Решение № 14 от 31.1.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 66/2025 г.

Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл.95, ал.1, във вр. с чл.95а от ЗАПСП, чл.95б, ал.5, т.6 от ЗАПСП. Предявена е искова молба от Сдружение „Музикаутор“, ЕИК: 831005050, гр. София, ул. „Будапеща“, №17, ет.4, чрез процесуален представител и съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“, №51, вх.5, ет.7, ап.15, Адвокатско сдружение „Фронтекс Лигъл Сървисис“ срещу Община гр. С., ЕИК: 000133965, гр. С., ул. „Цанко Церковски“, № 2, с посочено правно основание чл.95а, вр. с чл.95 от Закона за авторските права и сродните права (ЗАПСП), вр. с чл.58 от ЗАПСП и чл.95б, ал.5, т.6 от ЗАПСП, обща цена на иска 10 000,00 лева. Посочено е в исковата молба, че ищецът е сдружение регистрирано по Закона за юридически лица с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 от ЗАПСП е вписано във водения от Министерство на културата Регистър на сдруженията по чл.40 от ЗАПСП под № 1 от 13.01.1994г. съгласно съответното удостоверение и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата също съобразно съответните удостоверения. Посочено е, че с оглед текста на чл.95в, ал.2 от ЗАПСП ищцовото дружество притежава качеството на „особен ищец“ и може да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление и не е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за управление на права, вписани по чл.94г, ал.3, т.7 от ЗАПСП. Твърди се, че ответната Община С. е била организатор на концерт на Т. Д.а и Б.А. като част от „С.ски лозници 2024г.“ провел се на 27.09.2024г. от 19:30ч. на площад „Алеко“ в гр. С. и Общината се явява ползвател на музикални и свързани с тях литературни произведения, чиито права използва, а на посоченото събитие публично са използвани музикални произведения и свързани литературни произведения - текстове от репертоара на ищеца, без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. Твърди се, че общината е организатор на концерта и не е изпълнила задължението си по чл.58, ал.1 от ЗАПСП да получи предварително писмено съгласие от ищеца, за да бъдат изпълнени публично определени музикални произведения. Твърди се, че са изпълнени следните песни: 1. „Ах, морето“ – Т. Д.а, композитор С.М.М., автор на текст И. И. Н.; 2. „Обещания“ – Т. Д., композитор С.Д., автор на текст И. В.; 3. „Дъждовно реге“ – Т. Д.а, композитор С.Д., автор на текст И. Н.; 4. „Сто горещи дни“ – Т. Д.а, композитор Я.В., автор на текст Я.В. и Р.С.; 5. „Остани“ – Т. Д.а, композитор и автор на текст М.М.; 6. „Ти гониш“ – Т. Д.а, композитор С.Д., автор на текст И. Н.; 7. „Серенада“ – Т. Д.а, композитор С.М., автор на текст И. Н..; 8. „Ненужен“ – Б.А., композитор и автор на текст И.А.; 9. „Замирисва на море“ - Б.А., композитор С. Д., автор на текст Г.Б.. 10. „Ученическо писмо“ – Б.А., композитор и автор на текст Б.Д.. По-нататък в исковата молба се излага, че съгласно разпоредбите на ЗАПСП се изисква използването на такива произведения да се осъществява въз основа на права, като това трябвало да се извършва въз основа на договор, а в случая липсвало предварително разрешение за употреба за публично изпълнение. Изложено е в исковата молба как съгласно ЗАПСП според ищеца трябва да се осъществява изпълнението на такива произведения с уредени авторски права. Твърди се, че ответникът няма отстъпени права да използва гореописаните произведения. Съответните произведения били изпълнени на посочения и организиран от общината концерт и така е нарушена нормата на чл.18, ал.2, т.3, пр.2 от ЗАПСП и са причинени вреди. Носителите на правата били лишени от възнаграждения за техния творчески труд. Ищцовото дружество моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Община С. да му заплати както следва: сумата от общо 10 000,00 лева представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи), поради нарушаване на правата на авторите – членове на българското дружество „Музикаутор“ и на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.2 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно по 500,00лв. за музиката и 500 лева за текста свързан с музиката, както следва, и са изброени описаните по-горе 10 произведения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и всички съдебни деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение. Също, на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът Община С., с който се оспорват предявените искове като изцяло неоснователни. Депозирана е допълнителна искова молба. Поддържа се основната искова молба със съответните искания. Депозиран е и отговор на допълнителната искова молба, която продължава да се оспорва и се поддържа позицията да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Ищецът е направил в съдебно заседание частично оттегляне на исковата претенция в частта по отношение на 500,00лв. за текста свързан с музиката на следните две музикални произведения: № 8 и № 10 от исковата молба. Те са: „Ненужен“ на Б.А. и „Ученическо писмо“ на Б.А.. Причината посочена от ищеца за оттеглянето на тази искова претенция е, че авторите на оригиналния текст са чуждестранни лица, а на процесното събитие всъщност е изпълнен българският текст на тези песни. Тези автори не са регистрирали авторски права на тези две конкретни песни. Съдът е прекратил производството с протоколно определение по делото в следните части, с които Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК: 831005050, гр. София, ул. „Будапеща“, № 17, ет.4, претендира осъждане на Община С., ЕИК: 000133965, гр. С., ул. „Цанко Церковски“, № 2, по отношение на 500,00лв. за текста свързан с музиката на следните две музикални произведения: № 8 и № 10 от исковата молба, а именно „Ненужен“ на Б.А. и „Ученическо писмо“ на Б.А.. Така исковата претенция става по 500,00лв. за музиката на всяка от тези две посочени песни, в резултат на което вместо 10 000,00 лева искова претенция, става 9 000,00 лева. След преценка на събраните доказателства и становищата на страните по делото, съдът приема следното: Ищецът Сдружение „Музикаутор“, ЕИК: 831005050, гр. София, ул. „Будапеща“, № 17, ет.4 е регистриран като сдружение за колективно управление на авторски права по Закона за авторското право и сродните му права и като такова е регистрирано при СГС, и е вписано в регистъра на Министерство на културата. От представените с исковата молба писмени доказателства – удостоверения от Министерство на културата се установява, че ищецът е вписан в регистъра по чл.40г от ЗАПСП при министерството, като организация за колективно управление на авторски права за 9 вида дейности, между които – възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения свързани с музика /чл.18, ал.2, т.1 от ЗАПСП/, разпространение на записи на такива произведения, публичното им изпълнение, излъчване по безжичен път и разпространение и препредаване по кабел и други. По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ищецът представлява на територията на Република България авторите на съдържанието и музиката на процесните песни, с които ищецът има сключени договори. Ищецът като вписан в регистъра на сдруженията за колективно управление на авторски права има правото да представлява авторите на текст и музика на процесните произведения, като представител на техните сдружения, в които членуват. Същият на основание чл.95в, ал.2, чл.95 и чл.95а от ЗАПСП е легитимиран да предявява искове за обезщетение при нарушение на правата на авторите. По делото е представен от ищеца и е приет като доказателство касов фискален касов бон от извършена покупка в търговски обект, намиращ се в непосредствена близост до мястото на провеждане на процесния концерт - площад „Алеко“ в гр. С., с дата и час на издаване: 27.09.2024г. - 19:58:45ч. От приетата в производството и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява че посочените в исковата молба автори на текста и композитори са членове на съответните организации за колективно управление на авторски права: според експертизата: Данните за Организациите за колективно управление на авторски права (ОКУАП), в които членуват съответните автори, се отнасят към периода 27.09.2024г. - 24.04.2025г. За всеки автор е посочено кога е направена последната актуализация на данните. При проверката е установено, че авторите на процесните произведения и ОКУАП, в които членуват, са както следва: 1. АХ, МОРЕТО - изпълнител: Т. Д.; Композитор: С.М.М., ІР № 00295605146; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ Автор на текст: И. И. Н., ІР №00221778863; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ 2. ОБЕЩАНИЯ – изпълнител: Т. Д.а; Композитор: С. Г.С., ІР 00089329630; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ Автор на текст: И. Х. В. IP 00087891907; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 19.10.2023/ 3. ДЪЖДОВНО РЕГЕ - изпълнител: Т. Д.а; Композитор: С. Г.С., IP 00089329630; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/, Автор на текст: И. И. Н., ІР №00221778863; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ 4. 100 ГОРЕЩИ ДНИ – изпълнител: Т. Д.а; Композитор: Я.В. В., ІР№ 00684965091; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 24.09.2024/ Автори на текст: Я.В. В. ІР № 00684965091; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 24.09.2024/ Р.И.С., ІР№00427973130; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ 5. ОСТАНИ – изпълнител: Т. Д.а; Композитор и автор на текст: М.И.М., IP№00440946455; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ 6. ТИ ГОНИШ. – изпълнител: Т. Д.а; Композитор: С. Г.С., IP 00089329630; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ Автор на текст: И. И. Н., ІР №00221778863; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ 7. СЕРЕНАДА - – изпълнител: Т. Д.; Композитор: С.М.М., IP №00295605146; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ Автор на текст: И. И. Н., ІР №00221778863; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 28.11.2017/ 8. НЕНУЖЕН (оригинал JUST AN ILLUSION - IMAGINATION) – изпълнители Б.А.; Композитори: INGRAM ASHLEY/И.А., IP 00047922367, ОУАП: PRS/ ПИАРЕС /последна актуализация 15.06.2000/ JOHN LEEE/ Д.Л., IP № 00047922563; ОУАП: PRS/ ПИАРЕС /последна актуализация 27.03.2007/ JOLLEY STEVE/ Д.С., IP № 00046618276; ОУАП: PRS/ ПИАРЕС /последна актуализация 15.06.2000/ SWAIN TONY/Cуейн Т., IP № 00046625869; ОУАП: PRS/ ПИ АР ЕС /последна актуализация 15.06.2000/, Автор на българския текст: Д.К.. Произведението не е регистрирано. 9. ЗАМИРИСВА НА МОРЕ — изпълнители Б.А.; Композитор: С. М. Д., ІР №0088960029; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 31.01.2007/, Автор на текст: Г.Б.Б., ІР №00204150036; ОУАП: МУЗИКАУТОР /последна актуализация 04.09.2024/; 10. УЧЕНИЧЕСКО ПИСМО /оригинал CHERI CHERI LADY - MODERN TALKING/ - изпълнители Б.А.; Композитор: BOHLEN DIETER/ Б.Д., IP № 00045694850; ОКУАП: GEMА/ ГЕМА /последна актуализация 24.02.2018/, Автор на българския текст: А.П. Произведението не e регистрирано; т.е. посочените в исковата молба автори на текста и композитори са членове на съответните организации за колективно управление на авторски права, с които сдружение „Музикаутор“, ЕИК: 831005050, гр. София има сключени договори за взаимно представителство и по силата на които ги представлява на територията на Република България, както към момента на извършване на нарушението на посочената дата, така и към датата на предявяване на иска. Процесните музикални произведения са включени в репертоара на съответните организации за колективно управление на права. По делото са изслушани двама свидетели, на ищеца – Ч.Г.П. и на ответната страна - Р.Й.М.. От показанията на свидетеля Ч.Г.П. /в служебни взаимоотношения със Сдружение „Музикаутор“ - работи като посредник-сътрудник към „Музикаутор“/ се установява, че е посетил концерт на българските изпълнители Т. Да и Б.А. на 27.09.2024г. Поводът бил музикални събития „С.ски Лозници“ по повод празника на гр. С.. Концертът се провел на площад „Алеко“ в гр. С. на сцена, като началният час бил около 19:30 часа. Концертът продължил около три часа, може би и повече. По време на този концерт тези изпълнители изпълнили много от техните хитове, като свидетелят направил аудио и видеозаписи на концерта. Тези изпълнители били на живо на сцената. Закупил един продукт от магазин, който се намира до площада на гр. С. и съответно касовият бон го предал на сдружението като доказателство, че е закупил продукт от местен магазин. Аудио и видеозаписите, впоследствие като се прибрал в София, ги предоставил на сдружението. Свидетелят като посредник и сътрудник бил изпратен с тази цел да удостовери, че се изпълняват тези произведения, като авторите на тези произведения се представляват от „Музикаутор“. Т. Д.а изпълнила много от нейните хитове, както и Б.А. – техните „Ученическо писмо“, „Ненужен“, „Замирисва на море, песни от 80- те години, а Т. Д.а – „Ах, морето“, „Обещания“, „Дъждовно реге“, „Сто горещи дни“, „Остани“, „Серенада“, „Ти гониш“. Те изпълнили и още музикални произведения. От показанията на свидетеля Р.Й.М. /служител на Община С. - на длъжност Директор на Дирекция култура от 2016г/ се установява, че свидетелят лично се занимавал с организацията на концерта. Конкретно за този концерт общината не е генерирала никакви приходи. Това е функция на общината за извършване на такива събития. Празниците „С.ски Лозници“ имат дълга история още от 1939г. с много малки прекъсвания и традиционно, и ежегодно се провеждат, и са част от културния календар на гр. С., залегнал в годините. Този празник се провежда от 50-60г. и повече. По отношение на певците Т. Д.а и Б.А. общината не е поставяла някакъв списък какво ще се изпълнява. Не е обсъждано какво ще се изпълнява по време на концерта. Не е коментирано и колко време ще продължи тяхното изпълнение. Заплатен е хонорара, който е поискан от изпълнителите, по банков път. Предявените искове са с правно основание чл.95а, вр. с чл.95 от Закона за авторските права и сродните права (ЗАПСП), вр. с чл.58 от ЗАПСП и чл.95б, ал.5, т.6 от ЗАПСП за установяване факта на нарушението на притежаваното от ищеца авторско право, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие на увреждането. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл.3 от ЗАПСП; 2) ищецът като организация за колективно управление на правата има договор със сродни организации от чужбина за взаимно представителство на техните членове, във връзка с процесните произведения (песни – музика и текст); 3) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 4) вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 5) размера на обезщетението. По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ищецът представлява на територията на Република България авторите на съдържанието и музиката на процесните песни - посочените в исковата молба автори на текста и композитори са членове на съответните организации за колективно управление на авторски права, в които те членуват, и с които ищецът има сключени договори. Установи се също, че ищецът е вписан в регистъра на сдруженията за колективно управление на авторски права, и съответно има правото да представлява авторите на текст и музика на процесните произведения, като представител на техните сдружения, в които членуват. Същият е легитимиран да предявява искове за обезщетение при нарушение на правата на авторите. Не е спорно, е ответната Община С. е била организатор на концерт на Т. Д.а и Б.А. като част от празника „С.ски Лозници 2024г.“ провел се на 27.09.2024г. от 19:30ч. на площад „Алеко“ в гр. С. и така Общината се явява ползвател на музикални и свързани с тях литературни произведения, чиито права използва. Не е спорно също, че в случая Община С. не е реализирала приходи от продажба на билети за концерта на Т. Д.а и Б.А., проведен на 27.09.2024г. Концертът е част от събитието "С.ски Лозници", което се провежда напълно безплатно за гражданите. Спорно между страните е дали са използвани от ответника неправомерно процесните обекти на авторското право на 27.09.2024г. по време на концерта на Т. Д.а и Б.А., проведен на тази дата от 19:30ч. на площад „Алеко“ в гр. С., като концертът е част от събитието "С.ски Лозници" – традиционен общински празник. За да докаже обстоятелствата, на които е основал исковете си, ищецът е ангажирал гласни и писмени доказателства, а именно допуснатия до разпит по негово искане свидетел Ч.Г.П., като е представен и касов бон, издаден от обект в търговския център на ответната община, за който не е спорно, че е издаден именно от това място. Според настоящият състав на съда, ищецът доказва осъществяването на релевантните за спорното право факти, който извод следва от съвкупния анализ на доказателствата по делото. Представеният по делото касов бон удостоверява, че в търговския център на ответната община /търговски обект близо до мястото на концерта/ на 27.09.2024г. - 19:58:45ч. е извършена покупка на определена стойност. От показанията на свидетеля ПАВЛОВ се удостоверява, че той е направил покупката и така се установява, че същият е посетил площада и концерта. Съдът приема, че с касовия бон се доказва, че сътрудникът на ищеца е посетил събитието – това твърдение и това доказателство са в унисон с останалите показания на този свидетел. Съдът приема, че свидетелските показания са автентични - имат логическа последователност, информацията е взаимнодопълваща се, без вътрешни противоречия, звучи правдиво в контекста на останалите доказателства. Свидетелят има директни възприятия. Той е възприел лично и непосредствено музикалните изпълнения на Т. Д.а и Б.А. (видял и чул). Налице е съответствие на показанията му с обективната истина: при съпоставяне с писмените доказателства, експертизата и другите свидетелства. Не са изолирани или да противоречат на неоспорими факти. Въпреки, че свидетелят е сътрудник на ищеца, според съда е налице непредубеденост – не се наблюдава свидетелят да е заинтересован от изхода на делото. Налице е и процесуална изрядност - свидетелят е надлежно предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване и показанията му са дадени устно пред съда. С оглед на гореизложеното и след като по делото са доказани твърдените от ищеца нарушения на процесните авторски права, то съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП са изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени. Разпоредбата на чл.94 ЗАПСП регламентира иска за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 ЗАПСП и следващите обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл.94, ал.4, във вр. с ал.3 ЗАПСП, съгласно което съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. ЗАПСП е уредил и въпросите за колективно управление на авторски права от организации за колективно управление, на които авторите да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията, произтичащи от тези договори или от предписание на Закона /дял първи - Авторско право, глава седма - Използване на произведенията, раздел Іа- Колективно управление на права/, изрично предвиждайки, че тези организации имат право да представляват своите членове пред всички правораздавателни органи при защитата на поверените им за управление техни права, за защита на които могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл.94, чл.94а и чл.95, /чл.40, ал.10 ЗАПСП/, съответно - за упражняване на сродните на авторското права на носителите на имуществени такива права, чрез организации за колективно управление, в съответствие с разпоредбите на чл.40-40з и §5 от ПЗР /чл.73 от ЗАПСП/, признавайки организациите за колективно управление на права за особени ищци и с разпоредбата на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП. Съдът намира, че от заключението на вещото лице се установи, че процесните музикални произведения са на автори, които са в състава на посочените организации, членове на организации за колективно управление на авторски права, така както са посочени в експертизата, с които ищцовото сдружение има сключен договор за взаимно представителство. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че в случая се установи процесното нарушение, а именно използването на произведенията без разрешение и без заплащане на възнаграждение. В случая се претендира обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи. Съгласно чл.95а, ал.1, т.1 и ал.2 ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска обезщетение в определените параметри, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл.95, ал.3 и ал.4, вземат се предвид и приходите, получени вследствие на нарушението, като при определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като съдът определя справедливо обезщетение. В случая ищецът претендира обезщетение в размер на по 1 000,00лв. за използването на всяко произведение /а, именно по 500,00лв. за музиката и 500 лева за текста, свързан с музиката на всяка песен/. Следва да се отчете, че се касае за установено еднократно нарушение и използване само за един единствен път, а именно на процесната дата – 27.09.2024г. Нито се твърди, нито се установи, че ползването датира в продължителен период и към други дати. Следва да се отбележи, че не съществува никакво нормативно установено тарифиране, което да задава критерии за определяне на възнаграждение при констатирано нарушение, свързано с еднократно възпроизвеждане на определено музикално произведение. Именно такъв е разглеждания случай, доколкото доказателствата по делото показват допускането на нарушение, свързано с еднократно излъчване на 10 песни по време на общинския празник. При цялостната преценка на всички гореизложени обстоятелства, както и факта, че се касае само за еднократно установено нарушение и използване, може да се приеме, че щетите на авторите възлизат на търсената и претендира от ищеца сума. Съдът намира, че следва да се присъди обезщетение в размер на сумата от по 500 лв. за всяко произведение - в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАПСП ясно е посочено, че литературните и музикални произведения са различни обекти на авторското право. Песента включва два обекта на авторското право - музиката и текста, поради което не е налице съавторство, т.е съвместно упражняване на авторските права. При липсата на други събрани доказателства за стойността на дължимото обезщетение и при преценка, че определеното покрива законоустановените критерии, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение от 500,00 лева за нарушение на авторското право върху музиката и 500,00 лева обезщетение за нарушение на авторското право върху текста се явяват адекватни. При приложение на чл.162 ГПК, исковете следва да бъдат уважени в заявения от ищеца размер. Сумата от 500,00лв. е минималния размер на обезщетението съгласно разпоредбата на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП. Предвид горното искът се явява основателен за сумата от 9 000,00лв. Искът следва да се уважи ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 24.04.2025. до окончателното изплащане, както и всички съдебни деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение. По отношение на иска с правно основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП. Правната възможност по чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП има акцесорен (допълнителен) характер. Тя е обусловена от уважаването на главния иск за установяване на нарушение. Не са налице предпоставките за уважаване на този иск. Няма данни нарушението да е извършено системно, за да бъде приложена санкцията на този член от Закона /констатира се нарушение, свързано с еднократно възпроизвеждане на определено музикално произведение/. Предвид безплатния характер на събитието и липсата на възмездна цел от страна на Общината, разгласяването на решението в средства за масово осведомяване би било прекомерно и несъразмерно. Подобна мярка не би постигнала защитените от Закона цели, а би се превърнала в неоправдана санкция. С оглед на горното, предявеният иск по чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен. Водим от горното съдът