Решение № 49 от 20.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 332/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 32 от 25.04.2025 г. по НОХД № 20235300201214/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимият А. Г. Г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подс. А. Г. Г. наказание е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в сила.

Със съдебния си акт първият съд е уважил и гражданско-правната претенция на министъра на финансите в качеството му на представляващ Държавата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума от 51 702,47 лева, като до пълния претендиран размер от 53 012,77 лева гражданският иск е бил отхвърлен като недоказан по размер.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК първият съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Г. К. – защитник на подсъдимия А. Г. Г. ведно с допълнения към същата. Релевират се доводи за превратното тълкуване на доказателствената маса. Отправят се и критики към процесуалната дейност на съда, довела до съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение и да отхвърли предявения граждански иск или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Постъпило е и възражение срещу горепосочената жалба и допълнението към същата, изготвено от процесуалния представител на гражданския ищец. В същото се застъпва становище, че присъдата на окръжния съд е правилна, законосъобразна и съответства на събраните по делото материали, поради което молят да се потвърди.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. К., в качеството си на защитник на подсъдимия, релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон при осъждането на подсъдимия. Излагат се оплаквания за противоречия между мотиви и присъда, без да се ангажират конкретни доводи в подкрепа на това. Според защитата повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение не е доказано и следва да се постанови оправдателна присъда. Навежда се оплакване и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск след изтичане на съответния давностен срок.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът моли да се остави без уважение подадената жалба, като намира, че присъдата на окръжния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Юрк. К. в качеството си на представител на гражданския ищец намира, че постановената от първата инстанция присъда е правилна и законосъобразна, респективно и в частта, в която е бил уважен гражданския иск, като мотиви за това са били изложени в подаденото писмено възражение.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият А. Г. Г. бил съдружник във фирма „••“ ООД, с ЕИК •••. Дружество било писано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 31.07.2012 г. Съдружници при създаването му били подс. А. Г. Г. и А. П. А.. След 16.08.2012 г. подс. А. Г. Г. бил заличен като съдружник и на негово място бил вписан Н. А. В.. На 01.11.2012 г. подс. А. Г. отново бил вписан като съдружник, а Н. В. бил заличен като такъв. На 26.08.2013 г. на мястото на А. А. като съдружник бил вписан Г. Г., за което нямало промяна до 02.03.2016 г. В периода 31.07.2012 г. - 26.08.2013 г. управител на дружеството била А. П. А., а считано от 26.08.2013 г., като управител бил вписан подс. А. Г. Г., който осъществявал тази функция. Седалището и адреса на управление на дружеството през инкриминирания период се намирали в П., ул. "*" № *. Дружеството било с предмет търговия с горива и петролни продукти, вътрешен и международен транспорт, покупка и производство на стоки с цел продажба в първоначален, преработен и обработен вид, вътрешно и външнотърговска дейности, земеделско производство, както и всички други дейности и услуги, освен забранените от закона. Дейността се осъществявала в 5 обекта под наем: -Бензиностанция/газстанция – гр. П. с договор за наем от 01.08.2012 г., с дата на започване на дейност – 14.09.2012 г. - Бензиностанция/газстанция – с. К. с договор за наем от 16.01.2013 г., с дата на започване на дейност -28.12.2012 г. -Бензиностанция/газстанция – с. В. с договор за наем от 16.01.2013 г., с дата на започване на дейност – 28.12.2012 г. -Бензиностанция/газстанция- с. Ч. с договор за наем от 15.02.2015 г., с дата на започване на дейност- 09.02.2015 г. -Бензиностанция/газстанция – гр. С. с договор за наем от дата 04.04.2014 г., дата на започване на дейност – 05.03.2014 г. Подсъдимият А. Г. Г. се занимавал с цялостната организация и дейност на дружеството, като еднолично управлявал същото от момента на вписването му като управител, включително и по време на инкриминирания период. Лично той намирал и контактувал с контрагентите на дружеството (доставчици и клиенти). Сам договарял с доставчиците, организирал транспортирането и заплащането, приемала извършените доставки на „••“ ЕООД, по които дружеството се явявало получател. Под негово ръководството се осъществявали и доставките, извършвани от управляваното ЕООД, по които „Б.“ ООД се явявало доставчик. Подсъдимият извършвал всякакви правни и фактически действия от името на дружеството и сключвал договорите във връзка с търговската дейност. По Данъчно осигурителен процесуален кодекс /ДОПК / дружеството е било регистрирано в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - П. /ТД – НАП – Пловдив/ веднага след създаването му, а считано от 27.08.2012 г. било регистрирано и по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Като регистрирано по ЗДДС лице, за „••“ ООД съществувало задължение по смисъла на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период, който съгласно чл. 87 ал. 2 от Закона е едномесечен и съвпада с календарния месец, да подава справка - декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите (явяващи се задължителни регистри съгласно изискванията на чл. 124 ал. 1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети (чл. 113 ал. 1 от ППЗДДС). В съответствие с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистрираното лице по ЗДДС е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец. Д. задължения и ангажименти за дружеството, следвало да осъществяват от неговия управител – подс. Г. или упълномощено от него лице. Подсъдимият Г., в качеството му на управител и представляващ „••“ ООД, което се явявало регистрирано по ЗДДС лице, следвало да води счетоводството на търговеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството – отменен (редакция от 30.11.2012 г.): чл. 2 - Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. чл. 3, ал. 1 - Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. чл. 4, ал. 1 - Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: т. 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; т. 2. действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база; т. 3. предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат; т. 4. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване; т.5. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма; т. 6. запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди; 7. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. чл. 4, ал. 3 - Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. чл. 6, ал. 1- Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър: т. 1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция; т. 2. вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи; т. 3. регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. чл. 6, ал. 2 - Счетоводният документ може да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите в дружеството. По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

С договор от 01.12.2012 г., счетоводното обслужване на „••“ ООД, било възложено на „СК Г. К.“ ЕООД, с. с. Б., ул. "*" № ••, със собственик и управител Г. Н. П.. Оперативното счетоводство се осъществявало от счетоводителя Г. П., в счетоводна кантора в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *. П. се занимавала с обработването и осчетоводяването на документите, касаещи търговските операции на дружеството. Тя въвеждала данните от предоставените и от управителя на дружеството – подс. Г. първични счетоводни документи - фактури, в изискуемите вторични счетоводни документи, като съставяла проекти на счетоводни и данъчни документи, включително и справки-декларации по ЗДДС и месечни дневници за покупките и продажбите по ЗДДС. След оформянето на справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и месечните дневници за покупките и продажбите по ЗДДС, П. докладвала на Г. тяхното съдържание и получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, я подавала от името на „••” ООД, пред органите на ТД на НАП-гр. Пловдив, заедно с дневниците за покупки и продажби за периода, по електронен път със своя универсален електронен подпис, за което имала издадено пълномощно, подписано от подсъдимия, за представителство пред ТД на НАП - П.. Самата П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. През втората половина на 2013 г., подсъдимият Г. констатирал, че вследствие на извършваните реални доставки от „••“ ООД, за които по силата на закона се начислявало и внасяло всеки месец ДДС, за дружеството се формирали данъчни задължения за ДДС в значителен размер. Подсъдимият Г. решил да намали размера на дължимото ДДС и по този начин да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и представляваното от него дружество, като се сдобие с фиктивни данъчни фактури, симулиращи извършени доставки на дружеството, които да бъдат осчетоводени и включени в дневниците за покупките, а стойността на данъчната им основа и ДДС с право на пълен данъчен кредит, в подаваните справки - декларации по ЗДДС. Ролята на тези документи била чрез имитирането на облагаеми доставки, реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да се ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, а именно - да се приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните задължения на „••“ ООД. В крайна сметка по този начин щял да се преобразува финансовият резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по тези симулативни сделки данъчен кредит се намали размера на дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период от процесното ООД. Един от декларираните доставчици на „••“ ООД бил „А. * - А. Г.“ ЕООД, с. Б., обл. П., с ЕИК ••••, с вписан управител и едноличен собственик на капитала - А. А. Г. (майка на подс. А. Г.). Реално и това дружество се управлявало от подс. Г.. Той се възползвал от това обстоятелство и в изпълнение на взетото решение за укриване и неплащане на ДДС, както и с цел да намали дължимите данъци за отделните данъчни периоди, за които по силата на закона следвало да начислява и внася всеки месец данък добавена стойност /ДДС/ от „••“ ООД, през периода 01.09.2013 г. – 30.03.2015 г. Г. се сдобил с издадени от страна на „А. - *- А. Г.“ ЕООД фактури за неизвършени доставки на стоки и услуги: строително монтажни работи, транспортни и други услуги, покупка на стоки, които подсъдимият решил да включи в дневниците за покупките на „••“ ООД, с цел да намали дължимите данъци за отделните данъчни периоди, за които по силата на закона следвало да начислява и внася всеки месец данък добавена стойност /ДДС/ това дружество. Тези фактури подсъдимият предоставял на П. за осчетоводяване и отразяване в справките декларации /СД/ по ЗДДС и Дневниците за покупки, за съответните данъчни периоди, заедно с редовните фактури за доставки, отразяващи реални търговски взаимоотношения. От друга страна, в дневниците за продажби и в подаваните справки-декларации, били отразявани реалните облагаеми продажби /доставки/ на „••“ ООД, върху които като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството начислявало и събирало косвен данък – ДДС. П. формирала окончателните задължения за данък добавена стойност на дружеството за съответния данъчен период, с изготвяне и подаване на ежемесечни справки-декларации по ЗДДС, основани на изготвените от нея, на база на предоставените и от подсъдимия фактури, аналитичните регистри - дневници за покупки и дневници за продажби. Дневниците за покупките за инкриминирания период съдържали невярно съдържание, предопределяно единствено от Г., доколкото в тях били включени фиктивни фактури (без извършени доставки по тях). Подсъдимият Г. бил наясно, че представляваното от него регистрираното по ЗДДС юридическо лице - „••“ ООД, само определя резултата за всеки данъчен период и че с така включените фиктивни фактури ще бъде намален данъчния резултат за периода и ще се стигне до избягване на установяване и плащане на данъци - ДДС. Въз основа на данните, съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фиктивни фактури, счетоводителят П. технически изготвяла аналитичните регистри – дневници покупки и продажби и справките декларации по ЗДДС, които от името на задълженото лице - „••“ ООД, подавала по електронен път в ТД – НАП – Пловдив. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявА. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, и при липса на корекции произтичащи от допълнително предоставени от него документи, и след одобряване от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., заедно с дневниците за покупки и продажби за периода, по електронен път с универсален електронен подпис. Така, посредством счетоводителя П., през инкриминирания период Г. съставял и използвал документи с невярно съдържание дневници за покупките, потвърждавал неистина в справките-декларации по ЗДДС, в които минимизирала данъчния резултат и редуцирала дължимия ДДС, с неправомерно ползване на данъчен кредит по фиктивните данъчни фактури, по които реално „••“ ООД, не е получавало доставки и не е извършвано плащане. По този начин подсъдимият, посредством счетоводителя П.,

привидно увеличавал данъчния кредит, което водело до приспадане на данъчен кредит за периода в по-голям размер от действителния и съответно по този начин се намалявал размера на подлежащия за деклариране и внасяне данък върху добавената стойност от извършените от „••“ ООД доставки, както следва:.

1. Данъчен период месец август 2013 г.

През данъчния период месец 08.2013 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 120 227,69 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 24 045,45 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 08.2013 г. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.09.2013 г. - 12.09.2013 г., Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 850/31.08.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 15 000 лв. и начислен ДДС – 3 000 лв. и - фактура с № 662/30.08.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет услуга по договор от 11.08.2013 г. за извършване на рекламни дейности и поставяне на тотем, с данъчна основа – 2 000 лв. и начислен ДДС – 400 лв. Услугите, отразени във фактурите, не били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на „А. - *- А. Г.“ ЕООД, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала - А. А. Г. нямала отношение и не била запозната с дейността му. В приложените към фактурите пътни листове и товарителници било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег. № ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег. № •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, като липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег. № •••••••• станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги, съгласно представените документи, са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове бил Г. Г. (баща на подсъдимия), който бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва на 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г., е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свидетелят Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници. Същият не е управлявал автомобил, превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице били и несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите, съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са били издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Дружество „*“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална

обезпеченост за извършване на услугата по договор от 11.08.2013 г. - извършване на рекламни дейности и поставяне на тотем, съответно дружеството, посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „* - А. Г.“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица е била свързана именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили, превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 24 045,45 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.09.2013 г. - 12.09.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал. Г.репосочените фиктивни фактури на П., в счетоводната й кантора - за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 08.2013 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените й от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справкидекларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала А. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните, съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 12.09.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 08.2013 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 17 000 лв. и начислен ДДC oбщo 3 400 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 08.2013 г., била в размер на 117 249,38 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 23 387,87 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа 17 000 лв. и начислен ДДC 3 400 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 3 400 лв. Отново на 12.09.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 08.2013 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 120 227,69 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 24 045,45 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 117 249,38 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 23 387,87 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 100 249,38 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 19 987,87 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 100 249,38 лв. бил завишен със сумата от 17 000 лв. (100 249,38 + 17 000 = 117 249,38 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 19 987,87 лв. бил завишен с 3 400 лв. (19 987,87 лв.+ 3 400 лв. = 23 387,87 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, където бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 657,58 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 4 057, 58 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 3 400 лв. Същият ден - 12.09.2013 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 08.2013 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002267778/12.09.2013 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 3 400 лв .

2. Данъчен период месец октомври, 2013 г.

През данъчния период месец 10.2013 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 113 169,34 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 22 633,54 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 10.2013 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати, място и начин, през периода 01.11.2013 г. - 14.11.2013 г., подс. Г., отново се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 695/05.10.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2013 г. за почистване и изрязване на ненужни тръби от инсталацията, извършване на изкопни работи по отстраняване на тръбите, с жива сила, с данъчна основа – 9 000 лв. и начислен ДДС – 1 800 лв., - фактура с № 696/31.10.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 16.10.2013 г., за извършване на ремонт на газова помпа, с данъчна основа – 2 100 лв. и начислен ДДС – 420 лв., - фактура с № 673/31.10.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2013 г., за извършване на изкопни работи – темел за изграждане на ограда /съществуваща/ и събаряне на старата ограда, събирането и извозването и, с данъчна основа – 7 000 лв. и начислен ДДС – 1 400 лв. Както вече се посочи, услугите отразени във фактурите, не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала - А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. „А. - *-А. Г.“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на дейностите упоменати в договорите. „*“ ЕООД имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различавала коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Служителите на „*“ ЕООД не извършили дейности, съответстващи на описаните във фактурите и приемо-предавателните протоколи. В служебните задължения служителите във бензиностанциите, стопанисвани от „••“ ООД в процесния период, влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираните фактури. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 22 633,54 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.11.2013 г. - 14.11.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал. Г.репосочените фиктивни фактури на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 10.2013 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените й от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справкидекларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 14.11.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 10.2013 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 18 100 лв. и начислен ДДС общо 3 620 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, отразени в дневника за покупки за м. 10.2013 г., била в размер на 109 953,31 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 990,67 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху

стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа общо на 18 100 лв. и начислен ДДС общо 3 620 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер от 3 620 лв. Отново на 14.11.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 10.2013 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 113 169,34 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 22 633,54 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 109 953,31 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 990,67 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 91 853,31 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 18 370,67 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 91 853,31 лв. бил завишен със сумата от 18 100 лв. (91 853,31 + 18 100 = 109 953,31 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 18 370,67 лв. бил завишен с 3 620 лв. (18 370,67 лв. + 3 620 лв. = 21 990,67 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, където бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 642,87 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 4 262,87 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 3 620 лв . Същият ден - 14.11.2013 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 10.2013 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. № 16002316916/14.11.2013 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 3 620 лв.

3. Данъчен период месец ноември 2013 г.

През данъчния период месец 11.2013 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 85 624,37 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 17 124,63 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 11.2013 г. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.12.2013 г. - 14.12.2013 г., подс. Г., се сдобил с данъчна фактура с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. с № 700/30.11.2013 г., с предмет продажба на винкел и покривна ламарина за подготовка и построяване на навес върху газова колонка, като преди това бъде съборена старата и корозирала част на съществуващия навес по договор от 16.11.2013 г., с посочен издател „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с данъчна основа – 13 100 лв. и начислен ДДС – 2 620 лв. Доставката отразена в тази фактурa не е била реално извършена от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на „А. - *-А. Г.“ ЕООД, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. нямала отношение и не била запозната с дейността му. Това дружество нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на упоменатите дейности. „*“ ЕООД имало основна дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираната доставка. Липсват документи, удостоверяващи придобиването от страна на „А. - *-А. Г.“ ЕООД, на винкел и покривна ламарина, които да са били доставени на „••“ ООД. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 17 124,63 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.12.2013 г. - 14.12.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал горепосочената фиктивна фактура на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 11.2013 г., без да й обясни, че фактурата не отразява реална стопанска операция, заедно с фактурите за реални доставки. Счетоводителката П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените й от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 14.12.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 11.2013 г., като включила в дневника за покупки горепосочената фактура с неполучена доставка, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 13 100 лв. и начислен ДДC oбщo 2 620 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, отразени в дневника за покупки за м. 11.2013 г., била в размер на 83 537,08 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 707,41 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативна сделка, по които нямало реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на горепосочената данъчна фактура, по която подсъдимият знаел, че няма реална доставки с данъчна основа 13 100 лв. и начислен ДДC 2 620 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 2 620 лв. Отново на 14.12.2013 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 11.2013 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 85 624,37 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 17 124,63 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 83 537,08 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 707,41 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 0437,08 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 14 087,41 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 70 437,08 лв. бил завишен със сумата от 13 100 лв. (70 437,08 + 13 100 = 83 537,08 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 14 087,41 лв. бил завишен с 2 620 лв. (14 087,41 лв.+ 2 620 лв. = 16 707,41 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, където бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 417,22 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 037,22 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 2 620 лв . Същият ден - 14.12.2013 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 11.2013 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. № 16002338631/14.12.2013 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 2 620 лв.

4. Данъчен период месец януари, 2014 г.

През данъчния период месец 01.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 49 249,40 лв,, върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 9 849,74 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги

отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 01.2014 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.02.2014 г. - 14.02.2014 г., подс. Г. се сдобил с данъчна фактура с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. с № 760/31.01.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 05.01.2014 г. – извършване на ремонт на покрив в обект в гр. П., с данъчна основа – 4 800 лв. и начислен ДДС – 960 лв. Услугата, отразена във фактурата, не е била реално извършена от „*“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на „А. - *-А. Г.“ ЕООД, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г., нямала отношение и не била запозната с дейността му. Това дружество нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на дейностите упоменати в договорите. „*“ ЕООД имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Служителите на „*“ ЕООД не са извършили дейности, съответстващи на описаните във фактурите и приемопредавателните протоколи. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период, влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не са били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 9 849,74 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.02.2014 г. - 14.02.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал горепосочената фиктивна фактура на П., в счетоводната й кантора - за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 02.2014 г., без да й обясни, че фактурата не отразява реална стопанска операция, заедно с фактурите за реални доставки. Счетоводителката П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените й от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справкидекларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД - пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните, съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 14.02.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 01.2014 г., като включила в дневника за покупки горепосочената фактура с неполучена доставка, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 4 800 лв. и начислен ДДC oбщo 960 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, отразени в дневника за покупки за м. 01.2014 г., била в размер на 44 710,82 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 942,16 лв. По този начин, дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативна сделка, по които нямало реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на горепосочената мнима данъчна фактура, по която подсъдимият знаел, че няма реална доставки с данъчна основа 4 800 лв. и начислен ДДC 960 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 960 лв. Отново на 14.02.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 01.2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – ДДС – 49 249,40 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 9 849,74 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справкадекларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 44 710,82 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 942,16 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 39 910,82 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 7 982,16 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 39 910,82 лв. бил завишен със сумата от 4 800 лв. (39 910,82 + 4 800 = 44 710,82 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 7 982,16 лв. бил завишен с 960 лв. (7 982,16 лв.+ 960 лв. = 8 942,16 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, където бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 907,58 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 867,58 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 960 лв. Същият ден - 14.02.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 01.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002380112/14.02.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 960 лв.

5. Данъчен период месец април 2014 г.

През данъчния период месец 04.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 99 119,44 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 19 823,68 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 04.2014 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.05.2014 г. - 14.05.2014 г., А. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 761/30.04.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, данъчна основа – 4 860 лв. и начислен ДДС – 972 лв., - фактура с № 762/30.04.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.04.2014 г. – боядисване на покрив на обект в гр. П., с данъчна основа – 5 400лв. и начислен ДДС – 1 080 лв., - по фактура с № 763/30.04.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 09.04.2014 г. – закупуване на бетонни тухли за изграждане на ограда на обект в гр. П. с данъчна основа – 6 000 лв. и начислен ДДС – 1 200 лв. Услугите, отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г., нямала отношение и не била запозната с дейността му. В приложените към фактурите пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег. № ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег. № •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег. № •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги, съгласно представените документи, са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове бил свид. Г. Г., който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от дата 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като

изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Дружество „* - А. Г.“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на отразените услуги, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е ги е извършило. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не са били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 19 823,68 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.05.2014 г. - 14.05.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал Д. фиктивни фактури на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 04.2014 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените й от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справкидекларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 14.05.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 04.2014 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 16 260 лв. и начислен ДДC oбщo 3 252 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 04.2014 г., била в размер на 98 579,46 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 715,92 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа общо на 16 260 лв. и начислен ДДC oбщo 3 252 лв.., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер oбщo на 3 252 лв. Отново на 14.05.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 04.2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 99 119,44 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 19 823,68 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 98 579, 46 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 715,92 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 82 319,46 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 16 463,92 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 82 319,46 лв. бил завишен със сумата от 16 260 лв. (82 319,46 + 16 260 = 98 579, 46 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 16 463,92 лв. бил завишен с 3 252 лв. (16 463,92 лв.+ 3 252 лв. 19 715,92 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 107,76 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 359,76 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 3 252 лв . Същият ден - 14.05.2014 г., счетоводителя П., подала така попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 04.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002447534/14.05.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 3 250 лв.

6. Данъчен период месец май, 2014 г.

През данъчния период месец 05.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 11 9901,95 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 23 980,47 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 05.2014 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.06.2014 г. - 13.06.2014 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - по фактура с № 991/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 30.05.2014 г. – наливане на бетон и довършване на ограда на газ-станция в гр. П.. с данъчна основа – 2 260 лв. и начислен ДДС – 452 лв., - по фактура с № 992/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 3300лв. и начислен ДДС – 660 лв. , - по фактура с № 994/31.05.2014 г., посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 3 960 лв. и начислен ДДС – 660 лв., - по фактура с № 995/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 2 700 лв. и начислен ДДС – 540 лв., - по фактура с № 996/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 2 700 лв. и начислен ДДС – 540 лв. Услугите отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала - А. А. Г., нямала отношение и не била запозната с дейността му. „*“ ЕООД е нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугата по гореописаните договори, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 23 980,47 лв. лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.06.2013 г. - 13.06.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал Д. фиктивни фактури на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 05.2014 г., без да й обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка –П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справкидекларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 13.06.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 05.2014 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 14 260 лв. и начислен ДДC oбщo в размер на 2 852 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, отразени в дневника за покупки за м. 05.2014 г., била в размер на 117 906,40 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 23 581,31 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа на 14 260 лв. и начислен ДДC oбщo 2 852 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 2 852 лв. Отново на 13.06.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 05.2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 119 901,95 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 23 980,47 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 7906,40 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 23 581,31 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 103 646,40 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 20 729,31 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 103 646,40 лв. бил завишен със сумата от 14 260 лв. лв. (103 646,40 + 14260 = 117 906,40 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 20 729,31 лв. бил завишен с 2 852 лв. (20729,31 лв.+ 2 852 лв. = 23 581,31 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 399,16 лв./графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 251,16 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 2 852 лв. Същият ден - 13.06.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 05.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. № 16002467055/13.06.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 2 852 лв.

7. Данъчен период месец юни, 2014 г.

През данъчния период месец 06.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 109 636,64 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 21 927,20 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 06.2014 г. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.07.2014 г. - 11.07.2014 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с управител св. А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 1024/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 1 200 лв. и начислен ДДС – 240 лв., - фактура с № 1025/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 1 200 лв. и начислен ДДС – 240 лв. , - фактура с № 1026/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.06.2014 г. – изграждане на беседка за подслон на газови бутилки и беседка тип шатра в обект гр. С., с данъчна основа – 1000 лв. и начислен ДДС – 200 лв. , - фактура с № 1027/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.06.2014 г. – изграждане на беседка за подслон на газови бутилки и беседка тип шатра в обект гр. С., с данъчна основа – 600 лв. и начислен ДДС – 120 лв. Услугите отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. „*“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугата по гореописаните договори, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „* - А. Г.“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „* - А. Г.“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 109 636,64 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през 01.07.2014 г. - 11.07.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал Д. фиктивни фактури на П., в счетоводната й кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 06.2014 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка – св. П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 11.07.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 06.2014 г., като включила в дневника за покупки изброените погоре фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 4 000 лв. и начислен ДДC oбщo 800 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 06.2014 г., била в размер на 108 963,55 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 792,67 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа 4000 лв. и начислен ДДC oбщo 800 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 800 лв. Отново на 11.07.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. „Д.“ №1, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 06.2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 109 636,64 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 21 927,20 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, св. П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 108 963,55 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 792,67 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 104 963,55 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 20 992,67 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 104 963,55 лв. бил завишен със сумата от 4 000 лв. (104 963,55 + 4000 = 108 963,55 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 20 992,67 лв. бил завишен с 800 лв. (20 992,67 лв.+ 800 лв. = 21 792,67 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 134,53 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 934,53 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 800 лв. Същият ден - 11.07.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 06.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002486413/11.07.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 800 лв.

8. Данъчен период месец юли, 2014 г.

През данъчния период месец 07.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 154 316,50 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 30 863,12 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 07.2014 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.08.2014 г. - 13.08.2014 г., подс. Г. се сдобил с фактура с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. с № 1016/31.07.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 475 лв. и начислен ДДС – 295 лв. Услугите отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - * - А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. В приложените към фактурите с предмет транспортна услуга пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег.№ ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег. № •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН

17.220 с рег. № •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги съгласно представените документи са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове бил свид. Г. Г., който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от дата 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 30 863,12 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.08.2014 г. - 13.08.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал горепосочената фиктивна фактура на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 07.2014 г., без да и обясни, че фактурата не отразява реална стопанска операция, заедно с фактурите за реални доставки. Счетоводителката П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справкидекларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 13.08.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 07.2014 г., като включила в дневника за покупки горепосочената фактура с неполучена доставка, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 1 475 лв. и начислен ДДC oбщo 295 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, отразени в дневника за покупки за м. 07.2014 г., била в размер на 152 778,17 лв., с право на пълен данъчен кредит в размер на 30 555,62 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативна сделка, по които нямало реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на горепосочената мнима данъчна фактура, по която подсъдимият знаел, че няма реална доставки с данъчна основа 1 475 лв. и начислен ДДC oбщo 295 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 295 лв. Отново на 13.08.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 07.2014 г., справкадекларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 154316,50 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 30 863,12 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 152 778,17 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 30 555,62 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 151 303,17 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 30 260,62 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 151 303,17 лв. бил завишен със сумата от 1 457 лв. (151 303,17+ 1 467 =152 778,17 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 30 260,62 лв. бил завишен с 295 лв. (30 260,62 лв. + 295 лв. = 30 555,62 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, където бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 307,50 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 602,5 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 295 лв. Същият ден - 13.08.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 07.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002511923/13.08.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 295 лв.

9. Данъчен период месец август 2014 г.

През данъчния период месец 08.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 158 605,77 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 31 720,97 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 08.2014 г. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.09.2014 г. - 13.09.2014 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. – негова майка и с номера, както следва: - фактура с № 1029/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - фактура с № 1030/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1031/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1032/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1033/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1034/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 835 лв. и начислен ДДС – 167 лв. , - по фактура с № 1035/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 670 лв. и начислен ДДС – 334 лв., - по фактура с № 1036/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1037/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 734 лв. и начислен ДДС – 346,8 лв., - фактура с № 1038/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 1 060 лв. и начислен ДДС – 212 лв. , - фактура с № 1039/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 1 060 лв. и начислен ДДС – 212 лв., - фактура с № 1040/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 3 180 лв. и начислен ДДС – 636 лв., - фактура с № 1041/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 1 270 лв. и начислен ДДС – 254 лв., - фактура с № 1042/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 846,70 лв. и начислен ДДС – 169,34 лв. Както вече се посочи, услугите отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - * - А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г., нямала отношение и не била запозната с дейността му. В приложените към фактурите пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег. № ••••••••.

През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег. № •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег.№ •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги, съгласно представените документи са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове е Г. Г., който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от дата 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Дружество „* - А. Г.“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугата по договорите за извършване на строителни работи, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвал подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 31 720,97 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.09.2014 г. - 13.09.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. „Д.“ №1, подсъдимият предал горепосочените фиктивни фактури на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 08.2014 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Както вече се посочи, самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 13.09.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 08.2014 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 17 955,70 лв. и начислен ДДС общо 3 591,14 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 08.2014 г., била в размер на 155 600,89 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 31 120,17 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа 17 955,70 лв. и начислен ДДС общо 3 591,14 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 3 591,14 лв. Отново на 13.09.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 08. 2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 158 605,77 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 31 720,97 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, св. П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 155 600,89 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 31 120,17 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 137 645,19 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 27 529,03 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 137 645,19 лв. бил завишен със сумата от 17 955,70 лв. (137 645,19 + 17 955,70 = 155 600,89 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 27 529,03 лв. бил завишен с 3 591,14 лв. (27 529,03 лв.+ 3 591,14 лв. = 31 120,17 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 600,80 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер н а 4 191,94 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 3 591,14 лв. Същият ден - 13.09.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 08.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002534922/13.09.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 3 591,14 лв.

10. Данъчен период месец септември 2014 г.

През данъчния период месец 09.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 137 846,70 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 275 69,12 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 09.2014 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати, място и начин, през периода 01.10.2014 г. - 14.10.2014 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 1045/30.09.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 5 000 лв. и начислен ДДС – 1 000 лв. , - фактура с № 1046/30.09.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 18.09.2014 г. – бетониране на обособена площ и покриване на навес с ламарина в обект гр. С., с данъчна основа – 2 500 лв. и начислен ДДС – 500 лв. , - фактура с № 1048/30.09.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 18.09.2014 г. – бетониране на обособена площ и покриване на навес с ламарина в обект гр. С., с данъчна основа – 1 000 лв. и начислен ДДС – 200 лв. Услугите ,отразени във фактурите, не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. В приложените към фактурите пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег .№ ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег. № •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег. № •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги, съгласно представените документи, са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове е св. Г. Г., който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от дата 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Дружество „*“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална

обезпеченост за извършване на услугата по договорите за извършване на строително монтажни работи, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „* - А. Г.“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 27 569,12 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.10.2014 г. - 14.10.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал горепосочените фиктивни фактури на П., в счетоводната й кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 09.2014 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Както вече се посочи, самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 14.10.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м.09.2014 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 8 500 лв. и начислен ДДС общо 1 700 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 09.2014 г., била в размер на 134 530,44 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 906,10 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа в размер общо на 8 500 лв. и начислен ДДС общо 1 700 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 1 700 лв. Отново на 14.10.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 09.2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 137 846,70 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 27 569, 12 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 134 530,44 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 906,10 лв./графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 126 030,44 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 25 206,10 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 126 030,44 лв. бил завишен със сумата от 8 500 лв. (126 030,44 + 8 500 лв. = 134 530,44 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 25 206,10 лв. бил завишен с 3 591,14 лв. (25 206,10 лв. + 1 700 лв. = 26 906,10 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 663,02 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 363,02 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 1 700 лв . Същият ден - 14.10.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справкадекларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 09.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. №16002557864/14.10.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 1 700 лв.

11. Данъчен период месец октомври 2014 г.

През данъчния период месец 10.2014 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 151 517,35 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 30 303,36 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 10.2014 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.11.2014 г. - 13.11.2014 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 1053/17.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 842 лв. и начислен ДДС – 368,40 лв. , - фактура с № 1054/18.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2014 г. –бетониране на площадка в обект в с. Ч., с данъчна основа – 1 060 лв. и начислен ДДС – 212 лв. , - фактура с № 1055/20.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 2 415 лв. и начислен ДДС – 483лв. , - фактура с № 1126/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 167 лв. и начислен ДДС – 233,40 лв., - фактура с № 1127/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 170 лв. и начислен ДДС – 234 лв. , - фактура с № 1128/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 3 600 лв. и начислен ДДС – 720 лв. , - фактура с № 1123/24.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.10.2014 г. – подмяна на бордюри в обект в гр. П., с данъчна основа – 3 450 лв. и начислен ДДС – 690 лв., - фактура с № 1124/24.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2014 г. – бетониране на площадка в обект в с. Ч., с данъчна основа – 2120 лв. и начислен ДДС – 424 лв. , - фактура с № 1125/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, предмет услуга по договор от 01.10.2014 г. – подмяна на бордюри в обект в гр. П., с данъчна основа – 3 450 лв. и начислен ДДС – 690 лв. Услугите отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - * - А. Г.“ ЕООД на „••” ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала - А. А. Г., нямала отношение и не била запозната с дейността му. В приложените към фактурите пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег. № ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег.№ •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - * - А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег.№ •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги съгласно представените документи са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове е свид. Г. Г., който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от дата 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите, съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Дружество „*“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална

обезпеченост за извършване на услугата по договорите за извършване на строително монтажни работи, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 30 303,36 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.11.2014 г. - 13.11.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал горепосочените фиктивни фактури на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 10.2014 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 13.11.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м.10.2014 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 20 274 лв. и начислен ДДС общо 4 054,80 лв. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 10.2014 г., била в размер на 147 624,56 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 524,91 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа в размер общо на 20 274 лв. и начислен ДДС общо 4 054,80 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер oбщo на 4 054,80 лв. Отново на 13.11.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 10.2014 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 151517,35 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 30 303,36 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, св. П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 147 624,56 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 524,91 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 127 350,56 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 25 470,11 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 127 350,56 лв. бил завишен със сумата от 20 274 лв. (127 350,56 + 20 274 = 147 624,56 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 25 470,11 лв. бил завишен с 4 054,80 лв.. (25 470,11 лв.+ 4 054,80 лв. = на 29 524,91 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 778,45 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер н а 4 833,25 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 4 054,80 лв. Същият ден - 13.11.2014 г., счетоводителят П., подала така попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 10.2014 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх. № 16002577778/13.11.2014 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 4 054,80 лв.

12. Данъчен период месец януари, 2015 г.

През данъчния период месец 01.2015 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 52 245,22 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 10 448,98 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 01.2015 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода, през периода 01.02.2015 г. - 14.02.2015 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - *-А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. – майка на подсъдимия и с номера, както следва: - фактура с № 1191/31.01.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.01.2015 г. – доставяне на дървен материал и ламперия за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 3 000 лв. и начислен ДДС – 600 лв. , - фактура с № 1192/31.01.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, предмет услуга по договор от 01.01.2015 г. – доставяне на дървен материал и ламперия за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 3 000 лв. и начислен ДДС – 600 лв. Както вече се посочи, услугите отразени във фактурите не били реално извършени от „А. - * - А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г., нямала отношение и не била запозната с дейността му. „*“ ЕООД е нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугите и доставките по гореописаните договори, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 10 448,98 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода от 01.02.2015 г. - 14.02.2015 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал Д. фиктивни фактури на св. П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 01.2015 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Както вече се посочи, самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и продажби, както и справки-декларации в ТД на НАП - П., П. уведомявала подс. Г., за тяхното съдържание и за получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, ги сепозирала от името на „••“ ООД, пред органите на ТД на НАП - П., по електронен път, с универсален електронен подпис. Въз основа на данните съдържащи се в предоставените и от подсъдимия фактури, на 14.02.2015 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., технически изготвила на компютър аналитичните регистри – дневници покупки и продажби на „••“ ООД, за м. 01.2015 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури с неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо 6 000 лв. и начислен ДДС общо 1 200 лв. Данъчната основа на по всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит отразени в дневника за покупки за м. 01.2015 г., била в размер на 47 835,67 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 567,17 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа общо 6 000 лв. и начислен ДДС общо 1 200 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 1 200 лв. Отново на 14.02.2015 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 01.2015 г., справка-декларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 52 245,22 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 10 448,98 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, П.

вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 47835,67 лв./графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9567,17 лв./графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 41 835,67 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 8 367,17 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 41 835,67 лв. бил завишен със сумата от 6 000 лв. (41 835,67 + 6 000 = 47 835,67 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 8 367,17 лв. бил завишен с 1 200 лв. (8 367,17 лв.+ 1 200 лв. = 9 567,17 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 881,81 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 081,81 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 1 200 лв. Същият ден - 14.02.2015 г., счетоводителят П., подала така попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 01.2015 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх.

№16002649983/14.02.2015 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 1 200 лв.

13. Данъчен период месец юни 2015 г.

През данъчния период месец 06.2015 г. „••“ ООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 242 004,71 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 48 400,61 лв. Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимия на счетоводителя П., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справкадекларация по ЗДДС за м. 06.2015 г.. В изпълнение на намеренията си за избягване установяване и плащане на данъчни задължения – представляващи ДДС, на неустановени дати и място и начин, през периода 01.07.2015 г. - 14.07.2015 г., подс. Г. се сдобил с данъчни фактури с посочен получател „••“ ООД и доставчик „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с управител А. А. Г. и с номера, както следва: - фактура с № 1275/30.06.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г. за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 1350 лв. и начислен ДДС – 270 лв. , - фактура с № 1276/30.06.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г. за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 3270 лв. и начислен ДДС – 654лв. , - фактура с № 1277/30.06.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г. за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 5000 лв. и начислен ДДС – 1000 лв., - фактура с № 1278/30.06.2015 г., с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г., с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г. бетониране на площадка за изграждане на беседка в обект в с. В., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с данъчна основа – 2 040 лв. и начислен ДДС – 408 лв. , - фактура с № 1279/30.06.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г. бетониране на площадка за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 2 040 лв. и начислен ДДС – 408 лв., - фактура с № 1281/30.06.2015 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.06.2015 г. бетониране на площадка за изграждане на беседка в обект в с. В., с данъчна основа – 2 500 лв. и начислен ДДС – 500 лв. Услугите, отразени във фактурите не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител на това дружество, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. „*“ ЕООД нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугите и доставките по гореописаните договори, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не е извършило тази услуга. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период (разпитани в качеството на свидетели по делото), влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираната фактура. За да намали дължимия ДДС към фиска, който за този данъчен период бил в размер на 48 400,61 лв., получен от продажните фактури, освен издадените на „••“ ООД данъчни фактури за осъществени реални доставки/покупки, на неустановена дата, през периода 01.07.2015 г. - 14.07.2015 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, подсъдимият предал Д. фиктивни фактури на П., в счетоводната и кантора, за техническо отразяване в дневника за покупки за м. 06.2015 г., без да и обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции, заедно с фактурите за реални доставки. Самата счетоводителка П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от върху стоката) и доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (Доставка на услуга е всяко извършване на услуга) от „*“ ЕООД. С отразяването на Д. данъчни фактури, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки с данъчна основа общо на 16200 лв. и начислен ДДС общо 3 240 лв., подсъдимият целял да се приспадне неследващ се данъчен кредит в размер oбщo на 3 240 лв. Отново на 14.07.2015 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, счетоводителката П., изготвила на компютъра си, за данъчен период месец 06.2015 г., справкадекларация по ЗДДС, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 242 004,71 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 48 400,61 лв. /графа 20/, които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки – продажби на „••“ ООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, св. П. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 238 662,24 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 47 727,05 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 222 462,24 лв. и действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 44 487,05 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 222 462,24 лв. бил завишен със сумата от 16 200 лв. (222 462,24 + 16 200 = 238 662,24 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 44 487,05 лв. бил завишен с 3 240 лв. (44 487,05 лв.+ 3 240 лв. = 47 727,05 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 673,56 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 913,56 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата ДДС за периода, занижавайки го с 3 240 лв. Същият ден - 14.07.2015 г., счетоводителят П., подала така попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. 06.2015 г., по електронен път, чрез универсален електронен подпис, от името на „••“ ООД, пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с вх.

№16002767909/14.07.2015 г., като по този начин и въз основа на декларираните неверни данни, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за дружеството в размер на 3 240 лв.

14. Корпоративен данък за 2013 г.

През 2013 г. в счетоводните сметки на „••“ ООД неоснователно са били отразени извършени разходи по фактури с издател * – А. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••, по които не са били налице реално осъществени доставки на стоки и услуги, съответно не е осъществен плащане, с обща стойност на 76 227, 60 лв., както следва: - фактура с № 990/30.04.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 5 000 лв. и начислен ДДС –1 000 лв. - фактура с № 661/30.05.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 18 027.60 лв. и начислен ДДС – 3 605.52 лв. - фактура с № 843/30.07.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет услуга по договор от 02.06.2013 г. за пълно почистване на района, боядисване на бордюри, маркировка и обозначение, почистване на кало и масло уловители, отстраняване на теч на тръбопроводните системи, с данъчна основа – 5 000 лв. и начислен ДДС – 1 000 лв. - фактура с № 850/31.08.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 15 000 лв. и начислен ДДС – 3 000 лв. и - фактура с № 662/30.08.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с предмет услуга по договор от 11.08.2013 г. за извършване на рекламни дейности и поставяне на тотем, с данъчна основа – 2 000 лв. и начислен ДДС – 400 лв. - фактура с № 695/05.10.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2013 г. за почистване и изрязване на ненужни тръби от инсталацията, извършване на изкопни работи по отстраняване на тръбите, с жива сила, с данъчна основа – 9 000 лв. и начислен ДДС – 1 800 лв., - фактура с № 696/31.10.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 16.10.2013 г., за извършване на ремонт на газова помпа, с данъчна основа – 2 100 лв. и начислен ДДС – 420 лв., - фактура с № 673/31.10.2013 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2013 г., за извършване на изкопни работи – темел за изграждане на ограда /съществуваща/ и събаряне на старата ограда, събирането и извозването и, с данъчна основа – 7 000 лв. и начислен ДДС – 1 400 лв., -фактура с № 700/30.11.2013 г., с предмет продажба на винкел и покривна ламарина за подготовка и построяване на навес върху газова колонка, като преди това бъде съборена старата и корозирала част на съществуващия навес по договор от 16.11.2013 г., с посочен издател „*“ ЕООД, с ЕИК ••••, с данъчна основа – 13 100 лв. и начислен ДДС – 2 620 лв. Всички доставки на услуги и стоки, отразени в гореописаните фактури, не са били реално извършени от „А. - * - А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител и на „А. - * - А. Г.“ ЕООД, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. Относно отразените транспортни услуги: В приложените към фактурите пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег. № ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег.№ •••••••• с „Б.“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег. № •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги съгласно представените документи са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове е свид. Г. Г., който е бил назначен на трудов договор в „* - А. Г.“ ЕООД едва на 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се

индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Относно другите отразени доставки: „*“ ЕООД е нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугите и доставките по гореописаните фактури, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не ги е извършило. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства да „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители и предходни доставчици. В служебните задължения служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираните фактури.

Независимо, че в данъчните периоди месеците 04, 05 и 07.2013 г., управител на „••“ ООД е била А. П. А., подс. А. Г. Г. е участвал активно в дейността на дружеството и е бил наясно, че и осчетоводените през тези месеци фактури, издадени от ,,*“ ЕООД не отразяват реални стопански операции, съответно и те са били неоснователно отразени като разход. С осчетоводяването на гореизброените фактури на обща стойност 76 227,60 лв., подсъдимият увеличил неправомерно размера на разходите на дружеството „••“ ООД от 976 240,49 лв. на 1 052 468, 09 лв. Това довело автоматично до минимализиране на размера на приходите, като били декларирани приходи в размер на 1 054 673,36 лв., при действително установени 1 130 900,96 лв. ( 1054673,36 лв. + 76 227,60 лв.) и на положителният финансов резултат - счетоводна печалба на „••“ ООД за 2013 г., който реално бил в размер на 78 602,26 лв., от които 2 205,27 лв. (декларирани в част VI, т. 3.1 на декларацията) + 76 227,60 лв. (общата стойност на данъчните основи на неоснователно осчетоводените фактури) + 169,39 лв. (разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви – декларирани в част VI, раздел „Преобразуване на финансовия резултат“, т. 18). Съгласно чл. 26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: -т.2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; -т.3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели; - т.6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Съгласно чл. 22 и чл. 26, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 10 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели отчетените по тези фактури разходи в размер на 76 227,60 лв. и разходите от 169,39 лв. за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви – декларирани в част VI, раздел „Преобразуване на финансовия резултат“, т. 18, или общо 76 396,99 лв., с която сума се увеличава установеният финансов резултат на дружеството за 2013 г. Освен в увеличение, годишният финансов резултат на дружеството за 2013 г., се преобразува и в намаление, защото дружеството е отчело загуба от предходна година и в годината, в която отчита печалбата същата се намалява с размера на загубата за предходната година установена от счетоводната експертиза или с 3 128, 22 лв. След счетоводно преобразуване, реалният годишен финансов резултат - данъчна печалба за 2013 г. е била в размер на 75 474, 04 лв. (2 205,27 лв. + 76 396,99 – 3 128,22 = 75 474,04 лв.), а дължимият корпоративен данък е в размер на 7 547, 41 лв.

На 27.03.2014 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, на компютъра си, счетоводителката П., изготвила годишна данъчна декларация с вх. № 1600И0173625/27.03.2014 г. по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. на „••“ ООД, която съгласувала с подс. Г. и след като липсвали корекции от негова страна, я подала по електронен път в ТД на НАП- гр. П., чрез своя електронен подпис, с отразяване на следните данни: - общо приходи /част VI, т. 1/ в размер на 105 4673,36 лв.; - общо разходи /част VI, т. 2/ в размер на 1 052 468,09 лв.; - счетоводна печалба /част VI, т. 3.1/ в размер на 2 205,27; - разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви /част VI, раздел „Преобразуване на финансовия резултат“, т. 18 /- 169,39 лв.; - данъчен финансов резултат – печалба /част VI, т.9.1/ - 0.00 лв.; - данъчен финансов резултат – загуба /част VI, т.9.2/ - 0.00 лв. - полагащ се корпоративен данък за 2013 г. /част VI, т.11 – 10 %/ 0.00 лв.; В същата декларация, посредством счетоводителя П., подс. Г. е потвърдил неистина, тъй като е декларирал в част VI, т. 2 общо разходи в размер на 1 052 468, 09 лв., при действително установени такива в по-малък размер от 976 240,49 лв. /след приспадане на общата стойност на данъчните основи на фактурите, за които е установена липса на реални доставки 1 052 468, 09 лв. - 76 227,60 лв. = 976 240,49 лв./. По този начин автоматично бил променен счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, т. 9.1 е декларирал данъчна печалба от 0.00 лв., a в част VI, т. 11 годишен корпоративен данък от 0,00 лв., при действително установения вследствие на изключване на разходите по всички гореописани симулативни фактури, с неполучени доставки през 2013 г. и извършено данъчно преобразуване на годишния финансов резултат в данъчната декларация за 2013 г., положителен финансов резултат в размер на 75 474,04 лв. и дължим годишен корпоративен данък в размер на 7 547,41 лв. По описания по-горе начин подс. Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „••“ ООД в големи размери – 7 547,41 лв., дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г.

15. Корпоративен данък за 2014 г.

През 2014 г. в счетоводните сметки на „••“ ООД неоснователно са били отразени извършени разходи по фактури с издател * – А. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••, по които не са били налице реално осъществени доставки на стоки и услуги на обща стойност 88 184.70 лв., както следва: - по фактура с № 760/31.01.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 05.01.2014 г. – извършване на ремонт на покрив в обект в гр. П., с данъчна основа – 4 800 лв. и начислен ДДС – 960 лв. - по фактура с № 761/30.04.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, данъчна основа – 4860 лв. и начислен ДДС – 972 лв., - по фактура с № 762/30.04.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.04.2014 г. – боядисване на покрив на обект в гр. П., с данъчна основа – 5 400 лв. и начислен ДДС – 1 080 лв. , - по фактура с № 763/30.04.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 09.04.2014 г. – закупуване на бетонни тухли за изграждане на ограда на обект в гр. П. с данъчна основа – 6 000 лв. и начислен ДДС – 1 200 лв. , - по фактура с № 991/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 30.05.2014 г. – наливане на бетон и довършване на ограда на газстанция в гр. П.. с данъчна основа – 2 260 лв. и начислен ДДС – 452 лв., - по фактура с № 992/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 3300лв. и начислен ДДС – 660 лв. , - по фактура с № 994/31.05.2014 г., посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 3 960 лв. и начислен ДДС – 660 лв., - по фактура с № 995/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 2 700 лв. и начислен ДДС – 540 лв., - по фактура с № 996/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.05.2014 г. – изграждане на ограда на газ-станция в гр. П., с данъчна основа – 2700 лв. и начислен ДДС – 540 лв. - по фактура с № 1024/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 1200 лв. и начислен ДДС – 240 лв., - по фактура с № 1025/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 1200 лв. и начислен ДДС – 240 лв. , - по фактура с № 1026/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.06.2014 г. – изграждане на беседка за подслон на газови бутилки и беседка тип шатра в обект гр. С., с данъчна основа – 1000 лв. и начислен ДДС – 200 лв. , - по фактура с № 1027/30.06.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.06.2014 г. – изграждане на беседка за подслон на газови бутилки и беседка тип шатра в обект гр. С., с данъчна основа – 600 лв. и начислен ДДС – 120 лв. - по фактура с № 1016/31.07.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 475 лв. и начислен ДДС – 295 лв. - по фактура с № 1029/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1030/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1031/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1032/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1033/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1034/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 835 лв. и начислен ДДС – 167 лв. , - по фактура с № 1035/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1670 лв. и начислен ДДС – 334 лв. , - по фактура с № 1036/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 050 лв. и начислен ДДС – 210 лв. , - по фактура с № 1037/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1 734 лв. и начислен ДДС – 346,8 лв., - по фактура с № 1038/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С., с данъчна основа – 1060 лв. и начислен ДДС – 212 лв. , - по фактура с № 1039/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 1060 лв. и начислен ДДС – 212 лв., - по фактура с № 1040/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 3180 лв. и начислен ДДС – 636 лв., - по фактура с № 1041/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 1270 лв. и начислен ДДС – 254 лв., - по фактура с № 1042/31.08.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 15.06.2014 г. – подготовка и бетониране на две площадки за издигане на две беседки в обект гр. С.,с данъчна основа – 846,70 лв. и начислен ДДС – 169,34 лв. - по фактура с № 1045/30.09.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 5000 лв. и начислен ДДС – 1000 лв. , - по фактура с № 1046/30.09.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 18.09.2014 г. –бетониране на обособена площ и покриване на навес с ламарина в обект гр. С., с данъчна основа – 2500 лв. и начислен ДДС – 500лв. , - по фактура с № 1048/30.09.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 18.09.2014 г. –бетониране на обособена площ и покриване на навес с ламарина в обект гр. С., с данъчна основа – 1000 лв. и начислен ДДС – 200 лв. - по фактура с № 1053/17.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1842 лв. и начислен ДДС – 368,40 лв. , - по фактура с № 1054/18.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2014 г. – бетониране на площадка в обект в с. Ч., с данъчна основа – 1060 лв. и начислен ДДС – 212 лв. , - по фактура с № 1055/20.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 2415 лв. и начислен ДДС – 483лв. , - по фактура с № 1126/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1167 лв. и начислен ДДС – 233,40 лв. , - по фактура с № 1127/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 1170 лв. и начислен ДДС – 234 лв. , - по фактура с № 1128/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет транспортна услуга, с данъчна основа – 3600 лв. и начислен ДДС – 720 лв. , - по фактура с № 1123/24.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 01.10.2014 г. – подмяна на бордюри в обект в гр. П., с данъчна основа – 3450 лв. и начислен ДДС – 690 лв., - по фактура с № 1124/24.10.2014 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с предмет услуга по договор от 10.10.2014 г. –бетониране на площадка в обект в с. Ч., с данъчна основа – 2120 лв. и начислен ДДС – 424 лв. , - по фактура с № 1125/31.10.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, предмет услуга по договор от 01.10.2014 г. – подмяна на бордюри в обект в гр. П., с данъчна основа – 3 450 лв. и начислен ДДС – 690 лв. Всички доставки на услугите и стоки, отразени във Д. фактури не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител и на „А. - * - А. Г.“ ЕООД, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала - свид. А. А. Г. – негова майка, нямала отношение и не била запозната с дейността му. Относно отразените транспортни услуги: В приложените към фактурите пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег.№ ••••••••. През 2013 г. и 2014 г., „С. Т. С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• нямало сключени договори за отдаване под наем на автомобил МАН с рег.№ •••••••• с „••“ ООД и „А. - *- А. Г.“ ЕООД, липсват фактури, документиращи отдаването под наем на посоченото МПС и плащане на наемни услуги. Специален автомобил МАН 17.220 с рег. № •••••••• е станал собственост на „С. Т. С.“ ЕООД едва на 04.12.2014 г., а фактурираните транспортни услуги съгласно представените документи са преди тази дата. Вписан като водач в представените пътни листове е свид. Г. Г. – баща на подсъдимия, който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от дата 05.03.2015 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ или след периода на издаване на фактурите за транспортни услуги. Преди това, в периода 07.06.2013 г. – 10.03.2014 г. е бил назначен на трудов договор в „••“ ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Свид. Г. нямал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, същият не е управлявал автомобил превозващ горива. Във всички товарителници, вписан като изпращач е „••“ ООД, а получатели са различни физически лица с посочени две имена, които не могат да се индивидуализират, превозван товар – дизелово гориво, а всички фактури за продажба на гориво, издадени от „••“ ООД са с получатели фирми. Налице са несъответствия между периода на издаване на фактурите и периода на документиране на услугите съгласно пътните листове и товарителници, като дори за част от тях фактурите са издадени през 2014 г., с приложени съпътстващи документи от 2013 г. Относно другите отразени доставки: „*“ ЕООД е нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугите и доставките по гореописаните фактури, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не ги е извършило. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства да „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители и предходни доставчици. В служебните задължения на служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••“ ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираните фактури. Отделно от това по сметка „602 - Разходи за външни услуги“ на „Б.“ ООД, през 2014 г., били осчетоводени и други фактури издадени от „* – А. Г.“ ЕООД с данъчна основа 36 763 лв. и ДДС – 7 352,60 лв., по които също нямало доставка на стоки и услуги, с посочен доставчик, номера, дата, основание, данъчна основа и ДДС, както следва: - фактура с № 790/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание - услуги, с данъчна основа – 2 260 лв. и начислен ДДС – 452 лв. - фактура с № 791/31.05.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание - услуги, с данъчна основа – 2260 лв. и начислен ДДС – 452 лв. - фактура с № 1132/20.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 600 лв. и начислен ДДС – 120 лв. - фактура с № 1133/25.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 1000 лв. и начислен ДДС – 200 лв. - фактура с № 1134/25.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 900 лв. и начислен ДДС – 180 лв. - фактура с № 1135/26.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1136/26.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1137/26.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1138/29.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1139/29.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 715 лв. и начислен ДДС – 143 лв. - фактура с № 1121/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършен ремонт дограма, с данъчна основа – 835 лв. и начислен ДДС – 167 лв. - фактура с № 1122/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършен ремонт дограма, с данъчна основа – 1649 лв. и начислен ДДС – 329,8 лв. - фактура с № 1140/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 720 лв. и начислен ДДС – 144 лв. - фактура с № 1141/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 750 лв. и начислен ДДС – 150 лв. - фактура с № 1142/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – транспорт бетон, с данъчна основа – 1200 лв. и начислен ДДС – 240 лв. - фактура с № 1144/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1145/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1146/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1147/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1148/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1149/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1150/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1151/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1152/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 667 лв. и начислен ДДС – 133,4 лв. - фактура с № 1153/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга бетониране, с данъчна основа – 776 лв. и начислен ДДС – 155,2 лв. - фактура с № 1154/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършена услуга с кран, с данъчна основа – 2917 лв. и начислен ДДС – 583,4 лв. - фактура с № 1156/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1157/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1158/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1159/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1160/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1161/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1162/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1163/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1164/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1165/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1166/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1167/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. - фактура с № 1168/30.11.2014 г., с посочен издател „А. - *- А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с основание – извършени изкопни дейности, с данъчна основа – 834 лв. и начислен ДДС – 166,8 лв. Всички доставки на услуги и стоки, отразени във Д. фактури не са били реално извършени от „А. - *-А. Г.“ЕООД на „••“ ООД. Подсъдимият бил фактически управител и на „А.-А. Г.“ ЕООД, а вписаният управител и едноличен собственик на капитала А. А. Г. – майка на подсъдимия, нямала отношение и не била запозната с дейността на дружеството. „*“ ЕООД е нямало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугите и доставките по гореописаните фактури, съответно дружеството посочено като доставчик на тези услуги не ги е извършило. „*“ ЕООД е имало за основа дейност товарен автомобилен транспорт, която се различава коренно от тази във фактурираните услуги. Длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани именно с тази дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция. Липсват доказателства да „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители и предходни доставчици. В служебните задължения на служителите във бензиностанциите стопанисвани от „••“ ООД в процесния период влизали и поддръжката на терена около бензиностанцията, косене на тревата, боядисване на колонките на бензиностанцията, поддръжка на сградите. Обектите на „••” ООД никога не били посещавани от външни работници, които да извършват подобни дейности или строително монтажни работи на отразените в инкриминираните фактури.

За осчетоводените разходи за външни услуги процесната фирма не притежава първични счетоводни документи, а издател „А. - * А. Г.“ ЕООД не е осчетоводил тези фактури и те не са били включени в дневника му за продажби. „Б.“ ООД не е получило услуги по тези фактури, поради което на основание чл. 22 и чл. 26, т. 2 и т. 6 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО нещото лице е направило извод, че не следва да се признават отчетените по тези фактури разходи за 2014 г. в размер н 36 763 лева, с които следва да се увеличи счетоводни финансов резултата на ревизираното лице за 2014 г. с посочената сума.

В последствие, едва през 2016 г., фактурите са били сторнирани, като са включени в дневника на покупки на „••“ ООД със знак „минус“ в СД по ЗДДС за м. 01.2016 г. Тези всички фактури са били сторнирани като включени в дневника на покупки на „••“ ООД със знак минус в СД по ЗДДС за месец януари 2016 г., което означава, че в годината на осчетоводяването им през 2014 г. са отчетени като разход и влияят на финансовия резултат за текущата година - 2014 г. Непризнаването на правото на данъчен кредит води до непризнаването им и на съответните им данъчни основи за разходи и следва да се увеличи финансовия резултат с тях през 2014 г.

Това, обаче, не променя финансовия резултат в годината на осчетоводяването им - 2014 г., когато са били отчетени като разход и са повлияли на финансовия резултат за текущата година - 2014 г. Така на основание чл. 22 и чл. 26, т. 2 и т. 6 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, не следва да се признават отчетените по тези фактури разходи за 2014 г. в размер на 36 763 лв., с която сума следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството. С осчетоводяването на гореизброените фактури на обща стойност 124 947.70 лв., подсъдимият увеличил неправомерно размера на разходите на дружеството от 1 208 308,48 лв. на 1 333 256,18 лв. (1 208 308,48 + 124 947.70 лв.), при действително установени такива в по-малък размер от установени такива в по-малък размер на (1 333 256,18 лв. - 124 947.70 лв.) Това довело автоматично до минимализиране на размера на приходите, като били декларирани приходи в размер на 1 336 180,77 лв., при действително установени 1 461 128,47 лв. (1 336 180,77 лв. - 124 947.70 лв.) и на положителният финансов резултат - счетоводна печалба на „Брент Ойл -1“ ООД за 2014 г., който реално бил в размер на 127 872,29 лв. от които 2 924,59 (декларирани в част VI, т. 3.1 на декларацията) + 124 947,70 (общата стойност на данъчните основи на неоснователно осчетоводените фактури). Съгласно чл. 26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: - т.2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; - т.3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели. Съгласно чл. 22 и чл. 26, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 10 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели отчетените по тези фактури разходи в размер на 124 947,70 лв., с която сума се увеличава установеният финансов резултат на дружеството за 2014 г. След счетоводно преобразуване, реалният годишният финансов резултат - данъчна печалба за 2014 г. е била в размер на 127 872,29 лв., от които 2 924,59 (декларирани в част VI, т. 3.1 на декларацията) + 124 947,70 (общата стойност на данъчните основи на неоснователно осчетоводените фактури), а дължимият корпоративен данък е в размер на 12 787.22 лв.

На 30.03.2015 г., в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *, в счетоводната си кантора, на своя компютър, счетоводителката П., изготвила годишна данъчна декларация с вх.№ 1600И0244559/30.03.2015 г. по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на „••“ ООД, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. на „••“ ООД, която съгласувала с подс. Г. и подала по електронен път в ТД на НАП- гр. П., чрез своя електронен подпис, със следните данни: - общо приходи /част V, т. 1/ в размер на 1 336 189,77 лв. - общо разходи /част V, т. 2/ в размер на 1 333 256,18 лв. - счетоводна печалба / част V, т. 3.1 / в размер на 2 924,59 лв. - данъчен финансов резултат – печалба /част V, т.9.1/ в размер на 2 171,03 лв. - данъчен финансов резултат – загуба /част V, т.9.2/ - 0.00 лв. - полагащ се корпоративен данък за 2014 г. /част V, т.11 – 10 %/ 217,10 лв. В същата декларация, посредством счетоводителя П., подс. Г. е потвърдил неистина, като е декларирал в част V, т. 2 е декларирал общо разходи в размер на 1 333 256,18 лв., при действително установени такива в по-малък размер от установени такива в по-малък размер на 1 208 308,48 лв. (1 333 256,18 лв. - 124 947.70 лв. = 1 208 308,48 лв.) /след приспадане на общата стойност на данъчните основи на фактурите, за които е установена липса на реални доставки/. По този начин автоматично бил променен счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в част V, т. 9.1 данъчна печалба от 2 171,03 лв., а в част V, т. 11 годишен корпоративен данък от 217,10 лв., при действително установения вследствие на изключване на разходите по всички фактури с неполучени доставки през 2014 г., положителен финансов резултат в размер на 127 872,29 лв. и общ годишен корпоративен данък в размер на 12 787,22 лв. По този начин подс. Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 12 787,22 лв. дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. По този начин, през периода 12.09.2013 г. – 14.07.2015 г., в гр. П., обл. П. и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6, при посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., подсъдимият Г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество, в особено големи размери 51 702, 47 лв., от които данък върху добавената стойност /ДДС/ по ЗДДС общо в размер на 31 584, 94 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. и 2014 г., общо в размер на 20 117,53 лв., като: - в гр.П., обл. П., чрез счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., при водене на счетоводството на дружеството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „••“ ООД гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; - в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., при представяне на информация пред органите по приходите – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., е използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „••“ ООД гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, подадени по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; - в гр.Пловдив, пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., е потвърдил неистина в подадени по електронен път, с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., справки-декларации по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС и чл. 116 ал. 1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - П.; - в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 31 584,94 лв. - в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., е потвърдил неистина в подадени по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. и 2014 г..

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001615008015-020- 001/30.09.2015 г. изменена със Заповеди № Р-16001615008015-020- 002/29.12.2015 г., № Р-16001615008015-020-003/16.02.2016 г. и № Р16001615008015-020-004/02.03.2016 г. на ТД на НАП – Пловдив е била възложена ревизия на „••“ ООД, обхващаща задължения по ДДС за периода 27.08.2012-30.06.2015 год. и корпоративен данък за 2013 и 2014 год. Извършена била ревизия на дружеството от ревизиращ екип в състав свидетелите П. А. и К. Н., приключила с издаването на Ревизионен доклад № Р-16001615008015-092-001 от 18.03.2016 год. и Ревизионен акт № Р- 16001615008015-092-001 от 31.05.2016 год. на ТД на НАП - П.. С РА са били установени задължения за ревизираното дружество от ДДС в общ размер на 50 279,68 лв. и корпоративен данък в размер 20 679,78 лв. В обхвата на ревизията са попаднали и описаните в пункт 1–13 доставки, осчетоводени от ревизираното лице, при които са констатирани нарушения на данъчното законодателство във връзка със ЗДДС и укрити данъци по същия закон, които са предмет на настоящото наказателно производство. В хода на ревизията е било установено, че няма реално извършени доставки по процесните фактури, издадени от „* – А. Г.“ ЕООД, поради което „••“ ООД е ползвало неправомерно данъчен кредит по тях. На 02.03.2016 г., малко преди приключване на ревизията и изготвянето на ревизионния доклад, по партидата на „••“ ООД в търговския регистър било вписано прехвърляне на дружествения дял на дружеството от подс. Г. на „Г.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала П. П. Б..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

В съответствие с материалите по делото първият съд е възприел така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на проведеното съдебното следствие доказателства, вкл. разпити на свидетели, като материалите по делото са били обсъдени заедно и по отделно и преценено тяхното съответствие с представените в хода на данъчната ревизия документи и приложените справки. Настоящата инстанция споделя изводите на окръжния съд, че не се установява да са налице реално извършени доставки на услуги по всяка от описаните по-горе фактури. Процесното дружеството „••“ ООД, управлявано от подсъдимия, действително е осъществявало дейност по търговия с горива, но не се явява получател на услугите по инкриминираните фактури, издадени от „А. - *-А. Г.“ ЕООД по нает специализиран транспорт и работещи по трудов договор лица със специална правоспособност за превоз на опасни товари, които да са управлявали специално МПС, с което да са били извършени претендираните доставки на гориво до обекти, стопанисвани от търговеца и други лица, точно от посоченото свързано лице-търговец, което е било собственост и на майката на подсъдимия, при все да е очевидно, че за да работят посочените търговски обектни – бензиностанции, обективно да е било необходимо гориво. Не се установява и претендираните доставки на услуги по СМР в стопанисваните от търговеца бензиностанции да са били осъществени от издателя на друга група от инкриминираните фактури, а именно отново от свързания търговец ЕООД, на който подсъдимият се е явявал и фактически управител.

Въззивният съд приема, че при разглеждане на делото Окръжният съд е спазил стриктно процесуалния ред и не са били допуснати съществени процесуални нарушения в подготвителната фаза на процеса и в хода на съдебното производство при събирането и оценката на доказателствата.

За да установи изложената фактическа обстановка окръжният съд е събрал множество доказателства. Основните фактически констатации на първата инстанция са били правилно установени, като в мотивите към присъдата си окръжният съд е отразил коректно какви факти са приети за установени и какви изводи е направил въз основа на тях. Фактическите констатации на първия съд, са били правилно установени, изведени при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като не са налице логически грешки при оценката на събрания доказателствен материал. Във връзка с анализа на свидетелските показания първият съд подробно е посочил защо ги възприема за фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Обсъдил е и изготвените експертизи защо намира, че същите са ясни, точни и обективни. Взел е отношение и във връзка със събраните в хода на съдебното следствие пред него доказателства по настояване на защитата, като доводите в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция. Настоящата инстанция е извършила известни допълнения към казаното от първия съд, доколкото е налице непрецизност във връзка с включените чрез прочитането им от досъдебното производство показания на свидетели, което не променя крайните изводи за възприетата от окръжния съд фактическа обстановка.

Правилно, при доказателствения си анализ, първият съд е съобразил обстоятелството, че основният принцип, доказващ облагаема по ДДС доставката, е действително да има извършена сделка по ЗДДС. Покупката трябва да е по ЗДДС, придружена от фактури със съответните реални стопански операции, което в процесния случай не е налице с посочения погоре търговец и „доставчик“, на който подсъдимият се е явявал и фактически управител във връзка с описаните по-горе фиктивни фактури. Предвид дадените свидетелски показания и липсата на съответни съпътстващи доставките на услуги документи, както и поради несъответствията в представените такива, включително превозни, не е бил установен реализиран реален търговски оборот на услуги, още по-малко на действително поети задължения от „доставчика“ в лицето на фирмата на майката на подсъдимия, управлявана фактически от него. Действително от формална гледна точка фактурите отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, но предвид показанията на разпитаните от първия съд свидетели и анализа на съпътстващата документация, същите са порочни. В случая фактурите изхождат от дружество - „доставчик“ („А. - *- А. Г.“ ЕООД), което се явява свързано лице с процесната фирма „••“ ООД, управлявана също от подсъдимия, но с пълномощно. Подс. Г. е бил осъден за всички отделни деяния в продължаваната дейност за избегнат за установяване и плащане ДДС и ЗКПО на посоченото ООД. Този извод е бил изведен най-общо в следствие на това, че дружеството - „доставчик“ на посочените „стоки“ и „услуги“ на ревизираното процесно дружество „••“ ООД е било с фактически управител подсъдимия и не е имало никакъв кадрови, технически и материален ресурс да осъществи „продажбите“ на услугите, които са били фактурирани за съответните данъчни периоди без да на в действителност налице извършени стопански операции от коментираните търговци.

С основание заключението на вещото лице от назначената счетоводна експертиза и допълнителна такава, са били възприети с доверие. Същите са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответната област. Освен това, за посочената липса на реално извършени доставки по представените фактури, кореспондират и с останалите доказателства, събрани по делото п посочения от окръжния съд смисъл. Вещото лице обстойно и задълбочено е проверило събрaните на съответния етап по делото материали – включително и РА на ТД на НАП - гр. П., протоколите от насрещни проверки и протоколите от разпити на свидетели и останалата съпътстваща данъчна документация.

За да установи изложената фактическа обстановка решаващият съд е събрал множество доказателства, като предвид изминалия период от време, е включил чрез прочитането им от досъдебното производство показанията на част от свидетелите, поради липсата на спомен. Това се отнася до преобладаващата част на работилите по трудово правоотношение към някой от посочените вече по-горе две фирми – ООД и ЕООД, явяващи се свързани лица. Пред първия съд свидетелите са потвърдили заявеното на подготвителната фаза, като посоченото от тях тогава съответства и на останалите писмени материали по делото, представени в хода на данъчните ревизии, представляващи справки за наетите лица и документация от направление „Труд и работна заплата“ на двете търговски дружества. Всъщност инстанцията е пропуснала да коментира това обстоятелство (относно частичното прочитане на показанията на част от свидетелите за времевия период, през който са работили за търговците), но реално в хода на съдебното следствие е приобщила показанията им по надлежния ред за посочените обстоятелства. Същевременно инстанцията е посочила в общ план, че показанията им се кредитират, но е допуснала непрецизност изрично да коментира, че това се отнася и до визираните сегменти от заявеното от част от свидетелите, включено чрез прочитането им от досъдебното производство. По отношение на някои от пунктовете, по които показанията на някои от свидетелите са били четени (поради възникнали противоречия), също така може да се каже, че по-скоро не става въпрос за възникнали съществени противоречия, а по-скоро за разминавания поради изминалия времеви период. Това обяснява и подхода на първия съд да не коментира изрично тези позиции, доколкото става въпрос по-скоро за непоследователност поради изтеклия значителен период от време, с което според настоящия съд, следва да се възприеме казаното на подготвителната фаза, както като по-близко до събитията, така и поради потвърждаването му пред първия съд в преобладаващата част от случаите. Разбира се, това ще бъде изрично коментирано от въззивния съд и допълнително в изложението. В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че на цялостно кредитиране подлежат показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие на окръжния съд свидетели, като настоящата инстанция прецизира, че това се отнася и до включването чрез прочитане на определени сегменти от показанията им от подготвителната фаза, което е било сторено поради липса на спомен, като въззивната инстанция изрично отбелязва и това, както следва: от показанията на свидетелите К. Г. Н. (л. 182 – 185 от делото на ОС), П. И. А. (л.185 – 186 от делото на ОС), Г. Н. П. (л. 186 – 188 от делото на ОС), Г. Л. С. (л. 188 – 189 от делото на ОС, както и л. 138, том 2 от досъд. пр. за времето, през което е работил), Й. Г. К. (189 – 191 от делото на ОС, както и л. 127, том 2 от досъд. пр. за периода, в който е работил, както и за името на бензиностанцията, на която са зареждали камионите „••“). Що се отнася до противоречията за това какво е правил Г. Г. във фирмата, какво е правила А. Г. и от кого е получавал заплатата си Й. К. и извършвани ли са били СМР, същият е казал пред първия съд, че А. Г. била правила ремонти, докато на ДП няма заявление в подобна насока. Доколкото обстоятелството, че А. Г. в действителност е правила ремонти, съобразно представените договори и ползвани от подсъдимия фактури, се опровергава от останалата доказателствена маса, за което ще стане въпрос и по-късно, не се възприема от настоящата инстанция декларативното заявление на този свидетел пред първия съд, че това е било така. Що се отнася до възникналото разминаване по отношение на активността на А. Г. във фирмата, свидетелят К. е потвърдил казаното от него на досъдебното производство, че А. Г. я е виждал може би веднъж, като трудовото му възнаграждение му е плащал подсъдимият. Пред първия съд този свидетел е съобщил още и това, че бащата на подсъдимия само е придвижвал цистерната в гаража и не е правил курсове с нея, което реално не влиза в противоречие със заявеното от свидетеля на подготвителната фаза, че бащата на подсъдимия е карал като него животновоз, че цистерна МАН е седяла в техния гараж, но не е виждал Г. – бащата на подсъдимия да я е управлява, тъй като, за да управляваш подобно превозно средство, трябва да имаш документ за управление на взривоопасни вещества, като е виждал да я управлява „едно момче“. Споделеното от свидетеля на подготвителната фаза следва да бъде изцяло възприето като съобщено поблизо до събитията, потвърдено от самия свидетел пред първия съд и кореспондиращо с останалите материали по делото. Това се отнася и до съобщеното от К., че не знае цистерната да е транспортирала горива и изобщо С . (подсъдимият) да е търгувал с горива. За изясняване на фактическата обстановка по делото от значение са и показанията на свидетелите Д. Г. И. (191 – 192 от делото на ОС, както л. 141, том 2 от досъд. за периода, в който е работил), П. П. Б. (л. 235 – 236 от делото на ОС), К. Ц. Д. (л. 236 от делото на ОС), А. А. К. (л. 236 – 237 от делото на ОС), Р. С. Р. (л.237 – 238 от делото на ОС), Т. Б. Б. (л. 238 – 239 от делото на ОС), Н. Й. П. (л. 239 – 240 от делото на ОС), П. Д. И. (л. 240 – 241 от делото на ОС), Х. Д. Я. (л. 241 – 242 от делото на ОС), М. Д. П. (л. 242 от делото на ОС), Д. И. В. (л. 242 – 243 от делото на ОС), А. П. А. (л. 243 от делото на ОС), Й. В. И. (л. 244 от делото на ОС), Е. П. П. (л. 244 – 245 от делото на ОС), М. Г. Ж. (л. 245 – 246 от делото на ОС), Н. Т. А. (л. 246 от делото на ОС), Б. Ю. Ю. (л. 246 от делото на ОС), П. Х. П. (л. 280 – 281 от делото на ОС), Б. М. Ш. (л. 281 от делото на ОС), Д. Д. Т. (л. 281 – 282 от делото на ОС), Г. Д. М. (л. 328 – 329 от делото на ОС), Й. А. М. (л. 382 – 383 от делото на ОС), Т. Ж. Н. (л. 409 – 410 от делото на ОС), Г. И. Т. (л. 450 – 451 от делото на ОС) и Д. В. Х. (л. 451 от делото на ОС), за които с основание първият съд е посочил, че са непротиворечиви, последователни и добре кореспондиращи помежду си, а също и с останалата доказателствена съвкупност по делото (като този доказателствен комплекс ще бъде обсъден и допълнително в изложението), поради което правилно е дал вяра на същите. Коректна е констатацията на окръжния съд, че визираните свидетелски показания са относими към посочената от инстанцията възприета фактическа обстановка и подробно описаните в мотивите към присъдата фактури, които са били включени в обвинението и които са с предмет транспортна услуга, с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД (№ 990/30.04.2013 г., № 661/30.05.2013 г., № 850/31.08.2013 г., № 761/30.04.2014 г., № 1016/31.07.2014 г., № 1029/31.08.2014 г., № 1030/31.08.2014 г., № 1031/31.08.2014 г., № 1032/31.08.2014 г., № 1033/31.08.2014 г., № 1034/31.08.2014 г., № 1035/31.08.2014 г., № 1036/31.08.2014 г., № 1037/31.08.2014 г., № 1045/30.09.2014 г., № 1053/17.10.2014 г., № 1055/20.10.2014 г., № 1126/31.10.2014 г., № 1127/31.10.2014 г., № 1128/31.10.2014 г.).

С основание първият съд е отбелязал, че важно значение за установяване на обстоятелството, че горните фактури не отразяват реални доставки, имат показанията на свидетеля Р. С. Р. (237 – 238 от делото на ОС) - управител на „С. Т. С.“ ЕООД, доколкото в приложените към инкриминираните фактури пътни листове и товарителници е било вписано като превозно средство, посредством което са извършени фактурираните транспортни услуги - автомобил МАН с рег. № ••••••••. От показанията на Р. (както и от справката база данни КАТ) се установява, че управляваното от Р. дружество е придобило специален автомобил МАН 17.220 с рег. № •••••••• едва на 04.12.2014 г., която дата е след тази на изследваните фактури. Р. не е посочил да е имал сключен през 2013 г. или 2014 г. договор за отдаване под наем на автомобила, нито да е налице фактуриране на подобно отдаване под наем на отбелязаното в превозната документация МПС, нито плащане на наемни услуги между „С. Т. С.“ ЕООД и „А. - *-Ал. Г.“ ЕООД. Следва да се коментират от настоящия съд и показанията на свид. Р. Р., приобщени от първия съд чрез прочитането им от досъдебната фаза (от л. 100, т. 2 от досъд. пр. ). Разпитът на свидетеля Р. от подготвителната фаза е бил потвърден от него д първия съд, като по-скоро се касае за липсата на спомен и детайли за установените с подсъдимия бизнесотношения в миналото. Пред първия съд Р. е обявил, че подсъдимият му се видял познат от някъде, но не е могъл да го свърже с коментираната цистерна за превоз на гориво, при все да помни, че дружеството, което е управлявал, е получило такава в даден момент. Според настоящата инстанция, Р. не може да бъде упрекван за липсата на конкретен спомен по време на разпита му пред инстанцията, като по отношение на възникналото противоречие отдавана ли е била под наем цистерната, за която се говори, намира че следва да бъде изцяло кредитирано заявеното от Р. на подготвителната фаза, че това е било сторено едва на 01.01.2015 г. - след закупуване на превозното средство през декември 2014 г., като наемна цена е била получавана единствено във връзка с договора от 01.01.2015 г. По отношение на договорите за наем на въпросната цистерна от 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г., настоящият съд намира, че същите нямат достоверна дата, и са антидатирани. Това е така, доколкото свидетелят Р. е бил управител на „С. Т. С.“ ЕООД от 29.01.2014 г. (това се потвърждава и от извлечението от Търговския регистър на л. 117, том 2 от досъд. пр.), като в показанията си на подготвителната фаза сочи, че се е запознал с подсъдимия по повод продажбата на автомобила, реализирана на 03.12.2014 г. А както добросъвестно заявява Р., отново в своя разпит на подготвителната фаза, проучването на възможността този автомобил да послужи за уреждането на неплатените сметки на неговия собственик (фирма „П. Т. Г.“ ООД) към управляваното от Р. „С. Т. С.“ е започнало от средата на 2014 г., а с появата на потенциален купувач на превозното средство, се е стигнало и до подписването на договора от 03.12.2014 г., с който ППС е било придобито от управляваната от Р. фирма. Свидетелят е бил категоричен на подготвителната фаза, че единственият договор с фирмата на подсъдимия е бил от 01.01.2015 г., а в подкрепа на това обстоятелство е и хронологията на изброените събития, включително и момента на прехвърляне на собствеността върху автомобила, за който Р. е имал уговорка с подсъдимия, че първоначално ще му бъде отдаден под наем, а при осигуряване на средства за закупуване, ще му бъде и продаден, което е станало след около две години след началото през 2015 г., когато са били установени наемните правоотношения, тъй като подсъдимият Г. много трудно събрал средствата. При тези данни, настоящият съд намира, че следва да се кредитира заявеното от Р., както на подготвителната, така и на съдебната фаза, че действащ между страните е бил само договорът от 01.01.2015 г., тъй като е напълно вярно отбелязаното от свидетеля за хронологията на събитията, като е логично и това, че Р. няма обяснение защо на подсъдимия са му били необходими подобни договори за предходни години, когато Р. нито е разполагал с превозното средство, нито е търсел потенциален негов купувач за уреждане на неплатен дълг към фирмата, която е управлявал от началото на 2015 година. Очевидно е, че както първият, така и вторият от представените пред данъчната администрация от подсъдимия Г. договори за наем (приложени на л. 113 и л. 114, том 2 от досъд. пр. ) са били антидатирани, доколкото по времето, по което се твърди да са били сключени – 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г., Р. изобщо не е бил управител на „наемодателя“, нито е знаел за съществуването на подобен автомобил, нито е разполагал с такъв фактически, а още по-малко и юридически. В допълнените към казаното следва да се обърне внимание и на заявеното от Р. пред първия съд, че първоначално автомобилът е бил пребоядисан за водоноска, тъй като изобщо не е отговарял на стандартите, за да бъде регистриран за превоз на горива. В тази връзка се приема, че коментираните антидатирани договори са били представени от подсъдимия за целите на данъчната ревизия, за да подпомогнат опровергаването на тезата, че през ревизирания данъчен период са били ползвани множество фактури без реално предоставени по тях услуги, по които не са били осъществявани доставки на услуги. В подкрепа на тези разсъждения се явява и обстоятелството, че „проблемните“ договори за наем на специализиран автомобил са били подписани с фирма „••“ ООД, докато фиктивните доставки с този автомобил са били фактурирани от фирма „А. - * - А. Г.“ ЕООД на цитираното ООД, а ЕООД е имало съвсем различен търговски профил.

В подкрепа на заявеното са и показанията на Г. Л. С. (л. 188 гръб – 189 от делото на ОС, както и сегмента от тези приобщени чрез прочитането им от подготвителната фаза от л. 138, том 2 от досъд. пр. за времевия период, в който е работил във фирма „А. - *-А. Г.“) и Й. Г. К. (л. 189 гръб – 191 от делото на ОС, коментирани по-горе от настоящата инстанция, че се кредитира заявеното на досъдебната фаза на периода, в който е работил за ЕООД, за името на бензиностанцията, до която се е намирА. Г.ража на фирма „А. - *-А. Г.“ ЕООД, към която е престирал труда си, както и за обстоятелството, че заплата му е била плащана от подсъдимия и той им е давал задачите като ръководител, като в случая се касае по-скоро за липса на спомен, още повече че свидетелят е направил пред първия съд необходимите уточнения защо счита, че няма противоречие и е потвърдил заявеното от подготвителната фаза), Т. Б. Б. – (л. 238 гръб – 239 от делото на ОС, както и четеното от подготвителната фаза от л. 128, том 2 от досъд. пр. по отношение на периода, през който е работил, както и поради противоречие относно връзката на Г. Г. с дружеството). Всъщност пред първия съд свид. Б. подробно и хронологично е пояснил, че е работил като шофьор, а Г. Г. – баща на подсъдимия също е бил такъв в „А. - *-А. Г.“ ЕООД, като двамата са карали камиони и са извършвали превози на животни до кланиците, като подсъдимият му е бил началник, плащал му е заплатата и му е казвал какво да прави. Всъщност реално прочетеното от подготвителната фаза като противоречие за връзката на Г. Г. с фирма „А. - *- А. Г.“ реално не влиза в противоречие със заявеното от свидетеля пред първия съд, като дава по-конкретна картина за марката на камиона, както и визира още една дейност – по ремонт на камионите за превоз на животни като занимание на бащата на подсъдимия. Последните трима от посочените свидетели са били на длъжност шофьори в „А. – 2001 - Ал. Г.“ ЕООД. Пред инстанцията и тримата са били категорични, че са извършвали само превоз на животни, като не са управлявали цистерна „МАН“, нито такава е управлявал бащата на подсъдимия Г. Г., който като тях е шофирал камион за превоз на животни. Следва да се съобрази и това, че в представените пътни листове като водач е бил вписан Г. Г. (баща на подсъдимия, който се е възползвал пред съда от правото си да не дава показания по обвинение, свързано с неговия син), който е бил назначен на трудов договор в „*“ ЕООД едва от 05.03.2015 г. Освен това бащата на подсъдимия не е имал АDR - свидетелство за превоз на опасни товари, с оглед на товара – дизелово гориво, по представените пътни листове и товарителници, което отново води до извода за липса на реални доставки по фактурите. Първият съд не е подминал показанията на Й. А. М. (л. 382 – 383 от делото на ОС), който действително е посочил, че е транспортирал с камион гориво за подсъдимия Г. за около година, но без да бъде назначен по трудов договор, което по никакъв начин не може да бъде свързано с процесния период, нито с доставките по фактурите, предмет на изследване по делото. В показанията на свидетеля липсва подобна конкретика, а и Й. А. М. не фигурира в представените пътни листове. Същият е бил категоричен в разпита си пред първия съд, че е разнасял гориво по бензиностанции с товарителници и пътни листове, в които е било вписано неговото собствено име, а само епизодично разтоварил в пластмасов бидон 800-1000 литра гориво на земеделски производител. Не се налага извод в противен смисъл и от приетата по делото от окръжния съд (т. II, л. 453 от досъд. пр.) отделна папка – класьор, съдържаща договори, свързани с ваучери на земеделски производители. Относно последните, правилно инстанцията е отбелязала, че на първо място се констатира, че в значителна част тези доставки касаят периоди, които са извън инкриминирания и нямат връзка с предмета на изследване по делото. Наред с това, прави впечатление, че друга част от тях са без дата или са в копие, но само датата е вписана със синя химикална паста, което прави невъзможно сигурното установяване кога и с каква цел са попълнени именно тези дати и дали това е било при съставяне на самите документи. Не на последно място - за всички приложени договори, фактури и т. н. не съществуват никакви данни, които да могат да ги свържат с доставки, изпълнявани именно от „*“ ЕООД във връзка с фактурите, доставките по които са предмет на разглеждане по настоящото дело. Извод в различен смисъл не се налага и от показанията на К. Ц. Д. – управител на фирма „А.“ ООД (л. 236 от делото на ОС) и А. А. К. – съдружник в цитираната фирма (л. 236 – 237 от делото на ОС), които сочат, че са доставяли гориво на обектите на подсъдимия - бензиностанции, при това – със собствен транспорт от шофьори на тяхното дружество, които доставки нямат връзка с предмета на доказване по делото. Такава обвързаност не се установява и от показанията на свидетеля Г. Д. М. – пълномощник на „Г.“ ООД (л. 328 – 329 от делото на ОС), който също е доставял горива на подсъдимия, но през 2015-2016 година, като не може да индивидуализира със сигурност превозвача, чрез който това е било осъществявано, но сочи, че той е продавал на подсъдимия дизелово гориво, а последният на него - газ пропан-бутан. В този смисъл следва да се отбележи, че предвид непротиворечиво установената по делото дейност на дружеството на подсъдимия по стопанисване на бензиностанции – то очевидно до последните обекти е осъществяван транспорт на горива. От значение за настоящото делото, обаче, е дали тази дейност има връзка с дружеството „*“ ЕООД и отразяват ли фактурите с посочен издател последното ЕООД действителни доставки на услуги и стопански операции. Последното не се установява, поради липсата на обезпеченост на цитираното ЕООД да стори това – дружеството не е разполагало със специализиран автомобил, шофьор на същия с необходимата правоспособност и т. н. – съгласно вече коментираното по-горе. Предвид горната доказателствена маса, с основание, окръжният съд е приел, че липсват данни за реални доставки по горните фактури с предмет транспортна услуга.

По останалите фактури, включени в обвинението, също с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД (фактура с № 843/30.07.2013 г., № 662/30.08.2013 № 695/05.10.2013 г. № 696/31.10.2013 г., № 673/31.10.2013 г., № 700/30.11.2013 г., № 760/31.01.2014 г., № 762/30.04.2014 г., № 763/30.04.2014 г., № 991/31.05.2014 г., № 992/31.05.2014 г. № 994/31.05.2014 г., № 995/31.05.2014 г., № 996/31.05.2014 г., № 1024/30.06.2014 г., № 1025/30.06.2014 г., № 1026/30.06.2014 г., № 1027/30.06.2014 г., № 1038/31.08.2014 г., № 1039/31.08.2014 г., № 1040/31.08.2014 г., № 1041/31.08.2014 г., № 1042/31.08.2014 г., № 1046/30.09.2014 г., № 1048/30.09.2014 г., № 1054/18.10.2014 г., № 1123/24.10.2014 г. № 1124/24.10.2014 г., 1125/31.10.2014 г., № 790/31.05.2014 г., № 791/31.05.2014 г., № 1132/20.11.2014 г., № 1133/25.11.2014 г., № 1134/25.11.2014 г., № 1135/26.11.2014 г., № 1136/26.11.2014 г., № 1137/26.11.2014 г., № 1138/29.11.2014 г., № 1139/29.11.2014 г., № 1121/30.11.2014 г., № 1122/30.11.2014 г., № 1140/30.11.2014 г., № 1141/30.11.2014 г., № 1142/30.11.2014 г., № 1144/30.11.2014 г., № 1145/30.11.2014 г., № 1146/30.11.2014 г., № 1147/30.11.2014 г., № 1148/30.11.2014 г., № 1149/30.11.2014 г., № 1150/30.11.2014 г., № 1151/30.11.2014 г., № 1152/30.11.2014 г., № 1153/30.11.2014 г., № 1154/30.11.2014 г., № 1156/30.11.2014 г., № 1157/30.11.2014 г., № 1158/30.11.2014 г., № 1159/30.11.2014 г., № 1160/30.11.2014 г., № 1161/30.11.2014 г., № 1162/30.11.2014 г., № 1163/30.11.2014 г., 1164/30.11.2014 г., № 1165/30.11.2014 г., № 1166/30.11.2014 г., № 1167/30.11.2014 г., № 1168/30.11.2014 г., мотивирано окръжният съд е приел следното.

От значение за установяване на това дали са били осъществявани реални доставки по изброените фактури, са показанията на свидетелите Д. Г. И. (л. 191 – 192 от делото на ОС, ведно с прочетеното от ДП по отношение на периода, пред който е работил за фирмата на подсъдимия от л. 141, том 2 от досъд. пр.), показанията на Н. Й. П. (л. 239 – 240 от делото на ОС, както и тези прочетени от л. 141, том 2 от досъд. пр. по отношение на времето, пред което е работил за фирмата на подсъдимия), тези на свидетеля П. Д. И. (л. 240 – 241 от делото на ОС, както и прочетените за периода, в който е работил от ДП - л. 142, том 2 от досъд. пр.), Х. Д. Я. (л. 241 – 242 от делото на ОС, ведно с показанията му четени по отношение на периода, в който е работил за подсъдимия - л. 133, том 2 от досъд. пр.), М. Д. П. (л. 242 от делото на ОС, ведно с приобщените от подготвителната фаза чрез прочитане негови показания - л. 144, том 2 от досъд. пр. за времето , когато е престирал труд при подсъдимия), Д. И. В. (л. 242 – 243 от делото на ОС, ведно с прочетеното от досъд пр. - л. 145, том 2 от същото), Й. В. И. (л. 244 от делото на ОС), М. Г. Ж. (л. 245 – 246 от делото на ОС, а също така и от четените показания на свидетеля от подготвителната фаза – л. 71-72, том 3 от досъд. пр.). По отношение на показанията на този свидетел следва да се каже, че същият е братовчед на подсъдимия, но пред първия съд добросъвестно е заявил, че е работил за фирма „••“ ООД, като е зарежда гориво в автомобили, посещаващи газ-станцията. Що се отнася до фирма „А. - *-А. Г.“ ЕООД изрично е отбелязал, че това е фирмата, която е била специализирана в превоз на пилета. Същият е споделил, че няма спомен други хора да са вършили ремонти в обекта, в който е работил. Поради липса на спомен, показанията му от предходната фаза са били включени чрез прочитането им и потвърдени от свидетеля пред първия съд, като независимо от посоченото основание за четене, става въпрос реално за липса на спомен за извършваните СМР. На подготвителната фаза свидетелят последователно и обективно е разказал, че на газ-станцията са работили три лица на 12-часови смени, като освежаване – боядисване на сградата, оправяне на градинките, бордюрите и цялостно подобряване на самата инфраструктура около обекта е било извършвано от него заедно с неговите колеги от другите смени, като не е виждал външни хора – работници да вършат подобни дейности. В подкрепа на възприетата фактическа обстановка, правилно първият съд е посочил и показанията на Н. Т. А. (л. 246 от делото на ОС), Б. Ю. Ю. (л. 246 от делото на ОС). Последните двама са служители на процесното ООД, като за обектите, в които са работели, изрично са уточнили, че дейностите по освежаване, боядисване, почистване на офиси, градинки са били извършвани от работниците, като други хора извън тях не са правили такива работи, а фирма „А. - *-А. Г.“ ЕООД не е позната на свид. Н. А.. Що се отнася до свид. Б. Ю., той е работил на бензиностанция в П. като чистач и поддръжка - косил трева, боядисвал тротоари и само в тази бензиностанция е работил при някои единични изключения, при които е косил трева и другаде. По отношение на наливането на бетон, свидетелят изрично е оспорил подписите си в предявените му от първия съд договори, приложени в том 15 от досъд. пр., представени в хода на ревизията на търговеца, като е потвърдил подписа си само в протокола за вземане на сравнителни образци. Споменът му за наливане на бетон е само на обект до бензиностанция в П. и то на земята – работа на нещо като паркинг. За фирма „А. - *-А. Г.“ ЕООД Ю. също така е посочил, че нищо не му говори като наименование. Свидетелят е дал обективни и добросъвестни показания, които съответстват и на останалите данни за липсата на извършени услуги от цитираното ЕООД по бензиностанциите и газ-станциите на процесното ООД, като конкретно споделената услуга по бетониране на терен, реално е била извършена на паркинг до бензиностанция в П., ползван от фирмата на майката на подсъдимия, което също не се явява в подкрепа на фактурираните стопански операции. При изграждане на фактическата обстановка правилно първият съд е ползвал и показанията на свид. П. Х. П., работил на бензиностанцията в с. В. и в гр. П., като за фирмата на майката на подсъдимия, последният е заявил, че е чувал името на търговеца, защото са били до тях в П. (л. 280 – 281 от делото на ОС), както и показанията на Б. М. Ш. (л. 281 от делото на ОС). Последните двама са посочили, че са извършвали, наред с дейността по зареждане на автомобили и дейности по почистване и поливане. Що се отнася до СМР, свид. Ш. е бил категоричен, че на бензиностанцията във В. самите служители са си направили за тях самите един дървен навес като чардак, като му е известна процесната фирма ООД – като фирма на подсъдимия, докато фирмата на майката на подсъдимия (ЕООД) не му е била позната като наименование. В подкрепа на изграждане на приетите факти правилно са били отчетени и показанията на Д. Д. Т. (л. 281 – 282 от делото на ОС), доколкото има наблюдения над обектите на процесното ООД, който е наблюдавал работа на външна фирма – мазачи, но е оспорил категорично приложените в ревизионното производство договори в том 15 от досъд. пр. за извършване на услуги по боядисване и други подобни. Всички посочени свидетели са били служители в обектите (бензиностанции), стопанисвани от дружеството „••“ ООД, като чрез тях се установяват дейностите, извършвани в тези обекти, което е от значение за изясняване на реалността на останалите доставки, описани в разглежданите фактури като такива, извършени от „* – А. Г.“ ЕООД. Окръжният съд е констатирал с основание, че гореописаните свидетели, извън преките си задължения по зареждане с бензин и общи дейности, свързани с поддържане тревни площи, почистване, боядисване на бордюри и т. н., не са извършвали и още по съществено – не са възприели да бъдат извършвани съществени ремонтни дейности на въпросните обекти. Изключение от множеството свидетели, които са посочили това, правят Х. Д. Я. и Д. Д. Т.. Първият от тях – Я. споделил пред окръжния съд за изграждане на беседка, но е визирал личен труд за същото. Посочил е и дейност, извършвана от други хора – ремонт на колонките, но последното по никакъв начин не може да се свърже с „* – А. Г.” ЕООД (като предмет на дейност), нито намира съответствие в описаните действия по фактурите. От горните свидетели – служители на процесното ООД, единствено Д. Д. Т. е посочил, както вече се каза и по-горе, дейности извършвани от работници на „други фирми“, които бил наблюдавал. Тези показания следва да бъдат преценени и съобразно заявеното от свидетелите Т. Ж. Н. (л. 409 – 410 от делото на ОС, която е упоменала боядисана сграда и обособена площадка с плочки), Г. И. Т. (л. 450 – 451 от делото на ОС, където е посочил дървени навеси във В. и К., смяна на контролно табло в офиса във В.) и Д. В. Х. (451 от делото на ОС, където е споделила за необходимостта да се вложат някакви технически устройства от Г., за да функционира бензиностанцията в С., отбелязала е освежени сгради, боядисани бордюри). Трите последни лица са отдавали под наем обектите си на подсъдимия, като първите двама са му предоставили работещи обекти, които не са се нуждаели от строителство и ремонт, като общо са упоменали дейности по поддръжка на вещта. Следва да се съобрази, обаче, че от тези показания по никакъв начин не се констатира да се касае за дейности, които са били осъществени в периода, който интересува разследването, още по-малко да са били свързани с „* – А. Г.“ ЕООД. Напротив – налага се извод именно в противния смисъл, доколкото по делото пред инстанцията не се е установило „*“ ЕООД да е имало необходимата кадрова и материална обезпеченост за извършване на същите услугите и доставките по гореописаните фактури, нито реално да е извършвало дейност, различна от тази по превоз на животни. Няма никакви данни последното ЕООД да е имало назначени на работа лица, чиято дейност да може да се свърже с фактурираните строителни услуги – строителни и ремонтни дейности, а напротив - длъжностите на назначените в дружеството лица са били свързани със съвсем друга дейност - шофьори на тежкотоварни автомобили превозващи птици, организатор спедиция, като в вече посочения по-горе смисъл от показанията на свидетелите, назначени по трудови договори в това дружество, както и от показанията на счетоводителя П., а и от заявеното от служители на процесното ООД, се установява, че именно това е била реално осъществяваната от ЕООД дейност. Изцяло липсват и доказателства „*“ ЕООД да е ползвало подизпълнители и предходни доставчици. Последователни за горното са и показанията на свидетеля А. П. А., която е ръководела дейността на бензиностанциите заедно с подсъдимия (л. 243 гръб от делото на ОС), която е участвала в дейността на подсъдимия на обектите, докато е имала лична връзка с него, но отрича извършването на съществени строителни или ремонтни дейности, извън „освежаване“, боядисване и др., като казва, че не са поставяли конструкции и не са строили по обектите, тъй като са били изградени. В подкрепа на липсата на извършени СМР, съобразно фактурираното, са и показанията на Е. П. П. – работила в офис на процесното ООД и посещавала бензиностанциите във връзка с документооборота (л. 244 – 245 от делото на ОС, като и прочетения от л. 56- 57, том 3 от досъд. пр. техен сегмент за периода, по време на който е работила за търговеца). Последната също не помни подобни дейности или разходи по тях. А. А. е била категорична, че доставките са се осъществявали първоначално от „З. г.“, която е била сменена с друга фирма. По отношение на „А. - *“ изрично е заявила пред първия съд, че фирмата е на подсъдимия и се е занимавала с транспорт на птици, а не с горива (л. 243 гръб от делото на ОС ). На свой ред Е. П., която също е имала обективен поглед над реалната дейност по бензиностанциите, е посочила, че фирма „А. - *-А. Г.“ ЕООД не й е позната, като обвързана с доставките на горива към и от „Б.“ ООД, където се е занимавала със събирането и издаването на първични документи, като е била категорична на подготвителната фаза (от л. 56-57, том 3 от досъд. пр. ) относно дейността на посоченото ЕООД, че се е изразявала само в превоз на живи птици. Ето защо, от показанията на Д. свидетели А. А. и Е. П. също се установява липсата на реални доставки по последната (втора) група цитирани по-горе фактури. На следващо място горната липса на доставки се извежда и от заключението на почерковата експертиза (т. III, л. 142 – 151 от досъдебното производство), приета от първия съд (л. 303 от делото на ОС), което окръжният съд е имал основание да кредитира изцяло като отговарящо на поставените въпроси, последователно и вътрешно непротиворечиво, обосновано и неоспорено от страните. Съгласно същото заключение - подписите за „изпълнител“ в приложените по делото ксерокопия на граждански договори за извършване на работа, сключени между: - „*-А. Г.“ ЕООД и свид. Й. Г. К. от дати 01.07.2013 год. и 01.05.2015 год., - ,,*-А. Г.“ ЕООД и свид. Д. Д. Т. от дати 01.07.2013 год. и 01.05.2015 г. - „А. * - А. Г.“ ЕООД и свид. Б. Ю. Ю. от дати 01.07.2013 г., 27.01.2014 г. и 01.05.2015 г., не са били положени от тези лица, като по-горе вече стана въпрос в допълненията на настоящата инстанция, че част от тях са били предявени на свидетелите, които категорично са оспорили подписите си в тях и извършването на дейности съобразно договорите. Последното налага извод, че същите договори са неистински и не установяват кадрова обезпеченост на „*“ ЕООД за извършване на изследваните дейности по фактурите. От друга страна, с основание окръжният съд не е дал вяра на изнесеното от свидетелите Й. Д. Х. (л. 462 – 463 от делото на ОС) и Д. Н. А. (463 – 464 от делото на ОС), които са били разпитани за първи път едва в съдебното производство и са твърдели, че са извършвали строителни дейности в полза на подсъдимия Г. от името на „А. * - А. Г.“ ЕООД. Представените от подсъдимия писмени документи във връзка с отношенията между Й. Д. Х., Д. Н. А. и „*“ ЕООД също така се ползват за първи път пред съда. Това са, както следва: - Граждански договор за изработка и изпълнение между Й. Д. Х. и „*“ ЕООД – (на л. 425, том 2 от делото на ОС); - Констативен протокол от 30.04.2014 г. между А. Г. и Й. Д. Х. (на л. 426, том 2 от делото на ОС); - Разписка от 30.04.2014 г. между А. Г. и Й. Д. Х. – (на л. 427, том 2 от делото на ОС). - Граждански договор за изработка и изпълнение между Д. Н. А. и „*“ ЕООД – (на л. 428, том 2 от делото на ОС); - Констативен протокол между А. Г. и Д. Н. А. от 30.04.2014 г. (на л. 429, том 2 от делото на ОС); - Разписка от 30.04.2014 г. - между А. Г. и Д. Н. А. от 30.04.2014 г. (на л. 430, том 2 от делото на ОС). Горните документи са били предмет на заключение на почеркова експертиза (л. 483 – 499 от делото на ОС), прието от инстанцията (л. 503 от делото на ОС), което с основание е било възприето като отговарящо на поставените въпроси, последователно и вътрешно непротиворечиво, обосновано и неоспорено от страните. Съгласно коментираното заключение подписите във всеки един от Д. документи, за които в съдържанието им е било посочено, че са били положени от А. Г. – не са били положени от А. Г.. От друга страна, подписите, за които в документите е посочено, че са били положени от Й. Д. Х. и Д. Н. А. – действително са били положени от същите. Същото налага извод, че описаните шест документа са неистински, доколкото не са подписани от А. Г., макар в тях да се твърди същото. Ето защо, последните не установяват кадрова обезпеченост на „*“ ЕООД за извършване изследваните дейности по фактурите. Същевременно, въпреки обективно установеното, че А. Г. не е подписвала последните документи, свидетелите Й. Д. Х. и Д. Н. А. са твърдели пред първия съд, че именно А. Г. се е подписала, а Х. дори я заявил, че тя е сторила това пред него самия (л. 463 от делото от ОС). Споделеното от тези двама свидетели остава изолирано от застъпения от първия съд доказателствен комплекс, поради което не може да бъде възприето като достоверно. Освен това, както с основание е посочил окръжният съд, появата на тези двамата свидетели години след ревизията на процесното ООД, трудно може да намери житейски правдоподобно обяснение, освен възникналата необходимост от обслужване защитната линия на подсъдимия. Именно последното е мотивирало инстанцията да приеме, че свидетелите Й. Д. Х. и Д. Н. А. правят неуспешен опит да подкрепят защитната теза на подсъдимия, застъпена пред съда. От показанията на свидетеля П. П. Б. (л. 235 – 236 от делото на ОС) пред първия съд, както и от показанията му на подготвителната фаза (л. 72, том 1 от досъд. пр.), приобщени чрез прочитането им и потвърдени от свидетеля пред окръжния съд, се установява това, че подс. Г. прехвърлил „••“ ООД на „Г.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала – същият свидетел Б. срещу заплащане от 300 лева, като сторил това в началото на 2016 г., а Б. бил открит на пазара „К.“ в С., където му било отправено предложение за „бързи пари“. Само по себе си прехвърлянето на процесната фирмата в хода на данъчната ревизия на търговеца е показателно. А това е така, доколкото ревизионният доклад срещу процесното ООД е бил издаден на 18.03.2016 г., а ревизионният акт - на 31.05.2016 г. (същият е приложен в том 15 от досъдебното производство). От показанията на Г. Н. П. (л. 186 – 188 от делото на ОС) се установява, че същата е обслужвала счетоводно дружеството на подсъдимия Г. - „••“ ООД, занимавала се с обработването и осчетоводяването на документите, касаещи търговската дейност на ООД, включително първични счетоводни документи – фактурите, както и че след оформянето на справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и месечните дневници за покупките и продажбите по ЗДДС, подавала същите пред ТД на НАП - П., по електронен път със своя електронен подпис. От показанията на П. се установява и това, че същата не е контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „••“ ООД, като информацията за осчетоводяваните сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните фактури. От последното се налага заключението, че П. е нямало как да бъде запозната с това, дали предоставените й фактури са отразявали реални стопански операции или не. В допълнение към казаното от окръжния съд, следва да се обърне внимание от настоящата инстанция на сегмента от показанията на П., в който обяснява, че в даден момент подсъдимият й е възложил и воденето на счетоводството и на транспортната фирма на майка му „А. - *– А. Г.“ ЕООД, но самата тя като счетоводител не е виждала майката А., тъй като подсъдимият се е занимавал и с фирма на майка си с пълномощно. Именно той бил лицето, което е носело счетоводните документи и за тази фирма. Доколкото помни, за последното са се представяли фактури за транспортни услуги – превоз на птици, за горива и други дейности. Заявеното от счетоводителя за начина, по който е било водено счетоводството и лицето, което е управлявало дейността на двете дружества е обективно,

непротиворечиво и съответно на останалите събрани по делото материали в посочения вече по-горе смисъл за това от кого работниците в съответното ООД и ЕООД са получавали своите заплати и кой е управлявал дейността на търговците. Поради възникнало противоречие, показанията на П. от досъдебното производство, са били включени от окръжния съд чрез прочитането им (от л. 22-27, том 2 от досъд. пр. ). Прочетеното от подготвителната фаза е било потвърдено от П. пред първия съд (който е проявил непрецизност, тъй като е пропуснал да го коментира изрично в мотивите към съдебния си акт), поради което това следва да се стори от настоящата инстанция, която възприема прочетеното от подготвителната фаза с предимство пред заявеното пред окръжния съд. Въззивният съд ще си позволи да цитира по-подробно разказаното от П. на досъдебното производство, доколкото се явява от особено значение за изясняване на предмета на делото. Там тя е обявила, че обслужването на „А. * - А. Г.“ ЕООД й е било възложено от А. Г. в края на 2013 г., като документите за осчетоводяване и на тази фирма – ЕООД, са й били носени от подсъдимия, така както и на процесното ООД. Дружеството (ЕООД) е било с управител и собственик А. Г., но реално се е управлявало от А. Г.. Всички счетоводни документи са били представяни от А. Г. и ежемесечните СД по ЗДДС на дружеството са били подавани от счетоводителя чрез електронен подпис срещу представено от подсъдимия нотариално заверено пълномощно от А. Г.. Посоченото от П. на досъдебната фаза, освен потвърдено от нея поради липса на спомен, е напълно обективно, последователно и съответства и на останалите събрани по делото доказателства в посочения вече по-горе смисъл, че подсъдимият е бил фактически управител и на ЕООД-то на своята възходяща, което напълно хармонизира със заявеното от служителите на последното, като П. също е била категорична, че цялото управление на ЕООД е било осъществявано от сина на А. Г. със съответно пълномощно. Пак на подготвителната фаза, П. е споделила, че ЕООД е осъществявало основно транспортна дейност и e имало под наем транспортни средства. Що се отнася до ремонтите по бензиностанциите, тя сочи, че е знаела само за освежаване, подобряване на инфраструктурата. Представяни са й били фактури за транспортни услуги на горива от „А. * - А. Г.“ ЕООД на „••“ ООД за 2014 г. В тази връзка тя многократно е предупреждавала подсъдимия, че неплащането на осигуровки и липсата на договори за транспортните средства, с които се осъществява доставката, ще доведе до непризнаване на данъчен кредит. Тя лично е считала, че фактурите са реални, защото бензиностанциите са работели и са имали назначен персонал. Освен това, от офиса на „А. * - А. Г.“ ЕООД били издавани пътни листове към фактурите за доставка на горива, но товарителниците и пътните листове, следвало да се намират в самото ЕООД. За непризнатите фактури за извършени СМР на цитираните по-горе свързани ЕООД и ООД, описани в РА от 18.03.2016 г., е посочила, че в този вид няма как да бъдат признати от данъчните органи, тъй като липсват основни компоненти като място на изпълнение, количествено стойностни сметки и не сочат колко материали и какви са включени в тях и за кой обект. За това, също е предупреждавала подсъдимия, но той нищо не й е отговорил. Не може да твърди колко от тези сделки са реални и чии са положените подписи в договорите за възлагане на услуги и приемо-предавателните протоколи. Не е присъствала на договарянето, а познава дейността само по документи. Винаги е напомняла на А. Г., че за всяка сделка трябва да има оформени договори и придружаващи документи. Настоящият съд намира, че показанията на счетоводителя П., следва да бъдат изцяло възприети с кредит на доверие, както тези, депозирани от нея пред първия съд, така и приобщените чрез прочитането им от подготвителната фаза. Установява се, че става въпрос за външна счетоводна услуга, при която от счетоводителя няма как да се изисква да има познание за реалността или нереалността на доставките, за които са били представяни услуги. От значение е също така и обстоятелството, че именно подсъдимият е комуникирал със счетоводителя П. и е одобрявал подаваната към ТД на НАП данъчна информация и за двете свързани търговски дружества. Отделно от това, чрез разпита на П. от подготвителната фаза, става ясно, че при все подсъдимият да е управлявал успешно дейността и на двете дружества и да е имал необходимите познания за изискванията на закона в областта на секторното законодателство, същият винаги е получавал и необходимите напомняния от страна на счетоводителя, че записите по отчетните счетоводни и данъчни регистри, следва да отразяват реално извършени доставки, за които е необходимо да разполага с набор от подкрепящи първични документи, които да са изрядно попълнени с необходимите реквизити.

Правилно първият съд е отбелязал, че показанията на свидетелите от ревизиращия екип К. Г. Н. (л. 182 гръб – 185 от делото на ОС) и П. И. А. (л. 185 – 186 от делото на ОС) са от значение за установяване начина на извършване ревизията на „••“ ООД, обхващаща задължения по ДДС и корпоративен данък за 2013 и 2014 година, както и направените при това констатации. Двете са посочили подробно хронологията на извършването на ревизията, представянето на документацията и нейния анализ. А. е участвала и в насрещните проверки, които са били извършени на база на документите. Н. и А. са установили доставчици, които са свързани лица, поради обстоятелството, че майката на единия съдружник в „••“ ООД е била представляващ дружеството „А. - *-А. Г.“ ЕООД. Констатациите на ревизиращия екип са били на база на документите, които е представило ревизираното лице и на база насрещните проверки. Свидетелите са възприели, че предметът на доставка на едните фактури за транспортни услуги са били издадени на ревизираното лице от доставчик, който към момента на фактуриране не е имало наети лица като шофьори, свързани с транспортните услуги, нито техника за това. От самите документи, също така, не ставало ясно кой е бил получателят на транспортни услуги. Що се отнася до другите услуги - по бетониране и изкопни работи, също не е имало наети по трудово правоотношение лица, свързани с тази дейност, както е техника за извършването на подобни услуги от ЕООД – издател на фактурите. Както е посочила Н., във връзка с ревизията на процесното ООД, е била извършена насрещна проверка и при ЕООД – доставчик на услугите, като са били изискани фактурите, издадени от ЕООД на майката на подсъдимия на процесното ООД, управлявано от подсъдимия, във връзка с транспортната дейност. При анализ на представените документи и превозното средство, с което са били извършени фактурираните транспортни услуги от вписания водач Г. Г. в товарителниците, с които е бил извършен транспорта, като изпращач е бил вписан „••“ ООД, а като получатели са фигурирали различни физически лица с две имена и посочен товар дизелово гориво. В тази връзка, при извършени проверки в дневника за продажби на ревизираното лице, се установило, че всички получатели на документираните с фактурите продажби на горива са фирми. Продажбите на физически лица са били обобщавани всеки месец, но не можело да се извършат проверки на тези лица, до които са се отнасяли фактурите за транспортни услуги на „А. - *-А. Г.“ ЕООД. Във връзка с разпита на ревизиращия екип от данъчна администрация, следва да се каже, че заявеното от двете разпитани свидетелки напълно съответства на приложените по делото писмени документи от извършената от тях ревизия и насрещни проверки, като за осъществения контрол, са били издадени и съответните актове – ревизионен доклад и ревизионен акт, към които са били приложени и документи. Действително бележката на защитата в подадената до настоящия съд въззивна жалба, следва да се възприеме за правилна в принципен план, а именно, че наказателното и ревизионното производство, водено срещу данъчен субект – търговско дружество, са независими едно от друго. Не се съзира, обаче, нарушение на това положение, доколкото окръжният съд е базирал изводите си само на приети по делото и проверени по съответния ред доказателства. За нуждите на настоящото производство са били приложени всички първични счетоводни документи, свързани с предмета на доказване, както и съответните СД и дневници с обобщени справки, като същите са били анализирани и в заключението на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи. Ето защо, в случая, са били ползвани първичните източници на информация, за които не се установява, да са били подменени с констатации и заключения на данъчните инспектори, за което защитата прави оплакване. Не на последно място, както се посочи и погоре, описаната фактическа обстановка се установява и от заключенията на съдебно – счетоводна експертиза (т. III, л. 103 – 126 от ДП) и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза (т. III, л. 128 – 138 от ДП), приети от окръжния съд (л. 303 от делото на ОС), от които се констатира финансовия резултат на „••“ ООД, ако в него не бъдат включени фактурите, подробно изброени по-горе, по които в наказателното производство, не са били установени осъществени реални доставки на услуги, както и съответната разлика в декларираните от подсъдимия данъчни задължения на управляваното от него ООД относно данък върху добавената стойност и корпоративен данък по ЗКПО за инкриминирания период. Същите размери на задълженията по отделните данъчни периоди и основания са възприети изцяло от окръжния съд във вече посочената като установена фактическа обстановка, поради което не е необходимо отново да бъдат повтаряни. Заключенията на цитираната съдебно – счетоводна експертиза (т. III, л. 103 – 126 от ДП) и допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, окръжният съд е приел с основание за изцяло последователни, непротиворечиви, обосновани и отговарящи на поставените въпроси, поради което правилно ги е кредитирал. С основание първият съд е коментирал, че заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза включва в обема си и фактура с № 700/30.11.2013 г., с посочен издател „А. - * - А. Г.“ ЕООД, с ЕИК ••••, с данъчна основа – 13 100 лв. и начислен ДДС – 2 620 лв., поради което и окръжният съд е съобразил последното заключение относно описаните в същото стойности. Не търпи укор и посоченото от първия съд, че при така описаната доказателствена съвкупност, обясненията на подсъдимия Г. (л. 464 – 465, л. 504 от делото на ОС) се явяват изцяло изолирани. Освен изолирани, обясненията са и съвсем лаконични и общи, като подсъдимият е заявил, че смята, че сделките са били реални, но не е изложил никаква конкретна фактология, която да може да бъде противопоставена на установеното от останалата доказателствена съвкупност, а именно – липсата на кадрова обезпеченост на „А. - * - А. Г.“ ЕООД за дейностите, на специализиран транспорт и т. н.. Предвид това, окръжният съд е имал основание да прецени обясненията на подсъдимия Г. като израз на една защитна позиция и да не даде вяра на същите.

Така описаната фактическа обстановка, първият съд е възприел за безспорно установена и предвид приложените по делото заверени копия от дневници за продажбите и справки-декларации по ЗДДС за съответните месеци, подробно описани по-горе в обстоятелствената част на изложението, както и заверените копия от изброените фактури, приложени към РД, от които се установява факта на съставяне и подаване същите, както и отразеното в тях, съгласно посоченото като прието.

Предвид посочените по-горе показания на свидетелите, цитираните писмени доказателства и заключенията на вещите лица и Пловдивският апелативен съд счита, че защитната теза, която е била предложена от подсъдимия правилно не е била приета от окръжния съд, като не може да бъде възприета и от настоящата инстанция. Категорично е установено, че фирмата – свързано лице (ЕООД, посочено като партньор на процесното ООД), не е осъществило услугите по доставките, а изброените подробно фактури във връзка с осъждането, не касаят реално извършени услуги и стопански операции и сделки. „Доставчикът“ на услуги, кой е бил отразен в тях не е имал нито кадровата, нито материално-техническата обезпеченост, която се е изисквала за реализиране на въпросните доставки на услуги. Освен това СМР не са били извършвани реално по бензиностанциите на процесното ООД, доколкото дейностите са били осъществявани от самите назначени по трудов договор лица, а от външни изпълнители. Съгласно ЗДДС наличието само на данъчна фактура не е основание за признаване на данъчен кредит.

В случая подробно от страна на първия съд е било прецизирано, че в офиса на счетоводната кантора са се носели документите от подсъдимия в П., където са били осчетоводявани всички фактури за покупки и продажби, като са били отразявани в счетоводния софтуер на компютър и след това подавали информация в данъчната служба по електронен път. Фактурите били отразявани в дневниците за покупки по ДДС, след което била подавана информация в ТД на НАП по електронен път, с електронен подпис на счетоводителя П.. Преди подаването на информацията-справка-декларация по ЗДДС, ведно с дневниците, подс. Г. е бил уведомяван от счетоводителя си за данните, които предстои да бъдат подадени. В крайна сметка, порочните фактури са били издадени между свързани лица, поради което настоящата инстанция намира за изолирани от събраните материали обясненията на подсъдимия, че не е имало как за знае, че издадените документи от фирмата на майка му са опорочени. От една страна, обясненията му пред първия съд, са изолирани от останалите данни по делото и като такива се приемат за защитна версия, с която цели да облекчи процесуалното си положение. Още повече, че в посочения от свид. П. смисъл, подс. Г. е получавал и необходимите пояснения и напомняния за секторната регулация в областта на счетоводството и данъчното облагане.

Въззивният съд намира, че оплакванията на защитата от качеството на обвинителния акт и липсата на кореспонденция между обстоятелствена част и диспозитива на същия, привнесени и присъдата и мотивите към нея от инстанцията, не могат да бъдат споделени. Спрямо оплакванията за допуснати на подготвителната фаза евентуални нарушения, по принцип е налице и преклузия, като следва да се припомни, че съобразно т. 3 на ТР 4/12. 03. 2016 г. по т. д. № 4/2015 г. Върховният касационен съд изрично е приел, че правната норма на чл. 255 НК не посочва изрично особено качество на субекта на престъпление. Кръгът на наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвиден в състава на престъплението. Изпълнителното деяние по чл. 255 ал. 1 НК може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчнозадължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Търговското дружество, като юридическо лице е част от данъчните субекти и данъчно задължените лица, съобразно материално - правните норми на данъчното законодателство. Според цитираното тълкувателно решение законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията си, регулирани от данъчното законодателство вкл. и счетоводител. Дали обаче това физическо лице е субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задължението на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон, е въпрос който зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото. В конкретният случай, както правилно е прието от Пловдивския окръжен съд, действително ангажираният счетоводител е изготвял въпросните документи и в съответствие с дадените му пълномощия ги е депозирал пред органите на данъчната администрация. Цялата информация обаче, всичко което е било отразено в тях е била предоставена именно от подсъдимия, а счетоводителят просто е извършвал техническата дейност по оформяне на въпросните документи и е действал с незнание за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. С оглед, обаче, на приетото становище в цитираното ТР Пловдивският апелативен съд счита, че в обвинителния акт са очертани, като правна конструкция всички необходими релевантни факти, които са дали възможност на подсъдимия да реализира правото си на защита. За обстоятелството защо във връзка със всеки данъчен период са налице множество подточки, което по всяка вероятност защитата визира като оплакване от липса на съответствие между мотиви и присъда, ще стане въпрос допълнително в изложението, но най-общо сега може да се каже, че подобни оплаквания не държат сметка за особеностите на правната квалификация на деянието и спецификата на данъчното престъпление, като настоящият съд не установи разминавания в описаните данъчни документи и установения въз основа на тях сбор от избегнатите за установяване и плащане данъчни задължения.

При възприетата фактическа обстановка, Пловдивският окръжен съд правилно е приел, че подсъдимият А. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като доводите на първия съд изцяло се споделят, поради което няма да бъдат преповтаряни дословно.

От обективна страна, по посочените в обстоятелствената част фактури не се установяват реално извършени доставки от „А. - *- Ал. Г.“ ЕООД, с ЕИК •••• на „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6. При водене на счетоводството в П. на дружеството „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6 подсъдимият Г. е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „••“ ООД гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил Д. данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Последното е било сторено чрез счетоводителя Г. Н. П., която е съставила същите по нареждане на подсъдимия Г., без да знае и да може да знае дали по предоставените й от подсъдимия фактури доставките са действително получени или не. П. е извършила това по указание на подсъдимия. Същевременно в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., при представяне на информация пред органите по приходите – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., подсъдимият Г. е използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „••“ ООД гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, подадени по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., в които е отразил посочените данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Счетоводителят Г. Н. П. не е знаела, че подписаните и подадените с нейния електронния подпис документи са с невярно съдържание, предвид посоченото, че не би могла за знае дали доставките по предоставените й от подсъдимия фактури са действително получени или не, но е подавала дължимата данъчна информация към приходната администрация по указание на подсъдимия. На следващо място, от обективна страна пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П. в посочения град, подсъдимият Г. е потвърдил неистина в подадени по електронен път, с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., справки-декларации по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС и чл. 116 ал. 1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - П.. П. е извършилата фактическото подаване на справки-декларации, като не е могла да знае дали чрез същите се потвърждава неистина относно описаното в тях. От обективна страна в резултат на това в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, подсъдимият Г. е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 31 584,94 лв. От обективна страна в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., подсъдимият Г. е потвърдил неистина в подадени по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. и 2014 г.

Във връзка със ЗКПО от обективна страна на 27.03.2014 г., в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., в качеството си на управител и представляващ „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6, при посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., подсъдимият Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 7547.41 лв. дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г., като е потвърдил неистина в Годишна данъчна декларация с вх.№ 1600И0173625/27.03.2014 г. по чл. 92 от ЗКПО, подадена по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г., като в част VI, т. 2 е декларирал общо разходи в размер на 1 052 468,09 лв. при действително установени такива в размер на 976 240,49 лв. и по този начин е променил счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, т. 9.1 е декларирал данъчна печалба от 0.00 лв., а в част VI, т. 11 годишен корпоративен данък от 0,00 лв., при действително установения вследствие на изключване разходите по всички фактури с неполучени доставки през 2013 г. и извършено данъчно преобразуване на годишния финансов резултат в данъчната декларация за 2013 г., положителен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 75474,04 лв. и дължим годишен корпоративен данък в размер на 7547,41 лв. 2. На 30.03.2015 г., в гр. П., пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., в качеството си на управител и представляващ „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6, при посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 12 570,12 лв. дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., като е потвърдил неистина в Годишна данъчна декларация с вх. № 1600И0244559/30.03.2015 г. по чл. 92 от ЗКПО, подадена по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П., с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2014 г., като в част VI, т. 2 е декларирал общо разходи в размер на 1 333 256,18 лв. при действително установени такива в размер на 1 208 308,48 лв. и по този начин е променил счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, т. 9.1 е декларирал данъчна печалба от 2171,03 лв., а в част VI, т. 11 годишен корпоративен данък от 217,10 лв., при действително установения вследствие на изключване разходите по всички фактури с неполучени доставки през 2014 г. и извършено данъчно преобразуване на годишния финансов резултат в данъчната декларация за 2014 г., положителен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 127 872,29 лв. и дължим годишен корпоративен данък в размер на 12 787,22 лв.

И в последните случаи, фактическото подаване на декларациите по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. и 2014 г. е било осъществено от П., но последната не е могла да знае дали чрез същите се потвърждава неистина относно описаното в тях, но е извършила това в изпълнение на указаното от подсъдимия. Ето защо от обективна страна през периода 12.09.2013 г.– 14.07.2015 г., в гр. П., обл. П. и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6, при посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. Н. П. от с. Б., общ. П., обл. П., подсъдимият Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество, в особено големи размери 51 702, 47 лв., от които данък върху добавената стойност по ЗДДС общо в размер на 31 584, 94 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. и 2014 г., общо в размер на 20 117, 53 лв. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 93, т. 14 от НК – „данъци в особено големи размери“, доколкото общият размер на избегнатите за установяване и плащане данъчни задължения, надхвърлят дванадесет хиляди лева. Престъплението е извършено при условията на продължавано такова по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото са налице множество отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Видно от ТР № 3-71 на ОСНК т. V в продължаваното престъпление могат да се обединят две или повече деяние, които поотделно осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление.

Правилно първият съд е посочил, че престъплението е било извършено от подсъдимия А. Г. Г. при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици, което се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка във връзка с деянието. В този смисъл по делото е безспорно установено, като не се отрича и от самия подсъдим Г., че към инкриминирания период той е бил управителя на процесното ООД, като липсват данни за други лица, осъществявали дейност в този смисъл. Ето защо, от субективна страна е невъзможно същия да не знаел, че доставките по описаните фактури не са получени, след като от обективна страна се установи горното. Именно предвид упражняваната от подсъдимия Г. дейност на управител на дружеството, както и знанието за липсата на доставки по описаните фактури, то от субективна страна се установява прекия умисъл на подсъдимия Г. и за това, че при водене на счетоводството съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „••“ ООД гр. П.; използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри – дневници за покупките на „••“ ООД гр. П.; потвърдил неистина в подадени по електронен път справки-декларации по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС и чл. 116 ал. 1 от ППЗДДС; и е потвърдил неистина в подадени по електронен път декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. и 2014 г. Съзнавал е, че физическото изготвяне и подаване на същите е сторено от счетоводителя Г. Н. П., но последната не е могла да знае дали доставките по представените им от Г. фактури са действително получени или не и съответно – дали изготвяните и подавани по електронен път документи са с невярно съдържание или потвърждават неистина. Напротив – за подсъдимия тази причинно-следствената връзка е очевидно последствие от собствените му действия по предоставяне фактурите за осчетоводяване на П..

В допълнение към посоченото от първия съд, във връзка с оплакванията във въззивната жалба, може да се каже, че действително не всяко избягване на плащане на данъци е престъпление. В конкретния казус, обаче, с оглед на установените фактически положения, се налага несъмнения извод, че подс. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Налице е продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, предмет на обвинението са извършвани в непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка - съставяне на фактури за нереални сделки и при една и съща форма на вината и едното деяние е продължение на следващото.

Престъплението е нетипично двуактно и резултатно, доколкото дължимите данъци - в случая в особено големи размери - не са постъпили в държавния бюджет. Касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, в което се включва избягването и плащането и на данъчните задължения по ЗКПО, освен тези по ЗДДС, защото има обективна и субективна еднородност, която налага отделните деяния да не се третират като самостоятелно престъпление, дори и когато се нарушават законовите изисквания за обявяване и плащане на данъци по един, няколко или всички данъчни закони, чрез едно или повече нарушения в рамките на едно данъчно правоотношение. В този смисъл резонно е цитирано ТР № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСНК. Подс. А. Г. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл - той напълно е съзнавал, че използвайки фактури за отчитане на недействителни доставки на услуги по сделки със свързано лице ще доведе до промяна на финансовия резултат, което е обществено опасно, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици - това че чрез тях ще се промени финансовия резултат и е целял именно това - тъй като това е довело до укриване и избягване на данъци, които управляваното от него дружество дължи като ДЗЛ и което ще доведе до промяна на задълженията в полза на търговеца. Така в настоящия казус престъпната деятелност на подсъдимия Г. обективира отношението му към деянията (неговата интелектуалната и волевата насоченост).

В съответствие със закона окръжният съд е посочи, че нормата на чл. 255 от НК установява защита от престъпни посегателства на обществените отношения, свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените от органите по приходите (по вид и размер) или неплатени данъчни задължения. Основният състав на престъплението по чл. 255 НК очертава формите на изпълнително деяние- действие или бездействие, осъществено в нарушение на правилата на данъчното законодателство, и насочено към създаване на пречки за установяването или плащането на дължимия данък при възникване на обект на данъчно облагане от реално извършена стопанска сделка.

Подсъдимият е годен субект на посоченото престъпление. В т. 3. на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК е указано, че субект на престъплението може да бъде физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице, което за подсъдимия по делото е несъмнено установено. В случая е установена не само представителната власт на подсъдимия, възникнала по силата на закона, в качеството му на управител на търговското предприятие, но и това, че във фактически план, като управител на „••“ ООД, обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено лице и е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат - избягване на установяването и плащането на данъчни задължения. Счетоводството на фирмата също се е осъществявало от лице, изпълняващо разпорежданията на подсъдимия и отчитащо му се за извършената дейност. Показанията на свидетелската П. – счетоводител безпротиворечиво установяват, че счетоводното отчитане е извършвано от свидетелката, която е притежавала квалификация и знания за тази дейност. Същевременно фактическото водене на счетоводната отчетност се е основавало изцяло на предоставяните от подсъдимия на счетоводителката първични счетоводни документи. Тези документи тя описвала в дневниците за покупки (и продажби), съответно в справките-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл нарушенията на счетоводното законодателство, допуснати при неговото осъществяване, са резултат от поведението на подсъдимия, изразяващо в предоставянето на съответните първични счетоводни документи, към които стриктно се е придържала свид. П. като счетоводител. Свидетелката не е съзнавала фактическите обстоятелства на престъплението, т. е. действала невиновно, но с тези си действия е била използвана от подсъдимата за извършването на самото фактическо изпълнение на деянието.

Безспорно е установено по делото, че „Б. •• *“ ООД е било регистрирано по ЗДДС през инкриминирания период, което е създавало за подс. А. Г. задължения да осигури точното и добросъвестно изпълнение на разпоредбите на посочения закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС „Б. •• *“ ООД се явява данъчнозадължено лице и за него са изцяло относими задълженията, които ЗДДС вменява на регистрираните по този закон данъчни субекти. Съгласно изискванията на чл. 124 ЗДДС, данъчният субект следва да води отчетни регистри – дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените от него данъчни документи – фактури - в дневника за покупки и издадените от него данъчни документи-в дневника за продажби. По силата на чл. 125 ЗДДС за същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на отчетните регистри да подава справка-декларация за всеки данъчен период, който е едномесечен по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-декларацията се прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По този начин за регистрираните лица, които са получили стоки или услуги по облагаема доставка, възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Установено е по безспорен начин, че сделките, по които са издадени процесните фактури, описани по-горе, с посочения в тях доставчик, не са реални, тъй като изобщо не са били извършвани. Издадените фактури представляват документи с невярно съдържание, тъй като отразяват процеси, които не са произтекли в обективната действителност. Тези документи с невярно съдържание са били използвани при водене на счетоводството на „Б. •• *“ ООД, след което са били включени в дневника за покупки на дружеството. Безспорно е установено от анализа на доказателствената съвкупност, че въпросните сделки по доставка на услуги не са били осъществявани. В подадените в данъчната служба справки-декларации се твърди, че те са били осъществени. Същите са включени в справката, вследствие на отразяването им в отчетните регистри. По този начин в справката-декларация за инкриминираните данъчни периоди е потвърдена неистина от подс. Г., като дейността е извършена чрез свид. П., наето от дружеството за счетоводно обслужване на ООД. Тъй като не са налице реални сделки - в конкретния случай липсват доставки на услуги по процесните фактури, липсва и данъчно събитие и за получателя по доставките/услугите по сделките не възниква и право на данъчен кредит, но включвайки го в справките декларации, данъчният субект го приспада. С подадените през инкриминирания период пред ТД на НАП- Пловдив на основание чл. 125 ЗДДС справки декларации е било декларирано, че представляваното от подс. Г. търговско дружество дължи ДДС за внасяне в занижен размер, в сравнение с дължимия за всеки от съответно посочените данъчни периоди данък, определен по размер в издадения ДРА и в заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Декларираният занижен размер на ДДС за посочените данъчни периоди е в резултат на неправомерно приспаднат данъчен кредит по фактурите, издадени от „доставчик“ на услуги на дружеството, за който е установено, че е бил управляван фактически от подсъдимия и става въпрос за контрагенти – свързани лица. Посочените фактури не отразяват реално получени доставки на услуги от процесния търговец, чийто вписан в ТР управител е бил подсъдимият, същите са осчетоводени и представени в ТД на НАП Пловдив, за да удостоверят извършването на сделки и плащане от страна на управляваното от подсъдимия дружество по тях и се претендира приспадане на данъчен кредит. Целта на документираните в процесните фактури нереални доставки на услуги е била да се преобразува финансовият резултат на представляваното от подсъдимия търговско дружество по начин, който да сочи не на дължим от него ДДС, а на приспадане на ДДС, изчисляван в резултат на неосъществените сделки, лъжливо документирани в инкриминираните фактури.

Безспорно е установено, че справките-декларации са подадени в данъчната служба чрез електронния подпис на свид. П., която е осъществявала счетоводното обслужване на дружеството на подс. Г. „••“ ООД. През процесните данъчни периоди счетоводителката е осчетоводявала представените й фактури от подсъдимия, които били вписвани в дневника за покупки и включени в подадените от нея справки-декларации. Установено е, че П. не е знаела, че процесните фактури документират неосъществени сделки, предвид което не е действала виновно, като извършител на процесните деяния при общност на умисъла с подсъдимия. Това не се опровергава и от обстоятелството, че П. е била запозната с обстоятелството, че фирмата на майката на подсъдимия, е била управлявана от самия него, доколкото не е била запозната с договорките с посочения във фактурите доставчик. Тя е проверявала фактурите само досежно техните реквизити, но не и за наличието на документи, удостоверяващи реалността на доставката на фактурираната услуга или обстоятелства свързани с извършаването на услугата по фактурата. Свидетелката П. чрез електронен подпис е подавала в ТД на НАП - П. инкриминираните по делото справки-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС. Налице е посредствено извършителство, тъй като деецът използва друго лице, което потвърждава неистина в писмена декларация при липса на общност на умисъла, което да обоснове съучастие, в какъвто смисъл е Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС и съдебната практика (Решение № 127/06.04.2015 г., по н.д. № 123/2015 г. на ВКС, ІІІ н. о.). В настоящия случай посредственият извършител е използвал като оръдие наказателно неотговорно лице, което мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че то действа при обстоятелства, изключващи умисъла.

Престъплението е резултатно, тъй като се е стигнало до неплащане на установени данъчни задължения към държавата. То е довършено чрез потвърждаването на неистина пред органите по приходите в подадените справки-декларации по ЗДДС. Справката - декларация за съответния данъчен период е документ, който създава за данъчно-задълженото лице права и задължения. Затова този документ трябва да съдържа вярна информация за дейността на търговските субекти, регистрирани по ЗДДС, в т. ч. и за осъществяваните през периода доставки на стоки и заплатената по тях цена, с включен в нея ДДС.

По делото са несъмнено установени по вид и размер възникналите за данъчно-задълженото лице задължения за внасяне на ДДС. Събрани са достатъчно доказателства и за сделките, по които данъчно задълженото лице „••“ ООД е „получател“ на услугите/стоките, за които е извършило плащане с ДДС и чието възстановяване в бюджета на държавата, в качеството на управител на търговското предприятие, подсъдимият е следвало да осигури чрез вярно осчетоводяване, деклариране, плащане. Той по фиктивен начин е „доказал“ правото на данъчен кредит, т. е. правото на прихващане на задължението - чрез документално счетоводно оформени фиктивни сделки – по доставка на услуги, по които „Б.“ ООД е бил „купувач“. По делото е установено, че посоченото предприятие, чийто управител е бил подсъдимият, е фиктивен получател по процесните доставки на услуги, без да са извършвани посочените в инкриминираните по делото счетоводни документи доставки на стоки и услуги.

За всеки от данъчните периоди, съвпадащи с инкриминираната по делото дейност, е несъмнено установено по размер задължение за внасяне на ДДС. У подс. Г. е било налично знание за приходната част в баланса на фирмата на данъчно задълженото лице. Установено е и че правото на данъчен кредит (правото на прихващане, приспадане) реално не е възникнало в размера, деклариран от името на задълженото лице, а в един значително поскромен размер, поради несъществуването на представените сделки, по които данъчно задълженото лице е получател (купувач) по сделките. И това обстоятелство е било несъмнено известно на подсъдимия Г..

Обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК са налице, като наличието им обективно е било подробно описано в обстоятелствената част на обвинението за всеки данъчен период, като не се установява несъответствие с диспозитива на обвинението, респективно с присъдата на първия съд. В конкретния случай подс. Г. е осъществил повече от едно от изпълнителните деяния, посочени от законодателя в основния текст на престъплението, за което се води наказателното производство. Той е потвърдила неистина в дължима по ЗДДС данъчна декларация за всеки един от инкриминираните данъчни периода, с което е реализирала деянието, посочено в чл. 255 ал. 1 т. 2 от НК. При водене на счетоводството на фирмата за всеки един от данъчните периоди са съставени и документи с невярно съдържание - отчетни регистри- дневници за продажбите на „Б.“ ООД, в които са отразени данъчни фактури по неполучени доставки от вече посочения търговецци, с право на пълен данъчен кредит. Подсъдимият е претендирал приспадане на неследващ се данъчен кредит за сумите по посочените фактури. Реализирал е изпълнителните деяния, визирани в чл. 255 ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК. Така е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 31 584,94 лв., дължими по ЗДДС, както и дължим корпоративен данък по ЗКПО общо н размер на 20 117,53 лева. Налице е квалифициращият белег на престъплението „данъчни задължения в особено големи размери“, с което е изпълнен съставът на чл. 255 ал. 3 от НК. Легалната дефиниция на този признак е в чл. 93 т.14 предл. 2 от НК и определя като такива задължения над дванадесет хиляди лева.

Налице е и другата твърдяна от обвинението правна квалификация на извършеното- при усложнената форма на чл. 26 от НК. Подс. Г. като управител на данъчно задълженото лице, многократно е нарушил по посочените в чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК начини законоустановените си задължения към фиска. През „непродължителен период от време“, съгласно задължителните за съда указания, дадени в ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/09 г. на ОСНК, е нарушен един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци. Ето защо, в съответствие с обвинителната теза, изразена от прокурора правилно първият съд е приел наличието на единство на увреденото правно благо, при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При осъществяване на инкриминираните действия деецът е имал едни и същи фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение към обществено опасните последици на деянията си. Те са извършени и при „еднородност на вината“. При констатирана обективна и субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния следва да се третират не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление. Правилно първият съд е приел, че доказателственият материал по делото, се подкрепя тезата на обвинението, че за подсъдимият като управител на процесното дружество са възникнали нормативно определени права и задължения във връзка с осъществяваната дейност по управление и представителство пред органите на държавната власт. През инкриминирания период подсъдимият е имал задължението да декларира пред Агенцията по приходите за всеки данъчен период вярна информация, свързана с дейността на дружеството, като СД като регистрирано по реда на ЗДДС и представляващия и управляващ данъчно задълженото лице подсъдимият е имал задължението да подава СД по ЗДДС по чл. 125 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, в които да отрази извършените от дружеството сделки, съгласно счетоводните изисквания. В случая през представен и включване на посочените от първия съд фактури в СД по ЗДДС, респективно в дневник за покупки в графи „с право на пълен данъчен кредит“ през инкриминираните данъчни периоди от съответните периоди, подсъдимият е потвърдил неистина, като е въздействал върху месечните финансови резултати на дружеството и неправомерно е приспаднал данъчен кредит. От друга страна, ползвайки тези първични

документи при водене на счетоводството, подсъдимият е създал погрешна представа у органите по приходите, че са получени доставки на услуги от свързан търговец и съответно, че за нея е заплатено ДДС в пълен размер, поради което данъчнозадълженото лице има право на приспадането му. Т. е. подсъдимият неправомерно е декларирал за приспадане ДДС от бюджета за доставени услуги на дружеството, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и по този начин е избегнал установяване и плащане на дължим ДДС за инкриминирания период. Приспадане на неследващ се данъчен кредит по чл. 255, ал. 1, т. 7 от НК е налице, доколкото разпоредбата касае недостоверно документиране на стопанска дейност. Данъчният кредит в случая представлява сумата на ДДС по получени доставки на услуги, която регистрирано по ЗДДС лице – „••“ ООД има право да приспадне от дължимия данък за внасяне по извършени от него облагаеми доставки. Правото „възниква“ за „получателя на доставките“ „••“ ООД, който приспада дължимия от него ДДС от други сделки, по които е бил доставчик. Ползваните от търговеца документи отразяват ненастъпили обстоятелства, поради което в случая напълно закономерно т. 7 на чл. 255, ал. 1 от НК, е била осъществена едновременно и с т. 2 и т. 6 на чл. 255, ал. 1 от НК. Поради фиктивността на документираните обстоятелства, в случая не могат да възникнат и данъчни права и задължения, свързани с правомерното приспадане на данъчен кредит. В случая документирането има за цел избягване на плащания, формирани от реалната дейност на търговеца, като търси привидно прихващане с данъчния кредит. Чрез използването на фактури по фиктивни доставки, подсъдимият заявява претенции към органа по приходите и черпи права и ползи от собственото си престъпно поведение, което е недопустимо. В случая подсъдимият е имал съзнанието, че сделките, които са осчетоводени с инкриминираните фактури с издател фирмата на майка му, която е управлявал фактически с пълномощно, посочени по по-горе, не отразяват в действителност реални данъчни събития, но въпреки това подсъдимият ги е декларирал с цел да избегне плащането на действително дължимите данъчни задължения, която цел е преследвал и постигнал. С привидната документална обосновка подсъдимият е създал у данъчните органи погрешна представа за задължаването по ЗДДС и това е послужило за данъчен кредит, за който няма основание и който в крайна сметка е довел до намаляване на данъчното задължение на процесния търговец ООД и ощетяване на Републиканския

бюджет. В случая не е налице реално възстановен данъчен кредит, но инкриминираните фактури преобразуват финансовия резултат, което води до приспадане на неследващ се данъчен кредит, с което намаляват и реално дължимите данъци. Всичко това, обаче, не налага изводи за несъставомерност на деянието. В подобен смисъл е и трайната съдебна практика – например решение № 84 от 04.03.2009 г. по н. д. № 28/2009 г. на ВКС, III н. о. (което приема, че наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което осъществява търговска дейност и е автор на справките – декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина с цел избягване на плащане на данъчни задължения), решение № 219 от 30.08.2010 г. по т. д. № 167/2010 г. на ВКС, I н. о. (където се сочи, че деецът по данъчното престъпление и данъчно задълженото лице могат да съвпадат, но това в никакъв случай не е задължително), решение № 391 от 30.09.2010 г. по н. д. № 318/2010 г. на ВКС, II н. о. (в което било прието, че невярното документиране, с което подсъдимият претендирал данъчен кредит, произхожда от предоставените от него за осчетоводяване фактури, обективиращи неосъществени сделки), решение № 537 от 27.12.2012 г. по н. д. № 1978/2012 г. на ВКС, III н. о., (където се сочи, че подаването на справките-декларации, да които деецът знаел, че отразяват неистински обстоятелства се целяло да се създаде впечатление у данъчната служба, че на дружеството се дължи данъчен кредит, който да се прихване със съществуващи данъчни задължения от същото това дружество и по този начин, то да не плати данъчните си задължения). В случая правната квалификация по чл. 255, ал. 1, т. 6 НК е във връзка с осъщественото ползване на документи, които променят съществени характеристики на реално осъществената стопанска дейност, като придават вид на друга дейност, към която да се насочи данъчното облагане. Промяната в случая касае страната по сделките, която дължи внасянето на част от данъците, като обръща данъчното облагане, като документите са счетоводни, пряко свързани с обстоятелства от значение за данъчното облагане. Тъй като освен инкриминираните фактури, е налице и подаването на данъчни декларации - представянето на лъжливите декларации пред данъчните власти е налице и признакът по т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК. Това е така, защото в случая при порочни първични документи, вторичните, които формално точно възпроизвеждат съдържанието им, също отразяват неверни обстоятелства. В конкретния случай за инкриминираните фактури като първични счетоводни документи по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството със законоустановени задължителни реквизити, не е било налице съответствие с действителността по всички параметри, което се е отразило и на верността на производните документи, чието съдържание е било определено на база на приложените по делото фактури. Следва да се има предвид, че ползване на порочен документ е налице, както с неговото представяне като доказателство пред данъчните органи, така и при поставянето на дееца в положение да бъде проверен всеки момент от съответните органи. Подсъдимият, чрез невярното деклариране при подаването на инкриминираните ежемесечни справки – декларации (смисъла та т. 2 на чл. 255, ал. 1 от ЗДДС) е нарушил задължението си за вярно деклариране, което е повлияло на правилното установяването на данъчните задължения на представлявания търговец ООД. В случая, подадените от счетоводителя П. справки – декларации по електронен път със съответния електронен подпис, като производен официален удостоверителен документ, закрепват обстоятелства, които се разминават с обективната истина и са били предназначени да създадат привидност, че данъчните задължения са правилно установени. Всяка една от изброените по-горе фактури във връзка със ЗКПО на търговеца е била отразена като доставена услуга, респективно платена и поради това явяваща се разход за управлявания от подс. Г. търговец. Така финансовият резултат за 2013 г. и 2014 г. по ЗКПО бил формиран и въз основа на отчетените като разход плащания по описаните подробно по-горе фактури. На конкретно посочените по-горе дати технически - чрез електронен подпис на счетоводителя ГДД декларации за съответните години са били депозирани пред ТД на НАП - П.. Съобразно чл. 92 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. Депозираните такива от подс. Г. са имали за цел неустановяване на действителния размер на подлежащия за внасяне данък по ЗКПО. Укритите данъци от това невярно деклариране в случая са в общ размер на 20 117,53 лева и съобразно, чл. 93, т. 14 се явяват в особено големи размери, т. е. надхвърлящи 12 000 лева.

Действително доводите на първата инстанция за секторната регулация съответстват на законовия регламент за установяване и плащане на данъчни задължения. Задълженията по ЗКПО представляват публични държавни вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, които се внасят по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица. Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. В глава 13 от ДОПК е

регламентирано декларирането на данъчните задължения и възможностите за корекция на декларираните обстоятелства. Корекция е възможна в две хипотези. Първата - при служебно установяване от органа по приходите на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации. При извършената данъчна ревизия на управляваното от подсъдимия дружество, са били констатирани от ТД на НАП несъответствия между декларираните и подлежащите на деклариране обстоятелства. В закона е налице и специфична хипотеза за корекция по инициатива на декларатора. По силата на чл. 104, ал. 1 ДОПК подателят на данъчна декларация може да прави промени в декларацията след подаването й, но преди да е изтекъл срокът за подаването й. Промените могат да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, с основата и с определените задължения. Съгласно ал. 2, промените се извършват с нова декларация. Съгласно чл. 104, ал. 3 ДОПК подадената след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лице след изтичане на срока, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок. Същественото в случая е, че такава коригираща за инкриминираното събитие декларация не се установява да е подавана и извън срока при все търговецът да е направил неуспешен опит да „сторнира“ множество фактури през 2016 г., когато сроковете за подаване на съответните декларации отдавна са били са изтекли. Отделно от това, несъответствието е установено освен в хода на данъчната ревизия и в наказателното производство, поради което е неприложима процедурата по подаване на коригираща декларация, която не покрива установени престъпни обстоятелства, още по-малко може да повлияе върху или заличи така установените от разследването факти.

Изложеното по-горе от настоящата инстанция дава и подробен отговор на оплакването на защитата за несъответствие на обстоятелствената част на обвинението с диспозитива на присъдата, доколкото сам по себе си упрекът към дейността на първия съд е декларативен и не държи сметка за специфичните характеристики на вмененото данъчно престъпление. Признаците по чл. 255, ал. 1, т. 1-7 НК са начини за извършване на деянието, а не част от него, като са били подробно описани за всеки данъчен период и отделно деяние от продължаваната дейност, като не се установява разминаване между установени по делото обстоятелства е тяхната правна квалификация. Осъществените множество признаци на деянието по посочените точки от ал. 1 на чл. 255 НК, в случая следва да бъдат отчетени при индивидуализация на наказанието на подсъдимия.

С оглед на изложеното възражението за несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е неоснователно, поради което е невъзможно да бъде удовлетворено и направеното в нея искане за пълното му оневиняване. При доказаното реализиране на съвкупността от елементите на обективната и субективната страна на състава по посочения текст, материалният закон е приложен правилно.

С оглед на посочената правна квалификация Пловдивският окръжен съд, правилно е подходил към определяне размера на наложеното наказание по отношение на подс. Г., като го е наложил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК. Мотивите се споделят с известни бележки, които не променят крайните изводи на инстанцията за размера на наказанието и отлагането на неговото изтърпяване. Правилно като смекчаващи обстоятелства първият съд е приел добите характеристични данни за подсъдимия, включително – липсата на предходни осъждания, трудова/икономическа ангажираност, които не го очертават като лице с висока степен на обществена опасност. Отделно от това, правилно е отчел, че се установява и изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, а именно – изминалия дълъг период от извършване на деянието до произнасяне на настоящата присъда – повече от десет години. Още не се установява същия период на наказателното производство да е по някакъв начин резултат от действия на подсъдимия. Отдалечеността на момента на извършване престъплението от настоящия такъв на произнасяне на съда, предвид характера на престъплението, нА. Г. преоценка необходимия интензитет на търпяното наказание, доколкото липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимия нА. Г. заключение за вече настъпила промяна в личността. Във връзка с последното, настоящият съд приема за правилно посоченото от първия съд, че и найлекото, предвидено в чл. 255 ал. 3 от НК наказание - лишаване от свобода от три години се оказва несъразмерно тежко. Поради това, при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК във вр. с чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, окръжният съд коректно е наложил на подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Поради отчетеното изключително смекчаващо обстоятелство, правилна е преценката на първия съд при условията на ал. 3 на чл. 55 от НК да не нА. Г. на подсъдимия Г. по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно – конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Предвид вече посочените данни за личността на подсъдимия, както и голямата времева отдалеченост на деянието, окръжният съд правилно е приел, че подобна конфискация не би съдействала по никакъв начин за постигане целите на наказанието. Не търпи укор и преценката на инстанцията, че изпълнението на така наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Извод за последното, правилно е бил формиран от вече коментираните данни по делото за личността на подсъдимия, които не го описват като лице с висока степен на обществена опасност и утвърдени престъпни навици, поради което и окръжният съд е приел, че за постигане на целите на наказанието и най–вече за превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо същият да търпи наказанието ефективно.

Бележките на настоящата инстанция във връзка с наказанието са следните, но както се посочи вече по-горе, те не влияят на крайните изводи на окръжния съд, доколкото производството се развива само по жалба на подсъдимия. Все пак на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства н случая може да се коментира посочения по-горе общ размер на данъчните задължение, чието установяване и плащане е било избегнато. За по-тежката правна квалификация на извършеното е достатъчно те да са над 12 000 лева, като в конкретния казус изискванията на закона са били „преизпълнени“ няколко пъти, тъй като надвишаването на минимално

изискуемото за по-тежката правна квалификация, съобразно константната съдебна практика, е отегчаващо отговорността обстоятелство. Наред с това, на същата плоскост може да бъде посочена и реализацията на множество от признаците по ал. 1 на чл. 255 НК, а именно по т. 2, 6 и 7 от същия, доколкото тези признаци са начини да извършване на деянието и следва да се отчитат съобразно броя си при индивидуализация на наказанието.

В посочения от настоящия със смисъл горните констатации не могат да доведат до каквато и да е ревизия на наложеното наказание, доколкото е налице активност на забраната за влошаване положението на подсъдимия. Наред с това от основно значение за справедливостта на наказанието в случая има посоченото по-горе изключително обстоятелство, изводимо от неспазването на изискването на чл. 22 от НК за разглеждане на делото в „разумен срок“, поради неразумната продължителност на наказателното производство и решаването му в неразумен срок по смисъла чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧ. Фактическата и правна сложност на делото, предопределили извършване на множество процесуално-следствени действия, но не оправдава продължителността на наказателното преследване, при липсата на данни поведението на подсъдимия да е в причинно- следствена връзка с това. Подобна продължителност на наказателно производство, при липса на доказателства същата да се дължи на виновно поведение на подсъдимия, е винаги съществено обстоятелство, налагащо преценка за смекчаване на наказанието. В съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно чл. 6, т. 1 ЕКПЧ и на ВКС в аспекта на разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм при неспазването й, с цел да се гарантира справедливостта на процеса, а държавата – да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 13 ЕКПЧ, подсъдимият следва да бъде компенсиран чрез определяне на наказанието по правилата на чл. 55 от НК. Ето защо настоящият съд намира, че като краен резултат преценката на окръжния съд наказанието на подсъдимия А. Г. да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е напълно споделима.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.

След като е намерил подсъдимия А. Г. Г. за виновен в това, че е извършил от обективна и субективна страна престъплението по престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, окръжният съд правилно е посочил, че се явява основателна така предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция спрямо същия от гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите за сумата от 51 702,47, представляваща имуществени вреди, а именно – дължим данък върху добавената стойност в размер на 31 584, 94 лв. и корпоративен данък общо в размер на 20 117, 53 лв.. Исковата претенция е доказана по основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл. 45 ЗЗД се явява деликт. Със същото престъпление се причиняват имуществени вреди на държавата. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г. на ВКС, ОСНК. Искът е установен и по размер, доколкото в хода на съденото следствие се установява, че подсъдимият Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за „••“ ООД гр. П., с ЕИК •••6, в общ размер на 51 702,47, представляваща имуществени вреди, а именно – дължим данък върху добавената стойност в размер на 31 584, 94 лв. и корпоративен данък общо в размер на 20 117, 53 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му - чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС, и чл. 92 ал.1 от ЗКПО. Основанието на горните размери по данъчни фактури е било подробно описано в обстоятелствената част и не е необходимо да бъда повтаряно. Няма данни да е реализирано успешно и производство по събиране на данъчното задължение в каквато и да е негова част – съгласно представената справка за задълженията на лицето (л. 77 – 115 от делото на ОС). Предвид това е без значение за данъчните задължения – предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението – отново съгласно Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г. на ВКС, ОСНК. Що се отнася до възражението за изтекла давност на исковата претенция, то същото е неоснователно. Съгласно чл. 110 от ЗДДС – с изтичане на петгодишна давност се погасява вземането, а според приложимата в случая норма на чл.114 от ЗДДС – за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Безспорно е, че при деяние, което осъществява и състава на престъпление по НК, откриването на дееца по смисъла на чл. 114 от ЗДДС е моментът на привличане на извършителя в качеството му на обвиняем, тъй като от този момент той е станал известен на гражданския ищец, в случая – Държавата. При това се установява, че подсъдимият Г. е привлечен за първи път към наказателна отговорност с Постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2020 г. (т. III, л. 41 – 48 от досъдебното производство), от който момент, до предявяване на гражданския иск на 27.09.2022 г. (л. 57 – 63 по НОХД № 1495/2022 г. по описа на ОС-Пловдив) не е изтекъл петгодишен срок. В случая не може да намери приложение и десетгодишния срок по чл. 112 от ЗЗД, доколкото се касае за вземане от непозволено увреждане, но дори и характерът на вземането да не беше такъв – този срок също не е изтекъл от датата на предявяване на иска (27.09.2022 г.) и първия данъчен период, във връзка с който се претендират вредите – месец септември 2013 г.. Лихвата за забава се дължи от датата на довършване на престъплението, защото тогава изпада в забава деликвента. Правилно първият съд е приел, че в случая престъплението е реализирано като продължавано такова, с няколко отделни деяния, но настоящият съд изразява резерва по отношение на това, че лихвата за забава следва да бъде присъдена от датата на причиняване съответните имуществени вреди (датата на извършване на деянието) за всеки данъчен период, а именно: 1. данък върху добавената стойност за м. 08.2013 г., в размер общо на 3400 лв. – от 12.09.2013 г.; 2. данък върху добавената стойност за м. 10.2013 г., в размер общо на 3620 лв – 14.11.2013 г.; 3. данък върху добавената стойност за м. 11.2013 г., в размер общо на 2620 лв. – от 14.12.2013 г.; 4. данък върху добавената стойност за м. 01.2014 г., в размер общо на 960 лв. – от 14.02.2014 г.; 5. данък върху добавената стойност за м. 04.2014 г., в размер общо на 960 лв. – от 14.05.2014 г.; 6. данък върху добавената стойност за м. 05.2014 г., в размер общо на 2852 лв. – от 13.06.2014 г.; 7. данък върху добавената стойност за м. 06.2014 г., в размер общо на 800 лв. – от 11.07.2014 г.; 8. данък върху добавената стойност за м. 07.2014 г., в размер общо на 295 лв. – от 13.08.2014 г.; 9. данък върху добавената стойност за м. 08.2014 г., в размер общо на 3591,14 лв. – от 13.09.2014 г.; 10. данък върху добавената стойност за м. 09.2014 г., в размер общо на 295 лв. – от 14.10.2014 г.; 11. данък върху добавената стойност за м. 10.2014 г., в размер общо на 4054,80 лв. – от 13.11.2014 г.; 12. данък върху добавената стойност за м. 01.2015 г., в размер общо на 1200 лв. – от 14.02.2015 г.; 13. данък върху добавената стойност за м. 06.2015 г., в размер общо на 3240 лв. – от 14.07.2015 г.; 14. дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г в размер на 7547.41 лв – от 27.03.2014 г.; 15. дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г в размер на 12 570,12 лв – от 30.03.2015 г.

На първо място във връзка с доводите на защитата пред въззивния съд, окръжният е взел отношение по доводите на подсъдимата относно принципния въпрос за допустимостта на гражданския иск в наказания процес, образуван по обвинение за престъпление по чл. 255 от НК. Съобразено е, че влезлият в сила ДРА представлява самостоятелно изпълнително основание за обезвреда на фиска за вреди. В случая данъчното престъпление представлява и деликт и обуславя отговорност за непозволено увреждане. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е престъпното деяние, предмет на обвинението, което е и деликт по чл. 45 от ЗЗД, като поради тази особеност на правната природа на престъплението, с гражданският иск в наказателния процес се претендира обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от престъпното деяние като пряка и непосредствена негова последица, като наказателна отговорност за данъчни престъпления възниква само когато укритите или неплатени данъци са в „големи размери”, респ. „особено големи размери”, по смисъла на чл. 94, т.14 от НК. В Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е изяснено, че данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния материален данъчен закон падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия като една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите. В наказателния процес е допустим за съвместно разглеждане граждански иск само с правно основание - непозволено увреждане. Граждански иск, който има договорно или друго облигационно основание, или друго предвидено в закона извън облигационно право основание, което не е деликт, е недопустим за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес. Действително задължението за внасяне на данъци възниква в резултат на действието на съответната норма в закона при възникване на предвиденото в нея данъчно събитие, а не на нарушаване на задължението „да не се вреди другиму”, в резултат на което възниква правото на обезщетение за настъпила вреда като пряка и непосредствена последица от деликт, каквото по правило е и престъпното деяние, като задължението за плащане на данък възниква още преди деянието да е придобило характера на данъчно престъпление т. е., вземането на държавата не произтича от престъпното деяние, а съществува преди него. При избягване на установяването и плащането на данъчни задължения, когато са в големи и особено големи размери, т. е., когато деянието е обявено и за престъпление, задължението за плащане на данък, обаче, е възникнало още преди деянието да е придобило характер на данъчно престъпление, като в съответствие с това са били уважени и претенциите за присъждане на лихва. В случая следва да се съобрази, че главницата по обезщетението произтича от дейност, която е придобила характер на престъпление, поради големите си размери, като задължението на дееца за обезщетение на вредите възниква като пряка и непосредствена последица от престъпление. Ето защо, след като вземането произтича от престъплението, лихвите върху уважения размер на гражданския иск следва да бъдат възложени за заплащане от довършване на престъплението, което като специфика е продължавано такова по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

Исковата претенция, до пълния и предявен размер от 53 012,77 лева правилно е била отхвърлена като недоказана по размер над размера от 51 702,47 лева. Същата разлика не се е била установена като дължима от дружеството на подсъдимия Г., доколкото съгласно вече посоченото – установиха се данъчни задължения в размер на 51 702,47, представляваща имуществени вреди, а именно – дължим данък върху добавената стойност в размер на 31 584, 94 лв. и корпоративен данък общо в размер на 20 117, 53 лв. Ето защо, правилно окръжният съд е осъдил подсъдимия А. Г. Г. да заплати на Министъра на финансите в качеството му на представляващ държавата сумата от 51 702,47 лева, представляваща обезщетение за причинените на имуществени вреди в резултат на деянието, посочено като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Това обаче във връзка с изложеното от настоящата инстанция, не следва да бъде възлагано да заплащане ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите за всеки данъчен период. В тази връзка присъдата ще бъде коригирана в гражданско-правната й част, като я отменя в частта за присъдената лихва върху уважения размер на гражданския иск, тъй като същата е била присъдена от датата на реализиране на всяко едно отделно деяние, включено в продължаваната дейност, като вместо това претенцията на граждански ищец за присъждане на обезщетението ведно със законната лихва ще бъде уважена от довършване на продължаваното престъпление, а именно считано от 14.07.2015 г. до пълното й изплащане.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

С оглед изхода на делото, правилно първият съд е възложил за заплащане н тежест на подсъдимия разноските по делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като подробно е изброил установените такива на подготвителната на съдебната фаза на процеса. Правилно е определен и размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, което също е било възложено за заплащане на подсъдимия.

Първостепенният съд е взел подробно отношение за срока, в рамките на който е бил заведен гражданският иск, а именно 5 години, след откриване на дееца, като към казаното от инстанцията няма какво повече да се добави, доколкото е правилно и съобразено с установената съдебна практика (в този смисъл решение № 26 от 11.05.2020 г. по н. д № 38/2020 г. на 2 т. о. на ВКС, решение № 135 от 21.07.2016 г. по н. д. № 365/2016 г. на 3 н. о. е др.).

С оглед на изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд