II степен; от 17.01.2011г.-14.04.2015г.- директор на ОД на МВР-Ловеч II степен, като му е присъдена категория Б-комисар; от 14.04.2015г. директор на ОД на МВР-Ловеч II степен, старши –комисар. През 2015, 2017 и 2020г. служебното правоотношение на И. било прекратявано, но на основание решения на ВАС впоследствие същото било възстановявано, като със заповед № 8121К-10003/07.09.2021г. на министъра на вътрешните работи Г. Ц. И. бил възстановено и преназначен на ръководна длъжност, както следва: считано от 09.09.2021г.- заместник –директор II степен, тои и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР-Ловеч „комисар“; считано от 14.09.2022г. – заместник директор, тои и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР-Ловеч, която заема до 27.06.2024г. От същата справка се установява, че по време на службата си Г. Ц. И. е награждаван четири пъти с „Писмена похвала“ за постигнати високи резултати в служебната дейност и осъществен принос при изпълнение на служебните си задължения, както следва: два пъти през 2000г., през 2003 и 2006г.; с „Благодарност“ от директора на РДВР-Ловеч през 2001г.; с „Обявяване на благодарност“ на 05.07.2004г.; с „Колективна парична награда в размер на 120 лв. през 2005г.; с „Обявяване на благодарност“ с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 5 дни през 2007г; с почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга“ – II степен за заслуги, свързани с укрепване на правовата държава, защита на държавните интереси и вътрешната сигурност през 2010г.; с „Почетен знак на МВР III степен“ през 2011г. и с „Колективна парична награда“ в размер на 800 лв. от главния секретар на МВР през 2022г. На ищеца били наложени три наказания: две наказания „Писмено предупреждение“ през 2003г. за срок от 3 месеца и наказание „порицание“ за срок от 6 месеца от министъра на вътрешните работа и през 2015г. Видно от съобщение на л. 20 от делото, решението по адм.дело 350/24г. е входено под № 812400-170/06.01.2025г. в Министерството на вътрешните работи. Установява се от докладна записка рег.№ 295р-4551/19.03.2025г. и отказ за достъп до класифицирана информация № 1/14.03.25г. на ВПИД Директор на ОД на МВР-Ловеч – л. 21 и 22 от делото, че във връзка с изпълнение на Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч и възстановяване на длъжност в МВР на ищеца, било предложено преназначаването му на длъжност началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Ловеч. Стартирана била процедура по проучване за издаване на достъп до класифицирана информация, като бил издаден отказ № 1/14.03.2025г., който бил обжалван пред ДКСИ. На 21.03.2025г. със заповед № 8121К-2909/25г.- л.214 от делото, министъра на вътрешните работи възстановил на длъжност в МВР комисар Г. Ц. И. – заместник-директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Ловеч и го преназначил на ръководна длъжност Началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР- Ловеч , със специфично наименование главен инспектор. На същата дата със заповед № 8121К-2910/21.03.2025г. на министъра на вътрешните работи поради отказан достъп до класифицирана информация на основание чл. 214 ал.1 т.3 и чл.215 ал.3 от ЗМВР Г. Ц. И. бил временно отстранен от длъжност. Установява се от писмо с вх.№ 4296/04.07.25г. на АС-Ловеч ведно със заверен препис на решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч – л. 40-51 от делото, че съдебното решение, с което е отменена Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи АС-Ловеч е влязло в сила на 21.01.2026г. Видно от заверено копие на амбулаторен лист № 240502092170/24г., издаден от доктор П. В. – л. 302 от делото, при преглед на ищеца на 19.02.2024г. ищецът споделил, че от няколко дни след психотравма станал напрегнат, тревожен, загубил настроение, лесно се разплаквал, появили се отново болки в стомаха, подуване, газове, потене на ръцете, не можел да спи, нямал апетит. Отбелязано било в графата „обективно състояние“, че ищецът е вътрешно леко напрегнат, контактен, със загрижен лицеизраз, мисловния му процес е свързан с отделни депресивни мисли, емоционално тревожен, леко дестимен, с понижена действена активност. Като терапия били изписани мисол и бриека. Установява се от извлечение от издание Mediamall от 20.05.2024г. – л. 103 от делото, онлайн издание Труд от 21.05.2024г. – л. 104, вестник Сега от 11.11.2025г.- л.105, БНР от 11.11.2025г., ел.издание на Дарик , без данни за дата на публикуване и извлечение от ел.издание БНР, публикувано на 08.07.2024г.- л. 31 и 32 от адм.дело № 175/25г., че в преката били изнесени публикации, в които се съобщавало, че заместник директорът на ОД на МВР-Ловеч е уволнен дисциплинарно, че срещу него е имало досъдебно производство за кражба на ток, както и че бил замесен заедно с директора на ОД на МВР-Ловеч в скандал за осигуряване на достъп до класифицирана информация. Видно от справка с вх.№ 6860/02.12.2025г., издадена от РС-Ловеч и приложените към нея заварени преписи от съдебни актове, НОХД № 86/24г. по описа на РС-Ловеч е образувано на 30.01.2024г. по обвинителен акт на РП-Ловеч по досъдебно производство №32/2021г. по описа на ОСС при ОП-Ловеч. Последното е образувано на 14.12.2021г. въз основа на постановление на прокурор от РП-Ловеч, с което е възложено разследването на следовател при ОСС за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК срещу Г. Ц. И.. На 21. 11.2024г. по делото е постановена Присъда № 30/24г., с която Г. Ц. И. бил признат за невиновен в това, че на неустановена ден в периода от 08.12.2014г. до 13.11.2019г. в гр.Ловеч осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България„ АД-гр.София, като създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.234в, ал.1 от НК. С Решение № 128/13.10.2025г. по ВНОХД №245/25г. по описа на ОС-Ловеч присъдата е потвърдена и е влязла в законна сила. Установява се от представената от д-р К. П. при МБАЛ „Проф.Д-р П.Р.“ АД-гр.Ловеч документация на л. 181-206 от делото, че ищецът е диагностициран с основна диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, като му били направени прегледи на 29.07.24г., 26.07.24г., 07.08.24г., 07.11.24г., 24.03.25г., 09.06.25г., 25.06.2025г., 25.08.25г., 28.08.25г., 25.09.25г., 24.10.2025г. и 25.11.2025г., всички при амбулаторни условия. Лекувано било увреждания на мениска поради контузия на коляното, както и синдром на раздразненото черво. Установено било, че освидетелствания бил в добро общо състояние и бил насочен за хранително-двигателен режим с цел постигане на контрол на рисковите фактори, като му били обяснени възможните странични действия на лекарствената терапия. В резултат от консултация със специалист от 09.06.2025г. е отбелязано, че пациентът е с епизоди с повишаване на артериалното налягане. Установява се от заверено копие от болничен лист № Е20251994092 – л. 213 от делото, че Г. Ц. И. е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 27.11.25-26.12.2025г., с диагноза увреждания на мениска. С писмо рег.№ 295р-19348/27.11.2025г. директорът на ОД на МВР-Ловеч предложил на Директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР да оспори болничен лист № Е20251994092 за временна неработоспособност на Г. Ц. И. поради публикация в сайт на информационна агенция „Блиц“ от 31.10.2025г. относно кадри, заснети в град Ловеч, на които се виждал служител на МВР да ремонтира покрив на частен имот заедно със сина си без каска и предпазни средства, като според автора на сигнала лицето е Г. Ц. И.. Установява се от представеното от ищеца и неоспорено от ответника становище с изх.№ 13904/16.12.2025г., издадено от криминални психолози при „Ассет“ ЕООД – гр.София относно актуалното психологично състояние на Г. Ц. И., че в емоционален план у И. се наблюдават завишени нива на тревожност и силен непреработен стрес, които се изразяват и по време на беседата във физиологични промени, състоящи се в пребледняване на лицето, тремор на ръцете, потене, засилена жестикулация при илюстриране на ключови моменти от разказа. В хода на психологичната беседа са установени редица признаци, които са показателни за наличието на остра стресова реакция, изразяващи се в тревожност, потиснатост, затваряне в себе си, безсъние, кошмари, апатия към заобикалящата го среда, липса на желание за комуникация с околните, нежелание за хранене. Тези състояния се влошават вечер, като са придружени с изпотяване, затруднено дишане, което на моменти води и до загуба на съзнание. Установени са данни за наличие на психосоматични прояви от страна на стомашно-чревната система, които корелират с продължително преживяно психо-емоционално напрежение, хроничен стрес и повишена тревожност. Хроничният стрес и продължителното тревожене активират автономната нервна система и това може да доведе до прояви с функционален стомашни оплаквания като болка, тежест, гадене, киселини, промени в апетита и нарушено храносмилане, без наличие на първична органична причина или при обостряне на вече съществуващо соматично състояние. В заключение становището е, че е налице състояние на остра стресова реакция, в съчетание с висока тревожност, които са довели до развитие и поддържане на психосоматични прояви от страна на гастроинтестиналната система. Установена е причинно-следствена връзка между преживените стресови събития, утежнени от емоционална ангажираност и притесненията на членовете на семейството, и настъпилите психосоматични симптоми. Тревожността се поддържа и усилва, както от обикновените служебни обстоятелства, така и от субективното преживяване на отговорност към близките лица. Констатираните нарушения оказват неблагоприятно влияние върху психичното и соматичното здраве на изследваното лице, без да водят до тежко психично разстройство или пълна загуба на работоспособност. Състоянието може да бъде определено като потенциално обратимо при адекватна медицинска и психологична интервенция, както и при редуциране на стресогенните фактори. По делото са разпитани като свидетели М. А. Г. – Ш., Й. Н. И. и П. М. П.. От показанията на св. М. А. Г. – Ш., се установява, че свидетелката е съдебен лекар в гр.Ловеч от 1969 година. От 1991година познава ищеца, като са работели през годините заедно и са в изключително добри отношения. Посочва, че И. е добър, лоялен, стабилен като мъж и човек, отзивчив. След уволнението, което било връчено на рождения му ден, свидетелката му съдействала за получаване на психиатрична помощ, като свидетелката лично го придружила при психиатрите д-р Е. и д-р В., работещи в Държавната психиатрична болница в Ловеч, и присъствала на прегледите. Изписани му били лекарства. Свидетелката е категорична, че уволнението на ищеца имало отзвук в целия град, като се е коментирало – някои положително, други отрицателно. Обществото се възмущавало как може да му бъде връчено уволнението на рождения ден. Съобщения в тази насока в национален ефир и в медии свидетелката не е възприела. По отношение на емоционалното му състояние г-жа Г. – Ш. съобщава, че ищецът е бил потиснат, по-избухлив в сравнение с преди, раздразнителен, по –притеснен. Пред нея И. се оплаквал от безсъние, че не се чувствал добре психически, бил променен, изпотявал се безпричинно и не можел да спи. По отношение на наказателното дело, свидетелката посочва, че по същото е бил оправдан и то е останало в миналото, поради което не са го коментирали с ищеца. Последното виждане с И. е било осъществено няколко дни преди заседанието, без да е търсен контакт с него, като ищецът й се видял по-спокоен, но отново споделил, че не може да спи. Пред г-жа Г. – Ш. И. не е споделял за отношението на колегите му към него, както и за взаимоотношенията му със членовете на семейството му. Сочи, че е единственият, който и е помагал при изпълнение на служебните си задължения, както и че при сбирки с колегите му е наблюдавали добри отношения между тях. От показанията на св. Й. Н. И. (съпруга на ищеца) се установява, че заповедта за дисциплинарното уволнение на Г. И. е връчена на рождения ден на ищеца в дома му. Заповедта станала достояние в медийното пространство. След първоначалните коментари и изявления ищецът спрял да ги чете и започнал да ги избягва, защото се натоварвал още повече, но взел решение да даде изявление по БНР, за да каже, че няма нищо общо с това, за което е дисциплинарно уволнен. Свидетелката работела в Окръжна прокуратура – Ловеч, като всички служители и магистрати там коментирали случващото се. След това ищецът коренно се променил- станал много избухлив, неспокоен, нощем не можел да заспива; обикалял стаите, лягал и ставал; държал се много лошо спрямо семейството си; бил много притеснен, спрял да коментира с приятелите си. Свидетелката сочи още, че И. не искал изобщо да се събира с никого. По време на разговор с него, не слушал какво му се говори. Излизал навън да се разхожда в двора пред къщата. Опитал да се справи с напрежението, като по цяло ден стоял при свой приятел, който отглеждал животни извън града. Целта му била да не среща с хора. Станал сприхав, викал много. Затворил се изцяло в себе си. Не искал за комуникира с никого. Промените в държането му се забелязвали и до днес вкл. в отношението му към децата му. Свидетелката посочва още, че след възстановяването му на работа отказали достъп до класифицирана информация и отново останал без работа. Понастоящем е назначен в РУ-Троян. Тъй като не допускал никого до себе си, свидетели на поведението му са само най-близките му. Свидетелката е категорична, че промяната в поведението е резултат от дисциплинарното уволнение, а не и наказателното производство. Промяната в поведението му е вследствие на уронване на имиджа му като ръководител, тъй като съпругът й се борел за справедливост, а бил обвинен в извършване на далавери. Свидетелката потвърждава, че ищецът търсел често помощ от д-р Г. , особено вечер когато от притеснения и нерви състоянието му се влошавало и получавал спазми. Д-р Г. го придружавала при специалисти и психолог. Изписали са му лекарства за нервите и за облекчаване на спазмите. От показанията на св. П. М. П., че установява, че с Г. Ц. И. се познават от 1986 г. Заедно са завършили Военния университет в гр. Велико Търново и са приятели и понастоящем. Работели съвместно в МВР до 2012г., когато П. напуснал системата. Свидетелят чувства ищеца като брат. Описва го като добронамерен, винаги помагащ на всеки. През 2024г. свидетелят се обадил по телефона на И. и разбрал за уволнението му. От колеги и приятели разбрал за причината – заради номера в КАТ. След този ден многократно Г. И. посещавал П. П. в село Българене, където последният се занимавал с животновъдство, но ищецът бил променен. Г. И. бил затворен в себе си, не можел да спи, подпухнал. Станал „съвсем друг човек“. Опитите на свидетеля да разговарят както преди оставали безуспешни. И. не споделял и не разговарял не само с П., но и с останалите им приятели в групата. Свидетелят съобщава, че И. е търсел медицинска помощ. Съдът кредитира изцяло в доверие показанията на свидетелките М. А. Г. – Ш. и Й. Н. И.. Показанията им са логични, подробни, последователни и единни. Те съответстват както помежду им, така и на писмените доказателства по делото, поради което се възприемат от съда за обективни и достоверни. Съпружеската връзка между Й. Н. И. и ищеца и колегиалните и приятелски взаимоотношения между св. М. А. Г. – Ш. и И. не влияят на достоверността на показанията им, тъй като същите изцяло съответстват на писмените такива и заключението на вещите лица по назначената съдебна експертиза. Съдът приема, че тези обстоятелства не се отразяват на верността на показанията им, предвид съответствието с множеството писмени доказателства – копие на амбулаторен лист, издаден от доктор П. В., извлечение от сайтове на информационни агенции, кадрова справка № 6860/25г. и др. Ето защо съдът ги приема за правдиви и достоверни. Показанията на свидетеля П. М. П. също съдържат факти и обстоятелства в подкрепа на изложеното в исковата молба за причинени негативни последици от уволнението, като с изключение на частта относно датата на провеждане на разговор с ищеца на 26 юни по повод рождения ден на Г. И., съдът ги кредитира с доверие. В тази част показанията се явяват недостоверни предвид обстоятелството, че рождения ден на ищеца е на 28 юни, а към дата 26 юни, на която дата свидетеля посочва, че се е провел разговора му с И., процесната заповед за дисциплинарно уволнение все още не е била издадена. Независимо от това дали се касае за грешка поради изминалото продължително време или друго, съдът не кредитира с доверие показанията в тази им част. В останалата част показанията на свидетеля П. кореспондират изцяло с тези на останалите две свидетелки, както и писмените доказателства по делото, поради което съдът ги приема за обективни и безпристрастни и ги съобрази при вземане на решението си. По делото е назначена психологично-психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещите лица по нея, ищецът не се води на ДН към ОДНБПЗ, няма регистрирани хоспитализации в Психиатричните клиники към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, като има регистриран амбулаторен преглед при психиатър на 19.02.2024 г. Във връзка със съдебния процес ищецът споделил психични преживявания, свързани с накърнена чест и професионално достойнство и произтичаща потребност да защити и утвърди представата си за справедливост и овъзмездяване за личните си неблагополучия, реабилитиране на имиджа си и възстановяване на накърнения си професионален и личен авторитет като проявява постоянство и последователност при следването на целите си, заявявайки че преследва истината. При освидетелствания е характерен защитен механизъм е интелектуализацията и соматизацията като разнообразните физически оплаквания отразяват персистиращо напрежение, тревожност и емоционален дискомфорт. Предразположен е да соматизира тревогата и неудачите в социален план. Лица с оформения профил разкриват неопределени здравословни оплаквания, които се увеличават при стрес и отшумяват с изчезването му. Обикновено липсват външни прояви на силна тревожност и депресия, но личността функционира на редуцирано ниво на ефективност. Сред обществеността са склонни да отричат дискомфорт и рационализират като изглеждат свръхконтролирани. След уволнението си от позиция директор на ОД на МВР- Ловеч / 28. 06. 2024г./ преживяванията на освидетелставния са с интензитет на тревожно-депресивна симптоматика, налагаща търсенето на професионална психолого-психиатрична помощ. Съзнанието му е било ангажирано с мисловни руминации на случилото се, нарушени са били настроението, апетита и съня му, споделя за намален биотонус и блокирана инициатива за обичайни активности, депримираност и безразличие, социално оттегляне и избягване на контакти. Търсил е психологична подкрепа от специалист, както и специализирана психиатрична помощ като е следвал медикаментозна терапия, за което представя медицинска документация. При интервюто споделил за негативни преживявания от тревожно- депресивния регистър след уволнението си от позиция директор на ОД на МВР- Ловеч / 28. 06. 2024г./, които са отшумели след продължителност от 2-3 месеца. Към момента следва лечение и във връзка с новооткрито онкологично заболяване, което е допълнителен стресогенен фактор с негативно въздействие върху психичното му състояние, но заявява мобилизация на усилията си за справяне, приема и следва предписаните му назначения от лекуващ медицински екип. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещите лица, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, съответно на писмените доказателства по делото. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203, ал.2 от АПК и чл.86 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Изпълнителна агенция по околна среда. Предвид гореизложеното, исковите претенции се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетенията, присъждани по този ред, също имат характер на парично компенсаторно средство за претърпени вреди. Обективният обхват на нормите чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. ЗОДОВ в обективните предели на нормите си не въвежда нито времеви критерий на търпене на вредите, нито съдържа база за изчисление на дължимото обезщетение. Той изрично предвижда пълна обезвреда на причинените от незаконната административна дейност вреди, за целия доказан период на търпене на вредите, а на обезщетяване подлежат всички по вид и характер вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не съдържа и ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност. Не е ограничен по вид и увреждащият юридически факт, резултат от административна дейност. Той може да бъде акт, действие или бездействие. Обстоятелството, че ЗОДОВ цели да компенсира не само имуществените, но и неимуществените вреди, е изрично предвидено в чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, както и в § 1 ЗР ЗОДОВ, препращащ към гражданските и трудовите закони по въпросите на имуществената отговорност. Вредата се обезщетява изцяло, независимо от нейния вид, а правото на обезщетение принадлежи на всеки правен субект, неблагоприятно засегнат от незаконен акт, действие или бездействие на държавен, респ. общински орган, който е резултат от административна дейност. Ето защо съдът приема, че Г. Ц. И. има правен интерес от водене на настоящето производство, а исковата молба е допустима. На първо място съдът приема, че по делото безспорно се доказа наличие на първата от изложените по-горе предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен адм.акт. В тази насока са приобщените по делото писмо с вх.№ 4296/04.07.25г. на АС-Ловеч и заверен препис на Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч – л. 40-51 от делото. Съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на МВР, че не е налице елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като дейността по налагане на дисциплинарно наказание на служители на МВР не е административна, а вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт, който обаче е постановен по повод служебно правоотношение, свързано с полагане на труд респ. като такъв не е резултат от административна дейност. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарните наказания на държавните служители в МВР се налагат с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР отговаря на изискванията на чл.21 от АПК и изразява едностранно властническо волеизявление на органа с изпълнително- разпоредителни функции, които непосредствено засяга законни права на адресата. В случая в ЗМВР е предвидено специално производство по издаване на индивидуални административни актове, каквито са заповедите за налагане на дисциплинарни наказания. Включването им в специален закон, а не и в АПК, не дерогира характера им като такива. Трайна е практиката на ВАС, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е административен акт, който подлежи на оспорване по реда на чл. 211 от АПК. В тази насока са Решение № 1781 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1116/2015 г., Решение № 9238 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2015 г., V о., Решение № 13345 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2015 г., V о., Решение № 5411 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 833/2017 г., V о. , Решение № 2417 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2018 г., 5-членен с-в и мн.др. На следващо място, съдът приема, че ищецът доказа при условията на чл.154, ал.1 от ГПК, че са му причинени неимуществени вреди. В процесния период при ищеца са наблюдавани високи нива на тревожност, в резултат на силен стрес. И. бил тревожен, потиснат, затворил се в себе си, страдал от безсъние. Липсвало желание за комуникация с околните, като изпитвал апатия към заобикалящата го среда. Към близките си се държал агресивно и раздразнително, не разговарял със съпругата си, децата си и близките приятели. Не споделял чувствата и емоциите си. Появили се панически пристъпи, които зачестявали вечерно време и наложили предприемането на медикаменти за депресия и блокиране на болката от увреждане на нервите. Хроничният стрес и продължителното тревожно преживяване активирали стомашните му оплаквания и последният изпитвал болки в стомаха, подуване, газове, потене на ръцете, промени в апетита и нарушено храносмилане. Ищецът бил с понижена действена активност, лесно се разплаквал, станал напрегнат и загубил настроение. При посещенията си при личния лекар въпреки отразеното в амбулаторните листове добро общо състояние, в периода от получаване на заповедта за уволнение до постановяване на решението по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч ищецът бил с основна диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, но освен от увреждания на мениска поради контузия на коляното, бил лекуван и от синдром на раздразненото черво – л. 302 от делото. Мисловният му процес бил свързан с депресивни мисли. В тази насока са гласните доказателства, съдържащи се в показанията на М. А. Г. – Ш., Й. Н. И. и П. М. П. , както и писмените такива - представената от д-р К. П. при МБАЛ „Проф.Д-р П.Р.“ АД-гр.Ловеч документация на л. 181-206 от делото; копие на амбулаторен лист № 240502092170/24г., издаден от доктор П. В.; становище с изх.№ 13904/16.12.2025г., издадено от криминални психолози пир „Ассет“ ЕООД – гр.София, както и заключението на вещите лица по назначената психолого-психиатрична експертиза. Видно от заключението на последните при И. е характерен защитен механизъм, а именно интелектуализация и соматизация, като разнообразните физически оплаквания отразяват персистиращо напрежение, тревожност и емоционален дискомфорт и Г.И. е предразположен да соматизира тревогата и неудачите в социален план. Действително при обследването от вещите лица по назначената СППЕ споделил, че негативните преживявания са отшумели след около три месеца, но от показанията на свидетелката Й. Н. И. и понастоящем се забелязват промените в държането му, като въпреки че е грижовен ищецът на моменти се държи зле с близките си. Вещите лица обаче са категолични, че лице с такъв профил разкрива неопределени здравословни оплаквания, които се увеличават при стрес и отшумяват с изчезването му. Такъв тип лица са склонни да отричат дискомфорт и рационализират като изглеждат свръхконтролирани. Последното подкрепя извода на съда, че макар при провежданите многократно прегледи от личния лекар да е отразено добро общо състояние, на психично ниво уволнението на ищеца е оказало върху него изключително травмиращ и стресиращ ефект, като е повлияло дългосрочно върху състоянието му. Склонността на ищеца да отрича дискомфорт и форма на защитна реакция и не дерогира наличните доказателства за настъпили негативни психични преживявания. Обстоятелството, че ищецът е търсел психологична подкрепа от специалисти - д-р Г., д-р Е. и д-р В., доказва по безспорен и категоричен начин, че ищецът е търпял негативни преживявания, в резултат на което е следвал и медикаментозна терапия. Същевременно следва да се отбележи, че ищецът е бил на ръководна длъжност и уволнението му е довело до завишаване на интензитета на понесените вреди. Действително ръководните държавни служители, в качеството им на публичноизвестни лица трябва да проявяват по-висока степен на толерантност и по-голям праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността и дейността им - Решение № 309 от 27.05.24 г. на ВКС по гр. д. № 2654/23 г. на Първо г. о.; Решение № 486 от 31.07.25 г. на ВКС по гр. д. № 2654/23 г. на Първо г. о.; Решение на ЕСПЧ по дело Ч./България; Решение на ЕСПЧ по дело К./България и др. При съобразяване на обстоятелството обаче, че през периода 2015 – 2022г. служебното му правоотношение е било прекратявано неколкократно и с решения на ВАС е бил възстановяван на работа, а уволнението през 2024г. се явява поредно отменено от съда, то тези факти обосновават завишен размер на обезщетението, за да се компенсират негативните изживявания на лицето във връзка с него. Именно тази поредност е основание за завишаване на размера на обезщетението, което съдебната практика е приела за сходни случаи. Вредите, които е претърпял, също не могат да бъдат ограничени в рамките на шестмесечния период, в който е бил уволнен и впоследствие отменена заповедта. Те са по-продължителни и продължаващи и до днес, предвид увреждането на професионалното му име и репутацията като служител на МВР. Пред съпругата си ищецът сподели, че са накърнени честта му и професионално му достойнство и има потребност да защити и утвърди представата си за справедливост и овъзмездяване за личните си неблагополучия, за реабилитиране на имиджа си и възстановяване на накърнения си професионален и личен авторитет. Следва да се отбележи, че с отменената заповед е отнето на основание чл.210, ал.7 от ЗМВР почетното отличие на МВР „За доблест и заслуги“ III степен (съгласно МЗ № К-7517/24.06.2010г.) и Почетния знак – III степен ( съгласно МЗ № К-6665/24.06.2011г.), с които комисар Г. И. е бил награден, ведно с карта № 2506 на награден с „Почетен знак“ на МВР. Съгласно чл.6 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР, най-високото професианално отличие е именно „почетен знак“, с който министърът на вътрешните работи награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България, както и опазването на живота и здравето на гражданите, на имущество, исторически и културни ценности от пожари и престъпни посегателства, за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа и продължителна служба в МВР. Почетното отличие на МВР "За доблест и заслуга" се учредява от министъра на вътрешните работи за награждаване на служители на МВР, за особени заслуги, свързани с проява на смелост и доблест при изпълнение на служебните им задължения и на гражданския дълг, както и за заслуги, свързани с укрепването на правовата държава, защитата на държавните интереси, вътрешната сигурност и сигурността на Европа- чл.22. Тези отличия са символ, че ищецът се е отличил с високи резултати, инициативност и професионализъм при решаването на служебните задачи и имат продължителен стаж в МВР. Действително разпоредбата на чл. 210, ал. 7 от ЗМВР е императивна по своя характер. На жалбоподателя е прекратено служебното правоотношение поради дисциплинарно уволнение, като към датата на издаване на процесната заповед същият е сдал длъжността. Настъпването на този юридически факт обосновава правомощието на министъра да приложи цитираната разпоредба. Отнемането на почетните отличия въз основа на заповед, която впоследствие е отменена като незаконосъобразна, обаче също е допринесло за увеличаване на негативните емоции и преживявяния за И., тъй като индицира пред обществото и колегите му, че ищецът е извършил действия, несъвместими със закона и моралните норми. По делото са налице доказателства, че чрез отменената заповед не само са му причинени негативни емоции с висок интензитет вкл. е чувствал вътрешно чувство на разочарование и обида, засягащи неговата чест, но и ищецът е бил дискредитиран в обществото, други членове на обществото са променили отношението си към него и са коментирали публикациите в пресата и уволнението му . Последното е намерило и отзвук в пресата и средствата за масова комуникация вкл. дигитални интернет канали, което допринесло за високия интензитет на емоциите му и страдание на психичното му здраве, довело е да търсене на професионална помощ. Доказателства за вредите са множеството писмени доказателства – документацията от д-р К.П., копия на амбулаторни листове, становище с изх.№ 13904/25г. от „Ассет“ ЕООД, заключението на вещите лица по назначената съдебна експертизата, както и гласните доказателства в показанията на тримата свидетели, разпитани по делото. Налице е и пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и неправомерното уволнение на ищеца, което е във връзка с изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед. Действително през този период е продължавало наказателното производство, образувано през месец декември 2021г., но същото е приключило с оправдателна присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен, поради което не може да се приеме, че това негативно събитие се е отразило и повлияло върху настроението и емоционалното състояние на И.. Съдът не споделя становището на ответника за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Доказателства за такова по делото липсват. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника относно липса на доказателства за влошаване на здравословното му състояние, за доброто общо състояние при проведените амбулаторни прегледи, за извършването на ремонт на покрива на къщата от ищеца и личностови характеристики, свързани с конфликтност и враждебност към служители на МВР преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, изводими от мотивите на други съдебни решения. Тези твърдения се не доказаха от ищеца. Действително в заверено копие на сведение рег.№ 295000-6545/29.05.2024г., дадено от Р. Л. П. до министъра на вътрешните работи, лицето пресъздава разказани му от трети лица – сестра си Ц. П., работила в сектор „ПП“ и инспектор Н. Н., за случая с регистрационен номер и за ръководен служител на ОД на МВР-Ловеч до м.04.2013г., част от служители на ОД на МВР-Ловеч изпитвали страх от характера на комисар И., като поведението му се отличавало със скандали, викове, обиди и търсене на отмъщение. Този документ обаче съставлява частен диспозитивен документ, който не разполага с материална доказателствена сила за обстоятелствата в него, а само формална такава. Същевременно по делото са налице безспорни и категорични доказателства, че в резултат на отменената заповед И. е развил психично разстройство, като е страдал от негативни изживявания повече от пет месеца, като и понастоящем в поведението му има промяна в отношението му към членовете на семейството му. С оглед на горното, съдът приема, че са налице всички предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ и иска за обезщетение за причинени неуимеществени вреди е доказан по основание. По отношение на размера на обезщетението, то съдът съобрази при определянето му разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ. Съгласно тази норма размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съдът, като взе предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, отражението им върху личния живот и здравословното състояние на лицето, периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за И. счита, че за обезщетяването им следва да бъде присъдено обезщетение в размер на четири минимални работни заплати за страната за всеки от месеците, в които ищецът е претърпял увреждане за процесния период от 26.08.24г. до 26.01.2025г., но предвид диспозитивното начало в процеса съдът следва да ограничи размера на обезщетението, като уважи изцяло основния иск до претендиарния размер. Основателен и доказан е и акцесорния иск за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба от 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането. По отношение на втория акцесорен иск за мораторна лихва за сумата от 336,83 евро за периода от 21.01.2025г. до 07.04.2025г., както и законна лихва върху главницата от 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането, в исковата молба ищецът е посочил началния момент цифрово като 11.01.2025г., а текстово "от датата на влизане в сила на решение № 2309/27.12.2024г. на АС-Ловеч". С оглед разминаването между цифровото и текстово изписване на началния момент, за който се претендира мораторна лихва, следва да се приеме, че се търси датата, която е изписана текстово, а именно датата на влизане в сила на решението. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на забавата за плащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт е именно датата на влизане в сила на съдебното решение, с което актът е отменен. Ето защо съдът приема, че претендираната сума от 658,78 лв. респ. 336,83 евро, е за периода от 21.01.2025г. до 07.04.2025г. и същата следва да бъде присъдена в полза на ищеца. Предвид изхода по делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК на л.302 от делото, а именно за сумата от 5,11 евро държавна такса, сумата от 607,87 евро депозит за вещи лица по назначената психолого-психиатрична експертиза и сумата от 971, 45 евро адвокатско възнаграждение или общо 1584,43 евро. Възражението на процесуалния представител на ответника съдът приема за неоснователно. По делото са проведени пет съдебни засадения, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под минимума в чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо искането за разноски следва да бъде уважено изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът