Присъда № 6 от 28.9.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 345/2026 г.

На основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК ОТМЕНЯ присъда № 37/20.04.2026г. по н.о.х.д. № 1554/26г. по описа на Пловдивския окръжен съд в осъдителната й част и относно разноските и вместо това

МОТИВИ към присъдата с рег. № 6/28.09.2026г. по в.н.о.х.д. № 345/26г. по описа

на Пловдивския апелативен съд

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д. Д., защитник на подс. Р. К. Д., срещу присъда № 37 от 20.04.26г. по н.о.х.д. № 1554/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която той е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 2 НК и му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от пет години, а също кумулативното наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три години; постановен е оправдателен диспозитив по обвинението във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е извършено разпореждане с разноските и с веществените доказателства.

Жалбата, която е подадена в срок, съдържа недоволство от осъдителния диспозитив. Бланкетна е, като без конкретни съображения се твърди процесуална опороченост и необоснованост на присъдата. Формулираното искане е за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия.

Преди хода на делото постъпи писмено изложение от адв. Р. М. – повереник на частните обвинители В. и Б. Г., с което е изразена подкрепа на първоинстанционната присъда с акцент върху съображенията за приемане на нарушение по чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП. Оформено е и възражение по жалбата в частта относно наказанията, като е застъпено виждане, че всъщност са снизходителни, поради което няма основание за допълнителното им смекчаване.

Също преди въззивното заседание постъпи допълнение към жалбата на адв. Д., в което се повтарят първоинстанционните й съображения за окачествяване на деянието като случайно по смисъла на чл. 15 НК. Преди това се отправя критика към окръжния съд за непонятност на аргументацията по спорните въпроси (за придвижването на пешеходеца, за дрехите, с които бил облечен, за предвидимостта на появата му на пътното платно, за начина и времето на появата му в коридора на движение на автомобила на доверителя й). Първата инстанция е укорена и в това, че е интерпретирала превратно доказателствения материал и не е съумяла да отхвърли по убедителен начин приетата от всички експертизи като „напълно възможна“ втора хипотеза за протичане на удара – движение на пешеходеца извън платното и навлизането му под определен ъгъл отдясно наляво в коридора на автомобила в момент, когато предприемането на мерки по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП не е било възможно. Накрая е лансирано и виждане за увреждащото защитата изменение на фактическата обстановка в обвинителния акт, внесен след отмяна (само по жалба на защитата) на присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. на ПлОС. Повторено е искането за оправдаване на подсъдимия.

При пренията представителят на АП-Пловдив предложи обжалваната присъда да бъде потвърдена, като контрааргументира мнението за липса на задължение и възможност от страна на подсъдимия за предвиждане и предотвратяване на фаталния удар на тялото на пострадалия на пътното платно. Приема за основателна критиката на защитата относно възприемане на обвинителната теза за нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като излага мнение, че Д. е извършил (само) нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за което обаче е окончателно оправдан. Счита, че процесуалната ситуация, в която въззивната инстанция е поставена със стабилизирания оправдателен диспозитив, изисква все пак осъждането по неправилната квалификация във връзка с чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП да се потвърди. Подкрепя предложението си с позоваване на Решение № 587/11.09.2006г. по н.д. № 1128/2005г. на ВКС, в което счита, че се разисква аналогичен случай с некоректно „смекчаване“ на правната квалификация, потвърдена при касационния контрол поради липса на друга процесуална възможност. Обръща внимание на изискването по чл. 304 НПК за оправдаване само при липсващ престъпен характер на деянието. Не намира основание за въззивна корекция на сроковете на наложените наказания.

Частните обвинители В. и Б. Г. и техният повереник адв. М. не се явиха, редовно призовани. Техният друг повереник – адв. Т. възрази при пренията на подкрепеното от прокурора виждане на защитата за липса на нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като изложи подробни съображения в подкрепа на осъдителния извод на първата инстанция. Същевременно се съгласи с нейната констатация, че подсъдимият зад волана на инкриминираното МПС не бил забелязал пешеходеца. Спря се на възприетата от прокуратурата и от съда експертна хипотеза относно механизма на удара, предполагаща продължително придвижване на пешеходеца на пътното платно в коридора на движение на автомобила, като наблегна на посочени от ПлОС доказателства, които я подкрепяли, и се противопостави на виждането на защитата за необоснованост на този сегмент от съдебната аргументация. Счете наказанието лишаване от свобода за унизително ниско, но не поясни защо частното обвинение не го е атакувало със съответна жалба. Поиска потвърждаване на присъдата.

Адв. Д. не се яви и не участва в пренията. Другият защитник на подсъдимия адв. П. не добави нищо ново към последователно излаганата по време на 7-годишното разглеждане на делото теза на защитата за случайно деяние. Акцентира на неудачи в съображенията на съда за възприемане на споменатата експертна хипотеза. Възрази по отношение на един от изтъкнатите от представителя на АП-Пловдив аргументи – че пешеходецът бил ударен в гръб, като обърна внимание, че този факт никога не е бил спорен и по-важното – не е използван и от вещите лица за обосноваване на нито една от изложените алтернативни хипотези. Поиска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна, а алтернативно – връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане поради непълноценни мотиви в подкрепа на осъждането.

Подс. Д.обяви мнение за невинност и желание да бъде оправдан.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на изложените от първата инстанция мотиви на взетото осъдително решение, намери жалбата за основателна.

1. Въззивното изложение ще започне с процесуалната история на делото, доколкото тя е важна за решаване на процесуалните проблеми по делото:

Делото с предмет повдигнатото срещу Р. К. Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за първи път е внесено за разглеждане в съда с обв. акт през м. май 2021г. В разпоредително заседание съдебното производство по образуваното н.о.х.д. № 1192/21г. по описа на ПлОС е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за допълнително разследване поради неконкретизиране на инкриминираните хипотези от посочените като нарушени чл. 20, ал. 2 и чл. 123 ЗДвП.

След отстраняване на недостатъка делото за втори път е внесено с обвинителен акт през м. август 2021г., в който е оформено обвинение за престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1,пр.3 НК, сторено вследствие паралелни нарушения по чл. 20, ал. 1 и по двете предложения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според обв. теза подсъдимият зад волана на лек автомобил поддържал 80 км./ч., която скорост била несъобразена с видимостта, осигурявана от светлините на фаровете, и заради несъобразената си скорост, шофьорската си неопитност и отклоняването на вниманието си не възприел пешеходеца Г., респ. не реагирал с намаляване на скоростта или спиране и го ударил. По образуваното след сезиране с този обвинителен акт н.о.х.д. № 1700/21г. по описа на ПлОС е проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Произнесена е присъда с рег. № 25/26.08.2021г., с която подс. Д. е осъден на четири години лишаване от свобода по предложената от прокуратурата правна квалификация във връзка чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а по обвинението за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП – оправдан. Съдът приел, че скоростта от 80 км./ч. не била съобразена с видимостта при движение на къси светлини и поради поддържането й подс. Д. сам се поставил в невъзможност да възприеме неправомерно движещия се в неговия коридор на пътното платно пешеходец, с което допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а тъй като не е губил контрол върху управлението на автомобила, като нито е заспивал, нито се е разсейвал, не е допуснал успоредно вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. По жалба на защитата с искане за цялостно оправдаване и по жалба на частното обвинение с оплакване (само) за несправедливост на наказанието било образувано в.н.о.х.д. № 40/22г. по описа на ПАС. В постановеното въззивно решение са посочени серия релевантни за изясняване на предмета на доказване по чл. 102 НПК обстоятелства, които досъдебният доказателствен масив не изяснявал, поради което и предвид приложената диференцирана процедура, блокираща доказателствената активност и на въззивнвата инстанция, присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. е отменена и делото – върнато за ново първоинстанционно разглеждане.

В разпоредителното заседание по образуваното н.о.х.д. № 390/22г. по описа на ПлОС е произнесено определение, с което съдебното производство е прекратено поради порочно оформяне на обвинителната теза, а именно липсващо описание на факти, прилягащи на всяка от инкриминираните алинеи на чл. 20 ЗДвП, и делото за пореден път е върнато на прокуратурата. С определение от 23.05.22г. въззивната инстанция се е произнесла по подадения срещу първоинстанционния акт протест, като го е отхвърлила. В изпълнение на съдебните указания прокурорът организирал изготвянето на две допълнителни КСМАТЕ и детайлизирал обвинителната постановка – приел, че Р. Д. е управлявал инкриминирания автомобил на дълги светлини със скорост от 80 км./ч., която била съобразена с общата и конкретната видимост, т.е. му давала възможност за реакция на предвидимо препятствие; когато бил на км. 97 на Източно обходния път, на 100 м. от пострадалия Г., фаровете го осветили извън опасната зона за спиране на автомобила. След като бил извън опасната зона, водачът на превозното средство можел да реагира според предписанията на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП, но дори не забелязал пешеходеца, защото вниманието му било отклонено към вътрешността на автомобила и спътниците му, а не към пътя (в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП), респ. не предприел аварийно спиране (в нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП).

Тази своя теза прокурорът изложил във внесения на 07.03.2024г. трети обвинителен акт, в който било изоставено обвинението за нарушение по чл. 20, ал.2, изр. 1 ЗДвП. Било образувано н.о.х.д. № 584/24г. на ПлОС. В проведеното разпоредително заседание било оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и поредно връщане делото на прокуратурата за отстраняване на непълни и противоречиви формулировки на обвинителната постановка. Въпросният отказ бил потвърден с определение от 16.07.2024г. на ПАС, с което било обърнато внимание, че инкриминирането на нарушение и по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за което подсъдимият е оправдан с присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. на ПлОС, нарушава забраната реформацио ин пеиус, но същевременно е обяснено, че нарушението не изисква връщане на делото на първата процесуална фаза, а може да се отстрани от съда. И по новото първоинстанционно дело защитата поискала приложение на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Съдът уважил искането й, провел съкратено съдебно следствие и постановил присъда, с която осъдил подс. Д. по предложената наказателноправна квалификция във връзка с нарушение по чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП, а обвинението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП отхвърлил.

Присъдата по н.о.х.д. № 584/24г. на ПлОС е обжалвана от защитата с искане за оправдаване, а прокурорът подал протест срещу оправдателния диспозитив по обвинението за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. По образуваното в.н.о.х.д. № 26/25г. по описа на ПАС е произнесено решение, с което обжалваната присъда е отменена поради липса на мотиви (противоречащо на досъдебните доказателства отхвърляне на втората описана в експертизите версия за механизма на произшествието) и вътрешна противоречивост и нестабилност на изводите относно инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП (при излагане на фактическата обстановка е прието, че Д. не е концентрирал вниманието си върху управлението, а според правните изводи, изложени като довод за отхвърляне на обвинението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, той напротив – не се разсейвал по никакъв начин).

След поредното връщане на делото за ново разглеждане било образувано н.о.х.д. № 1554/25г. по описа на друг състав на ПлОС (това е проверяваната по реда на настоящото въззивно производство инстанция), по което в разпоредително заседание е отхвърлено искането на защитата за поредно прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата, а въззивната инстанция е потвърдила неговото определение, като е споделила мнението за липса на допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения. Последвало е поредното искане от страна на защитата за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което проверяваната инстанция е отхвърлила и организирала пространно съдебно следствие по общия ред, в хода на което са проведени информативни разпити на свидетели и вещи лица, използвани са възможностите по чл. 281 НПК за приобщаване на досъдебни показания, а веществените доказателства са предявявани и на свидетелите.

2. Въз основа на конкретно назовани в мотивите гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства първата инстанция е приела следната фактология на процесното събитие:

Подсъдимият Р.К. Д. е роден на ••• год. в гр. П.. Живее в с. С., обл. П.. Той е българин, български гражданин. Не е женен. Не е осъждан. Има средно образование. Безработен е. Единният му граждански номер е ••••••••••.

През 2019г. живеел с родителите си в с. С., обл. П.. В същото село, но на друг адрес живеел със семейството си брат му – св. С. К. Д., който притежавал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с регистрационен № •••. Подс. Д. преминал успешно шофьорски курс, после положил изпит и на 16.05.2019г. му било издадено СУМПС № •••.

Брат му започнал често да му предоставя своя автомобил за ползване.

В периода от 16.07.2019г. до 22.07.2019г. св. С. Д. бил приет в Окръжна болница гр. П., поради което дал ключовете от колата си на подсъдимия.

На 19.07.2019г. вечерта подс. Д. отишъл с фолксфагена до пловдивското село Р.. Там се срещнал със свидетелите Д. И. С., В. И. Ст. и С. А. Д.. Компанията решила да отиде до гр. П. за дюнери. Потеглили около 21.00ч., като зад волана бил подсъдимият. На предната дясна седалка седнала св. Д. С., а св. В. С. и св. С. Д. седнали отзад.

Времето било ясно, сухо, тихо и топло. Пристигнали в гр. П. и си купили храна от дюнерджийницата в ж.к. „•••“.

На същата дата през деня пострадалият И. Г. правел щампован бетон на оградата на къщата на приятеля си св. П. В. К. в гр. Р.. Следобед се прибрала майка му – св. М. К.-С., и платила на Г. за свършената работа. Двамата приятели излезли от къщата и към 15.30ч. стигнали до градската спирка, където били забелязани от сестрата на И. Г. - свид. Б. К.. Тя видяла, че брат й е облечен с дрехите, с които сутринта излязъл - светлосива фланелка с надпис на български език „Арт бетон“ от лявата страна на гърдите и с надпис на гърба „Артбетон“, с тъмен панталон до коленете, марка „Strauss“, с чорапи с дължина до глезена и черни маратонки „REEBOK“ със светлозелен кант.

След това пострадалият И. Г. и св. П. К. решили да отидат до гр. П., за да си купят метадон. Тъй като дрехите на Г. се били измърсили по време на строителната работа, ги оставил в дома на приятеля си, а облякъл негови дрехи – тъмна тениска с образувани от употреба жълти петна отпред и тъмен къс панталон. Било към 16.00 часа, когато потеглили за гр. П. със скутер, управляван от св. К.. Придвижили се до кв. „•••“ /•••/, откъдето си купили метадон, след което се отправили към католическата църква в ж.к. „•••“. В близост до постройката си поделили метадона, като всеки употребил по 10 мл. След като изпил своето количество, И. Г. заявил, че си тръгва и поел към парк „•••“. Св. К. му извикал да се върне, но не получил отговор. Мобилният телефон на И. Г. останал у приятеля му, който се прибрал сам в гр. Р..

Било се свечерило, когато И. Г. тръгнал пеша към гр. Р., надявайки се някое превозно средство да го качи на автостоп. Движейки се в края на пътното платно близо до мантинелата, в 22.00 часа Г. преминал по надлеза на пловдивския булевард „Цариградско шосе“ в посока от детелината /отклонението вдясно/ надолу към междуградския път II-56. Движението му било заснето от камерата на вход/изход на пътен възел „Скобелева майка“. Той вървял бавно, без да залита и криволичи. Така стигнал и продължил да върви по път II- 56, чието пътно платно било право, ориентирано в посока север-юг. Имало две ленти – по една за всяка посока. От изток и от запад имало банкет, както и високи треви и храсти вдясно /източно/ на асфалтовата настилка. Банкетът бил ограден с мантинела, като от източната страна на пътя пред и зад нея били израснали високи треви и храсти. Затова пострадалият Г. се движел в края на дясната /източната/ страна на платното, непосредствено до източната бяла ивица, разделяща го от банкета и мантинелата. Така стигнал до км. 97 – прав участък от път II-56 в землището на с. С., обл. П..

Междувременно подс. Р. Д. и спътниците му, след като си купили дюнери, тръгнали да се връщат по същия път обратно към с. Р.. Подс. Р. Д. отново бил на волана, на предната дясна седалка до него седяла св. Д. С., зад нея бил св. В. С., а до него и зад подсъдимия – св. С. Д.. Колата минала по бул. „Цариградско шосе“, след което завила надясно и се включила в път II-56. Движението й било заснето от камерата на вход/изход на пътен възел „Скобелева майка“.

Пътната обстановка била спокойна, нямало движение на пътното платно в нито една от двете ленти. Времето продължавало да е ясно, сухо, тихо и топло. Било тъмно и подсъдимият се движел на дълги светлини с разрешената извън населено място скорост от около 80км/ч. Тази скорост била технически съобразена с „общата“ /150м./ и „конкретната“/100м./ видимост за водача при движение на дълги светлини.

Шофирайки фолксфагена по източната пътна лента в посока от юг на север, подс. Р. Д. наближил км. 97 на път II-56 по същото време, по което пред него вървял Г.. Той се движел изправен по пътното платно, стъпвайки и с двата си крака на асфалтовата настилка. Продължавал да носи тъмните дрехи на св. К. – тъмна тениска с къс ръкав с жълти петна отпред и тъмен панталон до коленете. В този момент нямало други автомобили и в двете ленти за движение.

Фаровете на автомобила осветили пешеходеца, когато той бил на дистанция 100м. от него, но подсъдимият не го възприел на платното, поради което не реагирал на възникналата опасност чрез намаляване на скоростта или спиране. Последвал удар между дясната предна част на автомобила и задната част на левия крак на Г., при който предната броня на превозното средство причинила счупвания на левите малка и голяма пищялни кости с травматично отделяне на подбедрицата и ходилото от останалата част на крайника и разкъсване на предна кръстна връзка на лявата колянна става. Последвало възкачване на тялото на предния капак на автомобила, като дясната му част, която била извън коридора на автомобила, била увлечена по посока на възкачването и се възкачила на предната част на предния капак и предния десен калник. Главата на Г. достигнала предното обзорно стъкло, вследствие на което настъпили деформации по автомобила. Последвало отхвърляне на тялото напред на 32,10 метра и надясно спрямо посоката на движение на автомобила и изпадането му в затревена част зад мантинелата.

Вследствие описаното съприкосновение Г. получил несъвместими с живота черепномозъчна травма и множество травматични увреждания (които ще бъдат описани по-долу,) и починал на място.

Десният фар, предно обзорно стъкло, предно странично дясно стъкло и дясно огледало се счупили и части от тях се разпилели по банкета от източната /дясната/ част на платното за движение.

След удара подсъдимият загубил за кратко управление над автомобила, но бързо го овладял и продължил напред към с. Р.. Не спрял, за да провери какво е ударил, игнорирайки призива на св. В. С. да направи това. Като пристигнали в с. Р., подсъдимият, св. Д.С., св. С.Д. и св. В.С. слезли от автомобила и видели и счупения и несветещ десен фар и липсващото огледало. Подсъдимият веднага потеглил към с. С. и се обадил на приятеля си св. Р. М.. Двамата си срещнали и Д. споделил, че е ударил „нещо“ на пътя, докато се прибирал от гр. Пловдив, но не спрял, за да види какво е.

Не сигнализирал на тел. 112 и не уведомил органите на МВР за инцидента. Няколко дни по-късно той отишъл заедно с баща си в сервиз в гр. Пловдив, за да бъдат сменени стъклата на автомобила. Там св. К. К. сменил предното обзорно стъкло и стъклото на предна дясна врата.

След като излязъл от болницата, собственикът на автомобила св. С. Д. сам поставил ново дясно огледало за обратно виждане, което било в различен цвят от този на колата – бял.

Междувременно, от следобеда на 19.07.2019г. св. В. Г. нямала връзка по телефона със сина си – пострадалия И. Г.. И след като не се прибрал през нощта, на 20.07.2019г. тя посетила полицейското управление в гр. Р. и поискала да бъде обявен за издирване. До 26.07.2019г. нямало никаква вест от него. В този период св. П. К. предал на св. В. Г. мобилния телефона на И. Г..

На 26.07.2019г. вечерта св. А. Р. и св. Д. Д. потеглили от гр. Пловдив, за да търсят загубената си в района на местопроизшествието котка. Те търсели първо от едната страна на пътя – тази, в която пътували, когато тя скочила през прозореца, а именно от с. Скутаре към гр. Пловдив. Не я намерили и решили да проверят и от другата страна. В един момент св. А. Р. усетила неприятна миризма. Приближила се до мястото на миризмата и забелязала трупа на Г. в напреднал стадий на разложение. Заедно със св. Д. Д. незабавно сигнализирали на тел. 112. На място пристигнала ДСОГ, която от 22,35часа до 23,40 часа извършила оглед на местопроизшествие в присъствието на експерт и съдебен лекар, за което бил съставен протокол и фотоалбум. Намерени и иззети били връзка с ключове 3+1 със счупен черен пластмасов ключодържател.

На 27.07.2019г., в светлата част на деня, бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, при който в пространството между източната бяла разделителна линия и мантинелата били открити и иззети осем обекта: №1 - черна пластмасова правоъгълна част, наподобяваща капак; № 2 - част от черен пластмасов капак с метален винт; № 3 - смачкана миришеща трева от мястото, където било тялото; № 4 - напукано огледало с пластмасова подложка, № 5 - пластмасова част от дясно автоогледало, външно, с инициали по вътрешната част 1Н0 857 538 С 01С; № 6 - прозрачна пластмаса с правоъгълна форма, счупена от едната страна, с напречни ребра; № 7 - прозрачен стъклен ъгъл; № 8 - лява черна маратонка с надпис „ REEBOK“ със зелен кант.

Същият ден в Катедра по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив бил извършен оглед на труп, при който се установило, че е на лице от мъжки пол в напреднал стадий на разложение с множество травматични увреждания.

Дрехите, описани от разследващ полицай Т. П. като 2 бр. черни чорапи, блуза с къс ръкав и светъл цвят, панталони с дължина до коленете, светли на цвят с връзки и сиви боксерки, били иззети като веществени доказателства по делото. Сетне били огледани, описани в съответния протокол и фотографирани.

От извършените огледи на местопроизшествие, оглед на иззетите веществени доказателства и оглед на трупа било установено, че се касае за настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 3“ и огледаното лице от мъжки пол.

На полицаите от сектор КП при ОДМВР гр. Пловдив св. Д. А. и И. П. било разпоредено да прегледат наличните записи от полицейските камери на входно-изходните артерии на гр. Пловдив. Св. А. забелязал пешеходеца Г., гол до кръста, на който бил завързал тениската си. Той с бавна, но стабилна походка вървял към пътната детелина на бул. „Цариградско шосе“, която водела включително до Източно обходния път (където е местопроизшествието).

Били установени, а впоследствие и проверени на място всички преминали в този часови диапазон леки автомобили от марката и модела „Фолксваген Голф 3“. Един от тези автомобили бил инкриминирания с рег. № ••• и рама № WVWZZZ1HPP705107, собственост на св. С. К. Д., по който били установени следи от удар и ремонтни дейности. Същият бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 28.07.2019г. (вж. л. 65-66 от първия досъдебен том), като при огледа били иззети кичур косми от щифта, кичур косми от решетката, влакна с текстилен произход и пластмасова лайсна.

Предвид предходното обявяване на И. Г. за издирване и сходството с намерения труп служителите на МВР в гр. Раковски се свързали със св. В. Г.. Отишли до дома й и с намерените ключове на местопроизшествието успели да отключат вратата на дома й, след което същата била поканена в сградата на МВР, за да разпознае дали иззетите дрехи принадлежат на сина й. Тя не разпознала тях, а намерената на местопроизшествието лява черна маратонка със зелен кант, която посочила, че била носена от сина й сутринта на 19.07.2019г.

В хода на разследването било установено, че И. Г. работил в дома на св. М. К. - С. в гр.Р. на 19.07.2019г. Същата предала с Протокол за доброволно предаване от 27.07.2019г. сива на цвят тениска, размер L, с надписи на гърдите и на гърба „АРТБЕТОН“, къси платнени панталони, сиво-сини на цвят, марка „Strauss“ със странични джобове, размер № 46. Посочила, че дрехите са на И. Г., а тя ги е намерила в дома си, след като той си тръгнал.

На същата дата с протокол за доброволно предаване св. В. Г. предала получения от св. П. К. мобилен телефон „LG“, който бил ползван от сина й.

В хода на разследването е назначена и изготвена тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 159/2019 г. (вж. 2-14 от том 2 ДП), според чието заключение при огледа и аутопсията на трупа на И. В. Г. са установени счупване на черепа с обхващане на тилната кост двустранно и на черепната основа, включващо двете слепоочни кости и клиновидната кост с пълно отделяне на черепната основа от черепния свод; счупвания на множество ребра вдясно /от първо до осмо/; счупвания на двете лопатки; счупвания на левите малка и голяма пищялни кости с травматично отделяне на подбедрицата и ходилото от останалата част на крайника; разкъсване на предна кръстна връзка на лявата колянна става; счупвания на предноходилни кости на дясното ходило с навяхване на същите откъм страната им на свързване със задноходилните кости; счупване на лява ключица, а също силно напреднало трупно разложение.

Общият механизъм на причиняване на травматичните увреждания е посредством действието на твърди, тъпи предмети, а поради силно изразеното трупно разложение със скелетиране и частично мумифициране на трупа и липсата на по- голяма част от меките тъкани и вътрешните органи не било възможно категорично заключение относно причината за смъртта. След изследване на наличните телесни останки и установените травматични увреждания по тях и след допълнителни изследвания вещите лица са приели за най-вероятна причина за смъртта получената черепно-мозъчна травма, към която насочват установеното счупване на черепа в тилната област двустранно, вървящо по черепната основа с ангажиране на двете слепоочни и клиновидна кости и с отделяне на черепната основа от черепния свод. Пояснили са, че такъв тип увреждане на черепа обикновено е свързано с увреждане и на органите в него /главен мозък и обвивките му/, което води до парализа на жизнено-важни центрове или до тяхното разрушаване.

Извели са причинно-следствена връзка между причинените увреждания и смъртта и са определили (по състоянието на трупа), че нейното настъпване отговаря на датата на изчезването на И.Г.– 19.07.2019г.

Заключили са, че описаните травматични увреждания е могло да бъдат причинени от блъскане на пешеходец от страна на МПС.

Назначена и изготвена в хода на досъдебното производство е и тройна комисионна СМЕ № 67-К/2019г. за идентификация на личността на трупа (вж. л. 25 - 27 от том 2 ДП). След запознаване с приложения амбулаторен лист на лицето И. В. Г., съдържащ информация за неговия зъбен статус и за извършените му медицински дейности в устната кухина, и след снемане на подробен зъбен статус на трупа на неизвестното лице от тройна СМЕ №159/2019г. вещите лица са констатирали съвпадение. Посочили са, че въпросното съвпадение на находките в устната кухина е достатъчно за обосновано предположение, че трупът е на И. Г.. Пояснили са, че неизгладените зъбни алвеоли на липсващите два централни резеца от долната челюст на трупа би могла да се обясни с послесмъртно изпадане от устната кухина в резултат на напреднали гнилостни процеси по трупа. Заключили са, че липсата на два зъба не е достатъчна, за да се отхвърли изводът, че въпросният труп е на И. Г..

Назначена и изготвена в хода на ДП е и физико-химична експертиза (вж. л. 119-121 от том 2 ДП), от чието заключение се установява, че при сравняването на ВД, наречени „текстилни влакна“, с иззетите при огледа на трупа блуза с къс ръкав, панталони с дължина до коляното с връзка, 1 бр. чорап и боксери сиви на цвят, не се открива сходство. Представените за изследване 3 бр. влакна представляват стари конци, покрити с груб дебел повърхностен слой, в който се забелязват различни цветови зацапвания и минерални обекти /примеси/ - финни черни сферични образувания, така че нямат отношение към случая.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства (вж. л. 125-130 от втория досъдебен том), при макроскопското и микроскопското изследване и след просветление с ксилол на влакната и твърдите частици (обект №1) се установява, че според разположението на кутикулни клетки и техния брой по дължината на влакната, разположението и оцветяването на пигмента, неговото количество, наличието и липсата на сърцевина, нейната форма и структура, влакната представляват животински косми, човешки косми и растителни и текстилни влакна, примесени с почвени частици – вж. фиг.№ 4 и № 5. При макроскопското и микроскопското изследване и след просветляване с ксилол на влакната и твърдите частици (обект № 2) се установява, че според разположението на кутикулни клетки и техния брой по дължината на влакната, разположението и оцветяването на пигмента, неговото количество, наличието и липсата на сърцевина, нейната форма и структура, влакната представляват животински косми, човешки косми и текстилни влакна, примесени с почвени частици – вж. фиг. № 6.

Вещото лице е посочило, че не може да се определи коректно кръвната група по системата АВ0 на човешките косми от обекти №1 и №2. Посредством съществуващата методика би могло да бъдат доказани аглутиногени, но и аглутинини, а за определянето на кръвната група по въпросната система АВ0 на човешка кръв по веществени доказателства е необходимо да бъдат доказани освен аглутиногени и аглутинини. Що се отнася до обект № 3 (пластмасова кора от външната част на купето на автомобил), по него няма човешка кръв.

В хода на разследването била назначена и изготвена Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (вж. л. 37-108 от том 2 ДП), видно от чието заключение ударът е настъпил в източната пътна лента на платното за движение, както следва: по дължина на около 18- 18,5 м. южно от ориентира, приет в Протокол за оглед, а по широчина до около 1 м. западно от Ориентир 2, за какъвто е приета източната бяла ограничителна лента на платното. При настъпване на удара пешеходецът е бил попътно и с гръб към автомобила, изправен и стъпил с двата си крака на асфалтовата настилка, като левият крак е попадал в коридора на автомобила, а десният крак бил изнесен встрани /отдясно/ от този коридор. Експертите са направили уговорката, че пешеходецът И. Г. преди настъпване на ПТП е бил жив човек, който е можел да избира скорост и направление /траектория/ на движението си. Поради това не изключват възможността за навлизането му на платното за движение от дясно-наляво пред автомобила с около една-две крачки.

По време на произшествието л.а марка Фолксваген Голф с рег.№ ••• се е движел в източната пътна лента с посока от юг на север, а скоростта му е била около 80км/ч.

От техническа гледна точка за най-вероятен е приет следният механизъм на анализираното ПТП: Р. Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ по източната пътна лента на платното на път ІІ -56 км. 97 в посока от юг на север с около 80 км/ч. По същото време И. Г. се намирал пред автомобила на платното за движение или вдясно от него /вдясно от бялата ограничителна линия на дясната лента/ в движение или неподвижен. Р. К. Д. не възприел пешеходеца (ако последният е бил на платното за движение) или е нямал техническа възможност за това (ако е бил вдясно от платното за движение и от там е навлязъл с една-две крачки наляво към платното) и в резултат на скорости и пресичане на траектории последвал удар. Ударът настъпил в дясната предна част на автомобила и задната на пешеходеца, след което последвало възкачване на пешеходеца върху автомобила, при което горната част на тялото му достигнала предното обзорно стъкло и предната дясна колонка. След удара тялото било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на автомобила и достигнало зоната на участък със замачкване върху тревната площ, издаващ силна миризма, на мястото, отразено в протокола за оглед, а лекият автомобил „Фолксваген Голф“ напуснал местопроизшествието.

Вещите лица са приели, че настъпването на изследваното ПТП от техническа гледна точка се дължи (1) на движението или навлизането на пешеходеца по платното на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и (2) на техническата несъобразеност на избраната скорост на лекия автомобил с общата и конкретна видимост към пешеходеца при включени къси светлини. Отбелязали са обаче, че не може да бъде еднозначно и категорично определен моментът и начинът на навлизане на пешеходеца на платното за движение. Маркирали са, че предвид наличието на мантинела вдясно по посока на движение на пешеходеца, както и на високи тревни храсти вдясно/източно на асфалтовата настилка е много вероятно пешеходецът да е бил на асфалтовата настилка преди настъпването на удара. При този вариант причина за настъпване на произшествието е закъснялата или дори липсваща реакция на водача на опасността от пресичане на траекторията на автомобила с обект на пътя - пешеходеца. Веднага след това са направили уговорката, че е възможно пешеходецът да е навлязъл от дясно на ляво на платното за движение с една-две крачки преди удара, при което водачът на автомобила да е нямал техническа възможност да предотврати произшествието – тогава причината за настъпването му би се състояла само в навлизането на пешеходеца на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Заключили са, че пешеходецът би имал техническа възможност да избегне произшествието при безопасно придвижване по банкета или по платното за движение в противоположна на движението посока, по възможност най-близо до лявата му граница или извън него.

Констатирали са, че при движение на пешеходеца по платното за движение водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара, ако се е движил с технически съобразена скорост спрямо конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи (ако се приеме, че същият представлява предвидимо препятствие), която е била 57 km/час при къси светлини, и при своевременна реакция от водача. При движение на пешеходеца по платното за движение водачът на автомобила при движение на дълги светлини е имал техническа възможност да избегне удара, със скоростта, с която се е движил, която е била технически съобразена спрямо конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи (ако се приеме, че същият представлява предвидимо препятствие), при своевременна реакция от водача. При хипотезата на навлизане на пешеходеца на платното за движение с 1-2 крачки преди удара от дясно на ляво водачът на автомобила не е можел да предотврати произшествието, тъй като техническата възможност за избягване на удара чрез безопасно екстрено спиране се появява едва при скорост по-малка от 5.88 - 27.48 km/час.

Обърнато е внимание на авточастите, иззети като веществени доказателства, които съгласно техните продуктови номера е възможно да са били вградени в лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ •••. Изведено е заключение, че повредите по автомобила и травмите на пострадалия И. Г. добре отговарят и е напълно възможно да са настъпили от едно и също събитие, а именно процесното ПТП.

Както беше посочено при описване на процесуалната история на делото, след отмяна на присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. на ПлОС и последвалото връщане на делото на досъдебното производство е назначена и през м. януари 2023г. е изготвена допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (вж. л. 6 - 89 от третия досъдебен том). Експертният екип е отбелязал, че предвид липсата на данни в показанията на свидетелите за напускане на платното от страна на автомобила преди удара може да се даде заключение, че от техническа гледна точка ударът е настъпил в източната пътна лента на платното за движение, както следва: по дължина на около 18-18,5 м. южно от ориентира, приет в Протокол за оглед, а по широчина до около 1 м. западно от Ориентир 2. Вещите лица са повторили първоначалния си извод, че при настъпване на удара пешеходецът е бил попътно и с гръб към автомобила, изправен и стъпил с двата си крака на асфалтовата настилка, като левият му крак е попадал в коридора на автомобила, а десният му крак е бил изнесен встрани /отдясно/ от коридора на автомобила. Повторили са и уговорката, че пешеходецът И. Г. преди настъпване на ПТП е бил жив човек, който е можел да избира скорост и направление /траектория/ на движението си, поради което не изключват възможността за движението му вдясно от автомобила и навлизането му на платното за движение от дясно-наляво пред автомобила с около една-две крачки. Повторили са и предходния си извод за придвижване на л.а марка Фолксваген Голф с рег.№ ••• по източната пътна лента в посока от юг на север и скорост около 80км/ч.

Новото спрямо предходната (основната) експертиза е детайлизирането на скоростта на пешеходеца във варианта на навлизането му по платното в коридора на автомобила. Разискваната допълнителна експертиза е констатирала, че поради разликата в масите на автомобила и пешеходеца скоростта на пешеходеца непосредствено преди момента на удара не може да бъде определена по аналитичен път. Поради това неговата възможна скорост на навлизане на платното е представена вариантно спрямо начина му на движение – при бавен ход, спокоен ход, бърз ход, спокойно бягане и бързо бягане. Изчислено е, че при бавен ход (1.08 м./с.) би достигнал до мястото на удара за 0.92 сек. и на 20.51 м. пред автомобила; при спокоен ход (1.58 м./с.) би достигнал до мястото на удара за 0.63 сек. и на 14.04м. пред автомобила; при бърз ход (1.89 м./с) би достигнал до това място за 0.53 сек. и на 11.78 метра от автомобила; при спокойно бягане (2.94 м./с.) би достигнал до това място за 0.34 сек. и на 7.55 метра от автомобила; при бързо бягане (4.31 м./с.) би достигнал до това място за 0.23 сек. и на 5.16 метра пред автомобила, т.е. при нито един от видовете движение на пешеходеца водачът Д. не би имал възможност да извърши екстрено спиране и да не го засегне – вж. л. 66 от том 3 ДП.

След това е изложен най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на произшествието, който е идентичен с приетия от основната експертиза механизъм. Не е променен и изводът за контактувалите части от автомобила и от тялото и за отхвърлянето на тялото напред и надясно.

Отново се поддържат двете алтернативни хипотези на протичане на произшествието (в зависимост от движението на пешеходеца: (1) успоредно или почти успоредно на пътното платно и (2) с навлизане от дясно наляво пред автомобила с една-две крачки, считано от банкета) и съответстващите им възможности на шофьор и пешеходец да го предотвратят. Повторено е обобщението, че ако се приеме, че пешеходецът да е бил на асфалтовата настилка на платното за движение, то тогава при движение на дълги светлини водачът е имал техническа възможност да избегне удара при своевременна реакция, а при движение на къси светлини би имал възможност да избегне удара при движение със скорост, която е била технически съобразената с конкретната видимост към пешеходеца при къси светлини.

По искане на адв. Т. и след преценка на необходимостта от математически анализ на ъгъла на навлизане на пешеходеца (във втория от посочените два алтернативни варианта на настъпване на ПТП според движението на пешеходеца) е назначена и на 02.01.2024г. е изготвена допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (вж. л. 121 - 209 от том 3 ДП), в която е изведена непроменена констатация за положението на пешеходеца при удара. Отново е пояснено, че преди настъпване на удара пешеходецът е можел да избира своята скорост и направление на движение, т.е. от техническа гледна точка е възможно да се е движел по платното за движение, но е възможно и да е бил в близост до дясната мантинела, откъдето да се е придвижил наляво, като движението му може да е било както перпендикулярно, така и косо, а също така със завъртане и спиране или в крачка, а не може да се изключи и прескачане на мантинелата. Отбелязано е, че преди удара пешеходецът може да се е движел във всяко направление от 0° до 360°, като при движение в направление 0°/движение на платното, попътно на автомобила/ той не се е завъртял непосредствено преди момента на удара; при движение в направление 90°/движение от дясно на ляво пред автомобила/ се е завъртял на 90° непосредствено преди момента на удара, а при движение в направление 180° насрещно на автомобила се е завъртял на около 180° непосредствено преди момента на удара - вж. л. 175 от том 3 ДП.

Изследвана е предотвратимостта на произшествието при поддържаната скорост от 80 км./ч. вариантно: (1) ако пешеходецът се е придвижил към мястото на удара косо от дясно на ляво спрямо платното за движение под направление от 18° или по-голямо (90° е при перпендикулярно движение от дясно на ляво), то при навлизането му на платното за движение е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, т.е. водачът му не е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране; (2) ако пешеходецът се е придвижил към мястото на удара успоредно спрямо платното за движение под направление от 10° или по-малко /0° е при успоредно движение по платното/, то при навлизането му на платното за движение мястото на удара е било извън опасната зона за спиране на автомобила, респ. водачът му е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

3. Преди доказателствения анализ ПАС ще се занимае с възражението на защитата за некоректно изменение на фактическата обстановка в обвинителния акт, внесен след отмяна (единствено по нейна жалба) на присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. на ПлОС. Както беше казано, след въпросната отмяна и при озоваване на делото обратно на досъдебното производство са били назначени цитираните по-горе две КСМАТЕ, които са довели до възприемане на по-различни автотехнически параметри на произшествието в поредния обв. акт (по който последователно са образувани н.о.х.д. № 584/24г. на ПлОС и н.о.х.д. № 1554/25г. на проверяваната инстанция). Виждането, че различието е злепоставило тезата на защитата, не може да се сподели. Във всеки от общо трите обвинителни актове е била възприемана експертната хипотеза за успоредно придвижване на пешеходеца по пътното платно и приближаване на автомобила на подсъдимия с 80 км./ч., а що се отнася до благоприятната за защитата хипотеза за внезапно навлизане, тя е добросъвестно изложена в третия (настоящия) обвинителен акт като предложен от експертите вариант. Действително в този акт е оформена констатацията за движение на фолксфагена на дълги светлини, но пък въпросната констатация е използвана за извод за движение със съобразена скорост (а в първите обвинителни актове е прието, че скоростта на автомобила на Д. е била несъобразена именно защото се движел на къси светлини). В тази връзка правната квалификация е била променена с редуциране на инкриминираните правила за движение, което категорично не е в ущърб на защитата.

4. В този пункт от своето изложение ПАС ще посочи с кои от фактическите изводи на ПлОС се съгласява и кои заменя със свои съобразно действителното съдържание на доказателствената съвкупност:

4.1 На първо място ПАС констатира, че окръжният съд е извел правилно безспорните моменти от релевантната фактология: движението на управлявания от подсъдимия л.а. „Фолксфаген“, собственост на брат му, в инкриминираните час и пътен участък с посочените в обвинителния акт скорост от 80 км./ч. и разположение на пътното платно (крайно вдясно по източната лента); разположението на пътуващите в купето; липсата на други ППС и в двете пътни ленти; придвижването в същия участък и в същия час попътно на превозното средство на пострадалия Г.; липсата на възприятия от страна на водача на фолксфагена и на спътниците му към него; удрянето на тялото на Г. от предните десни части на колата в момент, когато се е намирал с двата си крака върху асфалтовата покривка и в гръб; отхвърлянето му и изпадането му на мястото, където е открито след седмица; поведението на водача и на придружаващите го след удара; хронологията и годността на действията по разследването.

4.2 Първоинстанционният съд е отделил много внимание и в последна сметка е решил правилно спорните въпроси относно дрехите, с които е бил пострадалият при удара (тъмни къси панталони и тениска, които му дал св. П. К., защото неговите се изцапали в процеса на работата по оградата на К.); относно това кога двамата се разделили – в късния следобед на 19.07.2019г. в ж.к. „•••“ на гр. Пловдив; за това какво е казал на св. М. малко за случилото се на местопроизшествието – „че е ударил нещо, което изскочило пред колата“ и че „много се уплашил и не спрял“; за повредите по колата, отстранени при организирани от братята и бащата Д. ремонтни дейности, за времето и повода на намирането на трупа от страна на свидетелите Р. и Д.. ПАС няма да се спира изрично на тази част от първоинстанционния доказателствен анализ, приложен за изграждане на фактическата обстановка в споменатите части, като само отбелязва, че напълно го споделя и не вижда с какво може да го допълни или измени.

В жалбата на адв. Д. се повдига спор относно цвета на дрехите на пострадалия, но не се сочат някакви конкретни съображения за некоректен подход на ПлОС, които да бъдат обсъдени от въззивната инстанция, пък и следва да се има предвид, че това е ирелевантен въпрос в аспекта на изявлението на инж. М. на л. 217 от първоинст.дело, че цветът има значение само за определяне на техническата съобразеност на скоростта от 80 км./ч. (а нарушението по чл. 20, ал.2, изр. 1 ЗДвП, по което се е спорело преди години, вече е извън обхвата на обвинението).

В жалбата се отправя укор към първата инстанция, че не била изразила мнение дали пешеходецът е бил предвидимо или непредвидимо препятствие. Забележката не е правилна. ПлОС е приел, че И. Г. се явил внезапна опасност на пътното платно и именно в тази връзка е обсъждал (макар и неправилно) изискванията по чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП.

4.3 На това място от изложението ще бъдат обобщени сведенията, които правилно анализираните от окръжния съд показания на пътуващите във фолксфагена предоставят.

4.3.1 Първата инстанция е положила похвални усилия за детайлен разпит на свидетелите Д. С., В. С. и С.Д. и за последващо приобщаване на досъдебните им показания, съдържащи различна или допълнителна информация, на основание хипотези на чл. 281, ал. 4 и 5 НПК. След изясняване на причината за констатирани разминавания (изминалото много време – шест години) и отстраняването им с подходящи уточняващи въпроси разказите на тримата спътници на Д. оформят единна линия по фундаменталните въпроси каква е била видимостта (пътят се виждал много добре на светлините на фаровете); дали превозното средство излязло от платното в някакъв момент (не, движело се само по асфалта); дали възприели пострадалия на пътното платно преди да ударят „нещо“ върху това платно (не са го видели); дали са го видели на банкета, обрасъл с трева и ограден с мантинела (не са го забелязали и там); дали са разбрали, че колата е ударила човек (усетили, че нещо пада върху автомобила и се чудели какво е, но шофьорът не спрял въпреки призива на св. С.); дали преди това шофьорът се е разсейвал (не е, като нито говорел, нито не се хранел, нито не пушил, нито се въртял на седалката, нито се занимавал с радиото); дали непосредствено преди удара Д. използвал спирачки (св. Д. не бил усетил, а другите двама не дават опровергаващи показания); дали колата претърпяла видими за тях повреди и променила движението си след удара (били счупени обзорното и предното дясно стъкла, а след удара шофьорът временно загубил управление, но бързо го възстановил и продължил да шофира стабилно и с непроменена скорост). Вижда се, че твърденията на тримата свидетели си съответстват по изведените проблеми и комуникират с огледните протокол и фотоалбум, а също с експертните заключения.

4.3.2 Маркирано е разминаването между показанията на свидетелите С. и Д. по въпроса какви светлини на фаровете били включени – дълги или къси, като окръжният съд е бил прав да се довери на първия за управление на дълги светлини, респ. да отхвърли казаното от втория за използване на къси светлини предвид факта, че св. Д.не е шофьор и че в онзи момент е нямало движение на други ППС, заради които да се налага превключване, каквато манипулация св. Д. и изрично е посочил, че не видял. Св. С. не опровергава твърдението за дълги светлини, а прави неопределеното изявление, че не знаела какви светлини е включил шофьорът, но пътят бил много добре осветен.

4.3.3 Показанията на св. С. и на св. Д. са информативни относно разположението на фолксфагена в източната лента – бил около позицията на полицейския автомобил на фотоса на л. 45 от том 1 ДП, т.е. крайно вдясно, което съответства на приетото от автоекспертите място на удара по ширина (на около един метър западно от източната бяла ограничителна линия). Св. С. не е дала различни показания, а е посочила, че не може да определи.

4.4 ПАС има конкретни забележки към дейността по извличане на релевантните факти от показанията на свидетелите А. и П. и към част от последвалите доказателствени съпоставки.

4.4.1 Не е вярно, че св. Д. А.от сектор „КП“ при ОДМВР гр. Пловдив бил казал, че забелязаният пешеходец на записите от пътните камери, който се паднали за преглеждане нему, се е движел по пътното платно. Всъщност той е отбелязал, че го е виждал „най-вдясно, много близо до мантинелата“, без да може да определи местоположението му спрямо някаква ограничителна линия на платното, защото не си спомнял да е имало подобна маркировка, а и качеството на черно-белите записи не било добро.

4.4.2 Що се отнася до колегата му св. И. П., който е гледал друга част от записите, той е съобщил, че пешеходецът, който видял, е вървял по платното отстрани. Първата инстанция не е била права да отхвърли другата част от изявлението му – че се е движел, залитайки. Най-напред е посочила, че решава така, защото казаното за залитане се разминавало с твърдението на другия полицай за спокоен, праволинеен и нормален вървеж. Това е неразбираемо съждение при положение че сравнението се прави не с някакъв контролен факт, а с други подлагани на проверка за достоверност показания. В следващо изречение първоинстанционният съд е акцентирал на „противоречие“ между твърдението за залитане и изясненото от КСМЕАТЕ, че във всички възможни варианти на протичане на удара пешеходецът бил стъпил с двата си крака върху платното. Съдът не е пояснил какво счита, че е възпрепятствало Г. да измени местоположението си на пътното платно, изминавайки близо километър от мястото, където бил засечен на записите, до местопроизшествието. Всъщност именно КСМЕАТЕ, на които ПлОС се позовава за аргументиране на разисквания извод за ненадеждност на казаното от св. П., са посочили, че той е жив човек, който може да избира/променя своята траектория – вж. л. 175 от том 3 ДП. С други думи е очаквано да се отбие от пътя за почивка, за тоалетна нужда или поне за да си облече тениската, която св. А. видял вързана на голия му кръст, а при огледа на трупа била съблечена от тялото му.

4.4.3 Отделен е въпросът, че първата инстанция не е обявила мнение защо счита, че полицаят П. не казва истината – защото е загубил остротата на спомените си, защото е пожелал да благоприятства защитната теза, защото се е объркал при разпита си или поради друга някаква причина. Така че ПАС не може да проследи пътя на формиране на нейното вътрешно убеждение по този въпрос. Използвайки правомощието си на втора инстанция по фактите, апелативният съд прие обратното – че и св. П. казва истината. И. Г. не само е бил активен наркоман, за което са свидетелствали майка му и сестра му, а и според неопроверганото твърдение на приятеля му св. К. следобеда на 19-ти юли двамата били употребили метадон, т.е. твърдението за залитане има и независима доказателствена опора. Освен това ПлОС не е отчел направеното от полицаите, чиито показания се съпоставят, уточнение, че си били разпределили работата по преглеждане на записите, като всеки от тях гледал различен набор записи (понастоящем изгубени за процеса) – вж. разпитите им на л. 127 и л. 173 от първоинст. дело. Добросъвестният анализ на полученото от всеки от тях свидетелстване води до един-единствен извод – че са възприели движението на Г. на бул. „Цариградско шосе“ в различни моменти, когато той е имал различно поведение – понякога залитал, понякога вървял стабилно (и винаги крайно вдясно).

Иначе ПАС напълно споделя и не вижда необходимост да преповтаря съображенията на ПлОС за използваемост на показанията на двамата полицейски служители, които не попадат в обсега на забраната по чл. 118 НПК, а и двамата информират единствено за своите лични и непосредствени възприятия.

••

С оглед изложеното ПАС изменя фактическата обстановка, като приема, че пешеходецът И. Г. е направил крачка-две от място в дясно от бялата ограничителна линия на платното към мястото на удара под направление от 18 или повече градуса спрямо пътното платно, така че при навлизането му на платното пред задаващия се на 15-20 метра автомобил е попаднал дълбоко в дългата 80.40 метра опасна зона за неговото спиране. Подобно начало на развитието на фаталния инцидент е описано като пълноценна възможност във всяка от цитираните три автотехнически експертизи (а цифрово е илюстрирано в таблицата на л. 65 от том 3 ДП) и отговаря на възприятието на пътуващите в купето за идеална видимост към пътя на дългите светлини на фаровете, осветяващи 100 метра напред, и за липса на някакви извънредни или резки манипулации на шофьора с уредите за управление на автомобила непосредствено преди удара, а също на спомена им за съсредоточаване на вниманието му върху пътя, като нито се е хранил, нито е пушил, нито е разговарял, нито е въртял тялото си. Кореспондира и с казаното от св. К. за наркотичното опиянение на Г. („него го хвана бързо и тръгна към гората“), който освен това бил полагал физически труд целия ден, а сетне изминал голямото разстояние от въпросната гора (парк „•••“ в пловдивския квартал „•••“), т.е. не бил в перфектна физическа форма и залитал, което му движение се отразило на изгледания от св. И. П. запис от поставена на километър преди мястото на удара пътна камера. Комуникира и с информацията в протокола за оглед и фотоалбума за разполагаемо разстояние от 1.5 метра от бялата ограничителна линия на платното до мантинелата на банкета, където според писменото заключение и устните разяснения на автоекспертите И.Г. е можел както да се придвижва, така и да спре.

Възприетата от прокуратурата и първата инстанция алтернативна експертна хипотеза – придвижвал се е по пътното платно, като попадал в коридора на автомобила, е доказателствено необезпечена.

ПлОС се е позовал на експертно установения факт за удар в гръб на пешеходеца в момент, когато е бил и с двата си крака върху асфалтовата настилка, игнорирайки експертното заключение, че и при хипотезата за внезапно навлизане удареният е бил изцяло стъпил върху пътното платно и в гръб спрямо идващия фолксфаген. Не е отчел, че различието между двете хипотези е единствено в предходното придвижване на ударения в гръб. Ето какво казва в.л. инж. М. на л. 213 гр. от първоинст.дело: „Това, че той е бил с гръб към лекия автомобил в момента на удара, по никакъв начин не предопределя как се е озовал в тази позиция…може преди това в рамките на 1.5-2 сек., защото толкова е времето за настъпване на произшествието (…), да е бил на банкета и да се е движил диагонално или косо, както и може да е спрял и след това да е тръгнал, правейки крачка към платното“, а д-р Т., чиито разяснения прокурорът от АП-Пловдив препоръча на апелативния съд да проследи, е посочил при разпита си на л. 214 гр. от първоинст.дело, че посочените от автоекспертите различни варианти на озоваване на пешоходеца на мястото на удара отговарят на съдебномедицинските изводи за удрянето му в гръб с последващо възкачване върху превозното средство. Накратно казано, автотехнически и съдебномедицински контактът между автомобил и пешеходец е съвместим с навлизане в крачка под ъгъл от банкета.

По-нататък окръжният съд се е позовал на възприетото от св. А. на изгледаните полицейски записи спокойно и стабилно придвижване по пътното платно на бул. „Цариградско шосе“. Заобикаляйки направената по-горе констатация за правдивост на твърдението на колегата му св. П. за залитане (в друг момент), ПАС държи на наблегне, че възприятието на св. А. е за поведение на Г. километър по-рано.

Следващият съдебен аргумент се основава на експертното разяснение, че с оглед деформациите на автомобила не било възможно навлизане на пешеходеца на платното с бързо ходене или бягане. ПлОС явно не е съобразил, че възприетата от ПАС автотехническа хипотеза е обоснована от експертния екип единствено с градуса на отклонението му към пътното платно, не и със скоростта на това отклонение. При своя първоинстанционен разпит вещото лице С. изрично е изключил варианта за бързо навлизане, но в същото изречение е направил уговорката, че „може това навлизане да е било плавно и бавно“ – вж. л. 214 гр. от първоинст.дело, а вещото лице М. е детайлизирал, че разискваната хипотеза може да се реализира при движение на пешеходеца със завои в траекторията.

Последният аргумент на ПлОС е свързан с отразеното на фотоалбума към огледния протокол „тясно“ място между платното и мантинелата и високата растителност на това място, и се състои в предположението, че там не можело да се осъществява движение на човек. Въпросното предположение не кореспондира с разяснението на инж. С. на л. 213 от първоинст. дело, който на фотоси към огледния протокол е посочил разстоянието от 1.5 метра до мантинелата, включващо 15 см. асфалтова настилка вдясно от бялата ограничителна линия, последвана от земна площ, и отбелязал, че счита за най-удобно извършване на движение върху въпросните 15 см., а също с убеждението на св. С., че човек на колело е можел да се движи между тяхната кола и мантинелата – вж. л. 187 гр. от първоинст.дело. Не отчита и физическата възможност пострадалият да не е извършвал движение напред, а да е бил спрял и от неподвижно положение да е предприел фаталното навлизане с 18 или повече градуса в опасната зона за спиране на фолксфагена или току що да е прескочил високата едва 65 см. мантинела, дебатирана няколкократно и в писмения текст на експертизите и при устната им защита в зала.

В последна сметка съдът от първата инстанция е допуснал осъждане, което не почива върху несъмнено установени факти, с което е нарушил изискването по чл. 303, ал. 1 от НПК. Не е съобразил, че при съмнение е допустима единствено оправдателна присъда (съобразно принципа in dubio pro reo), както се казва в Решение № 358/12.10.23г. по н.д. № 426/22г. на ВКС на РБ, Първо н.о.

5. С оглед установените фактически положения апелативният съд прие, че подсъдимият е сторил случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, удряйки внезапно озовалия се във фатална близост пред и в гръб спрямо управлявания автомобил И. Г., без да е имал предходно неправомерно поведение зад волана, с което сам да се е поставил в безизходната ситуация. Поради това и на основание чл. 336, ал.1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК отмени първоинстанционната осъдителна присъда и вместо това и на основание чл. 304 НПК оправда подс. Р. К. Д. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 2 НК

Дори да беше споделил експертната хипотеза, изхождаща от продължително придвижване на И. Г. по платното в коридора на автомобила, ПАС би имал една-единствена законосъобразна възможност за решаване на делото, а именно с постановяване на оправдателна присъда, доколкото осъждане във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП (което би съответствало на тази хипотеза) е процесуално преклудирано на основание чл. 336, ал. 2 НПК.

Както е известно, забраната по чл. 336, ал. 2 от НПК не е формална и не се ограничава само до наказателната норма. Тя обхваща „онази част от обвинението, за която е бил оправдан“, както се сочи в Решение № 462 от 28.10.2013 г. по дело 1366/2013 на ВКС. С присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. подсъдимият е признат за невинен да е отклонявал вниманието си. Това е конкретна част от обвинението, по която той е получил окончателна защита. Поради липсата на протест или съответна жалба на частните обвинители това съдебно решение е обвързало решенията при всяко следващо разглеждане на делото. Няма значение, че съдът по н.о.х.д. № 1700/21г. е разполагал с вече отпадналото обвинение във връзка с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП – за технически несъобразена с видимостта на късите светлини на фаровете скорост от 80 км./ч. – и го е счел за основателно, като е приел, че „заради въпросното нарушение подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да възприеме пешеходеца и да избегне ПТП“. Забраната за reformatio in peius се е задействала автоматично с постановения изричен оправдателен диспозитив по обвинението във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Пък и съдът по н.о.х.д. № 1700/21г. е мотивирал оправдаването не с приетото нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП (не е счел, че несъобразената скорост е била обективна причина за инкриминираната загуба на контрол), а с липсата на твърдяната от прокуратурата субективна причина, приемайки, че подсъдимият не е заспивал, не се е разсейвал, нито разконцентрирал.

Както беше споменато, след отмяна на присъдата по н.о.х.д. № 1700/21г. и връщане на делото на ОП-Пловдив са били изпълнени две допълнителни КСМАТЕ, след анализ на които и на допълнително събрания доказателствен материал прокурорът е приел, че фолксфагенът се е движел не на къси, а на дълги светлини, поради което поддържаната скорост от 80 км./ч. не е била технически несъобразена. В тази връзка в третия по ред обв. акт (настоящия) е изоставил обвинението във връзка с чл. 20, ал.2, изр. 1 ЗДвП, а нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е оставил, като се е аргументирал така: водачът на фолксфагена е трябвало и е можел да види на дистанция от 100 метра движещия се в неговия коридор И. Г. и да предприеме спиране, но не е сторил това за 4-те секунди до удара, като дори не го видял. За причина е посочил разсейването на вниманието му към вътрешността на автомобила и останалите пътници и при все процесуалната забрана за влошаване на положението му отново е инкриминирал и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Последвали са присъдата по н.о.х.д. № 584/24г. и проверяваната по реда на настоящото въззивно производство присъда по н.о.х.д. №1554/25г., с които обвинението по чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП е било възприемано точно както е мотивирано в обв. акт, а обвинението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП – отхвърляно поради недоказване на разсейване от страна на водача.

Явен е пропускът за разграничаване на двете взаимно изключващи се хипотези по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: първата, която визира задължението за непрекъснат контрол, изискващ постоянно, внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, и втората, която визира задължението за намаляване на скоростта или спиране, „когато възникне опасност за движението“. Проверяваната инстанция не е съобразила, че нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП се реализира от водач, когато поради разсейване, отклоняване на вниманието или липса на концентрация не възприеме препятствие на пътя (в случая пешеходеца Г.), а задължението за реакция по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП се активира от момента, в който опасността е била възприета от водач, който все още е имал възможност да следва предписанията на нормата – на намали скоростта или да спре. Начинът на конструиране на двете хипотези в специалния закон не оставя място за съмнение, че именно невъзприемането на опасността е причината, поради която изобщо не възниква задължението за нейното преодоляване – особено ясно въпросното разграничение е направено в Решение № 126/10 юли 2012г. по н.о.х.д. № 191/12г. на ВКС, Второ н.о. с докладчик съдия Чочева. В случая приетият за доказан факт, че водачът „не видял пешеходеца“, а е „усетил удара“, по своята същност описва деяние, което съставлява нарушение единствено на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. За подсъдимия не е възникнало задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП да намали скоростта или да спре, защото не може да му се вмени отговорност за неизпълнение на задължение за реакция спрямо опасност, която не е възникнала в неговото съзнание до момента, в който реакцията е била вече невъзможна. Престъпният резултат при нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП произтича пряко от невиждането (поради липсата на контрол), което е лишило водача от възможността да предприеме защитна реакция, а престъпният резултат при нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП произтича пряко от неизпълнение на задължението за спиране спрямо вече видяна и формирана в съзнанието опасност (вж. в подобен смисъл и Решение № 259/18 май 2013г. по н.д. № 641/13г. на ВКС на РБ, Трето н.о.; Решение № 104/13.05.2016г. по н.д. № 377/16г. на ВКС, Трето н.о., Решение № 180/19 март 2024г. по н.д. № 1152/23г. на ВКС, Първо н.о.).

Излиза, че като е приел, че подс. Р. Д. не е видял пешеходеца И. Г., окръжният съд сам е отрекъл основната предпоставка за прилагането на специалната норма, по която го е осъдил. Допълнително е обявил, че счита невъзприемането на пострадалия на пътя пред автомобила за безвиновно – „не намира опора в доказателствата твърдяното от прокуратурата (…) отклонение на вниманието“ (вж. на л. 31 от мотивите). ПлОС не е съобразил, че щом е приел за невиновна липсата на възприятие от страна на водача на фолксфагена към блъснатия И. Г., не може да му вмени отговорност за нереагиране по някой от начините, визирани в чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП. Нямало е как от материалноправна гледна точка да заключи, че подсъдимият невиновно не е видял пострадалия, но виновно не е спрял пред него.

Що се отнася до решенията на Върховния съд от периода 1974-1989 г., въззивният съд не разбира защо изобщо са цитирани, след като ни най-малко не подкрепят първоинстанционното становище за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП. Решение № 1204/74г. по н.д. 1118/74г. на Трето н.о., Решение № 162/87г. по н.д. № 122/87г. на Трето н.о., Решение № 147/89г. по н.д. № 77/89г. на Трето н.о. и Решение № 819/80г. по н.д. № 722/80г. на Трето н.о. са постановени в хипотеза, при която водачът е възприемал дадена опасност (и при все това не е реагирал според предписанията на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП), т.е. точно обратното на приетото от проверяваната инстанция, а Решение № 1271/76г. по н.д. № 1128/76г. на Трето н.о. разглежда единствено нарушението по чл. 20, ал.1, изр. 1 ЗДвП, което е отпаднало от обвинителната постановка още преди четири години.

Впрочем, дори н.о.х.д. № 1554/25г. да беше първото първоинстанционно дело, а въззивната инстанция да беше възприела претендираната от прокуратурата експертната хипотеза, пак би била в процесуална „клопка“, изходът от която е цялостно оправдаване на Р. Д. по повдигнатото обвинение по чл. 343 НК. Това е така поради неподаването на протест или съответна жалба на частното обвинение срещу оправдаването по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, включително по н.о.х.д. № 1554/25г., на което наблегна представителят на АП-Пловдив. Макар и да дава право на съда да коригира квалификацията на запълващата норма, Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС изрично поставя като ограничение забраната за влошаване положението на подсъдимия. В практиката си ВКС на РБ е приемал, че при ново или въззивно разглеждане на делото с предмет обвинение по бланкетен престъпен състав нарушеното правило за движение може да се измени, без това да е влошаване на положението на подсъдимия, ако наказателноправната квалификация остава същата. Тази хипотеза обаче е неприложима тук, тъй като оправдателният диспозитив дори само на проверяваната инстанция е създал непреодолима процесуална пречка за обратно въззивно произнасяне в ущърб на дееца.

ПАС не може да последва предложението на представителя на АП-Пловдив, като потвърди осъждането на Д. във връзка с инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Позоваването на Решение № 587 от 11.09.2006 г. на ВКС по н. д. № 1128/2005 г. е несъстоятелно, тъй като то разглежда коренно различна правна и процесуална хипотеза. Цитираното решение касае неправилно определена форма на съучастие (помагачество и подбудителство вместо съизвършителство) при едно и също, несъмнено доказано престъпление – грабеж. В този случай престъпният характер на деянието е установен, като грешката е единствено в определянето на ролята на участниците. В настоящия казус нито се касае за роли в съучастие, нито е вярно, че престъпният характер на поведението на Д. бил „изяснен“. За да е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 343 НК, трябва да са нарушени правила да движение, а самият прокурор излага мнение за неизпълнение на нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Що се отнася до обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, то пък е отпаднало безвъзвратно. В казуса, предмет на Решение № 587/2006 г., липсва подобно отпадане; там подсъдимите са признати за виновни за участие в грабежа, макар и при по-лека форма на съучастие. Следователно, докато в цитираното решение е налице доказано престъпление с неправилно смекчена роля на неговите автори, тук липсващото нарушение на правило за движение е равнозначно на липсващо престъпление.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски бяха оставени за сметка на държавата.

Присъдата беше потвърдена в частта за веществените доказателства, които неминуемо следва да се върнат на правоимащите (автомобилът – на собственика му св. С. Д., вещите на починалия Г. – на майка му св. В. Г.), а тези без стойност – да се унищожат.

По изложените съображения съдът постанови оправдателната въззивна присъда.

Председател:

Членове:1.

2.