Решение № 857 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2324/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод предявен от от „••••“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление в гр. ••••, против Р. Д. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. ••••, ул. „••••“ № 2, иск за осъждане на ответника да възстанови на ищеца отнетото чрез насилие владение върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••, представляващ ателие, находящо се в гр. ••••, Община ••••, ул. „••••“ № 10, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост – ателие с гараж № 1 с предназначение – за здравни и социални услуги, с площ от 41,40 кв.м., състоящо се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: ул. „••••“, ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по кадастрална карта: на същия етаж – няма съседи, под обекта – няма съседи, над обекта – обект ••••, обект ••••, ведно с 3.6523 % идеални части, равняващи се на 9.19 кв.м. идеални части от общите части на сградата с идентификатор •••• и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м. идеални части от мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор ••••, находящ се в гр. ••••, Община ••••, ул. „••••“ № 10, целият с площ по акт за собственост от 196 кв.м., а по карта – с площ от 200 кв.м., при граници по документ за собственост: улица, ПИ № •••, ПИ № •••• и ПИ № •••, а по кадастрална карта имот ••••, имот ••••, имот ••••, имот •••• и имот ••••, на основание чл. 76 от ЗС. В исковата си молба ищецът „••••“ ЕООД твърди, че е собственик на самостоятелен обект, представляващ ателие с идентификатор ••••, находящ се в гр. ••••, ул. „••••“ № 10, разположен на партерен етаж, и като такъв упражнява фактическата власт върху имота от 11.08.2023 г., когато е съставен протокол за доброволно предаване между страната и „••••“ ЕООД. Обосновава придобиване правото на собственост с извършена по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ продажба в негова полза, разрешена с Определение № 260156/31.03.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС Бургас, във връзка с обявяването на ЕТ „••••“ в несъстоятелност с Решение № 260080/30.11.2022 г. по делото. В тази връзка сочи, че имотът му е възложен с Постановление № 260002/15.05.2023 г., вписано в Служба по вписванията на 27.07.2023 г. Излага се, че ответникът не е обжалвал нито решението от 30.11.2022 г. на ОС – Бургас, с което ЕТ „••••“ е обявен в несъстоятелност, кредитор на който е и Я., нито постановлението от 15.05.2023 г., с което на ищеца е възложен процесния имот, поради което ответната страна е обвързана от посочените актове. Независимо от горното, ищецът твърди, че на 27.08.2024 г. фактическата власт върху имота му е отнета от ответника Р. Я., чрез разбиване и влизане с взлом с участието на ЧСИ С. К. – ••••. Излага се, че насрещната страна е взискател по изпълнително дело № 116/2020 г. по описа на ЧСИ С. К. – ••••, образувано въз основа на обратен изпълнителен лист от 09.12.2019 г., издаден в полза на Р. Я. по гр.д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС, по което последният е бил ответник. Делото било образувано по иск на •••• срещу Я. с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на сумата от 131 800 евро, като така заявената претенция била уважена с Решение № 258/26.02.2016 г. на ВОС. Впоследствие обаче решението, както и постановеното по делото Определение № 1215/13.05.2016 г., било отменено с Решение № 28/13.03.2018 г. на АпС – ••••, с оглед на което и на ответника бил издаден посоченият обратен изпълнителен лист за връщане недвижими имоти, в т.ч. процесното ателие с идентификатор ••••. В този смисъл изтъква, че не е налице предявена от ответника претенция с предмет вещни права, която да обуславя връщането в патримониума му на имоти, респ. издаването на изпълнителен лист в негова полза на това основание. Сочи се от ищцовото дружество, че нито е длъжник по посочения изпълнителен лист, нито е трето лице, по отношение на което същият има обвързваща сила по смисъла на чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК, поради което и титулът няма изпълнителна сила спрямо дружеството. Излага, че решението, с което е отхвърлена претенцията, насочена срещу настоящия ответник, не е годно изпълнително основание и не удостоверява изпълняемо негово право, а само установява несъществуването на предявеното от •••• вземане. В тази връзка се разяснява, че кредитор по издаден обратен изпълнителен лист се явява лице, което е било длъжник, спрямо който в рамките на изпълнителното дело е предприето незаконосъобразно изпълнение. Твърди, че лицето, предало доброволно на ищеца владението върху ателието – „••••“ ЕООД, упражнявало фактическата власт върху имота от началото на 2014 г. Предвид това, по искова молба на ответника от 07.04.2015 г. срещу „••••“ ЕООД с правно основание чл. 108 от ЗС било образувано гр.д. № 882/2015 г. по описа на ОС - ••••, като след инстанционен контрол, с Решение № 105/06.01.2017 г. по описа на ВКС искът бил отхвърлен. Предвид това от ищцовата страна е направено изявление за присъединяване на владението на „••••“ ЕООД /от 19.05.2014 г., съгласно договор за замяна/и на •••• /от м. 04.-05.2012 г./към своето до отнемането му от ответника на 27.08.2024 г. Съобразно постановките на ТР № 3/2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС ищецът сочи, че се явява трето лице, по отношение на което издаденият обратен изпълнителен лист в полза на ответника не може да бъде противопоставен, доколкото към момента на завеждане делото, по което е постановено изпълняемото право, за което издаден титула /гр.д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС/, във владение на имота е било дружеството „••••“ ЕООД, респ. ищецът, с оглед присъединяването на владението си към това на праводателя си. Съобразно посоченото, счита, че неправилно ЧСИ С. К. – •••• е пристъпила към извършването на въвода на 27.08.2024 г., независимо че в имота е заварено трето лице, твърдящо притежавани от него собственически права върху ателието, в който случай въводът е следвало да бъде отложен, а на лицето да бъде предоставена възможност да поиска спиране на изпълнението. Развива допълнителни доводи, че изпълнение изобщо не е следвало да бъде извършвано, доколкото разпореждането, въз основа на което е издаден обратният изпълнителен лист, е по реда на чл. 245 от ГПК, а длъжник по титула не е завареното в имота лице, поради което и неприложима се явява нормата на чл. 523 от ГПК, доколкото не е налице „присъден недвижим имот“.Съобразно изложеното, ищецът намира за незаконосъобразен извършения въвод от съдебния изпълнител, в резултат на което по насилствен начин, чрез разбиване патроните на металната ролетна щора и патрона на входната врата на имота, владението върху последния е отнето от страната. Счита, че ЧСИ е следвало да откаже извършването на въвода и да прекрати производството по образуваното изпълнително дело, още повече че в рамките на проведеното производство по гр.д. № 882/2015 г. по описа на ОС – •••• са отречени собственическите права на ответника по отношение на спорния имот. Допълва, че съдебният изпълнител не е изпълнил вменените му задължения, като не е извършил надлежна справка за собствеността на имота, при която би установил, че в резултат на извършена публична продан по изп. дело № 154/2013 г. по описа на ЧСИ •••• •••• процесното ателие, чийто собственик е бил ответникът, е възложено на •••• с Постановление за възлагане от 15.04.2014 г., след което на 15.05.2014 г. Николова прехвърлила собствеността на имота в полза на „••••“ ЕООД по силата на извършена замяна, а вписването на исковата молба по претенцията по чл. 108 от ЗС, за което е образувано гр.д. № 882/2015 г. по описа на ОС – •••• от ответника срещу „••••“ ЕООД, е сторено на 06.04.2015 г. Допълнително, на 15.03.2017 г. била вписана искова молба във връзка със заведеното от Я. срещу •••• и „••••“ ЕООД претенция, след което било образувано още едно производство - по чл. 108 от ЗС от ответника срещу „••••“ ЕООД, исковата молба по която била вписана на 25.08.2022 г. Последното ищецът счита за непротивопоставимо постановлението от 15.05.2023 г., с което му е възложен имота, предвид това, че ответник по делото е бил „••••“ ЕООД, а не търговецът, обявен в несъстоятелност - ЕТ „••••“. В тази връзка е отбелязано, че съдебният изпълнител не е съобразил и вписаната възбрана по отношение на едноличния търговец в производството по несъстоятелност, както и предходно вписаната такава, наложена с Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. Страната счита, че в разрез със законовите изисквания съдебният изпълнител нито е дал указания на ищеца /като заварено в имота лице при въвода/ за възможността му да представи доказателства за притежаваното от него право на собственост досежно имота, като въводът не е отложен за извършването на преценка от ЧСИ във връзка с възраженията на лицето, нито за възможността му да иска спиране на изпълнението в тридневен срок. При така изложеното, моли за уважаване на така заявената претенция и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Д. Я. е депозирал отговор на исковата молба, в който се поддържа становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Излага, че производството по делото се явява недопустимо, поради липсата на доказателства към момента на извършването на въвода ищецът да е упражнявал фактическата власт върху имота. В тази връзка посочва, че в съставения протокол изрично е отбелязано, че управителят на дружеството не е заварен в имота, а на тротоара пред имота, откъдето правел изявления, че е негов собственик, като счита, че постановлението за възлагане, от което черпи собственическите си права, не е годно доказателство за установяване факта на владението. Допълва, че насрещната страна е следвало да представи на съдебния изпълнител, извършил въвода, посоченото постановление за възлагане. Отделно от това сочи, че от ищеца не са представени доказателства, обосноваващи извод за противопоставимост на неговите права на тези на взискателя по изпълнителното дело /в случая ответника/, в който смисъл излага, че са постановките на т. 1 от ТР № 3/2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че •••• се явява длъжник в изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния обратен изпълнителен лист, доколкото още през 2012 г. пред СГС същата завела дело срещу настоящия ответник, по което било постановено неприсъствено решение, което впоследствие било отменено, а претенцията на ищцата – отхвърлена, поради което ответникът счита, че Николова се явява мним взискател и възлагането на имоти, в т.ч. процесния, в нейна полза е било недействително. Допълва се, че разпореждането за издаване в полза на ответника на процесния обратен изпълнител лист е обжалвано от ••••, като жалбата й е оставен без уважение с Определение № 353/03.07.2020 г. по ч.гр.д. № 216/2020 г. по описа на АпС – ••••. Ответникът излага становище, че проведеното между него и „••••“ ЕООД производство е неотносимо към настоящото дело, доколкото предмет на изследване в случая не е притежаваното право на собственост, а правилността на действията на съдебния изпълнител. Обърнато е внимание, че ответникът е предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу „••••“ ЕООД, който е уважен, с оглед на което и към момента е налице и изпълнителен лист, издаден в полза на ответника, касаещ предаване владението върху имоти, в т.ч. и процесния, от посоченото дружество. При съобразяване с изложеното, се моли за прекратяване на производството по делото, поради неговата недопустимост, евентуално за отхвърляне на иска поради неговата неоснователност. Моли за присъждане на разноски. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: справка АВ; Решение по дело № 3216/2020 на Окръжен съд - ••••, Разпореждане № 7615/09.12.2019 г., Разпореждане № 4283/09.07.2019 г., Разпореждане № 6297/09.10.2019 г. по гр.д. № 2840/2015 г. по описа на Окръжен съд •••• г.о., Определение № 618/02.10.2019 г. по в.гр.д. № 465/2019 г. по описа на Апелативен съд •••• и Определение № 737/26.11.2019 г. по в. гр.д. № 563/2019 г. по описа на Апелативен съд ••••; обратен изпълнителен лист; решение по гр. д № 2840/2015г.; справка за образуване на 2840/2015г.; Решение № 105 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1091/2016 г., II г.о., ГК, докладчик председателят ••••; Молба с вх. № 18881/28.08.2024г. по ИД № 116/20г. – ЧСИ 718 ВОС; Договор за наем; Определение № 260156/31.03.2023 г. по т.д. № 123/19г. на Окръжен съд Бургас; Постановление № 260002/15.05.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на Окръжен съд Бургас. Копие от ИД 116/2020г. по описа на ЧСИ 718- ВОС, молба от Р. Д. Я. по гр. д № 2840/2015г. ВОС за издаване на обратен изпълнителен лист; Протокол за доброволно предаване на процесния имот от „•••• ЕООД, декларация от Я., 2 бр. договор за Наем. , ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: решение № 17/12.02.2025 г., решение № 76/27.01.2025 г., протокол № 17/15.01.2025 г., решение № 1505/18.12.2023 г.,протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 27.08.2024 г. – 5 стр., протокол за уведомяване по телефона от 28.08.2024 г. в 16:55 часа, от ЧСИ С. Д., протокол за уведомяване по телефона от 29.08.2024 г. в 09:58 часа, от ЧСИ С. Д., изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по гр.д.№ ••••15/2012 г.по описа на СГС. Установява се, че изп.дело № 20207180400116 е образувано на 13.01.2020 година, на основание обратен изпълнителен лист, издаден от Варненски Окръжен съд на 09.12.2019 година, по гр.д.№ 2840/2015г., с който длъжникът •••• е осъдена на основание чл.245, ал.З ГПК вр. чл.309 ГПК да заплати на взискателя Р. Д. Я. сумата от 107 478.60 лева, от които 105 444.50 лева преведена по сметката на •••• на 29.01.2014г. покупна цена, заплатена от трето лице - купувач по публична продан по изпълнението върху имот и 2034.10 лева погасени за негова сметка такси към ЧСИ, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението върху главницата, считано от 29.01.2014г.; сумата от 8 532.75 лева, представляваща размера на един задатък, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2019г. Установява се, че със същия изпълнителен лист длъжника •••• е осъдена да предаде владението на следните два недвижими имота, както следва: Самостоятелен обект с идентификатор ••••, представляващ ателие, находящо се в гр. ••••, община ••••, ул. •••• № 10, разположено на Първи партерен етаж, а по документ за собственост – Ателие, с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв.м, състоящо се от гараж, баня - тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: ул. ••••, Ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по КК: на същия етаж - няма съседи, под обекта- няма съседи, над обекта - обект ••••, обект ••••, ведно с 3,6523 % ид.ч, равняващи се на 9,19 кв.м ид.ч от общите части на сградата с идентификатор •••• и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м, ид.ч от мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор ••••, находящ се в гр.••••, Община ••••, ул.•••• № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв.м, а по карта - с площ от 200 кв.м, при граници по документ за собственост : улица, ПИ № •••, ПИ№ •••• и ПИ Хе •••,апокад. карта: имот ••••, имот ••••, имот № ••••, имот№ •••• и имот № ••••, както и Вилно място по документ за собственост, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор ••••.1529, находящ се в гр. ••••, Община ••••, район Приморски, с площ по акт за собственост •••6 кв.м, по КК - 1061 кв.м, а по предходна скица - 900 кв.м, с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - парцел V1H-•••, кв. 53 по плана на вилната зона в местността „••••", при граници по акт за собственост : УПИ XXVIII-••• и улица XXVI, а по кад карта : имот ••••.1423, имот ••••.1058, имот ••••.1530, имот ••••.1071 и имот ••••.•••, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор ••••.1529.1, находяща се в гр.••••, община ••••, район Приморски, със застроена площ от 49 кв.м и сграда с кадастрален идентификатор ••••.1529.2 със застроена площ от 49 кв.м. Въпросния ИЛ е издаден по гр.д.№ 2840/2015 година, за предаване на владението на възложени на длъжника •••• като взискател в изпълнително производство, образувано на основание съдебно решение, отменено по реда на чл.309 ГПК. Установява се, че на 27.08.2024 година от страна на ЧСИ Д. е бил извършен въвод във владение на ответника Р. Д. Я. в процесния имот - Самостоятелен обект с идентификатор ••••, представляващ ателие, находящо се в гр. ••••, община ••••, ул. •••• № 10, разположено на Първи партерен етаж, а по документ за собственост – Ателие, с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв.м, състоящо се от гараж, баня - тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: ул. ••••, Ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по КК: на същия етаж - няма съседи, под обекта- няма съседи, над обекта - обект ••••, обект ••••, ведно с 3,6523 % ид.ч, равняващи се на 9,19 кв.м ид.ч от общите части на сградата с идентификатор •••• и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м, ид.ч от мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор ••••, находящ се в гр.••••, Община ••••, ул.•••• № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв.м, а по карта - с площ от 200 кв.м, при граници по документ за собственост : улица, ПИ № •••, ПИ№ •••• и ПИ Хе •••,апокад. карта: имот ••••, имот ••••, имот № ••••, имот№ •••• и имот № ••••, за което от ЧСИ е съставен съответен протокол. По искане на страните бе допуснато събиране на гласни доказателства, посредством разпити на свидетели. В полза на ищците показания дадоха •••• Д.а Суан и ••••. В показанията си св.Суан /без родствени връзки със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ заявява, че е подписала протокол за предаване на владение на „••••“ и лицето ••••, като не изписала протокола, а единствено го подписала. Заявява, че тя е предала владението на процесния имот. Заявв, че дружеството което управлявам е държало имота и го е давало под наем. Знаела, че има постановление изготвено за възлагане на имота. Потърсила я адвоката на дружеството, на което предала владението доброволно, преди да се стигне до съдебни обстоятелства, които биха утежнили евентуално дружеството, което тя управлява. Ищецът имал постановление за възлагане и тя му го предала като собственик. Дружеството го било придобило преди това, аз тя влязла в него в по - късен етап като управител на дружеството, но не знае как дружество "••••" ЕООД е придобило имота. Заявява, че не знае "••••" ЕООД колко имота има точно в момента, но били повече от един. Заявява, че в годините собственика е сменял управителите. Заявява, че към днешна дата, не знам кои са собствениците на дружеството. Познавала ги, но не им знаела имената. Заявява, че приела от предния управител счетоводните документи. Заявява, че не може да каже каква собственост е имало дружеството, но за този гараж към момента проверила, че е собственост на дружеството. За гаража Дружеството имало сключен предварителен договор за продажба с човек на име ••••, който също упражнявал някакви права върху имота. Заявява, че е подписала приемо-предавателен протокол, погледнали водомери и електромери, предала ключовете и това било всичко, което е направила. Заявява, че познава •••• Панайотов и с него сключила предварителен договор. Не може да каже кога е предала владение на •••• Панайотов, както и не помни дали му е предала владението върху част от имота, или върху целия имот. Заявява, че •••• се е подписал на протокола, като човек, който също е разполагал по предварителен договор с имота. Съвместно разполагали с имота с •••• Панайотов, но не може да каже в годините, от кога разполагали с имота. Заявява, че и двамата с •••• ползвали имота. В показанията си св.Николова /без родствени връзки със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ заявява, че е запозната съм с този имот на „••••“ 10. Имало образувано дело № 116/2020 г. при ЧСИ С. Д., по което свидетелката е длъжнико, въз основа на издаден обратен изпълнителен лист в полза на Р. Я. по иск по чл.55 от ЗЗД. Била уведомена от ЧСИ Д., че ще изпълнява срещу мен по този изпълнителен лист, като ще въвежда във владение Р. Д. Я. на 27.08.2024 г. По тази причина била пред имота, пред ателието на ул.“••••“ № 10 и присъствала на действията на ЧСИ Д.. Заявява, че управителя на дружеството - собственик „••••“ също присъствал на този въвод. Твърди, че той излязъл от помещението, заключил го и отказал да даде достъп и ключовете на ЧСИ Д., като категорично отказал да даде достъп на ЧСИ да влезе в имота. Твърди, че на имота били разбити ключалките от ключар и по този начин ЧСИ Д. въвела във владение Р. Д. Я.. Твърди, че на входната врата на имота имало обозначение, че имота се владее от „••••“ и е собственост на „••••“, както и отдолу имало идентификационен номер на дружеството изписан. Твърди, че лицето •••• бил там по време на въвода. Бил в имота. Излязъл от имота, заключил го, когато СИ Д. дошла и отказал да предостави достъп на ЧСИ. Вълчев излязъл от имота в момента, в който ЧСИ вървяла по улицата и идвала към имота. ЧСИ видяла, че той излиза от там и го помолила да остави отключено и да й осигури достъп, но той й отказал, но ЧСИ Д. не вписала това в протокола, под предлог, че тъй като и свидетелката имала изявления, които искала да впише в протокола, тя отказала на абсолютно всички каквото и да е било, като категорично заявила, че това е едностранен протокол, който се съставя от нея и ще впише в него само това, което тя реши, като всички останали възражения могат да си ги предявят в процес. ЧСИ отказала и на третото лице управителя на „МА-БС“ да впише исканията му, защото и той имал искания да се впишат. По искане на страните бе допуснато изслушване в качеството на свидетел на С. Д.а К. – Д.. В показанията си св.Д. /без родствени връзки със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ заявява, че на 27.08.2024 г. в качеството си на длъжностно лице частен съдебен изпълнител, въз основа на образувано изпълнително производство от 2020 г. е извършила въвод във владение на подробно описан недвижим имот в протокола, който се намира на ул.“••••“ № 10, за което е съставила, в това си качество и официален свидетелстващ документ протокол, в който подробно е описала възприетата от нея фактическата обстановка, възраженията на страните, които са присъствали на място и извършените от нея действия така, както изисква ГПК. Заявява, че имота представлява ателие, до което достъпа е през тротоар. Ателието се състои от две помещения, но няма достъп от вътрешния вход на сградата където са входовете на останалите жилищни имоти. Достъпа е директно от улицата от тротоар, като пред вратопрозорец имало поставена ролетна щора, спусната до долу и заключена. На първи поглед имота изглеждал като гараж, със същия тип достъп, пряко от улицата, от тротоара. Заявява, че когато отишла да извърша въвода, пред ролетната щора, която беше заключена, присъствали както длъжника по изпълнението ••••, така и третото лице ••••, който се легитимирал, като управител на „••••“ ЕООД. Щората не била вдигната, т.е. била заключена. Заявява, че вътре от самия имот, нито някой е излизал, нито е намерен вътре някой. Влязла вътре, доста по – късно от този момент. Заявява, че от момент, когато отишла до имота, до влизането им никой не е излизал от имота. Когато отишла никой не е излизал от вътре и никой нямало вътре. Пред самия имот както третото лице, така и длъжника правили възражения, отразени дословно в протокола. Заявява, че нито един от двамата не й е предоставял ключ, а имота бил отключен с помощта на ключар. Три пъти се наложило да викат различни ключари, тъй като св.Николова ги заплашваше с граждански искове ако отключат неправомерно ролетната щора. Третия ключар обаче извършил това и отворили. Заявява, че вътре в имота не е установявала никакви лица. Заявява, че неколкократно се е опитвала да извърша принудително изпълнение на този имот в годините от 2020 г. насам, като всеки пък, като е била на самото място, й е била представяна обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, основно от св.Николова, а веднъж от св.•••• Суан, и веднъж от някаква госпожица. Заявява, че при всички тези случай длъжника е присъствал на тротоара. Обезпечителните заповеди, които й представяли, били за спиране на изпълнението, порди което такова не е извършвала. Заявява, че е възможно да е била там и на 12.04.2024 г. Заявява, че лицето •••• не й е познат. При извършване на процесния въвод •••• заявил, че е собственик на имота въз основа на постановление за възлагане, издадено в производство по несъстоятелност, с посочена дата на издаване и вписано в Агенция по вписвания, с което тя разполагала, тъй като било представено по делото с предходна молба от длъжника по изпълнението. Вълчев отказал категорично достъп до имота и казал в присъствието на служители на реда, че няма да допусне вратата да бъде разбита и стоял пред нея. Поканила го да напусне, но той не напуснал. По късно, когато намерили ключар, той се отстранил и казал, че има друга работа и си тръгнал. Заявява, че е канила Вълчев писмено да си изнесе вещите, тъй като той не останал до отварянето на имота. Заявил, че има друга работа и напуснал местоизпълнението. След извършването на въвода и описа на движимите вещи вътре, му изпратила писмено съобщение, да си ги изнесе ако желае в съответно определен срок. Заявява, че възраженията на Вълчев са вписани дословно в протокола, поставени в кавички, но в протокола не е давала друг да пише, тъй като той се съставя само от длъжностното лице съдебен изпълнител и се подписва от него в това му качество. Заявява, че е обжалван протокола за въвод и действията й са потвърдени като целесъобразни. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Суан и Д., като не кредитира показанията на св.Николова относно действията на св.Д. и управителя на ищцовото дружество при провеждане на въвода във владение. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна: Когато владението е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител, съобразно разпоредбата на чл.358 ГПК, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия. Според константата съдебна практика цитираната разпоредба не урежда нов вид иск за защита на нарушено владение, а само посочва какви са правомощията на гражданския съд в производството по предявени искове по чл.75 и чл.76 ЗС, когато се твърди, че владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдене изпълнител или друг държавен орган. Доколкото въводът е бил извършен въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден от Варненски Окръжен съд на 09.12.2019 година, по гр.д.№ 2840/2015г., по силата на който •••• е осъдена да предаде на Р. Д. Я. владението на следните два недвижими имота: Самостоятелен обект с идентификатор ••••, представляващ ателие, находящо се в гр. ••••, община ••••, ул. •••• № 10, разположено на Първи партерен етаж, а по документ за собственост – Ателие, с гараж № 1, с площ от 41.40 кв.м, състоящо се от гараж, баня – тоалет и Вилно място по документ за собственост, а по скица поземлен имот с кадастрален идентификатор ••••.1529, находящ се в гр. ••••, Община ••••, район Приморски, за която ищецът твърди, че е владял към момента, то „••••“ ЕООД се явява трето лице, спрямо което е извършен въвода. Според актуалната съдебна практика, незаконният въвод във владение на недвижимия имот, който съдебният изпълнител е извършил срещу трето за изпълнението лице, осъществява материалноправната предпоставка на чл.76 ЗС - владението е отнето чрез насилие, като по владелческия иск на третото лице срещу взискателя относно същия имот съдът проверява законността на действията на съдебния изпълнител / в този см. решение № 66/25.07.2016 г., по гр. дело № 5203/2015 г./ В производството по чл. 76 ЗС, в тежест на ищеца е да установи факта на упражнявана фактическа власт и факта на насилието/ нарушението. В конкретния случай се обжалва отнемането на владението посредством въвода, извършено от ЧСИ на 27.08.2024 г. Следователно, предявеният на 25.02.2025.иск по чл. 76 ЗС е допустим. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител, съобразно разпоредбата на чл. 358 ГПК, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия. Според константата съдебна практика цитираната разпоредба не урежда нов вид иск за защита на нарушено владение, а само посочва какви са правомощията на гражданския съд в производството по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, когато се твърди, че владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдене изпълнител или друг държавен орган. За да бъде установено дали е налице отнемане чрез насилие, осъществено от ЧСИ следва да се разгледа въпроса за законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда при отнемане на владението на имота и предаването му на взискателя. Процесуална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение следва да се извършва само в рамките на изпълнителното основание. Съдебният изпълнител не може да извършва действия, които не съответстват на изпълняваното решение. Според константата съдебна практика предмет на принудителното изпълнение е само изпълняемото право, така, както то е конкретизирано в изпълнителния лист. В настоящия случай, въводът е извършен въз основа на приложен обратен изпълнителен лист, издаден въз основа на Разпореждане №15/09.12.2019г., Разпореждане №4283/09.07.2019 г., Разпореждане №97/09.10.2019г., по Гражданско дело № 2840/2015г. по описа на Окръжен съд - ••••, Определение № 618/02.10.2019г. по Въззивно гражданско дело №465/2019г. по описа на Апелативен съд - •••• и Определение №737/26.11.2019г. по Въззивно гражданско дело № 563/2019г. по описа на Апелативен съд - ••••, с което •••• е осъдена да предаде на Р. Д. Я. владението на следните два недвижими имота: Самостоятелен обект с идентификатор ••••, представляващ ателие, находящо се в гр. ••••, община ••••, ул. •••• № 10, разположено на Първи партерен етаж, а по документ за собственост – Ателие, с гараж № 1, с площ от 41.40 кв.м, състоящо се от гараж, баня – тоалет и Вилно място по документ за собственост, а по скица поземлен имот с кадастрален идентификатор ••••.1529, находящ се в гр. ••••, Община ••••, район Приморски. Видно от съдържанието на протокола за принудително отнемане на недвижим имот, въводът е извършен в присъствието на ключар, тъй като имотът - Самостоятелен обект с идентификатор ••••, представляващ ателие, находящо се в гр. ••••, община ••••, ул. •••• № 10, разположено на Първи партерен етаж, а по документ за собственост – Ателие, с гараж № 1, с площ от 41.40 кв.м, състоящо се от гараж, баня – тоалет е бил заключен и при отключването му в него не е открит никой. С оглед така приетото от фактическа страна, настоящият състав не установи ЧСИ да е допуснал незаконосъобразни действия във връзка с осъществяване на въвода спрямо ищеца. Съдебният изпълнител е извършил въвода съобразно съдебните актове, с които собственикът на имота е осъден да предаде владението му на ответника. Съдът приема, че по делото не са представени надлежни доказателства, обосноваващи твърдението на ищцовото дружество, че то, а не длъжникът по изпълнителното производство е собственик на имота. Не бяха събрани категорични доказателства както че ищцовото дружество е упражнявало фактическа власт и владение върху имота, доколкото не бяха представени доказателства за извършен в негова полза въвод във владение. Не бяха представени и доказателсдтва за твърдението му, че е бил фактически отстранен от имота в момента на въвода, доколкото имотът е бил заключен, а управителя на ищцовото дружество е бил извън него – на улицата. Ищцовото дружество се позоваван на придобиване на владението върху процесния имот по силата на Протокол за доброволно предаване от 11.08.2023г., в който „••••“ ЕООД и •••• •••• предават на „••••“ ЕООД владението му. Ответникът е оспорил достоверността на представения протокол, който съставлява частен писмен документ. Същият няма отразена достоверна дата, която да отговаря на изискванията на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което е непротивопоставим на трети лица, каквото се явява ответника по делото / в този смисъл и Решение № 89 от 30.09.2020г. по гр.д. № 3827/2019г. по описа на ВКС, IV г.о./. Предвид изложеното, подписването на протокола на посочената в него дата подлежи на доказване. В настоящия случай датата на сключване на протокола е от съществено правно значение, с оглед момента на предаване на владението върху имота и началото на твърдяното от ищеца упражнявано владение. За доказване датата на сключване на представения договор ищцовото дружество е ангажирало гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Суан. В показанията си св.Суан заявява, че е подписала протокола за предаване на владението, който не бил изготвен от нея, а и бил представен за подпис от управителя на ищцовото дружество. Заявява, че не знае дружеството, което управлява - „••••“ ЕООД кога и по какъв начин е придобило този имот. Заявява, че не знае дружеството, което самата тя управлява на колко имота е собственик. Заявява, че познава собственика на дружеството, което управлява - „••••“ ЕООД, но не знаела имената му. Заявява, че заедно с •••• Панайотов подписали протокола, т.к. той имал предварителен договор за имота и право на ползване на част от имота, но не знае на коя, или каква част. Заявява, че тя била сключила с Панайотов предварителния договор, но не знаела кога, както и кога е предала владението на имота на Панайотов. В показанията си св.Суан не сочи кога точно е подписала Протокол за доброволно предаване и дали това е сторено на посочената в него дата - 11.08.2023г. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно това, че е била управител на „••••“ ЕООД към 2023г.,у както и че тя лично е подписала Протокол за доброволно предаване с който „••••“ ЕООД и •••• •••• предават на „••••“ ЕООД владението на процесното ателие/гараж/. Доколкото свидетелката не заявява, че подписването на протокола е извършено на сочената в него дата, съдът приема, че не се доказа достоверна дата на съставения Протокол за доброволно предаване, като приема че вероятно той е създаден след вписаната в него дата, единствено с цел да се ползва в съдебни производства, поради което не може въз основа на него да бъде определен начален период на владение. Съдебният изпълнител, като орган, който осъществява изпълнението, е длъжен стриктно да съблюдава рамките, в които се движи изпълнителният процес. Ищецът не твърди, че в момента на извършване на въвода във владение е представил на ЧСИ надлежни доказателства за собствеността си върху имота и въвеждането си във владение на същия. С оглед събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът счита, че принудителното изпълнение е проведено в рамките на изпълнителното основание, предвид което е законно. От друга страна следва да се отбележи, че принадлежността на правото на собственост е извън предмета на настоящия иск, в производството по който на изследване подлежат само факта на осъществявано владение и неговото отнемане по насилствен начин. Ако „••••“ ЕООД счита, че чрез въвода са нарушение негови собственически права, то следва да реализира претенцията си по друг ред. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Ищецът и ответника са формулирали искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, на ответника се следват разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът представя договор за правна помощ, осъществена при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.. На основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.5, вр. ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнагражедия, отчитайки фактическата и правна сложност на делото и обема свършена работа от проц.представител на ответника, съдът определя а д в . възнаграждение в размер на 2099,88 евро, което като размер кореспондира и с претендираното от ищеца адв.възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът