Решение № 256 от 20.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 738/2026 г.

от общ характер № 20261000600738 по описа за 2026 година С Присъда № 19/25.11.2025 год., постановена по н. о. х. дело №370/2025год. по описа на ОС - Монтана, съдът е признал подсъдимите Б. В. В., с ЕГН: •••••••••• и К. Ц. Л., с ЕГН: •••••••••• за виновни и им е наложил наказания както следва: Подс. В. за това, че през месец юли 2024 година, в гр. Видин, като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното, могъл да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил П. П. П., с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин чрез заплашване с убийство, да извърши нещо противно на волята й, като да му даде сумата от 25 евро /с левова равностойност 48,89 лв./, като с това причинил на П. С. П., с ЕГН: •••••••••• имотна вреда в размер на 25 евро /с левова равностойност 48,89 лв./, като деянието е извършено при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 от НК - придружено със заплаха за убийство и извършено от две лица - от Б. В. В. с ЕГН: •••••••••• и К. Ц. Л., с ЕГН: ••••••••••, поради което на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 , т. 5 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание осем месеца „лишаване от свобода“, както и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез публичното оповестяване на присъдата по настоящото местоживеене на лицето – •••. Подс. В. за това, че на 28.07.2024 г. в гр. Видин, като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното, могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с К. Ц. Л. ЕГН: •••••••••• от гр. Видин като извършител, влязъл в чуждо жилище - апартамент, находящ се в •••, собственост на Г. Р. Т. ЕГН: ••••••••••, като употребил за това сила и деянието е извършено от две лица, поради което на основание чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 4 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание шест месеца „лишаване от свобода“. Подс. В. за това, че за времето от 28.07.2024 год. до 29.07.2024 год. в гр. Видин, макар и непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното, могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои от владението на различни лица, като употребил за това сила и заплашване, както следва: на 28.07.2024 г. в гр. Видин в жилище, находящо се в ••• в гр. Видин, в съучастие като извършител с К. Ц. Л. ЕГН: •••••••••• от гр. Видин като извършител, макар непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното, можел да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, а именно: 1/ пръстен от злато 14к с нето тегло 4,80 гр. на стойност 388,22 лв.; 2/ пръстен от злато 14к със сиви камъни с нето тегло 1,15 гр. на стойност 93,01 лв.; 3/ пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. на стойност 30 лв.; 4/ чифт обеци от злато 14к с нето тегло 1,69 гр. на стойност 136,69 лв.; 5/ синджир от злато 14к с кръст с нето тегло 5,89 гр. на стойност 476,38 лв.; 6/ мъжка гривна от злато 14к с нето тегло 12 гр. на стойност 970,56 лв. и 7/ пръстен от злато /без камъни и украшения/ 14 к с нето тегло 7 гр. на стойност 566,16 лв., всичко на обща стойност 2 661,02 лв., собственост на П. С. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Варна, от владението на П. П. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване спрямо П. П. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин и на 29.07.2024 г. на ••• в гр. Видин, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 300 лв. от владението на В. Т. И. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване спрямо В. Т. И. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин /отнети вещи на обща стойност 2 961,02 лв./, поради което на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание дванадесет месеца „лишаване от свобода“. Подс. В., с ЕГН: •••••••••• в това, че на 01.08.2024 г. в гр. Видин, като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното, можел да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с К. Ц. Л. ЕГН: •••••••••• от гр. Видин, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Xiaomi“, модел „Redmi А2“ 23028RN4DG, на стойност 90 лева /деветдесет лева/, собственост на В. Т. И. с ЕГН: ••••••••••, която владеел, поради което и на осн. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание четири месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Б. В. В. едно общо - най-тежко наказание от 12 /дванадесет/ месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към определеното най-тежко наказание наказанието „обществено порицание“, като на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от две години от влизане в сила на настоящата присъда. Подс. Л. за това, че през месец юли 2024 г. в гр. Видин с цел да набави за себе си имотна облага принудил П. П. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин чрез заплашване да извърши нещо противно на волята й като да му даде сумата от 25 евро /с левова равностойност 48,89 лв./, като с това причинил на П. С. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Варна имотна вреда в размер на 25 евро /с равностойност 48,89 лв./, като деянието е извършено при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 от НК придружено със заплаха за убийство и е извършено от две лица - от Б. В. В. с ЕГН: •••••••••• и К. Ц. Л. с ЕГН: ••••••••••, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание шестнадесет месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4000 /четири хиляди/ лева. Подс. Л. за това, че на 28.07.2024 г. в гр. Видин, в съучастие като извършител с Б. В. В. с ЕГН: •••••••••• като извършител, влязъл в чуждо жилище - апартамент, находящ се в •••, чужда собственост - собственост на Г. Р. Т. ЕГН: ••••••••••, като употребил за това сила и деянието е извършено от две лица престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК му налага наказание осем месеца „лишаване от свобода“. Подс. Л. в това, че на 28.07.2024 г. в жилище, находящо се в ••• в гр. Видин, в съучастие като извършител с Б. В. В. с ЕГН: •••••••••• като извършител, отнел чужди движими вещи, а именно: 1/пръстен от злато 14к с нето тегло 4,80 гр. на стойност 388,22 лв.; 2/ пръстен от злато 14к със сиви камъни с нето тегло 1,15 гр. на стойност 93,01 лв.; 3/ пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. на стойност 30 лв.; 4/ чифт обеци от злато 14к с нето тегло 1,69 гр. на стойност 136,69 лв.; 5/ синджир от злато 14к с кръст с нето тегло 5,89 гр. на стойност 476,38 лв.; 6/ мъжка гривна от злато 14к с нето тегло 12 гр. на стойност 970,56 лв. и 7/ пръстен от злато /без камъни и украшения/ 14 к с нето тегло 7 гр. на стойност 566,16 лв., всичко на обща стойност 2 661,02 лв., собственост на П. С. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Варна, от владението на П. П. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване спрямо П. П. П. с ЕГН: •••••••••• от гр. Видин, поради което на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание две години „лишаване от свобода“. Подс. Л., в това, че 01.08.2024 г. в гр. Видин, в съучастие като съизвършител с Б. В. В., с ЕГН: ••••••••••, противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Xiaomi“, модел „Redmi А2“ - 23028RN4DG, на стойност 90 лева /деветдесет лева/, собственост на В. Т. И., с ЕГН: ••••••••••, която владеел, поради което на основание чл. 206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание осем месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия К. Ц. Л., с ЕГН: •••••••••• едно общо най - тежко наказание от две години „лишаване от свобода“, както и „глоба“ в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия К. Ц. Л., чрез неговия процесуален представител – адв. С. С. от АК – Видин и по изложените в същата съображения се иска въззивната съдебна инстанция да отмени постановената присъда, тъй като същата е прекомерно „завишена“ и да постанови друга, по – лека. Декларативно се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а наложените наказания са крайно завишени и несправедливи. Във връзка с тези твърдения, не са изложени конкретни съображения. В направеното допълнение към посочената жалба се иска намаляване на размерите на наложените наказания /неправилно цитирани/, както следва: по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, т. 1 и т. 4 от НК от 8 месеца „лишаване от свобода“ на 3 месеца „лишаване от свобода“; по чл. 170, ал. 2 от НК от 6 месеца „лишаване от свобода“ на 3 месеца „лишаване от свобода“; по чл. 198, ал. 1 от НК от 12 месеца „лишаване от свобода“ на 6 месеца „лишаване от свобода“ ; по чл. 206, ал. 1 от НК от 8 месеца „лишаване от свобода“ на 3 месеца „лишаване от свобода“, като му бъде намалено и определеното му общо най-тежко наказание на 3 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Твърди се, че са налице условията за определяне на наказанията при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като подсъдимият Л. е признал вината си, изразил съжаление, допринесъл е за разкриване на обективната истина, същият е ученик, социално слаб, няма доходи. Против така постановената присъда е постъпила жалба и от подсъдимия Б. В. В., чрез неговия процесуален представител – адв. Р. А. от АК – Видин и по изложените в същата съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да измени постановената присъда, като намали размерите на наложените наказания, както следва: по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, т. 1 и т. 4 от НК от 8 месеца „лишаване от свобода“ на 6 месеца „лишаване от свобода“; по чл. 170, ал. 2 от НК от 6 месеца „лишаване от свобода“ на 4 месеца „лишаване от свобода“; по чл. 198, ал. 1 от НК от 12 месеца „лишаване от свобода“ на 6 месеца „лишаване от свобода“; по чл. 206, ал. 1 от НК от 8 месеца „лишаване от свобода“ на 6 месеца „лишаване от свобода“, като му бъде намалено и определеното му най-тежко наказание на 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено със изпитателен срок от две години на основание чл. 69, ал. 1 от НК. Изложени са съображения, че МРС /ОС – Монтана/ не е взел в достатъчна степен всички смекчаващи обстоятелства, а именно: подс. В. е бил непълнолетен, щетите от престъпленията са „почти“ възстановени, няма предявени граждански искове и определеното общо наказание в размер на 12 месеца „лишаване от свобода“ се явява по този начин несъразмерно тежко. В жалбите не се правят доказателствени искания. Възражения по така постъпилата жалба не са били направени от Окръжна прокуратура – Монтана. Производството пред АС – София се проведе в отсъствието на двамата подсъдими, с участието на техните защитници, при условията на чл. 317 във вр. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. Представителят на Апелативна прокуратура – София оспорва подадените жалби и изразява становище, че размерите на наложените наказания по отношение и на двамата подсъдими са съобразени с целите на наказанието, при обсъждане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Пледира за потвърждаване на присъдата, тъй като по – скоро размерът на наказанията е занижен. Защитата на подс. В. – адв. А., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като уточнява, че се иска във въззивната жалба намаляване на размера на наказанията, в законния минимум и определяне на едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 69, ал. 1 от НК за срок от две години. Защитата на подс. Л. – адв. С., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като уточнява, че се касае за искане във въззивната жалба за намаляване на размера на наказанията, в законния минимум. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от страните присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното: ОС - Монтана, обосновано и законосъобразно е приел за установена фактическата обстановка при условията на чл. 373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, при направени пълни самопризнания по отношение на обстоятелствата и фактите, очертани в обвинителния акт от двамата подсъдими В. и Л., без да събира доказателства във връзка с тях. При извършената проверка законосъобразно окръжният съд, с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва така направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като същите се подкрепят от събраните и приобщени доказателства по делото. От направените признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, се установява следното: Свидетелите П. П. - ученик в седми клас към ОУ „Любен Каравелов“ – Видин и В. И. - ученик в осми клас към ПГ ,,Михалаки Г.“ – Видин били приятели. Често излизали в парк ,,Владикина бахча“ в гр. Видин, където се събирали с други приятели и познати. През лятото на 2024 г. към компанията на П. и И. започнали да идват подсъдимите Б. В. на 16 г. и К. Л. на 18 г. На неустановена с точност дата, през месец юли 2024 г., св. П. П. и св. В. И. били в парк ,,Владикина бахча“ в гр. Видин. В един момент към тях се приближили подсъдимите В. и Л., като последният поискал П. да му даде пари. Свидетелката му заявила, че няма пари в нея и не може да му даде. Подсъдимият Л. продължил да настоява, като и й заявил да отиде да вземе от родителите си. В този момент се намесил и подсъдимият В., който я заплашил с думите, че ако не отиде да донесе пари ще й нареже племенниците на парчета. Свидетелката се изплашила от поведението на двамата и заплашителните им думи към нея, при което двамата със свидетеля В. И. тръгнали към дома й. П. влязла в дома си и взела паричната сума от 25 евро /левова равностойност 48,89 лв./, която се намирала в чантичка на баща й - свидетеля П. П.. Тя и свидетелят И. се върнали в парка, където ги чакали двамата подсъдими. П. предала парите на подсъдимия Л.. На 28.07.2024 г. свидетелката П. П. и свидетелят В. И. били в жилището, където живеела П. с баща си - апартамент, находящ се в •••, собственост на Г. Р. Т. ЕГН: ••••••••••. Слушали музика и разговаряли. В един момент на входната врата на апартамента се позвънило и свидетелката П. отворила, при което подсъдимия Л. и подсъдимия В. нахлули със сила и без покана в апартамента. В. хванал П. от към гърба и държал ръцете й да не мърда, а в това време Л. започнал да обикаля из стаите на жилището и да търси ценни вещи. Свидетелката П. попитала Л. какво прави, при което той й казал да мълчи. В един момент подсъдимия Л. донесъл нож от кухнята и го подал на подсъдимия В., който го взел и го опрял в гърлото на свидетелката П., при което я попитал има ли злато и ако има да каже къде е. Св. П. се изплашила от думите и действията на двамата подсъдими, при което им заявила, че в шкаф в хола, в една кутия, имало златни накити. Подсъдимият Л. се насочил към указаното място, а подсъдимият В. продължавал да държи П.. През това време свидетелят В. И. стоял изплашен и не реагирал. Л. открил златните накити, а именно 1 бр. пръстен от злато 14к с нето тегло 4,80 гр. на стойност 388,22 лв.; 1 бр. пръстен от злато 14к със сиви камъни с нето тегло 1,15 гр. на стойност 93,01 лв.; 1 бр. пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. на стойност 30 лв.; 1 чифт обеци от злато 14к с нето тегло 1,69 гр. на стойност 136,69 лв.; 1 бр. синджир от злато 14к с кръст с нето тегло 5,89 гр. на стойност 476,38 лв.; 1 бр. мъжка гривна от злато 14к с нето тегло 12 гр. на стойност 970,56 лв. и 1 бр. пръстен от злато /без камъни и украшения/ 14 к с нето тегло 7 гр. на стойност 566,16 лв. Златните накити били собственост на свидетелят П. С. П. /баща на П./. Подсъдимият Л. взел златните накити и двамата с подсъдимия В. напуснали жилището. Малко по - късно си тръгнал и свидетелят В. И.. По – късно, подсъдимите Л. и В., посетили Заложна къща „Доверие“ в гр. Видин на ул. „Цар Александър ІІ“ № 8, където Л. като пълнолетно лице заложил 3 бр. дамски златни пръстени, 14 к, с общо тегло 8,90 гр. /бруто 9,18 гр. /. За направения залог бил издаден заложен билет с номер 032 00093775/28.07.2024 г. от св. В. И., който бил на работа по това време в заложната къща. Л. получил сумата от 623 лв. за заложените вещи. На 29.07.2024 г. св. В. И. посетил търговските обекти в Ритейл парк в гр. Видин, находящ се в близост до търговски обект „Кауфланд“ в гр. Видин. Искал да си купи дрехи със спестени пари. Докато бил в магазините, получил обаждане по мобилния си телефон от подсъдимия Л., който му поискал дребни пари. И. му заявил, че по-късно ще ходи в парка, след което се прибрал в дома си, находящ се в гр. Видин на ул. „Средна гора“ 32, оставил покупките си и излязъл, за да посети парк ,,Владикина бахча“. Точно пред къщата, го чакал подсъдимият Б. В., който му заявил „Дай ми парите, щото ще те бия“. Подсъдимият В. го заплашил, че и подсъдимият Л. ще го бие, ако не даде парите. Свидетелят В. И. имал в себе си 300 лв., които му били останали след пазаруването по-рано през деня и тъй като се изплашил от заплахите на В., му предал сумата от 300 лв., след което заедно тръгнали към парк ,,Владикина бахча“. В парка ги чакал подсъдимият Л.. Свидетелят И. на няколко пъти поискал от В. да му върне парите, при което подсъдимият В. подигравателно се обръщал към другия подсъдим с думите: ,,Чули го?“. След това В. заявил на И. да спре да казва, че му е взел парите, защото ще има проблеми. На 30.07.2024 г. подсъдимият Л. сам посетил заложна къща „Доверие“ в гр. Видин, ул. „Крум Бъчваров“ № 21 и заложил 1 чифт златни обеци от злато 14к с бруто тегло 1,70 гр. За целта бил издаден заложен билет с номер 004 00130984/30.07.2024 г. от свидетелят В. В., който бил на работа по това време в заложната къща. Л. получил сумата от 119 лв. за заложените вещи. На 31.07.2024 г. Л. отново посетил ,,Заложна къща Доверие“ в гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ“ № 8 и заложил 1 бр. синджир от злато 14к с кръст с тегло 5,80 гр. /бруто тегло 5,90 гр./. За целта бил издаден заложен билет с номер 032 00093904/31.07.2024 г. от св. М. Ц., който бил на работа по това време в заложната къща. Получената сумата за заложените вещи била 406 лв. На 01.08.2024 г. свидетелят В. И. отново бил в парк ,,Владикина бахча“ в гр. Видин. Същият имал и ползвал мобилен телефон марка „Хiaomi“ модел ,,Redmi А2“ – 23028RN4DG, на стойност 90 лв. В един момент в парка се появили подсъдимите Л. и В., като последният поискал от И. мобилния му телефон, за да го заложат срещу пари, а в последствие ще му го върнат. В. гледал заплашително свидетелят И. и клател глава, при което свидетелят И. се изплашил да не му направят нещо и предал телефона на подсъдимия Л.. Тримата заедно отишли до заложна къща в близост до заведение ,,Корнер“ в гр. Видин, а именно ,,Заложна къща Доверие“ в гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ“ № 8. Свидетелят И. изчакал отвън, а двамата подсъдими, влезли в заложната къща, където подсъдимия Л. като пълнолетно лице заложил 1 бр. мобилен телефон марка „Хiaomi“ модел ,,Redmi А2“. За целта бил издаден заложен билет с номер 032 00093924/01.08.2024 г. от свидетелят В. И., който бил на работа по това време в заложната къща. Л. получил сумата от 50 лв. за заложената вещ. След като подсъдимите излезли от заложната къща и свидетелят И. видял, че са взели пари, той ги попитал кога ще му върнат телефона, при което подсъдимият Л. му заявил ,,Млъквай, бе пикльо“. Телефонът не бил върнат на И.. По-късно през деня свидетелят И. разговарял чрез друг телефон с майка си, свидетелката Ц. И., на която разказал какво се е случило и което било да не може да се свърже с него по телефона му. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В. с оглед възрастта му към момента на деянията /16 г./. Съгласно заключението на същата, равнището на интелекта на Б. В. е в долната граница на средната за популацията норма, лицето не страда от умствена недоразвитост/изостаналост. Налично е съответствие на интелект и личностно развитие, спрямо календарната възраст на изследваното лице. Същият не се води на диспансерен учет и не страда от психично заболяване или психопатии. Липсват данни за отклонения в психическото състояние на изследваното лице. Към посочения период В. е разбирал свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си. Извършените от В. деяния не се дължат на влиянието на пълнолетни лица. Според експертизата, той е бил способен правилно да възприема факти, които имат значение за делото и да дава достоверния показания за тях. Не е действал поради увлечение или лекомислие. От заключението на изготвената съдебно - химическа експертиза се установява, че 1 бр. пръстен от жълт метал с нето тегло 4,80 гр. е злато, 14к; 1 бр. пръстен с камъни с нето тегло 1,15 гр. е злато, 14к; 1 бр. пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. не е злато; 2 бр. обеци от жълт метал с нето тегло 1,69 гр. е злато 14к; 1 бр. синджир с кръстче от жълт метал с нето тегло 5,89 гр. е злато, 14к. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно- стоковедстка експертиза на отнетите вещи. Съгласно заключението на същата, стойността на мобилен телефон марка „Хiaomi“ модел ,,Redmi А2“– 23028RN4DG, е 90 лв., а стойността на останалите вещи е както следва: 1/пръстен от злато 14к с нето тегло 4,80 гр. е на стойност 388,22 лв.; 2/ пръстен от злато 14к със сиви камъни с нето тегло 1,15 гр. е на стойност 93,01 лв.; 3/ пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. е на стойност 30 лв.; 4/ чифт обеци от злато 14к с нето тегло 1,69 гр. е на стойност 136,69 лв.; 5/ синджир от злато 14к с кръст с нето тегло 5,89 гр. е на стойност 476,38 лв.; 6/ мъжка гривна от злато 14к с нето тегло 12 гр. е на стойност 970,56 лв. и 7/ пръстен от злато /без камъни и украшения/ 14 к с нето тегло 7 гр. е на стойност 566,16 лв., всички вещи на обща стойност 2 751,02 лв. Възприетата фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимите, одобрено по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подкрепено от доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283, ал. 1 от НПК и изчерпателно описани в съдебния протокол от 27.11.2025 г. /л. 44 от делото/. Страните не спорят по така възприетата фактическа обстановка, въз основа на която първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, че се касае за осъществяване на деянията, повдигнати като обвинение спрямо подсъдимите. Подсъдимия Б. В. В., който макар и непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпленията по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т.3 и т. 5 от НК; по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК; по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; по чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Подсъдимият К. Ц. Л., е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпленията по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК; по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК; по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК; по чл. 206, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. По отношение на деянието по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК , а по отношение на подс. В. и във вр. чл. 63 от НК от обективна страна: Деянието е осъществено от подс. В. и подс. Л. като през месец юли 2024 год. в гр. Видин, с цел да набавят за себе си имотна облага, чрез заплашване с убийство /“ще ти нарежа племенниците на парчета“, изречено от подс. В./ по отношение на роднини на св. П., в съучастие като съизвършители, принудили П. П. П. да извърши нещо противно на волята й - да им даде сумата от 25 евро с левова равностойност 48,89 лв./, като с това причинили на П. С. П. имотна вреда в размер на 25 евро /с левова равностойност 48.89 лв./. Към момента на извършване на деянието, подс. Л. е бил пълнолетен, а подс. В. е бил непълнолетен, като и двамата са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Подсъдимите не са имали фактическа власт върху паричната сума от 25 евро, предмет на престъплението и не са били техен собственик, тъй като са били собственост на свидетеля П. П.. От субективна страна: Двамата подсъдими са съзнавали, че поведението и тонът им, както и изречената заплаха с убийство на племенниците на П., ще възбуди страх у последната и по този начин ще я мотивират да извърши имущественото разпореждане, което иначе не би сторила. Извършили са тези действия именно, за да постигнат това въздействие, с користната цел, да получат чуждите пари, върху които да наложат своята фактическа власт и да изключи тази на притежателите им. Подсъдимите В. и Л. са предвиждали, че неизбежно ще настъпи имотна вреда за пострадалите, в резултат на престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане и са целели този резултат. Налице е и общност на умисъла по отношение на съучастието, на извършителството, тъй като и двамата обвиняеми са съзнавали, че с поведението си въздействат психически върху П. заедно, в съучастие един с друг, и са се съгласили с това и са целели имуществено да се обогатят в следствие на разпоредителните действия на П. с паричните средства на баща й. По отношение на деянието по чл. 170, ал. 2, пр. 3, във вр. ал . 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а по отношение на подс. В. и във вр. чл. 63 от НК, от обективна страна: В посочения текст, обект на защита са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на жилищата на гражданите. Безспорно е установено по делото, че жилището е било обитавано от свидетелите П. и дъщеря му П., а същото е собственост на Г. Т., т. с. същото се явява чуждо такова за подсъдимите. Настъпил е и съставомерният резултат и деянието е довършено, тъй като подсъдимите на 28.07.2024 г. са влезли в жилището, чрез употреба на сила при нахлуването /без покана, проникване чрез сила/. Налице е и наличието на квалифициращия признак, предвиден в ал. 2 на чл. 170 от НК проникването да е извършено от две лица - подсъдимите В. и Л., доколкото се установява, че и двамата са били в жилището с цел извършване на последващ грабеж. Към момента на извършване на деянието, подс. Л. е бил пълнолетен, а подс. В. е бил непълнолетен, като и двамата са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. От субективна страна: Деянието е извършеното от обвиняемите умишлено - налице е била обективирана воля от обитателите на жилището да не се посещава и ползва от други, чужди на семейството хора предвид поставената входна врата, вратата е била затворена и по този начин достъпът на трети лица без съгласието на ползвателите до имота е бил изключен. Волята на обитателката в момента на деянието - П., е била преодоляна от подсъдимите посредством нахлуването им със сила при отваряне на вратата. Извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са обществено опасните му последици и са искали тяхното настъпване. Налице е и общност на умисъла по отношение на съучастието, на извършителството, тъй като и двамата обвиняеми са съзнавали, че не влизат в чуждо жилище сами, а в съучастие един с друг, съгласили са се с това и са целели резултата - влизането в жилището. По отношение на деянието по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК, а по отношение на подс. В. и във вр. чл. 63 от НК, от обективна страна: Обектът на престъплението е свързан с обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи, пари и обществените отношения, които осигуряват на човек възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение. Доказани са признаците от обективна страна, че към момента на извършване на деянието, подс. Л. е бил пълнолетен, а подс. В. е бил непълнолетен, като и двамата са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, не са имали фактическа власт върху движимите вещи /златни накити на обща стойност 2 661.02 лева и парична сума в размер 300 лв./ - предмет на престъплението, и не са били техни собственици. Липсвало е и съгласие от страна на владелците и собствениците да им бъдат предоставени посочените вещи на инкриминираните дати - 28.07.2024 г. и 29.07.2024 г. В конкретния случай на 28.07.2024 г. е налице употреба на сила и заплашване от страна на подсъдимия В., като въздействието на силата и заплашването е осъществено чрез действията му спрямо пострадалата П. П., чрез хващане на ръцете зад гърба и опиране на нож в гърлото, като в същото време подсъдимия Л. е търсил, намерил и взел златните накити. Двамата обвиняеми са напуснали дома на пострадалата и са установили трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Всеки един от тях, съгласувано, е извършвал един от двата акта /принуда и отнемане/ вкл. в състава на престъплението грабеж. По отношение на деянието на 29.07.2024 г., извършено самостоятелно от подсъдимия В., е налице заплашване от негова страна, че ще нанесе побой на свидетелят И.. След предаването на парите, В. е установил трайна фактическа власт върху отнетите вещи - паричната сума. В случая са налице извършени от подсъдимия В. две отделни деяния /едното в съучастие с подсъдимия Л., а другото самостоятелно/, тъй като за всяко едно от тях е било взето отделно решение от страна на дееца В.. Извършените от В. деяния осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление - грабеж, извършени са през непродължителен период от време /два поредни дни - на 28.07.2024 г. и на 29.07.2024 г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, т.е. налице е конструкцията на продължаването престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. От субективна страна: Извършеното в съучастие престъплението на 28.07.2024 г., е с вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали, че използват сила и заплахи спрямо пострадалата П. и са целели именно преустановяване на фактическата власт на собственика - свидетеля П. П., и установяване на тяхна фактическа власт върху чужди вещи /златни накити/ чрез използването на сила и заплахи, т. е. те са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са целели настъпването на обществено-опасните последици. Налице и общност на умисъла по отношение на съучастието, на извършителството, тъй като и двамата обвиняеми са съзнавали, че не извършват грабежа сами, а в съучастие един с друг и са се съгласили с това, като всеки е извършвал отделен елемент от състава на престъплението грабеж. От субективна страна престъплението на 29.07.2024 г. е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимият В. е съзнавал, че използва заплаха спрямо пострадалия И. и е целял именно установяване на фактическа власт върху чужди вещи /парична сума в размер на 300 лв./ чрез използването на заплахи, т. е. обвиняемият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици, а именно И. да се разпореди, като предаде фактическата власт върху паричната сума под въздействие на осъществената психическа принуда, осъществена от В.. По отношение на престъплението по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а по отношение на подс. В. и във вр. чл. 63 от НК, от обективна страна: Обектът на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи, пари. Към момента на извършване на деянието, подс. Л. е бил пълнолетен, а подс. В. е бил непълнолетен, като и двамата са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Двамата подсъдими са имали фактическа власт върху движимата вещ /мобилен телефон/ на правно основание /предадена им за послужване от св. И./, но не са имали право да се разпореждат с нея. С действията си В. и Л. са реализирали признаците от състава на престъплението “обсебване”. В конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определена вещ (мобилен телефон на стойност 90 лева), на конкретно правно основание (послужване), във владението на обвиняемите чрез непосредственото предаване на веща от свидетеля И. и личното й приемане от подсъдимия Л.. С поведението си са осъществили обективните признаци на деянието обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК, като са се разпоредили с чуждата вещ като със своя, чрез залагането й, без намерение да я откупят и върнат на собственика. Залагането на вещта несъмнено е действие на разпореждане, доколкото със същото се предоставя фактическата власт върху вещта на трето лице, което би могло да предприеме действия спрямо тази вещ, които реално биха увредили патримониума на собственика, като го лишат безвъзвратно от възможността да се ползва от своята вещ, в това число чрез продажбата на процесния мобилен телефон. От субективна страна: Престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици от двамата подсъдими, действащи в съучастие. Подсъдимите В. и Л. са съзнавали общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици. Същите са съзнавали, че владеят процесния мобилен телефон, но той е собственост на И., както и че дължал неговото връщане или заплащане на собственика. Осъзнавали са също така, че няма правно основание да се разпореждат с него, като го залагат безвъзвратно, тъй като не са собственик на вещта, както и че това е противоправно и увреждащо имуществена сфера на пострадалия И.. Въпреки това подсъдимите са извършили действия по разпореждане с вещта, целейки и искали именно този резултат. По отношение на извършеното в съучастие от двамата подсъдими деяние е налице и общност на умисъла по отношение на съучастието, на извършителството, тъй като и двамата са съзнавали, че не извършват обсебването сами, а в съучастие един с друг и са се съгласили с това. Във връзка с направените възражения във въззивните жалби относно определения размер на наложените наказания „лишаване от свобода“, въззивната инстанция намира същите за неоснователни. Съображенията за това са следните: ОС - Монтана е определил размерите на наказанията към минималния такъв, предвиден в закона. По отношение на подс. В.: 1/ за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 въэв вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК предвиденото наказание за непълнолетни лица е до три години „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“, като ОС – Монтана му у определила наказание една година „лишаване от свобода“, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“ , което да се изпълни чрез публично оповестяване на присъдата по настоящото местоживеене на подсъдимия – •••. 2/ за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК предвиденото наказание за непълнолетни лица е до две години „лишаване от свобода“, като ОС – Монтана му е определила наказание „лишаване от свобода“ в размер на девет месеца, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. В. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. 3/ за престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвиденото наказание за непълнолетни лица е до три години „лишаване от свобода“, като ОС – Монтана му е определила наказание „лишаване от свобода“ в размер на осемнадесет месеца, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. В. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на дванадесет месеца. 4/ за престъплението по чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвиденото наказание за непълнолетни лица е до три години „лишаване от свобода“, като ОС – Монтана му е определила наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. В. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца. При определянето на тези наказания, окръжният съд се е ръководил както от смекчаващите обстоятелства, така и от отегчаващите такива, от степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и целите на наказанието. САС споделя мотивите на ОС - Монтана относно това, че се касае за следните отегчаващи обстоятелства по отношение на подс. В. – характера на извършените престъпления; съучастническата дейност; продължавано престъпление по чл. 198 от НК, осъществено чрез две деяния; лицата по отношение на чиято личност е упражнена принудата по чл. 214 от НК и употребената сила и заплаха по чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 170, ал. 2 от НК, както и присвояването по чл. 206, ал. 1 от НК; стойността на отнетите вещи; лоши характеристични данни; минало осъждане за деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, за което с влязло в сила определение за одобряване на постигнато споразумение от 17.04.2024 год. за деяние, извършено на 14.01.2024 год., като му е било наложено наказание „пробация“ за срок от две години, т. с. налице е един кратък период от предходното осъждане до деянията, предмет на настоящото производство от около шест месеца, както и че същите са извършени в срока на изтърпяване на наказанието “пробация“. По отношение на смекчаващите обстоятелства, въззивната инстанция прие като такива единствено и само младата му възраст и изразеното съжаление за стореното в последната му дума. Несе възприеха мотивите относно наличие на направено самопризнание на извършване на деянията, което е довело до разкриване на обективната истина по делото и тежкото социално положение на посочения подсъдим. Видно от установеното по делото, във връзка с поведението на подсъдимия в наказателния процес, не се установява същият да е направил такова самопризнание, различно от изискуемото в чл. 371, т. 2 от НПК и послужило за определяне на наказанията при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. чл. 54 от НК. Подсъдимият В., след привличането му като обвиняем, се е възползвал от правото си да не дава обяснения, което е негово право и съдът не го тълкува в негова вреда. При така приетото от настоящия съдебен състав, се споделят изводите на първата инстанция, че не може да намери приложение чл. 55 от НК при определяне на размерите на наказанията – не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Неоснователни са въведените доводи от защитата на подс. В., че се касае за несъразмерно тежко наложено наказание спрямо извършените деяния, тъй като подсъдимият е непълнолетен и щетите са „почти“ възстановени /съхраняват се като веществени доказателства/. В случая не е налице „почти“ възстановяване на щетите, доколкото се касае за наличие на много малко от отнетите вещи като веществени доказателства, от една страна, а от друга и за бездействие от страна на подсъдимия относно това. С оглед на посоченото във връзка с отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, АС – София приема, че с определяне размер на наказанията към минималния, предвиден в закона, първата инстанция е била снизходителна към подсъдимия В.. В тази връзка следва да се посочи и констатираното нарушение при приложението на чл. 63, ал. 1 от НК. Подс. В., род. на 19.12.2007год., към инкриминираните деяния /м. юли 2024 год.; 28.07.2024 год.; периода от 28.07.2024 год. – 29.07.2024 год.; 01.08.2024 год./ е бил навършил шестнадесет годишна възраст и при определяне на наказанията се прилага на по – тежката хипотеза на разпоредба на чл. 63, ал. 2 от НК, която с оглед предвидените наказания за повдигнатите обвинения, не търпят замяна на това основание. Неправилното приложение на посочения текст, не подлежи на корекция от въззивната инстанция по реда на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК. Въззивната инстанция не споделя изводите на окръжния съд относно приетите като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания и тежкото социално положение. Липсват самопризнания, довели до разкриване на обективната истина и извън тези по чл. 371, т. 2 от НПК, а естеството на деянията не могат да мотивират, че тежкото социално положение е смекчаващо отговорността. По отношение на подс. Л.: 1/ за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК предвиденото наказание от две до десет години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер от 4000 лв. до 6000 лв, като съдът може да постанови „конфискация“ до ½ от имуществото на дееца, като ОС – Монтана му у определил наказание в минималния предвиден размер в закона, а именно две години „лишаване от свобода“, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. Л. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на шестнадесет месеца и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 4000 лв. 2/ за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, от НК предвиденото наказание е от една до пет години „лишаване от свобода“, като ОС – Монтана му е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на неговия минимум от дванадесет месеца, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. Л. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца. 3/ за престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК предвиденото наказание е от три до десет години „лишаване от свобода“, като ОС – Монтана му е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на минималния такъв от три години, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. Л. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години. 4/ за престъплението по чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК предвиденото наказание е от една до шест години „лишаване от свобода“, като ОС – Монтана му е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на минималния такъв от една година, което във вр. чл. 58а от НК е било намалено с една трета и на подс. Л. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца. При посочените отегчаващи обстоятелства /характера на извършените престъпления; съучастническата дейност; лицата по отношение на чиято личност е упражнена принудата по чл. 214 от НК и употребената сила и заплаха по чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 170, ал. 2 от НК, както и присвояването по чл. 206, ал. 1 от НК; стойността на отнетите вещи, лоши характеристични данни/, преценени на фона на смекчаващите отговорността обстоятелства /липсата на минали осъждания, младата възраст и степента му на участие в извършените престъпления/, въззивната инстанция споделя изводите на окръжния съд, че не може да намери приложение чл. 55 от НК при определяне на размерите на наказанията. Неоснователни са въведените доводи от защитата на подс. Л., че се касае неправилност, необоснованост и несправедливост на присъдата относно размерите на наложените наказания, както и за допуснати съществени процесуални нарушения в тази връзка. Както вече бе посочено, това че подсъдимият Л. е бил навършил пълнолетие малко преди извършването на престъпленията, е взето в предвид от окръжния съд. По отношение на същия не е установено да работи или да учи. Относно твърдението, че се касае за социално слабо лице, същото не може да бъде прието като смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед естеството на извършеното. Проведеното съкратено съдебно следствие е намерило отражение с редуцирането и намаляването на определените наказания с една трета от окръжния съд и същото не може да бъде ценено и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Липсва и изразено съжаление за стореното. Въззивната инстанция споделя и изводите на окръжния съд, че и двамата подсъдими са с висока степен на обществена опасност, изводима от характера на извършените престъпления, три от които са тежки умишлени срещу личността и собствеността, а две от деянията са от вида на така наречената усложнена престъпна дейност – съставни престъпления със сложно изпълнително деяние с посегателство както срещу личността така и срещу имуществото на пострадалите лице. Окръжният съд, правилно и законосъобразно е приел, че подс. В. е извършил и четирите отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което след като е определил наказание за всяко едно престъпление отделно е приложил чл. 23, ал. 1 от НК и е наложил най - тежкото наказание „лишаване от свобода“ в размер на дванадесет месеца. Към така определеното най - тежко наказание, съобразно чл. 23, ал. 2 от НК, ОС – Монтана е присъединил и наложеното наказание „обществено порицание“. Правилно и законосъобразно на основание чл. 23, ал. 1 от НК, ОС – Монтана е определил и по отношение на подс. Л. за четирите деяния, извършени в условията на съвкупност, най-тежкото наложено наказание, а именно наказанието в размер на две години „лишаване от свобода“, както и „глоба“ в размер на 4 000.00 лева, което е най- тежкото наложено такова за престъпленията от съвкупността. С оглед на това, че въззивното производство е било инициирано от жалби на подсъдимите, присъдата относно приложението на чл. 69, ал. 1 във вр. чл. 66, ал. 1 от НК на което основание е постановено отлагане на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила по отношение на подс. В. и на чл. 66, ал. 1 от НК на което основание е постановено отлагане на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила по отношение на подс. Л., следва да бъде потвърдена. При цялостната проверка на обжалваната присъда не се констатират основания, налагащи отмяната й или нейното изменение и същата, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Апелативен съд – София, НО, 12-ти състав