Решение № 8060 от 1.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44935/2025 г.

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 287223/29.08.2025 г. от ЗАД „А*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С* срещу ЗЕАД „Д*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д*, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация:

1. чл.411 КЗ, с който „ЗЕАД „Д*“, ЕИК * да бъде осъден да заплати на ЗАД „А*“ АД, ЕИК * сумата от 1811.07 лева (хиляда осемстотин и единадесет лева и седем стотинки), представляващо дължимо регресно

вземане по заведена щета № 33024030101029, за това, че на 03.10.2024г.

около 10:00 ч. в гр. Стара Загора, при П*, водач на МПС марка „Ф*“, модел „*, рег. № * при завиване на дясно, при неправилна преценка на разстоянието, ударил вдясно

спрял на знак “STOP” лек автомобил марка „* модел „*, рег.№ *, управляван и собственост на Ив*, в резултат на което е възникнало ПТП с причинени имуществени

вреди лек автомобил МПС * модел „*, рег.№ *, находящи се на: предна дясна врата и преден десен калник ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (29.08.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата

1. Чл.412, ал.3 вр. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.497 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, с който

„ЗЕАД „Д*“, ЕИК * да бъде осъден да заплати на ЗАД „А*“ АД, ЕИК *

сумата от 133.67 лева (сто тридесет и три лева и шестдесет и седем

стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата от 1811.07

лева за периода от 01.02.2025 г. до 28.08.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 03.10.2024г. около 10:00 ч. в гр. Стара Загора, П* водач на МПС марка „Ф*“, модел „*, per. № * виновно е предизвикал ПТП, като водачът на МПС марка „Ф*“, модел „*, рег. № * при завиване на дясно, при неправилна преценка на разстоянието, удря вдясно спрял на знак “STOP” лек автомобил марка „* модел „*, рег.№ *, вследствие на което са причинени материални щети на лек автомобил марка „* модел „*, рег.№ *, управляван от Ив* и негова собственост, които вреди са на: предна дясна врата и преден десен калник.

За произшествието е Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие на 03.10.2024 г.

Твърди, че увреденото МПС марка „* модел „*, рег.№ *, към датата на ПТП, е бил със сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А*", полица № 0306X0947378 и период на застрахователното покритие от 29.09.2024 г. до 28.09.2025 г.

Сочи, че към датата на застрахователното събитие лек автомобил марка „„Ф*“, модел „*, рег. № * е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" при „З*" АД. След справка в сайта на Гаранционния фонд към 03.10.2024 г. е установено, че горепосоченият лек автомобил е валидно застрахован при ответника.

Твърди, че Ив* е заявил претенция към ищеца, за което е образувано ликвидационна преписка. Твърди, че е извършен ремонт на автомобила, която стойност възлиза на стойност 4333.67 лева.

Твърди, че ищецът е заплатил тази сума по отстраняване на щетите. Счита, че с изплащането встъпва в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл.411 КЗ срещу причинителя на вредата или неговия застраховател. Твърди, че е изпратил покана до ответника за възстановяване на тази сума, която покана ответникът е получил на 02.01.2025 г. Твърди, че сумата е удовлетворена частично и то само сумата от 2522.60 лева. Остана незаплатена сума в размер на 1811.07 лева.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава на основание чл.412, ал.3 ГПК след 01.02.2025 г. Претендира обезщетение за забава от 01.02.2025 г. до датата на подаване на исковата молба, както и след нея.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN: *, Банка: ЦКБ- клон София, Титуляр: ЗАД „А*“.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Поддържа, че не всички увреждания са в резултат на това ПТП. Твърди, че обезщетението е прекомерно и не съответства на действителната стойност на увредата. Поддържа, че не е било необходимо ремонтирането на увреденото МПС в официален сервиз на марката, тъй като няма представени доказателства, че същото се е намирало в гаранция. Оспорва дължимостта на акцесорното вземане за лихва. Не оспорва наличието на застраховка ГО с л.а. „Ф*“, модел „* с рег. № СТ 8054 АК.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за решение по чл.238 ГПК.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) страните поддържат ИМ и ОИМ. С допълнителни молби молят да се уважат направените от тях искания и възражения. Претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска – чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.

С определение № 44767/28.10.2025 г. (л. 82-88 от делото), Съдът е разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.411 КЗ:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения

автомобил лек автомобил – МПС „* модел „*, рег.№ *, с покрит риск за процесното

ПТП;

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното

събитие 03.10.2024 г.;

3. л.а. „Ф*“, модел „*, рег. № * да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие – 03.10.2024 г.;

4. Възникнало ПТП на 03.10.2024г. около 10:00 ч. в гр. Стара Загора, при което П*, водач

на МПС марка „Ф*“, модел „*, рег. № * при завиване на дясно, при неправилна

преценка на разстоянието, удря вдясно спрял на знак “STOP” лек автомобил марка „*

модел „*, рег.№ *, управляван и собственост на Ив*.

5. Имуществени вреди лек автомобил МПС * модел „*, рег.№ * - на: предна дясна врата

и преден десен калник

6. имуществени вреди да са причинени, вследствие от ПТП;

7. виновно противоправно поведение на водача на л.а. „„Ф*“, модел „*, рег. № *

8. размерът на щетите е 4333.67 лева

9. ищецът е изплати процесната сума от 4333.67 лева за отстраняване на щетите 10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 02.01.2025 г. 11. ответникът е заплатил сумата по претенцията в размер на 2522.60 лева на ищеца.

Непогасената сума да е в размер на 1811.07 лева.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направените от него възражения:

Правоизключващо - колата няма право на ремонт в официален сервиз.

Правопогасяващо - размерът на вредите не е този, който претендира ищецът;

За да бъде уважен иска по чл.86 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:

1. наличие на главно вземане

2. период на забава

3. размер на вземането

Ответникът, при условията на пълно и насрещно доказване, следва да установи, че е платил по задължението.

С определение № 44767/28.10.2025 г. (л. 82-88 от делото), настоящия съдебен състав е отделен като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения

автомобил лек автомобил – МПС „* модел „*, рег.№ *, с покрит риск за процесното

ПТП;

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното

събитие 03.10.2024 г.;

3. л.а. „Ф*“, модел „*, рег. № * да е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие – 03.10.2024 г.;

4. Възникнало ПТП на 03.10.2024г. около 10:00 ч. в гр. Стара Загора, при което П*, водач

на МПС марка „Ф*“, модел „*, рег. № * при завиване на дясно, при неправилна

преценка на разстоянието, удря вдясно спрял на знак “STOP” лек автомобил марка „*

модел „*, рег.№ *, управляван и собственост на Ив*.

5. Имуществени вреди лек автомобил МПС * модел „*, рег.№ * - на: предна дясна врата и преден десен калник

6. ищецът е изплати процесната сума от 4333.67 лева за отстраняване на щетите

7. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 02.01.2025 г.

8. не се спори, че ответникът е заплатил частично сумата, като същото е в размер 2522.60

лева, а незаплатената част е в размер на 1811.07 лева.

Не се спори по т.1,2,3,4 (в частта за настъпило ПТП), 5,6,7,9,10,11 от погоре разпределената доказателствена тежест.

Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава в 30-дни от получаването на покана, а именно 01.02.2025 г., на основание чл.412, ал.3 КЗ. Не е спорен периода на забавата, както и размера на мораторната лихва. Спорно е наличието на главно задължение.

Страните не спорят относно наличието на пълна вина у водача на л.а. „Ф*“, модел „*, рег. № * механизъм на ПТП,

Страните изобщо не спорят за наличието на съпричиняване от „* модел „*, рег.№ *. Съпричиняването не е предмет на спора.

Страните спорят по размера на вредите.

Страните спорят по т. 8 (размер на вредите) от по-горе разпределената доказателствена тежест, по т.6. (дали тези вреди, предмет на ИМ са следствие от процесното ПТП).

Страните спорят дали увреденият автомобил е следвало да бъде ремонтиран в доверен сервиз.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът напълно кредитира като обективно, достоверно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице. От него се установи, че стойността на щетите на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4385.90 лева или 2242.48 евра. Стойността на ремонта в официален сервиз на увредения автомобил е 4812.70 лева или 2460.69 евро.

В исковата молба ищецът се позовава, че е направил разходи за възстановяване на вреди в размер на 4333.67 лева, което е по-ниска сума от установената от експертизата. Ето защо не е относимо по кой от двата метода ще се калкулира щетата дали по средни пазарни цени или разходи в официален сервиз. И в двата случа доказаната сума от САТЕ е по-голяма от тази, която ищецът е направил по чл.411 КЗ и която претендира като разход в размер на 4333.67 лева. Ето защо исковата претенция е основателна. Искът следва да се уважи напълно.

С оглед факта, че ищецът доказва по-голяма размер вреди (4385.90 лева), но по чл.411 КЗ е направил по-малък (4333.67 лева) и претендира остатъка от платената част (2522.60 лева), а именно 1811.07 лева, следва, че искът е напълно основателен по размер и основание. Следва да се уважи.

В допълнение на изложеното следва да се отбележи следното: Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка.

Следователно чл.411 КЗ регламентира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) на виновния водач спрямо застрахователя по имуществена отговорност (ЗИМ) на увредения автомобил, като не поставя ограничение в размера обезщетението. Отговорността се свежда единствено и само до размера, който ЗИМ е платил на собствения на увредения автомобил.

Но само ако причинените вреди надхвърлят застрахователната сума, тогава ЗИМ може да предяви вземането си срещу причинителя на вредата и то само за разликата между застрахователната сума по договора и причинените вреди, които е заплатил на собственика на увредения л.а.

Следователно спорен е въпросът каква е застрахователната сума, т.е. до какъв размер отговаря ЗИМ спрямо увреденото лице. Това ще отговори на възражението на ответника каква е неговата отговорност – дали по средни пазарни цени или официален сервиз.

Видно от договора за Каско л.а. е регистриран през 2011 г. Следователно към датата на ПТП 2024 г., л.а. е бил на 13 години. Страните са се договорили за застрахователна сума в размер на 14 000 лева. В договора липсват данни, че страните са се договорили за официален сервиз, поради което са приложими ОУ на основание чл.16 ЗЗД. Ето защо не са приложими чл.109 и чл. 110 от ОУ, тъй като собственикът на автомобила не е заплатил допълнителна премия за ремонт в доверен сервиз. При това положение следва, че обезщетението се определя по чл.111 от ОУ на експертна оценка.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в закона случаи – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени при действието на КЗ (отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

По изложената аргументация следва извода, че дължимото се застрахователно обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП.

По иска за лихва

Доколкото се доказана наличие на главен дълг, то следва, че искът за лихва също е основателен.

Съгласно чл.497 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:

1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;

2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Съгласно чл. 412, ал.1 КЗ Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията.

Съгласно чл. 412, ал.3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.

Видно от л.34 от делото ответникът е получил поканата за заплащане на обезщетението в размер на 4333.67 + 15.00 лева, което 4348.67 лева на 02.01.2025 г. Съгласно чл.412, ал.3 КЗ срокът изтича на 30 ден, което е 01.02.2025 г., който е съботен ден, поради което на основание чл.72 ЗЗД срокът изтича на 03.02.2025 г., поради което ответникът изпада в забава на 04.02.2025 г. От тогава започва да тече лихва. Претендира се лихва за периода от 01.02.2025 г. до 28.08.2025 г., който период е основателен само от 04.02.2025 г. до 28.08.2025 г. По делото не се спори, но и се установи, че ответникът не е изплатил цялата сума до 03.02.2025 г., поради което дължи лихва за забава.

Искът следва да се отхвърли за периода от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г.

След приложение на публично достъпни калкулатори за изчисляване на законна лихва за периода от 04.02.2025 г. до 28.08.2025 г. върху главница от 1811.07 лева се получава, че мораторната лихва е доказана по размер за 131.12 лева. Следователно искът следва да се отхвърли за горницата от 131.12 лева до пълния претендиран размер от 133.67 лева, а именно 2.55 лева за периода от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г.

По разноските

С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Исковата претенция е предявена за сумата от 1944.74 лева, а е уважена за 1942.19 лева. Отхвърлена е за 2.55 лева.

Ищецът претендира: 62.60 евро държавна такса (л.7 от делото), 303.38 евро адвокатско възнаграждение (л.111 от делото), 511.29 евро депозит за вещо лице (л.103 от делото). Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Първо, същото е бланкетно. Второ, с оглед фактическата и правна сложност, явяването на процесуалния представител на ищеца в няколко о.с.з., материалния интерес, съдът приема, че възнаграждението за адвокат не е прекомерно. Ето защо следва да се признаят разноски на ищеца в общ размер на 877.27 евро.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 876.12 евро (877.27 х 1942.19/1944.74), представляващи разноски по това дела.

Ответникът претендира 250.00 лева депозит за САТЕ (л.92 от делото). Ответникът не представя списък по чл.80 ГПК, нито претендира адвокатско възнаграждение, нито представя доказателства за такова. Ето защо следва да се признае само разход от 250.00 лева.

С оглед отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 0.33 лева или 0.17 евро (250.00 х 2.55/1944.74).

Съдът след служебна проверка по делото и след молба от в.л. лице установи, че ответникът не внесъл определения от съда депозит в размер на 1000 лева, а е внесъл депозит само в размер на 250.00 лева. Ето защо същият остава задължен за сумата от 750.00 лева.

С оглед факта, че искът е частично основателен, то основание чл.77 ГПК двете страните следва да заплатят остатъка от 750.00 лева пропорционално на тяхната част директно на вещото лице.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на в.л. сумата от 749.02 лева или 382.97 евро (750 х 1942.19/1944.74), а ищецът да заплати остатъка до 750 лева, именно 0.98 лева или 0.50 евро (750 х 2 .55/1944.74).

Воден от горното, СЪДЪТ