Решение № 581 от 5.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 827/2026 г.

Производство по чл.463, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по три жалби, подадени срещу Разпределение от 19.02.2026 г. по изп. дело № 20258210400008 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821 КЧСИ, предявено на 10.03.2026 г., както следва:

1) жалба вх. № 22794/13.03.2026 г. от длъжника Х. Р. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••;

2) жалба вх.№ 22795/13.03.2026 г. от длъжника А. С. Б. - Т.а, с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••;

3) жалба вх. № 22796/13.03.2026 г. от длъжника „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: •••••,

представлявано от управителя А. С. Б. – Т.а;

В жалбите са релевирани идентични оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното разпределение. Поддържа се, че

разпределението е извършено при нарушение както на процедурните правила, така и при разместване на привилегиите по материалния закон/вкл. с характер на процесуални норми/, вкл. невключване на вземане на взискател в разпределението. Излагат се съображения, че не е включена държавата като присъединен по право взискател за вземането си по отношение на длъжника „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, което се обосновава със солидарната отговорност на тримата длъжника за вземането по изп. лист, изд. по ч. гр. дело № 21736/2024 г., на ПРС. Оспорват се като некоректно изчислени размерите на вземанията на взискателите, описани в обжалваното разпределение, за което се излагат подробни съображения. Твърди се за липсата на основание, вид и размер на задълженията. Възразява се за неоснователно и неправилно изчисляване на таксите на ЧСИ, вкл. на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ, която се настоява да бъде преизчислена. Оспорва се редът на привилегиите. Твърди се, че неоснователно, некоректно и неясно са сборувани задълженията по привилегии и неправилно са включени задължения от по – долна в по –горна привилегия. Оспорва се и посочената сума за разпределение с довода, че продажбата е в първата хипотеза на чл.495 ГПК. Твърди се, че не е уточнено дали взискателят – купувач се ползва от правото си по чл.461 ГПК, както и че не е изчислена сумата, която следва да внесе взискателят – купувач. Настоява се, че разпределението е абсолютно неясно по начин, който не позволява преизчисление във въззивната инстанция, налагащо неговата отмяна.Искането към съда е да отмени разпределението като недопустимо и неправилно, при условията на евентуалност да допусне преизчисление в съответствие с направените оспорвания като за целта назначи съдебно – счетоводна експертиза.

Ответникът по жалбите - присъединеният взискател „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК ••••, чрез пълномощника адвокат И., взема становище за правилност и законосъобразност на обжалваното разпределение, както и за неоснователност на жалбите. Излага доводи, че длъжниците по изпълнението не са подали своевременно възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение в полза на банката, поради което същата е влязла в сила. Твърди се, че вземанията на банката са включени в разпределението съответно на присъдените в изпълнителния лист и същите са били превалутирани в евро. Моли жалбите да се оставят без уважение.

Ответникът по жалбите - присъединеният взискател А. Р. К., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адвокат Д., оспорва жалбите като неоснователни. Поддържа доводи, че вземанията му са признати с влязло в сила решение в производство по реда на чл.422 ГПК. Намира, че с подадените жалби се цели забавяне на производството до постановяване на решение по т. дело № 36/2026г. на ОС-Пловдив и се пропуска факта, че се касае за продажба на имущество на физическо лице/ипотекарен и солидарен длъжник. Моли жалбите да се оставят без уважение.

Ответниците по жалбите – първоначалният взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД и присъединеният взискател Държавата- ТД на НАП •••• и Община ••••• -не вземат становище.

Длъжниците Х. Р. Т., А. С. Б. – Т.а и „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД – нито един от тях не е подал отговор по жалбите на другите.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, с район на действие - ПОС, в които се излагат съображения за допустимостта на жалбите, но за тяхната неоснователност с подробно развити доводи.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:

Жалбите са допустими – подадени са от легитимирани лица в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Изложените от жалбоподателите обстоятелства, за чието установяване се иска допускането на съдебно-счетоводна експертиза се изясняват от представеното копие от изпълнителното дело и от съдържанието на мотивите на съдебния изпълнител, поради което не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

По същество разгледани жалбите са неоснователни по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба на първоначалния взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК: ••••• за събиране на вземане установено със Заповед № 10850/2024г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист № 9043/20.12.2024г. по ч.гр.д. № 20245330121736/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, против длъжниците А. С. Б. - Т.а, Х. Р. Т. и „Смарт Прайс“ ЕООД, които са осъдени заплатят солидарно следните суми на взискателя: главница в размер на 200 000лв., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 16.12.2024г. до изплащане на вземането, 70 500лв. - договорна лихва за периода от 01.01.2023г. до 15.12.2024г., 70 500лв. - друго допълнително вземане за периода от 01.01.2023г. до 15.12.2024г., както и държавна такса в размер на 6 820 лв.

В производството са присъединени взискателите Държавата - НАП – ТД •••• на основание чл. 458 ГПК; „Уникредит Булбанк“АД на основание чл.459, ал.2 ГПК; А. Р. К. на основание две удостоверения по чл. 456, ал. 2, предложение второ ГПК.

Принудителното изпълнение е насочено върху собствения на длъжниците А. С. Б. – Т.а и Х. Р. Т. недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор № •••••.43.499 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-85/06.12.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в село •••••, община •••••, област ••••, с площ от 2 410 кв.м., ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор № •••••.43.499.1 със застроена площ от 289 кв.м., сграда с идентификатор № •••••.43.499.2 от 64 кв.м., ведно с подобренията и приращенията в имота, за който поземлен имот с идентификатор № •••••.43.499 е отреден Урегулиран поземлен имот 043262. жилищно застрояване, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 272/16.03.2006г. на Кмета на Община •••••, ведно с отредения съгласно същия ПУП – ПРЗ Поземлен имот с идентификатор № •••••.43.500 и с всички подобрения и приращения в последния поземлен имот.

Върху недвижимия имот е учредена първа по ред договорна ипотека от 23.05.2012 г., подновена с вписване на 27.04.2022 г. за обезпечаване на вземанията на присъединения взискател „Уникредит Булбанк“АД, както и втора по ред договорна ипотека от 07.07.2021 г. з а обезпечаване на вземанията на първоначалния взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД.

Вследствие на успешно проведена трета публична продан през периода 09.09.2025 г. - 09.10.2025 г., с протокол от 10.10.2025 г. и на основание чл.492, ал.1 ГПК за купувач на имота е обявен първоначалният взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, който единствен е подал наддавателно предложение, за сумата от 920 000 лева.

ЧСИ е извършил разпределение от 04.11.2025г. на осн.чл.495 ГПК на сумата от 920 000 лева, което разпределение е отменено с Решение № 77/19.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 3303/2025 г. по описа на ПдОС и делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.

Последвало е изготвянето на ново разпределение от 19.02.2026 г. по реда по чл. 495 ГПК за определяне на дължимите за внасяне суми от взискателят – купувач „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД – предмет на проверка от съда в настоящото производство.

ЧСИ е извършил разпределение на сумата 470 388,53 евро ( с левова равностойност от 920 000 лева), както следва:

Като вземане с първа по ред привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е признато за удовлетворяване вземане на първоначалния взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД – сумата в размер на 3263,04 евро с вкл.ДДС– внесена от този взискател такса по т.20 ТТРЗЧСИ - за извършен опис на недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение.

Вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в полза на Община ••••• за дължимия данък върху продадения недвижим имот – сумата 37,62 лева, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ върху така събраното вземане – 4, 51 евро с ДДС.

Вземане по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД :

• за присъединения взискател „Уникредит Булбанк“АД – сумата в размер на 90 086, 05 евро, с която изцяло се погасява обезпеченото вземане с първа по ред ипотека от 23.05.2012 г., подновена на 27.04.2022 г., върху продадения имот и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 4136.35 евро с ДДС.

• за първоначалния взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД – сумата в размер на 194 030, 79 евро, с която изцяло се погасява обезпеченото вземане с втора по ред ипотека о т 07.07.2021 г. върху продадения имот и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 3369, 32 евро с ДДС.

Вземане по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД в полза на ТД на НАП •••• и на Община •••••, както следва:

В полза на ТД на НАП ••••:

• за вземания срещу А. С. Б. – Т.а -14 504, 42 евро, които се погасяват изцяло, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1 179, 30 евро с ДДС.

• за вземания срещу Х. Р. Т. -1 478, 03 евро, които се погасяват изцяло, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 154, 16 евро с ДДС.

В полза на Община ••••• – 117, 91 евро – ТБО, които се погасяват изцяло, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 14, 15 евро с ДДС.

След разпределяне на сумата съобразно горепосочения ред на привилегии, остатъкът от 158 012.88 евро е разпределен за вземанията без привилегия (хирографарни вземания), както следва:

В полза на взискателя А. Р. К. - 152 498, 33 евро съгласно правилата на чл.76 от ЗЗД за погасяване на вземания по удостоверение с изх. №4608/29.01.2026г., издадено от ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, които се погасяват частично поради изчерпване на разпределяната сума, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 5 514, 55 евро с ДДС.

С оглед на установения от фактическа страна правен спор, съдът след самостоятелна преценка на обжалваното разпределение, намира следното от правна страна:

Съгласно задължителните разяснения, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Жалбоподателят не е легитимиран да брани чужди права. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Обжалваното разпределение е извършено в хипотезата на чл. 495 ГПК, приложима в случаите, в които при провеждане на публична продан за купувач е обявен взискател. За разлика от разпределението по чл. 460 ГПК, т. нар. „предварително“ разпределение по чл. 495 ГПК се извършва преди по делото да са постъпили суми от принудителното изпълнение. С него се цели преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за купувач взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от предложената цена на публичната продан и в какъв размер, за да може да бъде извършено прихващане съгласно чл. 461 ГПК, след което да се определи сумата, която следва да внесе – цялата предложена от него цена (когато такова вземане не съществува) или част от нея съобразно прихващането. Т. е. разпределение се извършва, за да се определи сумата, подлежаща на внасяне от обявения за купувач взискател, без значение дали същата е достатъчна за погасяване на всички вземания по изпълнителното дело. Това разпределение има предварителен характер и действието му е поставено в зависимост от сбъдването на едно условие – внасянето на продажната цена от обявения за купувач взискател. След сбъдването на това условие „предварителното“ разпределение става окончателно и разпределените суми се превеждат на взискателите или се заделят за тях.

Въпреки, че разпределението по чл. 495 ГПК се различава от разпределението по чл.460 ГПК, в него следва да се включват вземанията, които са били предявени до деня на разпределението - вземанията на първоначалния взискател и на присъединените такива - по право или по тяхно искане, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника по реда на чл. 79, ал. 2 ГПК . Поредността за удовлетворяването на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред - от правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.

В разглеждания случай предмет на разпределение е сума от продажбата на недвижим имот, който е собственост длъжниците – физически лица. Следователно разпределението следва да бъде направено за погасяване на задълженията по отделните редове, съгласно привилегиите по чл. 136, ал.1 ЗЗД, които имат длъжниците – физически лица, освен в случаите когато отговорността им към кредиторите е солидарна с длъжника – „Смарт Прайс“ ЕООД, в който случай всеки солидарен длъжник отговаря за целия размер на задължението.

Съдът констатира, че правилно е определен кръгът на взискателите, вземанията на които се погасяват от стойността на продавания недвижим имот. По делото се установява, че е налице солидарна отговорност на тримата длъжници спрямо „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД и А. Р. К., при което независимо чия собственост е имуществото, което е осребрено чрез публична продан, от неговата стойност ще се погасява общото солидарно задължение.

Не се установява солидарна отговорност на длъжниците за вземанията на Държавата, ТД на НАП - •••• – спрямо този взискател е налице разделна отговорност, поради което всеки от длъжниците отговаря за своето задължение и то следва да се погасява само при осребряване на имущество, собственост именно на този длъжник. Ето защо, независимо от публичните задължения на „Смарт Прайс“ ЕООД към ТД на НАП - ••••, същите не подлежат на удовлетворяване от продажната цена на процесния недвижим имот, доколкото не е налице солидарна отговорност за вземанията на държавата и продаденият имот не е собственост на дружеството – длъжник. Следователно неоснователно се настоява за включването на държавата като присъединен по право взискател за вземането си по отношение на длъжника „Смарт Прайс“ ЕООД. В този смисъл неотносимо е позоваването на образуваното дело за открИ.е на производство по несъстоятелност по подадена молба по чл.625 ТЗ от „Смарт Прайс“ ЕООД – т.д.№ 36/2026

г.,ПдОС, като допълнително от справка по делото се установи, че не е налице произнасяне по молбата с окончателен съдебен акт.

Неоснователни са оплакванията по отношение на основанието и размера на вземанията на взискателите. Видно от съдържанието на разпределението, в него подробно са описани вземанията на отделните взискатели по основание и размер съгласно представените титули: изп. лист № 9043/20.12.2024г. и Заповед изпълнение № 10850/2024г. по чл.417 ГПК издадени по ч.гр.д. № 21736/2024г. на Районен съд – Пловдив на „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, както и по изп.лист № 2907/09.12.2025г. и заповед за изпълнение № 3522/2025 г. изд. по ч.гр.д.№ 7040/2025 г. на Районен съд – Русе на „Уникредит Булбанк“АД; удостоверенията по чл. 456, ал. 2, пр. второ от ГПК на А. Р. К., с п о с о ч е н актуален размер на вземанията в Удостоверения с изх. №4604/29.01.2026г. и изх.№4608/29.01.2026г. на ЧСИ рег. № 822 КЧСИ; удостоверения от 28.01.2026г. и 29.01.2026г., издадени от ТД на НАП - •••• за публичните вземания към длъжниците – физически лица, както и за задълженията за ДНИ и ТБО към Община ••••• съгласно удостоверение от 30.01.2026г.

При изготвяне на разпределението съдебният изпълнител е зачел съдебно признатите вземания на взискателите, удостоверени с посочените изпълнителни титули и удостоверения, тъй като същият не може да разрешава въпроси относно съществуването, респ. несъществуването на материалното право. Извън компетентността и правомощията на съдебния изпълнител - както и на съда в настоящото производство, е да разрешава въпроси относно наличието на материално право и конкретно дали същото съществува в правния мир. При наличие на материалноправен спор касателно вземането на кредитора, редът за разрешаването му е чрез специалния иск по чл. 464 ГПК, но не и в настоящото производство.

След проверка на представените изпълнителни титули и удостоверения, съдът установи, че вземанията на отделните взискатели са правилно и точно отразени в разпределението, както и правилно са диференцирани по главница, лихви, разноски и са преизчислени в тяхната равностойност в евро. След самостоятелни изчисления съдът установи, че приетият размер на законната лихва за забава върху главниците за съответните периоди в разпределението е в по – нисък размер от изчисления от съда, но доколкото не е подадена жалба от взискателите, а посоченият в разпределението размер е по – благоприятен за жалбоподателите, съдът не може да влошава положението им съгласно чл.271, ал.1, изр.2 ГПК и не следва да се изменя разпределението на това основание.

Неоснователни са възраженията срещу разпределените такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

С изрична молба от 29.01.2026 г. първоначалният взискател „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД е поискал платените по изп.дело обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ от 1867, 13 евро с ДДС да не бъдат включени в разпределението и да не бъдат събирани с изключение на таксата по т.20 ТТРЗЧСИ за опис на изнесения на публична продан имот в размер от 3 273, 64 евро с ДДС.

Настоящият състав намира, че в разпределението правилно е включена таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ, тъй като същата е платена за осъществяване на публичната продан, от която ще постъпи разпределената сума. Неоснователно се оспорва направата на посочените разноски, доколкото това се установява от приложеното извлечение от банковата сметка на съдебния изпълнител за извършено плащане на 7 158, 68 лева на 28.02.2025 г. – начислени такси на съдебния изпълнител с фактура от 04.03.2025 г., сред които таксата по т.20 ТТРЗЧСИ за опис от 5 335, 57 лева без ДДС, съответно 6 402, 68 лева с ДДС с равностойност от 3 273,64 евро с ДДС. Таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ е правилно изчислена върху вземането на първоначалния взискател като по-малката от двете стойности спрямо стойността на недвижимия имот, която е приспадната от дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Действително се установява, че посочената в разпределението такса по т.20 ТТРЗЧСИ е в по-нисък размер от 3 263,04 евро с вкл.ДДС, но доколкото взискателят не е обжалвал разпределението, а този размер е по – благоприятен за жалбоподателите, не следва да се изменя на разпределението на това основание.

Неоснователни са и оплакванията против таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител. Правилно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е начислена за всяко конкретно събрано парично вземане и е изчислен размерът й, както и е получила същия ред привилегия като вземането, за което е била събрана. В този смисъл е и Решение № 194 от 20.10.2017 г. по в. гр. д. № 574/2017 г. на ПАС, според което таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се начислява за всяко събрано вземане и получава същия ред привилегия като основното вземане. Неоснователно се настоява за изчисляване на таксата само върху вземането, надвишаващо това на взискателя – купувач доколкото и за вземането на последния като удовлетворено от продажбата на имота се дължи такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

При извършената проверка не се установява да е нарушен редът на предпочтително удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На първо място са разпределени суми по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД - разноски по принудителното изпълнение – таксата по т.20 ТТРЗЧСИ. На следващо място, суми за изплащане на вземането по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД за данък върху недвижимия имот, както и е последвало разпределяне на суми за вземанията, обезпечени с ипотека по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД; по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД вземанията на Държавата – ТД на НАП •••• и Община ••••• (ТБО), а след това хирографарните вземания, както и в полза на съдебния изпълнител - таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съответно на събраните вземания.

По отношение на оплакването, че не е уточнено дали взискателят – купувач се ползва от правата по чл.461 ГПК, следва да се каже, че купувачътвзискател може да прихване разпределената му част от продажната цена срещу задължението си да я внесе, което право произтича от закона и на него се е позовал взискателят - купувач в подаденото наддавателно предложение.

Не се споделят оплакванията за порок в разпределението поради липсата на изчислена сумата, която следва да внесе взискателят – купувач. Вярно е, че в разпределението не е обобщен размерът, който следва да внесе взискателят – купувач, но това не опорочава разпределението. Както се посочи, целта на разпределението по реда на чл.495 ГПК е преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за купувач взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от стойността на продадения имот и в какъв размер, за да може да бъде извършено прихващане съгласно чл. 461 от ГПК. В случая с разпределението е определен размерът на вземането на взискателя – купувач и същото следва да се приспадне от продажната цена на имота, т.е. разликата следва да се внесе. Това е в съответствие с правилото в чл.461 ГПК, уреждащо правото на купувача-взискател да прихване разпределената му част от продажната цена срещу задължението си да я внесе. При съвместно тълкуване с нормата на чл. 495 ГПК се налага извода, че купувачът-взискател заплаща в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението само припадащите се части на останалите взискатели, т. е. прихваща своето вземане със задължението си да плати цената. Предвид изложеното и доколкото са посочени вземанията на останалите взискатели, не е налице неяснота относно дължимия размер от продажната цена след приспадане на съответното вземане на взискателя – купувач.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния закон, в т. ч. с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, определил е размерът на вземанията на първоначалния взискател и на конституираните допълнително такива, като подробно ги е описал, разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и срок и са спазени останалите законови изисквания във връзка с него.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното разпределение е

законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а жалбите да се оставят без уважение като неоснователни.

В настоящото производство не се претендират разноски, поради което такива няма да бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд