Решение № 350 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 628/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 2944/02.03.2026г., подадена от адв. Р. Б., като пълномощник на М. Х., Е. Х. и Х. Х., против Решение №2/04.01.2026г, постановено по гр.д.№1337/23 г. по описа на РС-Разлог. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Жалбоподателите излагат твърдения за фактите по спора, като сочат липса на елементи от фактическия състав на иска по чл.109 ЗС. Твърди се липса на реална пречка посаденото в имота им дърво да пречи на собствеността на въззиваемата страна. Заключението на вещото лице се оспорва като хипотетично, необосновано и некомпетентно, като се изтъкват конкретни аргументи за това. Твърди се липса на нарушение на сервитута, като се поддържа, че Наредба № 7/22.12.2003г. няма обратно действие и поради това липсват нарушени разстояния. Сочи се съдебна практика. Възразява по извода на съда, че самото неспазване на отстояние на минималното разстояние по чл.52 ЗС е основание за уважаване на иска без да се докаже наличието на конкретна пречка на правото на собственост, като се твърди че цитираната разпоредба е приложена неправилно. При поддържане на доводи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, с присъждане на направените разноски. Няма искане за събиране на доказателства. Преписи от въззивната жалба е връчена на насрещната страна, която срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Сочат се аргументи, че дървото пречи, ограничава и реално, а не хипотетично смущава спокойното ползване на имота от въззиваемата страна и подробно с конкретни примери това е описано в отговора. Възразява се по констатациите от община Б.. Поддържа се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. Няма доказателствени искания. От жалбоподателите, редовно и своевременно призовани, се явява само М. Х., като всички се представляват от пълномощник, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна се явява лично и с процесуален представител, като поддържат оспорването на жалбата. Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството е образувано по искова молба от В. Г. С., с която против Е. С. Х., М. И. Х. и Х. И. Х. е предявен иск – за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да ползва необезпокоявано правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 03504.404.838 по КККР на гр. Б., одорени със Заповед № РД-18- 53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.Б., ул. М.С.№*, площ 431 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване /10м/, при съседни поземлени имоти: 03504.404.852 ,03504.404.1105, 03504.404.1106, 03504.404.2082, 03504.404.837, 03504,404.839, като премахнат /чрез изкореняване или отсичане/ посаденото в собствения им поземлен имот с идентификатор 03504.404.839 по КККР на гр. Б. иглолистно дърво - бодлив /сребрист/ смърч, което е в непосредствена близост до собствения му имот – правно основание чл.109 ЗС. Ищецът е поддържал, че в съседния имот, собственост на ответниците, в близост до собствения му имот, в нарушение на отстоянията, предвидени в чл.52 ЗС има засадено дърво – сребрист смърт, който е изключително висок. Твърди се, че поради неспазване на тези отстояния дървото му пречи на пълноценното упражняване правото на собственост върху собствения му имот и иска осъждане на ответниците да премахнат дървото. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили иска като неоснователен. Сочат, че дървото е засадено още през 1977г. от друго лице, а съгласно протокол от 04.03.2023 година на комисия от Община Б. е в добро състояние, със здрава дървесина и без загнивания във вътрешността на стъблото, поради което няма опасност да се прекърши. Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на имот с идентификатор 03504.404.838 /нотариален акт № 51, том II, дело № 496 от 15.10.1990 г. на Разложки районен съд/, а ответниците са съсобственици на имот с идентификатор 03504.404.839 /нотариален акт № 130, том I, дело № 273/1972 година на Разложки районен съд /, както и че двата имота са съседни. Ищецът е сезирал община Б. с докладни, респ.жалби от 12.07.2019г., 15.01.2021г., 26.10.2021г., 10.11.2021г., както и РП Благоевград, ТП Разлог с жалба от 28.09.2022г., с искане да се вземат мерки и дървото в съседния имот да бъде премахнато, като опасно за ищеца и имуществото му. С писма от 03.11.2022г. и 23.01.2023г. от РП Благоевград, ТП Разлог е изискан доклад от община Б. относно предприетите мерки по сигнала на ищеца. Във връзка с това общината е възложила проверка и с писмо изх.№ 91- 00-23/06.02.2023г. е уведомила РП Благоевград, ТП Разлог, че такава е извършена и е приложен Констативен протокол № 1 от 04.02.2023г., според който на посочената дата комисия от общината в присъствие на ответна страна е иззел материал от вътрешността на дървото и от взетата проба установила единодушно, че дървото – сребрист смърч е в добро състояние, със здрава дървесина без вътрешни загнивания на стъблото и при това състояние не би трябвало да се прекърши в стъблената му част при силен вятър. В показанията си свидетелите З., П., Л. и П. потвърждават, че в имота на ответниците има посадено дърво, високо повече от 20 метра, то което падат борови иглички и шишарки. Св.З. – сестра на ищеца, описва притесненията му относно възможността дървото при буря да падне и да нанесе щети на къщата му. Същите данни сочи св.П.. св.Л. и П. сочат, че клоните на дървото се намират над кабелите, над жиците, като ЧЕЗ са изчистили дървото. Свидетелите сочат, че в близост до дървото има ел. мрежа, улицата, както и до канализационна шахта. От приетата от РС техническа експертиза се установява, че в имота на ответниците е засадено дърво от вида на сребрист смърч. СПоред вещото лице този дървесен вид / Сребрист смърч/Picea pungens/,достига до -20-30 м. височина в естествената си среда и има конусовидна корона с етажен строеж с листа дълги - 2-3 см. с твърд бодлив край с почти квадратно сечение, разположени във всички посоки по клоните, покрити са със сребрист восъчен налеп,които при различни условия променя наситеността си и шишарки, дълги 5-10см. При сребристия смърч, кореновата система е плитка и широка - преобладаващата част се намирана около 80-тина см.дълбочина. Според вещото лице при застаряване дърветата лесно могат да бъдат изкоренени при силни пориви на вятъра или тежък мокър сняг /гъста корона/ и в близост до къщи и други постройки, ще нанесат сериозни поражения и повреда на инфраструктура /корени навлизат в канализационната система като я компрометират,надигат и къртят огради пешеходни пътеки и др. ,също така са поводници на влага навлизайки в стени на сгради/. Премахването на част от корените или клани на дървото предизвиква дисбаланс на цялото дърво и дори да не падне в момента ,вероятността да се разболее,загине и падне е голяма.Намира ли се голямо дърво в близост до къщи,най -малките проблеми ,които създава е да запълни улуците с листа.Падащи по естествен път части от клони ,повреждат покривните конструкции ,чупи подпори, обшивка .наранява хора. Препоръчително е да се засаждат на не по малко от 3-6метра до къщи и огради в зависимост от височината му.Поради това, че смърчовете развиват хоризонтална коренова система често страдат от ветровал, ветролом, снеговал и снеголом. В конкретния случа при оглед на процесното дърво вещото лице сочи в експертизата, че сребристия смърч се намира от имота на ищеца на разстояние от 1,5метра от оградата и на 5,50м. от къщата. На 1,5м.в посока къщата на ищеца минава ВиК мрежа, а на 1,2м.от стеблото на дървото, посока улицата М.С. минава електропровод. Клоните от към ел.мрежа са на разстояние -0,40- 0.60см. Възраст на процесното дърво е около 48-53г., височина-около 21 м. Дървото на 4м.разстояние от основата е с премахнати клон и стеблото е с кривина в посока улицата и къщата на ищеца, една втора част от клоните са надвиснали над имота на ищеца. Кореновата система /част/на дървото е развита и минава в двора на ищеца, като част от корените са надигнали повърхността и в двата имота/ищеца и ответника/. Според вещото лице при залесяването на сребристия смърч не са отчетени много от параметрите който в бъдеще оказват негативен ефект върху околната среда - начина на ползване на имотите със съпътстващите ги сгради, движение на хора, изградени съоръжения. Поради плитката коренова система на тези дървета ги прави не добре устойчиви с невъзможност да удържат наземната чест, която е достигнала също тъка горната граница на своето развитие. Според вещото лице стеблото е видимо здраво, което се потвърждава от направеното изследване на служители на Община Б., описано в протокол№1/04.02.2023г. По стеблото има механични наранявания, премахнатите клони в долната част на стеблото изместват центъра на тежестта и във връзка с кривината на цялото дърво в посока имота на ищеца, улицата и ел.мрежа го прави опасно от гледна точка на чупене на клони и изкореняване, като посоката на падане на цялото дърво или части от него са към имота на ищеца и улицата. Короната на дървото е гъста, около 16м., върхът е компрометиран/счупен/ тежестта е изнесена над имота на ищеца, като се има в предвид посоката на преобладаващите ветрове, а именно от /планината /северозапад към изток-югоизток-в която посока е имота на ищеца, може да се предположи ,че ще се нанесат щети върху сградата и обитаващите я хора, както и на ел.мрежата и движещите се по улицата. От извършения оглед и анализ на състоянието на дървото, неговото разположение спрямо инфраструктурата.къщата на ищеца и улица, дървото/сребрист смърч/ е необходимо да бъде премахнато същото е в режим на изчакване за инцидент. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в подадена в срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване решение, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Негаторният иск може да се упражни срещу всяко лице, за което от ищеца се твърди, че извършва действие или бездействие, с което му пречи да упражнява правото си на собственост върху вещ според обичайното й предназначение. В този смисъл от ищеца е обоснован правния интерес от предявяване на иска и съответно процесуалната легитимация и на двете страни по спора. Ето защо следва да се обсъдят доводите на жалбоподателите, изложени във въззивната жалба, относно правилността на решението в оспорваната част на поддържаните основания. По същество: Всяко смущаване на правото на собственост може да се бани с иск по чл.109 ЗС. За да е основателен негаторния иск по чл.109 ЗС ищецът следва да докаже не само че е собственик на вещ, но и че ответната страна извършва някакво действие или бездействие върху нея и с това реално и обективно му пречи да упражнява собствеността си в пълен обем и съобразно конкретното предназначение на вещта, т.е не е достатъчно само да се упражнява някакво въздействие върху вещта, но и трябва да се докаже, че това въздействие обективно пречи на правото на собственост /така т.3 от ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г., на ОСГТК на ВКС/. Пак според установената практика преченето по см. на чл.109 ЗС е фактически въпрос. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда на чл.109 ЗС иск, а само онова въздействие /пречене/, което изрично е посочено и обосновано от ищеца в исковата молба, за което са налице доказателства и което обективно да води до извод за реално създаване на пречки за собственика да упражнява правата си или да го затруднява по някакъв начин. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното право /така Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова/. В случая не е спорно между страните, че са съсобственици на два съседни имота, както и че в имота на жалбоподателите има засадено дърво – сребрист смърч. Спорният въпрос е дали това дърво пречи на въззиваемата страна да упражнява пълноценно правото си на собственост и по какъв начин. Основание за негаторна защита може да има и в случаите, когато върху имота на ищеца се въздейства от съседния. Съгласно чл. 50 от ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в него, с които се създават пречки за използуването на съседния по-големи от обикновените. Нормативно установените строителните права и норми определят нормативно съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС, като редица такива са уредени с специални закони. В самия ЗС в чл.52 е уредена конкретна и ясна хипотеза, в която по силата на самия закон дървета, посадени в съседния имот, но при неспазване на посочените в чл.52 ЗС отстояния от границата със съседния, подлежат на премахване. Неоснователно е оспорването от жалбоподателите, че дървото не създава пречки за съседния имот, поради следното: По материалноправните въпроси: подлежат ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от неговото увреждане и коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа – установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответният дървесен вид е дадено разрешение в Решение № 60 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г., II г. о., ГК. Според цитираното решение на ВКС е постановено, че в чл.52 от ЗС законодателят е уредил конкретно ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл. 50 ЗС, ако не е спазено конкретно посоченото отстояние собственикът на съседния имот разполага с правно признатата възможност с иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. Следователно, самото неспазване на нормативно установеното отстояние представлява пречка по смисъла на самия закон и ищецът в този случай не е необходимо да доказва обстоятелства във връзка с конкретен начин на пречене. Доказване дали и с какво такова дърво пречи на съседния имот е необходимо само в случай на спазване на това отстояние. По втория материален въпрос ВКС, по който е допуснато обжалване, ВКС е постановил, че релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа това е височината, до която достига съответният дървесен вид. Не е спорен вида на дървото – сребрист смърч, който дървесен вид достига височина от 20-30 метра. По см. на чл.52 ЗС това дърво е високо, с оглед на височината, която достига като дървесен вид. В разпоредбата на чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - ниски дървета са с височина до 2,5 м, средно високи до 5 м и високи над 5 м. Неоснователно е оспорването от жалбоподателите, че тези правила не са били действащи към годината на засаждане на дървото – 1977г. Разпоредбата на чл.52 от ЗС е в сила от 1951г. и е императивна, т.е. била е действаща и към сочената от жалбоподателите дата на засаждане. Всички действащи от годината на засаждане на дървото до настоящия момент подзаконовите нормативни актове, определящи дърветата на високи, ниски и средни според височината, на която достига съответния вид, са идентични. Отделно от това -основание за негаторна защита е налице не само за еднократно действие, но и в случаите на продължаващо такова. В този смисъл защита може да се търси не само от лицето, което го е извършило, а и от всяко последващо лице, което поддържа това състояние /така Решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427/14 г. на ІІ г.о./, след като и по сега действащите правила и нормативи това ограничение на правото на собственост е налице. Ето защо са несъстоятелни възраженията, че към момента на посаждането на дървото не е имало нормативно основание за спазване на минимални разстояния от съседния имот. След като това състояние продължава и към настоящия момент, за ищеца е налице правен интерес за предявяване на иска и срещу ответниците, поддържащи това състояние. Вещото лице потвърждава възрастта на дървото – между 48-53 години, видът му – сребрист смърч, че дърво от този вид достига височина до 20-30 метра, а процесното е достигнало 21 м височина, засадено е на 1,5 м разстояние от имота на въззиваемата страна, на 1,5 м. от къщата на ищеца минава водопровод, а на 1,2 м. от стъблото на дървото минава електропровод, че дървото от този вид е с плитка около 80 см., хоризонтална коренова система. При тези факти въззиваемият не дължи доказване дали и по какъв начин дървото му пречи на правото на собственост, след като вещото лице е установило и това не се оспорва от жалбоподателите, че дървото е посадено на разстояние от 1,5 метра от имота му. В тази връзка е неотносим въпросът относно състоянието на дървото, както и констатациите за това в Протокол № 1 от 04.02.2023г. За основателност на иска в случая е достатъчно да се установи, че става дума за високо дърво и че същото е засадено на разстояние по-малко от 3 метра от имота на ищеца. Останалите аргументи за това, че дървото е здраво и че не създава опасност и не е доказано конкретно пречене са ирелевантни с оглед на горните факти и съдебна практика.Видът на дървото не е сред подлежащите на специална закрила по чл.34, ал.1 от ЗОСИ, засадено е на по-малко от 3 метра от имота на ищеца е високо по см. на чл.52 ЗС, тъй като видът му достига до 20-30 метра височина. Всички тези обстоятелства са доказани и достатъчни за уважаване на иска като основателен. Предвид горното следва, че РС е постановил правилно и законосъобразно решение, като е уважил иска и постановил премахване на дървото. По разноските: С оглед изхода от спора жалбоподателите дължат на въззиваемата страна направените разноски. Дължат се само тези, за които до устните състезания са представени доказателства, че са направени по основание и размер. В задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в точка 1 изрично е постановено, че отговорността за разноски се поражда само тогава, когато е доказано реалното, фактическо извършване на разхода от страната. Тежестта на доказване на този факт лежи изцяло върху страната, която е поискала разноските. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 29.04.2026г. В текста на договора в графата – начин на плащане страните изрично са вписали, че дължимият хонорар в размер на 380 евро ще бъде заплатен по банков път. Когато в договора за правна помощ е уговорено, че плащането ще се извърши по банков път, самото отразяване в договора има характер единствено на намерение и съглашение за бъдещо плащане. За разлика от хипотезата на плащане „в брой“ (където вписването в договора може да има характер на разписка, ако съдържа изявление, че сумата е получена), при банков превод реалното пренасяне на имуществени блага не се удостоверява със самия договор.За да се приеме за доказано плащането по банков път, страната е длъжна да ангажира надлежни писмени доказателства, обективиращи завършения платежен процес съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи. Такива доказателства представляват заверено платежно нареждане и/или банково извлечение от сметката на платеца, от които по безспорен начин да е видно, че уговорената сума действително е излязла от неговия патримониум и е постъпила по сметката на пълномощника.До приключване на устните състезания по делото от въззиваемата страна не е представено банково извлечение или друг първичен счетоводен документ, удостоверяващ реалното извършване на банковия превод. Липсата на такова доказателство прави недоказано извършването на този вид разход от тази страна, поради което съдът не й присъжда разноски. Водим от горното, съдът