Решение № 87 от 16.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 822/2022 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК: Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. № 26823 от 04.05.2022 г., от „С.Н.“ АД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „••••••• срещу Ц.И.К., с Булстат ••••••• и адрес – гр. София, пл. „••••••• № 1. Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване са частично осъдителни искове, както следва: 1./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 95 007, 33 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 43 198 800 лв., която се следва за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 2./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 183 959, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 9 071 952 лв., която се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; 3./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 120 257, 50 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 4 417 622, 32 лв., която се следва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г.; 4./ главен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 25 500 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 42 690 724, 90 лв. – представляващо дължимо обезщетение за действително претърпени вреди /пропуснати ползи – неполучен доход за ползването на 9600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване при провеждане на насрочените избори за избор на народни представители и на президент и вицепрезидент на Р. България за датите – 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г./ над следващия се размер на законната лихва за забава /начислената такава за периодите: 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; и 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. възлизаща в размер на сумите: 95 007, 33 лв., 183 959, 00 лв. и 120 257, 50 лв./, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; като към така очертания в т. 4./ главен иск са съединени за разглеждане при условията на предпочитано евентуално съединяване, следните кумулативно съединени помежду им частични осъдителни искове: 4.1.1.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 16 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г., въз основа на сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.1.1.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г./, която се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.1.2.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; ; 4.1.2.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г./, която се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.1.3.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.1.3.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г./, която се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.3.1.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 16 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.3.1.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г./, която се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.3.2.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.3.2.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г./, която се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.3.3.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.3.3.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., която се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 5./ главен иск по чл. 285 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 791 965, 81 лв. – представляващо подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на възложени действия по договор за поръчка с предмет на възлагане - осигуряване съхранението на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, състоящи се в заплатени разходи за ангажиране на складови площи за складиране на посочените 9 600 броя СУЕМГ за времето от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; като към очертания в т. 5./ главен иск са съединени за разглеждане при условията на предпочитано евентуално съединяване, следните кумулативно съединени помежду им частични осъдителни искове: 5.1.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане, състояща се в заплатените разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 5.1.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 – представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главното вземане в размер на 58 826, 50 лв., която се следва за периода от 02.04.2021 г. до 04.05.2022 г.; 5.2.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 5.2.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 791 965, 81 лв. / обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, която се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. 6./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 28 363, 75 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. начислена върху главно вземане в размер на 355 782, 00 лв., представляващо част от главница в размер на 791 965, 81 лв. /предмет на главния иск по т. 5./, която се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.02.2021 г. ответната ЦИК действаща, като възложител и купувач и дружеството-ищец в качеството му на изпълнител и продавач при спазване изискванията на ЗОП са встъпили в договорно правоотношение с източник договор № 1 от 06.02.2021 г. Обвързвайки се с това съглашение ЦИК възложил, а „С.Н.“ АД приел да изпълни предмета на договора при цена, условия и срокове уговорени в него. Сред основните задължения на ищеца е това да продаде на ответната комисия общо 9 600 специализирани устройства за машинно гласуване /СУЕМГ/, които да отговарят на поставени от купувача изисквания, в т.ч. и на комплектуване; да прехвърли в собственост на комисията всички права за използване и актуализиране на софтуера за провеждане на изборите за народни представители насрочени за 04 април 2021 г.; да изпълни лично или чрез подизпълнител дейности и процеси по логистично осигуряване и обслужване на машинното гласуване с доставените специализирани устройства в изборите за народни представители насрочени за 04 април 2021 г., като в т.ч. неизчерпателно попадат – съхраняването на отговорно пазене в склад посочен от ЦИК, транспортирането им от централен до междинни складове и до СИК в цялата страна и обратно, инсталиране, деинсталиране и актуализиране на софтуера, тестване и техническа поддръжка на всички 9600 броя СУЕМГ, оказване на техническа помощ и съдействие, в т.ч. и гаранционно обслужване на СУЕМГ чрез наемане на не по-малко от 2000 техника, оказване на техническа помощ и съдействие чрез постоянен активен горещ телефон, изработване и предоставяне на обучителни материали и провеждане на обучения. Поетото от възложителя и купувач насрещно задължение по договора се състои в заплащане на обща цена в размер на 35 999 000 лв. без вкл. ДДС, съответно 43 198 800 лв. с вкл. ДДС, като същата е формирана, както следва: цена за закупуване и доставка на 9600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер в размер на 32 089 190, 00 лв. без ДДС или 38 507 028, 00 лв. с вкл. ДДС и цена за логистично осигуряване и обслужване на устройствата в размер на 3 909 810, 00 лв. без ДДС или 4 691 722, 00 лв. с вкл. ДДС. Ищецът сочи, че заплащането на общата цена заложена по договора е трябвало да бъде извършено от ответника ЦИК в срок от 30 до 60 дни, като началния момент на същия започвал да тече, считано от влизането в сила на решението на ЦИК за обявяване на резултатите от произведените избори за народни представители насрочени за 04 април 2021 г. /в случая решението на изборния орган било взето на 09.04.2021 г. и съответно влязло в сила на 27.04.2021 г.; подписване на акт за установяване съответствието на всичките 9600 броя СУЕМГ и инсталиран в тях системен и приложен софтуер /това станало с подписване на решение от натоварените за това органи на 31.03.2021 г./, подписване на окончателен приемо-предавателен протокол за приемане на устройствата /същият бил подписан от страна на изпълнителя на 21.05.2021 г. и депозиран за подписване от възложителя – ЦИК на 21.05.2021 г., като същия необосновано е отказал да го подпише, съответно при повторно изпращане на 22.06.2021 г. на протокола с оглед неговото подписване възложителят отново без да излага мотиви не е осъществил това действие/; предаване на сертификати и други документи установяващи изпълнение на т. 2.1.3. и 2.1.5. от договора /същите са предадени на ДАЕУ с протокол от 27.03.2021 г./; предаване на документи удостоверяващи производството и вноса на устройствата, както и собствеността върху хардуера и софтуера, авторски права, пароли и пр. /реализираното предаване на тази документация 21.05.2021 г. и 17.06.2021 г./; предаване на оригинални гаранционни карти /поддържа се това да е станало на 21.05.2021 г./; предоставяне на надлежно оформена от изпълнителя-продавач фактура с цени по пера /поддържа се това да е станало на 22.06.2021 г./. Пояснява се, че изискването за предоставяне на копия от договори с подизпълнители не е приложимо с оглед пораждане задължението за заплащане на цената, тъй като от ищеца при изпълнение на договорните му задължения не са били ползвани услугите на подизпълнители. Предвид тези заложени от страните условия за пораждане задължението за плащане тежащо върху ответния възложител по договора, от ищеца се поддържа, че изискуемостта на това парично задължение е настъпила най-късно на 28.06.2021 г. /тогава изтича 60-дневения срок, считано от влизане в сила на решението за обявяване на резултатите от изборите/. Ищецът изтъква, че на 05.07.2021 г. ответната комисия предприела плащане на непълния размер на паричното задължение произтекло от изпълнението на договора, а именно на сумата в размер от 34 126 848, 00 лв., което е с 9 071 952 лв. по-малко от полагащото му се съобразно договора. Сочи се, че за ЦИК не било налице основание от въздържане за пълно изпълнение, тъй като „С.Н.“ АД поддържа да е изпълнил точно и в срок всичко поети по договора задължения, за което още на 23.06.2021 г. е предал и нарочен доклад с доказателства пред възложителя. Изтъква се, че със закъснение едва на 21.12.2021 г. след подписване на окончателен предавателен протокол от 15.12.2021 г. остатъка от дължимото възнаграждение по договора възлизащ на сумата от 9 071 952 лв. му е бил заплатен от ответника. Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че според клаузите на договора собствеността върху продаваните 9600 броя СУЕМГ се придобива от възложителя – ЦИК при реализирането в съвкупност на няколко предвидени с договора предпоставки: провеждане на изборите за народни представители; получаване на удостоверение по чл. 213, ал. 3 от ИК, подписване на окончателен приемо-прадавателен протокол и извършване на плащането на цената заложена по договора. Доколкото окончателния протокол за предаване на 9600 броя СУЕМГ е подписан от възложителя – купувач на 15.12.2021 г., а остатъка от цената по договора е заплатена на 21.12.2021 г. Това означава, че до тази дата ЦИК не е придобило собствеността върху на 9600 броя СУЕМГ. Сочи се, че това забавяне в прехвърлянето на собствеността е изцяло по вина на ответния-купувач, като същото е довело до понасянето на вреди от ищеца, като тяхната равностойност следва да бъде обезщетена от неизправния ответник. На следващо място ищецът посочва, че по повод провеждането на избори за народни представители насрочени за 11 юли 2021 г. на 18.06.2021 г. между него и ответника – ЦИК бил сключен при условията на ЗОП договор № 19 за възлагане на обществена поръчка с предмет „Дейност по техническо осигуряване на машинното гласуване със СУЕМГ /А4, модел 517/, включващи модифициране на софтуера предмет на договор № 1 от 06.02.2021 г. и настройване на бюлетините, конфигуриране, инсталиране и настройване на СУЕМГ за частичните местни избори на 27 юни 2021 г. и на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г., предаване на знания на специалисти за използване на системния и приложен софтуер, както и за модифициране на софтуера за всякакъв вид избори, предвидени в ИК без намеса на доставчика и производителя“. Съобразявайки така възникналото облигационно правоотношение ищецът твърди, че по него в качеството му на изпълнител му е възложено от ответника да осъществи дейности по техническо осигуряване на машинното гласуване за двата избора /частични местни и национални/, както и дейностите свързани с логистично обезпечаване и техническо обслужване на устройствата за гласуване, а също така предаване на знания на специалисти за начина на използване на системния и приложен софтуер на устройствата, в т.ч. и за модифициране на същия за провеждане на всякакъв вид избори уредени по ИК. Посочва се, че за частичните местни избори насрочени за 27 юни 2021 г. ищецът е бил натоварен с извършването на техническо и логистично осигуряване и обслужване на до 200 СУЕМГ, за които е поставено изискване към момента на провеждане на посочения вид избори да са собственост на възложителя съгласно договора от 06.02.2021 г. Относно националните избори за народни представители насрочени за 11 юли 2021 г. ищецът е бил натоварен с извършването на техническо и логистично осигуряване и обслужване на общо 11 100 СУЕМГ, като за 9 600 броя от тях е поставено изискване към момента на провеждане на посочения вид избори да са собственост на възложителя съгласно договора от 06.02.2021 г. Според договора ищецът имал задължението да изпълни лично и за своя сметка, ползвайки собствения си капацитет всички услуги и процеси по логистичното осигуряване и обслужване на машинното гласуване със СУЕМГ, като 9600 броя от тези устройства към момента на провеждане на изборите /частични местни и национални/ би следвало, въз основа на обвързаностите по договора да са станали собственост на ответника-възложител. Предвид това в тежест на ЦИК било задължението да предаде на „С.Н.“ АД 9 600 броя устройства с инсталиран софтуер, като с тях дружеството да изпълни поетите с договора си от 18.06.2021 г. задължения. Отрича се ЦИК да е предоставил такива устройства на изпълнителя по цитирания договор, нито към момента на провеждане на частичните избори – 27.06.2021 г., нито към момента на провеждане на тези за избор на народни представители – 11.07.2021 г., като причина за това е, че ЦИК не имал качеството на собственик на тези устройства към посочените моменти. Изтъква се, че ЦИК е предал с протокол на изпълнителя единствено 1 637 броя устройства, но те са придобити от ЦИК по договор с „Информационно обслужване“ АД, съответно съставляват разликата над 9 600 броя до общия брои СУЕМГ /до 11 100/, с които е следвало да бъдат произведени изборите за народни представители. Съобразявайки това неизпълнение по договора от 18.06.2021 г. изпълнителят се е обърнал към възложителя на 04.07.2022 г., като е изразил притеснения относно организирането на изборите за народни представители насрочени за 11.07.2021 г. и свързаните с това задължения поети от него за модифициране на софтуера, инсталиране и тестване на 9 600 броя устройства, съответно логистичното и транспортното им осигуряване до изборните секции. Предвид това, че не получил отговор по първото си запитване до ЦИК, то на 09.07.2021 г. изпълнителят се обърнал с второ писмо до възложителя, като го е уведомил, че разполага с възможност да осигури свои 9600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер за провеждане на изборите за народни представители, като ако тази услуга бъде извършена, то възложителя трябвало да заплати за нея. По повод на това писмо на 10.07.2021 г. между представители на ЦИК и „С.Н.“ АД се състояла среща, като от съдържанието на изпратено от ЦИК писмо ставало ясно, че комисията не се противопоставяла на офертата на „С.Н.“ АД да осигури 9600 СУЕМГ с инсталиран софтуер за провеждане на изборите насрочени за 11.07.2021 г., в това число да заплати за ползването им отделна от вече уговорената по договора от 18.06.2021 г. парична сума. Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че при проведените на 11.07.2021 г. избори от ЦИК били използвани именно притежаваните от „С.Н.“ АД 9600 броя машини за гласуване, но отношенията създадени от това използване не били уредени между собственика и ползвателя. Това провокирало собственика-ищец на 17.09.2021 г. да се обърне с покана до ползвателя на СУЕМГ – ЦИК да осъществи плащане за осъщественото ползване на 9600 СУЕМГ по време на изборите на 11.07.2021 г. в размер на сумата от по 1500 лв. без ДДС за всяко устройство, която е определена на база средните пазарни цени за наем на всяко устройство от същия вид. Така общият размер на следващото се вземане за ползване на 9600 броя СУЕМГ възлизал на стойност от 14 400 000 лв. без вкл. ДДС. Така дължимата от ответника сума не била заплатена в полза на ищеца до датата на подаване на ИМ. Ищецът продължава с фактически твърдения, че по повод насрочените избори за президент и вицепрезидент за 14 и 21 ноември 2021 г. на 17.09.2021 г. ответната комисия обявила обществена поръчка имаща за предмет „Дейности за техническо осигуряване на машинното гласуване със СУЕМГ А-4 Модел 517. Сочи се, че така обявената поръчка била възложена за изпълнение на „С.Н.“ АД. Отбелязва се, че тази поръчка е обявена и изпълнителят по нея е определен от ЦИК след като комисията вече е била получила писмото на „С.Н.“ АД от 17.09.2021 г., с което дружеството е предложило осигуряване на СУЕМГ с инсталиран софтуер при заплащане на цена за ползване в размер на 1500 лв. без ДДС за всяко отделно устройство. В процеса на преговорите между страните по повод сключване на договора за техническо осигуряване на машинното гласуване със СУЕМГ А-4 Модел 517 при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент насрочени за 14 и евентуален втори тур за 21 ноември 2021 г. от изпълнителя е поставено изрично условие, че ЦИК трябва или да притежава правото на собственост върху съответния брои СУЕМГ или да наеме същите с инсталиран софтуер, като представители на ответната комисия ясно заявили, че правото на собственост върху 9600 броя СУЕМГ не е предмет на обсъждане при преговорите за проект на този договор. Така на 01.10.2021 г. между страните бил сключен договор за обществена поръчка № 34, като с него „С.Н.“ АД е поел задължението за извършване на услуги по техническо и логистично осигуряване на до 12 400 СУЕМГ за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на 14.11.2021 г. Отбелязва се, че към датата на провеждане на посочените избори ЦИК все още не е придобил качеството на собственик върху 9600 броя СУЕМГ, с които е следвало изборите да бъдат произведени и са ползвани за гласуване в изборния процес. Отчитайки този факт и липсата на отговор от ЦИК по първо изпратено писмо от 17.09.2021 г. за заплащане цена за ползване на всяко устройство за гласуване от 9600 броя СУЕМГ, чиято собственост към този момент е на „С.Н.“ АД, последният изпратил нови писма от 11.11.2021 г. и от 18.11.2021 г., че ще предостави въпросните устройства за ползване на ЦИК с цел произвеждане на изборите на 14 и 21 ноември 2021 г., но срещу това следва да получи заплащане на сума от по 1500 лв. за използването на всяко едно устройство във всеки един от двата тура на изборите. Сочи се, че първия и втория тур на изборите били успешно произведени и то при ползване на притежаваните от „С.Н.“ АД 9600 броя СУЕМГ, но до момента на депозиране на ИМ в съда от ЦИК в полза на „С.Н.“ АД не било изплатено никакво парично обезщетение за така реализираното ползване на устройствата. Според предвиденото в договор № 1 от 06.02.2021 г. в задължение на възложителя – ЦИК е поставено да осигури склад, където „С.Н.“ АД да съхранява устройствата за гласуване, както и да обезпечи изпълнението на свързаните с това логистични дейности. Поддържа се, че ЦИК не е изпълнил така поетите задължения, а единствено е посочил на изпълнителя по договора конкретния склад, където да се съхраняват 9600 броя СУЕМГ, а именно този на „Карго- Партнер“ ЕООД на адрес: гр. София, ул. „••••••• като не е сключил договор за наем на същия. Поради това се наложило „С.Н.“ АД да наеме посочения склад и това станало с договор от 05.02.2021 г., съответно заплащал разходите за ползване на този склад до 31.12.2021 г. Междувременно на 22.07.2021 г. „С.Н.“ АД сочи да се е обърнал към ЦИК с искане да му бъдат възстановени средствата за заплатен наем за съхранение на 9600 броя СУЕМГ, както и възнаграждение за логистичните дейности свързани със склада. Припомня се, че според съдържанието на договора „С.Н.“ АД не се явява адресат на задължение за своя сметка да осигури склада за съхранение на устройствата за гласуване. Позовавайки се на това, че ответния – възложител е в положение на виновно неизпълнение на задължението си за срочно заплащане на цената предвидена по договор № 1 от 06.02.2021 г. ищецът настоява да се легитимира, като кредитор на вземане за обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като посочва, че относно допуснатото закъснение в плащането на главно вземане в размер на 43 198 000 лв. за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г. му се дължи обезщетение за забава в размер на сумата от 95 997, 33 лв., съответно за допуснатото закъснение в плащането на главно вземане в размер на 9 071 952 лв. за периода от 05.07.2021 г. до 21.12.2021 г. му се дължи обезщетение за забава в размер на сумата от 413 277, 81 лв. или общо вземането за лихва за забава възлизало на сумата от 509 275, 14 лв. От ищецът обаче се навеждат твърдения, че отвъд вземането за обезщетение за допуснатата забава в плащането на цената по договора от 06.02.2021 г. той е претърпял и имуществени вреди от неизпълнението на задължението на ищеца да плати цената по цитирания договор, като размера на тези вреди надвишава размера на дължимото му по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава. Смята, че те също трябва да му бъдат репарирани от неизправната страна по договора. Излага, че той е имал интерес да получи плащане на цената по договора от 06.02.2021 г. своевременно, защото с продажбата на устройствата и прехвърлянето на собствеността върху тях, за него отпада възможността да получава приход от отдаването под наем на същите тези устройства, като получава съответната наемна цена за ползването на всяко от тях и това е било сигурно, защото поради процеса на одобрение, сертифициране и изпитване тези 9600 броя СУЕМГ са единствените устройства с инсталиран софтуер, с които е можело да се проведат изборите. С оглед на това имуществените вреди, които „С.Н.“ АД е претърпял с оглед допуснатото от ЦИК неизпълнение по договора от 06.02.2021 г. следвало да се приравнят на размера на пропуснатия от собственика на устройствата наем, който същия би получил ако ги бе предоставил за ползване по време на провеждането на изборите през м.юли и м. ноември 2021 г. Конкретизира се, че пропуснатото инкасиране на наемна цена за всяко едно устройство за всеки един от трите избора произведени на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. възлиза на стойност от по 1500 лв. Така вредата от пропуска да се реализира приход от наем при ползване на 9600 броя СУЕМГ за всеки един от изборите произведен на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. възлиза на сумата от по 14 400 000 лв., или общо 43 200 000 лв., като след приспадане на обезщетението за забава възлизащо на общо 509 275, 14 лв. се формира вземане за имуществени вреди съставляващи пропуснати ползи в размер на 42 690 724, 90 лв. Поддържа се, че тези вреди имат характеристиката на предвидими. На следващо място ищецът въвежда и твърдения относно предявена при условията на евентуалност претенция за дължима наемна цена за използването на 9600 броя СУЕМГ във връзка с провеждането на всеки един тур на изборите, както следва на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., като поддържа, че между него и ответника е налице сключен договор за наем с предмет предоставяне за временно ползване на 9600 броя СУЕМГ по време на провеждането на посочените три насрочени избора при уговорена наемна цена в размер на 1500 лв. за ползването на едно устройство за гласуване при всеки един от трите произведени избора. Твърди се, че трите наемни договора с посочения предмет са сключени неформално при извършени конклудентни действия от страните по тях. Наемната цена за ползване от ЦИК на 9600 броя СУЕМГ наети по тези три договора за наем с оглед провеждане на изборите на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. не била заплатена от наемателя, което правило ищеца- наемодател кредитор по тези договорни вземания. При неустановяване на наемни правоотношения и вземания по тях в полза на ищеца, то същия въвежда твърдения да има качеството кредитор спрямо ответника въз основа фактическия състав на неоснователното обогатяване и при условията на евентуалност предявява иск за заплащане обезщетение за ползване на притежаваните от него 9600 броя СУЕМГ от ответника при провеждане на изборите на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., с което се е стигнало до обогатяване на последния за сметка на ищеца. За целите на този фактически състав от ищеца се отрича между него и ответника да е налична правна връзка, която да създава основание за ЦИК да използва посочените машини за гласуване при трите визирани избора. Отбелязва се, че сключените между страните договори нямат за предмет възлагане в задължение на ищеца да предоставя за ползване на ответника устройствата за гласуване. Излага се, че използвайки без основание машините за гласуване при провеждане на изборите на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, доколкото последния е бил лишен от възможността да използва собствените си 9600 СУЕМГ с инсталиран софтуер, като реализира приход от това, а именно да ги отдаде за ползване под наем, в това число на ЦИК, което има задължението да осигури провеждането на посочените избори. Ищецът определя обедняването си, като сочи, че лишаването от възможността му възмездно да отдаде за ползване 9600 СУЕМГ с инсталиран софтуер, му е попречило да реализира приход възлизащ на сумата от по 1500 лв. за ползването на всяко едно устройство по време на всеки от упоменатите три избора проведени в Р. България, или общо сочи обезщетението да възлиза на сумата от 43 200 000 лв. От своя страна ответника ЦИК се е обогатил от безвъзмездното използване на тези устройства, защото е спестил разходи за наемането им. На самостоятелно основание ищецът поддържа, че е встъпил в мандатно правоотношение с ответника – ЦИК, като е сключил договор за поръчка имащ за предмет възлагане от ЦИК на „С.Н.“ АД да предприеме действия от свое име и за сметка на поръчващия за осигуряване на склад, както и за съхраняване на устройствата за гласуване в него. Сред задълженията на ЦИК в качеството му на възложител на поръчката е да осигури на изпълнителя по поръчката средствата необходими за извършване на действията предмет на същата, в т.ч. и направените разноски, вкл. и лихвите. Поддържа се, че след наемането на склада за съхранение на устройствата за гласуване „С.Н.“ АД е заплащал следващите се наеми за складовата площ и свързаните с това логистични услуги, като разходваните за това средства възлизали в размер на сумата от 791 965, 81 лв. – сбор от издадените от наемодателят на складовите площи фактури. При условията на евентуалност спрямо главния иск за възстановяване на средства по възложена и изпълнена поръчка, от ищеца се заявява претенция за възникнало в правната му сфера вземане за обезщетение относно водене на чужда работа без пълномощие. Фактическите му твърдения за пораждане и съществуване на подобно вземане се извеждат от това, че „С.Н.“ АД е встъпила в наемно правоотношение с дружеството „К.П.“ АД имащо за предмет наемане на складови площи, чието ползване е с цел съхранение на СУЕМГ, както и свързаните с това съхранение логистични услуги. Предвид това, че „С.Н.“ АД не е адресат на задължението за изпълнение на подобна дейност по съхранение на устройствата за гласуване, а напротив отговорен за съхранението на същите и тяхната логистична обезпеченост е ответника – ЦИК, то се настоява, че действията на ищеца са такива по водене на чужда работа без възлагане. Допълва се, че тази работа е била предприета уместно, като е добре управлявана и е изцяло в интерес на ответната Комисия, което създава за последната облигационното задължение да възстанови на водилия е „С.Н.“ АД паричната равностойност на полезните разноски, ведно с лихвите от деня на изразходването им, като се посочва, че тези разноски по естеството си представляват – заплатените от ищеца в полза на „К.П.“ АД наеми на стойност от общо 791 965, 81 лв. На последно място ищецът се обръща към съда, че ако и претенцията за заплащане на обезщетение за водене на чужда работа без възлагане бъде отречена, като неоснователна, то при условията на евентуалност се заявява парична претенция за заплащане на обезщетение за допуснато неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на ищеца, което се състои в обедняване равняващо се в размера на заплатените суми в полза на „К.П.“ АД равняващи се в общ размер на 791 965, 81 лв. и съставляващи заплатените от ищеца в полза на наемодателя наемни вноски за ползването на складови площи за съхранение на СУЕМГ и свързаните с това съхранение логистични дейности и обогатяване равно на спестените от ответника разходи за съхранение на устройствата за гласуване. Поддържа се, че между обедняването и обогатяването съществувала ясна и пряка причинна връзка. Ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК настоява и за присъждане на разноските сторени от него за участието му в образуваното дело, в т.ч. и за адвокатска защита оказана в негова полза. С молба-уточнение от 09.06.2022 г. „С.Н.“ АД пояснява, че извършеното от възложителя в полза на изпълнителя частично плащане от 21.12.2021 г. по договор от 06.02.2021 г. се равнява в размер на сумата от 4 380 180 лв. с вкл. ДДС, като това задължение е трябвало да бъде изплатено още към 28.06.2021 г., когато са настъпили всички уговорени условия за плащане по цитирания договор. Прави се уточнението, че общата уговорена за плащане от възложителя на изпълнителя цена по договора от 06.02.2021 г. възлиза на сумата от 43 198 800 лв. с вкл. ДДС, като падежът за нейното плащане е най-късно на датата – 28.06.2021 г. Вместо това плащанията били извършени на следните дати и при следните размери: на 05.07.2021 г. е заплатена сума от 34 126 848 лв. с вкл. ДДС; на 15.09.2021 г. е заплатена сума от 4 654 329, 68 лв. с вкл. ДДС; и на 21.12.2021 г. е заплатена сума от 4 380 180, 00 лв. с вкл. ДДС. Или общо осъществените от страна на ЦИК в полза на „С.Н.“ АД плащания до момента на направата на уточнението на ИМ възлизат в размер на сумата от 43 161 357, 70 лв. с вкл. ДДС, вместо общо уговорените и дължими 43 198 800 лв. В следващ пункт на молбата си ищецът изяснява, че по сключен договор за наем на складови площи с „К.П.“ АД е наел такива за да осигури съхранението на 9 600 СУЕМГ, като това е станало за периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., съответно е заплатил следващата се наемна цена по договора в полза на наемодателя. По отношение на заявените главни претенции за присъждане на обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които съвкупно е поискано да се присъдят по частичен иск в размер на сумата от 26 000 лв. по повод допуснато закъснение в плащането на уговорената цена по договора от 06.02.2021 г., от ищеца е направена диференциация, че общото вземане за обезщетение за забава в плащане на главен дълг /43 198 800 лв./ за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г. възлиза на сумата от 95 997, 33 лв., като частта за която се предявява иска е за сумата от 250, 00 лв., съответно общото вземане за обезщетение за забава в плащане на главен дълг /9 071 952 лв./ за периода от 05.07.2021 г. до 21.12.2021 г. възлиза на сумата от 413 227, 81 лв., като частта за която се предявява иска е отново за сумата от 250, 00 лв. Що се касае до частичната претенция заявена, като търсено обезщетение за действително претърпени вреди надвишаващо размера на законната лихва, от ищеца е направено уточнението, че общия размер на това вземане след приспадане размера на полагащото се обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е равен на сумата от 42 690 724, 90 лв., като заявената за присъждане частична претенция е определена на сумата от 25 500 лв. В следващ пункт на молбата-уточнение ищецът се спира на формирането на заявената предпочитана евентуална претенция за заплащане на наемна цена за предоставеното възмездно ползване на 9 600 броя СУЕМГ за провеждането на изборите насрочени за датите 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., като пояснява, че за отдадените под наем за ползване 9 600 броя СУЕМГ относно изборите провели се на 11.07.2021 г. ответникът му дължи наемна цена за посочения брой машини в размер на 14 400 000 лв., съответно за изборите провели се на 14.11.2021 г. ответникът му дължи наемна цена за посочения брой машини в размер на 14 400 000 лв., идентично било вземането му и за изборите състояли се на 21.11.2021 г. Частичните претенции формирани от ищеца при тези заявени от него общи вземания за наемна цена, са както следва: 16 000 лв. от общо вземане равно на 14 400 000 лв. съставляващо наемна цена за ползване на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 11.07.2021 г. и по 5 000 лв. от общи вземания равни на сумите от по 14 400 000 лв., съставляващи наемна цена за ползване на 9600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. По отношение на предявените при условията на кумулативно съединяване частични искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главни вземания за наемна цена за ползването на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. от ищеца се прави следната конкретизация: по претенцията за забава в плащането на наемната цена за ползване на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 11.07.2021 г. общият размер на същата се определя на сумата от 1 200 096, 00 лв., която е начислена за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г., съответно заявения като частичен иск размер на същата е определен на сумата от 500, 00 лв.; по претенцията за забава в плащането на наемната цена за ползване на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 14.11.2021 г. общият размер на същата се определя на сумата от 700 056, 00 лв., която е начислена за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г., съответно заявения като частичен иск размер на същата е определен на сумата от 250, 00 лв.; и по претенцията за забава в плащането на наемната цена за ползване на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 21.11.2021 г. общият размер на същата се определя на сумата от 672 053, 76 лв., която е начислена за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г., съответно заявения като частичен иск размер на същата е определен на сумата от 250, 00 лв. В следващ пункт на молбата-уточнение ищецът се спира на формирането на заявената непредпочитана евентуална претенция за заплащане на обезщетение във връзка с ползването без основание от ответната страна на 9 600 броя СУЕМГ за провеждането на изборите насрочени за датите - 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., като пояснява, че следващото му се обезщетение за ползване без основание на посочените устройства при провеждане на изброите насрочени за 11.07.2021 г. възлиза в общ размер на 14 400 000 лв., като предявена за частично присъждане е сума в размер на 16 000, 00 лв., съответно обезщетението за ползване без основание на посочените устройства при провеждане на изброите насрочени за 14.11.2021 г. възлиза в общ размер на 14 400 000 лв., като предявена за частично присъждане е сума в размер на 5 000, 00 лв., респективно обезщетението за ползване без основание на посочените устройства при провеждане на изброите насрочени за 21.11.2021 г. възлиза в общ размер на 14 400 000 лв., като предявена за частично присъждане е сума в размер на 5 000, 00 лв. По отношение на предявените при условията на кумулативно съединяване частични искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главни вземания за обезщетение за ползването без основание на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. от ищеца се прави следната конкретизация: по претенцията за забава в плащането на обезщетението за ползване без основание на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 11.07.2021 г. общият размер на същата се определя на сумата от 1 200 096, 00 лв., която е начислена за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г., съответно заявения като частичен иск размер на същата е определен на сумата от 500, 00 лв.; по претенцията за забава в плащането на обезщетението за ползване без основание на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 14.11.2021 г. общият размер на същата се определя на сумата от 700 056, 00 лв., която е начислена за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г., съответно заявения като частичен иск размер на същата е определен на сумата от 250, 00 лв.; и по претенцията за забава в плащането на обезщетението за ползване без основание на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 21.11.2021 г. общият размер на същата се определя на сумата от 672 053, 76 лв., която е начислена за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г., съответно заявения като частичен иск размер на същата е определен на сумата от 250, 00 лв. На 06.07.2022 г. ответникът Ц.И.К., чрез процесуалните си представители по делото – адвокатите Г. и К. депозира писмен отговор по исковата молба. С него се противопоставят редица възражения за нередовността й, като същите се състоят в противоречия и неясноти относно основанието или размерите на отделните претенции, както и по отношение на съединяването им за разглеждане. Поддържа се и наличие на недопустимост на първия главен и съедините с него евентуални искове и кумулативно съединените с тях искове за лихви. Според ответника претенцията имаща основание по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД съставляваща обезщетение за действително претърпени вреди над размера на законната лихва, както и всички съединени с него евентуални искове, ведно с кумулативно съединените към тях искове са недопустими, поради очевидната тяхна неоснователност. Съображенията на ответника са, че е невъзможно ищецът да получи едновременно и цената на СУЕМГ, и обезщетение за пропуснати ползи заради това, че не е могъл да ги отдава под наем. Нямало как ищецът да бъде едновременно носител на вземания и за цената на СУЕМГ и за наемна цена, респективно за обезщетение за ползване без основание. По тази причина било процесуално неоправдано тези искове да бъдат разглеждани по същество. Направено е позоваване, че ако евентуалното установяване на заявените от ищеца обстоятелства покриващи материалните предпоставки за уважаване на очертаните искове, поради нормативни причини не е в състояние да доведе до уважаване на исковете, защото правото не свързва твърдените в обстоятелствената част фактически основания на исковете с последиците, заявени в петитума като искания, то е напълно излишно да се проверява верността на твърденията на ищеца. По същество на заявените за разглеждане частични осъдителни искове съединени за разглеждане в едната си част при условията на кумулативност, а в друга при условията на евентуалност от ответника се прави оспорване без изключения, като ги квалифицира за изцяло неоснователни по техните основания и размери. По първия предявен главен иск с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът отрича твърдението на ищеца, че падежната дата за заплащане цената на договорените 9 600 броя СУЕМГ според условията на договора от 06.02.2021 г. е датата – 28.06.2021 г. Според клаузата на чл. 3.5. от цитирания договор плащането на цената по същия е обусловено от осъществяване в тяхната съвкупност на заложените условия, като едва с момента на реализацията и на последното от тях за ЦИК възниква задължението да плати същата. Ответникът се позовава на това, че окончателният протокол за предаване на 9 600 броя СУЕМГ е подписан от ЦИК на 15.12.2021 г., като плащането на цената е извършено въз основа на издадена фактура от 01.07.2021 г., в чието съдържание, като основание за плащане се посочва протокола. Предвид това падежът на задължението за плащане бил 60 дни след датата – 01.07.2021 г., което означава, че същият настъпва на 30.08.2021 г., но независимо от това ЦИК е заплатил стойността на устройствата за гласуване още на 05.07.2021 г., което е момент предшестващ настъпването на падежа. Касае се до плащане равняващо се на стойност от 34 126 848, 00 лв., което кореспондира изцяло на фактурираната стойност за доставка на устройствата съобразно издадена от ищеца фактура с дата - 01.07.2021 г. Подчертава се, че в платежното нареждане изрично е посочено, че основанието за заплащане на сумата по него е „доставка на 9 600 броя спец. устройства“. Акцентира се над това, че първоначално представената от ищеца към ответника фактура от 22.06.2021 г. е включвала две позиции – машини със софтуер и логистично обслужване, като с оглед на противопоставено възражение от възложителя, че фактурата не кореспондира на уговореното по договора, защото трябва да съдържа три самостоятелни позиции: за доставка на машини, за логистично обслужване и за цената на софтуера, от страна на ищеца е издадена втора фактура именно с такива реквизити. На по късен етап е издадена и трета фактура № 0000501225 от 01.07.2021 г., която е и описаната в окончателния протокол от 15.12.2021 г., като основание за направата на плащането от 05.07.2021 г. Следователно осъщественото на 05.07.2021 г. плащане е имало за основание погасяване на парично задължение фактурирано с фактура № 0000501225 от 01.07.2021 г., съответно тя е издадена, като заместваща фактура № 0000504653/22.06.2021 г. По тези причини ответникът не би могъл да се определя, като длъжник изпаднал в забава по отношение изпълнение на паричното си задължение да заплати цената на 9 600 броя СУЕМГ, което изключва отговорността му за заплащане в полза на ищеца на обезщетение за допуснато закъснение в изпълнението на главния дълг. Отделно от това с факта на плащането настъпил на 05.07.2021 г. собствеността върху 9600 броя СУЕМГ трябва да се счита за преминала от ищеца в сферата на ответника. Що се касае до останалите включени във фактура № 0000501225 от 01.07.2021 г. парични суми за лицензионни права върху 15 000 СУЕМГ и за логистично обслужване, то тяхното плащане е направено на по-късен етап, поради заявени от възложителя възражения и допълнителни уточнения между страните наложили издаване на нови фактури. Така за стойността на логистичните дейности е била издадена нова фактура № 0000504738 от 10.09.2021 г. стойността по която е разплатена от ответния възложител на 15.09.2021 г. чрез превод в полза на ищеца на сумата от 4 654 329, 68 лв. Допълва се, че на 01.09.2021 г. страните са подписали протокол за приемане на дейностите по логистичното обслужване, което според уговореното с договора от 06.02.2021 г. означавало, че падежът за заплащането на възнаграждението за тази услуга е между 30 и 60 дни, считано от издаване на фактура за него, което е станало на 10.09.2021 г. Осъществявайки плащане на 15.09.2021 г. ответникът – ЦИК е изправен в задължението си да погаси възникналия за него договорен дълг по цитираната фактура в пределите на уговорения между страните срок за плащане. На следващо място ответникът поддържа, че е осъществил в полза на ищеца плащане на 21.12.2021 г. на свое задължение произтичащо от сключен и изпълнен договор от 06.02.2021 г. в размер на сумата от 4 380 180, 00 лв., в частност съставляваща цена за закупуване на лицензионни права за 15 000 броя софтуер за електронно машинно гласуване, която сума е фактурирана с издадена на 01.07.2021 г. фактура № 0000501225. Изтъква се, че с окончателен протокол подписан на 15.12.2021 г. софтуера е бил приет окончателно от възложителя, което поставян началото на уговорения срок за заплащане на неговата цена. Ответникът настоява, че е осъществил пълно изпълнение на задълженията си да заплати цените и възнагражденията по издадените от доставчика на устройствата и услугите фактури, като общата фактурирана и заплатена стойност по тях възлиза на сумата от 43 161 357, 60 лв. Паралелно с изложеното основание за срочно погасяване на главните парични задължения произтичащи от договора сключен на 06.02.2021 г. от ответника се привежда и самостоятелен довод, че самият ищец си противоречи при твърденията за формиране на размера на главните лихвоносни вземания, в частност вземането спрямо което се твърди допуснато от ответника закъснение в периода от 05.07.2021 г. до 21.12.2021 г., като не отчита признато от самия него в ИМ плащане осъществено от ответника на 15.09.2021 г., като след тази дата продължава да поддържа да е носител на вземане за непроменена лихвоносна главница в размер на 9 071 952 лв., като неотчита осъщественото на посочената дата частично погасяване със сумата от 4 654 329, 68 лв. Допълнително ответникът се позовава и на хипотеза на чл. 90 ЗЗД, а именно сочи, че за него е било налице правото да задържи изпълнението на задължението си да плати уговорената по договора от 06.02.2021 г. цена и възнаграждения, защото ответника е допуснал неизпълнение по същото съглашение, което покрива хипотеза на забава на кредитора. В този контекст отбелязва, че според поетото от ищеца-изпълнител основно задължение по договора от 06.02.2021 г. състоящо се в това да прехвърли в собственост всички права за използване и актуализиране на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства за електронно машинно гласуване в комплект с изходния код, позволяващ системния и приложен софтуер да бъде модифициран за всякакъв вид избори предвидени в Изборния кодекс, без да е необходима намеса на доставчика, както и да изработи за своя сметка и да прехвърли в собственост на възложителя всички права за използване и актуализиране на приложния софтуер. Ответникът обръща внимание над това, че в договора самия ищец изрично е декларирал пред него, че притежава всички права върху софтуера инсталиран в СУЕМГ, в т.ч. системният и приложния, както и този управляващ специализираните хардуерни устройства. Ответникът поддържа, че ищецът не е осъществил в пълен обем изпълнение на така очертаните и поети от него задължения според договора, респективно изпълнил ги е неточно и със закъснение, а освен това е направил невярно деклариране за притежаваните от него права върху софтуера инсталиран в СУЕМГ. За това положение красноречиво говорело предложението на ищеца до ответника от 16.06.2021 г. за пописване на лицензионно споразумение, с което не ищецът, а притежателят на правата – „С.И.Х.“ БВ е предвидено да предостави на ответника неизключителна и непрехвърлима лицензия, което очевидно показва, че ищецът няма права на собственост върху софтуера на 15 000 броя СУЕМГ. Отсъствало надлежно и срочно изпълнение и на поетото от ищеца към ответника задължение да му предостави заедно с 9600 броя СУЕМГ и изходния код позволяващ системният и приложен софтуер инсталиран на тези устройства да може да бъде модифициран за всеки вид избори, без за това да е необходима намесата на доставчика, съответно предаден с всички криптографски ключове и необходимата за тези действия съпътстваща документация. В тази насока ответникът посочва, че още на 19.02.2021 г. бил изготвен протокол между ищеца, ответника и представители на ДАЕУ, БИМ и БИС, като същия удостоверявал предаването на 5 броя СУЕМГ окомплектовани с всички необходими устройства, ведно с изходен код, технически носители, плик, парола и пр. Няколко месеца по-късно с писмо от 08.06.2021 г. ответникът изтъква да е бил информиран от представляващия ДАЕУ, че на предоставените от ответника на агенцията технически носители не се открива наличието на криптографски ключове. В рамките на същия ден ответника поддържа, че е реагирал на констатираните липси и е уведомил за тях ищеца. Сочи се, че на 10.06.2021 г. ищецът е предоставил на ответника необходимите документи и криптографски ключове за продължаване на процеса по тестване и приемане на приложният и системен софтуер в цялост. Отново на 10.06.2021 г. ответникът подчертава, че се е обърнал повторно към ищеца, като този път е изискал от него да му предостави допълнителни документи – изходни кодове на базата от данни към системата, доказателства за собственост върху интелектуални права и лицензионни споразумения. Няколко дни по-късно между страните бил подписан пореден протокол, като с него се констатирало, че ищеца предава на ответника – парола в запечатан плик, един брой външна памет в запечатан плик, копие на договор за продажба на софтуер от 01.02.2021 г., а така също е предложено на ответника да сключи лицензионно споразумение със „С.И.Х.“ БВ. В протокола изрично било отразено, че по отношение на предадените носители и пароли ще се извърши необходимата техническа проверка за съдържанието на пликовете и едва след това с нов протокол ще се потвърди доставеното съдържание в записващото техническо устройство. На 18.06.2021 г. между двете страни бил изготвен констативен протокол, в чието съдържание били описани действията по отваряне на предадените от ищеца на ответника материали, като е направена констатация, че не е постигнато успешно декриптиране на криптираните файлове, за които се предполага, че съдържат сорс кода на софтуерните компоненти с предоставената парола в плик 2, като за вероятна причина е посочена или некоректни параметри за декриптиране или некоректна парола. Последвала дълга кореспонденция между страните по договора, в която ответникът изисквал, а ищецът му предоставял на части и неизчерпателно съответните софтуерни части на софтуера в комплект с изходен код и с инструментите към него. Така на 27.09.2021 г. между страните бил подписан протокол удостоверяващ получаването и извършването на проверка по отношение комплектността на софтуера, а именно, че всички софтуерни части на софтуера са били предадени. Според ответника очертаното неточно изпълнение от ищеца на задължението му по т.1.2. от договора датиращ от 06.02.2021 г. е осуетило възможността ЦИК сам да може да модифицира софтуера върху доставените му 9600 броя СУЕМГ с оглед ползването им на изборите на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. Очертаното неизпълнение от „С.Н.“ АД е довело и до необходимост за ответника да сключили нови два договора с него, а именно такъв от 18.06.2021 г. с цена 5 220 000 лв. с вкл. ДДС и от 01.10.2021 г. с цена в размер от 14 400 000 лв. с вкл. ДДС, като в предмета на тези договори присъствало и модифициране на системният и приложен софтуер, които е бил доставен в изпълнение на договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. Друго възражение на ответника обуславящо забава на кредитора по чл. 90 ЗЗД е допуснато от ищеца неточно изпълнение в изпълнение на задължението му по логистично обслужване на 9 600 броя СУЕМГ по отношение на провеждане на изборите за народни представители насрочени за 04.04.2021 г., като това е довело до невъзможност да бъдат използвани 75 броя СУЕМГ и е провокирало редуциране на цената за логистично обслужване, съответно издаване на нова фактура от 10.09.2021 г., където стойността за логистично обслужване е била намалена. Освен това се сочи, че след 05.07.2021 г. от ищеца не е оказано и съдействие за заплащане на склада, където е определено да се съхраняват устройствата, доколкото не е посочил сума, която трябва да се заплати и не е издал съответната за това фактура, а така също не е представил ценово предложение към договора си за наем с „К.П.“ АД. Предвид липсата на очертаното съдействие за ответника се оказало невъзможно да заплати цената за логистично обслужване на устройствата. Що се касае до разходите направени при изваждане, връщане и обработване на СУЕМГ, то според ответника същите са изцяло за сметка на ищеца, доколкото така е уговорено в двата договора сключени на 18.06.2021 г. и 01.10.2021 г. Така споменатите действия покриващи неточно изпълнение от страна на изпълнителя по поръчката покривали и института на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, което осуетявало изпълнението на задълженията за плащане от ответника и го освобождавали от последиците на евентуалната негова забава. На следващо място в писмения си отговор ответната комисия се спира на претенцията по чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение, което надвишава размер на законово определеното обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Проследявайки фактическите твърдения, на които ищеца основава тази своя парична претенция, ответника най-напред изтъква, че е изключено ищецът да е материално легитимиран да получи обезщетение за ползване /наем/ ако преди това не е развалил договора от 06.02.2021 г. Отрича се възможността за дублиране в правата да се получи едновременно и цена за дадената стока и обезщетение за нейното ползване от купувача, което се дефинира от същия като пропусната полза. В този контекст при действащ договор за продажба в полза на купувача е възникнало правото да използва вещите по договора за доставка, като това ползване винаги има своето основание и не може да се повлиява от момента на придобиване на правото на собственост върху продаваните вещи. На самостоятелно основание се поддържа, че ответната комисия е придобила правото на собственост върху 9 600 броя СУЕМГ, защото условията за това се били сбъднали още към датата 05.07.2021 г., когато ЦИК е заплатила тяхната цена в полза на продавача-ищец, като това е направено дори преди настъпване на уговорения падеж за плащане – 30.08.2021 г. От ответникът се прави и позоваване, че ищецът не е разполагал с правото да пристъпи към разВ.не на договора от 06.02.2021 г. за доставка на машините, защото купувачът по тази сделка е бил изправен откъм срочното изпълнение на задължението си да заплати уговорената продажна цена. Дори обаче да се приемело, че продажната цена по договора от 06.02.2021 г. освен цена на самите устройства включва и цена за лиценз за софтуера, то тази обща цена за 9 600 броя СУЕМГ е равна на 36 918 604, 80 лв., като с плащането от 05.07.2021 г. в размер на сумата от 34 126 848 лв., която представлява 92, 44 % от цената на оборудването с инсталирания на него софтуер, то е налице незначително по своя обем неизпълнение, което не позволява на ищеца да пристъпи към разВ.не на договора, защото е необходимо неплащането да е на стойност поне 1/5 от общия размер на следващата се цена – така чл. 206, ал. 1 ЗЗД и 335, ал. 2 ТЗ. Успоредно с това липсва на преобразуващо за ищеца право да пристъпи към разВ.не на договора е налице и заради, това че самия той е бил неизправна страна по договора. Дори обаче да е имал право да развали сделката ищецът е направил избор да не я разВ., с което е запазил вземането си към ответника за получаване цената на договорените устройства за гласуване. Всичко това означава, че ответника ползва продадените му устройства за гласуване при наличието на валидно договорно основание да го прави, поради което всички доводи черпени от ищеца и свързани с притежанието на собствеността върху същите, като аргумент за пречка за ползване от купувача ЦИК са правно неиздържани. Според ответника когато се изследва възможност за инкасиране на обезщетение над законната лихва по чл. 86 ЗЗД за пропуснати ползи от неизпълнение на парично задължение, то вредите могат да съставляват само такива понесени от невъзможността на кредитора полагащото му се вземане да се ползва от същото /да я инвестира при доходност и пр./. Подобни пропуснати ползи от ищеца изобщо не се твърдят, а още по-малко се доказват. Оспорва се и причинната връзка между твърдяното неизпълнение и заявените за присъждане от ищеца вреди по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД свързани с невъзможността да ползва продадените СУЕМГ. Освен това индивидуализираните от ищеца имуществени вреди не могат да бъдат квалифицирани, като предвидими, защото не съставляват нормална и очаквана последица от твърдяното неточно и забавено изпълнение на паричното задължение, чиито адресат е ответника. По отношение на предявените в условията на предпочитана евентуалност три частични осъдителни иска за заплащане на наемна цена за ползване на 9600 броя СУЕМГ за провеждане на три избора насрочени за 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. ответника противопоставя възражения, че между него и ищеца няма възникнали наемни правоотношения, които да имат предмет обуславящ пораждането на така заявените парични вземания. Нямало как между страните да се учреди наемно правоотношение с източник неформални договори за наем, тъй като предвид сочената от ищеца стойност на наемните сделки е необходимо провеждането на процедура по обявяване и възлагане на обществена поръчка и то за всеки отделен избор. Отбелязва се, че ответникът успешно е закупил от ищеца 9 600 броя СУЕМГ, като това е станало с валиден договор, чието действие не е прекратено, а напротив същия е изпълнен по волята на страните, като уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача. В този контекст нямало никаква правна и житейска логика да се допуска встъпването в наемни отношения между ищеца и ответника за възмездното отдаване за ползване от ответника на вече закупените от самия него вещи. Ако все пак се допусне успешно сключване на наемни договори по начина очертан от ищеца в ИМ, то ответника се позовава на това, че същите съглашения биха били нищожни, защото страдат едновременно от няколко порока влияещи върху тяхната действителност, а именно - липса на основание /вече е бил налице сключен договор за продажба на вещите, с който ответникът ги е закупил/, липса на изискуемата форма – доколкото се касаело за договор подлежащ на сключване по реда на ЗОП, предвиждащ както писмена форма, така и провеждането на императивна административна процедура. Що се касае до съединените в условията на кумулативно предявяване частични искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава върху главните вземания за дължима наемна цена, от ответника се прави оспорване, че доколкото в евентуално сключените неформални договори за наем не се установява воля на страните по тях за установяване на падеж за плащане на наемната цена и при липсата на отправена нарочна покана за изискване на плащане от наемодателя до наемателя на вещите, то липсвала реализация на фактическия състав за пораждане на парично вземане за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на предявените в условията на непредпочитана евентуалност три частични осъдителни иска за заплащане на парично обезщетение за допуснато състояние на неоснователно обогатяване, вследствие на ползване на 9 600 броя СУЕМГ за провеждане на три избора насрочени за 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. без за ответника да е налице основание за подобно ползване, от последния се противопоставя възражение, че няма реализирана нито една от необходимите материални предпоставки формиращи фактическия състав на кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За ищеца липсва обедняване, защото поради факта, че е продал на ответника въпросните 9 600 броя СУЕМГ и съглашението за това не е развалено, то той не би могъл изобщо да бъде материално легитимиран носител на вземане за паричния еквивалент на осъществено от ответника без основание ползване на тези вещи. Липсва и елемента на обогатяване за ответника, защото същия е заплатил за придобиването на въпросните 9 600 броя СУЕМГ договорената между страните продажна цена. Очевидно било, че поради липсата на състояния на обедняване и обогатяване, то няма как те да са в причинна връзка едно с друго. И на последно място ползването на устройствата при провеждането на трите избора не било осъществено от ЦИК при липса на основание, а напротив за ответника такова основание съществувало, защото същия съвсем валидно бил закупил тези машини от ищеца, въз основа на сключен договор от 06.02.2021 г. произвел своите правни последици. Що се касае до съединените в условията на кумулативно предявяване частични искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава върху главните вземания за дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване, то от ответника се прави оспорване, че няма отправена нарочна покана за изискване на плащане от обеднилата се страна към обогатилата се такава, то липсвала реализация на фактическия състав за пораждане на парично вземане за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на следващия заведен при условията на кумулативно съединяване главен иск с правно основани чл. 285 ЗЗД предявен, като частичен за сумата от 26 000 лв. при общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. ответникът противопоставя оспорване по основателността му, като смята, че между него и ищеца липсва мандатно отношение, което да е създадено по поддържания в ИМ договор за поръчка, защото подобен договор изобщо не е сключван с участието на ЦИК. Отбелязва се, че сред задълженията заложени в договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. присъства такова според което „С.Н.“ АД трябва да изпълни лично и/или чрез подизпълнител, за своя сметка, със свои сили и средства, всички дейности и процеси по логистично осигуряване и обслужване на машинното гласуване с доставените СУЕМГ в изборите за народни представители на 04.04.2021 г., в който попада и дейността по съхраняване на отговорно пазене на СУЕМГ в склад и/или складове посочени от възложителя, както и при транспортирането им до СИК по чл. 212 ИК в цялата страна и обратно, както и в помещенията на СИК до окончателното им предаване на възложителя. Акцентира се над това, че изрично за услугата по логистично обслужване към която спада и тази по съхранение на СУЕМГ с договора е уговорено заплащането на отделна цена, чиито размер е установен на сумата от 4 691 772, 00 лв. По тази причина относно изборите насрочени за 04 април 2021 г. между страните няма допълнителни действия по сключване на отделен договор за поръчка, въз основа на който ищецът би действал за сметка на ответника. При тези аргументи от ответника се отрича материална легитимация за ищеца да търси присъждане на вземания с мандатен иск по чл. 285 ЗЗД насочен към ответника. Застъпва се тезата, че направените от ищеца разходи в размер на 791 965, 81 лв. за наемане на складова площ с цел съхранение на СУЕМГ, всъщност съставляват разноски за изпълнение на поетото от самия него договорно задължение за логистично обслужване на СУЕМГ, което задължение е възприето в договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. и за него е предвидено възмездяване чрез уговореното възнаграждение в размер на 4 691 772, 00 лв. Това изключва възстановяването на тези разходи по реда на чл. 285 ЗЗД. За пълнота от ответника се посочва, че до момента на подаване на ИМ ищецът не е отправял, каквито и да е претенции с подобен предмет, нито е издавал фактури за стойности на така направените разходи подлежащи на възстановяване в рамките на учредено и изпълнено мандатно правоотношение. Относно заведения, като предпочитан евентуален иск при отхвърляне на главния иск по чл. 285 ЗЗД, частичен иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД ответникът възразява да е осъществен фактическия състав за пораждане на право на вземане за ищеца в качеството му на гестор за водена от него в интерес на ответника чужда работа без възлагане. Противопоставя се довод, че работата по съхраняване на СУЕМГ е била възложена от ответника на ищеца с договора от 06.02.2021 г., като тази дейност е поета от ищеца изцяло за негова сметка. При това положение ищецът не разполагал с правото да получи обезщетяване по извъндоговорния ред на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, както за разходите извършени по съхранението на СУЕМГ, така и за лихвите натрупани върху тези разходи. Относно заведения, като непредпочитан /втори/ евентуален иск при отхвърляне на главния иск по чл. 285 ЗЗД, както и на предпочитания евентуален иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, а именно този с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът възразява по него, като го намира за очевидно неоснователен. И тук основната линия на защитата срещу претенцията се извежда от разбирането, че заплащане на разходите за наемане на склада е пряко задължение на ищеца произтичащо от предмета на договора за обществена поръчка сключен на 06.02.2021 г. с ответната комисия. Предвид това не би могло да се възприеме позоваването на ищеца, че е осъществен фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото реализирания от него разход за наемане на склад има своето валидно договорно основание. Отбелязано е и това, че ако все пак ответната страна е пасивно легитимирана да отговаря за заплащането на разходите за наемане на складови площи необходими за съхранение на устройствата за гласуване в периода от 05.07.2021 г. до 01.10.2021 г., то легитимиран да получи плащането им не е ищеца, а дружеството предоставило склада – „К.П.“ ЕООД, като в този смисъл ответникът посочва, че с нарочно свое писмо от 01.09.2021 г. е поискал от „К.П.“ ЕООД да издаде съответната фактура за стойността на услугата по съхранение на устройствата за гласуване за периода от 05.07.2021 г. до 31.08.2021 г. с цел заплащането й. Отговорът на „К.П.“ ЕООД обаче бил, че е издало такава фактура, но тя има за получател дружеството-ищец, а последния не е префактурирал сумите дължими към „К.П.“ ЕООД, съответно не е уведомил ответника за стойността на следващия се наем за ползването на склада през месеците – юли и август 2021 г. Ответникът подчертава, че от получените от „К.П.“ ЕООД фактури издадени към ищеца касаещи ползването на складовите площи за цитираните два месеца се констатира, че наемната цена за склада за м.юли 2021 г. е 31 725, 64 лв. без вкл. ДДС, а тази за м. август 2021 г. – 30 449, 44 лв. без вкл. ДДС, като всичко останали суми по фактурите се отнасяло до начисляване на услуги по администриране, вход, изход и допълнителни услуги, които са част от задълженията на ищеца по договора от 18.06.2021 г. за логистично осигуряване на изборите за народни представители насрочени за 11.07.2021 г. В обобщение ответника поддържа, че всички предявени за разглеждане с исковата молба главни и евентуални искови претенции са изцяло и очевидно неоснователни и поради това настоява да получи присъждане на всички разноски направени от него по повод водене на настоящото производство. На 10.08.2022 г. „С.Н.“ АД, чрез процесуалните си представители по делото – адвокатите К. и Х. депозират допълнителна искова молба, в която поясняват и допълват фактическите си твърдения по първоначалната искова молба, в това число правят допълнителни уточнения в предмета на заявените искови претенции /без да променят тяхното основание или размер/, а така също изказват своите доводи по наведените от ответника с отговора му фактически и правни възражения. Относно заявения от ответното дружество отвод за недопустимост на предявения за разглеждане иск за действително претърпени вреди надвишаващи размера на законната лихва за забава, ищецът се противопоставя за наличие на основания обуславящи такава недопустимост и по конкретно на поддържаната от ответника очевидна неоснователност. Най-напред изразява несъгласие, че неоснователността на дадена искова претенция не я прави недопустима, колкото и да е очевидна тя за ответната страна срещу която е предявена. Напротив, съдът е длъжен да я разгледа по същество и ако прецени, че е неоснователна, то да постанови решение, с което да я отхвърли. Отделно от това, ищецът е на позиция, че коментираната негова претенция по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и съединените с нея при условията на евентуалност претенции не са очевидно неоснователни, като след събирането на поисканите и преценени от съда доказателства в подкрепа на фактическите състави на тези претенции всека от тях би могла да бъде преценена от съда за доказана по своето основание и уважена. Отбелязва се, че съгласно волята на страните изразена в договора от 06.02.2021 г. собствеността върху 9 600 броя СУЕМГ не се прехвърля в правната сфера на ответника с факта на сключване на договора, а това става едва след успешно плащане на пълния размер на цената по сделката. По тази причина за периода между сключване на договора и окончателното изпълнение на задължението на ответника да заплати пълния размер на цената, която е възприета в него, собствеността върху продаваните 9600 броя СУЕМГ остава при продавача-ищец. Признава се, че ползването на СУЕМГ по договора от 06.02.2021 г. е съставлявало част от правата на ответника що се касае до провеждането на парламентарните избори за народни представители насрочени за 04 април 2021 г., това обаче съвсем не важало за провеждането на парламентарните избори за народни представители насрочени за 11.07.2021 г., както и за тези за президент и вицепрезидент и за избор на народни представители проведени на 14.11.2021 г., съответно за втория тур на изборите за президент и вицепрезидент проведени на 21.11.2021 г. Подобно безвъзмездно право на ползване не било предоставяно от ищеца на ответника и съгласно подписаните договори за обществени поръчки от 18.06.2021 г. и от 01.10.2021 г. При това положение при липса на договорно основание за ползване на 9 600 броя СУЕМГ, за ответната ЦИК възниквало задължението да заплати на собственика им – в случая ищеца съответния размер на обезщетение за тяхното ползване. Ищецът се спира подробно и на приведените от ответника възражения за неоснователност на исковите му претенции, като ги намира за неоснователни. Плод на неправилно тълкуване било поддържаното от ответника разбиране, че падежът за заплащане на цената по договора за обществена поръчка сключен на 06.02.2021 г. бил настъпил на датата – 30.08.2021 г. Клаузата на чл. 3.5. от договора не свързвала началото на срока за плащане с момента на изпълнение на всички предвидени в цитирания договорен текст условия, доколкото в съдържанието му недвусмислено началото на срока е обвързано единствено и само с момента на влизане в сила на решението на ЦИК, с което се обявяват резултатите от произведените избори за народни представители насрочени за 04.04.2021 г. Това, че в коментираната клауза присъства и допълнение с израза „и след представяне на следните документи“ не означава, че началния момент на заложения срок „от 30 до 60 дни“ е повлиян и от изпълнението да се предоставят всички изброени от буква „а“ до буква „ж“ на чл. 3.5. документи. Настоява се, че действителната воля на страните по договора е била този срок да започне да тече, считано от момента на влизане в сила на решението на ЦИК с което се обявяват резултатите от произведените избори за народни представители насрочени за 04.04.2021 г. Ето защо падежът за заплащането на уговорената с договора цена бил настъпил на 27.06.2021 г., съответно от 28.06.2021 г. ЦИК е в положение на забава за изпълнение на това си задължение по договора, което пък поражда за ищеца правото да получи обезщетение за забавата съобразно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На следващо място ищецът се спира над моментите свързани с плащането на сумите по всяка една от трите позиции по фактурата издадена на 01.07.2021 г. Излага съображения, че съобразно изискванията на чл. 3.5., буква „ж“ от договор сключен на 06.02.2021 г. още на 22.06.2021 г. от „С.Н.“ АД е била издадена фактура, в която първоначално били фактурирани стойности по две позиции, съобразени с дейностите по т. 3.1. и 3.2. от договора, а впоследствие е издадена втора фактура пак с дата – 22.06.2021 г., в която вече са отразени три позиции. Сочи се, че тази фактура е била изпратена от ищеца до ЦИК с електронно писмо от 23.06.2021 г., ведно с приложен доклад за изпълнение на договора. Това, че на по-късна дата /01.07.2021 г./ „С.Н.“ АД е издала друга фактура с нов номер и дата, но идентична по съдържание не можело да се възприема като обстоятелство, което да рефлектира върху определяне на момента на изпълнение на условието по т.3.5. буква „ж“ от договора, в т.ч. и върху изискуемостта на вземането за цена по договора, съответно върху периода на забавата в изпълнението му. Ето защо към датата – 27.06.2021 г. по мнение на ищеца са били осъществени всички условия за плащане на сумата по позиция 1 от фактурата издадена на 22.06.2021 г., съответно от 28.06.2021 г. ЦИК се е оказал в положение на забава в изпълнението на задължението си да плати тази сума, което води и до възникване на отговорност за него да заплати съответното обезщетение за закъснението си. Ищецът маркира и това, че нито в извлечението от неговата банкова сметка, нито в преводното нареждане, с което е наредена за плащане сумата от 05.07.2021 г. фигурира посочване на номер и дата на фактурата, по която се прави плащането, което не изключва възможността сумата да се плаща с оглед издадената на 22.06.2021 г. фактура. Дори обаче да се приемело, че условията за плащане на цената по договора са изпълнени на 01.07.2021 г., то ЦИК отново бил адресат на задължение за заплащане на обезщетение за забава, защото първото плащане на част от договорената цена е реализирано от възложителя по договора на 05.07.2021 г., което означава, че за периода между 01.07.2021 г. и 05.07.2021 г. „С.Н.“ АД е кредитор на вземане за забава изчислено върху закъснялото плащане на част от цена по договора възлизаща на 34 126 848 лв. Отделно от изложеното, ищецът застъпва виждането, че обвързването с договора от 06.02.2021 г. не дава никакви основания за правене на разграничение, като се избират и заплащат отделни части от заложената обща цена към различни моменти, защото уговорките установени със съдържанието на договора не предполагат обособяване на повече от две позиции, които да отразяват цената дължима по двете обособени дейности в клаузите на т.3.1. и 3.2. от договора, като независимо от това пълния размер на цената на дейностите по т..3.1. и т. 3.2. от договора подлежи на плащане от ЦИК при съблюдаване на един и същи срок – не по-късно от 60 дни, считано от влизане в сила на решението на ЦИК за обявяване на изборните резултати от изборите проведени през месец – април 2021 г. Обратният подход, който е възприет от ответника при определянето на сроковете за плащане, съответно тяхното изчисляване, който е базиран изключително на разграничение на дейностите формиращи цената по трите обособени позиции във фактурата от 01.07.2021 г. е неправилен, защото не кореспондира на волята на страните постигната с договора сключен на 06.02.2021 г. Това правело и несъстоятелно поддържаното от ответника твърдение, че е станал собственик върху устройствата предмет на продажба по договора още на датата – 05.07.2021 г., когато е осъществил плащането на цената за тях /цена изключваща дължимите суми за софтуер и логистични услуги/. Нямало обаче как собствеността върху 9 600 броя СУЕМГ да се придобие самостоятелно без софтуера инсталиран в тях. Това следвало и пряко от договорния текст на чл. 4.1. от съглашението датиращо от 06.02.2021 г. Следователно според ищеца за да може да се приеме, че собствеността е надлежно придобита от ответника е необходимо да се сбъднат комплекс от предпоставки: 1./ произвеждане на изборите насрочени на 04 април 2021 г.. 2./ получаване на удостоверение по чл. 213 а от ИК; 3./ подписване на окончателен приемо-предавателен протокол по т. 5.3. от договора; и 4./ извършване на плащането. Две от очертаните условия действително били реализирани към датата – 05.07.2021 г., но другите две не били осъществени, което осуетявало прехвърлянето на собствеността върху 9 600 броя СУЕМГ към сочената дата. Това се случило на по-късен етап, а именно когато са се сбъднали и другите две предпоставки съгласно договора: подписването на окончателния протокол – факт осъществен на 15.12.2021 г. и плащането на общата цена уговорена за придобиване на СУЕМГ и обслужващия ги софтуер, като този факт настъпил на 21.12.2021 г. Възразява се между страните да е постигнато съгласие собствеността върху СУЕМГ и софтуера да се придобива разделно и в различни моменти, именно заради това цената била уговорена като обща величина, а условията за придобиването им са еднакви. Що се касае до въпроса, дали от ответната страна е допуснато закъснение в изпълнение на задължението за заплащане на останалата част от цената по договора възлизаща в размер на 9 071 952 лв., то от ищеца се поддържа, че възложителя не е имал основателни причини да откаже заплащането на пълния размер на цената по договора, най-вече не имал основателни възражения за задържане плащането на сумата от 4 691 772 лв. /по позиция 3 от фактурата издадена на 01.07.2021 г./, защото логистичното осигуряване и обслужване на СУЕМГ /фиксирани в т. 1.3. и 1.5. от договора/ е било надлежно изпълнено при провеждане на изборите насрочени за 04 април 2021 г. Позоваването на възложителя за неизпълнение на тези задължения по отношение логистичното обезпечаване работата на СУЕМГ в 75 изборни секции били по естеството си неоснователни, но дори и да се приемело обратното, то материалното изражение на следващото се възнаграждение по коментираните дейности относно посочения брой секции възлизало на сумата от 37 442, 32 лв. с вкл. ДДС. Отбелязва се и моментът когато за първи път възложителя е информирал изпълнителя за проблемите с логистичното обслужване на СУЕМГ в 75 изборни секции, а именно датата – 09.07.2021 г., далеч след датата на провеждане на изборите. Това ги правело значително закъснели, като изпълнението по отношение на тези дейности трябвало да се смята за прието по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Настоява се, че като се изключи това възражение на ЦИК, което е вписано и в протокол от 01.09.2021 г. от възложителя нямало други забележки по осъщественото изпълнение на дейностите по т. 1.3. и т. 1.5. от договора сключен на 06.02.2021 г., което означавало, че възнагражденията формирани за тях следвало да се смятат за такива с настъпил падеж още на 27.06.2021 г. Следователно спрямо заплащането на сумата от 4 654 329, 68 лв. /4 691 772 лв. – 37 442, 32 лв./ ответната страна е изпаднала в положение на забава, считано от 28.06.2021 г., което обуславя право за кредитора да потърси и обезщетение за допуснатото закъснение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е диференцирано в зависимост от размер на главния дълг за периодите от 28.06.2021 г. до 04.07.2021 г. и от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г. Ищецът смята, че по отношение на сумата от 37 442, 32 лв. с вкл. ДДС също са били налице предпоставки тя да му бъде изплатена, като възнаграждение по повод предоставени от него дейности по т. 1.3. и т. 1.5. относно логистичното обслужване на СУЕМГ в 75 изборни секции, защото същия е организирал за своя сметка инсталирането и поддържането на софтуера, транспортирането, разтоварването, натоварването, инсталирането, деинсталирането, тестването, обученията, техническата поддръжка, като в този контекст се поддържа, че всички доставени 9 600 броя устройства за гласуване упоменати в списъка към протокола съставен на 01.09.2021 г. са били доставени от ищеца и приети в съответните СИК в работещо състояние, като това е удостоверено от представителите на избирателните комисии, като те са се подписали в съставените за целта протоколи за предаване на СУЕМГ и за тяхното връщане след приключване на изборния ден. Отделно от това неизправността на 75 броя СУЕМГ отразени в списък към протокол от 01.09.2021 г., нито била констатирана в присъствието на оторизирани от „С.Н.“ АД лица, нито е било осъществено своевременно известяване за тези неизправности през изборния ден за да може дружеството-изпълнител да реагира и отстрани същите. Предвид това от ищеца се оспорва подобни неизправности на 75 броя СУЕМГ изобщо да са съществували реално към момента на изборния ден, а ако са съществували те са могли да бъдат лесно отстранени от изпълнителя, ако той е бил своевременно уведомен за това. По допуснатата размяна на 15 броя СУЕМГ се сочи, че при своевременно известяване от съответните СИК е могло устройствата да бъдат правилно разпределени в рамките до започване на изборния ден, защото погрешното им доставяне е било измежду комисии осъществяващи работата си в един многомандатен избирателен район. Нямало обосновка и върху твърдението на ответника, че падежът за плащане на възнаграждението по позиция 3 от фактура издадена на 22.06.2021 г. бил 30-60 дни течащи от 10.09.2021 г., на която дата заради поредно искане на ЦИК е била издадена поредната фактура за дължимата по тази позиция сума. Акцентира се, че срокът за плащане не се влияел от датата на издаване на фактура за съответната сума. Припомня се, че по тази позиция първата издадена фактура датирала още от 22.06.2021 г. и е липсвало каквото и да е било основание за издаването на нова такава. Що се отнася до началния момент, считано от когато е започнал да тече срокът за плащане на стойността на софтуера, от ищеца се опонира това да е датата – 15.12.2021 г., когато е бил подписан от ЦИК окончателния протокол за предаване на всички 9 600 броя СУЕМГ. Поддържа се, че този срок е започнал да тече далеч по- рано, а именно от момента на влизане в сила на решението на ЦИК за обявяване на резултатите от изборите проведени на 04 април 2021 г. – 27.04.2021 г., съответно е изтекъл на 27.06.2021 г. Тук се подчертава, че цената на машините заедно със софтуера инсталиран в тях е една обща и е уговорено да се заплати едновременно от възложителя, а не на части, както същия се домогва да тълкува. Освен това се прави позоваване, че окончателния протокол за предаване на машините е бил подготвен от „С.Н.“ АД още на 21.05.2021 г. и втори път на 22.06.2021 г, тоест преди изтичане на срока за плащане /27.06.2021 г./, но независимо от това, че към 22.06.2021 г. ЦИК не е имал конкретни възражения по полученото изпълнение на дейностите, от него е отказано да подпише същия. Това поведение на ЦИК според ищеца е нарушение на задължението му по чл. 63, ал. 1 ЗЗД и води до създаване на пречки за изпълнението на договора от страна на изпълнителя-ищец. Очертаното неприемане на предложеното от „С.Н.“ АД изпълнение, довело и до положение на изпадане в забава на кредитора – ЦИК по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Пояснява се, че в писмото си от 09.07.2021 г. възложителя желае преразглеждане единствено в стойността на възнаграждението следващо се за логистично обслужване на СУЕМГ предназначени за обслужване на 75 СИК за изборите провели се на 04 април 2021 г., като не засягало по-никакъв начин евентуални неизправности на изпълнителя що се касае до проблеми с обслужващия машините софтуер. Следователно пред ЦИК не е била налична оправдателна причина да се въздържа от плащане на цената на софтуера. На следващо място ищецът се спира на противопоставените от ответника възражения концентрирани над неточно и забавено изпълнение от страна на „С.Н.“ АД на задълженията поети с договора сключен на 06.02.2021 г. Застъпва позицията, че ищецът е бил носител на правата върху софтуера инсталиран в 9 600 броя СУЕМГ предмет на договора, и това право следвало директно от правните последици на подписания на 01.02.2021 г. между „С.Н.“ АД и „С.И.Х.“ B.V. договор за покупко- продажба на софтуер. Освен това с протокола съставен на 15.12.2021 г. правата върху софтуера инсталиран в 9 600 броя СУЕМГ са били прехвърлени на ЦИК, като същия е приел това действието си по подписване на протокола. Преди този момент нямало никакви възражения от ЦИК относно собствеността върху тези права, в т.ч. да е налице претенция от трето лице, което да се заявява за собственик на тези права и да оспорва тяхното притежание от ЦИК. Обстоятелството, че на ЦИК е било предложено сключването на лицензионно споразумение директно със „С.И.Х.“ B.V не рефлектирало по никакъв начин върху вече придобитата от ЦИК собственост над правата на софтуера, в т.ч. тяхното отпадане, или ограничаване в начина на ползването им занапред. Във връзка с повдигнатия от ответника спор за допуснато от „С.Н.“ АД неизпълнение да предостави на ЦИК изходния код служещ за модифициране без намесата на доставчика на системния и приложен софтуер инсталиран в 9 600 броя СУЕМГ, както и комплекта от криптографски ключове и нужната за тази дейност документация, ищецът най-напред пояснява, че негово задължение е да продаде СУЕМГ с инсталиран системен и приложен софтуер и изходен код, което да позволява този софтуер управляващ СУЕМГ да подлежи на модификация за всякакъв вид избори, без намесата на доставчика, както и да прехвърли в собственост на ЦИК всички права за използване и актуализиране на софтуера в комплект с посочения изходен код. Следователно „С.Н.“ АД не бил поемал задължение да предаде на ЦИК изходния код към момента на предаване на СУЕМГ за използване за целите на изборите насрочени за 04 април 2021 г., а това задължение трябвало да бъде изпълнено заедно със задължението за прехвърляне на самата собственост върху устройствата и софтуера, а този момент в случая бил настъпил с подписването на окончателния протокол от 15.12.2021 г. и заплащането на цената по договора. В договора нямало уговорка между страните за по-ранно предаване на изходния код. Това било съвсем оправдано, защото нямало каквото и да е било основание преди момента на прехвърляне на собствеността върху устройствата и софтуера да се позволи на ЦИК да може самостоятелно да модифицира системния и приложен софтуер управляващ функционирането на самите СУЕМГ. Извод в обратния смисъл за предварително предаване на изходния код не можел да се изведе и от уреденото в 3.5. от договора, защото в никоя от отделните хипотези предвидени в тази клауза на договора не се въвеждало задължение за „С.Н.“ АД да предаде изходния код на ЦИК, като условие за плащане на цената по договора от 06.02.2021 г. Ищецът се спира и на това, че в договора от 06.02.2021 г. в тежест на „С.Н.“ АД не е установено задължение да окаже на купувача каквото и да е било съдействие що се касае до дейността по самото модифициране на софтуера, в т.ч. и да прави обучения на служители на ЦИК в подобна насока, нито пряко да предоставя услуги от подобно естество, което не било възможно и с оглед уговорката между страните, че осигуряването модифициране на софтуера на устройствата трябва да е процес без участието на доставчика. По повод факта на самото предаване на изходния код и всички необходими за ползването му ключове и документи от ищеца се поддържа, че това е станало на 27.03.2021 г., когато същите са били предадени на ДАЕУ, а криптографските ключове и документи са били предадени от ищеца на ЦИК не по-късно от 10.06.2021 г. Допълва се, че издирвания впоследствие от ЦИК с писма от 29.06.2021 г. и от 06.07.2021 г. изходен код не е този отнасящ се до управлението на системния и приложен софтуер на машините, а съвсем различен изходен код свързан със софтуерния инструмент за декриптиране и свързаните с него ръководство и криптографски материал. Изтъква се, че предаването на този код не е техническо условие за ползване на софтуера. Застъпва се тезата, че тези искания на ЦИК всъщност се отнасят до инструменти и процедура, които са извън техническото предложение на „С.Н.“ АД и целят осигуряване на допълнителна защита на изходните файлове с оглед евентуален одит след изборите. Въпреки това в израз на своята добросъвестност и желание на бъдещи взаимоотношения по-между им ищецът е предал на ответника повече от дължимото по договора от 06.02.2021г. Обърнато е внимание и на това, че в съставения на 27.09.2021 г. протокол от ЦИК е прието, че всички софтуерни части на софтуера по договора от 06.02.2021 г. са му били предадени в качеството на възложител, като това положение е било валидно още към 31.08.2021 г. Независимо от това прието изпълнение по договора, ЦИК е подписал окончателния протокол за приемане на работата, съответно на 21.12.2021 г. е реализирал плащане на цената по позиция 2 от фактурата. Подобно поведение съобразено с това, че най-късно считано от 06.07.2021 г. ЦИК не е имал искания спрямо софтуера инсталиран на закупените 9 600 устройства за гласуване, то нямало никакво основание възложителя да отказва извършването на това плащане в интервала между 06.07.2021 г. и 21.12.2021 г. На самостоятелно основание се сочи, че и исканията формулирани от ЦИК за отказ да се направи плащане датиращи от 29.06.2021 г., които са били удовлетворени от ищеца на 06.07.2021 г. не са обуславяли пораждането на право за длъжника да се въздържа от извършване на плащане на цената отнасяща се до доставения софтуер, като се препраща към вече изказани съображения, че приведените от възложителя възражения за неизпълнение на задължения по договора са неоснователни, защото задължения с подобно съдържание не са се пораждали за изпълнителя. И в допълнителната си искова молба дружеството-ищец продължава да смята, че за него е съществувало преобразуващото право да развали договора си с ответника сключен на 06.02.2021 г., но не го е упражнил, като по тази причина всички доводи на ответника изказани по т.1.2.1.2.5. от отговора му са неотносими към спора. Маркира се и това, че правилата при обикновената и търговската продажби ограничават възможността за разВ.не на договора, като отдават значение на частта на допуснатото неизпълнение, но това обстоятелство нямало никакво значение, когато се разглеждало пораждането на правото кредитор да получи обезщетение във всички хипотези на чл. 79 ЗЗД. Без юридическа обосновка оставало твърдението на ответника, че ищецът нямало как да стане кредитор на вземане за обезщетение за ползване на СУЕМГ или на наемна цена за тях, ако не е развалил успешно договора си с ответника. Отбелязва се, че в случая по заявените за разглеждане евентуални претенции обезщетението за ползване на 9 600 броя СУЕМГ не се търсело за проведените на 04 април 2021 г. избори, а за следващите избори състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. Тук отново ищецът прави позоваване, че със самия факт на подписване на договора от 06.02.2021 г. ответникът не е станал титуляр на правото на собственост върху 9 600 броя СУЕМГ, и това било така, защото собствеността върху същите се прехвърляла от продавача към купувача едва след заплащане на целия размер на уговорената с договора цена. С оглед предмета на коментирания договор за ответника е съществувало облигационното право да ползва посочения брой СУЕМГ за провеждане на изборите насрочени на 04 април 2021 г., но такова право не е било отстъпвано за другите три избора реализирани през 2021 г., като това се потвърждавало и от прегледа на подписаните на 18.06.2021 г. и 01.10.2021 г. договори за обществена поръчка, където няма изрично предвиждане за безвъзмездно ползване на СУЕМГ. По тези причини ЦИК не е разполагал, нито с вещното, нито с облигационното основание да ползва 9 600 броя СУЕМГ при провеждане на каквито и да е било избори след датата – 04.04.2021 г., в т.ч. и изборите насрочени за 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. В този контекст се приповтаря довода на ищеца, че ответната комисия несъответно на твърденията й в отговора на ИМ не е станала успешно носител на правото на собственост върху машините за гласуване към датата – 05.07.2021 г. Ищецът се спира и на това, че самия процес по ползване на машините с предназначение упражняване право на гласуване чрез тях изисква освен ползването на самото устройство и софтуера инсталиран на него, като предвид това ответникът е необходимо да докаже освен, че е придобил собствеността върху самите устройства, но че е носител и на правото на собственост върху инсталирания в тях софтуер. Последното придобиване обаче не можело да се възприеме да е настъпило към момент по-ранен от 21.12.2021 г., когато е заплатена цената за софтуера. На следващо място ищецът отрича в сключения договор от 06.02.2021 г. между него и ответната ЦИК да е било уговаряно отлагателно условие по смисъла на т. 4.1. Тази клауза имала за цел да уреди момента, считано от когато купувачът придобива собствеността върху обекта на договора. В този контекст тази уговорка по скоро преследвала изключване приложението на правилото на чл. 24 от ЗЗД, като отложи вещното действие на договора, съответно не можела да се разглежда като поставено отлагателно условие, чието сбъдване има обратно действие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗЗД. Непроменена остава позицията на ищеца и за това, че е налице ясна причинна връзка между допуснатата забава от страна на ЦИК при плащане на цената по договора от 06.02.2021 г. и заявените с ИМ имуществени вреди – пропуснати ползи /неосъществено, но сигурно увеличение на имуществото на ищеца с цената за използването на 9 600 броя СУЕМГ за произвеждане на изборите на следващите турове, като същата е обусловена от самото естество на вещта – СУЕМГ с инсталиран системен и приложен софтуер предназначени за провеждане на изборите в Р. България. Отбелязва се, че става дума за вещи имащи специално предназначение, като ако изначално намерението на страните по договора от 06.02.2021 г. е било тези вещи да бъдат прехвърлени от продавач на купувач през м. декември 2021 г., то тогава за промеждутъка от м.февруари 2021 г. до м. декември 2021 г. пред собственика на вещта съществува възможността да я отдаде под наем срещу съответната цена. Ето защо за „С.Н.“ АД съществувал интерес, както да продаде тези вещи, така и да ги отдаде под наем за възмездно ползване, докато се реализира фактическия състав на продажбеното правоотношение. Що се касае до упражнените от ответника възражения по поддържаните от ищеца наемни правоотношения създадени между страните за всеки един от изборите проведени на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., а именно, че евентуалните неформални договори за наем сочени като източници за тяхното възникване са нищожни, то ищецът ги оспорва. Подчертава, че договорите за наем не са лишени от основание, защото към момента на учредяване на наемните отношения по тях обектите на наемане – 9 600 броя СУЕМГ не са били собственост на ответника, а обратното те са продължавали да бъдат такава на ищеца и същия е разполагал с възможността да ги отдава под наем, в т.ч. на ответника потенциален купувач. По заявените от ищеца евентуални претенции за присъждане на обезщетения за ползване от ответника на 9 600 броя СУЕМГ по време на изборите провели се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. без да е налице основание за това, в ДИМ се изтъква, че противопоставените от ответника възражения по тези вземания не следва да бъдат уважавани, тъй като ЦИК не е придобивал правото на собственост върху тези СУЕМГ към момент предшестващ всеки един от посочените избори, респективно не е разполагал с облигационно право на ползване отстъпено му съгласно сключен договор имащ такъв предмет, което пък означава, че ЦИК не е разполагал с годно основание да реализира ползването им, съответно да избегне заплащането на следващото се парично обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Поддържа се и това, че при реализираното ползване на 9 600 броя СУЕМГ се е стигнало до последица свързана с обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като между двете състояния съществувала причинна връзка обусловена пряко от факта, че от ЦИК е осъществено ползване на СУЕМГ по време на произведените избори на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г., 21.11.2021 г., като не е заплатил за това ползване съответно възнаграждение за ползването на машините, респективно не е бил техен собственик, а ако това ползване не се бе случило, то за ЦИК би възникнала необходимост да закупи/наеме от друг собственик еквивалентни по параметри устройства за гласуване, а като резултат от тези действия на ЦИК се е стигнало до обедняването на „С.Н.“ АД и обогатяването на ответника. На следващо място „С.Н.“ АД заявява, че изцяло поддържа предявения срещу ответната комисия втори главен осъдителен иск с правно основание чл. 285 ЗЗД. Маркира, че според поето по договора от 06.02.2021 г. задължение за осигуряване съхранение на отговорно пазене на СУЕМГ ясно в договора е предвидено, че следва да се осъществява в склад посочен от възложителя. Застъпва се виждането, че задължението за съхраняване на отговорно пазене не е равнозначно на наемане на складова площ и осъществяването на складови дейности. От ищеца категорично се отрича сред задълженията му по договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г., в т.ч. и от документацията предшестваща този договор да е предвидено такова до наемане на складова площ и осъществяването на дейности в нея по повод съхраняването на СУЕМГ. В този контекст „С.Н.“ АД изначално не се е обременявал с това да покрива разходите за наемане на складови площи с посоченото предназначение, а напротив този ангажимент е бил изцяло за възложителя или за Министерски съвет. Нещо повече, дори да се приемело обратното, а именно, че сред задълженията поети от изпълнителя с договора от 06.02.2021 г. фигурира имплицитно и такова за наемане на склад за съхраняване на СУЕМГ, то нямало никакво основание това задължение да се разпростира във времето след провеждане на изборите насрочени на 04 април 2021 г., тъй като договорът е сключен именно за да обезпечи тези избори, а не изборите насрочени и проведени впоследствие през 2021 г. Пак за да мотивира това си виждане ищецът подчертава, че задължения от подобно естество изобщо не са били поемани с другите два договора за обществена поръчка отнасящи се до следващите избори насрочени за м. юли 2021 г и м. ноември 2021 г. Що се касае до позоваването на ответника, че ако бил адресат на задължения за покриване на разходи направени за ангажиране на складовите площи за съхранение на СУЕМГ, то легитимиран да получи тяхното възстановяване не бил ищеца, а дружеството – „К.П.“ ЕООД, от ищеца се упоменава, че подобно основание за плащане би съществувало само ако между ЦИК и „К.П.“ ЕООД съществува договор, от чието съдържание пряко да произтича подобно облигационно задължение. Такъв обаче не се сочи да има, респективно ищецът изтъква, че именно той е платил на „К.П.“ ЕООД цената за ползването на складовите площи и извършването на складовите дейности и настоява, че тези разходи трябва да му се възстановяват от възложилия поръчката ищец. На 19.09.2022 г. ответника – Ц.И.К., чрез процесуалните си представители по делото – адвокатите Г. и К. се депозира допълнителен писмен отговор по допълнителната исковата молба, като с него се поддържат вече наведените аргументи в съдържанието на първоначалния отговор. Ответната страна продължава да смята, че първият главен иск отнасящ се до заявената претенция за присъждане на обезщетение над законната лихва за забава и съединените към него евентуални искове са очевидно неоснователни, а по тази причина и недопустими, което обуславя и прекратяване на исковото производство в тази му част. Относно другата част от предмета на делото позицията на ищеца по същество на претенциите е следната: Изцяло се поддържа вече посоченото в първоначалния отговор за неоснователността на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възразява се по направените с ДИМ интерпретации относно моментът на настъпване падежът на задължението за плащане по договора от 06.02.2021 г., респективно началният момент на евентуално допуснатата от възложителя забава в изпълнението на това му задължение. Припомня се, че ответникът е сторил плащане на цената на СУЕМГ предмет на договора от 06.02.2021 г. на датата – 05.07.2021 г., при твърдения на ищеца, че последното условие необходимо за започване течението на срока за плащане установен в договора се е сбъднало на датата – 01.07.2021 г. Тоест касаело се не до забавено изпълнение, а дори до изпълнение предшестващо датата на настъпване на падежа. Позоваването на ищеца, че ответника е трябвало да плати още при предоставянето на фактурата от 22.06.2021 г. се явява неоправдано, тъй като самия ищец е подписал протокол от 15.12.2021 г., с което е приел за установено в отношенията му с ответника, че плащането реализирано от ЦИК на 05.07.2021 г. е извършено по фактура от 01.07.2021 г. Отбелязва се, че ищецът си служел с порочната практика да издава по няколко фактури с едни и същи индикативи, но с различно съдържание, като не анулира по-ранно издадените. Независимо от тези недобри практики на фактуриране обаче плащането на цената договорена за 9 600 броя СУЕМГ било осъществено своевременно, а не е забавено както поддържа ищеца. На следващо място относно формулировката на поетото задължение за заплащане на цената по договора от 06.02.2021 г. ответникът опонира по тълкуването на ищеца, че цената е уговорена като цяло, а не е фрагментирана по пера. Ответникът припомня правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, което правило предвижда възможност на длъжника при няколко негови еднородни задължения да избере кое от тях погасява чрез предприетото плащане, като се изтъква, че с плащането реализирано на 05.07.2021 г. ЦИК ясно е упражнил този свои избор /цена на 9600 броя СУЕМГ заедно с фабрично инсталиран в тях софтуер/ спрямо задълженията отразени, като самостоятелни пера във фактурата издадена на 01.07.2021 г. Отказът да се извърши плащане на цената за логистично обслужване на СУЕМГ и на 15 000 комплекта приложен софтуер бил продиктуван от това, че към този момент /05.07.2021 г./ така посочените дейности не са били изпълнени точно от „С.Н.“ АД, като ответника в качеството му на насрещна страна по неизпълнен договор се е възползвала от правото си да упражни предоставеното на нейно разположение защитно средство по чл. 90 ЗЗД. В отговора е направено тълкуване волята на страните по сключения договор от 06.02.2021 г., като според ответника поетите за изпълнение от ищеца дейности могат да се обособят в три групи: 1./ логистично обслужване, в т.ч. съхранение /чл. 1.3./; 2./ изработване за своя сметка на приложен софтуер /т.1.2., изр. 2/ и прехвърляне на правата върху приложния софтуер и правата, върху софтуер управляващ специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, позволяващ системния и приложен софтуер да се модифицира за всякакъв вид избори /т.1.2., изр. 1 и 3/; продажба на 9 600 СУЕМГ с инсталиран системен софтуер, приложен софтуер и софтуер управляващ специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, позволяващ системния и приложен софтуер да се модифицира за всякакъв вид избори /т. 1.1./. Така уговореното съдържание на дейности по договора предполага, че изпълнителят трябва не само да изработи приложния софтуер, но и да предаде този софтуер на възложителя в пълен комплект заедно с изходния код позволяващ системния и приложен софтуер да се модифицира за всякакъв вид избори. Това е причината да се изведат три позиции за плащане във фактурата от 01.07.2021 г. Допълва се, че по отношение на поетото от ищеца задължение той сам да изработи софтуера и да го прехвърли в собственост на ЦИК е допуснато отклонение, като тази дейност е била възложена на трето лице, което впоследствие съвсем закономерно довело и до пораждане на проблеми с правата върху него, както и върху този управляващ специализираните хардуерни устройства, вкл. и до затрудненията свързани с предоставянето на пълния комплект с изходния код, позволяващ системния и приложен софтуер да се модифицират за всякакъв вид избори. Опонира се това задължение тежащо върху ищеца да е било изпълнено към момент предшестващ провеждането на изборите насрочени за 11.07.2021 г., респективно 14 и 11.11.2021 г., което е обусловило и необходимостта от сключването на договорите за обществена поръчка датиращи от 18.06.2021 г. и 01.10.2021 г., респективно няма основание ищецът да изисква и получи плащане на тази дейност към края на м.06.2021 г. или началото на м.07.2021 г. Що се касае до задържането за плащането на възнаграждението за логистично обслужване отразено във фактурата от 01.07.2021 г., от ответникът-възложител се позовава на това, че своевременно е направил основателна рекламация по изпълнението на тези дейности, като ищецът-изпълнител е манифестирал съгласие с нея, което е присъства като отбелязване в нарочно съставен протокол от 01.09.2021 г., където цената на логистичното обслужване е намалена от 3 909 810, 00 лв. на 3 878 608 лв. без ДДС или 4 654 329, 68 лв., за която сума на 10.09.2021 г. била издадена фактура, чиято стойност била заплатена от ЦИК на 14.09.2021 г., като това плащане е отчетено от страните и в окончателния протокол от 15.12.2021 г. Следователно нямало място за претенция от ищеца за заплащане на обезщетение за забава в плащането на това главно вземане, тъй като липсвало каквото и да е било закъснение спрямо уговорения с договора срок за плащане, а ако същия не се прилага и спрямо правилото за определяне на срока установено в чл. 303а, ал. 3 ТЗ. По приведените от ответника възражения свързани с допуснато неизпълнение от страна на ищеца във връзка със задължения поети по прехвърляне на правата върху софтуера и изложените от ищеца допълнителни аргументи за неоснователност на същите, с допълнителния отговор този пункт от защитата е доразвит. Ответникът е продължил да поддържа това, че неизпълнението на задължението за срочно прехвърляне на собствеността над правата върху софтуера от ищеца на ответника основно се корени в това, че не „С.Н.“ АД е разработчика на софтуера за използване и актуализиране на приложния софтуер, каквото задължение има според текста на чл. 1.2. от договора сключен на 06.02.2021 г., а го е възложил на трето лице, което поведение ответника окачествява като самостоятелно нарушение на т.3.6. от договора, защото не е представил договор с подизпълнителя и доказателство, че му е заплатил работата. Това закономерно довело и до фактическото положение, в което на 16.06.2021 г. ищецът вместо да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху софтуера за използване и актуализиране на приложния софтуер е предложил на ответника подписването на лицензионно споразумение, с което е предвидено, че не ищецът, а притежателя на правата – дружеството „С.И.Х.“ БВ да предостави на ЦИК неизключителна и непрехвърлима лицензия, което не било еднозначно на прехвърляне на правото на собственост върху софтуера върху 15 000 СУЕМГ, за което ищеца изрично е поел договорен ангажимент да прехвърли на ответника, като това неизпълнение и до настоящия момент не е преодоляно от ищеца, независимо от това, че с окончателния протокол от 15.12.2021 г. ответната комисия е приела цялостното изпълнение по договора. По позоваването на ищеца, че сред задълженията му по договора от 06.02.2021 г. не спадало такова за предаване на изходния код при предаване на СУЕМГ за ползване по време на изборите насрочени за 04 април 2021 г., защото задължението за предаване на този код следвало прехвърлянето на собствеността върху самите устройства, от ответника привеждат доводи в обраната насока почиващи на самия предмет на договора от 06.02.2021 г. Изтъква се, че в случая, дали собствеността върху СУЕМГ се прехвърля със самото сключване на договора за продажба или е необходимо купувачът да заплати уговорената в него цена е обстоятелство, което няма релевантно значение, защото основно задължение на продавача по договора за продажба е да предаде на купувача вещта и нейните принадлежности – така чл. 183 ЗЗД. Следователно предаването на т.нар. „изходен“ код в пълен комплект, който позволява системния и приложен софтуер да има възможност да се модифицират за всякакъв вид избори предвидени в ИК, без намеса на доставчика-ищец, трябва да се реализира заедно с предаването на самите устройства за гласуване. Ако се приеме обратното схващане, то това означавало, че на купувача се предава неизползваема за целите на договора вещ. Успоредно с това от ответника се поддържа, че по време на проведена между представители на страните среща датираща от 29.12.2020 г., от този на ищеца е декларирана готовност кодът да бъде предоставен до 10.02.2021 г., ведно с правата да бъдат извършвани допълнителни промени за нуждите на ЦИК. Нелогично звучало и разбирането развито от ищеца в ДИМ, че задължението за предаване на софтуерите и кодовете към СУЕМГ не по-рано от момента на подписване на окончателния протокол за приемане на дейностите по договора от 06.02.2021 г., съответно от заплащане на тяхната цена, защото именно с коментирания протокол се извършвало окончателното приемане на изпълнението по договора, което без съмнение включвало и предаването на въпросния изходен код и компонентите към него. Що се касае до момента на цялостното предаване на всички софтуерни части имащи отношение към работата и управлението на продадените СУЕМГ, ответникът поддържа, че този факт е настъпил не по-рано от 27.09.2021 г. Това предаване обаче не разрешавало въпроса с уреждането на правата върху софтуера управляващ работата на СУЕМГ. За заявената претенция имаща за предмет заплащане на обезщетение за вреди за забава надвишаващи размера на обезщетението възприето в чл. 86 ЗЗД, от ответника се опонира, че е недопустимо едновременно да се търси присъждане на вземания, както за цена, така и за обезщетението за ползване. Освен това обезщетение за ползване може да бъде заявено за присъждане само ако договора е бил развален. Според ответника ползването на закупените с договора от 06.02.2021 г. СУЕМГ е негово право възникващо от правното му положение на купувач по сделката, тъй като преследваната от него цел за закупуване на същите е да може да си служи с тях, тогава когато намери за добре. В този контекст неразбираемо било твърдението на ищеца, че ЦИК не е разполагала с правото да ползва тези устройства безвъзмездно след провеждане на изборите насрочени за 04 април 2021 г. Според ответника когато се сключва договор за покупко-продажба на стоки/вещи правото на купувача да ползва продаваните с договора стоки/вещи настъпва директно без да е необходимо допълнително вписване на уговорки в подобна насока, като уговорки относно ползването могат да се предвидят изрично само ако продавачът забранява на купувача да ползва продадените и предадени му вещи, преди момента на тяхното заплащане. Подобни уговорки между страните в договора от 06.02.2021 г. нямало, което означавало, че на общо основание купувача е бил легитимиран да ползва продадените и предадени му СУЕМГ и на всички избори проведени след тези насрочени на 04 април 2021 г. Същевременно на самостоятелно основание ползване на СУЕМГ продадени на ответника по договора от 06.02.2021 г. е било напълно възможно за изборите проведени през м.юли и ноември 2021 г., защото цената на вещите е била заплатена от купувача на 05.07.2021 г. момент предшестващ датите на провеждане на тези избори, като това плащане е довело и до придобиване на собствеността върху СУЕМГ от ищеца. Относно направените от ищеца в ДИМ разсъждения свързани с ефекта на отлагателното условие по клаузата за запазване на собствеността, ответникът смята, че възможността за изключване на незабавното вещно действие е подчинено на условие, което не може да бъде различно по своето естество освен отлагателно такова. В полза на това договорно положение е обстоятелството, че ако между страните не е установено отлагателно условие за незабавното вещно действие на сделката, то съглашението им от 06.02.2021 г. не би съставлявало продажба, а заем за послужване или наем. Относно заложеното действие на отлагателното условие ответникът заема позиция, че същото може да се разпростира, както за всички правни последици по договора, така и само за някои от тях, в случая – в случая ефекта на договора по отношение на вещното действие. Независимо обаче от това, дали правото на собственост върху СУЕМГ се придобива с обратна сила, или това става към момента на плащането на цената на договорените вещи /факт поддържан да е станал на 05.07.2021 г./, то ЦИК в качеството му на купувач по договор за продажба, чието действие не е прекратено, поради разВ.не е легитимиран да ползва закупените от него СУЕМГ, макар преминаването на собствеността върху тях в неговата правна сфера да е било отложено във времето. При всички случай, като се отчетял очертания от ищеца период на претенцията за обезщетение за ползване, наем или неоснователно обогатяване /11.07.2021 г., 14.11.2021г. и 21.11.2021 г./, което е след направеното плащане от 05.07.2021 г. ставало ясно, че дали правото на собственост върху СУЕМГ се придобива с обратна сила или занапред съставлявало въпрос, чието разрешаване се явява без съществено значение в разглеждания спор, тъй като правото на собственост върху СУЕМГ съвсем валидно е преминало от патримониума на продавача в този на купувача по договора от 06.02.2021 г. и това е станало към 05.07.2021 г. И в допълнителния си отговор ответната комисия продължава да смята, че за ищеца няма причинна връзка между заявените за присъждане вреди /пропуснати ползи/ и неоснователно поддържаното неизпълнение на задължението да се плати цената по договора в определения за това срок. Най-напред това било така, доколкото при никое положение не можел да се формира извод, че ищеца би реализирал приход от вида на очертаните от него пропуснати ползи. Освен това според твърденията на ищеца пропуснатия от него сигурен приход се състоял в това, че той би отдал притежаваните от него СУЕМГ за ползване под наем на ЦИК за изборите насрочени за 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., което с оглед на правата, с които „С.Н.“ АД разполагал към посочените дати било обективно невъзможно да се осъществи, тъй като към този момент дружеството вече било изгубило правото си на собственост върху 9600 броя СУЕМГ, като това право било преминало в правната сфера на самия ответник, считано от 05.07.2021 г., когато е заплатил тяхната цена. Позицията на ответника по съединените за разглеждане в условията на евентуалност искове почиващи на източник - сключени договори за наем /предпочитан евентуален иск/, съответно - неоснователно обогатяване /непредпочитан евентуален иск/ е непроменена, същите се оспорват с доводи за неоснователност. Причини за това са, че няма как подобни фактически състави за пораждане на парични вземания в полза на ищеца да се реализират спрямо ответника, тъй като договорът за продажба на СУЕМГ не е развален, а тъкмо обратното произвел е типичните си правни последици сред който и предаването на вещите в държане на купувача и прехвърлянето на собствеността върху тях. При това положение нямало как между ищеца и ответника да се учреди наемно правоотношение с предмет временно и възмездно ползване на същите вещи, както и да се реализира разместване на права, при което ответника да се обогати за сметка на ищеца, тъй като за ползването на СУЕМГ по време на изборите проведени през месеците – юли и ноември 2021 г. ответникът разполага с годно основание. Неоснователност се поддържа и спрямо втората предявена от ищеца главна претенция за възстановяване направени разходи по изпълнение на договор за поръчка. От ответника напълно се отрича пораждането на мандатно правоотношение с източник договор за поръчка сключен между него и ищеца и имащ за предмет възлагане да се извърши фактическото действие по складиране на СУЕМГ. При тълкуване клаузите на договора от 06.02.2021 г. ставало ясно, че складирането на 9600 броя СУЕМГ е дейност, която е отнесена в задължение на изпълнителя по договора за обществена поръчка, като за възложителя е предвидено насрещно задължение да възмезди тази услуга, като възнаграждението за това е включено в цената за логистично обслужване. Без релевантно значение относно начина на обезпечаване съхранението на СУЕМГ били изразените мнения от членове на ЦИК по време на заседанието от 16.02.2021 г., защото в договора от 06.02.2021 г. „С.Н.“ АД недвусмислено се е обвързал с това да осигури за своя сметка място за съхраняване на СУЕМГ. Пак без каквото и да е било значение за правния спор се явявали и писмата, становищата и мненията изказани от Министерски съвет. Според ответника крайния момент на съществуване на задължението на ищеца да покрива разходите по складиране на СУЕМГ е обусловен от момента на приключване на дейностите договорени по договора от 06.02.2021 г., като най-ранния възможен момент е датата – 05.07.2021 г., когато ответника е реализирал плащане на цената на закупените с договора 9 600 броя СУЕМГ. Тоест за исковия период предхождащ този момент, както и за периода след 01.10.2021 г., когато между ответника и „К.П.“ ЕООД била учредена наемна връзка, ищецът нямал никаква материална легитимация на титуляр на подобно вземане. Що се касае до претенциите попадащи в периода м.юли, август и септември 2021 г. ответникът, като на свои ред тези претенции са твърде неясни откъм начин на тяхното формиране, доколкото в ангажираните от ищеца фактури и кредитни известия се наблюдава и фактуриране на услуги, които нямат нищо общо с цената за наемане на складови помещения /вход/изход; администриране; допълнителни услуги, наем на офис, наем на паркоместа, допълнителни услуги по опис. Обръща се внимание и за това, че по делото са приложи доказателства, от които може да се направи констатация, че още преди учредяване на договорната връзка между страните на 06.02.2021 г. дружеството-ищец ползва склада на третото лице - „К.П.“ ЕООД и за свои дейности нямащи нищо общо с тези предмет на договора с ответника, което поставя под съмнение коректността на изчисленията на разходите за наем на складовите площи за периода м.юли, август и септември 2021 г. Същевременно се поддържа, че ищецът бездействал по отношение на счетоводното си задължение да префактурира към ЦИК част от сумите по издадените му от „К.П.“ ЕООД фактури за коментираните три месеца, което да позволи на ответната комисия да му ги заплати. Нямало данни и за това ищеца да е канил ответника да извърши плащане на разходи с подобен характер. Следователно ответникът не се намирал в положение на забава по отношение заплащането на едно такова парично вземане. Тъкмо обратното ищецът в качеството му на евентуален кредитор за такова неизяснено по размер вземане е допуснал да се окаже в положение на забава, защото не е оказал необходимото съдействие в полза на длъжника, че да може последния да плати надлежно. В съдебно заседание провело се на 20.01.2023 г. след извършени уточнения от процесуалния представител на ищеца по две от исковите му претенции приети за разглеждане е допуснато уточнение по исковете по пункт 5.1.2 и по пункт 6 посочени в определението от 03.11.2022 г., а именно: заплащане на сумата в размер на 1000 лв. съставляваща част от общо вземане в размер на 58 826, 50 лв. – представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху главно вземане в размер на 791 965, 81 лв., което обезщетение се следва за периода от 02.04.2021 г. до 04.05.2022 г.; и заплащане на сумата в размер на 1000 лв. съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. - представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху главно вземане в размер на 355 782, 26 лв., което обезщетение се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. На 17.03.2023 г. сезираният с исковата молба съд е констатирал наличие на нередовност по част от заявените за разглеждане с нея искове, като с цел преодоляването й е дал указания към дружеството-ищец да извърши индивидуализация чрез посочване на сериен номер на всяко едно от твърдените от него в ИМ посочени, като общ брой 9600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, за което се поддържа да е било използвано от ответника при провеждане на изборите състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. В отговор на така даденото указание с молба от 18.04.2023 г. „С.Н.“ АД, чрез пълномощника си по делото – адвокат Х. е извърши очакваната от него индивидуализация на всяко едно СУЕМГ, което се поддържа да е било използвано при провеждане на упоменатите в ИМ три избора през 2021 г. От съдържанието на същата става ясно, както следва: 1./ за целите на произвеждане на изборите насрочени за 11.07.2021 г. предоставените на ответника СУЕМГ за извършване на гласуване възлизат на 9 312 броя, като за тях е налице и посочване на сериен номер, съответно се поддържа и предоставяне на ответника на допълнителни 190 броя СУЕМГ предназначени за извършване на обучения и демонстрации по повод изброите на 11.07.2021 г., като за тях не е извършена индивидуализиране чрез сериен номер; 2./ за целите на произвеждане на изборите насрочени за 14.11.2021 г. предоставените на ответника СУЕМГ за извършване на гласуване възлизат на 9 113 броя, като за тях е налице и посочване на сериен номер, съответно се поддържа и предоставяне на ответника на допълнителни 302 броя СУЕМГ предназначени за извършване на обучения и демонстрации по повод изброите на 11.07.2021 г., като за тях не е извършена индивидуализиране чрез сериен номер; 3./ за целите на произвеждане на изборите насрочени за 14.11.2021 г. предоставените на ответника СУЕМГ за извършване на гласуване възлизат на 9 013 броя, като за тях е налице и посочване на сериен номер, съответно се поддържа и предоставяне на ответника на допълнителни 302 броя СУЕМГ предназначени за извършване на обучения и демонстрации по повод изброите на 11.07.2021 г., като за тях не е извършена индивидуализиране чрез сериен номер. С нарочно определение от 12.05.2023 г. съдът е допуснал уточнение в ИМ по отношение на използваните при изборите на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. СУЕМГ, чиято индивидуализация е направена с посочените в молбата на ищеца от 18.04.2021 г. серийни номера и отново е оставил без движение исковата молба на ищеца в частта отнасяща се до поддържаното предоставяне на 492 броя СУЕМГ за целите на обучението и демонстрацията при кампаниите за изборите проведени на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., като е указано същите да бъдат индивидуализирани чрез посочване на серийните им номера. С молба от 12.06.2023 г. С.Н.“ АД, чрез пълномощника си по делото – адвокат Х. е изпълнил частично така дадените към ищеца указания, а именно индивидуализирал е с посочване серийните номера на 107 броя СУЕМГ използвани за обучение и демонстрации в кампанията по провеждане на изборите насрочени за 11.07.2021 г., съответно по 333 броя СУЕМГ използвани за обучение и демонстрации в кампанията по провеждане на изборите насрочени за 14.11.2021 г. и за 21.11.2021 г. С определение от 18.10.2023 г. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е постановил връщане на искова молба с вх. № 26823 от 04.05.2022 г. на „С.Н.“ АД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „••••••• срещу Ц.И.К., с Булстат ••••••• и адрес – гр. София, пл. „••••••• № 1, в частта, с която са предявени за разглеждане главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съответно евентуални искове с правно основание по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, респективно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД относно изплащането на обезщетения/възнаграждения за използването от ответника за целите на демонстрацията и обучението на 52 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване по време на изборите провели се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., като е прекратил производството по делото в тази му част. Същото е влязло в сила на 17.11.2023 г. В обобщение предметния обхват на предявените от ищеца, уточнение по реда на чл. 129 ГПК и приети за разглеждане от съда главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съответно евентуални искове с правно основание по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, респективно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение поддържаното използване на СУЕМГ от ответника след предоставянето им от ищеца е както следва: за изборите състояли се на 11.07.2021 г. – 9 419 броя; за изборите състояли се на 14.11.2021 г. - 9 446 броя; и за изборите състояли се на 21.11.2021 г. – 9 346 броя. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: С договор за обществена поръчка № 1 от 06.02.2021 г. ответника – Ц.И.К. действайки като възложител/купувач се е обвързал с ищеца - „С.Н.“АД приел качеството изпълнител/продавач с договорно правоотношение, което има за предмет както следва: изпълнение от страна на „С.Н.“АД на упоменати в три пункта / точки 1.1, 1.2 и 1.3 от договора/ дейности, а именно – 1./ „С.Н.“АД да продаде на ЦИК общо 9 600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване /СУЕМГ/, които следва да отговарят на изискванията заложени с договора, в т.ч. и на тези за тяхното комплектуване /Приложения 1, 2, 3 и 4 към договора/, в т.ч. с инсталиран системен и приложен /реализиращ изборните процеси/ софтуер, вкл. и на софтуера предназначен да управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, което да позволява системния и приложен софтуер да могат да бъдат модифицирани за провеждането на всякакъв вид избори без да е необходима намеса на доставчика; 2./ „С.Н.“АД да прехвърли в собственост на ЦИК всички права за използване и актуализиране на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства за електронно машинно гласуване в комплект с изходния код позволяващ системния и приложен софтуер да се модифицират за всякакъв вид избори предвиден в Изборния кодекс, без да е необходима намесата на доставчика; да изработи за своя сметка и прехвърли в собственост на ЦИК всички права за използване и актуализиране на приложния софтуер за произвеждане на изборите за народни представители на 04 април 2021 г.; а така също към СУЕМГ предмет на продажбата е заложено да разполагат с функционални възможности за произвеждане на всички видове избори, които са уредени в Изборния кодекс, в т.ч. и ако тези избори се провеждат едновременно; и 3./ „С.Н.“АД да изпълни лично и/или чрез подизпълнител, за своя сметка и със свои сили и средства всички дейности и процеси по логистичното осигуряване и обслужване на машинното гласуване с доставените СУЕМГ в изборите за народни представители на 04 април 2021 г., като тези дейности неизчерпателно включват: съхраняване на СУЕМГ на отговорно пазене в склад или складове посочени от възложителя, както и транспортирането им до междинни складове и до съответните СИК в цялата страна и обратно, както и в помещенията на СИК до окончателното тяхно предаване на възложителя; инсталиране, деинсталиране и актуализиране на софтуера /системен и приложен/, тестване и техническа поддръжка на 9 600 броя СУЕМГ; оказване на техническа помощ и съдействие, вкл. и на гаранционно обслужване на СУЕМГ посредством наемане на не по-малко от 2000 техника за периода от деня преди изборния ден до деня след изборния ден, в т.ч. и оказване на техническа помощ за съдействие чрез постоянен активен горещ телефон с възможност за питания от ЦИК, РИК и СИК; изработване и предоставяне в полза на възложителя на обучителни материали, както и такива за спомагащи за разяснителната кампания за машинно гласуване, съответно провеждане на обучение на членовете на ЦИК, РИК и СИК за работа със СУЕМГ; при нужда и заявено искане от възложителя в тежест на изпълнителя е да обнови софтуера за всички СУЕМГ, като го инсталира в договорените между страните срокове, а така също да достави за своя сметка паравани и кутии за разписките от електронното машинно гласуване в секциите по чл. 212 ИК. От изпълнителя е потвърдено с договора, че е носител на всички права върху софтуера, който е инсталиран в СУЕМГ в това число системният и приложният /реализиращ изборните процеси/ софтуер, а така също и на софтуера отговорен за управлението на хардуерните устройства, респективно няма юридическа пречка, която да ограничава същия да прехвърли тези права в полза на възложителя по договора в предвидения за това срок /в този смисъл е клаузата на чл. 2.1.3. от договора/. В т. 3 от договора е постигнато съгласие относно подлежащата на плащане от възложителя в полза на изпълнителя обща цена за изпълнение на поетите с договора ангажименти, като същата е установена на сумата от 35 999 000, 00 лв. без вкл. ДДС, съответно на 43 198 800, 00 лв. с вкл. ДДС. В т. 3.1. и т. 3.2. от съглашението е направена и разбивка на формирането на тази обща цена съобразно с договорените дейности и тя е както следва: за закупуване и доставка на 9 600 СУЕМГ е установена цена в размер на 32 089 190, 00 лв. без ДДС или 38 507 028, 00 лв. с вкл. ДДС; и за логистично осигуряване за обслужване на СУЕМГ по т.1.3. и 1.5. от договора в размер на 3 909 810, 00 лв. без ДДС или 4 691 772, 00 лв. с вкл. ДДС. Съгласно постигнатото между страните съгласие по т. 3.5 от договора уговорената цена по т. 3 подлежи на заплащане от възложителя в полза на изпълнителя в срок от 30 до 60 дни, считано от момента на влизане в сила на решението на възложителя за обявяване на резултатите от произведените избори за народни представители на 04 април 2021 г., както и при представяне на набор от следните документи: подписан акт за установяване на съответствието на всички 9 600 броя СУЕМГ и инсталирания в тях системен и приложен софтуер с изискванията на чл. 213, ал. 3 ИК от агенциите и организациите по чл. 213а ИК; подписан окончателен приемо-предавателен протокол между изпълнител и възложител за приемане на комплектуваните СУЕМГ с приложени към него протоколи за осигурена от изпълнителя техника и изпълнени дейности по комплектуване, инсталиране, деинсталиране, тестване, техническа поддръжка, оказано съдействие, обобщаване на резултатите и др. при провеждане на машинното гласуване в секции определени от ЦИК; сертификатите и другите документи разкриващи изпълнението на т. 2.1.3 и т. 2.1.5. от договора; всички документи свързани с производството и вноса на СУЕМГ, собствеността върху софтуера и хардуера на машините, авторските права, пароли и др., които са необходими за доказване на собствеността на придобиваното имущество, както и неговото използване и отчитане като материален актив; застрахователна полица за сключена имуществена застраховка на придобиваните СУЕМГ; оригиналите на гаранционните карти на всички 9 600 СУЕМГ, съответно и технически ръководства и инструкции на български език; надлежно оформена фактура, съдържаща цените по отделни пера, съгласно ценово предложение, както и отделно перо за цената на софтуера. Изразената в договора воля от страните /т. 4.1./ е придобиването на собствеността върху устройствата и софтуера предмет на продажба с договора да става след произвеждането на изборите за народни представители /договорът третира за такива изборите насрочени за 04 април 2021 г./, получаването на удостоверение по чл. 213, ал. 3 от ИК, подписването на окончателния приемо-предавателен протокол по т. 5.1., както и извършване на плащането. Сред поетите от изпълнителя – „С.Н.“ АД задължения по договора попадат и тези разписани в т. 6.1., буква „в“, а именно: да организира за своя сметка инсталирането и поддържането на софтуера, транспортирането, разтоварването, натоварването, инсталирането, деинсталирането, тестването, обученията, техническата поддръжка, вкл. консумативи и съдействието за машините за гласуване на местата за изпълнение, в т.ч. да осигури обновяване на софтуера при необходимост и при поискване от възложителя. Сред приложенията които съставляват неразделна част от договора попадат: Приложение 1 - „Техническо предложение на изпълнителя“; Приложение 2 – „Протокол с постигнатите договорености“; Приложение 3 – „Доклад от работата на комисията за провеждане на процедурата“; Приложение 4 – „Техническа спецификация от документацията за участие“; Приложение 5 – „Начален/финален протокол от машинното гласуване“. С писмо от 27.01.2021 г. на Т.Д. в качеството му на заместник-министър председател, представляващият ЦИК е бил уведомен, че във връзка с предстоящите парламентарни избори представители на комисията могат да посетят и извършат оглед на склад на „К.-П.“ ЕООД разположен на адрес – гр. София, ул. „••••••• като преценят капацитета на същия относно съхранението, охраната и логистиката на техническите устройства за машинно гласуване. Изразена е готовност, че при одобрение на посочената локация за съхранение на машините за електронно гласуване ще се пристъпи към следващи стъпки за осъществяване на тяхната доставка. С писмо от 10.02.2021 г. ЦИК, чрез представляващите я – председател и секретар отправя запитване до Т.Д. в качеството му на заместник-министър председател, че доколкото в комисията е постъпило писмо от 10.02.2021 г. от изпълнителя по договора за доставка на СУЕМГ с известяване, че вече е налице доставка на 300 броя машини, то в спешен порядък е поискано да бъде предоставено копие от договора за наем на склада, където е предвидено да бъдат съхранявани договорените и подлежащи на доставяне устройства за гласуване. Съгласно писмо от 16.02.2021 г. с автор главния секретар на Министерски съвет, което е изпратено до председателя на ЦИК е извършен анализ на договорните клаузи по сключения на 06.02.2021 г. договор, като е изтъкнато, че до момента на реализиране на кумулативните условия по т. 4.1. от него собствеността върху доставяните СУЕМГ е на изпълнителя и именно той се явява адресат на задължението да осигури за своя сметка тяхното съхранение. Предвид това Администрацията на МС не следвало да сключва договор за наем на складово помещение с оглед съхраняване на СУЕМГ за период, в който същите нямат статута на държавна собственост, а договорното задължение за тяхното съхраняване се носи от „С.Н.“ АД. Видно от Протокол № 290 от 16.02.2021 г. съставен по повод проведено заседание на ЦИК от страна на член на комисията по т. 9 от дневния ред е извършен доклад относно машинното гласуване на изборите насрочени за 04.04.2021 г., като е налице и дискусия между членовете на комисията относно въпроса за необходимостта от осигуряване на склад за съхранение на машините за гласуване и поетите от различните участници в процеса по организация на изборите ангажименти в тази насока, респективно тяхното неизпълнение. С писмо изх. № ЦИК-06-7 от 18.02.2021 г. ЦИК, чрез представляващите я председател и секретар е уведомила „С.Н.“АД, че в изпълнение на клаузата на т. 1.3, буква „б“ от сключения между тях договор за възлагане на обществена поръчка и във връзка с писмо от 23.01.2021 г. на заместник министър-председателя Т.Д., ЦИК в качеството й на възложител по поръчката посочва за склад, където да се извършва съхранението на СУЕМГ – разположеният на адрес – гр. София, ул. ••••••• стопанисван от „К.-П.“ ЕООД. С договор от 05.02.2021 г. „С.Н.“АД е възложил, а „К.- П.“ ЕООД е приел да извършва срещу уговореното заплащане свободно и/или митническо складиране, манипулиране, вътрешен транспорт и допълнителни логистични услуги за стоки, които са собственост на възложителя или са доставени от собственика им на възложителя. Предвидено е, че видът и количеството на поверяваните за съхранение стоки по този договор подлежат на предварително писмено съгласуване между страните. Съгласно 17 броя митнически декларации за извършен внос на СУЕМГ, ведно с опис на серийните номера на всяка машина за електронно гласуване се констатира, че „С.Н.“АД е съставил и депозирал пред Агенция „Митници“ декларации за временен внос на стоки /специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран системен и приложен софтуер, вкл. и на софтуер управляващ специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код/ с доставчик СМАРТМАТИК ПАНАМА, както следва: декларация № 21BG005100353695R9 от 10.02.2021 г. за извършен внос на 324 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100354535R8 от 11.02.2021 г. за извършен внос на 320 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100355105R9 от 12.02.2021 г. за извършен внос на 320 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100355237R8 от 12.02.2021 г. за извършен внос на 704 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100355446R8 от 12.02.2021 г. за извършен внос на 320 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100355451R7 от 12.02.2021 г. за извършен внос на 320 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100356361R8 от 15.02.2021 г. за извършен внос на 640 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100357096R9 от 16.02.2021 г. за извършен внос на 224 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100357660R4 от 17.02.2021 г. за извършен внос на 240 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100358212R4 от 17.02.2021 г. за извършен внос на 648 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100360578R0 от 20.02.2021 г. за извършен внос на 972 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100360931R8 от 21.02.2021 г. за извършен внос на 972 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100362641R8 от 23.02.2021 г. за извършен внос на 972 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100363905R1 от 25.02.2021 г. за извършен внос на 279 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100368668R2 от 03.03.2021 г. за извършен внос на 972 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100369456R9 от 04.03.2021 г. за извършен внос на 648 броя СУЕМГ; декларация № 21BG005100370700R2 от 05.03.2021 г. за извършен внос на 960 броя СУЕМГ. Приложен е констативен протокол от 26.02.2021 г. подписан от представители на двете страни по договора от 06.02.2021 г., като в него е посочено, че по повод поето задължение с цитирания договор и по конкретно такова по т. 5.1.1. възложителя е констатирал наличието на общ брой СУЕМГ – 6 976 броя, които се намират на територията на склада посочен от възложителя по поръчката, който склад се намира на адрес – гр. София, ул. •••••••. Според двустранно подписан на 09.03.2021 г. констативен протокол по смисъла на т. 5.1.1 от договора сключен на 06.02.2021 г. от страните е прието, че договорените общо на брои 9 600 СУЕМГ се намират на територията на склад с адрес – гр. София, ул. •••••••. С решение от 31.03.2021 г. председателят на Държавната агенция „Електронно управление“/ДАЕУ/, председателят на Българският институт по метрология /БИМ/ и Председателят на УС на Българския институт за стандартизация /БИС/ съвместно на основание чл. 213а, ал. 2 от ИК са удостоверили съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 ИК и изискванията на техническата спецификация по обществена поръчка с рег. № 04312- 2020-0001. Видно от договор за покупко-продажба на специализирани устройства за електронно машинно гласуване сключен на 25.03.2021 г. „С.И.Х.“ Б. В. в качеството му на продавач и „С.Н.“ АД, като купувач са постигнали съгласие продавачът да продаде на купувача общо 9 979 броя СУЕМГ с инсталиран системен и приложен софтуер, включително и на софтуер управляващ специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, така че системния и приложният софтуер да имат възможност да се модифицират за всякакъв вид избори предвидени в Изборния кодекс, без да е необходима намесата на продавача. В допълнително споразумение от 25.03.2021 г. страните по продажбената сделка са постигнали съгласие за това, че правото на собственост върху предмета на договора се прехвърля на купувача, в т.ч. и риска от случайно повреждане или погиване на продаваните СУЕМГ преминава от продавача върху купувача, считано от 25.03.2021 г. С решение № 2438-НС от 09.04.2021 г. на Ц.И.К. е обявила избраните народни представители в 45-тото Народно събрание по изборни райони и кандидатски листи, като резултат от проведените на 04 април 2021 г. избори за народни представители. С писмо от 08.06.2021 г. председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ – А.Т. е уведомил председателят на ответната Комисия, че сред предоставените на ДАЕУ от „С.Н.“ АД технически носители не се установява наличието на криптографски ключове за подписване на произведените след компилиране имиджи, които са необходими за обезпечаване работата на ТУМГ, които пък са необходими за подписване на създадения имидж на операционна система и приложна информационна система. С писмо от 08.06.2021 г. ответната Комисия уведомява „С.Н.“ АД, че според изискванията на договора сключен по между им на 06.02.2021 г. към момента не им са предадени определени елементи /документи, софтуерни ключове и модули/, които са посочени в пет точки, съответно е упоменато, че същите са необходими за да може да бъде продължен и завършен процеса по тестване и приемане от възложителя на софтуера представляващ предмет на договора от 06.02.2021 г. В отговор на това искане на възложителя по договора с писмо от 10.06.2021 г. изпълнителя - „С.Н.“ АД е предприел действия по предаване на 1 брой външна преносима памет, на която сочи да са налични конкретно описани криптографски ключове и параметри за тяхното декриптиране, както и критпографски ключове за декриптиране на генерираните имиджи за зареждане в машината, а така също и друга документация и информационни артефакти. Видно от протокол съставен на 10.06.2021 г. и подписан от представители на страните по договора за обществена поръчка сключен на 6.02.2021 г. се констатира, че изпълнителят е предоставил, а възложителят приел, както следва: 1./ криптографски ключове и параметри за декриптиране набор от файлове, чиято подробна индивидуализация с наименования е отразена в съдържанието на протокола, като е добавено, че в тях вероятно се съдържа изходния код на елементи от системата; 2./ криптографски ключове за подписване на генерални имиджи за зареждане в машината /UEFI signature/, като същите са предназначени за да се постигне зареждане на софтуера от машините за гласуване; 3./ документация и/или инструменти за provisioning на конфигурацията на ЕМР софтуера; 4./ Експорт на конфигурациите с данни от ЕМР системата за парламентарните избори за 45-то народно събрание; както и 5./ подробна техническа документация за системния, приложения софтуер и процесите за конфигурация и персонализация на софтуера. В протокола е удостоверено, че ИТ специалистите на ЦИК вече разполагат с достъп до съдържанието н а bulgaria-2021-app-release-6.tar.gz.enc заедно с ключ и параметри за декриптиране, които са предадени от ДАЕУ на ЦИК. Отразено е, че ЦИК разполага с възможността да извършва модификация на софтуера за всякакъв вид избори, които са уредени в ИК без да е необходима намесата на доставчика, като за тази цел отново от ДАЕУ на ЦИК били предадени библиотеки, които заедно със сорс кода на bulgaria-2021-app-release- 6.tar.gz.enc позволяват генериране и модифициране на софтуера за провеждане на избори. С писмо от 10.06.2021 г. комисията-възложител е формулирала искане до изпълнителя по договора - „С.Н.“ АД, че в информационните масиви предоставени към момента от изпълнителя на възложителя не се съдържат всички необходими ключове за да може да бъде използван софтуера съгласно уговореното в договора, като в пет пункта са описани липсващите елементи/артефакти, както и документи /годишни условия за поддръжка на софтуер, лицензионни споразумения за потребителя и разработчика, доказателства за интелектуална собственост. С двустранно подписан протокол от 17.06.2021 г. страните по договора от 06.02.2021 г. са отразили следното: В. Т. – представляващ „С.Н.“ АД предава на Д. Д., Е. В. и Л. Г. – представители на ЦИК исканите в позиции от 1-4 /без тези в т. 5/ от писмо с изх. № 06-7/191 от 10.06.2021 г., като в протокола в 4 пункта са описани предадените пароли, USB носител и документи. В констативен протокол от 18.06.2021 г. представители на „С.Н.“ АД и ЦИК са удостоверили резултатите от отварянето на приетите пликове предадени от изпълнителя на възложителя с протокол от 17.06.2021 г., като е удостоверено, че след отварянето на двата плика е констатирано, както следва: в плик 1 е открит – 1 брой USB носител, а в плик 2 лист с изписана на него 18 буквено и символна парола. След извършено копиране на информацията на компютър с описан модел и сериен номер и след извършена обработка са изложени крайни констатации, че с предоставената парола в плик 2 не е постигнато успешно декриптиране на критптираните файлове, за които се предполага че съдържат Сорс кода на софтуерните компоненти, като вероятните причини за този резултат са некоректни параметри за криптиране и/или некоректна парола. Отразено е и решение на участниците в процедурата, че на 19.06.2021 г. ще бъде направен повторен опит с нова парола предоставена от представител на „С.Н.“ АД, както и коректни параметри за декриптиране. В констативен протокол от 19.06.2021 г. представители на „С.Н.“ АД и ЦИК с оглед продължаване на процедура от 18.06.20221 г. и след предоставяне на нова парола и параметри за декриптиране на криптираните файлове намиращи се на флаш паметта от плик 1 и копиране на информацията на компютър с описан модел и сериен номер, съответно нейната обработка от участниците са направени изводи, както следва: успешно изпълнено декриптиране и разархивиране на 7 броя архиви съдържащи изходния код и прилежащите библиотека на системата EMP; успешно изпълнено декриптиране и разархивиране на 4 броя архиви съдържащи изходния код и прилежащите библиотека на системата EVМ; снемане на SHA256 чексуми на всички 84 034 броя файлове с цел потвърждаване на тяхната идентичност, като получените файлове са били копирани на нова флаш памет, която е собственост на ЦИК. На 23.06.2021 г. представители на ЦИК писмено информират „С.Н.“ АД, че по повод изпълнението на договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. е нужно незабавното предоставяне на софтуерни инструменти, както следва: софтуерен инструмент за декриптиране на изходният /резултатен/ файл от СУЕМГ подписан с вътрешния за машината сертификат, софтуерен инструмент за зареждане и подмяна на UEFI secure boot ключове. С писмо от 24.06.2021 г. „С.Н.“ АД е предоставил на ЦИК - софтуерен инструмент за декриптиране на изходният /резултатен/ файл от СУЕМГ подписан с вътрешния за машината сертификат, софтуерен инструмент за зареждане и подмяна на UEFI secure boot ключове. Процедурата по предаването и приемането на тези софтуерни инструменти е отразена в двустранно подписан от представители на страните протокол датиращ от 24.06.2021 г. Със следващ двустранно подписан протокол за предаване от 25.06.2021 г. представители на страните по договора от 06.02.2021 г. са удостоверили, че в изпълнение на същия на посочената дата в запечатан плик е била предоставена паролата за разчитане на данните, които са предадени на ЦИК на 25.06.2021 г. в отговор на писмо от 23.06.2021 г. На 29.06.2021 г. представители на ЦИК писмено информират „С.Н.“ АД, че по повод изпълнението на договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. и във връзка с предадения на 24.06.2021 г. носител съдържащ софтуерни инструменти за декриптиране на изходните файлове от СУЕМГ и софтуерни инструменти за зареждане и подмяна на UEFI secure boot ключове, който носител е бил отворен на 28.06.2021 г. в присъствие и на представител на изпълнителя по договора и след проверка на неговото съдържание е разкрито, че липсват: изходния код на софтуерният инструмент за декриптиране на изходните файлове от СУЕМГ; ръководство за работата на този софтуерен инструмент, вкл. процедура за декриптиране на файл – xxxxxxxxx.votes.p7m, намиращ се върху NTFS дяла на техническият носител; липсва криптографски материал на софтуерният инструмент за декриптиране на изходните файлове, подписан с вътрешния за машината сертификат за частичните местни избори проведени на 27.06.2021 г. Прави се позоваване, че без тези ръководства и ключове ЦИК не би бил в състояние да получи техническа информация от изходните файлове на СУЕМГ, както и да установява причини за евентуални инциденти с машините, а без изходния код на софтуерният инструмент за декриптиране на изходните файлове от СУЕМГ комисията няма да може да удостовери начина на електронно подписване и криптиране на изходните файлове. С писмо от 06.07.2021 г. „С.Н.“ АД е предоставил на ЦИК, както следва: 1./ изходния код на софтуерният инструмент за декриптиране на изходните файлове от СУЕМГ; 2./ ръководство/документация за работата на софтуерен инструмент за декриптиране на изходните файлове от СУЕМГ, вкл. процедура за декриптиране на файл – xxxxxxxxx.votes.p7m, намиращ се върху NTFS дяла на техническият носител; 3./ криптографски материал на софтуерният инструмент за декриптиране на изходните файлове, подписан с вътрешния за машината сертификат за изборите за народни представители проведени на 04.04.2021 г.; и 4./ криптографски материал на софтуерният инструмент за декриптиране на изходните файлове, подписан с вътрешния за машината сертификат за частичните местни избори на 27.06.2021 г. Процедурата по предаването и приемането на тези софтуерни инструменти е отразена в двустранно подписан от представители на страните протокол датиращ от 06.07.2021 г. С писмо от 18.08.2021 г. „С.Н.“ АД е предоставил на ЦИК след поискване повторно софтуера в комплект с изходния код, като целта е постигане на резултат – подписване на окончателен протокол за приемане изпълнението предмета на договора от 06.02.2021 г. и плащането на уговорената окончателна цена от възложителя на изпълнителя. На 27.09.2021 г. експертите към ЦИК – П.Ж. и Т. Ц. след мотивирани технически констатации от проведени тествания на предадените инструменти свързани с работата на софтуера предмет на договора от 06.02.2021 г. са направили окончателен извод, че всички софтуерни компоненти на софтуера предмет на договора от 06.02.2021 г. са предадени от изпълнителя на възложителя. Неразделна част от този протокол са: Приложение 1 – Списък с установените файлове и техните хеш суми; Приложение 2 – Снимка на екран от грешка при компилиране от сорс код на софтуера за конфигуриране на СУЕМГ „EMP”; и Приложение 3 – Информационни носители съдържащи еднотипни копия на установените файлове. Ангажирана е фактура № 0000504653 от 22.06.2021 г., която е издадена от доставчика на услугата „С.Н.“ АД и има за получател – ЦИК, като в нея е фактурирана доставка на следните три групи стоки и/или услуги: 1./ плащане на цена по договор № 1 от 06.02.2021 г. за закупуване и доставка на 9 600 броя специализирани устройства при единична цена от по 2 962, 40 лв. без ДДС и обща стойност 28 439 040, 00 лв. без ДДС; 2./ плащане на цена по договор № 1 от 06.02.2021 г. за закупуване на лицензионни права за приложен и системен софтуер за електронно машинно гласуване за 15 000 броя специализирани устройства при единична цена от по 243, 23 лв. без ДДС и обща стойност от 3 650 150, 00 лв. без ДДС; и 3./ плащане по договор № 1 от 06.02.2021 г. за логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства по т. 1.3 и т.1.5 от договора в размер на сумата от общо 3 909 810, 00 лв. без ДДС. След начисляване на 20 % ДДС върху фактурираните стойности на доставените стоки и услуги по трите пункта е формирана обща стойност по фактурата в размер на сумата от 43 198 800, 00 лв. Ангажирана е фактура № 0000501225 от 01.07.2021 г., която е издадена от доставчика на услугата „С.Н.“ АД и има за получател – ЦИК, като в нея е фактурирана доставка на следните три групи стоки и/или услуги: 1./ плащане на цена по договор № 1 от 06.02.2021 г. за закупуване и доставка на 9 600 броя специализирани устройства при единична цена от по 2 962, 40 лв. без ДДС и обща стойност 28 439 040, 00 лв. без ДДС; 2./ плащане на цена по договор № 1 от 06.02.2021 г. за закупуване на лицензионни права за приложен и системен софтуер за електронно машинно гласуване за 15 000 броя специализирани устройства при единична цена от по 243, 23 лв. без ДДС и обща стойност от 3 650 150, 00 лв. без ДДС; и 3./ плащане по договор № 1 от 06.02.2021 г. за логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства по т. 1.3 и т.1.5 от договора в размер на сумата от общо 3 909 810, 00 лв. без ДДС. Съгласно извлечение от сметка поддържана от „С.Н.“ АД в „Банка ДСК“ АД обхващащо периода от 18.01.2021 г. до 10.08.2021 г. се установява, че на 05.07.2021 г. ЦИК е заплатил в полза на „С.Н.“ АД сумата в размер от 34 126 848, 00 лв., като за основание присъства вписване – „плащане по договор 1 от 06.02.2021 г. за доставка на 9 600 броя спец“. Съгласно платежно нареждане от 14.09.2021 г. се констатира, че Ц.И.К. е извършила банков превод по сметка на „С.Н.“ АД в „Банка ДСК“ АД за сумата в размер на 4 654 329, 68 лв. с посочено основание – договор 1 от 06.02.2021 г. и допълнително основание – логистично осигуряване и обслужване: т. 1.3. и т. 1.5. Съгласно извлечение от сметка поддържана от „С.Н.“ АД в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, което показва банковите операции реализирани на 21.12.2021 г. се констатира постъпление в размер на сумата от 4 380 180, 00 лв., като плащането е наредено от Ц.И.К. и има за основание – доплащане по договор № 1 от 06.02.2021 г. за закупуване на лицензионни права и приложен софтуер. Към 23.06.2021 г. законният представител на изпълнителя по договор № 1 от 06.02.2021 г. - „С.Н.“ АД е изготвил подробен писмен доклад, в чието съдържание в хронологична последователност е отчетено изпълнението на задълженията поети от това дружество спрямо възложителя – ЦИК по така сключеното съглашение с детайлизирано описание по вид, съдържание и времеви интервал на мероприятията извършени от дружеството-изпълнител при реализиране на поетите договорни ангажименти по т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3 от предмета на договора. Докладът е придружен от едностранно подписан от представителя на изпълнителя - „С.Н.“ АД протокол за предаване на работата по смисъла на т.5.1, във връзка с т. 3.5, буква „в“ от договора. С писмо от 09.07.2021 г. възложителят ЦИК е информирал изпълнителя „С.Н.“ АД, че по повод изпълнението на дейностите разписани в предмета на договора от 06.02.2021 г. от комисията са били установени несъответствия отнасящи се до работата на СУЕМГ ползвани при произвеждането на изборите за народни представители през м. април 2021 г., като недостатъците на една част от осигурените СУЕМГ за провеждането на машинното гласуване за посочения вид избори не са били годни за ползване по тяхното предназначение заради: нестартирало машинно гласуване; повреда на СУЕМГ след стартиране на гласуването с него, липса на ЗТУ, разменени машини и други пречки, които са осуетили възможността за произвеждането на машинно гласуване. Конкретизирано е, че на 35 броя СУЕМГ изобщо не е била инсталирана софтуерна система за гласуване, която да е актуализирана до официално актуализираната версия, удостоверена по установения законов ред от компетентните органи, като са назовани номерата на 35 избирателни секции разположени в различни избирателни райони в страната; съответно в 40 избирателни секции макар СУЕМГ да са доставени не е било стартирало машинни гласуване или същото е било преустановено в изборния ден по причини: не се чете ЗТУ, разменени машини, настъпили дефекти с машините. Това неточно изпълнение по договора е провокирало възложителя ЦИК да упражни правото си да редуцира размера на договорената цена за изпълнение на предмета на договора от 06.02.2021 г. с размер на сумата от 281 250 лв. без ДДС /337 500 лв. с вкл. ДДС/. По делото е ангажиран едностранно подписан от комисията – възложител по договора от 06.02.2021 г. протокол съставен на 01.09.2021 г., в чието съдържание е посочено, че за частичното неизпълнение на дейностите по т. 1.3. и 1.5. по договора страните се съгласяват за намаляване на дължимата цена със сумата от 31 201, 93 лв. без ДДС от уговорената такава за тези дейности в размер на 3 909 810 лв. без ДДС. С договор за обществена поръчка № 19 от 18.06.2021 г. Ц.И.К. и „С.Н.“ АД са встъпили в облигационно правоотношение. Преследваният договорен резултат по същото е възлагане от ЦИК на „С.Н.“ АД възмездно /срещу уговорено възнаграждение/ изпълни /предостави/ комплекс от следните услуги: т. 1.1./ осъществяване на дейност по техническо осигуряване на машинното гласуване със СУЕМГ А-4 Модел 517, включващи модифициране на софтуера /същия предмет на договор от 06.02.2021 г./ и настройване на бюлетините; конфигуриране, инсталиране и настройване на СУЕМГ за частичните местни избори на 27 юни 2021 г., както и за изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.; предаване на знания на специалисти за използване на системния и приложния софтуер, както и за модифициране на софтуера за всякакъв вид избори, предвидени в ИК, без намесата на доставчика и производителя; т. 1.1.1./ извършване на услуги по техническо осигуряване, логистично осигуряване и техническо обслужване на до 200 СУЕМГ за гласуване в частичните местни избори на 27 юни 2021 г. в избирателни секции определени от ЦИК, които СУЕМГ към момента на произвеждане на частичните местни избори на 27 юни 2021 г. следва да бъдат собственост на възложителя съгласно уговореното с договора от 06.02.2021 г.; т. 1.1.2./ извършване на услуги по техническо осигуряване, логистично осигуряване на до 11 100 СУЕМГ за произвеждане на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г., от които 9 600 СУЕМГ към момента на произвеждане на изборите за народни представители на 11.07.2021 г. следва да бъдат собственост на възложителя съгласно уговореното с договора от 06.02.2021 г.; т. 1.1.3./ извършване на услуги по техническото осигуряване на до 120 машини за обучение и за провеждане на разяснителната кампания за провеждане на машинното гласуване, заедно със съпътстващ софтуер към тях за двата вида избори; т.1.1.4/ извършване на подготовка на СУЕМГ с инсталиран софтуер за електронно машинно гласуване по т. 1.1.1, т. 1.1.2 и т. 1.1.3, както и да извърши всички необходими дейности по осигуряване и обслужване, в т.ч., но не само: инсталиране, деинсталиране, тестване, техническа поддръжка, вкл. и оказване на техническа помощ и съдействие; т. 1.1.5/ осигуряване обновяването на софтуера при необходимост и след съгласуване след възложителя за упоменатите машини; т. 1.1.6/ осигуряване на кутии за разписките от машинното гласуване в секциите, както и обучение на кадрите които ще работят СУЕМГ и на кадрите определени да събират, съхраняват и предават информацията; т. 1.1.7/ извършване на обучения на ЦИК, ОИК, РИК и СИК и изработи обучителни материали, както и материали на разяснителната кампания за машинното гласуване; т. 1.2./ „С.Н.“АД да изпълни лично и/или чрез подизпълнител, за своя сметка и със свои сили и средства всички дейности и процеси по логистичното осигуряване и обслужване на машинното гласуване със СУЕМГ, 9600 броя от които към момента на произвеждане на изборите /тези на 27 юни 2021 г. и на 11 юли 2021 г./ следва да бъдат собственост на възложителя съгласно договора от 06.02.2021 г., като тези дейности неизчерпателно включват: полагане на грижи на добър стопанин при работа със СУЕМГ в посочения в договора склад, както и транспортирането им от централния склад до съответните СИК в цялата страна и обратно, както и сключване на застраховка товари по време на превоза им; тестване и техническа поддръжка, отстраняване на дефекти на всички СУЕМГ за съответните избори; инсталиране, деинсталиране и актуализиране на софтуера /системен и приложен/, тестване и техническа поддръжка на до 200 СУЕМГ за частичните местни избори на 27 юни 2021 г. и на до 11 100 СУМЕГ на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. с инсталиран софтуер за машинно гласуване, както и други задължения изчерпателно описани в договора. На 04.07.2021 г. от приложен по делото двустранно подписан от страните протокол се констатира, че на посочената дата по повод изпълнение на задължение поето с договора от 18.06.2021 г. възложителят ЦИК е предал на изпълнителя „С.Н.“АД с оглед провеждане машинното гласуване на изборите за 11 юли 2021 г. 1 637 броя СУЕМГ, съответно дружеството-изпълнител ги е приел. Удостоверено е, че предаването е станало в склад за съхранение на „КАРГО ПЕРТНЕР“ ЕООД в гр. София, като всяко от предаваните устройства е описано със серийният му номер. Съгласно договор за обществена поръчка № 22 от 24.06.2021 г. се установява, че възложителя – ЦИК възмездно е придобил собствеността върху така предадените 1 637 броя СУЕМГ от дружеството – „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД. Отново на 04.07.2021 г. се установява, че представляващия „С.Н.“АД в писмена форма е известил ответника – ЦИК, че дружеството е изпълнило точно и срочно всички поети от него с договора от 06.02.2021 г. задължения, като крайния срок за извършване на плащане по договора от комисията изтекъл на 25.06.2021 г., но такова не е сторено, в т.ч. и до датата на отправяне на писмото, съответно няма и подадена информация какви са причините възложителя да се въздържа от плащане отвъд уговорения за това срок. В обобщение е отправена покана за плащане, както и желание за среща между представителите на страните по договора за датата – 05.07.2021 г. Чрез уведомление от 09.07.2021 г. законния представител на „С.Н.“АД се е обърнал към ЦИК, чрез председателя на комисията, както и чрез двете лица за контакт по договора от 06.02.2021 г. и този от 18.06.2021 г., като във връзка именно с изпълнението на тези два договора отново е напомнено, че изпълнителя е реализирал точно и в срок изпълнение на ангажиментите поети с договора от 06.02.2021 г., като задължението за плащане на уговореното в чл. 3.5. от договора възнаграждение въпреки, че е с настъпила изискуемост не е изпълнено от възложителя ЦИК, а според условията на договора последния придобива собствеността върху посочените 9 600 броя СУЕМГ едва след извършване на плащане на уговорената с договора цена. Следователно към момента на отправяне на уведомлението ЦИК не е станал собственик на тези устройства, а такъв продължавал да е „С.Н.“АД. Обърнато е внимание, че с договора от 18.06.2021 г. страните са се обвързали „С.Н.“АД да осъществени техническо и логистично осигуряване на до 11 100 броя СУЕМГ за провеждането на изборите за народни представители насрочени за 11.07.2021 г. с изричната уговорка постигната отново в договора, че тези СУЕМГ трябва да са собственост на възложителя. Ако това положение се запазело до 11.07.2021 г., то „С.Н.“ АД с оглед интереса на възложителя и обществото от провеждане на изборите при ползване на машинен вот декларира, че ще изпълни поетия договорен ангажимент съгласно договора от 18.06.2021 г., но с уточнението, че ползваните по време на този вот 9 600 броя СУЕМГ са негова собственост, като това ползване следва да бъде възмездено. За изясняване на така изложените въпроси „С.Н.“ АД е поискал среща с представителите на комисията-възложител. Съгласно писмо изх. № ЦИК-06-12/69 от 09.07.2021 г. представляващите ЦИК /председател и секретар/ са отговорили на искането манифестирано от „С.Н.“ АД за очакваното плащане на сумата упомената в писмото, но след подписване на окончателен протокол за приемане на работата по договора от 06.02.2021 г., като за 10.07.2021 г. е определена среща за уреждане на отношенията между страните по повод договорните им обвързаности. На 27.07.2021 г. представляващият „С.Н.“ АД отново се е обърнал към възложителя – ЦИК, като в изпълнение на точка 3.6. от договора сключен на 18.06.2021 г. е представил изготвен от дружеството-изпълнител доклад за изпълнение на задълженията по цитирания договор, както и такъв за обобщена и детайлна информация за постъпилите обаждания, вкл. записи на проведените по горещия телефон разговори. С писмо от 30.07.2021 г. представляващият „С.Н.“ АД е изискал от ЦИК да пристъпи към плащане на направените от „С.Н.“ АД разходи за възлагане съхранението на попадащите в предмета на договора от 06.02.2021 г. СУЕМГ, за което съхранение задължението е на възложителя по договора – ЦИК, като след допълнително възлагане с писмо от 16.02.2021 г. „С.Н.“ АД е сключил договор с „К.- П.“ ЕООД и е осигурил наемането на посочения от комисията склад. Стойността на това съхранение към датата – 30.07.2021 г. „С.Н.“ АД посочва да възлиза на сумата от 355 780, 26 лв., като за това са издадени 4 броя фактури: фактура № 0000602794 от 05.03.2021 г. – сума на стойност от 90 337, 79 лв. с вкл. ДДС; фактура № 0000605081 от 07.04.2021 г. – сума на стойност от 111 329, 66 лв. с вкл. ДДС; фактура № 0000607285 от 10.05.2021 г. – сума на стойност от 114 003, 02 лв. с вкл. ДДС; и фактура № 0000609188 от 04.06.2021 г. – сума на стойност от 40 110, 29 лв. с вкл. ДДС. Ответната комисия е поканена в най-кратки срокове да пристъпи към плащане на така фактурираните услуги, които са за нейна сметка, както и за уреждане на отношенията по извършеното възлагане по цитирания договор. Същевременно от ищеца са ангажирани и 43 броя фактури, които са издадени в периода от 26.01.2021 г. до 04.06.2021 г. от доставчика на логистичната услуга - „К.-П.“ ЕООД към получателя й – „С.Н.“ АД, като във всяка от тях е посочена вид и стойност на предоставената услуга. Сред ангажираните доказателства са и платежни документи за извършени от „С.Н.“ АД в полза на „К.-П.“ ЕООД плащания, както следва: за сумата от 36 539, 33 лв. с основание плащане на наем по издадена фактура № 616097 от 08.09.2021 г.; за сумата от 246, 00 лв. с основание – митническо представителство и съхранение по издадени фактури № 619595 и № 619789; сумата от 90 337, 79 лв. с основание издадена фактура № 0000602794/05.03.2021 г. – наем на складови площи, администриране и др.; сумата от 37 771, 20 лв. с основание издадена фактура № 618244/10.08.2021 г. – складови услуги; сумата от 204, 00 лв. с основание издадена фактура № 619922 и № 620030 – митническо представителство, съхранение; сумата от 158 098, 03 лв. с основание издадени фактури № 607285, № 608748, № 609188 и № 611673; сумата от 1 730, 40 лв. с основание издадена фактура № 0000602998/09.03.2021 г. – услуги; сумата от 164 147, 53 лв. с основание издадени фактури от м. 01, м. 02, м.03, м.04.2021 г. – услуги; сумата от 83 112, 54 лв. с основание фактури № 611453, № 611956, № 611959 – наемни услуги; сумата от 22 138, 93 лв. с основание фактури № 622935, № 622978 – складови услуги; сумата от 75 016, 27 лв. с основание фактури № 622937, № 624711 – складови услуги; сумата от 180, 00 лв. с основание фактура № 620524/09.11.2021 г. – такса физически контрол; сумата от 5443, 24 лв. с основание фактури № 620456, № 621283, № 621032 – складови услуги; и сумата от 123 212, 78 лв. с основание фактури № 614016, № 614999 издадени м.08.2021 г. – наемни услуги. С писмо от 01.09.2021 г. представители на ЦИК са се обърнали към законния представител – управителя на„К.-П.“ ЕООД, като с оглед на обстоятелството, че в стопанисвания от дружеството склад се извършва съхраняване на 9 600 броя СУЕМГ, които считано от 05.07.2021 г. са станали собственост на ЦИК, то от сочещият се за собственик се иска да му бъде издадена и изпратена фактура за стойността на услугата по съхранение на тези устройства в периода от 05.07.2021 г. до 31.08.2021 г. за да се извърши плащането й. В свои отговор от 14.09.2021 г. управителя на „К.-П.“ ЕООД информира ЦИК, че по силата на договор за логистично обслужване сключен със „С.Н.“ АД последното се явява възложител на услугите по съхранение на посочените устройства с оглед на което към същото вече са издадени две фактури за стойността на услугата по складиране на машините за гласуване през месеците – юли, август и септември 2021 г. Към отговора са приложени и двете издадени фактури На 10.09.2021 г. възложителят – ЦИК е информирал с писмо изпълнителя - „С.Н.“ АД, че плащане по договора от 06.02.2021 г. в частта засягаща възложената и приета работа, която се отнася до логистичното обслужване и техническото обслужване на специализираните устройства по т. 1.3. и 1.5. от договора ще бъде извършено, но след представяне на фактура от „С.Н.“ АД на стойност 3 878 608, 07 лв. без ДДС с посочена банкова сметка за плащане. Комуникацията между страните по делото е продължила с изпращане на писмо от 17.09.2021 г. от представляващият „С.Н.“ АД до ЦИК, като в пункт 3 от същото мотивирана претенция за заплащане от ЦИК за ползването по време на произведените на 11 юли 2021 г. избори на народни представители на 9 600 броя СУЕМГ, които са собственост на ищеца, като размера на сумата за ползването на всяко едно от тези устройства е определен на 1 500 лв. без ДДС, или общо сумата за всички 9 600 броя СУЕМГ е изчислена на 14 400 000 лева без ДДС. ЦИК е поканен да плати тази сума в полза на „С.Н.“ АД в най-кратък срок. В пункт 4 от писмото от „С.Н.“ АД е изразена готовност, в случай, че към момента на произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители насрочени за 14 и 11 ноември 2021 г. ЦИК продължава да не е придобила правото на собственост върху 9 600 броя СУЕМГ, а техен собственик е „С.Н.“ АД, то предоставянето ползването на въпросните СУЕМГ за машинния вот при тези изброи е посочено, че ще е възможно ако ЦИК заплати наемна цена от по 1500 лв. без ДДС за всяко устройство и за всеки от двата тура на изборите. С договор за обществена поръчка № 34 от 01.10.2021 г. Ц.И.К. и „С.Н.“ АД са встъпили в облигационно правоотношение. Преследваният договорен резултат по същото е възлагане от ЦИК на „С.Н.“ АД възмездно /срещу уговорено възнаграждение/ да изпълни /предостави/ комплекс от следните услуги: дейности по техническо осигуряване на машинното гласуване със СУЕМГ към които спадат: параметризиране на бюлетините, конфигуриране, инсталиране и настройване на 61 броя СУЕМГ за частични местни избори на 03 октомври 2021 г., както и дейностите представляващи логистично осигуряване и техническо обслужване за частичните местни избори на 03 октомври 2021 г. и при евентуален втори тур; модифициране на софтуера предмет на договора от 06.02.2021 г. и параметризиране на бюлетините, конфигуриране, инсталиране и настройване на до 12 400 броя СУЕМГ за изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както и дейностите представляващи логистично осигуряване и техническо обслужване на СУЕМГ за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители на 14 ноември 2021 г.; при нов /втори тур/ за президент и вицепрезидент на републиката параметризиране на бюлетините, конфигуриране, инсталиране и настройване на до 12 400 броя СУЕМГ за новия избор за президент и вицепрезидент на републиката на 21 ноември 2021 г, както и дейностите представляващи логистично осигуряване и техническо обслужване на СУЕМГ за новия избор за президент и вицепрезидент на републиката на 21 ноември 2021 г. Чрез уведомление от 11.11.2021 г. законния представител на „С.Н.“АД се е обърнал към ЦИК, чрез председателя на комисията, както и чрез лице за контакт по договорите от 06.02.2021 г., от 18.06.2021 г. и от 01.10.2021 г, като във връзка именно с изпълнението на тези три договора е напомнено, че изпълнителя е реализирал точно и в срок изпълнение на ангажиментите поети с договора от 06.02.2021 г., като задължението за плащане на уговореното в чл. 3.5. от договора възнаграждение въпреки, че е с настъпила изискуемост не е изпълнено от възложителя ЦИК, а според условията на договора последния придобива собствеността върху посочените 9 600 броя СУЕМГ едва след извършване на плащане на уговорената с договора цена. Следователно към момента на отправяне на уведомлението ЦИК не е станал собственик на тези устройства, а такъв продължавал да е „С.Н.“АД. Обърнато е внимание, че с договора от 01.10.2021 г. страните са се обвързали „С.Н.“АД да осъществени техническо и логистично осигуряване на до 12 400 броя СУЕМГ за провеждането на изборите за народни представители насрочени за 14.11.2021 г. Изтъкнато е, че към 11.11.2021 г. възложителят не е собственик на 9 600 от общо 12 400 броя СУЕМГ, за които е предвидено да бъдат ползвани при провеждането на изборите на 14.11.2021 г. Ако това положение се запазело до 14.07.2021 г., то „С.Н.“ АД с оглед интереса на възложителя и обществото от провеждане на изборите при ползване на машинен вот декларира, че ще изпълни поетия договорен ангажимент съгласно договора от 01.10.2021 г., но с уточнението, че ползваните по време на този вот 9 600 броя СУЕМГ са негова собственост, като това ползване следва да бъде възмездено при плащане на цена от по 1500 лв. без ДДС. За изясняване на така изложените въпроси „С.Н.“ АД е поискал среща с представителите на комисията- възложител. От приложен договор за наем и логистично обслужване № 46 от 12.11.2021 г. се установява, че между ЦИК-изпълнител и „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД-изпълнител е постигнато съгласие за това, че на изпълнителя се възлага извършването срещу заплащане свободно складиране, товаро-разтоварни услуги и допълнителни логистични услуги за стоки, които са собственост на възложителя или са под неговото законно разпореждане. В т.7.1. е предвидено, че договорът влиза в сила, считано от 01.10.2021 г. и е валиден до 30.06.2022 г. С фактура от 19.11.2021 г. издадена от „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД в качеството му на доставчик на услуги /посочен в четири пункта – наем на складова площ, вход/изход, администрация и допълнителни услуги/ е фактурирана стойност на същите в размер на сумата от 56 483, 02 лв., а за получател на услугите е посочена – Ц.И.К.. Съгласно платежно нареждане от 06.12.2021 г. ответника – ЦИК е заплатил в полза на „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД сумата в размер на 56 483, 02 лв., а за основание е записано – наем м.10.2021 г. С фактура от 08.12.2021 г. издадена от „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД в качеството му на доставчик на услуги /посочен в четири пункта – наем на складова площ, вход/изход, администрация и допълнителни услуги/ е фактурирана стойност на същите в размер на сумата от 208 252, 39 лв., а за получател на услугите е посочена – Ц.И.К.. Съгласно платежно нареждане от 06.01.2022 г. ответника – ЦИК е заплатил в полза на „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД сумата в размер на 208 252, 39 лв., а за основание е записано – наем м.11.2021 г. С фактура от 31.12.2021 г. издадена от „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД в качеството му на доставчик на услуги /посочен в четири пункта – наем на складова площ, вход/изход, администрация и допълнителни услуги/ е фактурирана стойност на същите в размер на сумата от 48 275, 52 лв., а за получател на услугите е посочена – Ц.И.К.. Съгласно платежно нареждане от 26.01.2022 г. ответника – ЦИК е заплатил в полза на „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД сумата в размер на 48275, 52 лв., а за основание е записано – наем м.12.2021 г. Видно от двустранно подписан на 15.12.2021 г. окончателен протокол за приемане и предаване на дейностите по договор № 1 от 06.02.2021 г. изпълнителя - „С.Н.“ АД е предал на възложителя – ЦИК, като същия на свои ред е приел цялостния облигационен резултат заложен за изпълнение по цитирания договор, като в съдържанието му е направена констатация, че на 09.03.2021 г. възложителя е доставил на изпълнителя в склада посочен от изпълнителя общо 9 600 броя СУЕМГ; на 05.07.2021 г. ЦИК е заплатил в полза на „С.Н.“ АД сумата в размер на 34 126 848, 00 лв. с ДДС, която е посочена в издадена от дружеството-изпълнител фактура № 0000501225 от 01.07.2021 г., като цена за закупуване и доставка на 9 600 броя СУЕМГ; на 01.09.2021 г. възложителя ЦИК е приел извършването на работа възложена по т. 1.3 и 1.5 от договора сключен на 06.02.2021 г. в частта свързана с логистичното осигуряване и обслужване на специализираните устройства, като във връзка с това изпълнение на 15.09.2021 г. ЦИК е извършил плащане на „С.Н.“ АД в размер на сумата от 4 654 329, 68 лв. с вкл. ДДС. Отразено е и това, че с подписване на така съставения протокол и изплащане на остатъка от дължимата по договора от 06.02.2021 г. сума в размер на 4 380 180 лв. с ДДС страните приемат, че са изпълнили всички дейности по съглашението, в това число, че на възложителя е прехвърлена собствеността, както и всички права за ползване и актуализиране на софтуера, който управлява СУЕМГ, в т.ч. изходния код позволяващ системния и приложен софтуер да бъдат модифицирани за всякакъв вид избори разписани в ИК. Съгласно поместената информация в изготвен от ответника – ЦИК и приет за писмено доказателство по делото доклад от 31.05.2022 г. относно организацията и провеждането на изборите през 2021 г. се констатира, както следва: че при произвеждане на изборите за народни представители състояли се на 11.07.2021 г. за гласуване са използвани СУЕМГ в 9 401 избирателни секции в страната, както и в 273 избирателни секции извън страната /общо 9 674 секции/, съответно в 1 263 секции са били ползвани по две СУЕМГ, или общият брои СУЕМГ използвани за посочените избори възлиза на 10 937; че при произвеждане на изборите за народни представители и за президент и вицепрезидент състояли се на 14.11.2021 г., както и на тези за втори тур за президент и вицепрезидент състояли се на 21.11.2021 г. за гласуване са използвани СУЕМГ в 9 399 избирателни секции в страната, както и в 208 избирателни секции извън страната /общо 9 607 секции/, съответно в 2 329 секции са били ползвани по две СУЕМГ, или общият брои СУЕМГ използвани за посочените избори възлиза на 11 936. Ангажирани по делото в електронен форма и приети за писмени доказателства са, както следва: Протоколи образец „Приложение 2“ за предаване и приемане на специализирани устройства за машинно гласуване /9 774 броя/, от които се установява, че за изборите произведени на 11.07.2021 г. от „С.Н.“ АД на председател и/или секретар на съответната секционна избирателна комисия /с посочен номер/ са предадени конкретни машини за гласуване с вписан идентификационен номер /при извършената проверка на този реквизит се констатира, че идентификационния номер на машината предоставена за употреба в дадената секционна избирателна комисия е еднакъв с номера на самата секционна избирателна комисия, а в някой случай номер изобщо не е бил вписан, респективно този идентификационен номер е различен от серийния номер на машината за гласуване/ записан в съответния протокол; Протоколи за числови данни от машинно гласуване в избирателни секции за изборите за народни представители произведени на 14.11.2021 г. с посочване на конкретния сериен номер и модел на ползваната в съответната изборна секция машина за гласуване, броя на гласувалите избиратели и действителните гласове, разпределението на гласовете по кандидатски листи и пр.; Протоколи за числови данни от машинно гласуване в избирателни секции за изборите за президент и вицепрезидент произведени в първи тур на 14.11.2021 г. и във втори тур на 21.11.2021 г. с посочване на конкретния сериен номер и модел на ползваната в съответната изборна секция машина за гласуване, броя на гласувалите избиратели и действително подадените гласове, както и разпределението на гласовете по кандидатски листи. С писмо от 28.06.2021 г. изпратено от представители на ЦИК до представляващия „С.Н.“ АД се констатира наличие на искане от страна на комисията до дружеството- изпълнител да позволи предвидените 93 броя СУМЕГ с инсталирана демо версия да напуснат склада, където биват съхранявани и да се разпратят до районните избирателни комисии. С писмо от 22.10.2021 г. изпратено от представители на ЦИК до представляващия „С.Н.“ АД се констатира наличие на искане от страна на комисията до дружеството- изпълнител да позволи предвидените 286 броя СУМЕГ с инсталирана демо версия да напуснат склада, където биват съхранявани и да се разпратят до районните избирателни комисии с цел провеждане на разяснителна кампания по повод изборите за президент и вицепрезидент насрочени за 14.11.2021 г. С писмо от 25.10.2021 г. изпратено от представители на ЦИК до представляващия „С.Н.“ АД се констатира наличие на искане от страна на комисията до дружеството- изпълнител да позволи предоставяне на 15 броя СУЕМГ с инсталирана демоверсия на 27.10.2021 г. в Централната избирателна комисия. В хода на съдебното дирене по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е изпълнена с изготвяне на експертно заключение от 10.01.2023 г., с което са дадени отговори на формулираните в предмета на експертизата въпроси, както следва: в периода от 26.01.2021 г. до 04.06.2021 г. са налице 33 броя издадени фактури от „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД за предоставени от дружеството складови услуги / такси временен внос, такси – съхранение, такси – митническо представителство, наем на складови площи, офиси и места за паркиране/ в полза на „С.Н.“ АД, чиято обща стойност възлиза на сумата от 381 940, 98 лв. Тези фактури са били осчетоводени от двете дружества – издател и получател, съответно платени от „С.Н.“ АД на „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД. Изчислено е, че законната лихва за периода от датата на издаване на всяка една от тези 33 броя фактури до датата на подаване на исковата молба в съда /04.05.2022 г./ възлиза на сумата от 40 907, 30 лв., респективно от датата на плащането по всяка една фактура до датата на подаване на исковата молба в съда /04.05.2022 г./ възлиза на сумата от 35 331, 88 лв. При „С.Н.“ АД са били осчетоводени, подадени са към НАП и са отразени в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит общо 28 броя първични счетоводни документа /26 фактури и 2 кредитни известия/ като техен издател е „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД. Тези счетоводни документи са на обща стойност от 791 710, 57 лв., като същите са изплатени изцяло от адресата на фактурираните услуги - „С.Н.“ АД посредством 14 платежни операции извършени в периода от 02.04.2021 г. до 15.02.2022 г. Частта от тях, която има за конкретно основание – наем на складови площи възлиза на стойност от 274 634, 31 лв. с вкл. ДДС, а остатък от 517 076, 25 лв. с вкл. ДДС е стойност на фактурирани допълнителни услуги. Анализа на вещото лице показва, че при ЦИК за периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2022 г. са били осчетоводени общо 15 броя издадени от „КАРГО- ПАРНЕР“ ЕООД фактури за наем и други услуги, като общата стойност на осчетоводените услуги възлиза на сумата от 1 101 528, 61 лв. /761 828, 33 лв. – наем на складови площи и 339 700, 28 лв. – допълнителни услуги/ и тези суми са били заплатени от получателя на услугите с 15 броя платежни нареждания. Частта от тях, която има за конкретно основание – наем на складови площи възлиза на стойност от 761 828, 33 лв., а остатъка от 339 700, 28 лв. е стойност на фактурирани допълнителни услуги. От вещото лице е извършено и пресмятане, че размера на законната лихва за забава върху сума от 43 198 800, 00 лв. изчислена за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г. възлиза в размер на 83 997, 67 лв., върху сумата от 9 071 952, 00 лв. за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г. е в размер на 181 439, 04 лв. и върху сумата от 4 417 622, 32 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. е в размер на 119 030, 38 лв. Що се касае до законната лихва за забава върху сумата от 14 400 000 лв., то е изчислено, че за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г. тя възлиза на стойност от 1 196 000, 00 лв., съответно за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г. тя възлиза на 696 000, 00 лв., а за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г. стойността й е равна на 668 000 лв. Даден е отговор и за това, че размерът на законната лихва за забава в плащането на сумата в размер от 791 695, 81 лв. която начислена за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. е равен на 62 895, 83 лв. В заключението присъстват и изчисления за това, че размерът на законната лихва, която се следва за забава в плащането на фактурирани вземания по 26 броя фактури и две кредитни известия издадени в периода от 05.03.2021 г. до 31.12.2021 г. за периода от момента на извършване на съответното плащане по всяка фактура /първо на 02.04.2021 г. и последно на 15.02.2022 г./ до 04.05.2022 г. възлиза на сумата от 60 627, 55 лв. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице- Т. е направило пояснения на формираните в заключението си констатации и изводи, в частност е разяснил това, че никъде в съдържанието на издаваните от „КАРГО-ПАРНЕР“ ЕООД не присъства конкретност относно договора за съхраняване на 9600 машини за гласуване, респективно за вида на имуществото – обект на съхранение. Маркира се това, че за един период има наличие и на застъпване при фактурирането на складовите услуги, а именно фактури са издавани и към „С.Н.“ АД и към ЦИК. Общата сума за наем на складови помещения начислена за периода /месец – юли, август и септември 2021 г./ възлиза на 108 439, 30 лв. с вкл. ДДС. В хода на съдебното дирене по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която е изпълнена с изготвяне на съдебно заключение от 12.01.2023 г., с което са дадени отговори по формулираните в предмета на експертизата въпроси, както следва: Подложените на преценка за оценяване на тяхното ползване вещи /СУЕМГ/ имат характеристиката на стоки /те са придобити от ищеца, чрез закупуването им от чуждестранно дружество-доставчик с цел продажбата им на ЦИК за провеждане на избори/. Имайки предвид специалното преназначение на обектите, чието ползване е предмет на възложеното оценяване /ползването им с оглед единствено за провеждане на избори/ създава у вещото лице убеждението, че единствения възможен приложим стандарт за оценка е този свързан с определянето на справедливата стойност. В този контекст от вещото лице са предложени два алтернативни варианта за определяне на тази справедлива стойност за ползване на един брой СУЕМГ, а именно – вариант 1, при който извеждането на справедливата стойност на ползването е базирано на хипотезата на оперативен лизинг /правото на ползване върху даден актив се предоставя за определен период от време и лизингодателя запазва правото на собственост върху предоставения за ползване актив/ и вариант 2, при който извеждането на справедливата стойност на ползването е базирано на хипотезата на финансов лизинг /тук има пълно заплащане на стойността на актива под формата на лизингови вноски и преминаване на собствеността към лизингополучателя към края на лизинговия период/. Изчисленията на вещото лице показват, че при вариант 1 – справедливата стойност на наема при предоставяне право на ползване на един брой СУЕМГ с инсталиран софтуер за провеждане на всеки един от изборите насрочени за 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. би възлизала на сумата от 475, 59 лв., съответно при вариант 1 – справедливата стойност на наема при предоставяне право на ползване на един брой СУЕМГ с инсталиран софтуер за провеждане на всеки един от изборите насрочени за 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. би възлизала на сумата от 1 531, 00 лв. Вещото лице изрично е пояснило, че и при двата варианта е игнорирано действието на сключения между страните договор от 06.02.2021 г. за продажба на СУЕМГ. В пределите на изслушването на това експертно заключение представителите на страните по делото са изложили съображения, че го оспорват в определени части, поради което същото не следва да бъде кредитирано относно формираните изводи в тези си части. Способът за използване на специални знания при установяване на релевантни обстоятелства и връзки по между им касаещи спорните по делото факти и права заявявани и отричани от страните е приложен и чрез назначаването на съдебно техническа експертиза – еднолична и тричленна. Заключението по едноличната СТЕ изготвено от вещото лице – К. е изслушано и прието в пределите на съдебно заседание провело се на 12.05.2023 г. в присъствието на представители на всяка от страните по делото и осигурена им възможност за поставяне на въпроси. Проверката на вещото лице е констатирала, че възложителя по договора от 06.02.2021 г. ЦИК е изискал от изпълнителя – „С.Н.“ АД чрез пет писма /от 08.06.2021 г., 10.06.2021 г., 23.06.2021 г., 29.06.2021 г. и 04.07.2021 г./ различни по вид софтуерни компоненти, които са описани детайлно в табличен вид/. Тези софтуерни компоненти според вещото лице не могат да се квалифицират, като част от системния и приложен софтуер инсталиран на специализираните устройства за електронно и машинно гласуване. Позицията на вещото лице е, че това важи и за изходните кодове, които са изискани отново с тези писма. Що се отнася до софтуерния инструмент служещ за декриптиране на файл с име – ххххххххх.votes.p7m, намиращ се върху NTFS дяла на техническия носител /флаш памет/, то неговият изходен код, както и криптографския материал свързан с него също не съставляват част системния или приложен софтуер, инсталирани на СУЕМГ. В хипотеза, когато софтуера инсталиран на СУЕМГ е необходимо да бъде модифициран /например за произвеждане на друг вид избори/, то тогава се използва системата – EMP, която автоматизирано генерира съответната редакция /модификация/ в изходния код, съответно наличието на изходен код или намеса на доставчика на продукта не е необходимо. Ако обаче има дадена пречка за използването на системата – EMP, то единствената оставаща възможност, която е път към модифициране на системния и приложен софтуер, в частност адаптирането му към конкретен предстоящ вид избори е да се пристъпи към редактиране на изходния код инсталиран на самото СУЕМГ. Именно в тази хипотеза наличието на изходен код и намесата на доставчика би се явило задължително условие за успешно изпълнение на дадената модификация. Даден е отговор и за това, че разработеният от „Информационно обслужване“ АД изходен файл с разширение –.cvs е проектиран за всички видове изборни събития и не е криптиран. Следователно за нормалното функциониране на СУЕМГ не е необходимо наличието на ключ за декриптиране, респективно криптографски материал свързан с него, съответно няма необходимост от изходен код както на изходният файл, така и на съответния ключ за декриптиране. Ако настъпят някакви форсмажорни обстоятелства и се наложи обработка на втория изходен файл - ххххххххх.votes.p7m, то тогава СУЕМГ не биха могли да бъдат използвани без наличието на ключ за декриптиране, респективно без криптографския материал на съответния софтуерен инструмент за декриптиране. При обясненията си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че не изходният код е инсталиран на СУЕМГ, а негов компилиран вариант. Тук е разяснено, че изходният код е алгоритъм - последователност от инструкции написани на език за програмиране, като за да е възможно конкретен изходен код да бъде използван по предназначение, то същият трябва да бъде компилиран. Именно след изграждането на компилирания код, последния се инсталира на всяко едно устройство за гласуване. Вещото лице е внесло яснота и за това, че всяко СУЕМГ генерира два изходни файла: ххххххххх.votes.p7m, е стандартния изходен файл на СУЕМГ /проектирания и разработен от производителя СМАРТМАТИК/, като същия съдържа цялата информация от изборните резултати в дадена избирателна секция. Тоест същият е неизменна част от софтуера създаден от дружеството-производител. Другият изходен файл, който на практика бива използван в процеса на обработка на изборните резултати /завършва на.cvs/, то същият е създаден от „Информационно обслужване“ АД и съдържа идентична информация с тази на файла - ххххххххх.votes.p7m, но форматът на записа на тази информация е различен. Принципно файла: ххххххххх.votes.p7m също може да бъде модифициран за всеки вид избори, като дали същият ще бъде или няма да бъде модифициран, то това не влияе върху провеждането на изборния процес и възможността устройствата за гласуване да бъдат ползвани по предназначение. За вещото лице не е ясно каква е била причината за алтернативно създадения изходен файл от „Информационно обслужване“ АД, в т.ч. защо именно той бива използван в провеждането на изборите. При обясненията си вещото лице изрично заявява, че при експертното си изследване не е правил преглед и тестване на техническите носители налични в ЦИК, в т.ч. и техническата документация съпътстваща СУМЕГ и софтуера предвиден да ги обслужва. Изтъква се, че това не му е и необходимо за да може да направи извод, че инсталирания на машините софтуер – системен и приложен няма отношение към компонентите упоменати в табл. 2 от заключението, защото те принципно са с такава функционалност, която не е част от софтуера на самата машина за гласуване. Тези компоненти имат за цел да служат за пренос на информация. Вещото лице се спира и на системата – EMP, като сочи, че това е приложен софтуер и разяснява неговите функционалности. Тази система позволява осъществяването на пълен контрол върху софтуерния продукт, който ще бъде инсталиран на даденото устройство за гласуване. Заключението по тричленната СТЕ, което е изготвено от екип вещи лица в състав: Д., К., Б. е изслушано и прието в пределите на съдебно заседание провело се на 07.06.2023 г. в присъствието на представители на страните и осигурена им възможност за поставяне на въпроси. Изводите в заключението са базирани, както от проверка на наличната по делото документация, така и от проведена процедура по оглед /демонстрация/ в присъствието на съда, страните, вещите лица и технически лица с експертен профил посочени от страните. При съвкупния анализ на цялата тази информация вещите лица са формирали следните изводи по поставените към тях задачи: системата EMP не е необходимо, а дори е погрешно да бъде инсталирана на СУЕМГ, като по отношение на устройството за електронно гласуване тя се явява външен софтуер. „С.Н.“ АД е предала на ЦИК EMP системата и като софтуер и като сорс код, като това е станало с протоколи от 10 и 19.06.2021 г. Посочено е, че при необходимост и при наличие на професионален, времеви и финансов потенциал е възможно да се разработи и да бъде използвана и друга, различна от EMP система за параметризация на избори. Файлът xxxxxxxxxxxxx.csv е разработен от „Информационно обслужване“ АД, а съхранените в него изборни резултати се обработват от оторизирания за това орган. Файлът xxxxxxxxx.votes.p7m е разработен от СМАРТМАТИК и също съдържа изборните резултати, като данните от този файл не се обработват от оторизирания орган за провеждане на изборите и не се използват в изборния процес. Сорс кодът, който позволява модификация на софтуера на СУЕМГ, вкл. и на изходният файл - xxxxxxxxx.votes.p7m е бил предаден от „С.Н.“ АД на ЦИК на 19.06.2021 г. Изисканите в периода м. юни – юли 2021 г. от ЦИК чрез писма до „С.Н.“ АД софтуерни компоненти не съставляват част от системния и приложен софтуер, които е инсталиран на СУЕМГ, като същото важи и за изходния код изискван отново с тези писма. Софтуерният инструмент за декриптиране на файл xxxxxxxxx.votes.p7m, неговият изходен код, както и криптографския материал свързан с него също не съставляват части от софтуера инсталиран на СУЕМГ. Всички поискани с писма периода обхващащ м.юни и м. юли 2021 г. софтуерни компоненти и документи са част от електронната система за машинно гласуване /ЕСМГ/, която е разработена от фирма – СМАРТМАТИК, като същото важи и за сорс кодът на изисканите софтуерни компоненти с тези писма. Позицията на вещите лица е, че изходният файл xxxxxxxxx.votes.p7m не се използва за отчитане на изборните резултати, което прави без необходимост осигуряването на инструменти за неговото декриптиране, съответно ръководство и документация за работа с него. Без наличието на софтуерни компоненти и документи макар и трудно е принципно постижимо при наличието на професионален, интелектуален, времеви и финансов потенциал да бъдат достигнати целите посочени в т. 1.1. от договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г., така че системният и приложен софтуер да бъдат модифицирани за всякакъв вид избори без да е необходима намесата на доставчика. Липсата на изходен код за приложния и системен софтуер, както и на софтуера предвиден да управлява СУЕМГ не е пречка за нормалното функциониране на СУЕМГ. ЕМР системата е предназначена и без наличие на изходен код, съответно без намеса на доставчика да модифицира системния и приложен софтуер на СУЕМГ за всякакъв вид избори. За да може да се осъществи употреба на едни и същи СУЕМГ в различен тип избори е необходимо да се разполага със софтуерния инструмент за отключване, както и криптографския материал за заключване на UEFI подсистемата на СУЕМГ, наличен от довереното изграждане. Изходният файл - xxxxxxxxxxxxx.csv е проектиран за всички възможни изборни събития и не е необходимо да бъде модифициран. Други допустими и относими доказателства по делото не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по предявените за разглеждане искове: Относно предявения за разглеждане главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 95 007, 33 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 43 198 800 лв., която се следва за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г. Основателността на предявения за разглеждане главен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начислено обезщетение за забава в плащането на главно вземане – 1) съществуването и размера на главния дълг /43 198 800 лв./ за цена за закупуване и доставка на посоченото в ИМ количество СУЕМГ и инсталиран софтуер, както и за цена за тяхното логистично осигуряване и обслужване по време на изборите състояли се на 04 април 2021 г.; 2) изпадането на длъжника в забава относно погасяването на този главен паричен дълг, както и датата, считано от когато е настъпила тази забава; 3) размера на обезщетението за забава за закъснението в плащането на главния дълг /43 198 800 лв./, което е допуснато за периода от 28.06.20221 г. до 05.07.2021 г. Според възприетото от страните /възложител и изпълнител/ по договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. съдържание на съществените елементи от така учредената между тях правна сделка, в частта за общата уговорена цена е предвидено, че нейния размер възлиза на сумата от 35 999 000 лв. без ДДС или 43 198 800 лв. с вкл. ДДС. Тази цена е диференцирана в клаузите на чл. 3.1. и 3.2. от договора, като за закупуване и доставка на 9 600 броя специализирани устройства с инсталиран софтуер за електронно машинно гласуване е заложено да възлиза на стойност от 32 089 190 лв. /38 507 028 лв. с вкл. ДДС/, а за логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства тя е определена в размер на 3 909 810 лв. /4 691 772 лв. с вкл. ДДС/. В позициите си страните не спорят по възникването и съществуването на главното парично задължение до размер на сумата от 43 161 357, 70 лв., като същата е била платена от възложителя в полза на изпълнителя на датите – 05.07.2021 г., 15.09.2021 г. и 21.12.2024 г. Спор е налице относно съществуване на вземане за изпълнителя към възложителя по договора, което съставлява част от уговореното възнаграждение за логистично обслужване, чиито общ размер е 4 691 772 лв., а именно – сумата от 37 442, 32 лв. За последната ответната Комисия поддържа, че не я дължи, тъй като се претендира като възнаграждение за логистично обслужване на общо 75 броя СУЕМГ, тъй като последните не са били осигурени от изпълнителя в състояние, което да позволява реалното им използване в изборния ден за целите на гласуването /35 броя СУЕМГ не са били с инсталирана софтуерна система за гласуване, която да е актуализирана според официално сертифицираната версия, а 40 броя СУЕМГ не са използвани в избирателните секции по причини – размяна на машини, проява на дефект на машината в началото или по време на изборния ден, липса на функционалност по отчитане на хартия и не се чете ЗТУ. От ответника- възложител е упражнено възражение за неточно изпълнение засягащо така предвиденото обслужване по логистично обезпечаване на работата на тези 75 броя устройствата за машинно гласуване, като на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е позовал на правото си да осъществи отбив от цената до размер на сумата от 37 442, 32 лв. – размера на възнаграждението за логистично обслужване на посочените 75 броя устройства. В случая ответника-възложител се позовава, че са налице недостатъци при изпълнение на работата – логистичното обслужване при 75 броя СУЕМГ, което е довело до невъзможност същите да бъдат ползвани за извършване на машинно гласуване в 75 избирателни секции. Касае се обаче до твърдени недостатъци, които имат явен характер, тост могат и следва да бъдат установени от засегнатата страна веднага към момента на тяхната проява, съответно да бъде посочени с ясно упоменаване на забележките по извършената работа, като се поиска тяхното поправяне ако това е възможно. В случая в пределите на изборния ден – 04 април 2021 г. упоменатите в протокола от 01.09.2021 г. недостатъци по 75 броя СУЕМГ /отразени в нарочен списък към протокола/ очевидно с оглед записването в протокола са били констатирани от членовете на съответните СИК, но няма данни по делото, дали и как тези представители на ответника – ЦИК са осведомили представителите на изпълнителя „С.Н.“ АД. Това лежащо върху възложителя на работата задължение да информира изпълнителя веднага при узнаване на недостатъците, според настоящия състав не се доказва да е било навременно изпълнено от адресата му, а именно в деня, или поне в разумен срок след приключване на изборния процес на 04 април 2021 г., включително в 30-днвен срок след обявяването на изборните резултати от така провелите се избори при които е било използвано машинното гласуване. Напротив едва през м.юли 2021 г. възложителя ЦИК е информирал „С.Н.“ АД за констатираните от него недостатъци при функционирането на 75 броя СУЕМГ и е поискал редукция в стойността на следващото се възнаграждение за услугата по логистично обслужване със сумата в размер от 37 442, 32 лв. Това позоваване за наличие на недостатъци в изпълнението на работата по договора от 06.02.2021 г. е ненавременно направено, като по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД – работата следва да се счита за приета. На самостоятелно основание самото наличие на твърдените от засегнатата страна по договора недостатъци при изпълнение на заложения в него договорен резултат – в случая логистично обслужване на СУЕМГ за изборите на 04 април 2021 г. в хипотезата, когато насрещната страна не признава подобен дефект при реализираното от нея изпълнение не е достатъчно за да може да бъде формиран извод, че е налице реално проявен недостатък с произтичащите от това последици. В тежест на страната по договора, която твърди такъв недостатък е да докаже, че същия е допуснат в пределите на осъщественото изпълнение. В случая обаче това не е направено чрез представяне на съставени протоколи от членове на СИК и технически лица от „С.Н.“ АД, в които да се посочва конкретна причина за невъзможността осигурената в дадената избирателна секция машина за гласуване да бъде използвана за реализиране на машинно гласуване от избирателите. Макар, че на 10.09.2021 г. „С.Н.“ АД е издала фактура с посочване на сума за логистично обслужване, която е редуцирана с 37 442, 32 лв., то това съвсем не може да се възприеме, като поведение на страната по материалното правоотношение, което съдържа признание на заявените от възложителя ЦИК недостатъци и приет резултат за отбив от размера на дължимото възнаграждение. Аргумент за последното е ясната и недвусмислено изразена позиция от изпълнителя в съставения на 01.09.2021 г. протокол по именно този повод. В обобщение следва да се посочи, че сумата от 37 442, 32 лв. също следва да бъде причислена към главния дълг, за който ищеца настоява ответника да е допуснал закъснение при разплащането му, което е довело и до възникване на обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Така този главен дълг е доказано да съществува и да възлиза на сумата от 43 198 800 лв. към периода на сочената от ищеца забава /28.06.20221 г. до 05.07.2021 г./. Следващият съществен за спорното материално право за възникване на правото да се получи обезщетение за допусната забава в плащане на главното парично задължение от 43 198 800 лв. е дали е налице закъснение от длъжника да плати това свое задължение към кредитора отвъд датата на уговорения падеж, респективно ако е налице такова закъснение, то дали не е вследствие на причини които не стоят единствено у длъжника, например – налице са хипотези по чл. 90 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД и пр. Между страните по делото е налице разногласие относно обстоятелството, считано от кога за възложителя по договора от 06.02.2024 г. се поражда задължението да плати уговорената с него цена /такава за закупуване и доставка на 9 600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер с електронно машинно гласуване, както и за логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства/. Анализът на формираната от страните воля в учредената по между им договорна връзка с източник – съглашението от 06.02.2021 г. и по конкретно клаузата на чл. 3.5. показва, че е постигната ясна и ненуждаеща се от тълкуване уговорка, с която е установен падежа за плащане на възприета с договора цена. С тази клауза за да стане изискуемо вземането за уговорената цена е установена необходимост от реализиране на няколко самостоятелни една от друга материални предпоставки: изтичане на срок от 60 дни, считано от влизане в сила на решението на възложителя за обявяване на резултатите от произведените избори за народни представители провели се на 04 април 2021 г., както и от представяне от изпълнителя от изпълнителя на възложителя на определен набор от документи упоменати от букви „а“ до „ж“ вкл. в същата клауза на чл. 3.5. Ето защо схващането на ищеца, че реализирането на предпоставката за осигуряване наличието в тяхното кумулативно единство на всички тези документи не се явява необходимо и абсолютно условие за настъпване на насрещното му задължение за плащане на цената по договора не намира договорна опора в сделката, по която се е съгласил да бъде страна и да изпълнява с цел постигане на заложения в нея облигационен резултат. Ако страните са желаели да обвържат момента за плащането на уговорената между тях цена за доставката на вещите и изпълнението на дейностите по договора от 06.02.2021 г. единствено със стабилизиране на решението на ЦИК за обявяване на изборните резултати от провелите се на 04 април 2021 г. избори за народни представители, то клаузата на чл. 3.5 от договора щеше да има съвсем различна редакция, а именно - би отсъствало кумулативното предвиждане за представяне на конкретни документи от изпълнител на възложител. В обобщение, когато се изследва въпроса, дали ответника- възложител е изпаднал в положение на забава относно задължението му да плати уговорената с договора цена по чл. 3.5. ще следва да се съобрази това налице ли е към съответния поддържан от изпълнителя-ищец период на забава настъпила изискуемост на поддържаното лихвоносно парично вземане резултат от осъщественото изпълнение по договора или пък хипотеза на такава изискуемост не се наблюдава. В случая с търсеното обезщетение за период на поддържана забава от 28.06.20221 г. до 05.07.2021 г. относно плащане на главно вземане в размер на 43 198 800 лв., настоящия съдебен състав, като съобрази изясненото договорно положение между страните и установените по делото факти свързани с изпълнението на техните права и задължения, вкл. и тези разписани, като такива за представяне на определен набор от документи по чл. 3.5. от договора, формира извод, че изискуемост за плащане на упомената парична сума не е настъпила в пределите за очертания от ищеца исков период: 28.06.20221 г. - 05.07.2021 г. Към началото на коментирания период от доказателствата по делото се установява, че липсват поне две от изискуемите предпоставки за стартиране на 60 дневния срок за плащане на задължението за цена по договора: 1./ подписан окончателен протокол по чл. 5.1. между изпълнител и възложител за приемане на комплектуваните СУЕМГ; 2./ надлежно оформена фактура, която съдържа цените по отделни пера, в това число отделно перо за цената на софтуера. Съпоставката на двата варианта на фактура с № 0000504653, които са издадени все на дата - 22.06.2021 г. от „С.Н.“ АД показва, че в единия вариант общата цена по договора е фрагментирана в две пера, а в другия диференциацията е в три пера, в т.ч. с посочване на отделна стойност на системния и приложен софтуер за електронно машинно гласуване. Това разминаване в реквизитите на тази фактура издадена под един и същи номер от един и същ субект – изпълнителя „С.Н.“ АД и липсата на данни за анулиране на една от тези две фактури с предмет фактуриране на стоки и услуги предоставени по един и същи договор според настоящата инстанция компрометира надлежното изпълнение поето от изпълнителя с договора от 06.02.2021 г. задължение за издаване на фактура с ясно посочване на перо за цена на продавания софтуер. Това изпълнение е успешно преодоляно от „С.Н.“ АД с издадената на 01.07.2021 г. фактура с № 0000501225, в която разбивката на цената е извършена в три пункта, като сред тях попада и изрично упомената стойност на цената за продавания софтуер. Ответникът и възложител по договора ЦИК не спори за това, че тази фактура е надлежно издадена и я е получил от дружеството-изпълнител. Следователно единствено възможния извод базиран на проведеното по делото доказване и волята на страните относно уговорения падеж за плащане на цената по договора е, че за периода от 28.06.20221 г. до 05.07.2021 г. ответния- възложител по договора от 06.02.2021 г. не е бил в положение на забава относно погасяване на дълга си 43 198 800 лв., което означава, че в правната му сфера изобщо не се е породило и парично вземане за обезщетение за допуснато от него закъснение в размер на законната лихва за периода на евентуалната забава – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Липсата на такава материална легитимация прави ненужно изследването на предпоставката свързана с определянето на размера на подобно акцесорно вземане. Мотивиран от изложеното съдът достига до решаващия извод, че предявения за разглеждане иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 95 007, 33 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 43 198 800 лв., която се следва за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г. е недоказан по своето основание и следва да бъде отхвърлен при произнасянето с настоящото решение. Относно предявения за разглеждане главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 183 959, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 9 071 952 лв., която се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г. При разглеждането на този иск и относно формирането на размера на главния дълг /9 071 952 лв. и по специално в частта му за логистичното обслужване - 4 691 772 лв./ следва да се имат предвид вече изложените от съда по-горе правни изводи, които в пълна степен важат и тук. След като на 05.07.2021 г. възложителят ЦИК е осъществил плащане в полза на „С.Н.“ АД за сумата в размер от 34 126 848, 00 лв., то следва да се съобрази, че същият успешно е обслужил паричното си задължение за заплащане на уговорената цена за закупуване и доставка на 9600 специализирани устройства за гласуване, съгласно договора от 06.02.2021 г. и издадената нарочна фактура от 01.07.2021 г. Остатъчният дълг по договора след така реализираното плащане възлиза на сумата от общо - 9 071 952 лв., като от тях - 4 691 772 лв. е възнаграждението за уговореното логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства /дейностите по т. 1.3. и 1.5 от договора/, а 4 380 180 лв. е уговорената цена за закупуване на лицензионни права за приложен и системен софтуер за електронно машинно гласуване. Когато се разсъждава върху изпадането в положение на забава по отношение на така коментирания паричен дълг адресиран към ответника ЦИК отново трябва да се съобрази волята на страните заложена в редакцията на чл. 3.5. от договора с вече обсъдените по-горе основни положения – освен добило стабилитет решение на ЦИК за обявяване на изборните резултати от изборите за народни представители проведени на 04 април 2021 г. и представяне от изпълнителя на възложителя на определен набор от документи упоменати от букви „а“ до „ж“ вкл. в същата клауза на чл. 3.5. В този контекст, дори да се разгледа само условието за представяне на фактура по чл. 3.5, буква ж“, за която вече се изясни, че е издадена с предвидените за това реквизити на 01.07.2021 г., то 60 дневния срок би започнал да тече не по-рано от 02.07.2021 г. и би изтекъл на 30.08.2021 г. Следователно само на това основание една част от заявения исков период очертаващ забава от 05.07.2021 г. до 30.08.2021 г. не би следвало да се възприема за период на допуснато от ответния- възложител закъснение в плащането на задълженията му /9 071 952 лв./ по договора от 06.02.2021 г., което да ангажира отговорността му за инкасиране на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Другото приложимо и подлежащо на преценка условие предвидено в чл. 3.5 от договора сключен на 06.02.2021 г., като необходим компонент от договорения фактически състав за пораждане на насрещното задължение да се плати цената уговорена по договора е това въведено в текста на чл. 3.5, буква „б“ – подписан окончателен приемо-предавателен протокол по смисъла на чл. 5.1. между възложителя и изпълнителя с приложени към него протоколи за осигурена от изпълнителя техника и изпълнени дейности по комплектуване, инсталиране, деинсталиране, тестване, техническа поддръжка, оказано съдействие, обобщаване и др. при провеждане на машинното гласуване в секции определени от ЦИК. В тази клауза между страните не е договорно установен ясен срок за изпълнение на задължението им да изготвят, съгласуват и подпишат посочения окончателен протокол, поради което този срок следва да бъде определен при съблюдаване на общите правила за изпълнение на договорите, а именно като се изходи от естеството на задължението и от принципа за точност и добросъвестност при изпълнение на поетите облигационни задължения. В случая по делото са ангажирани доказателства, че от дружеството-изпълнител е изготвен писмен доклад относно изпълнение на задълженията му произтичащи от договора от 06.02.2021 г. сключен с ЦИК, като същият е подписан от представляващия „С.Н.“ АД на 23.06.2021 г., като към него е приложен и проект на окончателен протокол уговорен по смисъла на чл. 5.1. от договора, който проект е изготвен от изпълнителя и съответно подписан от представляващият го – В. Т. на 11.07.2021 г. Последното означава, че изпълнителят-ищец е завършил изготвянето на посочения документ имащ правната характеристика на акт по чл. 3.5, буква „б“ от договора именно към датата – 11.07.2021 г. и го е довел до знанието на възложителя – ЦИК не по-рано от тази дата, тъй като по делото няма данни за момента на неговото предоставяне на ответната комисия. Тоест най-рано от 11.07.2021 г. ответника – ЦИК е могъл да пристъпи към направата на анализ, констатации и съпоставка на отразеното в доклада и протокола към него и да съобрази, дали вписаните обстоятелства кореспондират на неговите възприятия за начин и степен на изпълнение на договора, респективно, дали има някакви възражения по отчитаното изпълнение на комплексния по своя характер преследван с договора облигационен резултат. За този процес в полза на ответника следва да бъде признат някакъв разумен срок, който да му осигури възможност за извършване на необходимата проверка и формиране на заключения по отразеното в доклада и протокола, респективно направата на бележки по тяхното съдържание и изискване на допълнителна информация по изпълнението на дадени параметри от договора, ако такава се явява необходима с оглед успешното завършване на поетите различни по тяхното съдържание задължения. Именно заради различното естество и специфика на тези задължения, в това число и необходимия експертен потенциал и времеви ресурс за съгласуване и проверка на изпълнение на възложената работа – логистично обслужване на машинното гласуване по време на изборите състояли се на 04 април 2021 г., съответно предаването на уговорения продукт – инсталиран системен и приложен софтуер за електронно машинно гласуване, в т.ч. и на софтуер позволяващ управление на хардуеърдните устройства в пълен комплект с изходния код, така че системният и приложен софтуер да имат възможност да бъдат модифицирани за всякакъв вид избори по Изборния кодекс, и то без намесата на доставчика от страните са подписани два окончателни протокола по смисъла на чл. 3.5 буква „б“ от договора, а именно – такъв от 01.09.2021 г. за окончателното приемане на извършената работа по логистичното обслужване на изборите провели се на 04 април 2021 г. и такъв от 15.12.2021 г., в чието съдържание е констатирано успешното предаване на всички необходими информационни и технически компоненти /артефакти/ за ползването и актуализирането на софтуера служещ за управление на СУЕМГ в.т.ч. изходния код позволяващ модифицирането на системния и приложен софтуер. Преценявайки поотделно периода от време, които е бил обективно необходим на възложителя да съобрази информацията поднесена му в доклада на изпълнителя от 23.06.2021 г. и проекта на протокол от 11.07.2021 г. в частите касаещи отделните предмети на изпълнение по договора от 06.02.2021 г. и отчитайки макар и установения за други процедури период от 30 работни дни /чл. 5.4.1. от договора/ настоящият състав намира, че именно този срок се явява разумен за осъществяване на коментираната проверка и изводи по отчитаната работа и следва да се прилага в неуредените по този въпрос отношенията между страните. В този порядък и при липсата на яснота към кой конкретен момент изготвените от изпълнителя доклад и проект на окончателен протокол са били фактически предадени за проверка и съгласуване на възложителя, но доколкото подписването на проекта за протокол от представителя на „С.Н.“ е осъществено на 11.07.2021 г., то подписването на окончателния протокол към дата – 01.09.2021 г. относно дейността по логистично обслужване на изборите от 4 април 2021 г. не би могло да се окачестви, като проявено от възложителя ЦИК бездействие по отношение на това му задължение за приемане на работата, а напротив същото следва да се приеме, че е реализирано в пределите на разумния за това срок и при съблюдаване на принципа за добросъвестност при изпълнение на поетите договорни ангажименти по сключената сделка от 06.02.2021 г. Що се касае до другата част от комплексния предмет на договора за обществена поръчка сключен на 06.02.2021 г., а именно приемането на изпълнението свързано с предаване на всички необходими информационни и технически компоненти /артефакти/ за ползването и актуализирането на софтуера служещ за управление на СУЕМГ в.т.ч. изходния код позволяващ модифицирането на системния и приложен софтуер, то е необходимо да се съобразят и допълнително реализирали се обстоятелства, които са рефлектирали върху срока за окончателното завършване на това предаване. В пределите на развилото се по делото съдебно дирене се събра съществена по обем кореспонденция водена между страните по делото, която се отнася пряко до уговореното според договора предаване на софтуера в комплект с изходния код и инструменти към него. От анализа на тази кореспонденция става ясно, че последното предаване на изискан от ЦИК инструментариум за управление на продавания софтуер инсталиран на СУЕМГ – системен и приложен, в това число компоненти за неговото успешно управление, модифициране и одит е станало на 18.08.2021 г. След това предаване и в рамките на вече обоснования от настоящия състав за приложим и разумен срок за преглед на предаденото лица с техническа компетентност /Ж. и Ц./ излъчени от ответника-възложител на 27.09.2021 г. са съставили и подписали протокол с резултатите от извършената проверка, като сред направените изводи в него са и тези, че системния и приложен софтуер вече има възможност да бъде модифициран от комисията-възложител за всякакъв вид избори и то без да е необходима намесата на доставчика, съответно всички софтуерни части комплектуващи софтуера предмет на продажба с договора от 06.02.2021 г. са възприети за предадени от изпълнителя на възложителя по обществената поръчка. Следователно след датата - 27.09.2021 г. пред страните не са съществували, нито технически, нито договорни пречки да пристъпят към подписване на окончателен протокол по чл. 5.1 и относно тази част от предмета на договора. Констатира се обаче, че протокола с коментираното предназначение по чл. 5.1. от договора е подписан на 15.12.2021 г., което според настоящия състав, независимо от необходимостта от някакво време за обобщаване на резултатите и техническо съгласуване на съдържанието на посочения документ е отвъд разумния и допустим срок според принципа за добросъвестно изпълнение на правата и задълженията на страните встъпили в договорни съглашения, като виновен за това забавяне се явява възложителя. Съдът намира, че разумния и взаимно приемлив между страните срок за изготвяне на този окончателен протокол би бил период от 10 работни дни, считано от изготвяне на протокола от 27.09.2021 г., което означава – 11.10.2021 г. Именно тази дата следва да бъде отчетена и като приложима в контекста на утвърдените в чл. 3.5 условия за плащане на предвидената по договора цена за закупуване на софтуера предмет на продажба с договора от 06.02.2021 г., когато се преценява момента на извършеното окончателното предаване на работата по цитирания договор. При съобразяване на горните правни положения имащи съществено значение за изчисляване на момента, считано от когато възложителя потенциално би изпаднал в положение на забава по отношение на паричното му задължение за заплащане на цената 9 071 952 лв., която се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г., то съдът намира, че изискуемостта на всяко от двете задължения формиращи тази цена, а именно: сумата от 4 691 772 лв. възнаграждението за уговореното логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства /дейностите по т. 1.3. и 1.5 от договора/ и сумата от 4 380 180 лв. - уговорената цена за закупуване на лицензионни права за приложен и системен софтуер за електронно машинно гласуване е настъпила към момент след 15.09.2021 г., тъй като 60 дневния срок за осъществяване от възложителя на плащане на тези компоненти на договорената цена е започнал да тече, както следва: за разплащане на сумата от 4 691 772 лв. - възнаграждение за уговорено логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства /дейностите по т. 1.3. и 1.5 от договора/, считано от датата – 01.09.2021 г., респективно изтича след крайния момент на заявения от ищеца исков период – 15.09.2021 г., когато е и сторено погашението на това задължение чрез извършено плащане от възложителя – ЦИК, а за разплащане на сумата от 4 380 180 лв. - уговорената цена за закупуване на лицензионни права за приложен и системен софтуер за електронно машинно гласуване, считано от датата – 11.10.2021 г., което означава, че дори началния му момент предшества крайния такъв на заявения от период на забава – 15.09.2021 г. В обобщение в периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г. ответника ЦИК не се установява от събраните по делото доказателства да е бил длъжник изпаднал в положение на забава относно изпълнението на негово изискуемо парично задължение в общ размер на 9 071 952 лв., по което кредитор да е ищеца, съответно да е отговорен за заплащането на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в предявения размер. В резултат на това предявеният при условията на частичност главен иск за присъждане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 183 959, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 9 071 952 лв., която се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г. следва да бъде отхвърлен при произнасянето с настоящото решение. Относно предявения за разглеждане главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 120 257, 50 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 4 417 622, 32 лв., която се следва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. При разглеждането на този иск и относно формирането на размера на главния дълг /4 417 622, 32 лв. и по специално в частта му за незаплатен остатък на възнаграждение за логистичното обслужване – 37 442, 32 лв./ следва да се имат предвид вече изложените от съда по-горе правни изводи, които в пълна степен важат и тук. Поддържаният от ищеца остатъчен дълг в размер на 4 417 622, 32 лв. е резултат от осъществените от възложителя на датите: 05.07. 2021 г. и 15.09.2021 г. две частично плащания за сумите от 34 126 848, 00 лв. и 4 654 329, 68 лв., което е довело до редуциране на общата уговорена и дължима цена по договора от 06.02.2021 г. до сумата от 4 417 622, 32 лв. Позоваването на ищеца е, че в периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. ответното дружество е изпаднало положение на допусната забава в плащането на изискуем лихвоносен дълг възлизащ на 4 417 622, 32 лв., която забава създава за „С.Н.“ АД право да получи обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забавата. Както вече се поясни от съда при разглеждане на предпоставките при предходните главни претенции за лихва сред предпоставките за уважаване на подобен иск е настъпване на изискуемост на главното задължение и изпадане на длъжника в положение на забава по отношение на неговото навременно плащане. В случая относно една част от поддържания и приет за съществуващ лихвоносен дълг: сумата от 37 442, 32 лв. – остатък от дължимо възнаграждение за извършено логистично обслужване по договор от 06.02.2021 г., съдът намира, че заложеният и приложим в отношенията между страните /чл. 3.5. от договора/ 60 дневен срок за извършване на плащане, който е започнал да тече, считано от 02.09.2021 г. /денят следващ 01.09.2021 г. явяващ се датата на окончателното приемане на работата по предмета на договора от 06.02.2021 г. в частта за логистичното обслужване на изборите провели се на 04 април 2021 г./ е изтекъл на 31.10.2021 г. Тази дата се явява и крайната възможна дата за осъществяване на плащане на коментирания дълг, преди длъжника по него /ответника/ да изпадне в положение на забава. В случая предвид липсата на плащане извършено в рамките на този срок от длъжника на главния дълг /37 442, 32 лв./, то същият е изпаднал в положение на забава за времето от 01.11.2021 г. до 21.12.2021 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение, което на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на специализиран софтуер изчислява да възлиза на сумата от 530, 43 лв. За другата част от лихвоносния дълг – сумата 4 380 180 лв., съставляваща уговорената цена за придобиване на правата върху приложния и системен софтуер за електронно машинно гласуване по договора от 06.02.2021 г. съдът намира, че заложеният и приложим в отношенията между страните /чл. 3.5. от договора/ 60 дневен срок за извършване на плащане, който е започнал да тече, считано от 12.10.2021 г. /денят следващ 11.10.2021 г. явяващ се датата-краен разумен срок към която страните по договора е трябвало да подпишат протокол за окончателното приемане на работата по предмета на договора от 06.02.2021 г. в частта за заплащане на цена за придобиване на правата върху приложния и системен софтуер за електронно машинно гласуване/ е изтекъл на 10.12.2021 г. Тази дата се явява и последната възможна дата за осъществяване на навременно погашение на коментирания дълг, преди длъжника по него /ответникът/ да изпадне в положение на забава. В случая предвид липсата на плащане извършено в рамките до така очертания краен срок от длъжника, то същият е изпаднал в положение на забава за времето от 11.12.2021 г. до 20.12.2021 г. /деня предшестващ датата на извършеното плащане на лихвоносния дълг /4 380 180 лв./ – 21.12.2021 г./ и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение, което на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на специализиран софтуер изчислява да възлиза на сумата от 10 950, 45 лв. Или общото вземане за лихва по предявения при условията на частичност иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказано до размер на сумата от 11 480, 88 лв., като съобразявайки, че предметът на предявения в условията на частичност иск е за сумата от 125 лв., то за периода от 01.11.2021 г. до 21.12.2021 г. този иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2021 г., поради неоснователност следва да бъде отхвърлен. По въведения от ищеца в предмета на делото главен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 25 500 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 42 690 724, 90 лв. – представляващо дължимо обезщетение за действително претърпени вреди /пропуснати ползи – неполучен доход за реализираното ползване на СУЕМГ от ответника-ЦИК както следва: за изборите състояли се на 11.07.2021 г. – 9 419 броя СУЕМГ, за изборите състояли се на 14.11.2021 г. - 9 446 броя СУЕМГ и за изборите състояли се на 21.11.2021 г. – 9 346 броя СУЕМГ/ над следващия се размер на законната лихва за забава /начислената такава за периодите: 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; и 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. възлизаща в размер на сумите: 95 007, 33 лв., 183 959, 00 лв. и 120 257, 50 лв./, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 86, ал. 1, изр.2 ЗЗД за действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Тези общи правила в случая се явява правилото на чл. 82 ЗЗД, което урежда обезщетяването за претърпените загуби и пропуснати ползи от допуснато виновно неизпълнение на поети с договора задължения – било с паричен било с непаричен характер. Смисълът на дадените от закона възможности за търсене на обезщетение до размера на действително претърпените вреди е да може кредиторът да получи пълна репарация на претърпените от него вреди. „С.Н.“ АД извежда легитимацията си на такъв кредитор при твърдения, че ответника-ЦИК виновно се е отклонил от навременното изпълнение на договора сключен с него на 06.02.2021 г., като не е заплатил в предвидените с клаузите на същия срокове цената на доставените машини за електронно гласуване и софтуера инсталиран върху тях и тази забава е предизвикала в правната сфера на ищеца пропускането на полза състояща се в това да отдаде под наем определен брой от същите устройства за използването им от ответника – ЦИК при провеждането на машинното гласуване по време на три избора организирани и състояли се през 2021 г. /на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г./ и да получи пазарна наемна цена за това отдаване. Постигането на компенсиране на тази пропусната полза е преследваната от ищеца цел с предявения за разглеждане иск за вреди в размер над тези възлизащи на законната лихва от допуснатата забава в плащането на главното парично задължение за цена уговорено с договора от 06.02.2021 г. в тежест на възложителя – ЦИК. Съдът намира, че доколкото в случая се касае до упражнено средство за защита, което е предвидено за обезщетяване на действително понесени имуществени вреди от кредитор при допусната забава от длъжник за изпълнение на поето от последния договорно парично задължение, то такива вреди могат да бъдат резултат единствено от невъзможността на засегнатия кредитор да разполага и си служи навременно /непосредствено след датата на настъпване на уговорения падеж за плащане на паричното задължение/ с паричния еквивалент на задържаното от длъжника парично задължение. Тоест следва да се касае до пропускане на полза – да се разпореди с тази стойност за да получи в правната си сфера определени блага или да обслужи свои задължения, като по този начин увеличи имуществото си в порядък по-висок от предвидената според обективното ни договорно право – отговорност за заплащане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този контекст ищецът не сочи да е претърпял вреда с такова съдържание, а поддържа, че забавата на длъжника да плати цената по договора от 06.02.2021 г. е осуетила възможността му да се разпореди с предмета на договора /определено количество СУЕМГ с инсталиран системен и приложен софтуер/, като отдаде под наем /тоест по възмезден начин/ ползването му по време на очертаните по-горе три избора през 2021 г. и получи насреща съответната наемна цена – по 1500 лева за всяка едно устройство за ползване на всеки от трите избора. Дори и без да се изследва, дали е налице действително реализиране на вреда с такова естество, то няма съмнение, че тя не би могла да бъде непосредствен резултат от забавеното плащане на цената по договора за доставка на СУЕМГ сключен на 06.02.2021 г. Неосъществяването на подобно разпоредително действие, което би лишило ищеца от инкасиране на приход от наем не може да се разглежда като потенциална пряка и непосредствена последица от забавеното плащане на цената по договора от 06.02.2021 г., тъй като към момента на поддържаното настъпване на очертаната имуществена вреда ищецът се заявява, като носител на правото на собственост върху СУЕМГ и, като такъв пред него не е съществувала пречка да ги ползва, както намери за добре – включително като договори възмездяване на ползването им по време на трите избора. В обобщение евентуалната липса на платена в срок цена за закупуване на уговорените с договора от 06.02.2021 г. СУЕМГ не може да съставлява причина за настъпване на очертаните от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи от инкасиране на наем на СУЕМГ в три избора провели се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. и само на това основание предявения иск с присъждане на обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се явява недоказан в своето основание. На самостоятелно основание, ако все пак се допусне обратен на горния извод, а именно, че вреди от категорията на посочените от ищеца могат да бъдат последица от допуснато ненавременно изпълнение на паричното задължение на ЦИК по договора от 06.02.2021 г. да плати уговорената за придобиването на количеството СУЕМГ и софтуера към тях цена, то от анализа на събраните по делото доказателства не би могло да се формира извод, че е налице допуснато виновно закъснение от длъжника за изпълнение на поетото от него парично задължение по коментирания договор, което да предшества момента на настъпване на сочените от „С.Н.“ АД имуществени вреди – провеждането на изборите през месеците – юли и ноември 2021 г. Вече бе подробно обсъдено при разглеждане на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, защо по отношение на плащане на цената за придобиване на 9600 броя СУЕМГ по договора от 06.02.2021 г. от страна на длъжника – ЦИК не е налице договорно закъснение спрямо уговорения между доставчик и купувач падеж. Доказателствата сочат, а и страните нямат спор, че тази цена е била платена на „С.Н.“ АД на 05.07.2021 г., като този момент на осъщественото погашение не се явява отвъд уговорения според чл. 3.5. от договора падеж, тъй като купувача разполага с 60 дневен срок, считано от издаване на фактурата с упоменатата цена – 01.07.2021 г., едва след изтичането на който би се озовал в положение на забава в изпълнение на това си парично задължение. Реализация на плащане извършено на 05.07.2021 г. очевидно изключва основателност на твърдение за подобно отклонение в уговореното темпорално изпълнение на задължението за цена на договорените в предмета на съглашението от 06.02.2021 г. 9600 броя СУЕМГ. Що се касае до заплащането на цената за придобиване на системния и приложен софтуер отговорен за работата по предназначение на тези устройства за машинно гласуване, то тук действително е налице несъществена по своята продължителност забава, която датира от 11.12.2021 г. до 20.12.2021 г. /за мотивите относно този приет начален момент на закъснение съдът препраща към вече изказаните по-горе в изложението по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, но доколкото същата е настъпила след момента на провеждане на изборите състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., за когато се сочи от ищеца да е пропуснато инкасирането на наемна цена за ползването на софтуера инсталиран върху съответното количество СУЕМГ и тя да съставлява търпяна имуществена вреда /пропусната полза – реализиране на приход от наемна цена за това ползване/, то няма как това договорно поведение на купувача ЦИК да се възприеме, като увреждащо интересите на ищеца действие, което да стои в причинна връзка с търсените за присъждане имуществени вреди. Изложеното мотивира настоящия състав да направи решаващ извод, че необходимия фактически състав за пораждане на отговорност за плащане на обезщетение от вида на уреденото в чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 82 ЗЗД при твърдените от ищеца нарушения на договора от 06.02.2021 г. не е възникнало в правната му сфера, което обуславя цялостното отхвърляне на предявения главен частичен иск за присъждане на сумата в размер от 25 500 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 42 690 724, 90 лв. – представляващо дължимо обезщетение за действително претърпени вреди /пропуснати ползи – неполучен доход за реализираното ползване на СУЕМГ от ответника-ЦИК както следва: за изборите състояли се на 11.07.2021 г. – 9 419 броя СУЕМГ, за изборите състояли се на 14.11.2021 г. - 9 446 броя СУЕМГ и за изборите състояли се на 21.11.2021 г. – 9 346 броя СУЕМГ/ над следващия се размер на законната лихва за забава /начислената такава за периодите: 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; и 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. възлизаща в размер на сумите: 95 007, 33 лв., 183 959, 00 лв. и 120 257, 50 лв./. Отчитайки това, че предявения за разглеждане главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 82 ЗЗД е приет за неоснователен, то за съдът се поражда процесуалното основание да пристъпи към разглеждане на съединените при условията на предпочитане евентуални искове с правно основание, както следва: 1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 16 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г., въз основа на сключен договор; 2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г./, която се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г.; 3./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем; 3./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г./, която се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 5./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем; и 6./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г./, която се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г. За да се породи в полза на дружеството-ищец вземане за наемна цена, произтичаща от договорните източници очертани в ИМ – три договора за наем сключени с ответника – ЦИК е необходимо при условията на пълно и главно доказване по делото да бъдат разкрити следните материални предпоставки: 1) наличието на валидно сключени наемни договори, посочени в исковата молба и молбата-уточнение от 09.06.2021 г. с предмет: отдаване за възмездно ползване на 9 419 броя СУЕМГ, ведно с инсталиран в тях софтуер при провеждане на насрочените избори за датата - 11.07.2021 г., отдаване за възмездно ползване на 9 446 броя СУЕМГ, ведно с инсталиран в тях софтуер при провеждане на насрочените избори за датата - 14.11.2021 г. и отдаване за възмездно ползване на 9 346 броя СУЕМГ, ведно с инсталиран в тях софтуер при провеждане на насрочените избори за датата - 21.11.2021 г. при уговорена наемна цена за всяко устройство и за всеки отделен избор в размер на сумата от по 1 500 лв.; 2) предоставянето в държане на ответника за датите – 11.07.2021 г.. 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. на наетите СУЕМГ, ведно с инсталиран в тях софтуер; 3) размерът на наемната цена дължима за осъщественото ползване на наетите вещи по всеки един от трите договора за наем, както и настъпването на изискуемост за плащането й. Фактическите твърдения на ищеца пораждащи парични вземания по така заявените от него искови претенции се основават на поддържано сключване на договори за наем от 10.07.2021 г., 11.11.2021 г. и 18.11.2021 г., доколкото от „С.Н.“ АД са били отправени надлежни предложения за сключване на договори с предмет – наемане на СУЕМГ, които да бъдат ползвани при произвеждането на изборите на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. с уговорена наемна цена от по 1500 лв. за ползването на всяко едно устройство. Понеже ответната комисия възразява да е встъпвала в наемни договорни правоотношения със „С.Н.“ АД, които да имат за предмет ползването на СУЕМГ и инсталиран на тях софтуер на датите на сочените в ИМ три избора, в т.ч. и да се е съгласявала да плати наемна цена от по 1500 лв. за използването на всяко едно устройство за машинно гласуване при всеки от тези три насрочени избора, то най- напред на анализ следва да се подложи предпоставката свързана с това, дали между страните има валидно учредени наемни правоотношения с очертаните вече предмети, които да ги обвързват и да създават определени правни последици между в тях – в т.ч. дължимо плащане на наемна цена за ползване на определени вещи. Общото правило в обективното ни договорно право е, че договорът за наем е неформален и се счита сключен с постигане на съгласие по съществените елементи /предмет и цена/, което съгласие може да бъде изразено както изрично, така и конклудентно. Вярно е, че в случая с оглед качеството на ищеца и стойността на евентуалната възмездна престация /наемна цена/ за ползването на поддържаните в ИМ вид и брой вещи и права сключването на договори за наем би следвало да се реализира в рамките на процедури по възлагане на обществени поръчки, като в правната регламентация на ЗОП е изрично уредено, че договора за обществена поръчка се сключва в писмена форма. Ответникът се позовава, че така въведената от законодателя писмена форма изключва възможността за прилагане на общото правило, което допуска наемния договор да се сключи и без спазването на писмена форма, а при устно постигнато съгласие за предмет и цена. По тези аргументи на ответника следва да се посочи, че действително в текста на чл. 115, ал. 1 от ЗОП договорите за обществена поръчка е посочено, че се сключват в писмена форма, но също така последиците по отношение на един договор, до които води сключването му при нарушаване на правилата на ЗОП за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, са уредени в изрична законова разпоредба в отклонение на общите правила по ЗЗД. Това е нормата на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, в която е предвидено, че когато един договор е сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основание за провеждането или когато процедурата е проведена без спазване на изискването на чл. 99 ЗОП, той е унищожаем. За да бъде такъв договор унищожен, потестативното право за това трябва да бъде упражнено от лицата, за които в закона е регламентирано, че то възниква, като съгласно специалните правила в ЗОП това става само чрез предявяване на конститутивен иск пред съда в предвиден в закона преклузивен срок за това. Ако това право не е упражнено и срокът за това е изтекъл, е възможна хипотеза, при която в правния мир съществува и поражда правни последици един договор, който е сключен в отклонение на правилата по ЗОП, които са били приложими за него, в това число и заложената писмена форма. С оглед на това и доколкото ищецът твърди, че с ответника са постигнали съгласие по основните елементи на три договора за наем на СУЕМГ, ведно с инсталиран на тях софтуер, за чието ползване по време на три избора през 2021 г. се търси плащане на наемна цена, като липсват твърдения така сключените договори без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка да е унищожен, то няма пречка ако е налице успешно доказване за постигнато съгласие между страните за основните елементи изискуеми за съдържанието на тези съглашение, то да се приеме, че те са се породили и ги обвързват, респективно следва да се изпълняват. Събраните по делото доказателства обаче не показват наличие на постигнато съгласие между ищец и ответник за наемане на упоменатите вещи с оглед ползването им за провеждане на изборите състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. „С.Н.“ АД действително е отправил оферти към ответника – ЦИК, като е предложил на посочения субект да наеме определено количество СУЕМГ с инсталиран на тях софтуер за провеждане на машинното гласуване по време на насрочените три избора през юли и ноември 2021 г. и при наемна цена от по 1 500 лв. за всяко устройство, но няма данни тези предложения да са били приети от страната към която са отправени чрез манифестиране на съгласие под каквато и да е форма – писмена, устна или с конклудентни действия. Липсата на даден отговор по тези оферти за наемане не може да се третира, като даване на съгласие от ЦИК, още повече че се касае до колективен орган, чиято воля се формира с вземане на решения с определено в Изборния кодекс мнозинство. Фактът свързан с ползването на определено количество СУЕМГ с инсталиран на тях софтуер за провеждане на машинно гласуване от избиратели по време на изборите състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г., които са организирани от ответника ЦИК не може да служи, като основание за формирана воля от същия за наемането им при параметрите предложени от „С.Н.“ АД в отправените нарочни писмени предложения. Още повече, че в случая между страните е налице и спор, считано от кога ЦИК е придобил собствеността върху коментираните устройства за гласуване, за чиято продажба страните имат валидно сключен договор от 06.02.2021 г., чието изпълнение се е развивало в същия период на поддържаното наемане, в частност ЦИК поддържа, че тази собственост е била придобита от 05.07.2021 г., когато е платил част от уговорената цена отнасяща се до стойността именно на договорените за доставяне 9600 броя СУЕМГ и е ползвал същите в трите проведени избора именно в качеството му на техен собственик. Дали ЦИК действително е разполагал с това качество към този момент не е от значение при разглеждане на коментираната материална предпоставка, тъй като в случая на изследване е подложено, дали ответника е изразил съгласие за сключване на договори за наем при предложените му от „С.Н.“ АД съществени елементи – предмет и цена или не. В случая според съда няма налични доказателства за демонстриране на подобна договорна воля от ЦИК, което означава, че не съществуват валидно възникнали наемни правоотношения със съдържанието поддържано от „С.Н.“ АД, който да създават за него облигационното право да получи уговорената наемна цена за ползване на обектите на тези правоотношения, респективно за ответника – ЦИК договорното задължение му я плати. Отсъствието на основна предпоставка от фактическия състав на правото по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД да се получи плащане на наемна цена прави предявените от ищеца на това основание осъдителни искове недоказани в своето основание, което обуславя тяхното отхвърляне. Съединените към исковете по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава в плащането на главните заявени вземания за наемна цена също следва да бъдат квалифицирани, като недоказани, тъй като за да възникне производното право да се получи обезщетение за забава е необходимо да е налице ненавременно плащане на лихвоносен главен дълг. Доколкото такъв лихвоносен главен дълг – парични вземания за наемна цена по договори за наем изобщо не се установява да е възниквал в правната сфера на сочещият се за кредитор - „С.Н.“ АД, то няма и надлежно основание да се изисква неговото плащане, респективно да се търси обезщетение за забава, поради закъснение в това плащане. С оглед на изложеното съединените за кумулативно разглеждане към предпочитаните евентуални искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД акцесорни осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени с настоящото решение. Отчитайки това, че предявените за разглеждане предпочитани евентуални искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД съединени с искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД бяха приети за неоснователни, то за съда се поражда процесуалното основание да пристъпи към разглеждане на съединените при условията на непредпочитани евентуални искове с правно основание, както следва: непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 16 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г.; 2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г./, която се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г.; 3./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г.; 4./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г./, която се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 5./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г.; 6./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., която се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г. Законът за задълженията и договорите урежда фактическите състави на неоснователното обогатяване -първият от тях застъпен в чл.55-58ЗЗД включва даване и получаване на нещо без основание. Уреденият в чл.59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както доктрината, така и тълкувателната и формираната по чл.290 практика на ВКС приема, че основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях- вж. ПП ВС №1/79г., решение № 251 от 04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. № 512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС, ІV г.о. и т.н. С оглед предмета на конкретния спор следва да бъде разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл.59 ЗЗД, а именно- служене с чужди блага без основание.Това е една от проявните форми на неоснователното обогатяване, чието съдържание включва използване на материално или нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право. В ПП ВС №1/79г. е разяснен, със задължително за съдилищата тълкуване, посоченият по-горе фактически състав на иска по чл.59 ЗЗД, чиито елементи следва да бъдат разгледани, в така очертаната тясна хипотеза. В разглеждания случай неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като най- честата хипотеза- тази на ползване на чужда вещ без основание- извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. В поставения на разглеждане казус ищеца заявявайки се като титуляр на правото на собственост върху определено количество специализирани устройства за електронно машинно гласуване, ведно с инсталиран на тях системен и приложен софтуер позволяващ ползването им в изборен прецес за осъществяване на машинно гласуване според правилата на Изборния кодекс смята, че е понесъл обедняване от това, че по време на изборите провели се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. ответната комисия е ползвала безвъзмездно тези вещи и права, което пък е попречило на ищеца да й ги отдаде под наем за посочените цели и да реализира приход от наемна цена. На свои ред ответната комисия се е обогатила от това ползване, защото е спестила разход за наемнаето на съответния брои СУЕМГ и софтуер инсталиран на тах. Същевременно обедняването и обогатяването според ищеца произтичат от едни и същ факт – ползването на СУЕМГ и софтуера без правно основание. Безспорно, този общ факт следва да е налице винаги когато се извършва преценка за наличие на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Поведение, променящо или изключващо този общ факт, има пряко отношение към преценката за съществуване на неоснователно обогатяване въобще. След изясняване на тези общи постановки за институа на неоснователното обогатяване следва да се пристъпи към анализ на това, дали ищеца е носител на правата върху вещите – СУЕМГ и авторските права върху софтуер, които заявява да не е могъл да използва през време на изборите на 11.07.2021 г, 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. по начин, че да му донесат граждански плодове – в случая наемна цена. Същият се сочи за носител на правото на собственост върху общо 9600 броя СУЕМГ и инсталиран на тях системен и приложен софтуер, като истъква, че една част от тези машини за гласуване /упоменати са по брой и серийни номера в нарочни писмени молби ясно и подробно очертани по-горе в настоящото решение/ са били обект на ползване от ЦИК по време на организираните три избора през 2021 г. Настоява, че е имал това качество на собственик до 21.12.2021 г., защото едва тогава са се сбъднали установените в договора от 06.02.2021 г. условия за преминаване на правата на собственост върху договорените и доставени 9600 броя СУЕМГ и инсталиран на тях софтуер в правната сфера на купувача – ЦИК. Следователно преди този момент последния не е имал качеството на собственик, както и друго основание позволяващо му тяхното използване за целите на произвеждане на машинното гласуване на изброите от 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. Тълкувайки действителната воля на страните, която е постигната в клаузите на сключения договор за обществена поръчка № 1 от 06.02.2021 г. те са приели, че придобиването на собствеността върху устройствата и софтуера предмет на продажба с договора ще стане след произвеждането на изборите за народни представители /договорът третира за такива изборите насрочени за 04 април 2021 г./, получаването на удостоверение по чл. 213, ал. 3 от ИК, подписването на окончателния приемо- предавателен протокол по т. 5.1., както и извършване на плащането. Тезата на ищеца е, че уговорката за плащане на цената включва погасяване на общата уговорена с договора от 06.02.2021 г. цена за доставка на 9600 броя СУЕМГ и инсталиран на тях системен и приложен софтуер, както и възнаграждението за логистично обслужване на изборите състояли се на 04 април 2021 г., което означава, че евентуалното извършване на плащане на определена част от цената макар и да е обособена, като дължима за дадена част от предмета на договора не покрива условието на т. 4.1 от него и не е основание за отделно придобиване на правото на собственост само върху СУЕМГ без правата върху инсталирания на тях системен и приложен софтуер. Съдът не споделя това схващане на ищеца, тъй като от анализа на конкретните уговорки постигнати с договора от 06.02.2021 г. в частта относно дължимата цена за доставка на СУЕМГ и инсталиран на тях софтуер, съответно цена за логистично обслужвеане на изборите през м.април 2021 г. ясно личи установяването на диференциация веднъж на цената за доставка на 9600 броя СУЕМГ и цената на логистичното обслужване – така т. 3.1 и 3.2. и допълнително изискването за фактуриране, като отделни пера с отделни стойности на цената на 9600 броя СУЕМГ и цената на 15 000 комплекта приложен софтуер чрез който същите функционират за осъществяване на машинно гласуване. Това означава, че цената по договора по-скоро е формирана, като отделни стойности на отделните стоки и услуги, които са предмет на договаряне между страните, а не като обща стойност. Това е направено и с цел улесняване процеса по отчитане и разплащане на отделните престации предмет на договорната връзка. Потвърждение за наличието именно на такава воля по договора от 06.02.2021 г. е и издаването на фактурата от 05.07.2021 г., в която изпълнителя и доставчик по договора от 06.02.2021 г. обособил цената на отделните обекти на сделката стоки и услуги в три пункта, като цената на 9600 броя СУЕМГ и 15 000 комплекта софтуер е разделно посочена, наред с възнаграждението за логистично обслужвеане на изборите от 04 април 2021 г. Това позволява на длъжника да осъществи напълно надлежно плащане на цената на дадената стока или услуга, като направи избор по реда на чл. 76 ЗЗД, а кредитора е длъжен да приеме това изпълнение на части. В случая на 05.07.2021 г. ЦИК е пристъпил към плащане на цената на 9600 броя СУЕМГ, а доставчика „С.Н.“ АД не се е противопоставил, а е приел това частично плащане, което е предназначено за покриване именно на стойността на договорените устройства за машинно гласуване. Следователно това плащане е надлежно извършено от длъжника на кредитора и е произвело своите правни последници според договора – погасило е цената за така доставената стока по договора и е довело до прехвърляне на правото на собственост върху 9600 броя СУЕМГ в правната сфера на ЦИК. Няма договорена пречка правото на собственост върху отделните обекти предмет на договора от 06.02.2021 г. да бъде прехвърлено от продавача на купувача самостоятелно и към различни темпорални моменти, защото продажната цена за всеки от тези обекти на облигационното правоотношение е уговорена конкретно. Понеже към 05.07.2021 г. са се осъществили три от обшо четирите заложени условия между страните по договора от 06.02.2021 г., които са установени за успешното прехвърляне на правото на собственост върху 9600 броя СУЕМГ, то следва да се анализират причините, които са възпрепятствали реализирането на условието - подписването на окончателния приемо-предавателен протокол по т. 5.1., респективно дали сред тях има действия или бездействия покриващи хипотезата на забава на кредитора – в случая доставчика и изпълнител по договора „С.Н.“ АД. Вече бе споменато и коментирано по-горе в изложението на настоящото решение, че проекта за окончателен приемо-предавателен проткол по чл. 5.1. е съставен от представляващия ищеца не по-рано от 11.07.2021 г., когато е подписан за тази страна. Едва след този момент позоваването на ищеца е, че оттветната комисия е забавила неговото парафиране необосновано дълго време – до 15.12.2021 г. В този контекст до датата - 11.07.2021 г. забава по отношение на действията по подписване на този акт не следва да се приписва на възложителя по договора – ЦИК. Такава и не се установява от доказателствата по делото. Забава обаче е демонстрирана от „С.Н.“ АД. Дружеството в качеството си на доставчик и изпълнител по комлексния договор за обществена поръчка от 06.02.2021 г. е имало за основни задължения да достави и предаде на ЦИК 9600 броя СУЕМГ, както и правата върху приложен и системен софтуер за тяхното функциноиране, ведно с изходен код позволяващ модифициране на този софтуер за провеждане на различни по вид избори уредени в ИК, без да е необходима намесата на доставчика. Считано от 09.03.2021 г. страните са приели писмено, че договорените общо 9 600 СУЕМГ се намират на територията на склад с адрес – гр. София, ул. „••••••• което означава, че задължението за тяхната доставка е изпълнено според договора. Не така обаче стои въпроса с осигуряването и прехвърляне правото на ползване над софтуера с уговорения начин на достъп и неговото модифициране от купувача за различния вид избори. Относно предаването на тази част от предмета на облигационното правоотношение /касае се за авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, предложение последно от ЗАПСП/ по делото бяха събрани множество писмени доказателства, а така също се използваха и специални знания чрез назначаване на еднолична и тричленна СТЕ, като за осигуряване на информацията за направата на експертното заключение в рамките на исковия процес се проведе процедура по оглед /техническа демонстрация/ с участието на съда, процесуалните представители на страните и екипа от вещи лица относно предназначението и функционалността на отделните артефакти, които служат за стартиране, експлоатиране, изграждане, модифициране и контролиране на софтурера предназначен да осигури провеждане на машинното гласуване по време на изборния процес в Р. България. В резултат на направения от вещите лица анализ на така събрания информационен масив се изяснява, че изисканите в периода м. юни – юли 2021 г. от ЦИК чрез писма до „С.Н.“ АД софтуерни компоненти не съставляват част от системния и приложен софтуер, които е инсталиран на СУЕМГ, като същото важи и за изходния код изискван отново с тези писма. Софтуерният инструмент за декриптиране на файл xxxxxxxxx.votes.p7m, неговият изходен код, както и криптографския материал свързан с него също не съставляват части от софтуера инсталиран на СУЕМГ. Всички поискани с писма периода обхващащ м.юни и м. юли 2021 г. софтуерни компоненти и документи са част от електронната система за машинно гласуване /ЕСМГ/, която е разработена от фирма – СМАРТМАТИК, като същото важи и за сорс кодът на изисканите софтуерни компоненти с тези писма. Тези констатации обаче не са достатъчни за да се приеме, че още към края на м.юни 2021 г. „С.Н.“ АД е изпълнила изцяло и точно поетото задължение за по т.1.1 от договора сключен на 06.02.2021 г. Още повече, че вещите лица отбелязват, че макар и трудно без софтуерните компоненти и документи, в т.ч. и пълната техническа документация, които са поискани от ЦИК с писмата ангажирани в материалите по делото съществува принципна възможност ако е налице професионален, интелектуален, времеви и финансов потенциал да бъдат постигнати целите заложени в т.1.1. от договора, а именно – системния и приложен софтуер да бъдат модифицирани за всякакъв вид избори без да е необходима намесата на доставчика. Интересът на възложителя по договора от заложения в него облигационен резултат обаче е да получи такова изпълнение на поетите спрямо него договорни задължения във връзка с придобиваните права върху софтуерния продукт, че същият да може да бъде използван в пълната му функционалност, съответно модифициран/параметризиран за всякакъв вид избори без да е необходимо да бъдат влагани допълнителни времеви, финансови или интелектуални усилия за да бъде постигнат очаквания договорен резултат. Всяко изпълнение различно от така посоченото не може да се квалифицира, като точно и отговарящо на поетите в т. 1.1 от договора ангажименти. В този смисъл ищецът не успя в настоящия процес да докаже надлежно /навременно/ изпълнение в частта по предаване на софтуера към момент предхождащ плащането на цената на СУЕМГ – факт реализирал се на 05.07.2021 г., респективно след този момент същият не може да противопоставя довод за липса на реализирало се условие по чл. 4.1. от договора – подписан окончателен протокол по т. 5.1., като пречка за реализиране на условията уговорени като необходими за придобиване на собствеността върху 9600 броя СУЕМГ от страна на ответника – ЦИК, защото неосъществяването на това условие към коментирания момент се дължи на неговото неизправно поведение. В обобщение към датата – 05.07.2021 г. възложителя по договора от 06.02.2021 г. ЦИК следва да се възприема, като надлежно придобил правото на собственост върху 9600 броя СУЕМГ, а в резултат на така настъпилия транслативен ефект ищецът – „С.Н.“ АД е изгубил това право на собственост. Това правно положение на ищеца спрямо собствеността върху 9600 броя СУЕМГ автоматично ликвидира качеството му на потенциален носител на заявяваното с исковете по чл. 59 ЗЗД право да получи обезщетение в резултат на настъпило неоснователно обогатяване на ответника за сметка обедняване на ищеца от пропускането да реализира доход от осъщественото ползване на определен брои СУЕМГ по време на изборите състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г. Към посочените дати ответника – ЦИК е разполагал с абсолютното право на собственост върху доставените му 9600 броя СУЕМГ и в качеството си именно на собственик е бил носител на правомощието да ги ползва, както намери за добре, в т.ч. и за произвеждане на машинно гласуване. В този смисъл исковете по чл. 59 ЗЗД в частта им отнасяща се до търсеното обезщетение за ползване на 9 419 броя СУЕМГ за изборите на 11.07.2021 г.; 9 446 броя СУЕМГ за изборите на 14.11.2021 г. и на 9 346 броя СУЕМГ за изборите на 21.11.2021 г. се явяват неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Понеже освен за ползването на 9 419 броя СУЕМГ за изборите на 11.07.2021 г.; 9 446 броя СУЕМГ за изборите на 14.11.2021 г. и на 9 346 броя СУЕМГ за изборите на 21.11.2021 г. дружеството-ищец се позовава и на това, че ползване без да е налице основание е осъществено от ответника – ЦИК и върху инсталирания на всяко от тези устройства софтуер – приложен и системен, като и за това ползване му се следва парично обезщетение. Най-напред по отношение на обекта на соченото право, чието ползване без основание се поддържа от ищеца трябва да се изясни, че в случая не се касае до вещ, а до обект на право на интелектуална собственост – авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, предложение последно ЗАПСП, а именно компютърна програма с определени параметри. Вярно е, че според договора от 06.02.2021 г. страните са предвидили възмездно прехвърляне освен на 9600 броя СУЕМГ и на инсталирания на тях софтуер, като цената на същия е определена конкретно в издадена фактура от 01.07.2021 г. Плащането на тази цена от възложителя по договора обаче не е свързано пряко с пораждане на правото му да го използва. Правото на ползване на софтуера е предмет на изрично договорно уреждане в подписаното на 16.06.2021 г. лицензионно споразумение между „С.И.Х. Б.В.“, Ц.И.К. и „С.Н.“. С него е предвидено, че лицензодателя - „С.И.Х. Б.В.“ предоставя на лицензополучателя - Ц.И.К. непрехвърлим, неизключителен, безсрочен лиценз за определен брои копия /15 000 броя според приложение № 1/ на лицензирания софтуер за време съгласно периода на договора дефинирано в чл. 3.1. /считано от 06.02.2021 г. с неограничен краен момент/ и за целите на неговата инсталация и последващо използване в хардуера и инфраструктурата, които са посочени в лицензионните условия и документацията предоставена със софтуера. В чл. 4 е заложено правилото, че Ц.И.К. няма да плаща на „С.И.Х. Б.В.“ и „С.Н.“ АД цена, която да е извън тази, която е вече договора за обществена поръчка сключен на 06.02.2021 г. Настоящият състав намира, че считано от момента на сключване на договора за отстъпване на авторско право от 16.06.2021 г. /озаглавен лицензионно споразумение/ за ползвателя по него - Ц.И.К. възниква неизключителното право за използване на обекта на авторското право – 15 000 пакета приложен и системен софтуер за срока и при обема описани в съдържанието на договора. Няма съмнение, че с така учредената договорна връзка Ц.И.К. надлежно е получила от носителя му правото да използва упоменатите авторски права неограничено за времето след 16.06.2021 г., което обхваща и периода на провеждане на изборите през месец – юли и месец – ноември 2021 г. Тоест осъществявайки ползване на софтуера инсталиран върху 9 419 броя СУЕМГ за изборите на 11.07.2021 г.; 9 446 броя СУЕМГ за изборите на 14.11.2021 г. и на 9 346 броя СУЕМГ за изборите на 21.11.2021 г. на ответника не може да се припише поведение, което съставлява такова без да е налице основание за осъщественото ползване, респективно за „С.Н.“ АД да се породи имущественото право да търси обезщетение за настъпило неоснователно обогатяване по субсидиарния фактически състав на чл. 59 ЗЗД. Ц.И.К. е имала такова основание – правните последици създадени от договора сключен на 16.06.2021 г., по който страна наред със „С.И.Х. Б.В.“ е и самия ищец. По тази причина исковете по чл. 59 ЗЗД в частта им отнасяща се до търсеното обезщетение за ползване на инсталирания софтуер върху 9 419 броя СУЕМГ за изборите на 11.07.2021 г.; 9 446 броя СУЕМГ за изборите на 14.11.2021 г. и на 9 346 броя СУЕМГ за изборите на 21.11.2021 г. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съединените към исковете по чл. 59 ЗЗД осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава в плащането на главните заявени вземания за обезщетение за неоснователно обогатяване също следва да бъдат квалифицирани, като недоказани, тъй като за да възникне производното право да се получи обезщетение за забава е необходимо да е налице ненавременно плащане на лихвоносен главен дълг. Доколкото такъв лихвоносен главен дълг – парични вземания за обезщетения за неоснователно обогатяване изобщо не се установява да е възниквал в правната сфера на сочещият се за кредитор - „С.Н.“ АД, то няма и надлежно основание да се изисква неговото плащане, респективно да се търси обезщетение за забава, поради закъснение в това плащане. С оглед на изложеното съединените за кумулативно разглеждане към непредпочитаните евентуални искове по чл. 59 ЗЗД акцесорни осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени с настоящото решение. По предявения за разглеждане главен иск по чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 791 965, 81 лв. – представляващо подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на възложени действия по договор за поръчка с предмет на възлагане - осигуряване съхранението на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, състоящи се в заплатени разходи за ангажиране на складови площи за складиране на посочените 9 600 броя СУЕМГ за времето от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., съдът намира следното: За да възникне в полза на ищеца парично вземане от категорията на това квалифицирано по смисъла на чл. 285 ЗЗД в тежест на ищеца е да разкрие в тяхното единство следната група от материални предпоставки: сключване на договор за поръчка между него и ответника, имащ за предмет възлагане от ответника на ищеца извършването на действия по осигуряване склад за съхраняването на 9600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер; изпълнение от ищеца на възложената му от ответника поръчка с посочения предмет; направата на разноски от ищеца с оглед изпълнението на възложената му поръчка с посочения предмет, в т.ч. техния размер; настъпване изискуемост на вземането за възстановяване на така направените разноски. Претенциите на ищеца се основават на твърдението, че между него и ответната е бил сключен договор за поръчка, като това е станало чрез нарочно възлагане с писмо от 16.02.2021 г. изпратено от ЦИК до „С.Н.“ АД, съответно последното дружество е приело възложената поръчка, като това е станало чрез предприети действия по сключване на договор със собственик на склад – „К.П.“ АД, в който склад да бъдат съхранявани 9600 броя СУЕМГ, като този договор е сключен от негово имено, но за сметка на ответника – ЦИК. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – същите могат да бъдат, както правни така и фактически. Според разпоредбата на чл. 285 ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. За да се прецени, дали ищеца разполага с права по чл. 285 ЗЗД преди всичко трябва да се изясни, дали между него и ответната Комисия има валидно учредено мандатно правоотношение с източник договор за поръчка. Ответникът изрично оспорва наличието на подобна договорна връзка с ищеца, като настоява, че задължението за съхранение на доставените според договора от 06.02.2021 г. 9600 броя СУЕМГ е за ищеца-доставчик за периода до преминаване на правото на собственост върху тези устройства от неговата правна сфера в правната сфера на ЦИК. Учредяването на договорната връзка за поръчка се поддържа да е резултат от отправено с писмо от 16.02.2021 г. писмено волеизявление от представляващите ЦИК до представляващия „С.Н.“ АД. От манифестираното в това писмо изявление става ясно, че ЦИК в качеството му на възложител и с оглед изпълнение на задължението поето с т. 1.3, буква „а“ от сключения между комисията и „С.Н.“ АД договор за възлагане на обществена поръчка /макар и да не е изрично цитиран без съмнение се има предвид – договора от 06.02.2021 г./ посочва склад – „К.-П.“ ЕООД с адрес – гр. София, ул. „••••••• където да се осъществи съхранението на уговорените за доставяне по договора устройства за машинно гласуване. За да се отговори, дали се касае до доброволно изразено желание от ЦИК за встъпване в мандатно правоотношение със „С.Н.“ АД или до действие, което е предприето от комисията в изпълнение на нейно задължение за оказване на съдействие относно съхранението на отговорно пазене на СУЕМГ предмет на доставка по договора от 06.02.2021 г. – така т. 1.3. буква „а“ е необходимо да се направи анализ на посочената клауза и правните последици, които тя създава за страните обвързани от нея. Касае се до договорен текст уреждащ част от предмета на договора, а именно - поетото от изпълнителя към възложителя задължение за съхраняване на отговорно пазене на СУЕМГ предмет на доставката в склад или складове, които са посочени от възложителя, както и при транспортирането им до секционните избирателни комисии по чл. 212 ИК в цялата страна и обратно, както и в помещенията на СИК до окончателното им предаване на възложителя. Видно от формулираното съдържание на тази уговорка задължението на ЦИК е да посочи мястото, където да бъде извършвано съхранението на подлежащите на доставяне СУЕМГ. Същото следва да се разбира, като необходимост от оказване на съдействие от кредитор за изпълнение на поето от длъжник договорно задължение за осъществяване дейност по съхраняване на определени вещи – устройства за машинно гласуване, като това съдействие се свежда до ясно посочване на складовото помещение чрез изясняване на неговия адрес и стопанин. В случая именно това е било направено от ответната комисия с писмото от 16.02.2021 г., като е конкретизиран склада, в чиито помещения следва изпълнителя по договора от 06.02.2021 г. да осъществи съхранение на отговорно пазене на подлежащите на доставяне от него 9 600 броя СУЕМГ. Това, че в договора от 06.02.2021 г. няма изрична уговорка, за чия сметка ще бъде възнаграждението, което евентуално ще се следва за наемането на складови площи за осигуряване на договореното съхраняване на подлежащите на доставяне вещи не може да се разглежда, като наличие на интерес за ответната комисия да встъпи в договор за поръчка, като възложи правните действия по сключване на договор за складиране на същите със собствения на посочения в писмото от 16.02.2021 г. склад, съответно след сключването на този договор от 05.02.2021 г. се приеме, че ищеца е приел да изпълни поръчката, с което мандатното правоотношение между тези два субекта се е породило. Волята на ответника изразена в писмото от 16.02.2021 г. не съставлява отправяне на предложение/оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД за сключване на договор за поръчка с ищеца, а се явява поведение насочено към изпълнение на вече поето задължение за съдействие, което му е вменено съгласно чл. 1.3. от договора сключен на 06.02.2021 г. Нещо повече, дори и да се приеме, че изявлението от 16.02.2021 г. има характера на предложение за сключване на договор за поръчка по чл. 285 ЗЗД, то соченото от ищеца действие по неговото приемане изразяващо се в сключване на договор за наемане на складовите площи с „КРАГО- ПАРТНЕР“ ЕООД няма как да се кредитира за такова, доколкото се е реализирало на 05.02.2021 г., а именно към момент предшестващ соченото за предложение писмо от 16.02.2021 г. на ЦИК. Процесът по сключване на договор с отправяне на предложение и неговото приемане уреден в чл. 13-14 ЗЗД ясно предвижда, че първо по време следва да е предложението, а след това неговото приемане. От съществено значение в случая е, че към коментираните дати, а и до 04.07.2021 г. титуляр на правото на собственост върху уговорените за доставяне и впоследствие доставени 9 600 броя СУЕМГ се явява ищеца – „С.Н.“ АД и в качеството му на техен собственик, ето защо именно негов е интереса от това те да бъдат съхранявани съгласно изискванията разписани в договора от 06.02.2021 г., считано до момента на преминаване на собствеността в правната сфера на купувача – ЦИК. В тази връзка разходите за съхранението и опазването на тези вещи са за актуалния собственик, а не за бъдещия такъв. Така изложеното мотивира настоящия състав да формира решаващ извод, че „С.Н.“ АД и ЦИК не са обвързани с валидно сключен договор за поръчка с предмет – възлагане правно действие по сключване на договор за складиране на 9600 броя СУЕМГ в склад на „К.- П.“ ЕООД, което изключва пораждането на облигационни задължения за ЦИК да плаща за разходите по съхранение на тези вещи в наетия от „С.Н.“ АД склад, съгласно договор от 05.02.2021 г. Това прави предявения на основание чл. 285 ЗЗД главен осъдителен иск за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 791 965, 81 лв. – представляващо подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на възложени действия по договор за поръчка с предмет на възлагане - осигуряване съхранението на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, състоящи се в заплатени разходи за ангажиране на складови площи за складиране на посочените 9 600 броя СУЕМГ за времето от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г. недоказан в своето основание, което налага неговото отхвърляне с настоящото решение. Кумулативно съединения към главния иск с правно основание по чл. 285 ЗЗД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава /1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 28 363, 75 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г./ в плащането на главното вземане за подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на договор за поръчка също следва да бъде квалифициран, като недоказан, тъй като за да възникне производното право да се получи обезщетение за забава е необходимо да е налице ненавременно плащане на лихвоносен главен дълг. Доколкото такъв лихвоносен главен дълг – парични вземания за разноски направени при изпълнение на сключен договор за поръчка изобщо не се установява да е възниквал в правната сфера на сочещият се за кредитор - „С.Н.“ АД, то няма и надлежно основание да се изисква неговото плащане, респективно да се търси обезщетение за забава, поради закъснение в това плащане. С оглед на изложеното съединения за кумулативно разглеждане към главния иск по чл. 285 ЗЗД акцесорен осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователен и следва да бъдат отхвърлен с настоящото решение. Отчитайки това, че предявения за разглеждане главен иск по чл. 285 ЗЗД е приет за неоснователен, то за съда се поражда процесуалното основание да пристъпи към разглеждане на съединените при условията на предпочитане евентуални искове с правно основание, както следва: 1./ предпочитан евентуален иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане, състояща се в заплатените разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г. и 2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 – представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главното вземане в размер на 58 826, 50 лв., която се следва за периода от 02.04.2021 г. до 04.05.2022 г. За да се породи в полза на ищеца евентуално заявеното парично вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД с източник – водене на чужда работа без пълномощие трябва да е реализиран фактически състав изискващ настъпването в тяхната пълнота на следната група от материални предпоставки: предприета от ищеца в интерес на ответника работа, изразяваща се в осигуряване съхраняването на склад на 9600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г.; работата да е водена уместно, както и да е била добре управлявана в интерес на ответника; във връзка с осъществяването на тази работа ищецът да е направил разходи /необходими и/или полезни, без калкулиране на търговска печалба/, както и размерът на тези разходи; настъпване изискуемост на вземането за възстановяване на така направените разходи. Гестията е извъндоговорен източник на облигационно правоотношение и по дефиниция предполага липсата на постигнато между страните съгласие за извършването на действия, полезният ефект от които да се отрази в чужда правна сфера. Следователно, за да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета работа (правни или фактически действия) в чужд интерес, т. е. благоприятните последици от тези действия да настъпват не в правната сфера на извършилото ги лице; действията да са предприети с намерение да се управлява чужда работа и доброволно - без съществуването на правоотношение (независимо от правопораждащия го фактически състав), което да поражда задължение за извършването им. При тези предпоставки, за субекта, в чиято правна сфера са резултирали действията, законът предвижда да се поражда задължението, ако работата е предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им (чл. 61, ал. 1 ЗЗД). Легитимацията си на носител на права по водене на чужда работа без пълномощие ищецът извежда от това, че за периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г. е заплащал всички разходи по съхранение на устройствата предмет на уговорена доставка с договора от 06.02.2021 г., като поддържа да е правил това в чужд интерес – този на ЦИК, тъй като задължение на последния било според цитирания договор да осигури склад и свързаните със склада логистични дейности за съхранение на 9600 броя СУЕМГ. Сключвайки на 05.02.2021 г. с „К.-П.“ ЕООД договор с предмет наем и логистично обслужване ищецът сочи, че е действал като гестор именно за да охрани интереса на доминуса - ЦИК. Тези твърдения насочени към пораждане на обезщетение по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД обаче не се установяват от събраните по делото доказателства. В договора от 06.02.2021 г., както вече се обсъди при разглеждане на главния иск по чл. 285 ЗЗД няма предвидено задължение за възложителя ЦИК да съхранява след доставянето им в Р. България и до прехвърляне на правото на собственост върху тях – договорените 9600 броя СУЕМГ, респективно след настъпване прехвърлянето на собствеността на тези обекти от продавач на купувач договора в тази му част следва да се счита за прекратен, поради изчерпване на неговия предмет. Единственото задължение на възложителя, което му е вменено съгласно текста на т. 1.3 „а“ от съглашението се изчерпва до това да посочи склад за съхранение на 9600 броя СУЕМГ подлежащи на доставяне от „С.Н.“ АД. От събраните по делото доказателства няма съмнение, че това е било направено на 16.02.2021 г. Следователно не може да се даде вяра на позоваването на „С.Н.“ АД, че сключвайки договора на 05.02.2021 г. с „К.-П.“ ЕООД за наем и логистично обслужване е действал не в свой, а в чужд интерес - този на ответника ЦИК, респективно доброволно, а не при установено в негова тежест изрично задължение резултат от сключен и действащ договор от 06.02.2021 г. с ЦИК. Тъкмо за да се обезпечи поетото в процедурата по обществена поръчка задължение за съхранение на отговорно пазене на подлежащите на доставяне 9 600 броя СУЕМГ, което е намерило своето договорно изражение в текста на т. 1.3 „а“, като резултат от тази процедура е бил сключен договора за обществена поръчка от 06.02.2021 г. Дори обаче да се приеме, че ЦИК в качеството му на страна по договора от 06.02.2021 г. е поел задължение към „С.Н.“ АД да осигури място за съхранение и логистично обслужване на подлежащите на доставяне 9600 броя СУЕМГ, то евентуалното неизпълнение на така поетото задължение и заместването му, като изпълнение от „С.Н.“ АД възможността няма да създаде за същия право да получи направените разходи във връзка с това съхранение на поддържаното извндоговорно основание, каквото е гестията, а би го легитимирала да търси възстановяване на тези разходи под формата на имуществени вреди - претърпени загуби от евентуалното виновно неизпълнение на договора от страна на възложителя. На следващо място относно правото да се получи обезщетение по реда на чл. 61, ал. 1 ЗЗД и с оглед заявения исков период, включващ времето и след 05.07.2021 г., считано от която дата съдът приема, че успешно е реализирано преминаването на правото на собственост от „С.Н.“ АД в полза на ЦИК до 31.12.2021 г. /крайния момент на предявената искова претенция/, настоящият състав намира следното: Към 05.07.2021 г. с оглед постигане на преследвания с договора резултат – прехвърляне на собствеността върху 9 600 броя СУЕМГ предмет на продажба, сключеният на 06.02.2021 г. комплексен договор е прекратил своето действие в тази си част. Същевременно към този момент „С.Н.“ АД се е намирал в правоотношение с „К.-П.“ ЕООД, което е продължило и след постигане на един от договорените по комплексното правоотношение облигационни резултати – този по придобиване правото на собственост от купувача на 9600 броя СУЕМГ. Понеже правоотношението за наем и логистично обслужване е създадено с договор сключен на 05.02.2021 г., като по него „С.Н.“ АД е наемател на складовите площи/възложител на логистичните услуги, то за да може работата, която до 04.07.2021 г. е била водена в собствен на „С.Н.“ АД интерес, съответно полезния ефект от нея да се приеме да се е трансформирал в полза на другиго – ответника, за когото се изясни, че считано от 05.07.2021 г. е станал носител на правото на собственост върху съхраняваните в склада 9 600 броя СУЕМГ е необходимо тази промяна да бъде еднозначно манифестирана от „С.Н.“ АД към ЦИК, защото само така намерението за промяна в адресата, в чиято полза се управлява работата ще произведе желания от института на гестията ефект. Подобно изявление за промяна в намерението на „С.Н.“ АД, в чии интерес занапред ще се води работата по съхранение на 9 600 броя СУЕМГ след преминаване на собствеността в правната сфера на купувача – ЦИК, считано след 05.07.2021 г. от събраните по делото доказателства не се разкрива да е адресирано към сочения за доминус по гестията – ЦИК. Заключението от това поведение на „С.Н.“ АД е, че и след датата 05.07.2021 г. той е продължил да осъществява дейността по съхранение на 9 600 броя СУЕМГ и да заплаща разходите за същата съгласно договора си от 05.02.2021 г. с „К.-П.“ ЕООД без да е манифестирал промяна в намерението си въпреки настъпилото прекратяване на договора от 06.02.2021 г. в частта за доставка на 9 600 лв., поради неговото изпълнение и преминаване на собствеността върху тези вещи в патримониума на купувача. Установява се и това, че считано от 01.10.2021 г. между „К.-П.“ ЕООД и ЦИК, съгласно сключен между тях на 12.11.2021 г. договор се е породило облигационно правоотношение с комплексен предмет – складиране, товаро-разтоварни услуги и допълнителни логистични услуги, които са собственост на възложителя или са под негово законно разпореждане, като според този договор възложителя ЦИК е приел да заплаща месечно възнаграждение. Това обстоятелство създава допълнителен аргумент за липса на успешно реализирал се фактически състав по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за периода, считано от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. поддържан в ИМ, тъй като за този период дейността по складиране и логистично обслужване на 9 600 броя СУЕМГ вече е поета пряко от ответника – ЦИК, като същия поема и отговорността да покрива и възникващите във връзка с извършването на тази дейност разходи. Тоест няма как да се приеме, че по отношение на същата работа и ищеца извършва разходи, които следва да му се възстановят от ЦИК. В обобщение при проследяване на изискуемите материални предпоставки от правото на иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД съдът констатира, че няма реализация на същите по отношение на претенциите за възстановяване на разходи заявени от „С.Н.“ АД към ЦИК, които да са направени към който и да е било момент обхващан от очертания с исковата молба период – от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., предвид което тази парична претенция се явява изцяло недоказана в своето основание и подлежи на отхвърляне. Кумулативно съединения към предпочитания евентуален иск с правно основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за забава /1 000, 00 – представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главното вземане в размер на 58 826, 50 лв., която се следва за периода от 02.04.2021 г. до 04.05.2022 г./ в плащането на главното вземане за дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане също следва да бъде квалифициран, като недоказан, тъй като за да възникне производното право да се получи обезщетение за забава е необходимо да е налице ненавременно плащане на лихвоносен главен дълг. Доколкото такъв лихвоносен главен дълг – дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане изобщо не се установява да е възниквал в правната сфера на сочещият се за кредитор - „С.Н.“ АД, то няма и надлежно основание да се изисква неговото плащане, респективно да се търси обезщетение за забава, поради закъснение в това плащане. С оглед на изложеното съединения за кумулативно разглеждане към предпочитания евентуален иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД акцесорен осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователен и следва да бъдат отхвърлен с настоящото решение. Отчитайки това, че предявените за разглеждане предпочитани евентуални искове по чл. 61, ал 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД бяха приети за неоснователни, то за съда се поражда процесуалното основание да пристъпи към разглеждане на съединените при условията на непредпочитани евентуални искове с правно основание, както следва: 1. непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г.; и 2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 791 965, 81 лв. / обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, която се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. Качеството си на кредитор за парично обезщетение произтичащо от допуснато неоснователно обогатяване по реда на чл. 59 ЗЗД ищеца извежда при твърдения, че ответната комисия се е обогатила без да има основание за сметка на дружеството- ищец, което е се е оказало в положение на обедняване, което се изразява в размера на заплатените от негова страна в полза на стопанина на склада – „К.-П.“ ЕООД парични суми, чиито общ размер възлиза на 791 965, 81 лв. – представляващи начислените стойности по фактури за наем на складови площи и свързаните с това логистични дейности, като същите тези разходи са били спестени от ответника. При тези си твърдения за да докаже възникването на право да получи обезщетение за неоснователно обогатяване в тежест на дружеството-ищец е да разкрие в условията на съвкупност следния кръг от материални предпоставки: извършването от негова страна на разходи с оглед осигуряването на съхраняването на склад на 9600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г.; 2) размерът на обогатяването на ответника и респективно обедняването на ищеца поради извършването на посочените разходи за съхранение на 9600 броя СУЕМГ, както и наличието на пряка причинна връзка между състоянията на настъпило обедняване и обогатяване. В решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС по задължителен начин е разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. С оглед продължителността на периода на заявената претенция 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г. и събраните в хода на съдебното дирене доказателства свързани с облигационните отношения създадени между страните по делото и поетите с тях права и задължения, както и с оглед установените вещни права на собственост, съдът намира, че следва да разгледа предявената претенция по чл. 59 ЗЗД, като обсъди наличието на необходимия фактически състав за нейното възникване в три обособени периода от време: от 05.02.2021 г. до 04.07.2021 г., от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. За периода от 05.02.2021 г. до 04.07.2021 г. за ищеца няма настъпило състояние на обедняване за сметка на постигнато обогатяване при ответника с размера на платените възнаграждения за складови услуги в полза на „К.-П.“ ЕООД. За този период ЦИК без съмнение не е придобил качеството на собственик върху 9 600 броя СУЕМГ, които са предмет на сключения договор за доставка от 06.02.2021 г. Нееднократно по-горе в изложението бе аргументиран момента на преминаване на собствеността върху договорените за доставка 9600 броя СУЕМГ от продавача в полза на купувача и това е датата – 05.07.2021 г., когато е платена предвидената за тях продажна цена. Преди този момент собственици на доставените устройства са „С.И.Х.“ Б. В. за времето между 05.02.2021 г. и 24.03.2021 г. и „С.Н.“ АД за времето между 25.03.2021 г. и 04.07.2021 г., доколкото „С.Н.“ АД се установява да е закупила от „С.И.Х.“ Б. В. коментираните устройства с договор от 25.03.2021 г., като с него е налице уговорка за незабавно преминаване на собствеността върху купувача. В качеството им на собственици задължение именно на тези две дружества за съответните периоди е да покриват разходите по складиране и логистично обслужване на 9 600 броя СУЕМГ. И тук е важно да се отбележи, че института на неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на облигационни отношения, като същият не се повлиява от правата и задълженията, които страните имат по евентуално учредени и изпълнявани между тях договорни правоотношения. В този смисъл поетите с договора от 06.02.2021 г. права и задължения между „С.Н.“ АД и ЦИК, респективно тяхното неизпълнение ако има такова – неизпълнение на евентуално поето от ЦИК задължение да съхранява за своя сметка доставените 9 600 броя СУЕМГ до момента на придобиване на собствеността върху тях и поемането на това задължение от другата страна без тя да е адресат по него не може да рефлектира в пораждане на вземане за неоснователно обогатяване. Ако има вземане, то ще е такова за вреди за претърпени загуби от допуснато неизпълнение на договорно задължение. Многократно обаче вече се обсъди какъв е обхвата на задълженията на купувача и възложител ЦИК по отношение на складирането на 9 600 броя СУЕМГ, които са предмет на доставка по договора от 06.02.2021 г. до момента на придобиването на собствеността върху тях, а именно – това е задължението за оказване на съдействие на „С.Н.“ АД като му се посочи склад, където да бъдат съхранявани тези устройства. Самото задължение по тяхното съхранение според уговореното в коментираното съглашение е на „С.Н.“ АД и тя трябва да го осигури с произтичащите от това последици – плащане на цената – наем и такси за логистично обслужване в склада. Предвид изложеното в периода от 05.02.2021 г. до 04.07.2021 г. няма хипотеза на допуснато състояние на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца и парично обезщетение за този период по смисъла на чл. 59 ЗЗД не се следва в полза на „С.Н.“ АД. За периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. ответника –ЦИК макар и да има качеството на собственик върху 9 600 броя СУЕМГ и да се установява да е държал същите за съхранение в склада упоменат от ищеца, то доказва и това, че е встъпил в договорно правоотношение със субекта осъществяващ оперативното стопанисване на складовата дейност - „К.-П.“ ЕООД и на това основание е започнал да плаща директно на предоставящия складовите услуги тяхната фактурирана стойност. В този контекст не може да се приеме, че е налице състояние на обогатяване при ответника ЦИК за сметка на обедняване на ищеца - „С.Н.“ АД. Ако последното дружество е продължило да прави разходи за услуги идентични с тези договорени от ЦИК по отношение на доставените 9 600 броя СУЕМГ и да ги заплаща на „К.-П.“ ЕООД, то не ЦИК е субекта обогатил се за негова сметка. Предвид изложеното и в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. няма хипотеза на допуснато състояние на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца и парично обезщетение за този период по смисъла на чл. 59 ЗЗД не се следва в полза на „С.Н.“ АД. Различно обаче е правното положение на страните за периода от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г. За това време ЦИК вече е придобил качеството на собственик на 9 600 броя СУЕМГ доставени му съгласно договора от 06.02.201 г. от „С.Н.“ АД, като с придобиването на това качество действието на комплексната облигационна връзка относно предмета й в частта по продажба на същите се е прекратило, поради пълното му изпълнение. С това прекратяване се преустановява и обвързаността по съпътстващите задължения свързани с осъществяване на този облигационен резултат, като сред тях е и задължението на „С.Н.“ АД да съхранява с произтичащите от това последици вещите предмет на доставката по договора. Следователно от 05.07.2021 г. задължението за съхраняването на 9 600 броя СУЕМГ в склада на „К.-П.“ ЕООД на общо основание се носи от техния нов собственик – ЦИК. Разходите за това съхранение също следва да бъдат понесени именно от него, а не от предходния собственик - „С.Н.“ АД. По делото се доказва, че „С.Н.“ АД е продължил да покрива тези разходи и за периода от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г., като е правел това в изпълнение на сключен между него и „К.-П.“ ЕООД договор за наем и логистично обслужване от 05.02.2021 г. Няма спор между страните за това, че за периода от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г. 9 600 броя СУЕМГ придобити в собственост от ЦИК са били складирани в склада стопанисван от „К.-П.“ ЕООД в гр. София. Спорно е обаче това какъв е размерът на извършените именно за съхранение на 9 600 броя СУЕМГ в посочения период разходи от страна на „С.Н.“ АД, като ответника смята, че с оглед доказателствата по делото тези разходи се свеждат само до цената плащана за наетите складови площи, но не и до други допълнителни логистични услуги предлагани в склада, тъй като от анализа на издадените фактури и описите към тях не могло да се установи, че те са били осъществявани единствено с оглед съхранението на придобитите от ЦИК 9 600 броя СУЕМГ, доколкото „С.Н.“ АД е ползвала този склад и за съхраняване на други свои активи, в.т.ч. други количества СУЕМГ. От заключението по допуснатата счетоводна експертиза, в т.ч. от изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че фактурирането на складовите услуги от доставчика им - „К.-П.“ ЕООД става през месеца следващ този, за който е предоставена услугата. Така за месец – юли 2021 г. наемът на складова площ фактуриран към „С.Н.“ АД е в размер на 36 539, 33 лв., а цената за допълнителните услуги 84 771, 43 лв., като това е станало с фактура издадена на 08.08.2021 г.; за месец – август 2021 г. наемът на складова площ фактуриран към „С.Н.“ АД е в размер на 36 539, 33 лв., а цената за допълнителните услуги 0, 00 лв., като това е станало с фактура издадена на 08.09.2021 г. и за м. септември 2021 г. наемът на складова площ фактуриран към „С.Н.“ АД е в размер на 35 360, 64 лв., а цената за допълнителните услуги 2 410, 56 лв., като това е станало с фактура издадена на 08.10.2021 г. Вещото лице е направил обобщение на данните за стойностите на отделните видове услуги предоставени от „К.-П.“ ЕООД през м. юли, август и септември 2021 г., като от тяхното съдържание освен за наем на складови площи се констатира фактуриране и на следните видове допълнителни услуги: складиране извън зона за съхранение пале/ден; прием експедиране на машини на палет; трансфер от/до зона за сглобяване на палет с машини; формиране и фолиране на палет; вход/изход на единична машина на ръка; администриране на заявка за вход/изход или трансфер; въвеждане на пълна логистична информация за машините; сканиране на сериен номер-пале; допълнителна охрана; управление на отпадъците от дейността по асамблиране и подготовка на машините; организиране и синхронизиране на експедицията и приема в деня преди и след изборите; наем на ръчна палетна количка за ден; наем на машина за фолиране за ден; стреч фолио за фолираща машина. От анализа на реквизитите на фактурите и придружаващите ги описи вещото лице не е открил информация, че същите касаят конкретен договор или пък количество СУЕМГ – 9 600 броя. Макар и това да е вярно, то следва да се има предвид отразеното във водената между ЦИК и „К.-П.“ ЕООД кореспонденция в писмо от 01.09.2021 г. и отговор по него от 14.01.2021 г. С писмото си от 01.09.2021 г. ответника-ЦИК изрично запитва стопанина на склада относно обстоятелството по складираните в този склад 9 600 броя СУЕМГ явяващи се негова собственост и изпращането на фактура със стойността на складовите услуги по съхраняването на устройствата за периода от 05.07.2021 г. до 31.08.2021 г. и цел тяхното разплащане. В дадения отговор е видно, че „К.-П.“ ЕООД се е позовал на това, че за тези услуги вече е издал към „С.Н.“ АД две фактури, а именно № 0000614016 и № 000616097, като първата от тях касае наема на складова площ през м. юли 2021 г., както и услуги по товаро-разтоварни дейности и складови манипулации във връзка с предвидените избори /очевидно се има предвид насрочените за 11.07.2021 г. избори за народни представители/, а втората от тях се отнася само за наема на складова площ за м. август 2021 г. Тези две фактури са издадените на 08.08.2021 г. и 08.09.2021 г. Настоящият състав намира, че с оглед именно на тези изявления на стопанина на склада - „К.-П.“ ЕООД и ЦИК изрично е изяснено от издателя на фактурите, че се касае именно до съхранението на 9 600 броя СУЕМГ по договор сключен със „С.Н.“ АД, а не и за някакви различни от тях вещи. Относно услугите също е посочено, че става дума за цена за складиране и допълнителни складови услуги – последните свързани основно с експедицията на машините за изборите през м.юли 2021 г. и тяхното обратно приемане в склада. Макар и да няма конкретна кореспонденция и за фактурата издадена на 08.10.2021 г. от „К.- П.“ ЕООД към „С.Н.“ АД, то не би трябвало да се внася съмнение, че и тя касае фактуриране на услуги във връзка с складирането на въпросните 9 600 броя СУЕМГ поверени за пазене на „К.-П.“ ЕООД с договора от 05.02.2021 г. В обобщение при съвкупния анализ на събраните доказателства свързани с размера на направените от „С.Н.“ АД разходи за съхранение на 9600 броя СУЕМГ за м. юли, август и септември 2021 г. се констатира, че техния размер възлиза на сумата от общо 195 621, 29 лв. и са били платени от „С.Н.“ АД в полза на „К.-П.“ ЕООД на датите – 31.08.2021 г., 01.10.2021 г. и на 31.12.2021 г. Предвид това, че собствеността върху тези вещи е преминала в правната сфера на ЦИК, считано от 05.07.2021 г., то именно от този момент същия се явява отговорен за разплащане на разходите за тяхното съхранение в склада на „К.-П.“ ЕООД, а за периода от 01.07.2021 г. до 04.07.2021 г. това си остава задължение на предишния собственик - „С.Н.“ АД. Размерът на разходите за така посочения период 01.07.2021 г. до 04.07.2021 г. изчислен пропорционално съобразно 31 дни от месец юли показва, че те възлизат на 3 913, 39 лв. за ден, което означава, че за 4 дни те възлизат на 15 653, 56 лв. Тази сума следва да се приспадне от общата сума на разходите за м. юли, август и септември възлизаща на 195 621, 29 лв., като формираната разлика от 179 967, 73 лв., която именно се явява размера на дължимото парично обезщетение по смисъла на чл. 59 ЗЗД, с която сума ЦИК се е обогатил за сметка на „С.Н.“ АД. При това положение предявения при условията на частичност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен при условията на частичност иск се явява доказан до пълния му предявен частичен размер от 26 000 лв. и за периода от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г., в която му част иска следва да бъде уважен и ответника осъден за посочената сума, респективно за периодите от 05.02.2021 г. до 04.07.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. искът по чл. 59 ЗЗД, поради своята недоказаност следва да бъде отхвърлен. Като законна последица от позитивното произнасяне по иска за присъждане на сумата от 26 000 лв. следва към нея да се присъди и изрично поисканата от ищеца законна лихва за периода от 04.05.2022 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния дълг /в случая сумата от 26 000 лв./. Относно предявения при кумулативно съединяване към иска с правно основание чл. 59 ЗЗД непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 791 965, 81 лв. / обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, която се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г., съдът намира следното: Необходимо е да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал.1 ЗЗД, въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за неоснователно обогатяване следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари, неоснователно обогатилият се ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора - в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., I. г.о. В изложения по-горе смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В случая кредитора по вземането за неоснователно обогатяване сочи да е поставил неоснователно обогатилия се ответник в положение на забава с отправена до него писмена покана от 22.07.2021 г. Тази писмена покана обаче няма как да изиграе ролята на такава по чл. 84, ал. 2 ГПК, защото предшества момента на възникване на вземанията за неоснователно обогатяване, които се полагат на ищеца по реда на чл. 59 ЗЗД, тъй като тези вземания са възникнали от момента на плащането от ищеца на разходите за съхранение на СУЕМГ по фактурите касаещи складирането на 9600 броя СУЕМГ за месеците – юли, август и септември, като това е станало на датите – 31.08.2021 г., 01.10.2021 г. и на 31.12.2021 г., което е все след момента на сочената покана. Тоест последната не би могла да постави в положение на забава ответника ЦИК относно установените за дължими обезщетения по чл. 59 ЗЗД и да създаде за носителя им - „С.Н.“ АД право по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да получи обезщетение за допуснато закъснение в тяхното плащане. По тази причина предявения непредпочитан иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява недоказан в своето основание и подлежи на цялостно отхвърляне. По разноските: Своевременно искане по чл. 81 ГПК /в последното проведено по делото съдебно заседание преди даване ход на устните състезания – 07.06.2024 г./ за присъждане на разноски за участие в производството е направено, както от ищеца така и от ответника. С приложен нарочен списък по чл. 80 ГПК ищецът посочва, че е направил разноски, както следва: 2 120 лв. – заплатена държавна такса, 12 500 лв. – възнаграждения на вещи лица за допуснати и приети след изслушването им експертни заключения по общо четири съдебни експертизи, както и сумата от 36 000 лв. – уговорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „К. и Г.“. Прегледа на събраните по делото доказателства показва, че така заявените разноски са реално извършени от страната, която претендира за тяхното присъждане, в частност адвокатското възнаграждение е уговорено съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 11.08.2022 г., като за неговата стойност е издадена фактура от 12.08.2022 г. с начислено ДДС, а така също е налице преводно нареждане, от което е видно, че договорния и фактуриран хонорар е платен от ищеца по банковата сметка на адвокатското дружество. Представителството по делото е извършено от адвокати, които са съдружници в това дружество. В обобщение на изложеното общия размер на сторените от ищеца разноски за участието му в производството пред настоящата инстанция възлиза на стойност от 50 620 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от предявените за разглеждане искове. С оглед начина на предявяване на исковете по делото /всеки един от исковете е предявен при условията на частичност/ е нужно да се поясни, че когато се касае до предявен частичен иск, то интересът по делото се определя от единствено от цената на заявената част, а не от целия й размер. Друга особеност в предмета на делото е, че е налице предявяване от ищеца на няколко главни иска към които са предявени при условията на предпочитане, респективно непредпочитане редица евентуални искове. В тези случаи отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на съединения евентуален такъв, респективно от изхода на делото по евентуалния ако същия е бил разгледан. Следвайки тези принципи на разпределение на разноските при заявената от ищеца искова защита и с оглед резултата от нея /уважени към отхвърлени разглеждани частични главни и евентуални осъдителни искове/ в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 8 201, 22 лв. Отговорността за заплащането на тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се понесе от ответника – ЦИК. С приложен нарочен списък по чл. 80 ГПК ответника посочва, че е направил разноски, както следва: 9 800 лв. – възнаграждения на вещи лица за допуснати и приети след изслушването им експертни заключения по общо три съдебни експертизи, както и сумата от 334 575, 64 лв. – уговорено и заплатено от ответната комисия адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско съдружие „Г. и партньори“. Прегледа на събраните по делото доказателства показва, че така заявените разноски са реално извършени от страната, която претендира за тяхното присъждане, в частност адвокатското възнаграждение е уговорено съгласно сключен договор за правна помощ от 17.06.2022 г., като за неговата стойност са издадени две фактури: от 20.06.2022 г. за сумата в размер от 167 287, 82 лв. с вкл. ДДС – първо плащане по договора и от 14.07.2022 г. за сумата в размер от 167 287, 82 лв. с вкл. ДДС – второ плащане по договора. С платежни нареждания от 06.07.2022 г. и 29.07.2022 г. така уговорения и фактуриран адвокатски хонорар е бил платен от възложителя на адвокатската услуга ЦИК в полза на Адвокатско съдружие „Г. и партньори“. Установява се, че единият от процесуалните представители на ответника – ЦИК е адвокат В. Г., която участва в посоченото съдружие. В обобщение на изложеното общия размер на сторените от ответната комисия разноски за участието й в производството пред настоящата инстанция възлиза на стойност от 344 375, 64 лв. Своевременно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК процесуалния представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заявен за присъждане от ответника, като е поискал неговото редуциране до размери съответни на фактическата и правна сложност на делото, като се вземе предвид цената на частите предявени за присъждане от общото вземане, тъй като именно те са предмет на разглеждане по делото, а не пълния размер на вземанията. На тези възражения представителите на ответника са репликирали с доводи, че се касае за дело с сериозна степен на фактическа и правна сложност, респективно при определяне на възнаграждението за адвокат, последното следва да се изчислява при отчитане на стойността на цялото вземане, а на частта от него, която се търси за присъждане с упражнения частичен иск. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С- 438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Ето защо съдът разглеждащ делото е свободен да направи преценка на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Тази преценка следва да се извърши съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Имайки предвид поотделно тези критерии съдът намира, че се касае до търговско дело с изключително висока фактическа и правна сложност – предмет на разглеждане са предявени при условията на кумулативно обективно и евентуално съединяване общо 22 частични осъдителни иска, като същите имат различни основания – договорни и извъндоговорни. Правата предмет на обсъждане са като облигационни, така и вещни и авторски. Налице са специфични въпроси от техническо естество, за чието разрешаване са използвани специални знания на вещи лица, а така също огледи на информационни артефакти в нарочна процедура извършена пред съда и с участието на процесуалните представители на страните, упражнени и разгледани са множество и разнородни по своята правна природа възражения, събрани и анализирани са значителен обем от счетоводни документи, ползвани са специални оценителски знания. По делото са проведени общо осем съдебни заседания, като общия доказателствен материал – на хартиен и електронен носител надхвърля 25 000 листа. При така очертаната фактическа и правна сложност съдът намира, че за положения адвокатски труд пред настоящата инстанция справедливия и обоснован размер е сумата от 100 000 лева без ДДС, или 120 000 лв. с ДДС. За разликата над тази сума до уговорения и платен хонорар от 334 575, 64 лв. възражението за прекомерност въведено от ищеца съдът намира да е основателно. В допълнение следва да бъде изтъкнато и това, че разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от НМРАВ не следва да се прилага от съда при разпределяне на отговорността за разноски като противоречаща на чл. 78, ал. 3 ГПК. Правилата на чл. 78 ГПК се прилагат за всяка съдебна инстанция, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по предявените искове има право на разноски за производството пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от предявените искове. В посочената хипотеза при искове за парични вземания от значение е размерът на цената на иска, която според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е търсената сума. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение /Тълкувателно № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/. При изяснените размери на направените разноски и начина на тяхното изчисляване, включително и с оглед приетото възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ЦИК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 108 770, 39 лв. Отговорността за заплащането на тези разноски е на дружеството-ищец. Така мотивиран, Софийски градски съд