Решение № 380 от 28.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 750/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 8997/27.02.2026г. на БРС, предявена от Й. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••, ж.к. •••, бл.••, ет.••, ап.••, чрез адвокат Живко Бойков Бойчев, срещу Решение № 312/10.02.2026г. постановено по гр.д. № 5222/2025 год., по описа на PC – Бургас, в частта, в която са уважени частично предявени от „Март Медия“ ЕООД искове. С въззивната жалба се моли отмяна на решението в обжалвана част.Твърди се, че бил неправилен извода на първоинстанционния съд затова, че сключването на безсрочен трудов договор с друг работодател, при наличие на срочно трудово правоотношение, не било уважителна причина, в каквато връзка въззивникът излага подробни правни доводи и съображения. На второ място се сочи, че БРС неправилно отказал да разгледа наведените доводи за нищожност на Договор № 99/27.06.2024г. с мотива, че не бил подаден в срок отговор на искова молба. Първоинстанционното решение било постановено в противоречие с приетото в Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, по което бил даден отговор на въпроса дали съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност.Твърди, че в отговора на исковата молба били наведени доводи, че трудовият договор на Г. е сключен в нарушение на императивните норми на Кодекса на труда (КТ), уреждащи сключването на срочни договори по чл.68, ал.1, т.1 от КТ и моли при разглеждане на въззивната жалба съдът да разгледа и да се съобрази с изложените доводи за недействителност на договора. Съдът не обсъдил доводите, че обучението е краткотрайно и общо, а не съобразно соченото подробно такова в исковата молба, като липсата на реално обучение, проведено съобразно представения план, не се доказвало от ангажираните по делото свидетелски показания. Пренебрегнати били и доводите, че за обучението не е налице предварително утвърден план и начин за провеждане на обучението, което било нарушение на разпоредбата на чл.230, ал.2 от КТ.Сочи, че БРС не обсъдил, че удължаването на срока не било нужно и през този допълнителен период от време не протекло никакво обучение, както и че с удължаването на срока договора за обучение, без да е налице необходимост от това и без да е провеждано обучение през този допълнителен период, както и пред по-голяма част от първоначалния срок, било налице злоупотреба с право от страна на ищеца, настоящ въззиваем. Твърди се , че по този начин било действано недобросъвестно, с единствената цел да бъде използвана работната сила на Г. при намалено заплащане на труда. Не било обсъдено възражението, че не е налице хипотезата на чл.9.3 от трудовия договор, на която се позовава ищецът в исковата молба. Хипотезата предвижда наличие на отправено предизвестие, тоест прекратяване на трудовия договор с предизвестие, а в случая договорът е прекратен без предизвестие. Работодателят можел да предложи постоянен трудов договор, но не го е сторил. Не го е сторил и когато е бил уведомен от Г., че желае да прекрати трудовия си договор, понеже има възможност да започне работа по постоянен трудов договор.Моли отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции,моли присъждане на разноски. Постъпил е писмен отговор по исковата молба от "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Генерал Гурко № 40, ет.1, с ЕИК по Булстат: 102875076, представлявано от Управителя Мартин Жеков Евтимов,чрез адвокат Бояна Иванова Чиликова, адвокат от Адвокатска колегия Бургас , в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, като в тази връзка се излагат подробни доводи и съображения по всяко от оплакванията на въззивника. Заявява, че неправилно първоинстанционният съд е преценил приложението на клаузата за дължимо обезщетение при предсрочно прекратяване на трудовото отношение от Г., която клауза била записана в член 9.3 на основния трудов договор и в член 8.5 на договора за ученичество, като намира, че обезщетението се дължи в пълен размер.Цитира практика на ВКС по отношение на договорите за обучение по време на работа и договорите за повишаване на квалификацията, според която страните по трудов договор имали договорна свобода по смисъла на член 9 във вр. с чл. 20а от ЗЗД да уговорят клаузи включително размер на обезщетение при неспазване на срока за работа по сключен трудов договор, за който работникът се задължава да работи при работодателя при преминато обучениие или повишаване на квалификацията или респективно да възстанови разходите за обучението, ако не спази този срок.Намира, че ответницата не ангажирала никакви доказателства относно наличието на уважителни причини за прекратяване на процесния трудов договор,докато ищецът доказал,че причината за прекратяването му е , че тя е сключила нов трудов договор с друг работодател,като не можело да се приеме за уважителна причина и фактът, че новият договор е безсрочен.Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е изтълкувал и приложил клаузата на посочения член от трудовия договор от 27.6.2024г. Текстът е, че в случай, че ответницата прекрати договора предсрочно без наличието на уважителни причини, то тя дължи обезщетение в трикратния размер на брутното й трудово възнаграждение. Намира, че за този вид обезщетение по член 232 от КТ страните имат право свободно да уговорят вида и размера на обезщетението за неизпълнение и не е задължително същото да бъде изчислявано съобразно броя на дните от срока (през който работникът не е работил за работодателя) както други видове обезщетения по КТ. Като е налице само и единствено посочен императивен размер на обезщетението в член 232 ал.З КТ. На самостоятелно основание сочи, че уговореният размер на обезщетението-три брутни трудови възнаграждения, не противоречал на принципа за справедливостта и добрите нрави и не поставял ответницата в крайно неранопоставено отношение. Ответницата Г. повишила своята квалификация и професионален опит в резултат на рзботата си за сметка на въззиваемото дружество, като от своя страна не спазила поетите от нея договорни задължения. Предявена е насрещна жалба от "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Генерал Гурко № 40, ет.1, с ЕИК по Булстат: 102875076, представлявано от Управителя Мартин Жеков Евтимов,чрез адвокат Бояна Иванова Чиликова, срещу в частта му, в която се отхвърля предявения от „МАРТ МЕДИЯ" ЕООД иск над присъдения размер от 1372,70 евро до 1738,39 евро, тоест за размера от 365,69 евро, които се претендират частично от общо дължимите 4600 лева или 2351,94 евро и се моли отмяна в тази му част на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което се уважи исковата претенция.Излага съображения относно правната природа на трудовия договор за обучение,сочи съдебна практика, намира, че договорът за обучение и основния трудов договор не нарушават КТ. Счита, че неправилно съдът е приел, че размерът на обезщетението се определя според срока, за който Й. Г. не е работила за ищцовото дружество -т.е определено и присъдено е обезщетение за неспазения период от двугодишния срок по основния трудов договор от 27.06.2024г. В действителност страните са уговорили, че ако тя прекрати едностранно и без уважителни причини своя трудов договор, дължи обезщетение в посочения размер на ищцовото дружество. Твърди, че била трайна и безпротиворечива практика на ВКС по отношение на договорите за обучение по време на работа и договорите за повишаване на квалификацията (които счита за сродни предвид уредбата им в КТ), че е налице договорна свобода страните да уговарят обезщетения при неспазване на клаузата работникът да остане след проведено обучение/друго по вид повишаване на квалификацията/ по реда на член 230 или 234 от КТ доколкото не се нарушават императивните норми на КТ, за което сочи следната практика на ВКС: Решение 272/05.10.2011г. постановено по гр.д. 1637/2010г. на трето ГО на ВКС, Определение 352/04.04.2016г. постановено по гр.д. 910/2016г. на Трето ГО на ВКС, Решение № 171 от 15.10.2020 г. по гр. д. № 171 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение 141/27.06.2022г. постановено по гр.д. 3429/2021г. на Четвърто ГО на ВКС.Страните са уговорили, че в случай, че ответницата прекрати предсрочно трудовия договор 99/27.06.2024г. без да има уважителни причини за това, то тя дължи на моя доверител обезщетение в размер на трикратния размер на брутното й трудово възнаграждение. Ответницата Г. не е спазила поетото задължение и е в неизпълнение по смисъла на член 79 ал. 1 от ЗЗД.Намира, че неправилно първоинстанционният съд е изтълкувал и приложил клаузата на посочения член от трудовия договор от 27.6.2024г. Текстът е, че в случай че ответницата прекрати договора предсрочно без наличието на уважителни причини, то тя дължи обезщетение в трикратния размер на брутното й трудово възнаграждение. Тоест безспорно видно било, че без значение какъв срок е работила Г. за „МАРТ МЕДИЯ" ЕООД, тя дължи обезщетение, ако прекрати едностранно и без уважителни причини трудовия си договор. Тоест- нямало въведен срок като критерий или изчисляване на обезщетението на брой, дни или месеци, в които тя е работила за дружеството. С оглед на което се твърди, че клаузата е уговорена в смисъл, че при неспазване на двугодишния срок, в който тя се задължава да остане да работи за дружеството, тя дължи пълния размер на уговореното обезщетение.Моли уважаване на насрещната въззивна жалба и присъждане на разноските по делото. Писмен отговор по насрещната въззивна жалба не е предявен от ответницата Г.. Правното основание на съдебното производство е чл.232,ал.3 КТ. Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Производството пред БРС е образувано по исковата претенция на „Март медия” ЕООД, срещу Й. Н. Г. , с която се претендира постановяване на съдебно решение за осъждането й да заплати на ищцовото дружество сумата от 3400 лева, частично от общо дължимите 4860 лева, представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на трудов договор и договор за обучение от 29.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба на 15.07.2025 г. до окончателното й плащане. Сочи, че договорът за обучение бил изпълнен от страните, като ответницата работила по него в целия срок, включително и в срока на допълнителното споразумение, като изпит бил положен на 26.06.2024 г. На 27.06.2024 г. бил сключен нов трудов договор между страните. На 15.04.2025 г. Й. Г. отправила до работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,което не било прието от управителя на дружеството. След изтичане на един месец, на 16.05.2025г. Й. Г. лично и устно уведомила управителя, че напуска работа и на 19.05.2025 г. не се е явила. На 16.05.2025 г. управителят е получил електронно писмо с второ предизвестие от Й. Г. за прекратяване на трудовия й договор с основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ поради сключване на безсрочен трудов договор с „Промет Стиил“ ЕАД. Ищецът намира, че след отправеното предизвестие от 15.04.2025 г., което е породило действие и е започнал да тече тримесечния срок на предизвестието, ответницата не е имала валидно право да отправи второ предизвестие с ново правно основание в течащия срок на предизвестието. Управителят прекратил трудовия договор, считано от 19.05.2025 г., като е оформил е трудовата й книжка, издал е исканите от нея документи и е изплатил дължимото й трудово възнаграждение. На основание чл. 9.3 от трудов договор № 99/27.06.2024 г. и на основание договора за ученичество ищецът иска заплащане на обезщетение в размер на трикратния размер на брутното трудово възнаграждение на ответника, нарушил чл. 1.1. във вр. с чл. 4 и 9.3 от договора от 27.06.2024 г. да работи за „Март медия“ ЕООД за срок от две години, както и чл. 8.5 от сключения между страните договор за ученичество,тъй като Г. не посочила уважителни причини, които да й дадат годно основание да прекрати предсрочно сключения от нея срочен трудов договор. Ответникът не е депозирал писмен отговор в срок. В съдебно заседание процесуален представител на ответника е изложил доводи за неоснователност на претенцията по същество като моли за отхвърляне на иска, евентуално за частичното му отхвърляне, като се присъди само сума за периода на неизпълнение, а не за целия претендиран период, доколкото е безспорно, че част от договореното време ответницата работила. Моли за присъждане на разноски по делото. Районният съд приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните възникнал валиден трудов договор № 99/27.06.2024 г. и предхождащи го трудов договор за обучение по време на работа № 90 от 29.12.2023 г. и допълнителни споразумения. В чл. 8.6. от трудов договор №90/29.12.2023г. било предвидено, че „в случай че работникът по неуважителни причини не завърши обучението си и прекрати този трудов договор или не се яви на организирания и проведения от работодателя изпит, той дължи на работодателя обезщетение в размер на еднократния размер на брутното си трудово възнаграждение“. С допълнително споразумение срокът на договора за обучение бил продължен до 26.06.2024 г. На 27.06.2024г. между страните бил сключен трудов договор в изпълнение на разпоредбите на предходно сключения договор за обучение. Уговорен е срок на договора 2 години - до 27.06.2026 г. В чл. 9.3. от Договора от 27.06.2024г. е уговорено, че „в случай че работникът по неуважителни причини поиска да прекрати предсрочно настоящия договор и с това наруши разпоредбите на цитирания по-горе трудов договор за обучение и съответно отправи до работодателя предизвестие за едностранно прекратяване, той дължи на работодателя обезщетение в размер на трикратния размер на брутното си трудово възнаграждение“. Предвидено е, че трудовият договор се прекратява предсрочно по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, или едностранно с тримесечно писмено предизвестие от всяка една от страните. С уведомление от 16.05.2025 г. до работодателя, получено от същия чрез куриер на 19.05.2025 г.,ответницата Г. прекратила едностранно трудовото правоотношение, като посочила за основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ - поради сключване на трудов договор за неопределено време.На 15.05.2025 г. ответницата Г. сключила безсрочен трудов договор с „Промет стиил“ ЕАД, считано от 19.05.2025 г., на длъжност „специалист продажби - международни“.БРС,обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и СТЕ е приел, че работодателят е осигурил необходимите условия за провеждане на обучението, т. е. че същият е изправна страна по договора, както и че ответникът е завършил успешно обучението, като е положил изпит, но не е спазил уговорения срок от 2 години след завършване на обучението да работи при същия работодател. Срокът е започнал да тече на 27.06.2024 г. и към 19.05.2025 г. не е изтекъл.По тези съображения БРС е определил обезщетението следва да се определи за периода,през който ответницата не е изпълнила задължението си да работи при работодателя „МАРТ МЕДИЯ“ ЕООД, а именно за периода от 19.05.2025г. - 27.06.2026 г. или за 1 година, 1 месец и 8 дни. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция за основателност на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 3 от КТ до уважения размер обезщетение по чл. 232,ал.3 КТ,както и досежно отхвърлителната му част, предмет на насрещната въззивна жалба на „МАРТ МЕДИЯ“ ЕОДД, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По възраженията, наведени с въззивната жалба на Г. и насрещната въззивна жалба на „МАРТ МЕДИЯ“ ЕОДД, следва да се отбележи следното: Настоящият съдебен състав на БОС намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на обезщетение по чл. 232, ал. 3 КТ. По делото безспорно се доказа, че ищцовото дружество, в качеството на работодател, е изпълнило поетите задължения да обучи работника и да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Установи се, че ответницата успешно е завършила обучението си и е постъпила на осигурената от работодателя работа. От друга страна обаче ответницата не е изпълнила задължението си да работи при дружеството - работодател за срок от 2 години- до 27.06.2026г., доколкото е прекратила трудовото си правоотношение преди изтичане на този срок. По тази причина обезщетението по чл.232 КТ се дължи за времето след прекратяване на трудовото правоотношение до датата,до която е следвало да бъде трудово ангажирана при същия работодател.По тези съображения неоснователни се явяват твърденията и искането, заявени в насрещната въззивна жалба на „МАРТ МЕДИЯ“ ЕООД срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. По делото не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства за наличие на уважителни причини за ответницата за прекратяване на трудовото й правоотношение преди изтичане на двугодишния срок.Субективните възприятия на ответницата за това, че за нея е по-целесъобразно сключването на безсрочен трудов договор, не представляват „уважителни причини“ по смисъла на чл.232 КТ,тъй като биха довели до недобросъвество упражняване на права от страна по трудово правоотношение. Действително, съобразно константната практика на ВКС, работодателят няма право да налага забрана на работниците или служителите си да прекратяват трудовото правоотношение, след като такива възможности са изрично предвидени в КТ /така Решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1954/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г., III г. о. на ВКС, Решение № 535 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 309/2009 г., IV г. о. на ВКС, и др. /. Тази практика обаче касае случаи извън хипотезата на трудовия договор за обучение по време на работа, при които трудовият договор съдържа клаузи, които възлагат задължение на работника или служителя да не прекратява трудовия договор за определен период от време и да не встъпва в трудови отношения с друг работодател. Поначало се приема, че страните по трудовото правоотношение могат да определят свободно съдържанието на договора дотолкова, доколкото то не противоречи на закона. В настоящия случай, посочената клауза от допълнителното споразумение, не ограничава възможността на работника да прекрати трудовото си правоотношение, а регламентира неговата отговорност, ако по неуважителни причини напусне работа преди да е изтекъл уговорения срок, което не противоречи на закона, а както се посочи, напълно съответства на законовата уредба и не нарушава конституционно признатото право на труд, конкретно нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ. Що се касае до възражението във въззивната жалба – за нищожност на процесния договор,следва да се отбележи, че същият се явява специален вид двустранен консенсуален възмезден договор,договорен източник на права и задължения на страните по него и вид облигационен договор, намерил своята специфична уредба в специалния закон за това – Кодекса на труда. Позоваването от страна на въззивницата-ответница Г. на ТР № 1/24.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г на ОСГТК на ВКС е неприложимо в случая, тъй като процесният трудов договор е правна сделка, по която от една страна не е заявена изначално нищожност чрез ясно формулирано възражение в тази насока от ответната страна ; такава не произтича пряко от трудовия договор, включително доколкото възпроизвежда предпоставките за търсене на отговорност от неизпълнението или непълното изпълнение на страната по него, която отговорност е уредена и в Закона . По изложените съображения и като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите, изложени от районния съд,постановеното от него решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано. При този изход по спора направените от всяка от страните съдебно-деловодни разноски пред БОС остават в тяхна тежест в размера, в който са направени. Мотивиран от изложеното БОС