Решение № 819 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 6780/2024 г.

Делба втора фаза по извършването. С Решение № 1227/09.08.2025г., и Решение № 1228/09.08.2025г., НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от Решение № 1227/09.08.2025г. по гр.дело №6780/2024г. по описа на РС-Плевен, Съдът е допуснал, на основание чл. 341 ГПК вр. чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН да се извърши съдебна делба МЕЖДУ Д. А. Р., ЕГН ••••••••••, от гр.Плевен, ул. „•••“ №••• и Р. А. Р., ЕГН •••••••••• от с. •••, общ. Трявна, обл.Габрово, на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ - поземлен имот с идентификатор •••, находящ се в гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед •••/06.06.2008 г. на •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.09.2013 г., адрес на поземления имот: гр.Плевен, ул. „•••“ №••• с площ: 305 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, квартал: •••, парцел: XV, при съседи: •••, •••, •••, •••, •••, •••, заедно с построената в този имот сграда с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед •••/06.06.2008 г. на •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 09.09.2013 г., адрес на сградата: гр.Плевен, ул. „•••“ №••• сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••, застроена площ: 107 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като описанието е съгласно скица на поземлен имот №•••-21.10.2024 г. на СГКК гр.Плевен, като: От допуснатия до делба имот да се образуват 2 /два/ равни дяла, от които един дял за Д. А. Р., ЕГН ••••••••••, и един дял за Р. А. Р., ЕГН ••••••••••. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експретиза като обективна, обоснована, компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните. От него се установява, че имотът, предмет на оценка е в добро състояние, застроен е с две сгради, които не са предмет на делба и няма да бъдат оценявани. В открито съдебно заседание ••• С. С. дава уточнение, че жилищната сграда с площ 107 кв.м., която е отразена в допуснатия до делба имот, към момента е премахната и не съществува на място. Посочва също така, че е започнал строеж на онагледеното със снимки към експертизата, но тези други сгради не са оценени от •••, тъй като не са допуснати до делба. Дава уточнение също така, че е оценен поземления имот и с неговото бъдещо развитие съобразно Общия устройствен план на гр.Плевен и предвижданията на ПУП за имота. Дадено е заключение, че пазарната стойност на допуснатия до делба НЕДВИЖИМ ИМОТ - поземлен имот с идентификатор •••, находящ се в гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед •••/06.06.2008 г. на •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.09.2013 г., адрес на поземления имот: гр.Плевен, ул. „•••“ №••• с площ: 305 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, квартал: •••, парцел: XV, при съседи: •••, •••, •••, •••, •••, •••, заедно с построената в този имот сграда с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед •••/06.06.2008 г. на •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 09.09.2013 г., адрес на сградата: гр.Плевен, ул. „•••“ №••• сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••, застроена площ: 107 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като описанието е съгласно скица на поземлен имот №•••-21.10.2024 г. на СГКК гр.Плевен, е 68700 евро. Стойността на един дял е 34350 евро. Имотът е неподеляем при определените от съда квоти, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.1 ЗУТ. При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от правна страна: Съсобствеността в тази втора фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от Съда по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан - чл. 348 от ГПК. При избор на най-подходящия способ, Съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите; да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител от делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на неподеляем имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи. Когато допуснатите до делба имоти са достатъчни, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, каквото е изискването на чл. 69, ал.2 от ЗН, основният способ за извършването й е жребието по чл. 350 и чл. 352 от ГПК, а само ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, Съдът може да разпредели имотите на основание чл. 353 от ГПК. В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, делбения имот е неподеляем. Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти се изнасят на публична продан, когато същите са неподеляеми и не могат да бъдат поставени в дял. В случая, от имота не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура. Това препятства прилагането на останалите способи за извършване на делбата- чрез разпределение на имотите между съделителите, тъй като в случая от делбеният имот не могат да се обособят реални дялове съобразно броя на съделителите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на жребие, тъй като не се обособяват достатъчен брой дялове, поради което следва делбата да бъде извършена на основание чл.248 ГПК чрез изнасяне на публична продан на делбения имот. Върху придобитото в дял имущество всеки един съделителите, съгласно чл.355 ГПК, ще следва да заплати държавна такса по сметка на РС-Плевен, както следва: Д. А. Р., ЕГН •••••••••• следва да заплати 1374 евро, и Р. А. Р., ЕГН •••••••••• следва да заплати 1374 евро за държавна такса. Разноските по настоящото производство са поети както следва: депозит за вещо лице в размер на 300 лева, равняващи се на 153,39 евро, допълнитен депозит в размер на 61,62 евро, или общо в размер на 215, 01 евро, внесени от Д. А. Р.. Направените по делото разноски следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно правилото на чл.355 ГПК. Р. А. Р., ЕГН •••••••••• следва да заплати на Д. А. Р., ЕГН •••••••••• разноски в размер на 107,50 евро. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало, ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна, действията на всяка една от страните в настоящото производство е насочена към една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е неделима по закон. С оглед това Съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати следва да се поемат също от тях и не следва да се компенсират от другата страна. В този смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в Определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО на ВКС, както и в Определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, Определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, Определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, Определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, Определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС. По тези съображения, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК, Съдът