Решение № 5 от 12.1.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 570/2025 г.

Производството по реда на чл.437, ал.2 от ГПК. Постъпили са жалба вх.№107943/07.08.2025 г. от Т. К. К. с ЕГН ••••••••••, жалба вх.№107945/07.08.2025 г. от Т. А. Г. – К. с ЕГН •••••••••• и жалба с вх.№107944/07.08.2025 г. от Д. Т. В. с ЕГН •••••••••• и трите чрез адв. Б. Д. – ЛАК, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. „Георги Сава Раковски“ № 53, ет. 2, офис 4. Жалбите са срещу насрочване на публична продан на невижим имот с идентификатор ••• в •••, собственост на Т. К. /длъжник/, по изп.дело №1005/2016 г. по описа на ЧСИ В. П., рег.№879 на КЧСИ. В жалба вх.№107943/07.08.2025 г. от Т. К. К., се твърди, че на 23.07.2025 г., в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, му е връчено уведомление за обявена публична продан на горепосочения недвижим имот. Прави възражение, като счита, че изпълнението е насочено срещу единственото му жилище. Жалбоподателят заявява, че е узнал за началната цена, от която започва публичната продан - 23 000 лева, едва с уведомлението на посочената дата. Твърди, че оценката на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на ••• и сградите в него, не му е съобщена, нито е бил поканен по какъвто и да е начин за да се запознае с нея. В жалбата се навеждат твърдения, че публичната продан, насрочена за периода 29.07.2025 г. до 29.08.2025 година, е обявена в нарушение на чл. 444, т.7 и чл. 485 от ГПК, поради което моли съда да я отмени. Претендира разноски. В жалба вх.№107945/07.08.2025 г. от Т. А. Г. – К., се твърди, че на 23.07.2025 г., в качеството на трето лице по ИД 1005/2016г. по описа на ЧСИ В. П., е връчено уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на •••, на който тя е съсобственик при равни права с длъжника. Жалбоподателката посочва, че е уведомена, за насочване на изпълнението към съсобствения недвижим имот, едва с посоченото уведомление. Твърди, че не е била уведомена нито за описа на този имот, нито за извършената оценка. Не е била поканена по какъвто и да е начин да се запознае с нея и да се възползва от правата си по определяне на началната оценка на продаваемия имот и възражения по хода на изпълнението. Счита, че публичната продан, насрочена за 29.07.2025 г. – 29.08.2025 г., е обявена в нарушение на чл. 484, ал.2 и чл. 485, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл. 435, ал.4 от ГПК моли съда да я отмени. Претендира разноски. С жалба вх.№107944/07.08.2025 г. от Д. Т. В., последният заявява, че на 23.07.2025 г. в качеството му на трето лице по ИД 1005/2016г. по описа на ЧСИ В. П. му е станало известно уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на •••, в който той има пожизнено безвъзмездно право на ползване и в който живее. Твърди, че е узнал за насоченото срещу този имот изпълнение едва на 23.07.2025 г. когато вече е обявена публичната му продан. Жалбоподателят заявява, че не е уведомен за насочването на изпълнението към имота, нито за някое от действията по отношение на този имот - възбрана, опис, оценка и т.н. , нито е поканен по какъвто и да е начин за да се запознае с тях и да се възползва от правата си на възражения. Отбелязва, че в обявлението за насрочена публична продан от 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г. публична продан не е посочено правото му пожизнено безвъзмездно право на ползване - изрично посочено в нотариалния акт за имота. Счита, че публичната продан, насрочена за 29.07.2025 г. до 29.08.2025 година е обявена в нарушение на чл. 484, ал.2 и чл. 485, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл. 435, ал.4 от ГПК моли съда да я отмени. Претендира разноски. В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изп. дело „Джерамис Интернешънъл“ ООД с ЕИК: 202627726, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Евлоги Георгиев“ № 41А, ап. 7, представлявано от управителя А. Ю. Д., чрез адв. С. Б.. Заявява, че счита жалбата, подадена от Т. К. за недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Посочва, че със съобщение изх. № 36133/01.09.2025 г. на ЧСИ В.П. по горното дело публичната продан е обявена за нестанала, поради което е отпаднал правния интерес на жалбоподателя. Позовава се на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Счита, че жалбата е недопустима и на второ самостоятелно основание, а именно същата е просрочена, подадена след изтичане на 7- дневния срок по чл.436, ал.1 ГПК. В случай, че съда приеме жалбата за допустима, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Оспорва възражението на жалбоподателя, че принудителните действия са насочени срещу единственото му жилище - сграда с идентификатор •••. Посочват, че на 19.09.2024г по молба на взискателя „Джерамис интернешънъл“ ЕООД съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ ид.ч от ПИ с идентификатор •••, ведно с построените в имота 5 сгради, от които само сграда с идентификатор ••• е жилищна сграда. Във възражението на взискателя се твърди, че към датата на налагане на възбраната длъжникът е притежавал и друг жилищен имот, а именно съседния ПИ с идентификатор ••• с площ от 2060 кв.м, с административен адрес ••• , ведно с изградените в този имот общо 11 постройки. Именно в този имот живеел длъжникът и неговата съпруга и по отношение на същия било запазено пожизнено право на ползване. Заявява, че на 18.12.2024г., след налагане, по искане на взискателя, на възбраната върху сграда с идентификатор •••, длъжникът е дарил неговата ид.част от имотите на дъщеря му К. Т. К. с ЕГН ••••••••••. Длъжникът оставил в неговия патримониум единствено имота, върху който вече е била наложена възбраната. Счита, че чрез тези си действия той изкуствено създава предпоставки да се ползва от несеквестируемост по чл. 444, т. 7 ГПК, което взискателят определя като недопустима злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ГПК вр. чл. 8 ЗЗД. Цитира Решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС и Решение №152 по в.гр.д. № 20234300500330 по описа за 2023 година на Окръжен съд - Ловеч. Посочва, че за да може длъжникът да се ползва от защитата на института на несеквестируемостта по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, е необходимо към момента на вписване на възбраната върху посочените имоти, предмет на публичната продан, той да не притежава друг жилищен имот. Изтъкват, че дарението е увреждаща сделка по смисъла на чл. 135 ЗЗД, сключена в полза на дъщеря, за който законът презумира знание за увреждането, поради което длъжникът не може да противопоставя на взискателя създадената от самия него несеквестируемост. Цитират т.1 от ТР№2/26.06.2015г. на ОСГТК. Посочва, че дори процесиите имоти да представляват единствено жилище, същите надвишават жилищните нужда на длъжника. Останалите 4 сгради в ПИ с идентификатор ••• нямат жилищен характер и не са несеквестируеми. При условията на евентуалност, моли съда да съобрази, че поземленият имот е с площ 1 996.00 кв.м., като в същия се намират общо пет сгради. В този случай съдебният изпълнител следва да установи жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г. Ако въпреки изложеното приемете, че имота, предмет на публичната продан съставлява единственото жилище на длъжника /каквото счита, че не е /, следва да бъде указано на съдебния изпълнител да извърши проверка по чл. 39, ал. 2 ЗС и Наредбата за жилищните нужди, като се установи дали и в каква степен имотът надвишава жилищните нужди на жалбоподателя. Във възражението си взискателят заявява, че счита жалбата за недопустима, тъй като с нея изрично се оспорват действията на съдебния изпълнител по насрочването на публичната продан, а тяхното обжалване не е предвидено в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. Посочва, че в протокола за опис от 16.06.2025 г. е посочен денят на предявяване на оценката на имота, а именно 04.07.2025 г. от 16.30ч., а длъжникът - Т. К. е присъствал на описа и се е подписал. Цитира чл.467, ал.3 от ГПК, съгласно който страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. Твърди, че на 24.06.2025 г. под вх.№88574 е заведен Доклад за пазарна оценка на имота, предмет на публичната продан, като в законноустановения 7-дневен срок по чл.486 ГПК не е постъпило оспорване от страните на това заключение. Счита, че не са налице предпоставките на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна. Претендира разноски. По отношение на жалбата постъпила от Т. К., взистателят заявява, че жалбоподателят не е легитимиран да обжалва посочените в жалбата действия на съдебния изпълнител. Счита жалбата за недопустима. Посочва, че действието на съдебния изпълнител не е предприето спрямо собствен на третото лице имот. Изпълнение на вземането срещу един от съпрузите не е насочено върху вещ, която е съпружеска общност, а само върху ½ идеална част от имота, собственост на длъжника. Посочват, че няма данни останалата ½ идеална част от ПИ с идентификатор ••• по КККР на с.Хлевене, която е собственост на третото лице да е владяна от същото. Напротив, твърди се по делото, че тази част се ползва от предишния собственик. Считат, че жалбата е недопустима и на друго основание, изрично с нея се оспорват действията на съдебният изпълнител по насрочването на публичната продан, а тяхното обжалване не е предвидено в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. Възражение от взискателя е постъпило и срещу подадената от Д. В. жалба. Счита, че жалбоподателят не е легитимиран да обжалва посочените в жалбата действия на съдебния изпълнител. Посочва, че не са представени доказателства жалбоподателят да е ползвател на процесния имот. Посочва, че учредяването право на ползване не препятства възможността за публична продан на имота, както и за възбраняването му, описа и др. Жалбоподателят не търпи никаква неблагоприятна последица за своето вещно право, той продължава да може да ползва имота и след продажбата, докато правото му съществува. Счита, че липсва засягане на негови права от действията на съдебния изпълнител, поради което намира жалбата за недопустима, а дори и да се приеме за допустима, изцяло неоснователна. Цитира съдебна практика. Във възражението се посочва, че ползвателят не е страна в изпълнителното производство, поради което съдебния изпълнител няма задължение да го уведомява за извършените действия по делото. Ползвателят няма право да обжалва процесното действие на съдебния изпълнител, защото с извършените действия в случая не са накърнени правата на ползвателя, ако има такъв по отношение на процесния имот. Твърди, че в издаденото от Служба по вписванията - гр. Ловеч удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 330/2025 г. не е налице вписване на право на ползване в полза на жалбоподателя. Молят съда да остави без разглеждане като недопустима жалбата на Д. В., при условията на евентуалност да остави същата без уважение като неоснователна.Претендират разноски. Възражения от присъединените взискатели не са постъпили в дадения им срок. Подробни писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че действията му са законосъобразни. Приема, че жалбите са допустими, но счита, че същите са неоснователниа и недоказани, поради което предлага на съда да ги остави без уважение. В съдебно заседание жалбоподателите Т. К. К., Д. Т. В. и Т. А. Г.-К., редовно призовани, не се явяват, като се представляват от пълномощника си адв. Б. Д.. Същият счита, че от представените по делото доказателства се установява изложената в жалбите фактическа обстановка и в действителност от насрочената публична продан са засегнати правата, както на съсобственика, така и на Г., така и тези на третото лице – ползвател. Моли съда за срок в който да развият становище по същество. Взискателят „Джерамис Интернешънъл“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. В представеното становище по същество се застъпва тезата, че на 23.07.2025 г. на Т. К. К. в качеството му на длъжник по ИД 1005/2016 г. по описа на ЧСИ В. П. е връчено уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на •••. Твърди, че длъжникът Т. К. не е доволен от така предприетото изпълнително действие срещу него, тъй като изпълнението е насочено срещу единственото жилище - собственост на длъжника, а именно: Сграда ••• (•••) по КККР на с. Хлевене, общ. Ловеч на адрес: •••. Функционално предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 90 кв. м. Сочи, че с Решението по В. гр. д. № 106/2017г. (т.2, л. 655 от ИД 1005/2016г.) е прието, че в отношенията на страните по изпълнението -страни по настоящото дело - е налице хипотезата на чл. 444, т.7 ГПК относно жилището на длъжника. Твърди, че до настоящия момент от гледна точка на чл. 444, т.7 ГПК Сграда ••• (•••) по КККР на с. Хлевене, общ. Ловеч на адрес: ••• е несеквестируемо жилище, по отношение на което не са налице хипотезите на чл.445 ГПК - изчерпателно изброяващи случаите на отпадане на секвестируемостта. Счита, че едва след приключване на гр. д. № 20254310101688 по описа на съда за 2025 г. (образувано след настоящото дело - иск по чл. 135 ЗЗД на взискателя „Джерамис интернешънъл“ ООД срещу длъжника Т. К. К. - за процесния имот) - с оглед изхода от делото може да се прецени наличието или отъствието на хипотезата на чл. 444, т.7 ГПК по ИД 1005/2016 година - респективно да се пристъпи към публична продан на Сграда ••• (•••) по КККР на с. Хлевене, общ. Ловеч на адрес: •••. На следващо място, твърди, че длъжникът е узнал за цената от което започва публичната продан, а именно 23 000 лева едва с уведомлението за обявена публична продан на 23.07.2025 година. Извършената по изпълнителното дело оценка на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на ••• и сградите в него не му е съобщена, нито е поканен по какъвто и да е начин за да се запознае с нея и да се възползва от правата си по определяне на началната оценка на продаваемия имот. Цитира съдебна практика. Твърди, че въпреки че въпросът за правата на длъжника -жалбоподател по чл.485 ГПК е подсъден по настоящото дело, днес (17.12.2025г.) са получили съобщение за нова публична продан на същия имот - без да е изготвяна нова оценка и без да е осигурена възможност на длъжника да упражни правата си но чл. 485, ал.2 и сл. ГПК. Предвид изложеното счита, че публичната продан на процесния поземлен имот с начало на 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г. е обявена в нарушение на чл. 444, т.7 и чл. 485 от ГПК, поради което моли съда да отмени същата и да бъдат присъдени на доверителя му направените в производството разноски по предявения и приет по делото списък на разноските. В представеното становище по същество се застъпва тезата, че на 23.07.2025 г. на Т. А. Г. - К. в качеството й на трето лице по ИД 1005/2016г. по описа на ЧСИ В. П. е връчено уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на ••• в който тя е съсобственик при равни права с длъжника. Твърди, че съсобственикът - съпругата на длъжника не е доволна от така предприетото изпълнително действие срещу собствения й имот с идентификатор ••• (•••) по КККР на с. Хлевене, общ. Ловеч на адрес: •••, тъй като е узнала за насоченото срещу този имот изпълнение едва на 23.07.2025 г., когато й е обявена публичната продан. Сочи, че жалбоподателката не е уведомена за насочването на изпълнението към имота й, нито за описа на този имот, нито за извършената оценка от която започва публичната продан, а именно 23 000 лева за продаваемата ½ идеална част от имота и сградите в него, нито е поканена по какъвто и да е начин за да се запознае с нея, нито от правото на възражения по хода на изпълнението, като чл. 484, ал.3,4 и 5 ГПК указват, че са уведомени страните, респ. длъжника, но не и третите лица. Твърди, че при насрочване на процесната публична продан е допуснато нарушение на чл.483 от ГПК, като проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи, която е довела до незачитане правото на собственост на третото лице жалбоподател. Счита, че нарушението е довелно до последващи нарушения на чл. 484, ал.3 ГПК, като третото лице не е уведомено за деня на предявяване на оценката на вещта (уведомени се считат само страните) и нарушение на чл. 485 ГПК - да узнае оценката на притежавания от третото лице имот. Счита, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 503 ГПК. Твърди, че е обявена нова продан по ИД 1005/2025 г. - след обявяване на настоящото дело за решение, която е съобщена на Т. А. Г. - К., но проданта е обявена при висящ процес по настоящото дело - без да е постановено решението по делото и без да са ясни мотивите на съда по прилагането на закона - които да бъдат взети предвид при насрочването й; в частност проданта е насрочена без да е спазена процедурата по чл. 484 - 485 ГПК относно определяне на цената на имота, от която да започне проданта, отново без да е изпратено съобщение по чл. 503 ГПК и без възможност по чл. 502 ГПК - а именно: съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Нещо повече, изтъква че за жалбоподателя вече тече срока за обжалване на това действие, без да е постановено решение по настоящото дело, които да съобрази. Предвид изложеното счита, че публичната продан на процесния поземлен имот с начало на 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г. е обявена в нарушение на чл. 444, т.7 и чл. 485 от ГПК, поради което моли съда да отмени същата и да бъдат присъдени на доверителката му направените в производството разноски по предявения и приет по делото списък на разноските. В представеното становище по същество се застъпва тезата, че на 23.07.2025 г. на Д. Т. В. в качеството му на трето лице по ИД 1005/2016г. по описа на ЧСИ В. П. е станало известно уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на ••• в който той има пожизнено безвъзмездно право на ползване и в който живее. Твърди, че ползвателят не е доволен от така предприетото изпълнително действие срещу имот с идентификатор ••• (•••) по КККР на с. Хлевене, общ. Ловеч на адрес: •••, като е узнал за насоченото срещу този имот изпълнение едва на 23.07.2025 г, когато вече е обявена публичната му продан. Излага, че ползвателят не е уведомен за насочването на изпълнението към имота, нито за някое от действията по отношение на този имот - възбрана, опис, оценка и т.н., нито е поканен по какъвто и да е начин за да се запознае с тях и да се възползва от правата си на възражение по изпълнението и по определяне на началната оценка на продаваемия имот, нито от правото на възражения по хода на изпълнението. Твърди, че в обявлението за насрочената от 29.07.2025 г. до 29.08.2025 година публична продан на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот не е посочено правото му пожизнено безвъзмездно право на ползване - изрично посочено в нотариалния акт за имота. Счита, че при насрочване на процесната публична продан е допуснато нарушение на чл.483 от ГПК, който изисква съдебния изпълнител да се увери, че имота е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Излага, че проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Твърди, че в настоящия случай по делото е представен нотариален акт с който е вписано правото на ползване на жалбоподателя, но това не е отразено в обявената публична продан. Сочи, че при извършване описа на имота жалбоподателя е бил на място в имота, но не му е предоставена възможност дори да разбере какво се случва, нито че може да възрази, да направи искане, уточнения и т.н. Твърди, че след обявяване на делото за решаване по ИД № 1005/2016 г. е насрочена нова публична продан на процесния поземлен имот без да е постановено решението по делото, без да са обявени мотивите на съда - които са от съществено значение в отношенията на страните. Твърди, че новата продан отново е обявена при цена, която е достигната при порок в процедурата по чл. 485 ГПК - без възможност за прилагане на ал.2 и сл. при провеждане на процесната по настоящото дело продан - и без да са налице мотивите на съда по този, поставен от длъжника по делото въпрос. Предвид изложеното счита, че публичната продан на процесния поземлен имот с начало на 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г. е обявена в нарушение на чл. 444, т.7 и чл. 485 от ГПК, поради което моли съда да отмени същата и да бъдат присъдени на доверителя му – трето лице ползвател на имота направените в производството разноски по предявения и приет по делото списък на разноските. Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалби, становища по същество, възражение, мотиви на ЧСИ, както и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Изпълнително дело № 20168790401005 е образувано по молба на „Джерамис Профешънъл“ ЕООД с ЕИК 201654784 срещу „Алфа –АТ“ ООД с ЕИК 110501174 и Т. К. К. с ЕГН ••••••••••, под № 20168790401005, въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2010 г., издаден от РС – Ловеч, по ч.гр.д. № 110/2010 г. Първоначално делото е образувано под № 20114310400644 по описа на СИС при Районен съд – Ловеч. По молба на взискателя е изпратено за продължаване на изпълнитените действия по описа на на ЧСИ В. П.. С Договор за прехвърляне на вземане от 04.07.2016 г. „Джерамис“ ЕООД, в полза на които е издаден изпълнителният лист, прехвърля на „Джерамис Интернешънъл“ ООД с ЕИК 202627726 всички свои вземания от солидарно отговорните длъжници „Алфа –АТ“ ООД с ЕИК 110501174 и Т. К. К. с ЕГН ••••••••••. „Джерамис Интернешънъл“ ООД са конституирани като взискател. На основание чл. 456, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, са присъединени като взискатели по изпълнителното дело „Булмаркет ДМ“ ООД с ЕИК 124077052 и „Вайс Профил Констръкшънс“ ООД с ЕИК 130920475. По изпълнителното дело са наложени две възбрани. Първата от тях е наложена от ДСИ, при РС – Ловеч, върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, с адрес на имота: с. Хлевене, общ. Ловеч, заедно с прилежащите сгради 11 броя сгради. Възбраната е вписана възбрана Книга възбрани в Служба по вписванията - гр. Ловеч, двойно входящ регистър № 2412 от 18.04.2011 г., том I, акт 61. Втората възбрана е наложена от ЧСИ В. П. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор •••, с. Хлевене, общ. Ловеч, ведно с построените в имота 5 броя сгради. Възбраната е вписана в Книга Възбрани в Служба по вписванията - гр. Ловеч, с двойно входящ регистър № 4756 от 19.09.2024 г., том 2, акт 249. По молба на взискателя с вх.№42405/17.03.2025 г., изпълнението е насочено към недвижим имот с идентификатор •••, като е насрочена дата за извършване на опис и оценка на същия. С уведомления изх. №14451/04.04.2025 г., адресирано до Т. К. К. и изх. №14458/04.04.2025 г., адресирано до Т. А. Г. – К., ЧСИ П. е съобщил за насрочената дата за опис на имота. Уведомленията са получени лично от Т. К., със задължение да предаде адресираното до Т. К.. На 16.06.2025 г. се е състоял описа на процесния недвижим имот, като в Протокол за опис е упоменато, че достъп до имота е осигурен от Т. К.. В протокола също така е упоменато, по данни от длъжника, че имота се ползва от предишния собственик Д. В., в полза на когото има учредено пожизнено право на ползване. Съдебният изпълнител е вписал в протокола за опис датата, на която ще бъде предявена изготвената оценка на недвижимия имот – 04.07.2025 г. от 16:30, в кантората на ЧСИ. Протоколът е подписан лично от Т. К. /л.1134-1137 от изп.дело/. На 04.07.2025 г. ЧСИ е предявил изготвената по делото пазарна оценка на недвижимия имот, предявяването е обективирано в Протокол, л. 1151 от изп. дело. Видно от него е, че страните са били редовно призовани и не са се явили. В предвидения 7-дневен срок от тази дата, оценката не е била оспорена. ЧСИ П. е насрочил публична продан на ½ идеална част от имота, която да се проведе за периода от 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г., при първоначална цена 24 720 лева, за което страните са били уведомени. Уведомленията за насрочена публична продан, адресирани до Т. К. и Т. К. са получени от Т. К., лично. С протокол от 01.09.2025 г., ЧСИ П. е обявил публичната продан за нестанала, поради липса на постъпили наддавателни предложения. Горепосочената публична продан е предмет на настоящото производство, срещу нея са постъпили три отделни жалби. По отношение жалбата, подадена от длъжника по изпълнителното дело, Т. К., настоящата инстанция счита, че същата е допустима. В нея се навежда възражение, че изпълнението е насочено към имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо. В този смисъл, подаването на жалбата не е обвързано със срок, а може да стане по всяко едно време на производството, включително и преди насочване на изпълнението. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Преценката за несеквестируемост се извършва към момента на налагане на възбраната, поради което последващи разпореждания с определени имуществени права са ирелевантни. В противен случай, дори към момента на възбраната длъжникът да притежава две или повече жилища, чрез свои недобросъвестни действия би могъл всякога да осуети изпълнението като се разпореди с тях впоследствие. В подобна хипотеза сме изправени и в настоящия случай. Видно от вложените в изпълнителното дело документи /справка АВ на л.1054 от изп. дело/ е, че са наложени две възбрани, на притежавани от длъжника недвижими имоти – на имот с идентификатор ••• /на 19.09.2024 г./, ведно с простроените в него 5 броя сгради и на имот с идентификатор ••• /на 18.04.2011 г./, ведно с построените в него 11 броя сгради. Длъжникът притежава ½ идеална част от правото на собственост, тъй като имотите е придобил през време на брак. След налагане и на втората възбрана, на 18.12.2024 г., Т. К. се е разпоредил с недвижим имот с идентификатор •••, ведно с построените сгради, като е дарил своята 1/2 идеална част от правото на собственост на К. Т. К.. При това положение, не може да се приеме, че ЧСИ е насочил изпълнението към единствено жилище на длъжника. Предвид, че преценка следва да направи към момента на налагане на възбраната, в тази насока е категорична и съдебната практика, то ЧСИ е изпълнил вмененото му по закон задължение. Към момента на налагане на възбраната, длъжникът е притежавал повече от едно жилище. Нещо повече, разпоредителните сделки, извършени от длъжника след налагане на възбраната, са непротивопоставими на взискателя по изпълителното дело, по арг. от чл.452, ал.1 от ГПК. На следващо място настоящата инстанция намира за неоснователна жалбата в частта й, в която длъжникът оспорва публичната продан, поради това, че не е бил своевременно уведомен за цената, от която същата ще започне. В тази връзка последният твърди, че е узнал за цената от която започва публичната продан – 23 000 лева, едва с уведомлението за обявената публична продан на 23.07.2025 година. Твърди още, че извършената по изпълнителното дело оценка на поземления имот и сградите в него не му е била съобщена, нито е поканен по какъвто и да е начин да се запознае с нея и да се възползва от правата си по определяне на началната оценка на продаваемия имот. Този състав на ЛОС счита, че възраженията на жалбоподателя Т. К. са лишени от основание. Същият е бил редовно уведомен, присъствал е при извършването на описа, подписал е протокола за това изпълнително действие, описаният имот му е оставен за управление и е поел задължението по чл. 486 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 484, ал. 3 от ГПК в описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа, като в този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. Въпреки, че е бил уведомен, длъжникът Т. К. не е пожелал да присъства в деня на предявяването на оценката и да се запознае с нея, поради което не са нарушени правата му по определяне на началната оценка на продаваемия имот. Също така длъжникът е редовно уведомен за насрочената публичната продан от 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г., като уведомлението за обявената публична продан му е връчено в Кантората на ЧСИ В. П. на 23.07.2025 година. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че жалба вх. №107943/07.08.2025 г. от Т. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По отношение на подадената от Т. Г. – К. жалба, съдът счита, че доколкото последната има качеството на съпруга и съсобственик на процесния имот, тя може да обжалва действията на съдебния изпълнител на същите основания, на които това може да стори и самият длъжник, по арг. от чл.503, ал.3 от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. В жалбата си Т. Г. - К. твърди, че е узнала за насоченото срещу процесния имот изпълнение едва на 23.07.2025 г., когато вече е обявена публичната продан. Също така твърди, че не е била уведомена за описа на този имот, нито за извършената оценка от която започва публичната продан, а именно 23 000 лева за продаваемата 1/2 идеална част от имота и сградите в него, нито е поканена по какъвто и да е начин да се запознае с нея и да се възползва от правата си по определяне на началната оценка, нито от правото на възражение по хода на изпълнението. Съдът счита, че твърденията на жалбоподателката Т. Г. - К. са неоснователни, тъй като същата е била редовно уведомена за извършването на описа, като уведомлението за описа на недвижимо имущество до третото лице - съсобственик, са връчени на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 – во от ГПК в кантората на ЧСИ В. П. на дата 17.04.2025 г., от съпруга й - длъжника Т. К. К., със задължение да го предаде на адресата Т. А. Г. - К.. Съгласно разпоредбата на чл.484, ал.3 от ГПК в описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа, като в този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. Въпреки, че е била уведомена, Т. Г. - К. не е пожелала да присъства в деня на предявяването на оценката и да се запознае с нея, поради което не са нарушени правата й по определяне на началната оценка на продаваемия имот. Също така в качеството й на съсобственик жалбоподателката е редовно уведомена за насрочената публичната продан от 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г., като уведомлението за обявената публична продан е връчено на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 – во от ГПК на съпруга й - длъжника Т. К. в кантората на ЧСИ В. П. на 23.07.2025 г., със задължение да го предаде на адресата Т. А. Г. - К.. Ето защо, съдът счита, че не са били засегнати нейни права и интереси. Напротив, жалбоподателката дори е била уведомена за предприетите от ЧСИ действия, че и като съсобственик, и като съпруга на длъжника има право да спре публичната продан при условията на чл. 505, ал. 1, и да участва в нея съгласно чл. 503, ал. 4 или 505, ал. 2 от ГПК. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция счита, че жалба вх.№107945/07.08.2025 г. от Т. А. Г. – К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По отношение на подадената от Д. Т. В. жалба, съдът счита, че доколкото в негова полза е учредено пожизнено право на ползване за процесния имот и, че същият живее в него, жалбата е допустима. Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действие на съдебен изпълнител по насочване изпълнението към вещи /движими или недвижими/, само ако в деня на запора или възбраната, вещта се е намирала във владение на това трето лице. За да бъде допустима жалбата законът предвижда три предпоставки, които следва да бъдат налице кумулативно. Жалбоподателят следва да е трето на изпълнителното дело лице, с обжалваното действие изпълнението да е насочено към движима или недвижима вещ, в жалбата да се съдържа твърдение за осъществяване на фактическа власт върху вещта от третото лице – жалбоподател, към датата на налагане на запора или възбраната. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по арг. от чл.435, ал.4, изречение последно от ГПК. Законът предвижда самостоятелно основание за нейното отхвърляне, а именно ако се установи, че имотът е бил собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната. А този факт се установява с категоричност от приложеният нотариален акт на л. 946, т.ІІІ от изп. дело. Действително ЧСИ не е вписал учреденото право на ползване в обявлението за насрочване на публична продан, но това обстоятелство не порок, който да води до необходимост от отмяна на публичната продан. Разгласяването на публичната продан излиза извън обсега на съдебния контрол и подобен пропуск от страна на съдебния изпълнител не може да доведе до отмяна на изпълнителното действие, изразяващо се в обявяване на публична продан. Нещо повече, достъп до книжата касаещи имота, изнесен на публична продан, може да получи всеки заинтересован, както е упоменато и в самото обявление за публична продан. В кориците на изпълнителното дело се съдържа необходимата информация относно имота, в това число и учреденото право на ползване. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция счита, че жалба вх.№107944/07.08.2025 г. от Д. Т. В. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По отношение възражението и на тримата жалбоподатели застъпено в подадените становища по същество, а именно че след обявяване на настоящото дело за решаване, по ИД № 1005/2016 г. е насрочена нова публична продан на процесния поземлен имот без да е постановено решение по дело, съдът счита същото за ирелевантно по конкретното въззивно гражданско производство. При този изход на спора, следва в полза на въззиваемия „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД да бъдат присъдени сторените по делото разноски. В тази връзка, въззиваемият е представил три броя договори за правна защита и съдействие, съответно за подаване на възражения по жалбите от Т. К., Т. К. и Д. В.. Към всеки от договорите е представен списък с разноски, като претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева за всяко от подадените възражения. Предвид гореизложеното, съдът