Решение № 99 от 26.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 178/2026 г.

Производството е по реда на глава XXXIII НПК. С определение от 17.11.2025г. по НОХД № 407/2025г. на Районен съд - Самоков, 5 наказателен състав е одобрено споразумение, с което П. К. Г. е призната за виновна в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Съдът е посочил, че на основание чл. 343г вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК Г. е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от отнемане на свидетелството й за правоуправление - 05.10.2025г. Апелативен съд - София е сезиран с искане от и.ф. Главния прокурор на Република България чрез негов заместник за възобновяване на наказателното производство поради допуснати в съдебното производство нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В искането се посочва, че при одобряване на внесения проект за споразумение, съдът е нарушил закона, като е наложил наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок извън рамките, визирани в разпоредбата на чл. 343г, ал.2 НК /ДВ бр.61/2025г. в сила от 29.07.2025г./. Според новосъздадената правна норма, действаща към момента на деянието, срокът на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, когато се налага заедно с наказание лишаване от свобода, не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. Според изложеното в искането, съдът е следвало да определи това наказание най – малко за срок от една година и три месеца, тъй като в разпоредбата на чл. 343г, ал.2 НК липсват самостоятелно определени срокове, допускащи приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Наред с това, в искането се твърди, че районен съд е допуснал и нарушение, прилагайки нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и спрямо наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, въпреки че тя вече е била приложена спрямо определеното в Особената част на НК наказание лишаване от свобода. Така с одобряване на споразумението за наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, съдът е нарушил закона. Прави се искане за възобновяване на производството по НОХД № 407/2025г. на Районен съд – Самоков, 5 наказателен състав, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд. В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от Апелативна прокуратура – София поддържа искането по изложените в него доводи. Моли да бъде уважено. Осъдената П. Г. - редовно призована, не се явява и не изпраща свой представител. Апелативен съд - София в мнозинството от настоящия си състав след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо. Процесуалният закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – главният прокурор. Според мнозинството от настоящия състав на Апелативен съд и след влизане в сила на 21.01.2025г. /ДВ бр.6/2025г./ на разпоредбата на чл. 173, ал.15 ЗСВ, продължава законосъобразното изпълняване на функциите на главен прокурор от настоящия и.ф. главен прокурор. Искането е депозирано на 16.01.2026г., т.е. в рамките на лимитативно определения в чл. 421, ал.2 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на оспореното определение на Районен съд - Самоков. Подробни съображения, относими към позицията на мнозинството от съдебния състав за допустимост на разглежданото понастоящем искане за възобновяване, са изложени, макар и по друг повод, в предходно постановено определение № 1160/03.12.2025г. по ВНЧД № 1412/2025г. по описа на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав и които синтезирано и в отделни извадки, за нуждите на настоящото произнасяне, са следните: Отношенията, върху които новосъздадената алинея 15 на чл. 173 ЗСВ: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“, интервенира, определя нейната административна същност и процесуалния й характер. С нея законодателят променя правилата, по които следва да се развие и да приключи едно административно производство, което има за предмет определяне на лице, което да изпълнява функциите на главен прокурор тогава, когато тази длъжност не е заета от титуляра; с тази разпоредба законодателят урежда по различен от досегашния начин процедурата, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите, което сочи, че нормата е с процесуален характер. Това от своя страна аргументира извода, че същата има действие винаги занапред, като обратно действие на процесуална разпоредба е допустимо единствено само с изрично посочване в Преходни и заключителни разпоредби /ПЗР/ към ЗИД на съответния закон. Такава преходна и заключителна разпоредба в конкретния случай липсва. Същевременно административното производство, проведено по действащия към онзи момент процесуален ред на чл. 175, ал. 4 ЗСВ, в резултат на което на 16.06.2023г. Б. С. е бил определен за изпълняващ функциите главен прокурор е приключило с влязъл в сила административен акт. Процесуалният характер на нормата на чл. 173, ал.15 ЗСВ и липсата на ПЗР сочи, че същата намира приложение при неприключени административни производства с такъв предмет или по образувани такива след влизане в сила на разпоредбата – 21.01.2025г., каквито към настоящия момент не са налице. Извън това, съблюдаването на условието лицето да не е изпълнявало съответните функции за срок по-дълъг от шест месеца, е възложено изрично на административния орган /Пленума на ВСС/ при подбора на лицата, към които би насочил своя избор при провеждане на такова производство след влизане на закона в сила. Това изискване е към административния орган, а не към кандидата - условието е лицето да не изпълнява и да не е изпълнявало тези функции за срок по-дълъг от шест месеца, без нормотворецът да се е ангажирал с това дали този срок важи за която и да е от посочените в чл. 173, ал. 15 ЗСВ три длъжности или само з а една от тях. И това изискване към административния орган е възникнало на 21.01.2025. Към настоящия момент и към момента на депозиране на искането за възобновяване от оправомощен от и.ф. Главен прокурор негов заместник, произнасяне на Пленума на ВСС по определяне на нов изпълняващ функциите или титуляр на този пост, не е налице. В допълнение - ако бъде прието, че на 21.01.2025г. правомощията на Б. С. като и.ф главен прокурор са били прекратени ех lege, разгледано и в контекста на разсъжденията за неизпълнение на задължението по ал.15 на чл. 173 ЗСВ от органа, който кадрово и административно обезпечава съдебната власт - Пленума на Висшия съдебен съвет, това би довело до неизпълнение на функциите на един от важните конституционно легитимирани органи, какъвто е главният прокурор. В този смисъл е и Решение №12/27.09.2022г. по конституционно дело №7/2022г. на Конституционния съд, в което се застъпва позицията, че е конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на конституционно установен държавен орган, ако това би довело до фактическо прекратяване на изпълнение на вменените му функции. По изложените съображения мнозинството от този съдебен състав намира, че подалото искането за възобновяване лице - заместник на главния прокурор при ВКП (като делегирано от правоимащо такова) има правомощие за това. Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, тъй като липсва твърдяното нарушение на материалния закон - чл. 343г, ал.2 НК. Производството по НОХД № 407/2025г. на Районен съд – Самоков, 5 наказателен състав е образувано по внесен в съда обвинителен акт, с който П. К. Г. е предадена на съд за извършено на 05.10.2025г. престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. След проведено разпоредително заседание по делото, с изготвено и депозирано на 17.11.2025г. в съда писмено споразумение, подс. Г. се е признала за виновна за описаното в обвинителния акт престъпление по чл. 343б, ал.3 НК и страните са постигнали съгласие за това деяние да й бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г НК - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, от който срок, на основание чл. 59, ал.4 НК, е приспаднато времето, през което й е било отнето свидетелството за управление на МПС по административен ред. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено също на 17.11.2025г., 5 наказателен състав на Районен съд - Самоков е одобрил така постигнатото споразумение. Настоящият състав на Апелативен съд счита, че така посоченото съдебно действие по реда на чл. 384, ал.1 вр. чл. 382, ал.7 НПК не противоречи на закона в претендирания от искателя смисъл. Разпоредбата на чл. 343б, ал.3 НК предвижда в санкционната си част наказания лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години и глоба от 1 000 до 5 000 лв. Същевременно чл. 343г, ал.1 НК предвижда за това престъпление налагането на допълнително наказание – лишаване от право по чл. 37, ал.1,т.7 НК (лишаване от право да се управлява моторно превозно средство), а ал.2 на същия текст определя времевите му рамки, когато то се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, които следва да надминават основното наказание в диапазона от една до пет години. С цитираното споразумение прокурорът, защитникът и подсъдимата са постигнали съгласие основното наказание – лишаване от свобода – да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК в размер под минималния, предвиден в закона, а именно – три месеца. Подобно процедиране е в съответствие с чл. 381, ал.4 НПК и след одобрението му, не подлежи на последваща съдебна преценка. Спорният момент, въведен с искането за възобновяване, е свързан със срока на кумулативно предвиденото наказание и в частност дали е определен в рамките, посочени от чл. 343г, ал.2 НК /ДВ бр.61/2025г. в сила от 29.07.2025г./. Според и.ф. Главния прокурор съдът в конкретния случай и поради наложеното на Г. основно наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е следвало да определи кумулативното наказание в рамките между една година и три месеца и пет години и три месеца съобразно правилото на чл. 343г, ал.2 НК, с което на практика да приложи нормата на чл. 54 НК. Този състав на Апелативен съд не споделя изложеното в искането становище, според което за предвиденото наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство /в редакцията на актуално действащата и приложима към конкретния случай разпоредба на чл. 343г, ал.2 НК/, когато е кумулативна санкция наред с лишаването от свобода, да е неприложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и съответно определянето му под най – ниския предвиден в закона размер, който в настоящия случай, според правилото на чл. 343г, ал.2 НК, е бил една година и три месеца, да е било незаконосъобразно. Подобно становище е в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал.2 НК: “Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36“. Тази норма не поставя друго изискване при определяне размера на предвидените кумулативни санкции освен съответствието им в съвкупност с целите по чл. 36 НК. Изложената в искането за възобновяване позиция е в противоречие и със задължителните за съдилищата указания относно приложението на чл. 55 от НК, дадени в Тълкувателно решение №1/13.04.2023г. по Тълкувателно дело №1/2022г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №2/13.05.2025г. по Тълкувателно дело №2/2024г. на ОСНК на ВКС. В първото от цитираните решения е прието, че разпоредбата на чл. 55 /и ал.3/ НК се явява универсално приложима към нормите от Особената част на НК, включително и в случаите на чл. 343г НК и липсват пречки за приложението й, когато основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал.1 НК е определено при условията на чл.55 НК. Относими към разглеждания случай са залегналите във второто решение постановки /въпреки концентрирането му върху проблемите при налагане на кумулативна санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и глоба/. В него изрично е изяснена позицията на върховната съдебна инстанция в общ план при определянето на кумулативна санкция, а именно: „….законът не въвежда каквито и да е ограничения пред прилагането на правилата по чл. 55, свързани било то с вида на престъпленията, или с техния характер (умишлени или непредпазливи), или с вида на предвидените за тях санкции (прости или усложнени) и не изключва възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл.55. Тази възможност е изрично предвидена в специалната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от НК … Единственото специално изискване на чл. 57, ал. 2 към индивидуализацията на кумулативната санкция е за определяне на всяко от включените в нея наказания по такъв начин, че те да осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл. 36. … Чл.57, ал.2 НК, насочвайки съда към определяне на всяко от кумулативно предвидените наказания (очевидно включая и допълнителното), като се ръководи от правилата на предходните членове, тоест и на чл. 55, допуска определяне и на допълнителното наказание по тези правила….“. Изложеното дотук тълкуване на материалния закон означава, че за кумулативното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, което в случая според правилото на чл. 343г, ал.2 НК е вече със специален и определяем минимум (надминаващ една година срока на основното наказание лишаване от свобода) е напълно приложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, когато и основното наказание – лишаването от свобода – е определено по този ред. Наличието на рамкирано в закона наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - от една до пет години над определеното наказание лишаване от свобода, не само обвързва това наказание с основното наказание, но и го оразмерява, което дава възможност на съда да приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и спрямо това допълнително наказание. По конкретното наказателно производство, страните по постигнатото по НОХД № 407/2025г. на Районен съд - Самоков, 5 наказателен състав споразумение, определяйки както основното наказание лишаване от свобода, така и кумулативно предвиденото лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК не са се отклонили от правилното приложение на материалния закон (чл.55, ал.1, т.1 НК и чл. 343г, ал.2 НК), а Районен съд - Самоков не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е одобрил съгласието на страните по въпросите, визирани в чл. 381, ал.5, т.2 НПК, свързани с вида и размера на наказанието. В заключение - при оценка на правоприлагащата дейност на Районен съд - Самоков, 5 наказателен състав не бяха установени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да бъде коментирано, че е постановен акт, нарушаващ закона. Това определя и отклоняване на искането на и.ф. Главния прокурор на Република България чрез негов заместник, за възобновяване на наказателното дело.