Решение № 2 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Девин по дело № 66/2024 г.

Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 21-2400062/21.06.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Смолян, тъй като счита, че в него, а и в АУАН, послужил за основа при издаването на НП, са допуснати множество процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност. Твърди, че чисто формално, НП, не отговаря на изискванията на ЗАНН, като излага следните съображения: Счита, че погрешно е посочена датата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП като дата на извършване на нарушението е посочена 28.03.2024г, което всъщност е датата на фактическото установяване на извършеното нарушение. Счита, че работодателят е длъжен да не допуска до работа работник, преди да му предостави документи за сключването на трудов договор - екземпляр от него и копие от уведомлението до НАП, заверено от Териториалната дирекция. Твърди, че в случая нарушението е извършено още при първоначалното допускане на лицето Н. П. К. до работа. Видно от НП, лицето не е за първи ден на работа, поради което АНО е следвало да установи кога е бил първият му работен ден и да посочи именно този ден като дата на извършване на нарушението. Твърди, че липсват данни за защо и дали АУАН е изготвен в отсъствието на нарушителя, като в самия АУАН е записано, че се издава в отсъствието по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но не е описано на какво се дължи това, особено предвид, че хипотезите на цитираната разпоредба са две - „не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта“. Счита, че така не става ясно дали набеденият нарушител не е бил открит изобщо, или е бил уведомен и не се е явил. Твърди, че под акта стои подпис на „Нарушител“, стоят изписани на ръка думи в графа „Обяснения или възражения на нарушителя“, както и саморъчно попълнена разписка за връчване на АУАН от същата дата. Счита, че всички тези факти водят до противоречие между съдържанието на АУАН и фактическата обстановка - видно от самия акт, представител на „С.“ ЕООД е присъствал при издаването му, а в него е записано, че е издаден в отсъствието на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Твърди, че обжалваното Наказателно постановление не отговаря както на много от изискванията на ЗАНН, така и на фактическата обстановка, което го прави неправилно и незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, като излага подробни съображения. Твърди, че наказаното лице не е извършило твърдяното в АУАН и НП нарушение - следователно, за него липсва процесуална легитимация (доколкото не е страна в материалното правоотношение, правилата за което са били нарушени с изпълнителното деяние). Моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление № 21-2400062 от 21.06.2024г., издадено от инж. Е. К. Д., директор на Дирекция „Инспекция по труда”, със седалище гр. Смолян като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски. В о.с.з. за жалбоподателят се явява адв. Р. С., която поддържа жалбата. Моли съда да уважи жалбата по изложените подробни съображения в нея. Счита, че констатациите в акта са неправилни и необосновани и излага съображения и в писмени бележки. В о. с. з. за въззиваемият старши юрисконсулт В. П. оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че административнонаказващия орган не е извършил сериозни нарушения както на материалния закон, така и на процесуалните правила и издадените от него АУАН и НП са правилни и законосъобразни, моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди издаденото НП от директора на Д „ИТ“- Смолян. Претендира разноски и излага подробни съображения и в писмени бележки. РП - Смолян, ТО - Девин - не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на 25.06.2024г., а жалбата е подадена на 10.07.2024г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН да бъде потвърдено по следните съображения: Свидетелите А. Х. П. и С. С. М. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Смолян на 28.03.2024г. от 13:00 часа до 14:00 часа извършили проверка на строителен обект на „П. х. М.“ от Т. а.“ гр. Д., където свидетеля Н. П. К., на длъжност „шофьор, товарен автомобил", който бил в каросерията на товарния автомобил и държал обезопасителен колан, за да обезопаси товара на транспортното средство. Лицето Н. П. К., попълнил собственоръчно предоставената от проверяващите декларация, в която записал, че работи за дружеството „С." ЕООД от месец XII 2023г., като „шофьор над 12т.", с работно време от 08:00 часа до 20:00 часа, с почивки в работния ден, със сключен трудов договор, без граждански договор и с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2000.00 лева. Същият ден, когато се върнали от гр. Д., в офиса в гр. Смолян свид. А. Х. П. направила служебна справка в регистрите, от където установила, че няма сключен трудов договор между Н. П. К. и „С." ЕООД. За извършената проверка е изготвен Протокол за извършена проверка изх. № ПР2412305/08.05.2024г., в който са отразени констатираните нарушения, както и са дадени предписания в три точки. Свидетелят А. П. изготвила призовка с изх. № 24045328/08.05.2024г., с която е поканила управителя на „С.“ ЕООД да се яви в Дирекция „ИТ“ - Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. България 58, ет. 3, ст. № 30 при А. П. – инспектор, на 17.05.2024г. в 11:00 часа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Свидетелят А. Х. П., на длъжност „инспектор“ в Дирекция „ИТ“- Смолян, в присъствие на свидетелите С. М. и В. О. на 17.05.2024г. съставила АУАН № 21-2400062 на жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ в отсъствие на нарушителя в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Упълномощеното лице Г. Н. е подписал акта, като записал, че ще представи допълнителни възражения и приложени документи. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, със седалище – Смолян, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 21-2400062/17.05.2024г. е издал Наказателно постановление № 21- 2400062/21.06.2024г. против жалбоподателя „С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. София (столица), общ. Столична, гр. София, район В., ул. Г. № *, с ЕИК •••••••••, за това, че при извършена проверка на 28.03.2024г. по работни места, интервала от време 13:00 часа до 14:00 часа на строителен обект: „Пристрояване, надстрояване и преустройство на „П. х. М.“ от Т. а.“ гр. Д., на който „С." ЕООД извършва строителни и монтажни работи, и при проверка по документи на 26.04.2024г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, бул. България № 58, се установява, че горепосоченото дружество, в качеството си на работодател, е допуснало до работа на 28.03.2024г. в горепосочения обект на контрол, около 13:28ч., Н. П. К., с ЕГН ••••••••••, на длъжност „шофьор, товарен автомобил", който бил в каросерията на товарния автомобил и държал обезопасителен колан, за да обезопаси товара на транспортното средство, без да е уредил отношенията по предоставянето на работната му сила като трудови правоотношения, чрез сключването на трудов договор в писмена форма. В попълнената собственоръчно декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, Н. П. К., с ЕГН ••••••••••, декларира, че работи за дружеството „С." ЕООД от месец XII 2023г., като „шофьор над 12т.", с работно време от 08:00 часа до 20:00 часа, с почивки в работния ден, със сключен трудов договор, без граждански договор и с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2000.00 лева. Нарушението е извършено на 28.03.2024г. в горепосочения обект на контрол в гр. Д., общ. Девин, и е констатирано по документи на 26.04.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда", гр.Смолян, бул. България № 58. Към НП са описани писмените доказателства: 1. Протокол за извършена проверка № ПР2412305/08.05.2024г.; 2. Покана за съставяне на АУАН с изх. № 24045328/08.05.2024г.; 3. Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда на Н. П. К. от 28.03.2024г. - 13:28ч.; 4. Трудов договор № 60/28.03.2024г. на Н. П. К.; 5. Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 32388243042246/ 28.03.2024г. - 15:37:06; 6. Длъжностна характеристика на длъжността Шофьор на товарен автомобил; 7. Служебна бележка № 3/29.03.2024г. за проведен начален инструктаж на Н. П. К.; 8. Присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа през месец март 2024г. на „С." ЕООД; 9. Нотариално заверено пълномощно с рег. № 1843 на Г. В. Н.; 10. Обяснение от Н. П. К. от 12.04.2024г.; 11. Нотариално заверено. Представен е трудов договор № 60 от 28.03.2024г. сключен между „С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Я. ш. № *, с ЕИК •••••••••, представлявано от Д. Б. А. и Н. П. К. на основание безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил“ в отдел „Снабдяване и механизация“, считано от 29.03.2024г. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Х. П., В. А. О., С. С. М. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“, чийто показания, съдът възприема изцяло за обективни и непротиворечиви, кореспондиращи и с писмените доказателства, както и частично показанията на свидетелите Г. В. Н. и Н. П. К.. Не приема за обективни дадените показания на свидетеля Г. В. Н. и свид. Н. П. К. в частта относно твърденията им, че К. следвало да има трудов договор не със „С." ЕООД, а с друго юридическо лице, тъй като тези твърдения противоречат на всички останали доказателства и в тази връзка не са представени писмени документи, удостоверяващи твърденията им. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е издадено от компетентно лице - инж. Е. К. Д. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Смолян. Акта и наказателното постановление са в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено нарушение по Кодекса на труда. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител. В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя е извършил вмененото нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ. За да е налице нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице престира работна сила в полза на работодател, при наличие на елементите на трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен трудов договор. Безспорно е, че към момента на проверката - на 28.03.2024г., на строителен обект: „Пристрояване, надстрояване и преустройство на „П. х. М." от Т. а." гр. Д., обл. Смолян, Н. П. К. е работил като шофьор. Установи се, че към момента на проверката на 28.03.2024г. по работни места в интервала от време - 13:00 до 14:00 часа между „С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Я. ш. № *, с ЕИК ••••••••• и Н. П. К. не е представен трудов договор, по делото е представен писмен трудов договор от същата дата, който видно от уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 32388243042246 въпросния трудов договор е регистриран на 28.03.2024г. в 15:37:06 часа и касае правоотношение, считано от 29.03.2024г. От където следва, че към момента на проверката от инспектори на ИТ между жалбоподателя и лицето Н. П. К. е нямало сключен трудов договор. На база събраните доказателства, съдът счита, че правилно наказващия орган е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретният случай категорично се установява, че по време на проверката Н. П. К. е престирал труд, като е изпълнявал трудова функция като „шофьор, товарен автомобил", която се е осъществявала на определено работно място, стопанисвано от търговеца. С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В подкрепа на установеното от наказващия орган, че „С.“ ЕООД се явява работодател на Н. П. К., съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ е и представения трудов договор № 60 от 28.03.2024г. Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „С." ЕООД, именно в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено НП. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, тъй като не „С." ЕООД, а друго посочено лице е работодател. В случаят Н. П. К. е извършвал конкретно определена работа на длъжност „шофьор, товарен автомобил", който бил в каросерията на товарния автомобил и държал обезопасителен колан, за да обезопаси товара на транспортното средство. Налице е и характерната за трудовия договор зависимост и подчиненост на работодателя относно установен трудов ред, т.е. налице са трудови правоотношения. Обстоятелството, дали извършваната работа е срочна и няма постоянен характер не изключва трудовото естество на възложените функции. Трудов договор може да се сключва за определен срок, до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа – по аргумент от чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КТ, включително за един ден. Съществуването на трудовото правоотношение не е опровергано от жалбоподателя при съдебното оспорване. От свидетелските показания се потвърждава безспорно наличието на трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, уреждащ предоставянето на работната сила само и единствено като трудови. Липсата на съставен трудов договор с минимално необходимото съдържание по чл. 66, ал. 1 от КТ не означава липса на предоставяне на работна сила. С оглед всичко горепосочено, съдът приема, че правилно АНО е преценил, че именно „С." ЕООД е извършило нарушение на трудовото законодателство, като правилно е подвел същото под отговорност на основание чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. От всичко гореизложено, съдът приема, че в случая приложеният трудов договор № 60 от 28.03.2024г., не изключва отговорността на жалбоподателя по чл. 62 ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, която е ангажирана с атакуваното НП, той касае правоотношение, считано от 29.03.2024г., от друга страна това има значение за определената размера на имуществената санкция, която е минимума. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административно – наказателна отговорност. Жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние по чл. 62 ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ като е допуснал до работа работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма. Възложената работа има за предмет, предоставяне на работна сила, което изисква да се определи работно място и време, със сключен писмен трудов договор по чл.62, ал.1 КТ, със съдържание по чл.66 КТ и регистрация по чл.62, ал.3 КТ в ТД на НАП. Н. П. К. е попълнил декларация, описана погоре, като декларираните обстоятелства от работника Н. П. К. в декларацията се подкрепят от приложените писмени доказателства, съставеният протокол за извършена проверка и показанията на контролните органи - разпитаните по делото свидетели. Правилно е индивидуализирано административното нарушение и определено наказанието в границите, които са установени за съответното извършено нарушение. Съгласно чл. 414 ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62 ал.1 или 3 и чл. 63 ал.1 или 2 се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 лева до 15000.00 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000.00 лева до 10000.00 лева за всяко отделно нарушение. Наказващият орган е изпълнил задължението си, като е квалифицирал деянието по чл. 62 ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500.00 лева. Досежно размера на санкцията обаче съдът счита, че законът е приложен правилно. При индивидуализиране на наложената санкция, с оглед обстоятелството, че нарушението същото е извършено за първи път и не са налице данни от него да са произтекли вредни последици, съдът намира, че санкцията следва да бъде определена в предвидения от закона минимален размер, който е 1500.00 лева. Така определеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, наложената имуществена санкция е към минимума, предвиден в нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което е справедлива. Съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо място, нарушението не е свързано с ощетяване на държавния бюджет, а с гарантиране установените на конституционно ниво права на лицата, полагащи наемен труд. На практика, липсата на трудов договор влече трудности за работника за осъществяване на което и да е негово право по Кодекса на труда. На второ място, законодателят изрично е изключил приложението на чл. 28 ЗАНН по отношение на нарушенията на чл. 62, ал. 1 КТ във връзка с разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН като законосъобразно. С оглед изхода на делото, следва на въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт да се присъдят и съответните разноски, които варират в граници от 130.00 лева до 190.00 лева. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63 ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, съдът намира искането за основателно. С л е д в а дружеството - жалбоподател да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр. София като разпоредител с бюджетни средства разноски в размер от 76.69 евро или 150.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5, във връзка с ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД