Решение № 226 от 3.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 452/2025 г.

Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК. С присъда №260037/27.10.2021г., СпНС /закрит/, 17-ти състав е признал подс.Л. В. В. за невиновен в това, че за времето от неустановена дата от началото на м.май 2015г. до 12.12.2018г., на територията на Република България, град Банско, участвал в организирана престъпна група, по смисъла на члр.93 т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.307г ал.1 т.2 вр.чл.307в ал.1 от НК – обещаване и даване на повече от двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФК „Банско“, на облага, която не им се следва, за да повлияват на развитието на спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, в които участвал ПФК „Банско“, като губят спортните състезания, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участвали още Й. Д. Б. и И. Г. Т., като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от уговарянето на резултата от спортните състезания, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК. Със същата присъда, съдът признал подс.И. Г. Т. за невиновен в това, че за времето от неустановена дата от началото на м.май 2015г. до 12.12.2018г., на територията на Република България, град Банско, участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93 т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.307г ал.1 т.2 вр.чл.307в ал.1 от НК – обещаване и даване на повече от двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФК „Банско“, на облага, която не им се следва, за да повлияват на развитието на спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, в които участвал ПФК „Банско“, като губят спортните състезания, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участвали още Й. Д. Б. и Л. В. В., като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от уговарянето на резултата от спортните състезания, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК. С постановената присъда, съдът признал подс.Й. Д. Б. за невиновен в това, че за времето от неустановена дата от началото на м.май 2015г. до 12.12.2018г., на територията на Република България, град Банско, участвал в организирана престъпна група, по смисъла на члр.93 т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.307г ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 от НК – обещаване и даване на повече от двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФК „Банско“, на облага, която не им се следва, за да повлияват на развитието на спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, в които участвал ПФК „Банско“, като губят спортните състезания, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участвали още И. Г. Т. и Л. В. В., като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от уговарянето на резултата от спортните състезания, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК. С атакуваната присъда, съдът признал подс.Й. Д. Б. за невиновен в това, че на 29.05.2016г. в гр.Бургас обещал на повече от двама, а именно трима участника в спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Р България, в които участвал ПФК „Банско“ – футболистите от ПФК „Банско“ – на Г. Е. К., М. С. А. и Г. Н. Ф., облага, която не им се следва – парични суми в размер по 300 /триста/ лева за всеки от тях, за да повлияят на развитието на спортно състезание – футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, между ПФК „Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, като загубят спортното състезание, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници Й. Д. Б., Л. В. В. и И. Г. Т./, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.307г ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.307в ал.1 пр.1 от НК. Със същата присъда, съдът признал подс. подс.Й. Д. Б. за невиновен в това, че на 13.04.2017г. в гр.Разград, обещал на повече от двама, а именно на осем участника в спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, в които участвал ПФК „Банско“ – футболистите от ПФК „Банско“ – на Т. И. С., С. Л. К., А. В. Ч., К. Н. М., П. И. Л., Х. А. К., А. А. А. и Г. Н. Ф., облага, която не им се следва – парични суми в размер по 400 /четиристотин/ лева за всеки от тях, за да повлияят на развитието на спортно състезание – футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, между ПФК „Лудогорец ІІ“ и ПФК “Банско“, като загубят спортното състезание, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници Й. Д. Б., Л. В. В. и И. Г. Т./, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.307г ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 пр.1 от НК. Срещу присъдата, постановена от СпНС /закрит/, постъпил протест от Специализирана прокуратура с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Допълнение към протеста постъпило след изготвяне на мотивите към присъдата. В обобщение е било направено искане да бъде постановена нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимите Л. В., И. Т. и Й. Б. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 ал.1 и алт.10 т.1 вр. ал.1 от НК, а за подс.Й. Б. и за две деяния по чл.307г ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл.307в ал.1 пр.1 от НК, като им бъдат наложени справедливи наказания. С присъда №1/22.06.2023г., САпНС е отменил присъда №260037/27.10.2021г. на СпНС и е признал за виновен подс.Й. Д. Б. в това, че н а 29.05.2016г. в гр.Бургас обещал на повече от двама, а именно трима участника в спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Р България, в които участвал ПФК „Банско“ – футболистите от ПФК „Банско“ – на Г. Е. К., М. С. А. и Г. Н. Ф., облага, която не им се следва – парични суми в размер по 300 /триста/ лева за всеки от тях, за да повлияят на развитието на спортно състезание – футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, между ПФК „Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, като загубят спортното състезание, поради което и на осн.чл.307г ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 пр.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като го признал за невиновен в това деянието да е било извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на ОПГ /с участници Й. Б., Л. В. и И. Т./ и го оправдал по обвинението по чл.307г ал.2 т.1 вр. чл.307в ал.1 пр.1 от НК. Със същата присъда, САпНС признал подс.Й. Д. Б. за виновен в това, че на 13.04.2017г. в гр.Разград, обещал на повече от двама, а именно на осем участника в спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, в които участвал ПФК „Банско“ – футболистите от ПФК „Банско“ – на Т. И. С., С. Л. К., А. В. Ч., К. Н. М., П. И. Л., Х. А. К., А. А. А. и Г. Н. Ф., облага, която не им се следва – парични суми в размер по 400 /четиристотин/ лева за всеки от тях, за да повлияят на развитието на спортно състезание – футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Република България, между ПФК „Лудогорец ІІ“ и ПФК“Банско“, като загубят спортното състезание, поради което и на осн.чл.307г ал.1 т.2 вр.чл.307в ал.1 пр.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като го признал за невиновен в това деянието да е било извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на ОПГ /с участници Й. Б., Л. В. и И. Т./ и го оправдал по обвинението по чл.307г ал.2 т.1 вр. чл.307в ал.1 пр.1 от НК. На осн.чл.23 ал.1 от НК, съдът определил едно общо наказание на подс.Й. Б. в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като на осн.чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Потвърдена била присъдата на СпНС в останалата част. Срещу присъдата, постановена от АпСпНС постъпила касационна жалба от подс.Й. Б. чрез защитника му адв.Г.Г.. С Решение №159 от 04.04.2025г., на ВКС, Второ наказателно отделение по НД №129/2025г., била отменена осъдителната част на Присъда №1 от 22.06.2023г., постановена по внохд №23/2022г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/ и делото било върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна прокуратура поддържа изцяло депозираният протест по мотивите и съображенията, изложени в него и в допълнението към него. Основното несъгласие на прокуратурата е решението на първостепенния съд да приеме за достоверни показанията на свидетели, които са се отрекли от показанията, които са дали в досъдебното производство „под натиск“, като за такъв натиск по делото няма доказателства. Моли да бъде отменена оправдателната присъда на подс. Й. Б. за двете деяния по чл.307г ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 пр.1 от НК, като му бъде наложено справедливо наказание и то да бъде съобразено с десетгодишния срок от края на деянията по делото. В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.Б. – адв.Г. моли да бъде потвърдена оправдателната му присъда. Посочва, че апелативният съд е положил достатъчно усилия, съобразно указанията, дадени от ВКС за преодоляване на противоречията в показанията на свидетелите, тъй като доказателствената стойност по делото се базира именно на свидетелските показания. Въпреки това, установените противоречия в показанията, дадени на досъдебното производство и тези, дадени в съдебната фаза не са отстранени. Защитата посочва, че петнадесет футболисти твърдят за отправени спрямо тях заплахи по време на досъдебното производство от страна на разследващите органи, на опит за влияние да бъдат променени показанията им или да бъдат изопачени така, че обвинителната теза да бъде отправена предимно към подс.Б.. Обръща внимание, че към настоящия момент, а и по време на разпита им пред първия съд, тези свидетели не се намират в никаква служебна или лична зависимост от подсъдимия, за да си позволят да си променят показанията. Защитата счита, че следва да бъдат кредитирани показанията, дадени пред настоящия съд, и тези, дадени пред първоинстанционния съд, а не тези дадени на досъдебното производство. На следващо място, защитата посочва, че всички свидетели говорели за това, че твърденията за продадени мачове са на св.Г., който очевидно е имал интерес да всява паника в отбора и да разпространява клюки, тъй като е бил неудовлетворен от положението, в което се е намирал в отбора, това, че не е бил фактор и не е получавал редовно и в достатъчна степен своето възнаграждение. Този свидетел е разпитван седем пъти, като показанията му са хаотични и противоречиви, но при обобщение на показанията от досъдебното производство и от съдебната фаза, може да се направи заключение, че той се приема за жертва, каквато жертва изкарва и самия подсъдим, твърдейки, че и двамата с Б. са били инсрумент в ръцете на лица като В. и Т., за да продават мачовете. Според защитата, цялата му обвинителна теза е насочена към тези две лица, които към настоящия момент са оправдани с влезли в сила присъди, а подс.Б. продължава да търпи негативите от това наказателно производство. Акцентира се, че съгласно чл.303 от НПК присъдата не може да почива на предположения, а в настоящия случай се базира на предположения, клюки, на „аз чух“, „предположих“, „този ми каза“, „не съм видял“, „полицаите ме принуждаваха да говоря така, за да не ми вземат правата“ и т.н. Ако съдът реши да кредитира само показанията от досъдебното производство, то това неминуемо ще наруши разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК, тъй като осъдителна присъда не може да се основава само на показания, четени по реда на чл.281 ал.4 от НПК. Обобщава се, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква закона, поради което се моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на подс.Б.. Подс.Й. Б. поддържа казаното от защитника си. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде потвърдена оправдателната присъда от първия съд. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозирания протест и допълнение към него, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване обстоятелствата по делото, събрал е възможните по делото доказателства, извършил е анализ на същите и е направил своите фактически и правни изводи. Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея, изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разглежданите деяния и тяхната съставомерност. Анализирайки доказателствените източници, настоящата инстанция намери за установено следното: Предмет на разглеждане пред настоящия въззивен съдебен състав, след постановеното от ВКС решение са обвиненията срещу подс.Й. Б. за извършено на 29.05.2016г. престъпление по чл.307г ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 пр.1 от НК, за това, че обещал на повече от двама, а именно трима участника в спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Р България, в които участвал ПФК“Банско“ – футболистите на ПФК“Банско“ – на Г. Е. К., М. С. А. и Г. Н. Ф. облага, която не им се следва – парични суми в размер на 300 /триста/ лева за всеки от тях, за да повлияят на развитието на спортно състезание – футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Р България, между ПФК „Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, като загубят спортното състезание; Както и за извършено на 13.04.2017г. престъпление по чл.307г ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 пр.1 от НК, за това, че обещал на повече от двама, а именно осем участника в спортно състезание – футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Р България, в които участвал ПФК „Банско“ – футболистите от ПФК „Банско“ – на Т. И. С., С. Л. К., А. В. Ч., К. Н. М., П. И. Л., Х. А. К., А. А. А. и Г. Н. Ф. облага, която не им се следва – парични суми по 400 /четиристотин/ лева за всеки от тях, за да повлияят на развитието на спортно състезание – футболна среща в първенството на ПФГ на Република България, между ПФК „Лудогорец ІІ“ и ПФК “Банско“, като загубят спортното състезание. И за двете деяния, подс.Б. е бил оправдан с присъдата, постановена от Апелативния специализиран наказателен съд да е извършил описаните престъпления като лице, което действа в изпълнение на решение на ОПГ /с участници Й. Б., Л. В. и И. Т./. В тази част, присъдата влязла в сила. Подс.Й. Д. Б. е роден на ••••••••г. в гр.•••, обл. •••, живущ в гр.•••, ул.“•••“ №*, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи. Подс.Б. изпълнявал длъжността изпълнителен директор и управител на футболен клуб „Банско“ ООД, по силата на договор за управление от 09.03.2015г. Тази длъжност той изпълнявал до месец февруари 2018г. ПФК „Банско“ ООД участвал във футболни срещи в първенството на „Б“ ПФГ на Република България. Необходимо задължително условие за треньори във ФК „Банско“ било да има минимум един човек с пролиценз на УЕФА или с УЕФА „А“ лиценз. Поради тази причина клубът използвал лиценза на св.Х. Г., който притежавал „А“ лиценз. Св.Г. се водел помощник треньор в клуба, но функциите му се изпълнявали от различни лица, включително св.Т. и св.В. /които били подсъдими, а в настоящото производство бяха разпитани като свидетели, след постановената по отношение на тях и влязла в сила оправдателна присъда/. Св.Г. не участвал в спортно-техническата дейност на клуба и не водил тренировки на спортистите на футболния терен, тъй като нямал необходимата подготовка, опит и професионални познания. Често се случвало той да има конфликти с треньорите и останалите футболисти на ФК „Банско“, поради което не се ползвал с доверие и уважение в клуба. Членовете на футболния клуб смятали, че понякога е склонен към нестабилност и крайност в преценката си. Когато отборът губел мач, св.Г. твърдял, че треньорите и футболистите на клуба са продали мача и така изострял обстановката и колегиалните отношения помежду им. В периода месец декември 2015г. до края на месец май 2016г., треньор на отбора бил И. А., който, за да упражнява дейността си като такъв също ползвал лиценза на св.Х. Г.. В този момент футболният клуб имал тежки финансоми проблеми, като единствен спонсор била Община Банско. В периода 2015-2018г. Община Банско имала ангажимент по издържане на клуба, като заделяла средства от общинския бюджет за издръжката му. Финансовите средства за клуба често били отпускани със закъснение. От известно време не били заплащани премии на екипа на футболния клуб, а заплатите им били заплащани с голямо закъснение и частично. Премиите на играчите следвало да бъдат около 300 лева, но никога не им били изплащани такива суми, а впоследствие получавали по около 50-100 лв. Това водело до демотивация на футболистите да играят и да побеждават другите отбори. След проведени тренировки и с намален бюджет, на 29.05.2016г. в гр.Бургас предстояло да се играе футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Република България между ПФК „Нефтохимик“ и ПФК „Банско“. Футболистите на отбора, както и треньорите на ПФК “Банско“ към този момент имали да вземат няколко премии, както и заплати, които не им били изплащани в продължителен период от време. За тази футболна среща, като титуляри били определени футболистите Г. К., М. А. и Г. Ф.. По време на футболната среща, тримата футболисти допуснали множество грешки, тъй като не били подготвени поради липса на финансов ресурс, а и нямали мотивация, за да играят качествено. В резултат на това, ПФК „Банско“ загубил футболната среща от ПФК „Нефтохимик“ с 0:2. След футболната среща, подс.Б. започнал изплащане на забавени от месеци заплати и дължими суми от предишни периоди на членовете на ПФК“Банско“. Сумите били раздадени от св.Т., който често вършел това, когато подс.Б. отсъствал. В края на месец май 2016г., когато св.А. се оттеглил от треньорския пост, последния бил поет от св.П. М.. Случвало се в тази му дейност да бъде подпомаган от И. Т. и Л. В., като те изказвали мнението си при вземане на решения кои футболисти да бъдат титуляри във футболните срещи, какви смени на футболисти да се извършват в хода на футболните срещи и каква стратегия да изпълнява отбора по време на всеки футболен мач. Тези становища св.М. възприемал като съвети, но преценката била изцяло негова. На 13.04.2017г. в гр.Разград била изиграна футболна среща в първенството на „Б“ ПФГ на Република България между ПФК „Лудогорец“ІІ и ПФК „Банско“. ПФК “Лудогорец“ІІ бил известен като много добре селектиран отбор, с много добри състезатели, някои от които играещи за националния отбор. Отборът бил изключително добре подготвен. От ПФК “Банско“ титуляри за мача били свидетелите Т. С., С. К., А. Ч., К. М., П. Л., Х. К., А. А. и Г. Ф.. Футболистите от ПФК “Банско“ не били достатъчно подготвени и направили множество грешки по време на играта. Те не били получавали възнагражденията си от няколко месеца и нямали стимул да играят, а и клубът не разполагал с финансов ресурс, за да обезпечи в достатъчна степен подготовката им за срещата. В резултат на тези обстоятелства, ПФК “Лудогорец“ІІ победил ПФК “Банско“ с резултат 4:1. След мача футболистите и екипът се качили в автобуса, с който пътували и тръгнали от Разград в посока автомагистрала „Тракия“. По пътя отбили за почивка и хранене в заведение „Макдоналдс“. Във връзка с проведената футболна среща избухнал разгорещен спор между Л. В., И. Т. и А. Ч.. Няколко дни след тези събития на футболистите на ПФК “Банско“ били изплатени парични суми за погасяване на стари задължения – около двеста лева, тъй като 2-3 месеца не били получавали месечното си възнаграждение. Проведено било разследване по подаден сигнал от св.Х. Г., в резултат на което като обвиняеми били привлечени И. Т., Л. В. и Й. Б.. Впоследствие И. Т. и Л. В. били оправдани по повдигнатите им обвинения с влязла в сила присъда. Описаната фактическа обстановка бе установена въз основа на показанията на свидетелите Х. Г., И. Т., Л. В., Т. С., С. К., А. Ч., К. М., П. Л., Х. К., А. А., Г. Ф., М. А. и Г. К., като на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 и ал.5 от НПК към доказателствената съвкупност бяха приобщени и показанията, дадени от тях на досъдебното производство, включително и дадените пред съдия по реда на чл.223 от НПК, както и тези, които са дали при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. За изясняване на фактите по делото първостепенният съд се позовал и на заключенията на назначените по делото експертизи, свидетелства за съдимост, писмо от БФС с изх.№1-5-511/13.11.2025г., както и останалите приобщени писмени материали. Във връзка с първото обвинение и съобразно указанията на ВКС, въззивната съдебна инстанция проведе разпит на свидетелите Х. Г., И. Т., Л. В., Г. Е. К., М. С. А. и Г. Н. Ф.. Всичките свидетели бяха категорични при разпита си пред настоящия съдебен състав, че клубът е бил в недобро финансово съС.ие, че плащанията на заплати и премии са били много забавени, че отборът не е имал стимул да играе, поради което и много футболисти са го напуснали. В принципен план следва да се посочи, че изпълнителното деяние е налице когато деецът е обещал, предложил или дал на другиго облага, която не му се следва, за да повлияе или загдето е повлиял на развитието или резултата на спортно състезание. Поради това, съобразно обвинението, повдигнато на подс.Б., въззивната съдебна инстанция проведе разпит освен на св.И. Т., Л. В. и Х. Г., също и на свидетелите Г. К., М. А. и Г. Ф. относно футболния мач, проведен на 29.05.2016г. между ПФК “Нефтохимик“ и ПФК “Банско“ завършил с резултат 2:0. По отношение на футболния мач игран между ПФК “Лудогорец“2 и ПФК “Банско“ на 13.04.2017г. и завършил с резултат 4:1, бяха разпитани отново свидетелите Т. С., С. К., А. Ч., К. М., П. Л., Х. К., А. А. и Г. Ф.. На всички посочени свидетели, с оглед изминалия дълъг период от време и наличие на противоречия бяха прочетени и показанията им, дадени на досъдебното производство, както и пред съдия по реда на чл.223 от НПК /М. А., Т. С./, както и тези, дадени пред първостепенния съд /СпНС закрит/. Може да бъде обобщено, че всички свидетели поддържат показанията, които са дали пред СпНС при разглеждането на делото, като не поддържат показанията, които са дали на досъдебното производство, като дават своето обяснение за това. Никой от свидетелите не е чул подс.Б. лично да им обещае, предложи или даде облага, която не им се следва, за да загубят посочените в обвинителния акт два футболни мача. Изразите, които използват в показанията си са: „чу се“, „предполагам“, „разбрах“, „не видях“, „не чух“, „говореше се“, „имаше слухове“ и т.н., като никой не заяви категорично, че подс.Б. лично му е обещал, предложил или дал облага за да бъде загубен мач. В показанията си св.Т. относно мача на ПФК “Банско“ с ПФК “Нефтохимик“ заявява, че не е участвал, а е бил помощник треньор и са загубили срещата. Не си спомня подс.Б. да е присъствал на мачовете с ПФК “Банско“ и ПФК “Нефтохимик“. Св.Л. В. е участвал в мача между ПФК “Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, проведена на 29.05.2016г. Заявява, че не е виждал подс.Б. преди или след мача. Свидетелят посочва, че е участвал и в мача между „Лудогорец“ІІ и „Банско“, проведен на 13.04.2017г. Уточнява, че това е бил много труден период за клуба, имало е финансови проблеми, а и футболистите не са били на нужното ниво и логично са паднали с 4:1. По отношение на св.Х. Г. заявява, че клубът само е използвал лиценза му на треньор, но като такъв Г. реално не е работил с тях и никога не е влизал в съблекалните. Никой не искал св.Г., тъй като правел интриги. Последният бил ходил няколко пъти при св.В., с искане да бъде бойкотиран даден треньор, за да стане Г. старши треньор. Св.В. уточнява, че докато имал основен спонсор, футболният клуб бил добре, но когато спонсорът се оттеглил, отборът останал на издръжка само на общината, поради което заплатите и премиите им често се бавели и се изплащали на части. Разяснява, че принципно премии се получавали само при победа. Работата на подс.Б. била да осигурява само организацията на провеждане на тренировъчния процес, на футболните срещи, картотекиране на състезатели и като цяло административната работа. Св.В. заявява, че след мача, проведен на 29.05.2016г. не е получавал никакви пари. Също така посочва, че св.Х. Г. никога не е влизал в съблекалните, а само формално са му ползвали лиценза. За св.Т. уточнява, че са играли заедно в отбора, а когато последния е спрял да играе, е станал помощник-треньор, като е подпомагал треньора в тренировъчния процес, давал му е указания. Св.В. изрично посочва, че за загубен мач не е получавал пари, а премии са били раздавани само за победа. Въззивната съдебна инстанция проведе разпит на св.Г. Ф. във връзка с мача между ПФК “Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, който се е състоял на 29.05.2016г. и завършил с резултат 2:0. Не си спомня подробности за мача. Заявява, че не е имал случай с него лично или пред целия отбор да е говорено за евевтуален резултат, който да се случи. Посочва, че премии се дават само за победа. Настоящата съдебна инстанция прочете показанията, които св.Ф. е дал на досъдебното производство /т.1, л.115-117 от д.п./, както и тези, дадени пред СпНС на 03.07.2020г., /т.2, л.331-332 от съдебното дело/. По отношение на показанията, дадени на досъдебното производство, св.Ф. заявява, че тогава е бил заплашван от полицията, че повече няма да играе футбол, ако не се съгласи с нещата, които му били прочетени. На тези неща, свидетелят трябвало да отговаря с „да“. Не знае как се е кзавал полицая, който го е разпитвал и не се е оплаквал от него, защото го е било страх, че ако им спрат правата да играят футбол, нямало как да изкарват пари. По отношение на св.Х. Г. заявява, че е изпълнявал длъжността помощник треньор в клуба, бил е в конфликт с треньора, изпълнителния директор и помощник треньорите. Имало слухове в отбора, че св.Г. говорел, че те са продали мач. Св.Ф. заявява, че поддържа като верни показанията, които е дал пред първостепенния съд /л.331-332 от съд.дело/ и в които също е обяснил, че при разпита на досъдебното производство полицаите го заплашили, че ако не каже каквото искат, ще му спрат правата за пет години. Подписал каквото му казали. Уточнява, че са им плащани пари след мача с „Нефтохимик“ защото са имали да получават заплати, които им се давали на части. Във връзка с футболния мач между ПФК “Нефтохимик“ и ПФК “Банско“ бе проведен разпит и на св.М. А.. За този мач помни, че са го загубили, след което се качили на автобуса и си заминали. За загуба премии не получавали. След прочитане на показанията, които дал на досъдебното производство, св.А. заявява, че в началото на разпита казал, че няма информация, не е чул и видял да е обещавана облага за загуба на мача, но после полицаят го заплашил, че ще му спрат правата като студент, като футболист и се притеснил. След това полицаят започнал да му чете думи на друг футболист и след като го притиснали, започнал да отговаря само „да, да, да“ и се стигнало до тези показания. Бил притеснен и уплашен, за първи път попадал в такава ситуация и не знаел как да реагира. След прочитане пред САС на показанията, които е дал пред първостепенния съд, /в които казал, че не е вярно казаното пред полицията/, св.А. заявява, че те са верни и ги поддържа. Св.Г. К. също бе разпитан от настоящия съд във връзка с футболния мач между ПФК “Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, игран на 29.05.2016г. и завършил с резултат 2:0. Спомня си, че са загубили мача, но не е чул и никой не му е казвал конкретно за мача, да е бил манипулиран. Играл е, но не е изглеждало да е бил манипулиран, били са по-слаби и са загубили. Не е чул някой да дава премия за резултат, различен от победа. Контролната съдебна инстанция прочете показанията на св.К., дадени на досъдебното производство, за които св.К. заявява, че е бил уплашен, защото са го викали за първи път и е бил под напрежение. Полицаят му е диктувал и е питал дали е било така и свидетелят е отговарял „Добре, така е било.“ За св.Хр.Г. посочва, че фиктивно се е водел като помощник треньор, но бил настроен негативно и се оплаквал, че не му плащали пари. Св.К. е чувал св.Г. да казва, че даден мач е бил продаден и футболистите са имали съмнения за определени мачове, но не може да каже със сигурност, че е имало такова нещо. Според него, св.Г. е искал да стане старши треньор и е говорел предимно негативни неща за отбора, за треньора, за ръководството. След прочитане на показанията, които св.К. е дал пред СпНС /на 24.01.2020г./, и в които отрича казаното на досъдебното производство, последният е категоричен, че именно казаното пред съда е било вярно. За изясняване на фактите по второто обвинение срещу подс.Б. за проведения футболен мач между ПФК „Лудогорец“ІІ и ПФК „Банско“ на 13.04.2017г. и завършил с резултат 4:1, контролната съдебна инстанция проведе разпит на свидетелите Т. С., С. К., А. Ч., К. М., П. Л., Х. К., А. А. и Г. Ф.. На всички посочени свидетели бяха прочетени и показанията им, дадени на досъдебното производство, както и пред съдия по реда на чл.223 от НПК /М. А., Т. С./, както и тези, дадени пред първостепенния съд /СпНС закрит/. Св.Г. Ф. си спомня, че самият мач е протекъл нормално, но са го загубили. Не е чул преди мача да има договорки и да е бил манипулиран. Не е чул някой да дава премия за различен резултат от победа. Въззивната съдебна инстанция прочете показанията, които св.Ф. е дал на досъдебното производство, както и тези, които е дал пред първоинстанционния съд. Категоричен е, че дадените пред решаващия съд показания са верни, а другите от досъдебното производство е дал, защото са го заплашили, че ще му спрат правата. Разпит във връзка с футболния мач между ПФК „Лудогорец“ІІ и ПФК „Банско“ бе проведен на св.Т. С., който пред настоящия съдебен състав заявява, че лично подс.Б. не е предлагал да бъде загубен мача с „Лудогорец“ІІ, а просто е предал думите на тогавашния изпълнителен директор на този клуб Я. П.. Не е имало категорично предложение:“Предлагам ви да излезем и да загубим мача симулативно.“, а е имало запитване какво смятат да правят и всеки е бил свободен да си даде отговора. Категоричен е, че натиск да се случи такова нещо не е имало. В разпита, проведен на досъдебното производство пред съдия /т.1, л.97-98/ и прочетен по реда на чл.281 от НПК, св.С. заявил, че подс.Б. казал пред всички, че Я. П. от „Лудогорец“ обещавал по 200 лева премия на човек, ако дадат мача на „Лудогорец“. Св.С. бил единственият, който вдигнал ръка и казал в прав текст, че не желае да участва в срещата, станал и излязъл. За този разпит уточнява, че следователите в кв.“Младост“ сложили някои думи в протокола, които никога не е казвал, а именно, че за тази ситуация са били отговорни поименно изброени лица – Т., В. и Б.. Посочва, че е имал съмнения, но никога не е изричал такива думи и не си е позволявал да обвини директно никого. Същата информация, св.С. заявил в показанията си и пред състава на първостепенния съд /СпНС – л.128-132/, които бяха приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения процесуален ред и които категорично се поддържат от свидетеля. Няколко дни след мача, в Банско получил от св.Т. 200 лева, като му било казано, че се погасяват стари задължения. Св.С. заявил, че не е казвал на разследващия полицай, че обвинява Т., В. и Б., че са накарали момчетата да играят симулативно. В показанията си пред САС, св.С. К. заявява, че е вярно това, което е казал в показанията си пред разследващия полицай. В прочетените му показания, дадени на досъдебното производство /т.1, л.89-90/, заявил, че преди футболната среща подс.Б. казал: „Искат да дадем мача и дали са съгласни играчите“, на което свидетелят казал, че не е съгласен, а и всички останали не били съгласни. Не помни подс.Б. да е използвал думата „пари“, че ще се продаде мача за пари или за конкретна сума. Не помни след мача да са раздавани пари, на него никой не му е давал пари. САС прочете показанията на св.К., дадени пред СпНС /л.281-283/, в които заявил, че щом така е казал на досъдебното производство, значи е вярно. Уточнил е пред първия съд, че Б. е пресъздал думите на някой друг и няма как той да го е измислил. Никой не се е опитвал да промени мнението му, а и на другите футболисти, които не били съгласни да дадат мача. Поддържа категорично показанията си пред първостепенния съд като верни. Във връзка с посочения футболен мач бе разпитан св.А. Ч., който пред въззивния съд заявява, че е изминал дълъг период от време и не помни подробности. В показанията, които дал на досъдебното производство /т.1, л.91/, и които бяха прочетени по предвидения ред, заявил, че подс.Б. казал пред всички да продадат мача, като на всеки щял да даде по 400 лева. Само св.Т. С. не се съгласил и излязъл от съблекалнята. Загубили мача. След Великден св.Т. викал един по един футболистите и им раздавал по 200 лева. Тези показания, дадени на досъдебното производство, св.Ч. отрича като неверни. Полицаите тогава им прочели едни показания и ако не се съгласял, ставал съучастник и можело да му спрат правата, както и че няма да го пуснат, ако не потвърди тези думи. Полицаите казали, че 4-5 човека от отбора са казали едно и също, и че ако не го потвърди и не съдейства, ще е обвиняем. Чели му и нещо, което Х. Г. е говорил. Не се е оплаквал за това, но на следващото дело, пред съда казал нещата както са. В разпита пред СпНС, по повод отношенията си със св.Хр.Г. заявил, че не го е уважавал, защото последният участвал в слухове за треньорски схеми, за това кой е слаб, кой е добър, за купуване на мачове, кой заслужава да играе, всичко обсъждал. Според него, св.Г. говорел глупости и правел глупости. Счита, че св.Г. имал зъб на подс.Б., защото една година го водели на работа, не му давали редовно заплата, никой не го уважавал и не го броил за човек и това го е озлобило, и вероятно оттам е конфликта. За изясняване на фактите по второто обвинение на подс.Б., контролния съд разпита св.К. М., който заяви по повод на показанията, дадени на досъдебното производство, че казаното пред разследващия полицай не е вярно, защото му го четяли. Сплашили го, че ще му спрат правата на футболист и той просто потвърждавал прочетеното. Не се оплакал никъде, че е заплашван, защото го било страх да не му спрат правата на футболист. В показанията, които дал на досъдебното производство /т.1, л.99-100/, св.М. заявил, че подс.Б. попитал играчите за мнение дали са съгласни да загубят мача с „Лудогорец“ІІ, защото давали едни пари, но той заедно със св.Т. С. и С. К. казали, че не желаят да участват в уредени мачове и ще си играят играта. Категорично поддържа като вярно казаното от него в съдебно заседание пред СпНС /л.210 от съд.дело/. Депозираните там показания бяха прочетени по предвидения ред и приобщени към доказателствената съвкупност. Отрекъл да е казвал на досъдебното производство, че Б. е влязъл в съблекалнята и казал, че мачът се продава. Предполага, че е потвърдил това, което му е четено от полицаите. Заявил, че не е вярно, че са взели пари за този мач и че Б. е уреждал мача. Св.П. Л. заявява в разпита си пред настоящия съд, че помни, че са загубили мача от „Лудогорец“, но през целия сезон се представяли зле, защото имало забавяния на пари и същата година отборът им изпаднал. По отношение на прочетените показания, които дал на досъдебното производство /т.1, л.103- 104/ казва, че един полицай започнал да го заплашва със затвор, че ще му спре правата да играе футбол и го принудил да даде такива показания. Заплашвал ги /футболистите/ да дават показания, че мачовете са били уговорени. Полицаите го притискали, чели му какво е казал Г. и именно неговите думи вкаравали в показанията му. Според св.Л., всичко идвало от св.Х. Г., който се въртял покрай отбора, звънял по телефони, записвал ги, провокирал ги, поС.но говорел, че се продават мачове. А отборът не вървял и в крайна сметка така и не получили всички заплати, които имали да вземат. Св.Л. е категоричен, че показанията които е дал пред СпНС /л.287-289/, прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, са истина. Пред съда казал, че подс.Б. му казал, че от „Лудогорец“ са се свързали с него и той просто предал думите им. Подс.Б. не се опитвал да промени решението им, казал, че те си решават и излязъл от съблекалнята. Обръща внимание, че в „Лудогорец“ са били най-добрите футболисти и не са зависели от тях за класирането. Не счита, че отбор като „Лудогорец“ би се забъркал в скандал да иска нещо подобно – загуба на мач. Получените няколко дни по-късно пари в Банско били за стари задължения. Във връзка с футболния мач между ПФК„Лудогорец“ІІ и ПФК„Банско“ бе проведен разпит на св.Х. К.. Пред въззивния съд свидетелят заяви, че няма спомен лично на него подс.Б. да е предлагал да бъде продаден мача с „Лудогорец“. Поради изтеклия дълъг период от време и липсата на спомен, бяха прочетени показанията, които св.К. е дал на досъдебното производство /т.1, 105-106/, където е казал, че в съблекалнята влязъл подс.Б. и обявил, че мача ще се продаде и ще бъдат раздадени пари на всички. Загубили мача с 4:1. На другата седмица в Банско, подс.Б. им дал по 200 лева и казал, че са за загубения мач. Прочетени бяха показанията на св.К. и пред състав на СпНС /л.286-287/, където заявил, че подс.Б. казал какво се предлага и не се опитвал да повлияе по никакъв начин. След мача не са получавали и не очаквали да получат пари. По-късно, няколко дни след този мач им раздавали пари, но те поС.но имали да вземат пари, а никой не им казал за какво са. Потвърждава това, което е казал пред първостепенния съд. Св.А. А. бе разпитан в съдебно заседание пред въззивния съд за футболния мач между „Лудогорец“ІІ и „Банско“, за който заявява, че са играли, дали са всичко от себе си, но са го загубили поради слаба игра. След прочитането на показанията, които е дал на досъдебното производство /т.1 л.107-108/, заявява, че казаното не е вярно, защото е било дадено под натиск от разпитващия. Заплашен бил, че ще му спрат правата. Твърди, че преди мача е имало разговор и предложение от „Лудогорец“ да започнат с безвъзмездна победа, което подс.Б. им предал, но те категорично отказали. Получените няколко дни по-късно в Банско пари взел като заплата. Прочетени бяха показанията, които св.А. е дал пред СпНС /л.284-286/, като за тях категорично заявява, че тогава е казал истината. Изразява свое предположение, че ако „Лудогорец“ са предлагали пари, то е било по-скоро да започнат първенството с победа, тъй като са отворили голям стадион. Уточнява, че няма спомен св.Хр.Г. да е влизал в съблекалнята преди този мач. Особено внимание първостепенният съд е обърнал на показанията на св.Х. Г., който бе разпитан отново и от въззивната съдебна инстанция. В показанията, дадени пред настоящия съд, св.Г. заявява, че е бил помощник треньор в ПФК “Банско“ в периода 2016-2017г., но де факто само му използвали лиценза, за да съществува футболния клуб. За подс.Б. обяснява, че е бил изпълнителен директор на клуба и е отговарял за финансовата част. Св.Г. твърди, че е присъствал на мач на ПФК “Банско“ с ПФК “Нефтохимик“, игран на 29.05.2016г. За този мач, свидетелят казва, че отборът му е паднал и за тази загуба са взели по 200 лева, но не му ги е дал подс.Б.. На въпрос откъде е разбрал за какво са тези пари, отговаря, че още преди мача се е говорело, че трябва да се спаси отбора на „Нефтохимик“, за да не изпадне от професионалния футбол. Счита, че нямало как и подс.Б. да не е знаел за това, като шеф на отбора. На въпрос как се е стигнало до това отборът за тръгне с нагласа за загуба, св.Г. обяснява, че това се решавало на високо ниво – администрацията в Банско – кметове, директори, изпълнителни директори, а той и Б. само изпълнявали, защото били по-ниско в йерархията. На въпрос на съда дали лично е присъствал на момент, в който някой казва, че е добре мачовете с „Нефтохимик“ и „Лудогорец“ІІ да бъдат загубени и че ще се плати за това, св.Г. заяви, че не е присъствал, но е чул от съотборници, от домакини да се говори. За мача между ПФК „Лудогорец“ІІ и ПФК „Банско“, игран на 13.04.2017г., при който Банско паднал с 4:1, св.Г. разказва, че от всички - от съотборници, от домакини се е говорело, че трябва да паднат и отишли там като на почивка. Пари след мача не били дадени, защото ги излъгали. Такива били раздадени по-късно в Банско. На първата тренировка в Банско, подс.Б. дошъл и дал пари на всички, вкл. и на Г., който предполага, че са били за този мач. Въззивната съдебна инстанция прочете показанията, които св.Г. е дал на досъдебното производство /т.1, л.45/, в които за мача „Нефтохимик“ – „Банско“, игран на 29.05.2016г., е казал, че И. Т. му дал 150 лева, което го възмутило и звъннал на Б., който му казал, че всичко ще се оправи. По-късно, в гр.София, на св.Г. му дали още 150 лева. Парите раздавали И. Т. и Л. В.. За мача „Лудогорец“ІІ и „Банско“, игран на 13.04.2017г., св.Г. заявил, че И. Т. информирал целия отбор в съблекалнята, че трябва да загубят срещата. След няколко дни на стадиона в Банско, В. дал пачка с пари на Б., който дал на св.Г. 200 лева. Пред настоящия съдебен състав, св.Г. поддържа дадените от него на досъдебното производство показания. Контролната съдебна инстанция прочете и показанията, които св.Х. Г. дал пред СпНС /л.65 от съд.дело/. За мача с „Лудогорец“ІІ заявил, че И. Т. в съблекалнята обявил, че мача се продава. ПФК „Банско“ загубил мача, но пари получили едва на другата седмица на стадиона в Банско. Според св.Г., без Б. като изпълнителен директор това не можело да се прави, но той пък се занимавал със скиорство, младо момче бил, не бил в час с тези работи и бил подведен. Според свидетелят Г. всичко тръгвало от И. Т. и Л. В.. Разказал, че следващия изпълнителен директор на ПФК „Банско“ К. Р. и И. Д. искали да махнат Й. Б., за да застанат те на неговото място, като започнали да пишат глупости по медиите, че бил откраднал пари и т.н. И успели да махнат Б.. Неформалните лидери в отбора били И. Т. и Л. В. и те правели тренировките и всичко, просто им трябвали хора с лицензи. След мача с „Лудогорец“, на стадиона в Банско им било раздадени пари, като св.Г. получил 100 лева от Б.. На зададен въпрос отговорил, че Й. Б., И. А. и той били органът, в който да съществува тази престъпна група. На въпрос на съда отговорил, че бил на тренировъчното игрище като предмет, борче, жалонче, него никой не го питал за нищо. Заявил, че Й. Б. не е казвал, че трябва да се загуби мач. Не е чул Б. да казва, че трябва да се загуби мача или че ще се загуби. Той /Б./ бил инструмент, давал само парите и не е идвал и не се е занимавал да казва, не е познавал другите отбори, защото не е футболист. Св.Г. не е одобрявал практиката да се губят мачове и затова да се получават пари, но помни колко е получил от загубени мачове, но уточнява, че тези пари са за дължимата премия. Зимата на 2017г., подс.Б. го отстранил официално и му казал, че го праща в школата и няма да пътува с тях за лагер в Сандански. За футболната среща с ПФК „Нефтохимик“, св.Г. заявил, че подс.Б. бил с личния си автомобил и с приятели и след мача отишъл на море. Не му е давал той пари. Не знае дали Б. въобще е взел пари, но после му се обадил и му казал за какво става въпрос /че са му дали малко пари/. Не е виждал Б. да контактува с шефове на другите отбори, тъй като нямал контакти. Св.Г. заяви пред настоящия съд, че поддържа дадените от него показания пред първостепенния съд, както и тези, дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия /т.1, л.68 от д.п./, които бяха прочетени в хода на въззивното съдебно следствие. От събраната доказателствена съвкупност бе установено, че св.Г. е имал трудности в работата си в ПФК „Банско“. Съзнава, че са го използвали само заради лиценза за треньор, който е имал. Не се е разбирал с футболистите, не са го питали за нищо, бил е като предмет там. Останалите разпитани свидетели заявяват пред въззивния съд, че той е правел интриги помежду им, слушал е какво говорят, изразявал е съмнения за продадени мачове. Възмущавал се от раздавани пари след загубени мачове, но самият той е получавал пари, за които посочва, че са били премия. Счита, че подс.Б. е жертва и е бил подведен, че не разбира от футбол, че няма контакти с шефове на клубове. От друга страна, счита, че Б., И. А. и той самият са тези, без които престъпната група не може да съществува. На следващо място заявява, че решенията са се вземали от неформалните лидери в отбора – И. Т. и Л. В.. Може да бъде обобщено от показанията на св.Х. Г. – на досъдебното производство пред разследващ полицай, пред съдия, пред първостепенния и пред настоящия съд, че изложеното от него представлява резултат от негови субективни предположения и аналитична дейност, но категорично не могат да бъдат основа за фактически и правни изводи, тъй като са противоречиви, взаимноизключващи се и не намират опора в други доказателствени източници. Показанията му са противоречиви, емоционални, поради лична професионална неудовлетвореност и непоследователни, описващи събития, в които не е участвал, поради което и не могат да бъдат кредитирани. Настоящата съдебна инстанция, изгради фактическите си изводи за организацията на работа в ПФК „Банско“, функциите на треньорския щаб и състезателите, както и организацията на футболните срещи въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, а и на наличните писмени доказателства. Футболният клуб „Банско“ е бил в тежко финансово съС.ие, често заплатите били изплащани със закъснение и частично, което е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и на приобщеното гражданско дело №1011/2018г. по описа на РС Разлог, образувано по молба на св.Хр.Г.. От проведените пред въззивната съдебна инстанция разпити на свидетелите Т. С., М. А., Г. Ф., С. К., А. Ч., К. М., П. Л., Х. К. и А. А., не бяха събрани данни в подкрепа на двете обвинения, повдигнати на подс.Й. Б.. Следва да се отбележи, че и пред САС, както и пред състава на СпНС, посочените свидетели не поддържат казаното от тях пред разследващите полицаи на досъдебното производство, като твърдят за оказан върху тях натиск /по-горе бе подробно описано/. Това обстоятелство е било заявено пред състава на първостепенния съд и още веднъж потвърдено пред настоящия съдебен състав. Необходимо е да се отбележи, че разпитаните футолисти са били на млада възраст, възможно е да са били уплашени, тъй като са съзнавали, че могат да бъдат спрени футболните им права и кариерното им развитие. Факт е обаче, че всички заявяват, че не поддържат казаното от тях на досъдебното производство. А пред САС стои процесуалната забрана по смисъла на чл.281 ал.8 от НПК да бъде постановен осъдителен съдебен акт само и единствено въз основа на прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания, дадени на досъдебното производство. От показанията на тези свидетели бе установено, че ПФК „Банско“ в инкриминирания период 2016-2017г. е бил в тежко финансово съС.ие, със забавени заплати и премии, поради липса на спонсори. Свидетелите не отричат да са получавали пари от св.Т. и св.В., понякога и от подс.Б., включително след мачовете на ПФК „Банско“ с ПФК „Нефтохимик“ и ПФК „Лудогорец“ІІ, но са категорични, че това са били пари за погасяване на неизплатени трудови възнаграждения и премии. От казаното от посочените свидетели бе установено, че след всяка футболна среща, св.Хр.Г. разказвал, че мачът е продаден и създавал интриги и смут в отбора. Заявеното от тези свидетели пред първия съд бе потвърдено и при разпита им в хода на проведеното въззивно съдебно следствие от САС. Въз основа на това, съдът даде вяра на казаното от тях пред първостепенния съд, както и пред настоящата съдебна инстанция. От показанията на посочените свидетели не бе установено подс.Б. да е давал обещание за получаване на облага, чрез което да е повлиял на развитието на футболните срещи, предмет на двете обвинения срещу него – с ПФК „Нефтохимик“ и ПФК „Лудогорец“ІІ. Свидетелите заявиха, че двата мача са били загубени поради недоброто съС.ие на клуба, недостатъчната подготовка на играчите, липсата на мотивация и допуснатите множество грешки. Твърдения за умишлено загубени мачове и получаване на пари са били разпространявани от св.Г., което допълнително е създавало напрежение между футболистите, но разпитаните от съда такива са категорични, че не са получавали указания от подс.Б. да играят симулативно и да загубят. За прецизност следва да се посочи, че направените от св.Г. видеозаписи не са били изготвени по предвидения в НПК и ЗСРС ред и не могат да се ползват като годни доказателствени средства. Правилно е било посочено от първостепенния съд, че е нарушен и чл.32 ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като наличието на записваща техника не е било обявено и намиращите са в помещението лица не са знаели за това. Законосъобразно първият съд е приел като обективни и изготвени с необходимите професионални познания заключенията на изготвените по делото съдебно-технически експертизи, които не са били оспорени от страните по делото. Въззивната съдебна инстанция кредитира показанията на св.Т. С., дадени както пред настоящия съд, така и дадените пред СпНС, пред съдия и отчасти пред разследващ полицай /посочено по-горе в решението/. Показанията му са логични, непротиворечиви и последователни. В показанията си пред състав на СпНС /л.286-287/ св.К. заявил, че не помни кой е за предложението от страна на ПФК „Лудогорец“ІІ, без опит да се повлияе по някакъв начин на играчите. Няколко дни по-късно играчите получили пари, но никой не им казал за какво, а те имали да получават забавени заплати и премии. Пред САС заяви, че поддържа казаното пред първия съд, а за мача с „Лудогорец“, че Б. не му е предлагал лично да продадат мача. Св.Л. заявил пред първия съд, че подс.Б. казал, че от „Лудогорец“ са се свързали с него и той просто предал думите им, но не се опитвал да промени решението им. Не е говорено за пари. Не е очаквал да получи пари. Получените няколко дни по-късно пари били за стари задължения. Св.К. М. заявил, че не е вярно, че са взели пари за мача с „Лудогорец“2, и че Б. е уреждал мача. Св.А. Ч. не потвърди пред въззивния съд, а и пред първостепенния съд не е потвърдил подс.Б. да им е предлагал да продадат мача, т.е. отрича казаното на досъдебното производство. Св.С. К. уточнил пред първия съд по отношение на мача с „Лудогорец“ІІ, че Б. е пресъздал думите на някой друг, нямало как той да го е измислил и не се е опитвал да промени мнението му, а и на другите футболисти, които не били съгласни да дадат мача. Поддържа категорично показанията си пред първостепенния съд като верни. Св.Т. С. пред настоящия съдебен състав заяви, че лично подс.Б. не е предлагал да бъде загубен мача с „Лудогорец“ІІ, а просто е предал думите на тогавашния изпълнителен директор на този клуб Я. П.. Не им е бил оказван натиск за загуба на мача. Св.Г. Ф. си спомня, че самият мач с „Лудогорец“ІІ е протекъл нормално, но са го загубили. Не е чул преди мача да има договорки и да е бил манипулиран. Св.Г. К. в разпит пред настоящия съд във връзка с футболния мач между ПФК “Нефтохимик“ и ПФК “Банско“, игран на 29.05.2016г. и завършил с резултат 2:0, заяви, че са загубили мача, но не е чул някой да му дава указания и да е бил манипулиран мача. Св.М. А. отрича някой да им е оказвал натиск във връзка с мача с „Нефтохимик“, като и пред първостепенният съд е отрекъл показанията, които е дал на досъдебното производство. Св.Г. Ф. заявява за мача с „Нефтохимик“, че не е имал случай с него лично или пред целия отбор да е говорено за евевтуален резултат, който да се случи, а премии се получавали при победа. Подс.Б. дава обяснения пред въззивнната съдебна инстанция, н които разясни по повод мача с ПФК „Нефтохимик“, че тогава този клуб е бил с 38 точки и дори да е загубел мача с ПФК „Банско“ ннямало да изпадне от „Б“ ПФГгрупа. А мачът с ПФК „Лудогорец“ е бил изместен поради наближаващия празник Великден, за да се приберат футболистите вкъщи. Разликата в точките с „Лудогорец“ била голяма – повече от 20 точки имали пред „Банско“. Въз основа на тази доказателствена съвкупност не може да бъде направен извод, че подс.Б. е обещал облага – парична премия, като за спечелен мач – за мачовете с „Нефтохимик“ и „Лудогорец“ІІ, ако ги загубят. По отношение на първото обвинение, касаещо мача с ПФК „Нефтохимик“, и тримата свидетели Ф., А. и К. отричат да са чули от подс.Б. обещание за получаване на облага – парична сума в размер на по 300 лева, за да загубят срещата, което прави деянието несъставомерно. Не са получавали от него пари за този мач. По отношение на второто обвинение, свързано с мача с ПФК „Лудогорец“ІІ, единствено свидетелите С., Л. и К. заявяват, че подс.Б. им е предал предложение, направено от ръководството на ПФК „Лудогорец“, но то не е изхождало лично от него, той не им е обещавал, че ще им даде по 400 лева парична премия, ако загубат мача, а просто ги е уведомил. Възприятието на тези свидетели е, че подсъдимият само е предал съобщение, но то не е негова инициатива и не изхожда лично от него, не е опитвал да им повлияе да вземат решение да загубят мача или като цяло на играта. Не са получавали пари от подс.Б. за този мач. На показанията им, които са обсъдени наред с останалата доказателствена съвкупност, не би могло да бъде придаден друг, по-различен смисъл. Останалите свидетели, посочени в обвинителния акт - Ч., К., А., М. и Ф. не са чули отправено предложение от подс.Б. за мача с ПФК „Лудогорец“. Свидетелите освен това са категорични, че в играта са дали всичко от себе си, но не са били достатъчно подготвени, а и са допуснали много грешки, поради което са загубили мачовете. Единодушни са и в показанията си, че клубът е бил в лошо финансово съС.ие, със закъснение и частично са им били изплащани заплати и премии. В този смисъл и второто обвинение е несъставомерно. За прецизност следва да се посочи, че дори и в показанията на св.Г., които въззивния съд не кредитира, не се съдържат конкретни факти, установяващи подс.Б. да е обещал облага на футболистите, за да бъдат загубени двата футболни мача с отборите на „Нефтохимик“ и „Лудогорец“ІІ. Напротив - пред настоящия съд, св.Г. заяви, че от началото на делото до момента, за този случай името на Й. Б. не е описано от него в нито едни от показанията му, пари от него не е взимал, не е бил в съблекалнята и не е казвал нищо. От събраната доказателствена съвкупност и установената фактическа обстановка, въззивната съдебна инстанция счита, че подс.Б. не е осъществил състава на престъпление по чл.307г ал.1 т.2 вр. чл.307в ал.1 от НК, какъвто верен и законосъобразен извод е направил и първостепенният съд. Поради това, подс.Б. е бил признат за невиновен и на осн.чл.304 от НПК правилно и законосъорбразно оправдан по повдигнатите му обвинения. След извършената цялостна служебна проверка, САС счита, че първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС установи същата фактическа обстановка и счита, че са правилни и законосъобразни правните изводи на решаващият съд. Основното несъгласие на прокуратурата в протеста и допълнението към него, е решението на първостепенния съд да приеме за достоверни показанията на свидетели, които са се отрекли от показанията, които са дали в досъдебното производство „под натиск“, като за такъв натиск по делото няма доказателства. По-горе в решението бяха изложени съображения в тази насока, но най-важното и значимо е, че други доказателства, освен прочетените показания на посочените свидетели в подкрепа на обвинителната теза по делото няма, а чл.281 ал.8 от НПК забранява осъдителна присъда да се основава само на показанията, прочетени по реда на ал.4 на чл.281 от НПК. По делото обаче не са налице други доказателства, а и след изтеклия дълъг период от време не би могло да се съберат такива, въз основа на които по несъмнен и категоричен начин да бъде направен извод, че подс.Б. е осъществил деянията, в извършването на които е обвинен. По отношение на показанията на св.Г. бе посочено, че той не е присъствал лично и не е чул от подс.Б. обещание за облага, ако бъдат загубени двата футолни мача на ПФК „Банско“ с ПФК „Нефтохимик“ и ПФК „Лудогорец“. Пред настоящата съдебна инстанция св.Г. заяви категорично, че от началото на делото до момента, за този случай името на Й. Б. не е описано от него в нито едно от показанията му, пари от него не е взимал, подсъдимият не е бил в съблекалнята и не е казвал нищо. При липса на налични и годни доказателства, крайният резултат не би могъл да бъде по-различен от този на първата съдебна инстанция. По тези съображения, въззивната съдебна инстанция не споделя становището на прокуратурата, че присъдата е неправилна и необоснована. В заключение, САС намира, че първоинстанционния съд е анализирал всестранно, обективно и пълно, както гласните, така и писмените доказателствени средства. Към съда не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Нужно е да се посочи, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си, разбира се, съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на СпНС. Не са пренебрегнати оплакванията на страните, а напротив мотивите му са обстойни и съдържателни и съдържат подробен отговор. Така обосновката на решаващия съд не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установените факти, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства. При цялостния преглед на атакуваната присъда не се установиха основания за нейното изменение, както и не се установиха основания за нейната отмяна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, НО, 4-ти състав