Решение № 9108 от 16.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 21242/2024 г.

П. Ц. Ц. и А. Ц. М. са предявили срещу Д. А. М. следните искови претенции: иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид. част от недвижим имот, който съгласно Скица на поземлен имот № *11.07.2024 г. по КККР, одобрени със Заповед РД-* г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 12.01.2024 г., представлява поземлен имот с идентификатор * находящ се в гр. С., район „П.“, с площ от 529 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 285, при съседи: * * и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху поземления имот; искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да извърши следните действия: да върне изместената от него ограда на действителните имотни граници между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор * съответно между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, и да затвори дупката в оградата между поземлени имоти с идентификатори * * и *; да премахне метален навес, гаражна клетка и кучешка колиба, разположени в поземлен имот с идентификатор *; да освободи поземлен имот с идентификатор * от автомобилите на трети лица, използващи го като паркинг по разрешение и със съгласие на ответника; иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на поземлен имот с идентификатор *; иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 7800 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г. на собствените на ищците ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 50,21 лева върху сумата 7800 лева за периода 30.12.2023 г. – 11.04.2024 г. и иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 2000 лева, представляваща припадащата се част от получаваната от ответника наемна цена за отдаване под наем на 20 паркоместа в поземлен имот с идентификатор * съобразно собствените на ищците ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * за периода 29.12.2023 г. - 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното плащане. Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * находящ се в гр. С., район „П.“, с площ от 529 кв. м., по силата на наследствено правоприемство в качеството си на правнуци на брата на Г.П.М М. К. Излагат, че с решение № 1424р/12.08.2008 г. на ОСЗГ в община „*“, обл. С. – град, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Г. М. Панев е признато и възстановено правото на собственост върху ливада от 0,524 дка, находяща се в строителните граници на *, местността „*“. В исковата молба се сочи, че с Договор за доброволна делба на недвижим имот № 123, том I, рег. № 2185/14.10.2009 г. Д. Д. М., П.М. М. и Р.М.К извършват делба на следните три поземлени имота: ПИ с пл. № 283, ПИ с пл. № 277 и ПИ с пл. № 285, който имот е идентичен с ливада от 0,524 дка, като по силата на договора П.М. М. и Р.М.К получават в свой общ дял и стават изключителни собственици при равни квоти на ПИ с пл. № 283 и ПИ с пл. № 285. С Нотариален акт за признаване правото на собственост на недвижим имот № 26, том I, рег. № 1353, дело 24/2018 г. Р.М.К и П.М. М. са признати за собственици по наследство и делба на ПИ с пл. № 285, който представлява ПИ с идентификатор * при квоти по ½ ид. ч. за всеки от тях. С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 29, том II, рег. № 4472, дело № 188 от 2021 г. Т.П.М прехвърля на И. Р. М. собствената си ¼ ид. ч. от съсобствения недвижим имот с идентификатор *. С Договор за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 97875/29.12.2023 г. И. Р. М. дарява на ответника собствените си ½ ид. ч. от съсобствения недвижим имот с идентификатор *. Ищците посочват, че в резултат на настъпилото наследствено правоприемство и извършените разпореждания с ПИ с идентификатор * към настоящия момент ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота принадлежи на тях, а другата ½ ид. ч. на ответника. Излага се, че ответникът е собственик на ПИ с идентификатори *и * на основание наследствено правоприемство, като до 29.12.2023 г. процесният ПИ е в съсобственост между ищците и И. Р. М., а след това е в съсобственост между ищците и ответника. Посочват, че всеки от ПИ с идентификатори *и *, собственост на ответника, има обща граница с процесния ПИ с идентификатор * като са разположени откъм северната му страна. Между ПИ с идентификатори *и * и ПИ с идентификатор * имало поставена прозрачна метална ограда с метални колове, а единственият вход към ПИ с идентификатор * е порта, разположена на западната граница на имота към ул. „*в“. В началото на 10.2019 г. при едно от посещенията си в процесния ПИ с идентификатор * ищцата П. Ц. Ц. и съпругът установяват, че портата на имота няма брава и катинар, а на тяхно място между двете крила на портата е поставен железен обръч и метален винт, захванат към метални кутии, монтирани на всяко от крилата откъм вътрешната страна на имота. Портата била затворена по начин, непозволяващ достъп на лице откъм улицата. Ищцата и съпругът не могли да премахнат винта, нито да отвият металния обръч, с което достъпът и владението до имота на ищците фактически били отнети. Установило се, че в оградата между ПИ с идентификатор * и разположените от северната му страна ПИ с идентификатори *и *, собственост на ответника, има дупка в телената мрежа, която била разрязана и навита на руло от едната страна. Имотите, собственост на ответника се ползвали като паркинг, а през дупката преминавали автомобили и хора директно в процесния имот, а достъпът до съсобствения на ищците имот се осъществявал единствено през дупката в оградата. При това посещение в ПИ с идентификатор * който към 2019 г. е съсобствен между П. Ц. Ц., А. Ц. М., Т.П.М и И. М., ищцата и съпругът заварват автомобили, които не са тяхна собственост, табели с номера на паркоместа, метален навес, кучешка колиба, гаражна клетка, насипан фрезован асфалт, както и други вещи, непоставени в имота от някой от съсобствениците. Навесът бил изграден на уличната регулационна линия на ПИ с идентификатор * до портата и височината му надхвърляла оградата. Освен това оградата, минаваща по западната граница на имота, била от ламарина, което препятствало видимостта от улицата. Впоследствие станало ясно, че ответникът се е самонастанил в ПИ с идентификатор * и го ползва като паркинг, като отдава под наем на трети лица отделни паркоместа, обозначени с номера, а също така е поставил гараж и навес без съгласие на съсобствениците. Допълнително се установило, че оградата между имотите от северната страна и ПИ с идентификатор * била преместена и не отговаря на кадастралните граници на имота – била поставена така, че част от ПИ с идентификатор * била завзета към ПИ с идентификатори * и * Гаражна клетка, поставена в ПИ с идентификатор * сега била в имота на ищците. Ищците поискали ответникът да спре да ползва целия процесен имот като паркинг и да им върне владението, но ответникът отказвал. В началото на 01.2024 г. ищците разбрали, че И. М. е дарила своите ½ ид. ч. от правото на собственост върху спорния имот на ответника. Ответникът продължавал да упражнява фактическа власт върху целия ПИ с идентификатор * така както го правил до 29.12.2023 г. С Нотариална покана от 20.02.2024 г., връчена на 21.02.2024 г. на ответника, ищците му предоставили едноседмичен срок да освободи от вещите си половината от процесния имот, да затвори дупката в оградата между собствения му ПИ с идентификатор *и процесния имот, да преустанови влизането на хора, автомобили и техника от ПИ с идентификатор *в процесния поземлен имот с идентификатор * както и поканили ответника да се яви на 26.03.2024 г. за уговаряне на дата и час за поставяне на нов катинар на портата на процесния имот, от която да имат ключ всички съсобственици, за поставяне на телена ограда, разделяща имота на две половини – източна и западна и за сключване на писмено споразумение за разпределяне на ползването на имот с идентификатор * на основание чл. 32, ал. 1 ЗС, така че всеки съсобственик да ползва имота според правата си, както и за договаряне сключването на договор за наем за ползването на притежаваните от ищците ½ ид. ч. от имота. С нотариалната покана ищците поканили ответника и да им заплати обезщетение за вредите, изразяващи се в лишаването им от възможността да ползват своите ½ ид. части от процесния имот през последните 3 години, когато ответникът е ползвал техния недвижим имот без правно основание и така е препятствал възможността на ищците да го ползват. Ответникът отказал да плаща наем на ищците за ползването на техните ид. части от имота, а предложил да ги закупи. Не се явил за извършване на предложените действията, за което бил съставен Констативен протокол от 26.03.2024 г. Поради гореизложените обстоятелства ищците считат, че ответникът е ползвал неоснователно тяхната ½ ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор * с което ги е лишил от ползването му, считано от 01.10.2019 г. до днес, като за периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г. по отношение на имота ответникът се явява трето лице, препятстващо упражняването на правото на собственост върху имота от ищците, поради което за ищците е възникнал правен интерес да предявят иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата, с която са се обеднили, а за периода 23.12.2023 г. – 12.04.2024 г. ответникът се явява съсобственик на ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот, придобит от И. Марина–М.а, поради което за ищците е налице правен интерес да претендират обезщетение на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Излагат доводи, че за този период им се дължи половината от наемите, получени от ответника при отдаване под наем на паркоместата в процесния имот, които са приблизително 20 на брой. Средният наем за едно паркомясто ищците определят на 50 лв. на месец, като за един месец общата наемна цена възлиза на 1000 лв. за общо 20 паркоместа. Ищците твърдят, че ответникът им е отнел владението върху имота чрез фактически действия, изразяващи се в премахване на катинара на портата, разположена на западната граница на имота към ул. „*в“ и поставяне на железен пръстен и метален винт, отворими само от вътрешната страна на имота, до която може да се стигне единствено през собствените на ответника ПИ с идентификатори *и * и дупка в оградата между тези имоти и процесния ПИ с идентификатор *. За поставяне на метален навес, гаражна клетка, насипване с фрезован асфалт на терена и извършване на другите фактически действия, които ответникът постоянно предприемал на терена, включително местене на оградата между спорния имот и имотите по северната му граница, ищците и техните праводатели не са давали съгласие. Сочат, че за изграждане на навес и гаражна клетка липсват строителни книжа и същите са незаконни строежи, а използването на спорния имот за паркинг се осъществява освен без съгласието на ищците и без разрешение на главния архитект на района или на Столична община в нарушение на чл. 55 ЗУТ. Въз основа на горното за ищците възниква правен интерес да поискат от съда на основание чл. 32, ал. 2 ЗС да извърши разпределение на ползването на спорния имот. Считат, че фактически това е възможно, като спорният имот се раздели на две половини – западна и източна, имайки се предвид, че достъпът до източната половина на ПИ с идентификатор * може да се осъществи през собствените на ответника ПИ с идентификатори *и *, а достъпът до западната половина на ПИ с идентификатор * може да се осъществи откъм лицето на имота – ул. „*в“. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че към настоящия момент с ищците са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор *. Не оспорва, че притежава ½ ид. ч. от собствеността върху същия по силата на извършено на 29.12.2023 г. дарение в негова полза от И. Р. М.. Не оспорва, че към настоящия момент ищците са собственици на ½ ид. ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Оспорва твърденията на ищците, че владее тяхната ½ ид. ч. от имота и че не ги допуска в същия, а напротив достъпът до имота винаги бил свободен през един от собствените му имоти или порта, поставена на една от оградите на ПИ с идентификатор *. Счита, че за периода 2019 г. - 20.10.2021 г. ищците нямат право на претенции към него в качеството им на съсобственици на процесния имот, доколкото баба им Р.М.К била все още жива към 2019 г. Оспорва твърденията на ищците, че се е самонастанил в имота, че го е ползвал преди 29.12.2023 г., както и че без тяхно съгласие е поставил гараж и навес. Счита, че гаражът, навесът, оградата с портата, кучешката колиба и положения върху имота асфалт са изградени преди 29.12.2023 г. от друго лице. Твърди, че от 29.12.2023 г. до настоящия момент не е предприемал никакви действия по изграждане на каквото и да е в имота, нито е местил оградата. Оспорва да е паркирал свои автомобили и да е съхранявал свои вещи в процесния имот преди да го придобие. Счита, че ищците следва да предявят претенциите си към собствениците на автомобилите, които продължават да паркират в процесния ПИ. Оспорва да е предприемал действия по отнемане владението на ищците чрез премахване на катинара на портата. Излага, че портата на процесния имот не е заключена с катинар или метална брава, а двете крила са вързани с метални жици, като този начин на затваряне не препятствал ищците да влизат в процесния имот. Счита, че оградата минава по действителните имотни граници между ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор * съответно между ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *. Оспорва процесният имот да е със статут на паркинг. Моли съдът да се произнесе по искането за разпределение на ползването, като постанови ответникът да ползва западната половина на процесния имот, а ищците – източната, с право да преминават през неговата половина, алтернативно ответникът да ползва северната половина, а ищците – южната, съобразно притежаваните от страните квоти в съсобствеността. С протоколно определение от 17.02.2026 г. съдът е допуснал изменение на размера на исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, като в случай че съдът приеме, че процесният имот е ползван без основание като паркинг, то се претендира обезщетение в размер на 14973 лева, а в случай че съдът приеме, ответникът е лишил ищците от ползването на имота, доколкото е ограничил достъпа им до него, то се претендира обезщетение в размер на 12069,92 лева. Припадащата се част от получаваната от ответника наемна цена за отдаване под наем на 20 паркоместа е определена в размер на 600,16 лева. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически изводи: Представено е удостоверение за наследници на Г. М. П. в което като наследници присъстват страните. С решение от 12.06.2008 г. на Г. М. П. е възстановено правото на собственост върху ливада от 0,524 дка в строителните граници на *, местност „*“, имот № *. В удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ е посочено, че част от имот пл. № * е заета от реализирани мероприятия по действащия ПУП. С договор за доброволна делба от 14.10.2009 г. Д. Д. М., П.М. М. и Р.М.Ка са разделили притежаваните съсобствени недвижими имоти, като П.М. М. и Р.М.Ка са получили в свой общ дял ПИ пл. № 285 с площ от 524 кв.м. С нотариален акт № 26 от 26.07.2018 г. Р.М.Ка и П.М. М. са признати за собственици по наследство и делба при квоти всеки един притежаващ ½ ид. част от ПИ пл. № 285 от кв. 9 и 11 по плана на гр. С., местност ж.к. „Л*“ с площ от 524 кв.м., представляващ имот с идентификатор *. С нотариален акт № 29 от 03.08.2021 г. И. Р. М. прехвърля на Т.П.М ¼ ид. част от ПИ пл. № 283 от кв. 19 по плана на гр. С., местност ж.к. „Л*“, в замяна на което Т.П.М прехвърля на И. Р. М. ¼ ид. част от ПИ пл. № 285 от кв. 9 и 11 по плана на гр. С., местност ж.к. „Л*“ с площ от 524 кв.м., представляващ имот с идентификатор *. С нотариален акт № 11 от 29.12.2023 г. И. Р. М. дарява на Д. А. М. ПИ с идентификатор *. Представени са съдебни удостоверения, с които А. * и * се отказват от наследствата на ••• С нотариален акт № 60 от 02.12.2009 г. А. Д. М. е придобил ПИ пл. № 281, 282 и 284 от кв. 9 по плана на гр. С., местност ж.к. „Л*“. С нотариална покана, получена от ответника на 21.02.2024 г., ищците канят последния да освободи от вещите си западната част от имот с идентификатор * да се сключи споразумение по чл. 32, ал. 1 ЗС, както и да им заплати обезщетение за лишаване от ползване на собствената им ½ ид. част от имота. С отговор на нотариална покана ответникът предлага да изкупи притежаваната от ищците ид. част. Представят се доказателства за заплащани от ищците данъци за притежаваните от тях ид. части от процесния имот за периода 2021 г. – 2025 г. По делото е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, според което съществуващата между имот * и имоти *и * ограда не е изпълнена съобразно отразената в кадастралната карта имотна граница. ПИ с идентификатор * е идентичен с възстановената част от бивш имот е пл. № *, нанесен в кад. л. № 275 от помощен план на гр. С., изработен 2004 г., при граници (съседи): имоти №№ 102081, 102082, 102083, 102090, 102079, с решение № 1424р на ОСЗГ в община *, област С.-град, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на * от 12.08.2008 г. Към момента на огледа оградата между имоти * *и * спрямо границите на имотите по КК се намира в ПИ с идентификатор *. Площта от територия, с която е изместената границата, е 98 кв.м. В действащия за имот * ПУП не са отразени постройки на допълващо застрояване. Не са издадени разрешения за строеж, разрешения за поставяне и инвестиционни проекти за постройките. Изготвена е схема на имот * в която е отбелязан начина, по който се ползва имотът в момента - автомобили, паркирани на територията на имота, разположението на металния навес и гаражната клетка, кучешките колиби и другите съществуващи в имота постройки спрамо сегашното разположение на оградата между имот * от една страна и имоти * и *от друга страна. Изготвени са два варианта за разпределение на ползването на имот * съобразно квотите на страните в собствеността, обективираните дадености на имота и фактическото му положение спрямо имоти *и *. В първия вариант е предвидено разпределение на ползването, при което спорният имот се разделя на две половини - западна и източна, като достъпът до източната половина на имот * се осигурява през собствените на ответника имоти *и *, а достъпът до западната половина на имот * се осигурява откъм лицето на имота – ул. „*в“. Във втория вариант е предвидено разпределение на ползването, при което спорният имот се разделя на две половини - северна и южна, като достъпът и до двете половини се осигурява откъм лицето на имота – ул. „*в“. На площта на ПИ * може да се обособят 32 броя паркоместа за леки автомобили с размери на паркомясто 2,50/5,00 м. Поземлен имот с идентификатор * в периода 01.01.2019 г. - 29.12.2023 г. и в периода 29.12.2023 г. – 09.06.2025 г. попада в територия, отредена за улична регулация. Поземлен имот с идентификатор * може да се ползва като паркинг при условията на чл. 55 ЗУТ. Ищците могат да влязат през портата, поставена на оградата на ПИ с идентификатор * която не е заключена с катинар или метални жици /тел/ без особени затруднения и могат да влязат в ПИ с идентификатор * минавайки през ПИ с идентификатор * В съдебно заседание вещото лице сочи, че в деня на огледа на имота портата откъм ул. „Климент Бояджиев“ била отворена, нямало следи от катинар, вериги или ключове и в процесния имот можело да се влезе от вратата на съседния имот. В процесния имот имало паркирани автомобили. Прието е заключение и на съдебно-оценителна експертиза, според което размерът на обезщетението като наем на земята за процесния период е 14102,74 лева, а размерът на обезщетението като наем за паркомясто е в размер на 12069,92 лева, които суми се отнасят за ½ ид. част от процесния имот. В допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза е посочено, че размер на обезщетението във вид на наем на имота за процесния период е 14973,60 лева, а размерът на обезщетението за ползване на имота като паркоместа е 8848,50 лева, като за периода 29.12.2023 г. - 15.04.2024 г. е в размер на 600,16 лева. Събрани са гласни доказателства. Разпитана е свид. И. Р. М., която разказва, че ищците са сънаследници на парцел 285 в кв. „Левски Г“. Имотът представлява парцел необработваема земя и в него всеки можел да влезе, защото няма стабилна ограда, а половината на ответника имала врата. Сочи, че имотът не бил ограден. Нямало никаква преграда между имота на ответника и имот 285. Свид. заявява, че е ходила в имота един единствен път през 1997 г., когато в него имало гаражна клетка, кучешка колиба и навес. Сочи, че никога не е водила преговори или обещавала на ищците да им продаде имота. Сочи, че там, където няма нормална ограда около имота, всеки може да паркира. Доколкото е известно на свид. преди датата на дарението през 12.2023 г. ответникът не е ползвал парцел 285 за свои лични нужни, не се е облагодетелствал от този парцел и не е пречил на ищците да го наглеждат, като бил съгласен всичко да се правят заедно. Счита, че от момента, в който отвтеникът е станал наследник, не е правил нищо, което да се счита за намеса в чужд парцел. В своите показания свид. Виктория И. Недялкова сочи, че няма информация преди дарението ответникът да е ползвал имота, да го е давал под наем и дали е събирал пари от паркинг. Сочи, че доколкото е известно ответникът не е поставял в имота гаражна клетка или кучешки навес, те били в заварено положение. До този имот всеки имал достъп, имало дупка в оградата и можело да се мине през съседния имот, който е на ответника. Свид. не е забелязвала паркирани автомобили в този имот. Било известно, че ответникът не е възпрепятствал ищците да влизат в имота и дори се опитвал да води преговори с тях, не е предприемал някакви действия самостоятелно да загражда имота, като не е пречил на ищците да го ползват. Излага, че в имота се влиза през вратата за автомивката и е свободно, а имало и дупка в оградата и всеки можел да развие телта на порта и да влезе. Целият имот бил ограден, но имало достъп и през дупка откъм имота на ответника. В имота имало асфалт още от преди. Сочи, че се е срещала с ищцата през 11.2023 г., която предложила да закупи имота, но И. Марина категорично отказала. Ответникът имал охрана в неговите имоти, които са съседни на процесния. За да се стигне до него, можело да се мине и през врата на оградата откъм улицата, която била с тел. Разпитан е свид. Милен Георгиев Цигомарев, съпруг на ищцата, според когото имот 285 към момента се ползва от ответника. Ищците искали да купят имота през 12.2023 г., но И. Мрина не се съгласила и го прехвърлила на ответника. Свид. посещавал имота много пъти, като до него се стигало през порта от ул. „Климент Бояджиев“. При посещение през 10.2019 г. се установило, че вратата е затворена с тел и болтове и не може да се влезе от улицата. Оградата от северната страна откъм имота на ответника била отворена и имотът бил пълен с коли и единственият начин, да се стигне в него, бил през имота на ответника, в който имало платен паркинг с автомивка и охрана. Поискали ответникът да даде някаква част от наема на собствениците, понеже ползва имота за платен паркинг, но той отказал среща и да плаща наем за имота. Колите били на познатити на ответника, които му плащат и последният бил помолен да освободи имота, но той не го сторил. Впоследствие ответникът отказал да плаща наем и да освободи имота, защото към 10.2023 г. вече е собственик на ½ от имота и заявил, че ще го ползва имота, ответника оградата била отворена и от там свободно влизали коли да паркират в имота. Дупката в оградата била установена през 10.2019 г. В момента портата била вързана с тел и болт от вътрешната страна, което възпрепятства достъпът отвън, откъм ул. „Климент Бояджиев“. Преди това имало катинар. В момента единственият начин да се влезе в имота бил през охраната или през дупката в оградата от северната страна от имота на ответника. В имота имало различен брой автомобили - през деня около 4-5, вечерта около 10. В имота имало и гаражна клетка, куче с кучешка колиба, навес и насипан натрошен асфалт. Всичко това било поставено преди 10.2019 г. В момента всички вещи били пръснати из целия имот, не само в половината на ответника. По северната ограда откъм имота на последния имало табелки с номера, където са паркирани колите. Половината ограда била отворена и от там преминавали колите. През 12.2023 г. ответникът заявил, че гаражната клетка, навеса, тубите и кучешката колиба са негови. Показания е дала и свид. Т.П.М, според която ответникът ползва имота на ищците неправомерно. Сочи, че преди имотът бил ограден с мрежа и по средата имало ограда. След като свид. наследила част от имота, до него вече нямало достъп, тъй като бил затворен със скоба, а катинарът можело да се отвори само от вътрешната страна, мрежата по средата била скъсана, имало асфалтова настилка, някакъв покрив, гаражна клетка и кучешка колиба. Баща никога не бил давал съгласие имотът да се ползва от ответника. Свид. виждала, че спорният имот се ползва за паркинг, тъй като имало набелязани паркоместа и ограничен охраняван достъп. Достъп до парцела се получавал след разрешение на ответника, тъй като бил затворен с поставена скоба. Всички съсобственици предложили на ответника да участват в проекта му по отдаване под наем, но той отказал. Автомобилите влизали откъм автомивката. Сочи, че в имота има коли, разграфено е и си има номера и паркоместа. При посещение на собствения си имот № 283 свид. виждала коли да влизат и излизат. В своите обяснения ответникът сочи, че има охрана и видео наблюдение на имотите си, разположени от север на процесия - 281 и 284. Между процесния имот и собствените му имоти имало ограда, в която имало дупка от много отдавна и през нея имало постоянен достъп до процесния имот. Сочи, че не е искал обяснение от собствениците на автомобилите защо минават през имота му. Излага, че не е получавал пари за престоя на автомобилите в процесния имот. Казва, че няма възможност да загради имота със свои средства. Заварил портата със закачена тел, като хората си отваряли и паркирали, което той не можел да контролира, след като имотът не е заграден. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 108 ЗС в доказателствена тежест на ищците е да докажат осъществяване на правното основание, на което претендират, че са собственици при твърдените квоти от процесния поземлен имот – по силата на наследствено правоприемство чрез наследяване от общия им наследодател. Ищците основават правото си на собственост на общо ½ ид. част от процесния поземлен имот на основата на наследствено правоприемство. Ответникът не оспорва, че ищците са собственици на ½ ид. ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Спорно между страните е, че ответникът владее ½ ид. ч. от имота, собствена на ищците и че възпрепятства достъпът на ищшците до собствената им ½ ид. част. Съдът намира, че това обстопятелство се установява от събраните по делото гласни доказателства. Свид. Милотинова и свид. Цигомарев сочат, че при посещенията си в процесния имот, портата, през която може дса се влезе в него, е вързана с тел и болт от вътрешната страна, което възпрепятства достъпа до имота по този начин, а единственият достъп е възможен от собствените на ответника имоти през дупка в оградата. Съдът счита, че следва да се довери на тези показания, доколкото същите са логични, последователни и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Разсъжденията на свид. М., че ответникът не е правил нищо, което да се счита за намеса в чужд парцел, съдът не следва да вземе под внимание при изграждане на своите изводи, доколото тази свидетелка е праводател на отвтеника, освен това заявява, че е посещавала имота само веднъж през 1997 г., поради което и нам скорошни наблюдения върху състоянието на имота. Съдът счита, че не следва да дава вяра в пълна степен и на показанията на свид. Недялкова, която сочи, че било известно, че ответникът не е възпрепятствал ищците да влизат в имота, доколкото тези твърдения не са нейни лични възприятия и сатвърде общи и им липсва конкретика. Поради изложеното съдът намира, че се установява, че с действията си по заключване на портата към имота, ответникът е възпрепятствал достъпа на ищците до половината от собствения им имот. В резултат на изложеното следва да бъде прието, че ищците ищците са собственици на ½ ид. част от недвижим имот, представлява поземлен имот с идентификатор * находящ се в гр. С., район „П.“, с площ от 529 кв. м., като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху ½ ид. част от поземления имот. Предявени са и искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да върне изместената от него ограда на действителните имотни граници между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор * съответно между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, да затвори дупката в оградата между поземлени имоти с идентификатори * * и *; да премахне метален навес, гаражна клетка и кучешка колиба, разположени в поземлен имот с идентификатор *; да освободи поземлен имот с идентификатор * от автомобилите на трети лица, използващи го като паркинг по разрешение и със съгласие на ответника. По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в доказателствена тежест на ищците е да докажат, че са собственици на ½ ид. ч. от процесния поземлен имот; че ответникът е извършил изложените неоснователни действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем върху имота. В доказателствена тежест на ответника е да докаже основанието, въз основа на което е извършил описаните действия. С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Следователно основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца, поради което относимо към спора е възражение на ответника, че нарушението е извършено от друго лице и липсва негово противоправно действие или бездействие. Преценката, налице ли е конкретно противоправно действие или бездействие от страна на ответника, което да накърнява правата на ищеца, по общо правило се прави към момента на приключване на устните състезания по делото, след като са събрани всички необходими и относими доказателства. Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Съдът счита, че наличието на метален навес, гаражна клетка и кучешка колиба и автомобили на трети лица в ид. част от имота на ищците представлява такова неоснователно въздействие, което създава пречки за нормалното и необезпокоявано използване на имота. Същевременно за да се уважи иска с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си на собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията. С ТР № 4/2017 г. по тълк. д. 4/2015 г. ВКС прие, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Затова за да се осъди ответника по този иск следва да се изложат онези обстоятелства, които сочат как се ограничава упражняването на правото на собственост - да се установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Изготвената по делото СТЕ е посочила, че съществуващата между имот * и имоти *и * ограда не е изпълнена съобразно отразената в кадастралната карта имотна граница и към момента на огледа оградата между имоти * *и * спрямо границите на имотите по КК се намира в ПИ с идентификатор * като площта от територия, с която е изместената границата, е 98 кв.м. Според експертизата в действащия за имот * ПУП не са отразени постройки на допълващо застрояване, не са издадени разрешения за строеж, разрешения за поставяне и инвестиционни проекти за постройките. В чл. 55. ЗУТ е посочено, че до реализирането на ПУП поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, каквото в процесния случай липсва. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът намира за установено, че ответникът е отворил дупка в оградата между поземлени имоти с идентификатори * * и * за да улесни преминаването на автомобилите в процесния имот с цел паркиране, доколкото свид. Милотинова, че по времето когато имотът бил притежаван от нейния баща, същият бил ограден с мрежа и по средата имало ограда, което в последствие частично била премахната. Съдът счита също и че намиращите се в процесния имот метален навес, гаражна клетка и кучешка колиба, са разположени от ответника, доколкото съдът намира за нелогично твърдението на свид. Недялкова, че тези съоръжения били в заварено положение, тъй като те са били поставени за да обслужват използването на имота за паркиране на ралични автомобили. Съдът намира за напълно установено, че имот с идентификатор * е ползван за паркиране на автомобилите на трети лица, използващи го като паркинг по разрешение и със съгласие на ответника, доколкото свидетелските показания на свид. Милотинова и Цигомарев са атегорични в тази насока, както и че в имота има паркирани коли, разграфено е за паркоместа и има поставени означения за номера на конкретнми автомобили. С оглед на това съдът преценява като нелогични обясненията на ответника, че независимо че същият е собственик на ½ ид. част от процесния имот, не е искал обяснение от собствениците на автомобилите защо преминават както през процесния, така и през собствените на ответника имоти, нито можел да контролира това. Поради изложеното съдът намира, че не се установява наличието на правно основание за ситуирането на метален навес, гаражна клетка и кучешка колиба и автомобили на трети лица в ид. част от имота на ищците. По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС се явяват основателни и следва да бъдат уважени. По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на ищците е да установят наличието на съсобственост между страните върху ПИ с идентификатор * при твърдените квоти; че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на ползване на общия имот, както и да ангажират доказателства за начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички съсобственици. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС има характер на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. От представените по делото писмени доказателства се установява, а и не се спори между страните, че същите са съсобственици на поземлен имот с идентификатор * при твърдените квоти - ½ ид. част общо за ищците и ½ ид. част за ответника. В съдебната практика е трайно възприето (решение по гр. д. № 745/2008 г. на ВКС, решение по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, решение № 1197/18.12.2008 г. по гр. д. № 4916/2007 г. на ВКС и др.), че при разпределяне реалното ползване на съсобствен имот като акт на обикновено управление, следва да се съобразява съществуващото на място фактическо положение, без да се разпорежда извършването на преустройства. Изхожда се от фактическото състояние и не могат да се разпореждат или взимат предвид никакви промени в имота. Всякакви бъдещи промени могат да бъдат основание за последващо разпределение на ползването, доколкото решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо и при промяна на обстоятелствата може да бъде постановено ново решение. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е предложило два варианта на разпределението на ползването на имот * съобразно квотите на страните в собствеността, обективираните дадености на имота и фактическото му положение спрямо имоти *и *. В първия вариант е предвидено разпределение на ползването, при което спорният имот се разделя на две половини – западна и източна, като достъпът до източната половина на имот * се осигурява през собствените на ответника имоти *и *, а достъпът до западната половина на имот * се осигурява откъм лицето на имота – ул. „*в“. Във втория вариант е предвидено разпределение на ползването, при което спорният имот се разделя на две половини – северна и южна, като достъпът и до двете половини се осигурява откъм лицето на имота – ул. „*в“. С оглед изложеното, при съобразяването на фактическото положение и състояние на имота, конкретните съществуващи към момента и материализирани посредством ограда граници и наличните в него на постройки, както и с оглед пълното съответствие разпределението на притежаваните от страните права в съсобствеността, съдът намира, че втория вариант, представен от вещото лице и разделянето на имота на северна и южна половина е по-подходящ и целесъобразен, поради което и следва именно по този начин да се извърши разпределението на ползването на имота. За да счете това съдът съобрази, че при втория предложен вариант всеки от собствениците на ид. част от имота ще има достъп до него през лицето на имота откъм ул. „*в“, като по този начин ще се преодолее неудобството ищците да премибават през имоти на ответника, за да достигнат в собстъвената си половина от имота, освен това съдът взе предвид, че собствените на ответника имоти се намират от северната страна на процесния имот, с оглед на което и ползването на северната половина ще бъде по-удобно за ответника. Съдът прецени и че в северната половина са ситуирани повече от разположените от ответника съоръжения, които посредством това разпределение ще останат в неговатат половина за ползване. Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 14973 лева, в случай че съдът приеме, че процесният имот е ползван без основание като паркинг или сумата от 12069,92 лева, в случай че съдът приеме, ответникът е лишил ищците от ползването на имота, доколкото е ограничил достъпа им до него, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г. на собствените на ищците ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *. По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване, а именно: обогатяване на ответника чрез ползване през процесния период на собствените на ищците ½ ид. ч. от поземления имот без правно основание; ищците да са собственици на съответните идеални части от поземления имот; обедняване на ищците вследствие от това обогатяване – лишаването им от ползване на съответните идеални части от поземления имот; наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответника. При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на годно правно основание за ползване на идеалните части от процесния поземлен имот през релевантния период. Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем, възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него (ТР № 82 от 28.02.1975 г. по т. д. № 74/1974 г. на ОСГК на ВС, решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 1822/2009 г. на ВКС, решение № 193 от 02.12.2010 г. по т. д. № * г. на ВКС, решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр. д. № 959/2010 г. на ВКС, решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС). Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението ще се дължи за времето, през което собственикът е лишен от този доход. За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора (решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС). В конкретния случай претенцията е предявена за периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г., за който се установява, че ищците са титуляри на ½ ид. част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *. Следователно титулярът на ид. части от правото на собственост върху имота е легитимирано лице да претендира обезщетение за ползването му от лице, което няма правно основание за това, тъй като именно той притежава правото да получава добиви от вещта, в това число и гражданските плодове – пазарния наем. Пасивно легитимирано по тази претенция е лицето, което фактически ползва вещта за периода, обогатявайки се по този начин чрез спестяването на средства за наем на такъв имот. В случая се твърди, а и се установява, че целият имот е ползван от ответника, тъй като той отдавал под наем на паркоместа в процесния имот, поради което и същият е и надлежната страна в процеса. Съдът намира, че паркирането на автомобили в процесния поземлен имот, ограничава правото на собственост на ищците и по този начин ги лишава от възможността да ползват имота по своя преценка. За посочения период ответникът не установява свое противопоставимо на ищците право на собственост върху идеални части от процесния имот, доколкото останаха недоказани възраженията му, че не е паркирал свои автомобили и не е съхранявал свои вещи в процесния имот преди да го придобие. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията на вещите лица, съдът намира за доказано, че поземлен имот с идентификатор * ½ ид. част от който принадлежи на ищците, се използва за паркиране на автомобила с разрешение и съгласие на ответника. Свидетелите сочат, че от 10.2019 г. са забелязвали различен брой автомобили да влизат и излизат от имота, като по северната ограда имало табелки с номера, където са паркирани колите. Половината ограда между процесния имот и имотите на ответника била отворена именно с цел да преминават автомобилите, които навлизали откъм автомивката. Вещо лице по СТЕ при изготвяне на заключението си също е посочило, че според него начина, по който се ползва имотът в момента, е за паркиране на автомобили в неговата територият, като на площта на ПИ * може да се обособят 32 броя паркоместа за леки автомобили с размери на паркомясто 2,50/5,00 м. За иска по чл. 59 ЗЗД е без значение с какво намерение се упражнява фактическата власт върху имота. Релевантна за уважаване на претенцията е липсата на основание за това ползване. Ответникът не противопоставя правно основание за ползването на имота на ищците през процесния период чрез отдаването му за паркиране на автомобили в същия, с оглед което и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е доказан по основание. Съгласно заключението на оценителната експертиза размерът на обезщетението като наем на паркоместа за ½ ид. част от процесния имот за периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г. е в размер на 12069,92 лева. В случая собствениците са лишени от ползването на ид. част от имота си и обедняването за тях се изразява в пропуснатите наемоподобни доходи, които биха получавали при отдаването под наем на ид. част от имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени на паркоместа, като се вземат предвид всички особености. Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и са: предназначението на имота, местоположението му, регулационният му статут, установеният начин на ползване, дали ползването обхваща целия имот или част от него. Когато ответникът ползва без правно основание ид. част от собствения на ищците недвижим имот по начин, непрепятстващ ползването на имота от собствениците, обезщетението по чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за частта от имота, ползвана без основание, изчислен с помощта на съдебна експертиза. По горните съображения предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 12069,92 лева. Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 50,21 лева върху сумата 7800 лева за периода 30.12.2023 г. – 11.04.2024 г. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат основанието, от което произтича вземането им и забавата, т. е. да установят момента на изискуемост на главното вземане. Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 2 ЗЗД разпопрежда, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. С нотариална покана, получена от ответника на 21.02.2024 г., ищците канят последния да им заплати обезщетение за лишаване от ползване на собствената им ½ ид. част от имота за последните 3 години, които обхващат процесния период. съдът изчисли дължимата законна лихва с помощра на ел. калкулатор, поради което намира, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер. Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 600,16 лева, представляваща припадащата се част от получаваната наемна цена за отдаване под наем на 20 паркоместа в поземлен имот с идентификатор * съобразно собствените на ищците ½ ид. ч. за периода 29.12.2023 г. - 11.04.2024 г., по които в тежест на ищците е да докажат, че процесният имот е съсобствен при посочените квоти, че ответникът е реализирал ползи от процесния имот, като го е отдавал под наем през процесния период, както и техния размер. Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От материалноправна гледна точка тази норма от една страна урежда субективното право на всеки един от съсобствениците да получава ползите от общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на същият съсобственик задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата вещ. Чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗС урежда иска за получаване на дял от ползите от общата вещ. Става въпрос за хипотеза, при която един или няколко от съсобствениците са получили плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици. Понятието „ползи от общата вещ” по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС обхваща най-вече добивите от вещта по чл. 93 ЗС, т. е. всички облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея без да се накърнява съществено нейната субстанция, вкл. гражданските плодове, т. е. доходите, които се получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и т.н. Законът в чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗС не въвежда изискване за писмена покана за заплащане на ползите от общата вещ, когато тези ползи се получават от един съсобственик изцяло или над неговите права. Добивите от общата вещ се дължат от момента на генериране на плода на общата вещ в условията на съсобственост върху последната. С разясненията на ТР 7/2012 г. се приема, че когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани граждански добиви /наем, аренда/ по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС, то писменото поискване не е необходимо, след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице. От момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване. Така един от съсобствениците, който е реализирал доходи/спестил е разходи за общата вещ, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, е необходимо да се установи, че същият е получавал доходи от наем за паркиране на автомобили в процесния имот през процесния период. По делото е безспорно, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор * като всеки от тях притежава по ½ ид. част от същия, което обстоятелство не е спорно. Спорно се явява обстоятелството дали ответникът следва да заплати на ищците сума, развняваща се на притежаваната от ищците ½ ид. част, от получаваната наемна цена за отдаване под наем на 20 паркоместа в поземлен имот с идентификатор *. Изготвената по делото СОЕ е посочила, че размерът на обезщетението за ползване на имота като паркоместа за периода 29.12.2023 г. - 15.04.2024 г. е в размер на 600,16 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат на ищците, които са сторили следните разноски: 209,71 евро (410,17 лева) – държавна такса, 55,73 евро (109 лева) – други такси, 15,33 евро (30 лева) – депозит за свидетел, 383,46 евро (750 лева) – депозити за експертизаи, 1917,52 евро (3750,35 лева) – адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съдът