Решение № 2261 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9733/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110209733 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод жалба на М. Г. И., срещу Предупреждение № КПК-1514-4/03.06.2025г., издадено от председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което за маловажен случай на административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр.чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) М. Г. И. е освободена от административнонаказателна отговорност и е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще й бъде наложено административно наказание. В жалбата се излагат твърдения, че с Указ № 264 от 03.12.2020 г., обнародван в ДВ бр.105/2020 г. на Президента на Република България, жалбоподателката е била назначена за „••••••••••••••“, като същата била командирована в ••• за периода от 18.02.2021 г. до 17.02.2025 г. със Заповед № К-41/26.01.2021 г. на Ръководител на Задгранични представителства към МВнР. Посочва се, че със Заповед № К-95/18.02.2025 г. на Министъра на външните работи, горепосочената командировка на жалбоподателката е била прекратена, считано от същата дата, във връзка с което М. И. се завърнала в Република България, без да бъде освободена от заеманата длъжност, тъй като нямало издаден Указ на Президента на РБ за освобождаването й, поради което едномесечният срок за подаване на финална декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК по отношение на нея не е започнал да тече, съответно не е извършено вмененото й административно нарушение. С тези съображения се иска обжалваното предупреждение да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, представлява се от адв. С. Д. Г. от САК, която поддържа жалбата. Изтъква, че юридическият факт, с който законът свързва възникването на задължение за подаване на финална декларация за имущество и интереси, е освобождаване от длъжност, а не прекратяване на дългосрочната командировка. Подчертава, че жалбоподателката и понастоящем не е освободена от заеманата от нея длъжност. Отбелязва и че в Предупреждението се твърди, че по преписката няма данни дали жалбоподателката е продължила да заема същата длъжност след прекратяване на командировката. Посочва, че в действителност тя продължава да заема длъжността •••. Моли Предупреждението да бъде отменено и в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Въззиваемата страна се представлява от юрк. А. М., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага твърдения, че в интернет страницата на •••то на Р. България в ••• било посочено, че ръководител на мисията на задгранично представителство е друго лице, а не жалб. И.. На следващо място посочва, че съгласно чл. 23 от Закона за дипломатическата служба извънреден и пълномощен ••• е ръководител на задгранично представителство. Посочва, че според полученото в КПК писмо от МВнР, командировката на жалб. И. е прекратена считано от 18.02.2025 г. Намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения и моли оспореното Предупреждение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С Указ № 263 от 03.12.2020 г. на Президента на Република България, обнародван в ДВ бр.105/11.12.2020г., В. П. М. бил освободен от длъжността ••••••••••••••. С Указ № 264 от 03.12.2020 г. на Президента на РБ, обнародван в същия брой на Държавен вестник, жалбоподателката М. Г. И. била назначена за •••••••••••••• със седалище в гр. •••. Със Заповед № К- 41/26.01.2021 г. на основание чл. 67, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба, жалбоподателката И. била командирована в ••• за периода от 18.02.2021 г. до 17.02.2025 г. Със Заповед № К-95/18.02.2025 г. на Министъра на външните работи, горепосочената командировка на жалбоподателката била прекратена, считано от 18.02.2025 г. С писмо вх. № КПК-434-1/13.03.2025 г., изпратено от директор на дирекция „Човешки ресурси“ в МВнР, КПК била информирана, че М. Г. И. приключва дългосрочната си командировка на длъжност извънреден и пълномощен ••• в ••• на РБ в гр. •••, •••, считано от 18.02.2025 г. Във връзка с това, на 25.03.2025 г. свид. Р. Д. извършила проверка в дирекция „Публичен регистър“ на КПК на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10, вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК - в едномесечен срок от освобождаването на публичната длъжност, при което констатирала, че жалб. М. И. не е подала финална декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от датата на приключване на дългосрочната си командировка в качеството си на извънреден и пълномощен ••• в ••• на РБ в гр. •••, •••, а именно от 18.02.2025 г. до 18.03.2025 г. С оглед на така установеното, на 31.03.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КПК-АУАН-ПР- 134/31.03.2025г. от свид. Р. Д. Д., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, в присъствието на двама свидетели и в присъствието на жалб. М. Г. И., като на последната е връчен екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен за нарушение, изразяващо се в това, че жалб. М. Г. И. не е подала финална декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от датата на приключване на дългосрочната си командировка в качеството си на извънреден и пълномощен ••• в ••• на РБ в гр. •••, •••, а именно от 18.02.2025 г. до 18.03.2025 г., като нарушението е квалифицирано по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН. На 03.06.2025 г. председателят на КПК издал обжалваното понастоящем Предупреждение № КПК-1514-4/03.06.2025г., с което за маловажен случай на административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр.чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) М. Г. И. е освободена от административнонаказателна отговорност и е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще й бъде наложено административно наказание. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: разпечатка от Държавен вестник, бр.105/11.12.2020г. с публикувани Указ № 263 от 03.12.2020 г. и Указ № 264 от 03.12.2020 г. на Президента на РБ; Заповед № К-41/26.01.2021 г. по чл. 67, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба; Заповед № К-95/18.02.2025 г. на Министъра на външните работи; Заповед № КПК-РД-06-305/23.07.2024 г. за компетентността на актосъставителя; писмо вх. № КПК-434-1/13.03.2025 г., изпратено от директор на дирекция „Човешки ресурси“ в МВнР, адресирано до КПК; покана за съставяне и връчване на АУАН, ведно с известие за доставяне; констативен протокол за уведомяване по телефон; писмо от МВнР, видно от което и към 05.09.2025г. не е налице издаден указ на президента на РБ за освобождаване на М. И. от длъжността „••••••••••••••“; както и гласните доказателствени средства: показанията на свид. Р. Д. Д.. От посочените писмени доказателства се установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка от контролните органи и направените при тях констатации; компетентността на органите, издали АУАН и писменото предупреждение, съставянето на АУАН. Съдът кредитира същите, доколкото намира, че са непротиворечиви, взаимодопълващи се, относими са към предмета на доказване и тъй като не са налице обстоятелства, които да навеждат съмнения относно тяхната достоверност. Съдът намира показанията на свид. Д. за достатъчно подробни и последователни. Изложеното от нея се подкрепя от писмените доказателства по делото, поради което съдът се доверява на показанията на свид. Д. при формирането на изводите си от фактическа страна. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Съдът намери, че АУАН и Предупреждението са издадени от компетентни органи съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК (отм.) – АУАН е съставен от определено от председателя на КПК длъжностно лице съгласно приложената Заповед № КПК-РД-06-305/23.07.2024 г., а писменото предупреждение е издадено от председателя на Комисията. При издаването на АУАН и Предупреждението е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Независимо от това обаче съдът намери, че в хода на производството по издаване на процесното Предупреждение са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. Основен съставомерен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, изразяващо се неподаване на т.нар. финална декларация, е освобождаването от съответната публична длъжност. Именно това обстоятелство се явява основание за възникване на задължението за подаване на декларация за имущество и интереси, а моментът на освобождаването от длъжност е определящ за срока, в който следва да се изпълни това задължение. В случая както в АУАН, така и в Предупреждението липсват каквито и да било твърдения, че жалб. М. Г. И. е била освободена от длъжността, която е заемала - „•••••••••••••• със седалище в гр. •••“. Посочено е единствено, че И. приключва дългосрочната си командировка на длъжност извънреден и пълномощен ••• в ••• на РБ в гр. •••, •••, считано от 18.02.2025 г. От съдържанието на АУАН и на Предупреждението не става ясно дали актосъставителят и наказващият орган приравняват приключването на дългосрочната командировка на ръководителя на задграничното представителство на РБ с освобождаване от съответната длъжност. Волята на актосъставителя и на наказващия орган следва да ясен, недвусмислено и изрично изразена, а не да се налага нейното изясняване чрез тълкуването й или чрез анализ на събраните по делото доказателства. За да са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е необходимо АУАН и писменото предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което да включва всички обективни признаци от състава на визираното административно нарушение. От изложеното следва, че при липса на твърдения за настъпил юридически факт, пораждащ задължението за подаване на финална декларация за имущество и интереси – освобождаване от длъжност, е налице непълнота в описанието на нарушението, поради което АУАН и писменото предупреждение не отговарят на посочените задължителни изисквания относно тяхното съдържание. Така констатираното процесуално нарушение е съществено по своята тежест, доколкото ограничава правото на нарушителя да разбере в какво точно се изразява вмененото му административно нарушение, което е от решаващо значение за възможността му да организира и упражни пълноценно правото си на защита, включително да депозира възражения и да представя доказателства в подкрепа на тезата си. Изложеното представлява достатъчно основание за отмяна на оспореното Предупреждение. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК свързва възникването на задължението за подаване на декларация с факта на освобождаване на задълженото лице от заеманата публична длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 98, т. 6 от КРБ президентът на Републиката назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната. Назначените на длъжност извънреден и пълномощен ••• в съответната държава или постоянен представител на РБ лица се командироват дългосрочно със заповед на министъра на външните работи въз основа на указа на президента на РБ за назначаването му – чл. 67, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба. Издаването на тази заповед представлява изпълнение на указа на президента и води до създаване на необходимите условия съответните лица да осъществяват дейността си в защита на българските интереси в приемащата държава или организация. Без дългосрочното командироване на ръководителя на задграничното представителство не може нито да се осигури, нито да се изисква изпълнение на поставените му задачи. Освобождаването на ръководителите на дипломатическите представителства на РБ, също както и назначаването им е от споделената компетентност на Президента на РБ и Министерския съвет. Актът, с който ръководителите на дипломатическите представителства се освобождават от длъжност е указ на Президента на РБ, който се приподписва от министър-председателя съгласно чл. 102 от КРБ. С оглед на това освобождаването от длъжност на извънредните и пълномощни посланици може да се извърши само с издаването на указ на президента - в този смисъл Решение № 11 от 22.11.2011 г. на КС на РБ по к.д. № 8/2011 г. Поради това единственият възможен извод е, че ръководителите на дипломатическите представителства не могат да бъдат освободени от длъжност със заповед на министъра на външните работи, както в случая се твърди от актосъставителя и от наказващия орган. Съгласно чл. 69, ал. 1, изр. 2 от Закона за дипломатическата служба, министърът на външните работи издава заповед за прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на извънреден и пълномощен ••• след издаването на указ на президента на Република България за освобождаването му, като след частичното обявяване на разпоредбата за противоконституционна с посоченото решение на Конституционния съд, министърът на външните работи не може да прекрати дългосрочната командировка след изтичане на задграничния мандат на •••а, но преди издаването на указ от президента. Тази заповед на министъра на външните работи също се издава в изпълнение на указа на президента. Предвид изложеното съдът намира, че приложената заповед № К- 95/18.02.2025г. на министъра на външните работи за прекратяване дългосрочната командировка на жалбоподателката (независимо от нейната законосъобразност, която не е предмет на разглеждане в настоящото производство), не поражда последиците и не може да бъде приравнена на акт, с който жалбоподателката М. Г. И. е била освободена от длъжността „•••••••••••••• със седалище в гр. •••“. Същевременно между страните не се спори, а се установява и от приложеното по делото писмо от Министерството на външните работи, че не е налице издаден указ на президента на Република България за освобождаване на М. Г. И. от длъжността извънреден и пълномощен ••• на Република България в •••. С оглед на изложените съображения съдът намира, че са основателни доводите на жалбоподателката, че доколкото не е била освободена от заеманата от нея публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 37 от ЗПК (отм.) - ръководител на задгранично представителство на Република България, за нея не е възникнало задължението по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), а именно да подаде декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. Поради това и с неподаването в срок на такава декларация не е осъществен съставът на административно нарушение, за което жалбоподателката е предупредена по реда на чл. 28 от ЗАНН, поради което издаденото Предупреждение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По изложените съображения съдът приема жалбата за основателна, при което атакуваното с нея Предупреждение следва да се отмени. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателката се дължат разноски, като същата претендира адвокатско възнаграждение. В случая от приложения по делото Договор за правна помощ от 24.06.2025 г. е видно, че адвокат С. Г. е предоставила безплатна правна помощ на жалбоподателката М. И., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на предоставена безплатна правна помощ и съдействие по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С оглед на това и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, но и като отчете размера на наложеното наказание, съдът намери, че в полза на адв. С. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, с равностойност от 255,65 евро, което съответства на претендираното съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, както и на положените усилия в защита правата и интересите на жалбоподателката. Сумата в този размер следва да бъде възложена в тежест на Сметната палата, като правоприемник на КПК - учреждението, чийто орган е издал акта, който се отменя. В полза на въззиваемата страна разноски не се дължат, съответно не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът