Решение № 187 от 22.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 50/2026 г.

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

То е започнало по подадена от „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК 160064229, гр. Пловдив въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 369/2024 г., решение рег. № 423 от 31.10.2025 г. в частта, с която „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК 160064229, ••• е осъдено да заплати на „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, ••• сумата от 33 456 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на автогарови услуги от 03.06.2020 г. и анексите към него, дължимо за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 19. 06. 2024 г., както и сумата от 5 503,43 лв. разноски по делото

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 19.06.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, гр. Пловдив искова молба против ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК 160064229, гр. Пловдив.

В обстоятелствената част на същата се говори, че между „Детелина - Дрита“ ЕООД и Община Куклен на 02. 06. 2020 г. в писмена форма бил сключен договор № 62. С него на дружеството се възлагало да извършва за срок от 6 месеца обществен превоз на пътници по автобусните линии Пловдив - Куклен, Пловдив - Руен, Пловдив - х. Здравец, Пловдив - Цар Калоян, Куклен – Асеновград, Пловдив - Добралък и Куклен - Руен. Това и обстоятелството, че за осъществяване на превозите по някои от линиите се налагало ползване на автогара, респ. автогарови услуги в гр.Пловдив станало причина на 03.06.2020 г. по инициатива на превозвача да се сключи договор с „Хеброс бус“ АД. С него се предоставяло възмездно на „Детелина - Дрита“ ЕООД правото на престой на МПС в сектори № 5, 6 и 8 от автогара „Родопи“ за срок от 6 месеца. Срещу така предоставеното му право на престой във всеки от секторите за всеки отделен курс превозвачът се задължил да плаща възнаграждение в размер на 4 лв. без ДДС /4,80 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 8 лв. без ДДС /9,60 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.

На ищеца с договор от 02.12.2020 г. Община Куклен възложила за още 6 месеца осъществяването на превозите по посочените по- горе линии. Това станало и причина с анекс да се удължи действието и на договора за предоставяне на автогарови услуги за още 6 месеца.

На 31.05.2021 г. след проведена процедура по ЗОП между Община Куклен и „Детелина - Дрита“ ЕООД бил подписан договор № 82 за възлагане на автобусен превоз на пътници по същите линии, но вече за срок от пет години. С оглед на същия по искане на превозвача на 08.06.2021 г. бил сключен и втори анекс към договора за предоставяне на автогарови услуги. С него договорните правоотношения били продължени с пет години, считано от датата на подписването му, а останалите уговорки между страните се запазили. На 16.02.2022 с трети анекс страните по този договор се уговорили, че дължимото възнаграждение за предоставеното му право на престой във всеки от секторите се променя на 5 лв. без ДДС /6 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и на 9 лв. без ДДС /10,80 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.

Във връзка с така възникналите и действащи отношения между страните касаещи ползването на автогаровите услуги ищецът с писмо изпратил до ответника на 25.01.2023 г. копие от сключен на 18.11.2022 г. нов договор за възлагане на обществена поръчка между него и Община Куклен. Предметът му бил идентичен с този на договора от 31.05.2021 г., а срокът му на действие също бил 5 години. Във връзка със същия не се сочи да е подписан анекс към договора за предоставяне на автогарови услуги, а се твърди, че в отношенията между страните не настъпила промяна и ищецът продължил да ползва услугите с оглед извършването на обществени превози.

Реално промяна в отношенията настъпила от декември на 2023 г. с оглед на това, че дружество преустановило всякакви плащания към „Хеброс бус“ АД за предоставяните му ежедневно автогарови услуги. За периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. дължимите от него възнаграждения били в размер на общо 33 456 лв. с ДДС. За удостоверяване на същите за всеки от месеците били издадени шест броя данъчни фактури, както следва:

• Фактура № 6100002262 от 31.12.2023 г. за 6 012 лв. с ДДС,

• Фактура № 6100002368 от 16.02.2024 г. за 6 108 лв. с ДДС,

• Фактура № 6100002422 от 29.02.2024 г. за 5 652 лв. с ДДС,

• Фактура № 61000022496 от 31.03.2024 г. за 5 407, 20 лв. с ДДС,

• Фактура № 6100002591 от 30.04.2024 г. за 6 088, 80 лв. с ДДС и - Фактура № 6100002652 от 31.05.2024 г. за 4 188 лв. с ДДС.

По повод на същите е казано, че ищецът остойностявал предоставените услуги за месеца и издавал фактурите в края на същия въпреки, че по договор превозвачът следвало да заплаща стойността на ползваните услуги авансово до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася възнаграждението.

Така описаните счетоводни документи били изпращани от ищеца на ответника ежемесечно по куриер, но той връщал пратките като недоставени, което наложило да бъде уведомен за тях и по електронната си поща.

На тази база е направен извод за наличие на задължения за плащане на възнаграждения за ползваните услуги в периода м. 12.2023 г. - м. 05.2024 г. вкл. в общ размер от 33 456 лв. с ДДС.

В ИМ се споменава и за сключен между страните по настоящето дело на 05.06.2020 г. договор, с който „Хеброс бус“ АД предоставил на „Детелина - Дрита“ ЕООД за временно и възмездно ползване помещение в търговския център на автогара „Родопи“ с предназначение офис за продажба на билети по линиите, за които дружеството ползва автогарови услуги.Месечната наемна цена била в размер на 400 лв. без ДДС. От м. 02.2024 г. същата не била плащана, нито се погасявали консумативни разноски за помещението. Дължимия наем за месеците февруари 2024 г.- юни 2024 г. бил в общ размер от 2 400 лв. с ДДС. Стойността на консумираната енергия пък била 104, 70 лв. Непогасените задължения били в общо размер на 2 504,70 лв. с ДДС, като за тях ежемесечно били издавани фактури. Те също били изпращани на ответника, но той отказвал да ги получи.

На база изложеното е отправено искане за осъждането на Детелина - Дрита“ ЕООД да заплати на „Хеброс бус“ АД сумите от 33 456 лв. с ДДС и 2 504,70 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете.

С отговор подаден в срок ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковете.

В подкрепа на същото заявява, че автогаровите услуги не били предоставяни и респ. ползвани през периода. По повод на това се сочи, че от съдържането на издадените във връзка със същите фактури не можело да се направи извод, че удостоверената в тях като предоставена услуга е в изпълнение на сключен между страните договор. Излага се становище, че между тях и представите с исковата молба договори и анкеси нямало връзка с оглед разминаванията в цената на услугите. Твърди се и че 6-те бр. фактури за автогарови услуги и 5 - те бр. фактури за наемна цена и консумативи не били връчвани на ответното дружество, вкл. и на електронната му поща. По повод на последното е споменато, че ел. адрес, до който ищецът е адресирал електронните си писма никога не е била определян от страните като такъв за кореспонденция.

С ДИМ са оспорени подробно направените в отговора защитни възражения от ответното дружество и най вече тези свързани с липсата на предоставени и ползвани автогарови услуги през исковия период.По този повод е направен анализ да договора за превоз на пътници между Община Куклен и ответника. Споменато е, че е действащ и се изпълнява редовно от превозвача. По повод на това изпълнение е казано и че според описаните в техническата спецификация към този договор маршрутни разписания 22 бр. от тях ежедневно имали за начална или крайна точка автогара Родопи. Така се прави извод, че това правело 660 курса месечно в делнични дни и 132 курса месечно в празнични, т.е. общо 792 бр. курса. По повод на тази брой е подчертано, че съгласно чл. 4.1. размерът на възнаграждението за автогарови услуги се определял въз основа на вида и броя курсове, които превозвачът следвало да изпълни. Така при съпоставка на бройката от предходното изречение с бройката фактурирани услуги сочело, че с ИМ се търсело дори помалко от дължимото съобразно утвърдените маршрутни разписания.

Досежно доводите за разлика между цената на услугите по фактурите и тази предмет на договора и анексите е направен анализ на чл. 22 от ЗАП. На база същия и факта, че към момента нямало утвърдена и действаща Методика, за която ставало реч в чл. 22, ал. 5 на ЗАП е достигнато до извод, че собственикът на автогарата имал право да определя и променя цената на автогаровите услуги едностранно. При същото обаче той следвало да спазва изискването да прилага еднакви критерии при определянето й за всички превозвачи. В тази връзка е посочено, че изпълнителният директор на „Хеброс бус“ АД със заповед № 45 /31.10.2023 г. актуализирал цените за ползване на сектори от автогарите Север, Юг и Родопи като тя била изпратена на всички превозвачи, вкл. и на ответното дружество.

Ответникът е подал отговор на ДИМ. В него е посочено, че се поддържат вече направените защитни възражения. По отношение по допълнителните аргументи за обосноваване основателността на исковете направени с ДИМ и представените с нея доказателства е казано, че и те не водят до извод за предоставяне на автогарови услуги от ищеца и ползване на такива от ответника пред исковия период. По отношение на заповедта, с която едностранно е променена цената на услугата е изразено становище, че е нищожна поради липса на възможност автогаров оператор едностранно да изменя цената на услугата и с това едностранно да изменя съдържането на вече съществуващи облигационни отношения. По тази причина е изразено становище, че тя няма как да породи действие по отношение на сключени преди издаването й договори.

В хода на производството ответното дружество е оспорило и ползването в периода м. 02.2024 год. до м. 06.2025 г. на помещението, за което се претендира наем.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

С него на първо место е прието, че през исковия период договора за автогарови услуги от 03.06.2020 г. и анексите към него са действали. В подкрепа на този извод е посочено, че срокът на договора не е бил изтекъл, нито пък са били ангажирани доказателства за прекратяването му на някое от основанията предвидени в чл. 7 и 8 от същия. Посочено е и че не са ангажирани и доказателства ответникът да се е възползвал от предвидената в чл. 5.2 възможност за отказ от договора в 7 дневен срок с оглед получаването заедно с допълнителната искова молба на приложеното към нея като доказателство - заповед за повишаване на цените на автогаровите услуги.

Прието е, че окончателно дължимото възнаграждение се дължи на база реално изпълнени от превозвача курсове за съответния месец. След анализ на отчетните справки, които ответникът е съставял и представял пред Община Куклен е достигнато до извод, че броят на извършените курсове преминали през автогарата е по-голям от тези фактурирани от ищеца. В подкрепа на становището, че при тези курсове няма как да не е ползвана автогарата е направено позоваване на чл. 22 от ЗАП и чл. 52 от Наредба № 33/1999 г.

Относно цената на същите е посочено, че в чл. 5.1. е материализирано съгласие на страните „ХЕБРС БУС“ едностранно да изменя договора при наличие на определени предпоставки. Прието е, че същите са налице, т.е. че с цитираната по- горе заповед води до промяна в размера на възнаграждението. Посочено е, че извод за връчването й следва не само от показанията на св. Г. , но и от удостовереното получаване на ДИМ с приложените към нея доказателства.

На база изложено е направено заключение за основателност на иска и е постановено осъждането на ответника да заплати на ищеца претенидарното с ИМ възнаграждение за автогарови услуги в пълния му размер ведно със законната лихва от завеждане на делото.

Уважена е и претенцията за заплащане на наем и консумативни разноски.

Недоволен от решението в частта касаеща автогаровите услуги е останал ответникът е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се оспорват направените от ПОС в решението изводи относно:

• наличието на валидни правоотношения между страните, породени от 1 договор за автогарови услуги от 03.06.2020 г.,

• броят на ползваните от автобусите сектори на автогарата преди тръгване за съответния маршрут и - възможността „ХЕБРОС БУС“ АД едностранно да изменя цените на услугите.

На база тези доводи е направен подробен анализ на събрания доказателствен материал и е формиран извод, че претенцията на „ХЕБРОС БУС“ АД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в тази част.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато решението е абсолютно неразбираемо.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има

произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая пред ПОС са били предявени два обективно съединени осъдителни иска за плащане на дължими възнаграждения по договор за ползване на автогарови услуги, и на наем и консумативни разноски дължими по договор за наем. По повод на същите следва да се посочи, че при наличие на твърдение за наличие на неудовлетворено притезание всеки правен субект има интерес да предяви осъдителна искова претенция, т.е. те са допустими. Пловдивският окръжен съд в обжалваното решение е обсъдил обсъдил именно изложените в исковата молба и в ДИМ факти и обстоятелства и е достигнал до извод за основателност на претенциите. По тези причини следва и логичен извод за допустимост на решението на ПОС в обжалваната част.

Валидността и допустимостта на съдебния акт налага съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК съдът да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваната част от същия. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

От изложеното по- горе е видно, че пренесеният пред ПАС спор е за основателността на претенцията за заплащане на дължимо за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г., вкл. възнаграждение за предоставени от ищеца на ответника автогарови услуги на основание договор за предоставяне на такива от 03.06.2020 г. и анексите към него.

В тази връзка на първо место следва да се даде отговор на въпроса за съществуването на сочената като правопораждащ за отношенията между страните юридически факт сделка.

По този повод е нужно да се спомене, че с исковата молба е представен неоспорен от ответника писмен документ, в който е материализиран подписан от страните по настоящето дело договор за предоставяне на автогарови услуги от 03.06.20220 г.

В чл. 1 от него се казва, че „ХЕБРОС БУС“ АД предоставя на „ДЕТЕЛИНА-ДРИТА“ ЕООД в качеството му на превозвач сектор 5,6 и 8 от автогара РОДОПИ за ползване съгласно предназначението им-извършване на обществен превоз на пътници с право на престой на МПС на сектор от автогарата не повече от 15 минути преди часа на тръгване и не повече от 2 минути след нето в съответствие с утвърдените разписания. Посочени линиите, за които те се отнасят и предоставените за ползване сектори – ПЛОВДИВ-КУКЛЕН /сектор 8/, ПЛОВДИВ-ДОБРАЛЪК /сектор 5/,

ПЛОВДИВ-РУЕН /сектор 5/, ПЛОВДИВ -ХИЖА ЗДРАВЕЦ /сектор 6/ и ПЛОВДИВ-ЦАР КАЛОЯН /сектор 6/.

Срокът на договора според чл. 6 е определен на 6 месеца считано от сключването му. В чл. 7 е уговорено, че той се прекратява с изтичане на срока, по взаимно съгласие, по право при прекратяване на договора, с който на превозвача е възложено обслужване на автобусната линия, в чийто маршрут е включена автогара Родопи и т.н.

Размерът на дължимото възнаграждение е уговорен в чл. 3. Той е за всеки отделен курс и е обвързан от броя на местата в автобуса- така за автобуси до 20 места цената е 4 лв. без ДДС, а над 20 места е 8 лв. без ДДС.

От така изложеното следва логичен извод, че сключването на този договор е обусловено от това, че „ДЕТЕЛИНА-ДРИТА“ ЕООД извършва обществен превоз на пътници по линии, за които с оглед изискванията на чл. 22 от ЗАП в маршрута им е включена автогара Родопи.

В подкрепа на това следва да се посочи, че с исковата молба е представен и неоспорен от ответното дружество договор № 62 за осъществяване на обществен превоз на пътници от 02.06.2020 г. Той е сключен между Община Куклен в качеството й на възложител и ответното дружество С него то се е задължило да предоставя срещу възнаграждение обществен превоз по автобусни линии от областната транспортна схема- ПЛОВДИВ - КУКЛЕН, ПЛОВДИВ-ДОБРАЛЪК, ПЛОВДИВ-РУЕН, ПЛОВДИВ -ХИЖА

ЗДРАВЕЦ и ПЛОВДИВ-ЦАР КАЛОЯН. Във връзка с този договор, който е бил за 6 месеца е подадено заявление до ищцовото дружество, с което е отправено искане за сключване на споменатия по- горе договор за ползване на автогарови услуги / стр. 14 от делото на ПОС/.

На 02.12.2012 г. е бил сключен нов договор с Община Куклен за осъществяване на обществен превоз на пътници по същите линии. Срокът му също е бил 6 месеца. Копие от него видно от ел. писма на стр. 26 от делото на ПОС е изпратено до ищеца с оглед, на което е бил сключен анкес №1 към договора за предоставяне на автогарови услуги. С него срокът му е бил удължен с 6 месеца считано от 07.12.2020 г.

На 31.05.2021 г. Община Куклен и ответника са сключили договор № 82 за възлагане на обществена поръчка. С него ответното дружество се е задължило да изпълнява срещу възнаграждение обществен превоз на пътници по вече споменатите линии за срок от 5 години от датата на подписването му. По повод на същия при ищеца на 03.06.2021 г. е постъпило ново заявление от „Детелина – Дрита“. С нето е представен новия договор и е отправено искане за продължаване на този за автогаровите услуги. По повод на същото е подписани анекс № 2 от 08.06.2021 г. С него договора от 03.06.2020 г. е удължен с 5 години считано от 08.06.21 г.

На 16.02.2023 г. страните по същия са подписали и анекс № 3, с който са се договорили за промяна в цената на дължимото възнаграждение за ползване на съответните сектори от автогарата. Така считано от 01. 03.2022 г. това за автобуси до 20 пътникоместа е станало 5 лв. без ДДС, а за автобуси над 20 пътникоместа 9 лв. без ДДС.

На 25.01.2023 г. видно от приложеното и неоспорено писмо на стр. 41 от делото ответникът е изпратил до ищеца договор с № 163 от 18.11.2022 г., лиценз № 1169 и маршрутни разписания.

В договора е посочено, че е такъв за възлагане на обществена поръчка. Страни по него са Община Куклен и ответното дружество, а предметът му напълно идентичен с този по договора от 31.05.2022 г. Реално промяната е в срока, за който ще се осъществява обществения превоз по причина, че този по последния договор е 5 години от подписването му, т.е. от 18.11.2022 г.

Именно във връзка с тази последна сделка са и защитните възражения на ответното дружество посочени в жалбата като съображения за неправилност на акта на ПОС.

Те се базират на цитираната по- горе клауза на чл. 7 от договора за предоставяне на автогарови услуги предвиждаща, че той се прекратява по право при прекратяване на договора на превозвача, с който му е възложено обслужване на автобусната линия в чийто маршрут е включена автогара Родопи и т.н.

В случая от изложеното по - горе е видно, че ответното дружество по силата на договор с Община Куклен ще осъществява обществени превоз на пътници по маршрутните линии цитирани в договора за автогарови услуги до 18.11 2027 г. Това съобразено със спомената по - горе разпоредба на чл. 22, ал.1, т. 2 от ЗАП сочи, че той задължително следва да ползва автогара. Определената в изпълнение на тази норма автогара е именно Родопи и тя видно от изпратената от Община Куклен документация към договора от 18.11.2022 г. е включена в маршрутните разписания на всяка една от 5-те линии от областната схема с начална, респ. крайна дестинация Пловдив. Това води до логичен извод, че основанията за прекратяване на договора не са възникнали. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 7 не следва да се тълкува буквално, т.е. като обвързваща сделката за ползване на автогарови услуги с конкретното действие на даден договор за обществен превоз, а с това, че ползвателят на същите трябва да има задължение да осъществява превози по конкретните линии независимо от правопораждащия го ЮФ. В случая такова безспорно е налице и за прекратяване на договора от 03.06.2020 г. на цитираното по- горе основание не може да се говори.

В чл. 4.1 от същия е предвидено задължение за авнсово плащане на възнаграждението до 25-число на месеца предхождащ този, за който се дължи. Размерът ме обусловен от броя на ползваните услуги на база утвърденото маршрутно разписание за вяска от линиите, а фактурата от ищеца е следвало да се издава до 15-то число на този предходен месец. В чл. 4.2 обаче се говори за издавен на кредитни известие в случаите, при които броя услуги/ броя курсове/ е по- малък. Това сочи, че възнаграждение се дължи за ползване на секторите на база реално осъществените курсове. Това води и до логичен извод, че не е налице пречка вместо авансови фактури придружени с ДКИ, ищецът в качеството си на кредитор да издава такива в края на месеца, за която се дължи услугата. Именно това е и избрания от него за процесния период вариант.

От така изложеното следва извод, че основателността на иска е обусловена от това дали са извършвани курсове в изпълнение на договора от 18.12.2022 г. от ответника, какъв е броя им и какво е дължимото за съответната услуга възнаграждение.

Отговорът за това са или не са извършвани курсове по съответните линии много лесно може да се получи от постъпилата документация от Община Куклен във връзка с договора от 18.11.2022 г. Сред същата са подавани от ответника справки за броя изпълнени курсове по маршрутите и общото изминато разстояние, въз основа на които е получавал дължимите плащания по с договор № 163/18.11.2022 г. / стр. 405 и сл. от делото на ПОС/. Те касаят и месеците от исковия период, т.е. от декември на 2023 г. до май на 2024 г. включително. С тях от страна на ответното дружество реално се признава за нуждите на настоящето производство изпълнението на курсове по маршрутни линии, за които е договорено ползването на автогара Родопи. То според спомената разпоредба на чл. 22 от ЗАП, а и според Наредба № 33/1999 г. е задължително. Това води до извод, че за всеки отчетен в съответните справки курс следва да се приеме, че е ползвана автогарова услуга и за същата се дължи възнаграждение. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че за ПАС е без значение, че за тези курсове не са представяни пътни листове в изпълнение на изискванията на спомената Наредба. Това е така по причина, че задължението за представянето им е на шофьора, т.е. на служител на превозвача. От събраните по делото доказателства е видно, че шофьорите не са изпълнявали задълженията си , което е било пречка за точно водене и на дневника по чл. 57, ал. 4 от Наредбата. Непълнотата на същия обаче не е основание за извод за липса на курс по причина, че никой не може да черпи права от виновното си и противоправно поведение. Ето защо в случая тази информация ще се запълни от споменатите до тук справки и ще се съпостави с отразените в представените с ИМ фактури ползване на сектори, за които се търси плащане..

От същите е видно, че за декември на 2023 г. извършените курсове свързани с автогара Родопи са 759 бр., а фактурираните са 501 бр.

За януари на 2024 г. курсовете свързани с автогара Родопи са 778 бр. , а фактурираните са 509 бр.

За февруари на 2024 г. курсовете свързани с автогара Родопи са 731 бр., а фактурираните са 471 бр.

За март на 2024 г. курсовете свързани с автогара Родопи са 769 бр., а фактурираните са 459 бр.

За април на 2024 г. курсовете свързани с автогара Родопи са 756 бр., а фактурираните 531 бр.,

За май на 2024 г. курсовете свързани с автогара Родопи са 782 бр. , а фактурираните са 349 бр.

От посоченото е видно, че фактурираният брой ползвани услуги е помалък от реалните курсове и следва да се приеме,че за всяка от посочената в тях месечна бройка се дължи възнаграждение. Това е така и въпреки факта, че във фактурите за март и април на 2024 г. е отразено ползване на сектори от автобуси до 20 и над 20 пътнико места. В подкрепа на това заключение на ПАС е нужно да се спомене, че според техническото предложение, което е неразделна част от договора от 18.11.2022 г. линиите , които включват в маршрута си автогара Родопи ще се обслужват от автобуси с над 20 места, тези под 20 са определени за резервни. По тази причина при липсата на доказателства за противното поради отказа от представяне на пътни листове е логично да се приеме, че превозите са осъществяване с основните такива. Това води до извод, че във фактурите за м. март и април 2024 г. ищецът е признал неизгодни за него факти и те имат нужната доказателствена сила.

Относно размерът на възнаграждението се посочи, че в чл. 3 от договора за предоставяне на автогаравои услуги от 03.06.20220 г. е уговорено, че за ползване на сектор в автогарата от автобус до 20 места то е в размер на 4 лв. без ДДС , а за автобус над 20 места е 8 лв. без ДДС.

По повод на този размер в чл. 5 . 1 от договора е предвидено, че „Хеброс бус“ АД запазва правото си за едностранното му изменение. Хипотезите за същото са две. Първата е свързана с изпращане едностранно писмено уведомление при повишаване на разходите за предоставяне на автогарови услуги по т.2 и 3 от договора с повече от 15 % от тези извършвани към момента на подписване на договора.

Втората възможност е обвързана от приемането на утвърдена от Министъра на транспорта методика на основание чл. 53а от Наредба № 33/1999 г. като е посочено, че то за възнаграждението по т. 3 от договора става с едностранно писмено уведомление съобразно утвърдените в нея правила.

С чл. 5.2 е договорено, че в 7 дневен срок от получаване на уведомлението превозвачът има право да се откаже от договора, а ако не стори това се счита, че се е съгласил с новия размер на дължимото възнаграждение.

По повод на тези възможности следва да се посочи, че с чл. 22, ал.2 от ЗАП е предвидено задължение на собствениците на автогари да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии. С ал. 4 на този член е въведено изискване те да прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети. Относно определянето на цените, максималният им размер и условията, при които се извършва актуализацията им е казано, че това става по методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на база на категоризиране на автогарите. В този смисъл са и предвижданията в чл. 53а от Наредба № 33/1999 г.

Интересното в случая е, че към момента методиката, за която се говори в ЗАП и Наредбата липсва. Това води до извод, че собствениците на автогари не са обвързани от специални правила за определяне цените на предоставяните от тях услуги и актуализиране на същите, т.е. те подлежат на определяне в сключваните договори за предоставяни на услугите. Същите обаче въпреки липсата на методика следва да са съобразени с действащите изисквания на чл. 22, ал. 4 от ЗАП за еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети, а и при актуализация на същите.

В случая по делото от страна на ответника не се твърди процесният договор да е сключен в нарушение на чл. 22, ал. 4 от ЗАП относно идентичността на критериите определяща цените на услугите за различните превозвачи. Логично е при промяна на условията взети предвид при образуването й от страна на предоставящия услугата тази цена да подлежи на актуализация/изменение То с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗЗД би следвало да става по взаимно съгласие на страните. Не е налице пречка обаче в самия договор, който според чл. 20, ал.1 ЗЗД има силата на закон страните да предвидят и други условия за настъпване на това изменение.

Именно в този смисъл е и цитираната по горе разпоредба на чл. 5.1 от договора. С нея те са се съгласили, че при повишаване на разходите за предоставяне на автогаровите услуги с 15 % собственикът на автогарата може с едностранно предизвестие да увеличи цената й. Увеличението настъпва от момента на изтичане на 7 дни от връчване на същото, ако разбира се е налице твърдяното увеличаване на разходите и насрещната страна с оглед на това не се е възползвала от правото си да се откаже/прекрати договора.

От доказателствата по конкретното дело е видно, че първоначално договорената цена е изменена и то по взаимно съгласие на страните с анекс № 3 от 16.02.2022 г. В него страните са се договорили, че цената за ползван на сектор на автогара Родопи считано от 01.03.2022 г. се променя, като ползването му от автобус под 20 пътникоместа става 5 лв. без ДДС, а от автобус с над 20 пътникоместа става 9 лв. без ДДС.

По делото доказателства за последващи съгласия между страните не са представени, а и не се твърди да са постигани. Представена е обаче заповед на представляващия дружеството ищец от 31. 10 2023 г., с която цената за ползване на сектор от автобус до 20 места става 6 лв. , от такъв с над 20 места 10 лв. на курс. В тази заповед липсват изложени аргументи свързани с причините за така правеното увеличение на цената с оглед основанията за това посочени в чл. 5. 1 и евентуално в подобни разпоредби явяващи се част от договорите за предоставяне на автогарови услуги с други превозвачи по съответните транспортни схеми. Реално причините за увеличението са посочвани в уведомленията до всеки един от превозвачите. Те са свързани с инфлацията за периода януари-декември на 2022 г., която била 15, 3 %, тази за периода януари-септември на 2023 г., която била 3, 6 % и с нарастването на минималната работна заплата. По отношение на нея е посочено, че е реален измерител на цената на труда и била нараснала от 650 на 780 лв.

По повод на това последно увеличени с оглед изложеното по- горе съдържание на чл. 5.1 от договора следва да се посочи, че то би било основателно ако са налице доказателства, че разходите свързани с предоставяне на автогаровите услуги са нараснали с 15 % за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2023 г. Тази преценка по настоящето дело би било възможно да се направи ако са ангажирани доказателства за това как са формират разходите за извършването им и на база на същите се установи, че те са нараснали с горния процент. Такива въпреки дадените указания в доклада на ПОС липсват. Реално ищецът счита, че увеличението е породило действие с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗАП и факта, че другите превозвачи са се съгласили с него.

ПАС обаче не споделя същото по причина, че няма как поведението на субекти, които не са страни по договора да влияе върху определяне на съществени елементи от същия, а и липсва нормативно предвиждане в този смисъл. Наред с това следва да се има предвид, че в чл. 22, ал. 4 от ЗАП се говори за еднакви критерии при определяне размера на цените. Това сочи, че размерът на същите е обусловен от това дали те са спазени при определянето им, а не от това дали други превозвачи са се съгласили с промяната им въпреки липсата на предпоставки за това.

Така изложеното и липсата на доказателствата, че сочените инфлационни индекси и размери на МРЗ са довели до увеличение на разходите за автогарови услуги с 15 % след 01.03.2022 г. води до извод, че цените уговорени с анекса от 16.02.2022 г. не са изменени едностранно от ищеца. По тази причина размера на дължимото за процесните месеци възнаграждение за ползване на секторите следва да се определя съобразно същите, а не с оглед размерите посочени в Заповедта от 31. 10. 2023 г.

Определяне на реално дължимото възнаграждение е лесно и не изисква специални знания по причина, че видно от изложеното по- горе броя на предоставените услуги, за които се иска възнаграждение за м. декември 2023 г.- май 2024 г. вкл. е ясен и просто същия следва да се съотнесе към размера определен с анекс № 3.

Във връзка със същото следва да се посочи, че с фактура № 2262/31.12.2023 г. е начислена такса сектор за 501 бр. автогарови услуги ползвани през декември на 2023 г. при ед. цена от 10 лв. без ДДС , т.е. за автобуси над 20 места. Тя обаче с оглед изложеното по- горе трябва да бъде от по 9 лв. без ДДС. Така дължимото възнаграждение става 4 509 лв. без ДДС, респ. 5410, 80 лв. с ДДС. Съответно разликата между търсените и фактурирани 6012 лв. с ДДС и дължимите 5410, 80 лв., т.е сумата от 601, 20 лв. се явява недължима.

С фактура № 2368/16.02.2023 г. е начислена такса сектор за 509 бр. автогарови услуги ползвани през януари на 2024 г. при ед. цена от 10 лв. без ДДС , т.е. за автобуси над 20 места. Тя обаче с оглед изложеното по- горе трябва да бъде от по 9 лв. без ДДС. Така дължимото възнаграждение става 4 581 лв. без ДДС, респ. 5497, 20 лв. с ДДС. Съответно разликата между търсените и фактурирани 6108 лв. с ДДС и дължимите 5497, 20 лв., т.е сумата от 610, 80 лв. се явява недължима.

С фактура № 2422/29.02.2024 г. е начислена такса сектор за 471 бр. автогарови услуги ползвани през февруари на 2024 г. при ед. цена от 10 лв. без ДДС , т.е. за автобуси над 20 места. Тя обаче с оглед изложеното по- горе трябва да бъде от по 9 лв. без ДДС. Така дължимото възнагражедине става 4 239 лв. без ДДС, респ. 5086, 80 лв. с ДДС. Съответно разликата между търсените и фактурирани 5652 лв. с ДДС и дължимите 5086, 80 лв., т.е сумата от 565, 20 лв.. се явява недължима.

С фактура № 2496/31.03.2024 г. . е начислена такса сектор за 21 бр. автогарови услуги ползвани през март на 2024 г. при ед. цена от 6 лв. без ДДС , т.е. за автобуси до 20 места и 438 бр. при ед. цена от 10 лв. лез ДДС да автобуси над 20 места. Цените обаче с оглед изложеното по- горе трябва да бъде от по 5 и 9 лв. без ДДС. Така дължимото възнагражедине става общо 4047 лв. без ДДС, респ. 4 856, 40 лв. с ДДС. Съответно разликата между търсените и фактурирани 5 407, 20 лв. с ДДС и дължимите 4856, 40 лв., т.е сумата от 550, 80 лв. се явява недължима.

С фактура № 2591/30.04.2024 г. . е начислена такса сектор за 109 бр. автогарови услуги ползвани през април на 2024 г. при ед. цена от 6 лв. без ДДС , т.е. за автобуси до 20 места и 442 бр. при ед. цена от 10 лв. лез ДДС да автобуси над 20 места. Цените обаче с оглед изложеното по- горе трябва да бъде от по 5 и 9 лв. без ДДС. Така дължимото възнагражедине става общо 4523 лв. без ДДС, респ. 5427,60 лв. с ДДС. Съответно разликата между търсените и фактурирани 6088, 80 с ДДС и дължимите 5427, 60 лв., т.е сумата от 661, 20 лв. се явява недължима.

С фактура № 2652/31.05.2024 г. е начислена такса сектор за 349 бр. автогарови услуги ползвани през май на 2024 г. при ед. цена от 10 лв. без ДДС , т.е. за автобуси над 20 места. Тя обаче с оглед изложеното по- горе трябва да бъде от по 9 лв. без ДДС. Така дължимото възнагражедине става 3141 лв. без ДДС, респ. 3769, 20 лв. с ДДС. Съответно разликата между търсените и фактурирани 4188 лв. с ДДС и дължимите 3769, 20 лв., т.е сумата от 418, 80 лв.. се явява недължима.

От така изложеното следва извод, че общо дължимите суми за такса сектор за периода декември на 2023 г.- май на 2024 г. е 15 363, 30 евро /30 048 лв./, за която сума искът следва да се уважи.

Той се явява неоснователен за сумата от общо 1742, 48 евро /3 408 лв./ и подлежи на отхвърляне.

Не точно м този смисъл е решението на ПОС в обжалвана му част и това налага същото да се потвърди в частта осъждаща ответника да заплати на ищеца сумата от 15 363, 30 евро /30 048 лв./ дължими за такса сектор за автогарови услуги в периода декември 20123 г.-май 2024 г. вкл.

Що се отнася до частта осъждаща го да заплати и сумата от 1742, 48 евро /3 408 лв./ като дължимо възнаграждение за ползване на сектор за същия период то ще се отмени и вместо това ще се постанови друго отхвърлящо иска за този размер.

Така изложеното налага и изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ищеца.

То ще се потвърди за сумата от 2 550, 90 евро /4 989, 13 лв./ такива по съразмерност и ще се отмени за сумата от 262, 96 евро /514, 30 лв./. Съответно ищецът ще следва пък да бъде осъден да заплати такива по съразмерност на ответника в размер на 89, 11 евро /174, 28 лв./.

За производството пред ПАС „Детелина – Дрита“ ЕООД дължи на „ХЕБРОС БУС“ АД разноски по съразмерност в размер на 1 616 евро /3 161, 88 лв./.

Съответно „ХЕБРОС БУС“ АД дължи на „Детелина – Дрита“ ЕООД такива по съразмерност в размер на 110, 37 евро /215, 86 лв./.

Ето защо съдът