Решение № 597 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ищецът „Заложна къща Велес“ ООД твърди, че сключил договор за наем на търговско помещение, находящо се в гр. •••••••••••, ул. „•••••••••“ № ••. С оглед на това на ••••••• г. сключил застрахователна полица с рег. № ••••••••• Пожар и други рискове, с ответното дружество – Застрахователна компания „Евроинс“ АД от •••••••• г. до ••••••• г. Предметът на застрахователния договор бил опазването от погиването от случайни събития на движимото и недвижимо имущество, по което ищецът бил бенефициент /трето ползващо се лице/. Застрахованото имущество се намирало в гр. •••••••••••, ул. „•••••••••“ № ••: недвижимо имущество – търговско помещение – заложна къща, оборудване, електронна техника и оборудване. Наред с това в застрахователния договор била включена и допълнителна клауза /покрит риск В3 – злоумишлени действия на трети лица. На ••– ••••••• г. на смяна в заложната къща бил Д. Н. – ••••••, заедно с неговия приятел – Б. Б.. Около 04:00 ч. на ••••••• г. те чули шум, който идвал от южния вход на заложната къща и Н. погледнал през прозореца на вътрешния офис и видял, че южният вход гори, не след дълго токът в заложната къща спрял. В тази връзка незабавно сигнализирали на тел. 112 и на мястото пристигнали екип на РДПБЗН – Стара Загора, който потушили пожара и екип на Първо РУ на МВР – Стара Загора. Във връзка с горното, компетентните органи на МВР извършили оглед при който са установили, че вторият предпазител на ел. захранващо табло на кооперацията е бил свален, а до южния вход бил намерен флакон течности. Вследствие на пожара южния вход напълно обгорял, а пожарът се е разпространил към коридора. По случая било образувано ДП № ••••••/••••• г. по описа на Първо РУ на МВР – Стара Загора, преписка № ••••••/•••• г. по описа на ОП – Стара Загора. От събраните доказателствени материали се установявало, че малко преди избухване на пожара пред южния вход на заложната къща се намирали две лица. Единият от тях бъркал в чантата си, която носел и след това слязъл по стълбите на южния вход, след което лумнал пожара. След настъпването на горепосоченото застрахователно събитие незабавно уведомили ответното дружество. В тази връзка била заведена щета под номер № ••••••••• и техен представител посетил застрахования обект и съставил Констативен протокол от оглед. Видно от изготвения Констативен протокол от оглед на •••••• г. настъпилите материални щети били следните: 1. Измиване на опушени помещения – 100 м2; 2. Коридор: ремонт мазилка – 20 м2, грунд – 20 м2, летекс – 20 м2, подмяна на врата – 1 бр., плъзгаща се врата метална – 1 бр., решетка – 1 бр., подм. Врата – 1 бр., дървена плоскост – 5 м2; 3. Тераса: нова изолация – 10 м2; 4. Заложна къща: дограма остъклена PVC – 4 м2; 5. Горен етаж: подмяна на PVC дограма – 5 м2; 6. Общо почистване – ч.ч. – 10. След приключването на разследването и огледа от застрахователя, ищецът възложил на строителна фирма „•••••“ ЕООД да посети търговския обект и да изготви оферта за ремонт. След щателен оглед на причинените от злоумишлени действия на трети лица множество материални щети по сградата, електронната техника и оборудване в застрахования имот, била издадена оферта от ••••••• г., от която били видни всички необходими материали и труд /които са повече от констатираните от представителя на застрахователя/, за да се възстанови търговското помещение. Те са както следва: Почистване на изгоряла топлоизолация от EPS – 9 м2; Демонтаж на компрометирана стара топлоизолация – частично засегната – 7 м2; Дълбокопроникващ грунд – две ръце – 16 м2; направа на толозолация 5 см EPS, дюбелиране, шпакловка с мрежа – 16 м2; силикатна/силиконова фасадна мазилка 1 мм с цвят / в червена гама/ - 16 м2; Дълбокопроникващ грунд върху стара силикатна мазилка за покрива на обгорени площи – 24 м2; Фасаген по стара мазилка за възстановяване на фасада – 24 м2; Доставка и монтаж на блиндирана метална врата – екстериорна с висок клас на сигурност; Демонтаж на изгоряла дограма – 8,40 м2; Доставка и монтаж на дограма 70 мм – фасадна – 8,40 м2; Обръщане на прозорци – 14 м; Монтаж на ажурни метални решетки – 6 кг; Доставка, монтаж и демонтаж на скеле с височина 6 м – 7 ч/дни; Монтаж на водоокапващ ъгъл – 5,60 м; Възстановяване на зидария – тухли единични – 0,50 м2; Окабеляване на външно осветление /без осветителни тела/, кабел за камери за сигурност под топлоизолацията – FTP категория 6; Ръчно почистване на стени и тавани с телена четка, ъглошлайф – 34,50 м2; Дълбокопроникващ грунд по стени и тавани – 2 ръце – 34,50 м2; Шпакловка по стени и тавани – 34,50 м2; Доставка и монтаж на ъгли с мрежа за шпакловка – 6 м; Направа на нова ел. инсталация; Демонтаж на интериорна врата; Доставка и монтаж на интериорна врата; Латекс по стени и тавани – цвят от възложител – 34,50 м2; Почистване на обекта. След така извършените огледи и предоставянето на всички изискани документи, получил уверение от страна на ответника, че ще бъде преведено справедливо парично обезщетение за настъпилите имуществени вреди следствие на застрахователното събитие – пожар причинен от злоумишлени действия на трети лица. Вместо това на ••••••• г. получил писмо от ответника, в което било съобщено, че трябва да предостави постановление на прокуратурата. В тази връзка, ищецът незабавно подал молба до Районна прокуратура – гр. Стара Загора, с искане на необходимия ми документ, но било съобщено на ищеца, че тъй като разследването продължава не може да бъде издаден искания документ. Във връзка с горното на ••••••• г. получил Постановление за спиране на наказателното производство с № ••••••/•••• г. от ••••••• г. и своевременно го предоставих на ответника, койот отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 25 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5651,34 лв., представляваща частичен иск от общо 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на следното имущество: измиване на опушени помещения – 100 м2, коридор: ремонт мазилка – 20 м2, грунд – 20 м2, латекс – 20 м2, подмяна на врата – 1 бр., плъзгаща се врата метална – 1 бр., решетка – 1 бр., подм. врата – 1 бр., дървена плоскост – 5 м2, тераса: нова изолация – 10 м2, заложна къща: дограма остъклена РVC – 4 м2, горен етаж: подмяна PVC дограма – 5 м2, общо почистване – ч.ч. – 10, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие възникналия пожар, причинен от злоумишлени действия на трети лица от ••••••• г. по застрахователна полица с peг. № ••••••••• от ••••••• г., сключена с ответното дружество, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата /вж. протокол от о.с.з. от 12.05.2026 г. – налице бе изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК/. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за допустимост и неоснователност на иска. Оспорва действителността на застрахователния договор № ••••••••• от ••••••• г. в частта, в която се застрахова търговско помещение, находящо се на адрес: гр. ••••••••, ул. „•••••••••“ № ••, тъй като в тази си част договорът бил е сключен при липса на застрахователен интерес. В условията на евентуалност, в случай, че ищецът съумеел да докаже валидността на застрахователния договор, настъпването на застрахователното събитие, както и размера на вредите, по отношение на които правя възражение за прекомерност, то прави възражение и за това, че отговорността на застрахователя е ограничена до определената в договора сума /лимит на отговорност/, както и че е договорена допълнителна клауза за пропорционално обезщетяване по смисъла на чл. 389, ал. 2 от Кодекса на застраховането, съгласно която размерът на обезщетението се определя според съотношението между посочената в полицата застрахователна сума и възстановителната стойност на застрахованото имущество, а не покрива пълната загуба. Моли за отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Поддържа исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молби по хода на делото. Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителния иск е допустим /вж. уведомление за щета, л. 9 от делото/. С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото че 1/ има сключена застраховка за процесното търговско помещение със застрахователна полица № ••••••••• /така и застрахователна полица, вкл. приемо-предавателен протокол, л. 13-14 от делото/, 2/ че на 23-••••••• г. е имало пожар в процесния обект на ищеца, 3/ че по случая е образувано ДП № ••••••/••••• г. по описа на 01 РУ на МВР Стара Загора, което е спряно /така приложеното досъдебно производство/. Съгласно приложения по делото договор за наем от ••••• г. /л. 78 от делото/ собственикът на имота С. М. Т. /така нотариален акт, л. 6 от делото/ е отдал за временно и възмездно ползване процесния търговски обект на ищеца за срок от ••••• г. до ••••• г., като по делото е налице изрична декларация съгласие от собственика на имота от •••••• г. /л. 15 от делото/ ищецът да получи застрахователното обезщетение. Представена е и Инструкция за осигуряване на пожарна безопасност на ищеца, ведно с протоколи за извършена проверка /л. 9-12 от делото/. В Анекс № 1 /“Пожар и други рискове“/ към застрахователна полица № ••••••••• /л. 13 от делото/ е посочена застрахователната сума на съответното застрахователно събитие, като за застрахователния риск „пожар“ на търговското помещение определената застрахователна сума е в размер на 30 000,00 лв. В чл. IV, т. 4.1. клауза „Б“ /“Б1“/ на приложимите към застрахователния договор общи условия /л. 23-35 от делото/ покритите рискове природни бедствия са съответно са дефинирани като: буря, ураган, вифрушка, смерч, увреждане от падащи клони, дървета и др., градушка и последиците от нея, проливен дъжд, наводнение вследствие на природно бедствие. Представено е и Постановление за спиране на наказателното производство от ••••••• г. /л. 17-19 и л. 49-50 от делото/ и количественостойностна сметка на щетите /л. 20-21 от делото/. В протокол за оглед на щета по сключената имуществена застраховка от ••••••••• г. /л. 61 от делото/ страните по договора, констатирали описани щети сградата. Представена е и застрахователната преписка в цялост /л. 58-78 от делото/ съдържаща искане за определяне на застрахователно обезщетение, декларация, протоколи за оглед, уведомително писмо, писмо от МВР, декларация съгласие, оферта за доставка и монтаж на системи за сигурност, договор за наем на процесния обект, количествено-стойностна сметка, нотариален акт. Между страните не се спори, че застрахователят ЗД “Евроинс“ АД отказал да заплати обезщетение по образувана на 25.08.2023 г. Щета, въпреки представянето на всички документи от ищеца в отговор на искане /л. 16 и 62 от делото/. В производството са приети две заключения на строително-оценителни експертизи, първоначална и повторна. Първоначалната експертиза /л. 55-72 от делото/ дава заключение, че нанесените щети по застрахованото имущество са в общ размер на 4529,64 евро с ДДС /8855,45 лв.с ДДС/ или 3774,70 евро без ДДС, но така определеното обезщетение било към момента на подаване на исковата молба. Поради това бе назначено допълнително заключение, което в своя втори вариант /след изрични указания на съда в о.с.з. на 20.03.2026 г./ дава следното заключение – към датата на застрахователното събитие – ••••••• г. стойността на материалите и труда за възстановяване на вредите била следната – материали 2362,93 лв. /1208,15 евро/ и труд 1488,07 лева /760,84 евро/ или общо 3851,00 лв. - 1968,99 евро. Съгласно приложение към допълнителното заключение на експертизата цялото обезщетение било в размер на 6781,60 лв. с ДДС /3467,38 евро с ДДС/. В подробните си обяснения в о.с.з. на 12.05.2026 г. в.л. изясни, че разликата идва от следното обстоятелство – в т. 1 от заключението в.л. е дало единствено стойността на материалите и труда, но в. т. 3 от заключението кореспондиращо на представеното към експертизата приложение вече е изчислен целия размер на обезщетението необходимо за пълно възстановяване на вредите като освен сумите за материали и труд /1488,07 лв. и 2362,93 лв. – вж. съответните колони от приложението/ са прибавени и суми за механизация /68,17 лв./ и допълнителни разходи /1463,06 лв./, вкл. 5% печалба за изпълнителя. Така общо се получавала сумата от 6781,60 лв. с ДДС или 5651,34 лв. без ДДС, като след изясняване от страна на настоящия съд на ищеца, че същият в исковата молба е претендирал заплащане на суми без да сочи, че са с ДДС по реда на чл. 214 ГПК измени иска за сумата от 500,00 лв. на сумата от 5651,34 лв., която е стойността дадена от в.л. без ДДС и съгласно протоколно определение искът е предявен за сумата от 5651,34 лв. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право; 2/ настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок. С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието. Фактът на сключване на застрахователния договор, съответно застрахованото имущество и обхванатите с договора рискове – пожар, не е спорен между страните. В хода на делото се установи настъпването на застрахователното събитие. Възражението в отговора на исковата молба относно действителността на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес, респ. ищецът не е носител на претендираното материално право не се споделя поради следното – действително ищецът не е собственик, а наемател на процесния обект търговско помещение в гр. ••••••••, ул. „•••••••••“ № ••/така договор за наем от ••••• г., л. от делото/, но по делото се намира изрично съгласие от страна на собственика застрахователното обезщетение да бъде получено от ищеца /така декларация съгласи, л. от делото/. Поради тези факти настоящият съд приема, че в случая се касае за хипотеза на отклонение от общото положение при имущественото застраховане, че легитимиран да получи застрахователното обезщетение е само собственика на застрахованото имущество, декларацията-съгласие от 27.04.2018 г. воля на собственика на застрахованото имущество обезщетението да се получи от ползвателя на същото. Така напр. решение № 136/30.08.2013 г. на ВКС по т.д. № 1015/2010 г., II т.о., където се приема следното: „Доколкото застрахователният интерес е условие за действителност на договора /чл.391 ТЗ /отм.//, а по отношение на наемателя такъв несъмнено е налице поради облигационното му право върху застрахованата вещ, то последният може да се ползва от сключения без пълномощие застрахователен договор само при положение, че след като узнае за него, собственикът й изрази изрично съгласие конкретното обезщетение да бъде платено на страната, застраховала чуждо за нея имущество. Независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице /чл. 380, пр. 2 ТЗ отм./, или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице – мнимо представляващия го“. Уговорката ползвателят на имота да застрахова същия в своя полза и да получи застрахователното обезщетение не противоречи на императивни норми на закона, тъй като, в зависимост от преценката и интереса си в конкретния случай /сключен договор за възмездно ползване на имота за срок от 10 г., който собственикът несъмнено има интерес да продължи да действа/, собственикът на застрахованото имущество има право да посочи трето лице, което да получи застрахователното обезщетение. По аргумент от съществуването на възможност собственикът на имуществото да даде валидно предварително съгласие за застраховането му от трето лице ползвател, следва да се приеме за допустимо от правна гледна точка и собственикът да може предварително да се съгласи застрахователното обезщетение да се изплати на същото лице. Касае се за вътрешни отношения между страните по арендния/наемния договор, по силата на които помежду им се урежда валидно правото на арендатора/наемателя да получи застрахователното обезщетение при настъпил по отношение на застрахованото имущество покрит риск. В заключение, съдът намира, че за ищеца е съществувал застрахователен интерес от сключването на процесния застрахователен договора, с оглед изразената от собственика на имота воля дружеството да получи застрахователното обезщетение по същия, поради което и в отношенията между страните по конкретния застрахователния договор, легитимиран да получи застрахователното обезщетение се явява именно ищеца. Наличието на застрахователен интерес у ищеца в случая обосновава извод за действителност на процесния договор за имуществена застраховка, сключен с полица №....., в аспекта на нормата на чл. 349, ал. 2 КЗ /така изрично решение № 2/ 20.01.2023 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 626/2022 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 3642/21.11.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1267/2013 г., IV г.о./. Така и изрично решение № 156/04.01.2017 г. на ВКС по т.д. № 1948/2015 г., Iт.о. и сочената в него съдебна практика - лицето, договаряло със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ, е легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, само ако собственикът на вещта одобри договора /възможно включително след настъпване на застрахователното събития/ и, ако прехвърли вземането за застрахователното обезщетение в полза на застраховащия несобственик. При липса на одобрение на договора за имуществена застраховка от собственика на вещта, обаче, по отношение на договора за застраховка не настъпва валидиращата го предпоставка. Настоящият съд намира, че процесният случай попада в същата хипотеза - ищецът не е собственик на имота, сключил е договор за застраховка по отношение на чуждо имущество, затова и предвид наличието на одобрение на договора в хипотезата на чл. 402, ал. 2 Кодекса за застраховането, договорът за застраховка е действителен съгласно чл. 349, ал. 2 от същия кодекс, поради наличието на застрахователен интерес. Всичко изложено в предходния абзац е обобщено в решение № 309/05.11.2025 г. на ВКС по т.д. № 1493/2024 г., I т.о. по въпроса „Относно възможността лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, без цесия на права от собственика на застрахованото имущество“, като ВКС приема, че предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /чл. 399 Кодексът за застраховането/. Имуществените вреди, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 5 ДР на КЗ, представляват неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на имуществено благо, т. е. намаляването на актива или увеличаването на пасива на едно имущество. Законодателят е регламентирал и хипотези на застраховане на чужди вещи, като договорът се смята за сключен за чужда сметка /чл. 401, ал. 2, изр. 2 КЗ/. В хипотезата на сключване на застрахователен договор за застраховане на чуждо имущество без пълномощие, съгласно чл. 402, ал. 2 КЗ договорът е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество. По въпроса при застраховане на чуждо имущество кой има право да получи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС. При сключване на договор за застраховка на чуждо имущество без пълномощие, собственикът има право да одобри договора и да претендира плащане на застрахователно обезщетение в качеството си на застраховано лице /решение № 64/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 667/2009 г., І т.о./. Независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи на собственика на имуществото, освен ако договорът е сключен в полза на трето лице или ако собственикът изрично изрази воля обезщетението да бъде платено на трето лице /решение № 136/30.08.2013 г. на ВКС по т.д. № 1015/2010 г., ІІ т.о./ или цедира вземането си /решение № 34/27.04.2017 г. на ВКС по т.д. № 2385/2015 г., І т.о. и др. /. Независимо, че цитираната по-горе съдебна практика е постановена по спорове по КЗ /отм./, дадените принципни разрешения са относими и към имуществените застраховки по КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. /. Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че протоколът за оглед на щета по застраховката обективира обстоятелството, че застрахователят извънсъдебно е признал факта на увреждане на застрахованото имущество в резултат на застрахователни причини. Това изявление на ответника в частния свидетелстващ документ съставлява извънсъдебно признание на реализирането на покрит от застраховката риск, довел до повреждане на процесните сгради и ограда, което е достатъчно за извод предявеният иск да е доказан по основание. По отношение размера на застрахователното обезщетение, дължимо от „Евроинс“ АД, което е основният спорен по делото въпрос, вкл. второто възръжение на ответника в отговора на исковата молба за наличие на подзастраховане настоящият съд намира следното: Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди уврежданетода се приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 499, ал. 2 КЗ /норми с идентично съдържание/ - така решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о., решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 652/2009 г., І т.о, решение № 109/14.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 870/2010 г., I т.о., решение № 153/22.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 896/2010 г., I т.о. и др./. За постигане на горепосочената цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части или в конкретния случай - след настъпилия пожар следва щетите да се възстановят със същите характеристики на новото имущество. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ /чл. 273, ал. 2 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о./. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. ВКС трайно приема, че при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането /решение № 37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 г., І т.о., решение № 60135/15.11.2021 г. на ВКС по т.д. № 1821/2020 г., ІІ т.о. и други/. Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Поради това и стойността на вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без да се прилага коефициент на овехтяване. В този смисъл съдът намира, че от размерa на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали - решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о. и др. В настоящия случай за установяване действителната стойност на вредата от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е ангажирано заключение на в.л., като според основното и допълнително заключение на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза, прието като компетентно изготвено, вкл. подробните обяснения на в.л. в о.с.з., стойността за възстановяване на причинените вреди „по средни пазарни цени“ възлиза на 5651,34 лв. /без ДДС/, която сума включва цена на не само на материалите и труда /т. 1 от допълнителното заключение/, но и стойността на механизацията и допълнителните разходи, вкл. 5 % печалба, вследствие на което цялата дължима за отстраняване на вредата сума възлиза на отново на 5651,34 лв. без ДДС. А в. о.с.з. в.л. подробно изясни как е достигнало до извода за получената стойност, вкл. по поставените въпроси от ответника /молба, л. 116 от делото/. Предвид изложеното, при съобразяване нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ и с оглед събраните в процеса доказателства настоящият съд намира, че действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която ответникът дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 5631,34 лв. Наведеният от последния довод в исковата молба за несъответствие между претендираното обезщетение и действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е неоснователен. Определената от вещото лице стойност на вредата, включваща цена на включените материали и стойността на труда, вкл. механизация, други разходи и печалба, в горепосочения размер отговаря на изискването за привеждане на увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, вследствие отремонтирането му с влагане на нови части /без прилагане на коефициент за овехтяване/, поради което и представлява действителна стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ и база за определяне на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение /така и решение № 6373/12.12.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 12458/2021 г., решение № 1283/26.11.2024 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1665/2024 г., решение № 235/01.07.2024 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 317/2024 г./. В решение № 128/12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 969/2009 г., II т.о., постановено при действието на КЗ /отм./; , но с релевантност и при сега действащия КЗ, е разяснено, че не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, че застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите от застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ /имущество/, както и, че с оглед характера на застрахователното обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно - въз основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата. По възражението в отговора на исковата молба за наличие на „подзастраховане“, вкл. твърдението за договорена допълнителна клауза за пропорционално обезщетяване по чл. 389, ал. 2 КЗ: Ответникът с посоченото възражение въвежда спор относно действителната стойност на застрахованото имущество и оттам за размера на дължимото се обезщетение при настъпилото застрахователно събитие. Съобразно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ, подзастраховане е налице, когато уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор. Това означава, че за подзастраховане може да се говори, когато предмет на застрахователна защита са индивидуално определени или посочени по вид и количество родово определени вещи, с определена пазарна стойност към датата на сключване на договора, която може да бъде съпоставена със застрахователната сума /така напр. определение № 50112/06.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2768/2021 г., II т. о . / . С оглед трайната съдебна практика, обобщена в решение № 141/08.10.2015 г. на ВКС по т.д. № 2140/14 г., I т.о., застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В случая настоящият съд изцяло споделя изложеното в решение № 260064/05.02.2021 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1241/2020 г. чието разрешение е напълно приложимо в настоящата хипотеза - съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1, т. 5 и т. 6 КЗ, застрахователният договор следва задължително да съдържа данни за застрахователната сума и застрахователната стойност /действителна, възстановителна и/или договорна/. Според чл. 346 КЗ застрахователна сума /лимит на отговорност/ е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Застрахователната сума се определя въз основа на застрахователната стойност. При сравнението на разпоредбата на чл. 345, ал. 1, т. 6 КЗ с други правни норми - чл. 388, ал. 1 и 2, чл. 389 КЗ, чл. 400 КЗ и др., се налага извод, че съгласно действащия КЗ законодателят разграничава три различни вида застрахователна стойност: действителна, възстановителна и договорна. Определението за действителна застрахователна стойност се съдържа в чл. 400, ал. 1 КЗ - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 3 КЗ предвижда, че когато друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Дефиниция за възстановителна застрахователна стойност се съдържа в чл. 400, ал. 2 КЗ - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Договорната застрахователна стойност е тази, регламентирана с нормата на чл. 387, ал. 1 КЗ - страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага . Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните. Най-общо разликата между трите е, че при застраховане по действителна застрахователна стойност имуществото се оценява като се приспада овехтяването /изхабяването/, при застраховане по възстановителна застрахователна стойност овехтяване не се приспада, а при застраховане по договорната /договорената/ застрахователна стойност тя се определя по споразумение между страните, от което същите са обвързани и същата е фиксирана величина, която не може да бъде оспорвана, при настъпване на застрахователно събитие. В зависимост от вида на застрахователната стойност, по различен начин се определя застрахователната сума, съответнозастрахователната премия, както и застрахователното обезщетение, при настъпило застрахователно събитие. В случая, от представения по делото Анекс № 1 /застрахователната полица дори не е представена от страните/ - л. 13 от делото се установява, че страните са уговорили фиксиран размер на застрахователната стойност /т.е. неприложима е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ/. Конкретно е уговорена застрахователна сума за целия търговски обект от 30 000,00 лв. в хипотеза на „пожар“. Поради което неоснователно е искането на ответника да се определя застрахователно обезщетение в хипотеза на „подзастраховане“. От значение за настоящия спор са постигнатите изрични уговорки, обективирани в анекса. Както се каза в цитирания анекс ясно е посочена договорена стойност на търговския обект – при покрит риск „пожар“ – 30 000,00 лв. Тъй като в полицата е посочена единствено застрахователна сума - 30 000,00 лв., на основание чл. 400, ал. 3 КЗ следва да се приеме, че тя е определена въз основа на действителната стойност на имуществото, а и има изрично посочване в анекса, че застрахователната сума представлява действителната стойност. В хипотезата на реализиран конкретен застрахователен риск то установената по делото стойност на вредите от 5651,34 лв. не е по-висока от 30 000,00 лв. и подлежи на обезщетяване. Следователно при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е по пазарната му стойност /така решение № 2031/11.04.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 2149/2022 г./. Въпреки това дори и да се приеме напълно безкритично тезата в отговора на исковата молба за наличие на подзастраховане и уговорка за пропорционално обезщетяване /тъй като ответникът не представи нито едно доказателство за наличие на уговорка между страните в хипотеза на „подзастраховане“, нито представи общите си условия/ следва да се изясни, че в принципен аспект при подзастраховане /извън случаите на договорена застрахователна стойност/ застрахователят дължи обезщетение за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, при погиване или повреда на застрахователното имущество /така чл. 389, ал. 1 КЗ/. Ако застрахователният договор обаче е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, то в този случай застрахователят дължи обезщетение, което се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност /така чл. 389, ал. 2 КЗ/. В коментирания анекс е посочено, че договорът е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване. Според първоначалното заключение на вещото лице обаче по допуснатата съдебна експертиза, което настоящият състав напълно кредитира /а и отговорите на въпрос 2 и 3 не се оспорват от страните/, това съотношение е равно на коефициент 0,29518, получен като застрахователната сума /30 000,00 лв./. Използвайки този коефициент вещото лице е определило, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 8855,40 лв., което е по-високо от реално подлежащите на обезщетяване претърпени вреди от 5651,34 лв. и следователно посочената сума от 5651,34 лв. е изцяло дължима /така решение № 6875/10.10.2019 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 9439/2019 г./. В този случай действително застрахователното обезщетение се редуцира, но реално претърпените вреди не надхвърлят по размер застрахователната сума дори ако се приеме „подзастраховане“ /така решение № 626/18.05.2022 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 593/2022 г./. Т.е. дори да се приложи правилото на чл. 389, ал. 2 КЗ, според което застрахователното обезщетение не е равно на размера на действителната стойност на претърпяната вреда, а на процент от тази стойност, който се изчислява като съотношение между застрахователната сума и действителната стойност на имуществото и то изчислената в хипотезата на чл. 389, ал. 2 КЗ сума от 8855,40 лв. /така отговор на въпрос 3 от заключението на в.л./ е по-висока от реално претърпените вреди от 5651,34 лв., т.е. няма какво да се намалява /така и решение № 2869/01.06.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5468/2022 г./. Предвид горното липсва основание за отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, налице са предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение в установения от заключението на съдебната експертиза действителен размер на щетата по пазарната стойност от 5651,34 лв., която сума застрахователят дължи да заплати на ищеца „Заложна къща Велес“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2025 г. /съгласно искането на ищеца/. По съдебноделоводните разноски: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 700,00 евро – заплатеното в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2026 г. /л. 123 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК ДТ в размер на 115,58 евро. Не се споделя бланкетното/немотивирано възражение на ответника в две молби по хода на делото от 18.03.2026 г. и 08.05.2026 г. /л. 91 и л. 116 от делото/ по отношение на размера на адвокатското възнаграждение тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК /бр. 17 от 13.02.2026 г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая мотивирано възражение за прекомерност не е направено нито с една от двете молби – посочено е единствено „правя възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК“.