Решение № 3341 от 18.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 966/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба на „Инфранет“ ЕООД, чрез адв. А. Б. срещу решение 19568/30.10.2025 г., постановено по гр.д. 25 875/2025 г. на СРС, 180 състав, с което е отхвърлен заявения му иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1 000 лв., част от вземане в общ размер на 2 500 лв., представляващо дължимо застрахователно обезщетение по щета 211940624/2025 г. във връзка с настъпило на 23.01.2025 г., около 19, 35 ч., на ул. „Абди Ипекчи“, в гр. Одрин, Република Турция, ПТП с лек автомобил „Пежо“, модел 2008, с рег. № ••••l и е осъден да заплати сумата от 100 лв. – разноски. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че неправилно СРС е приел, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради проявена груба небрежност от страна на водача М.Д., което обосновало правото на застрахователя да откаже изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Изложени са съображения, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието като маневрата, предприета от водача на процесния лек автомобил е след като същата се е уверила, че няма в близост приближаващи се МПС. Твърди се, че поведението й е случай на т.нар. „човешка презумпция“, доколкото всеки се старае да пази управлявания от него автомобил, най-малкото с цел собствена безопасност. Заявени са съображения, че отказът на застрахователят бил неоснователен, тъй като вината на застрахования не е основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение или отказ за неговото изплащане. Твърди се, че доколкото пътният инцидент е настъпил в Република Турция следвало да се приложи турското материално право по отношение на извършеното нарушение. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство “Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. В. Т., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 405 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца е бил сключен застрахователен договор, покриващ рисковете „каско на МПС“. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от срокът, посочен в чл. 108 ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която застрахованият е представил на застрахователя всички необходими документи, посочени в нормата на чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съобразно постигнатата уговорка между страните договорът между тях е с клауза „пълно Каско“ и териториална валидност – „Европа, включително Турция“, съобразно ОУ към същия. Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото констативен протокол за ПТП с нанесени материални щети, съсавен от Дирекция „Регистрация и контрол на движението“ – Одрин, Бюро „Регулиране и контрол на движението“, че на 23.01.2025 г., в 19. 35 ч., е осъществено ПТП с участие на застрахованото МПС в гр. Одрин, Р Турция. Пътният инцидент е осъществен по време на действие на сключения застрахователен договор между страните. Не се спори по делото, че с оглед на осъщественото ПТП на застрахования лек автомобил са причинени вреди. Застрахованият е изпълнил своевременно задължението си по договора за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП. Съгласно договора и сключените ОУ към него, предвид уговорената клауза, застрахователят покрива вредите, настъпили при пътнотранспортно произшествие, съобразно т. 14 от ОУ. При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че е налице застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на договора за застраховка. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил възлиза на 4 354, 69 лв. като вредите върху него се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.01.2025 г. ПТП в гр. Одрин, Република Турция. При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение, че не се следва изплащане на застрахователно обезщетение предвид клаузата на т. 16.11 от ОУ към договора, послужила и като основание за отказ да изплати застрахователното обезщетение. Същото е преценено като основателно от състава на СРС, поради което предявения иск е отхвърлен като неоснователен. В тази връзка следва да се има предвид, че при сбъдването на застрахователно събитие, обуславящо конкретен покрит с договора за застраховка застрахователен риск, отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение може да бъде изключена или при реализирането на изключение от застрахователно покритие, касаещо именно този застрахователен риск или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 ТЗ / в този смисъл решение 50129/ 23.11.2023 г. по т.д. 1553/2022 г. на Първо ТО на ВКС, решение 105/10.04.2025 г. по т.д. 440/24 г. на Второ ТО на ВКС и др./. Ответникът не е навеждал твърдения, попадащи в приложното поле на чл. 408 ал.1 от ТЗ, а възражението му е концентрирано и основано на сочената по-горе разпоредба от ОУ към договора за застрахова, съставляваща изключение от покрития риск. Съобразно т. 16.11 от ОУ към договора изключен риск по него е „злоумишлени действия или груба небрежност на застрахования, застраховащия, третото ползващо се лице, лизингополучателят, както и членове на техните семейства, техни служители и работници, както и на всички други лица, които са оправомощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, свързани с него“. В сочената норма на ОУ е дадена и дефиницията на „груба небрежност“ за целите на същите, а именно: съзнателно пренебрегване и неполагане на необходимата за всеки конкретен случай разумна грижа, което завишава риска от причиняване на вреда на превозното средство. Видно от изслушаната по делото САТЕ пред СРС, водачът на лек автомобил „Пежо 2008“ е бил паркирал на ул. „Абди Ипекчи“, където водачът предприема маневра за потегляне, пресичайки лентата за насрещно движение, при която реалзирира ПТП с движещия се в същата посока лек автомобил „Хюндай“. Съобразно протокола за ПТП вина за настъпилото произшествие има водачът на МПС с рег. № •••• – М.Б., която е нарушила чл. 84/1-д от ЗДвП № 2918 /навлизане в платно за движение/. При съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства е видно, че пътният инцидент е осъществен в тъмната част от денонощието, на прав и осветен участък от пътя като платното за движение е с ясна пътна маркировка, указваща двойна непрекъсната пътна линия. При тези данни по делото водачът на процесния автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирано процесното ПТП. Ако се съобрази и скицата на местопроизшествието, очертана в протокола за ПТП респ. възприета от вещото лице по САТЕ се вижда, че лекият автомобил е бил в спряло положение в посока, обратна на движението и при потегляне е потеглил в същата обратна посока на движението като е навлязъл в лентата за насрещно движение при нарушение на надлежна пътна маркировка, ясно указваща, че навлизането в тази лента е забранено. При тази очертана пътна обстановка съображения, касаещи объркване и „човешки презумпции“ не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав, защото по безспорен начин е установено тежко нарушение на правилата за движение, констатирано и от контролните органи на Република Турция, посочили нарушението, съобразно изискванията и на турския ЗДвП, поради което не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че не бил изследван въпроса за приложимото материално право. В обобщение на тези съображения, следва да се отбележи, че причините за пътния инцидент не са резултат от обективни обстоятелства, а от волеви действия и същите следва да се характеризират като проява на груба небрежност. Това е така, защото съобразно константната съдебна практика проява на груба небрежност са тежки нарушения на правилата за движение по пътищата уредени в ЗДвП и правилника за неговото приложение / в този смисъл са решение 50118/27.03.2023 г по т.д. № 1457/21 г на Първо ТО на ВКС, решение 348/12.06.2024 г по гр. д. № 2059/2023 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 17/02.06.2020 г по т.д. № 656/2019 г. на Първо ТО на ВКС, определение 244/ 12.04.2011 г по т.д. № 882/10 г на Второ ТО на ВКСО и др./. Такъв е и процесният казус, с оглед посочените особености на поведението на водача и обстоятелствата, при които е осъществен пътният инцидент. При липсата на други възражения, заявени във въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която не е заявила искане в този смисъл, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, СГС, ІV-Д състав