Решение № 4100 от 11.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 8439/2025 г.

Предявен е иск с правната квалификация чл.144 от СК, Съдът е сезиран с искова молба от С. Ф. против И. Ф.. Твърди се, че ищцата е дъщеря на ответника и повече от 10 години живее с родителите си в •••••. До м. септември 2024г. родителите й живели във фактическо съпружеско съжителство. Поради траен разрив в отношенията им двамата се разделили и ищцата останала да живее с майка си на горепосочения адрес. На 18.09.24г. ответникът се изнесъл от жилището и от тогава не участвал в издръжката на дъщеря си. Цялата тежест на издръжката се поема от майката. В момента на депозиране на исковата молба ищцата е ученичка в ••••• клас, редовна форма на обучение във ••••• и се подготвя за кандидатстване във ВУЗ. Това е свързано с посещаване на уроци по химия и биология, тъй като ищцата желае да учи медицина. Към момента между родителите няма уговорка бащата да заплаща средства, с които да участва в издръжката на дъщеря си, а със съдебно решение същият е временно отстранен от семейното жилище, като не проявява никакъв интерес към бъдещето на детето и неговите нужди. Твърди се, че в последните години значително са се увеличили стоките и услугите от първа необходимост като електроенергия, комуникационни услуги, храна и лекарства и всичко това натоварва майката на момичето. Само един урок по химия, който посещава ищцата е на цена 140лв. на посещение, а по биология 160лв. на месец. Твърди се, че съществено е нараснала и МРЗ, която е обвързана с минималната издръжка за страната. Твърди се, че бащата има възможност да заплаща наравно с майката необходимата издръжка и съответно не е затруднен да осигури средства, с които детето да поеме своите необходимости. От съда се иска като установи горните обстоятелства да осъди ответника И. А. Ф. да заплаща месечна издръжка в размер на 500лв. на своята пълнолетна дъщеря С. И. Ф., считано от 19.09.2024г. до завършване на средното й образование през 2026г., ведно със законната лихва при просрочие. Сочи се банкова сметка, по която да се изплаща издръжката. Претендират се разноски по делото. Правят се доказателствени искания. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Л., назначена като особен представител на ответника. Твърди се, че искът е допустим, но неоснователен. Не отговаря на истината обстоятелството, че ответникът е финансово обезпечен и може без затруднение да заплаща издръжка в размер на 500лв. на дъщеря си. Доходите, които той получава стигат за неговата издръжка и не му оставят средства, които да отделя. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. В срока за постановяване на съдебното решение ответникът е депозирал молба до ПРС с искане за отмяна на хода по същество и даване на възможност за отговор и представяне на доказателства в негова защита. Сочи,че е бил лишен от възможност за участие в процеса и да защити правата си вследствие на недобросъвестно поведение на ищеца . Твърди, че както ищцата, така и нейната майка знаят отлично адреса, на който той пребивава. Твърди, че майката на ищцата създала извънбрачна връзка със значително по-млад мъж и използвайки ЗЗДН буквално изгонила ответника от двете жилище, които той и прехвърлил, като си запазил право на ползване. С влязло в сила решение на ПОС молбата на Я. К. / майка на ищцата/ по реда на ЗЗДН е била отхвърлена. Същевременно по друго водено между страните дело е уважена молбата на ответника за защита от домашно насилие, осъществено от ищцата и нейната майка спрямо него. По време на делата страните са се срещали в съдебните заседания, но дори и тогава ответникът не е бил уведомен за заведеното дело за издръжка нито от ищцата и майка и, нито от техния адвокат, за да вземе участие в процеса . Водим от изложеното в становището на ищеца съдът е отменил хода по същество, като е дал възможност на последния за участие в производството и защита на правата му. Ответникът сочи в хода на производството, че след отпадане на заповедта за незабавна защита спрямо него се свързал с ищцата и майка и по повод запазеното му право на ползване върху двете жилище, които са обединени в едно и които обитавали като семейство. Поискал да осъществи правото си на ползване. Двете се държали изключително грубо с ответника, заплашвали го със саморазправа по всякакъв начин ако опита да осъществи правото си на ползване. По този повод ответникът е търсил съдействие от ••••• РУП на ОДП-П.. Придружен от полицейски служители отв. Ф. се явил в жилището, но ищцата и майка и се държали арогантно, били сменили ключа на входната врата и отказвали да му предадат ключ, за да има достъп до жилището си. След като Ф. със съдействието на полицията успял да влезе в дома си и останал насаме с ищцата и майка и бил нападнат словесно от тях, като двете му крещели, обиждали го и заплашвали. Заплашвали, че ще го затворят в стаята, в която спи и ,,няма да излезе повече от там,, ,че ,,ще му стъжнят живота и трябва да се притеснява за себе си,, . Вследствие на тормоза и виждайки, че няма как да обитава дома си, Ф. излязъл от апартамента и се запътил към колелото си, но дъщеря му/ ищцата/ го последвала с крясъци, обиди и заплахи. Нещо повече, когато той опитал да се качи на велосипеда си, започнала да го дърпа за дрехата с цел да го бутне . Въпреки това ответникът успял да ес отскубне и потегли. След това ищцата започнала неспирно да му звъни по телефона и да го тормози. Ответникът отново отишъл в съотвеното РУП за съдействие ,след което потърсил защита по реда на ЗЗДН, като молбата му е уважена . След първоначалното отстраняване на ответника от дома му през м. септември 2024г. до тази дата той осигурявал средства за издръжка на дъщеря си, но понастоящем вече е пенсионер, принуден е да ползва жилище под наем, поради което е заплащал минималната за страната издръжка на ищцата. След навършване на пълнолетие от последната и извършеното домашно насилие спрямо ответника, тя е изгубила правото си на издръжка по чл.151 ал 1 СК, поради което искът е неоснователен. При условията на евентуалност се твърди ,че ако съдът не приеме тази теза, то ответникът не е в състояние да и заплаща издръжка без особени затруднения. Ищцата и майка и са го лишили от ползване на дома му,поради което той заплаща наем за ползване на жилище в същия комплекс в размер на 750 лева, както и битовите си разходи, разходи за лекарства, храна. Пенсията му не е достатъчна,за да отделя без особени затруднения издръжка за навършилото си пълнолетие дете, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Прилагат ес писмени доказателства . Квалификацията на иска е чл. 144 СК . Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за раждане / се установява,че ищцата е родна дъщеря на ответника, като понастоящем е навършила пълнолетие. От разпита на доведения от ищеца свидетел – Я. К. /майка на ищцата и бивша партньорка на ответника / се установява, че тя и отв. Ф. са живели на съпружески начала, като се разделили през м. септември 2024г. .От съжителството си имат едно дете – С., която е ученичка в ••••• клас на •••••. Свидетелката има една дъщеря от предходен брак, а ответникът – още две пълнолетни дъщери. Пълнолетната понастоящем С. продължава да учи и живее в едно домакинство със своята майка, която полага грижите за нея. След раздялата ответникът не полага грижи, не е заплащал и издръжка до навършването на пълнолетие. Ответникът е пенсионер, но сп. свидетелката ,,е възможно,, да има допълнителни доходи, тъй като притежава гараж и паркомясто в комплекса, който обитават - ••••• ,които вероятно отдава под наем. Свидетелката не знае каква е пенсията му, но преди пенсионирането си е бил ••••• и като такъв се е пенсионирал . На ищцата предстои кандидатстване във ВУЗ, желае да учи медицина, предстои и абитуриентска вечер. Посещава уроци по биология и химия, като 140лева е цената на един урок по химия, а за биологията заплащат по 160лв. месечно. Момичето е в период на активен растеж , налага се често да му се закупуват дрехи и обувки, има разходи за козметика,за санитарни материали . Пътува ежедневно с градски транспорт до училище. В дома си ползва ТВ и интернет услуги, разполага с мобилен телефон, като таксата се заплаща от майката. Всеки ден джобните и са по 10 или 20 лева. Участва в училищни екскурзии, понякога в почивните дни излиза с приятели. Предстои и екскурзия до И. .Чакат оферта за кувертите за абитуриентската вечер. Когато започнали скандалите между свидетелката и ответника свидетелката прехвърлила на ищцата/ тяхна обща дъщеря/ собствеността върху жилището, което обитават, а бащата има отпреди запазено право на ползване върху същото. Свидетелката не знае дали ответникът притежава друго жилище,в момента той ползва жилище по наем в комплекса, притежава лек автомобил, не е социално слаб, живее добре. От разпита на доведения свидетел от ответната страта – А. А. / без родство/ се установява,че познава ответника от поне 20 години, съседи са били 5 години, ползвали са съседни офиси. Познава и семейството му – дъщеря му С. и майка и Я.. Към момента ответникът обитава под наем жилището на свидетеля, което е на 20 метра от жилището, обитавано от дъщеря му и майка и, за което заплаща наем от 750 лева. Жилището, в което живеят ищцата и майка и е закупено от ответника, като преди години той го е прехвърлил на майката на С., а понастоящем тя го прехвърлила на С.. Свидетелят е виждал поне 3-4 пъти след раздялата на родителите Ф. да предава средства на дъщеря си, ищцата му казвала колко и трябват и той и давал. Приобщени по делото са писмени доказателства. Видно от представеното по делото удостоверение за раждане ищцата е биологична дъщеря на ответника. Видно от изисканата справка от НАП-ТД-П. ответникът няма действащ трудов договор. От приобщеното по делото удостоверение от НОИ се установява,че получаваната от ответника пенсия за ОСВ е в размер на 1536,52лева, като не получава други социални плащания. От приобщената по делото справка от НАП се установява, че ищцата няма действащ трудов договор, ответникът няма трудов договор, няма подедени ГДД, има декларирано недвижими имоти – ползвател е на жилище в ж. к. ••••• , съсобственик на земя и сграда в гр. К. и 1брой МПС. Ищцата е собственик на жилището в ж. к. ••••• , в което живее с майка си и по отношение на което ответникът има запазено право на ползване, но не ползва. От приобщената справка от ,,ГРАО,, се установява ,че ответникът има още две пълнолетни дъщери. Приобщен по делото е договор за наем, сключен между ответника и св.А. ,като ответникът е наел жилището на А. при наемна цена от 750 лева месечно. Видно от актуалната справка от НАП ответникът е самоосигуряващо се лице в •••••, осигурителен доход от 1077 лева, а пенсията му за ОСВ е в размер на 785,62евро. Приобщени по делото са съдебни решения за водените между страните дела по реда на ЗЗДН. Съдът кредитира в пълен обем показанията на св.А. като обективни,логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Показанията на св. Я. К. съдът цени при условията на чл.172 ГПК,като има предвид както близката и връзка с ищцата и пряката и заинтересованост от изхода на производството, така и силно влъшените и отношения с ответника. Показанията се кредитират единствено с частта, в която съответстват на обективни доказателства по делото. Приобщените писмени доказателства съдът кредитира в пълен обем, като неоспорени от страните. При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в определен размер следва да се установи, че същата е продължава образованието си в средно или висше учебно заведение, не е навършила 25- годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без особени затруднения. Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законносамият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, но докато задължението за издръжка по чл. 143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице. Необходимо е пълнолетният да не може да се издържа от доходите/имуществото си и даването на издръжка да не създава особено затруднение за родителя . По отношение на пълнолетните е предвидена и разпоредбата на чл.151 СК – изгубване на правото на издръжка, като текстът на чл.151 ал.1 гласи, че: ,, Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи ,който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ,, . Законът не съдържа изчерпателно изброяване на ,,тежките провинения,, , но съгласно практиката това са изключително сериозни, противоправни и укорими действия. В това число не се причисляват обикновените семейни скандали. Тежки провинения, без изчерпателност, могат да бъдат физическото насилие, телесни повреди, тежки обиди, които сериозно уронват честта, достойнството и доброто име на ответника, заплахи за здравето и живота , неполагане на грижи, когато те са жизнено важни. След посочване на примерните тежки провинения съдът намира, че ищцата се е провинила тежко пред своя баща и вследствие на това е изгубила правото си като пълнолетна да търси издръжка от него. В подкрепа на горното са приложените по делото решения по ЗЗДН – Решение № 4090/15.09.2025Г. по гр.д.№. 8047/2025г. на ПРС и Решение №1391/08.12.2025г на ПОС, с които ищцата и нейната майка са осъдени за извършено домашно насилие спрямо ответника. От цитираните решения се установява ,че на 30.04.2025г. ищцата и майка и са упражнили психическо и емоционално насилие на ответника при опита му да реализира правото си на ползване на жилището, което е закупил и впоследствие им е прехвърлил, крещяли му, заплашвали, че ще го затворят в една стая и няма да излезе повече от нея, че ще се саморазправят с него физически и емоционално, че му се пише лошо. Когато буквално го принудили да напусне жилището, дъщеря му го последвала в комплекса с крясъци и обиди, със заплахи, дърпала го за дрехите, опитала да го бутне от велосипеда му, след това го тормозила по телефона. А на по-ранна дата– на 25.04. същата година в ресторант ••••• ищцата С. Ф. наричала на публично място своя баща ,,гадина, умрял пенсионер, некадърник,, ,заканвала се ,че двете с майка и ,,ще го пречукат, ще го отровят и заровят,, , нарекла го още ,,мухльо, мишка, шматка, безполезна гад ,,. С описаните актове на домашно насилие, които се съдържат във влезли в сила съдебни решения, съдът в настоящия си състав счита, не може да ги приобщи към обичайни семейни скандали, намира, че е налице тежко провинение от страна на ищцата спрямо нейния баща, който е осигурил не само жилището, което обитават с нейната майка и което практически са го лишили от правото да ползва с противоправни средства, а който и преди раздялата е осигурявал битовото им и житейско благополучие / показания на св.А./. Тъжно и изключително жалко е момиче на такава млада възраст да проявява подобно цинично,обидно и агресивно поведение към някой от родителите си. Връзката между съпрузите може да бъде прекратена, но кръвната връзка съпътства целия човешки живот, уважението към родителите е основна морална ценност и твърде често основен критерий за това дали ще ви уважават и вашите деца. Зрелите, отговорни и емпатични личности са тези, които уважават своите родители. Изключително низко и жалко е ако ищцата е въведена в такъв конфликт от своята майка – жалко за майката, и още пожалко за ощетеното дете. Извън моралния аспект на нещата, съдът намира,че ищцата е извършила тежко провинение спрямо своя баща – ответника И. Ф.- отправяне на заплахи за живота и телесния интегритет, прогонване от собствения му дом, отправяне на тежки обиди към него на публични места, уронващи авторитета му на родител и на член на обществото и съгл. чл.151 ал.1 СК е изгубила правото си на издръжка, поради което искът по чл.144 СК следва да бъде отхвърлен. Ирелевантно е в случая обсъждането на фактите има ли нужда ищцата от издръжка и възможност ответника да я дава без особени затруднения. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото и такива се дължат от ищцата в размер на 750 лева заплатен адвокатски хонорар. Така мотивиран, съдът