Решение № 363 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 560/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 115 от 18.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 226/2025 г. по описа на Тетевенски районен съд, трети състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № BG2025/4000-180/НП от 12.06.2025 г. на началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“, с което на Х.М.Х, ЕГН:, с адрес .. на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ му е наложена глоба в размер на 5 592,52 лева, за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, както и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението – 466,61 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по 39 % vol при 20 оС и 201,19 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по 39,9 % vol при 20 оС.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д. № 226/2025 г. по описа на РС Тетевен – началник отдел МРР в ТД Митница Русе. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, определя като касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Наведени са подробни доводи, с които се оспорват изводите на районния съд за незаконосъобразно проведено претърсване и изземване в дома на Х.Х., като се акцентира, че за тези действия приложим е бил реда по ЗМВР, съгласно който единствено дължимото действие от страна на митническите органи е било да уведомят прокурор, без да е необходимо последния да предприема някакви последващи действия. Твърдят, че още в деня на проверката е бил уведомен дежурния прокурор в ТО Тетевен при РП Ловеч. Считат, че неправилно районния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, тъй като ЗАНН се явява общ закон спрямо ЗМВР. Оспорват и изводите на съда основани на разпитаните по делото свидетели, които са роднини на жалбоподателя. Изложени са доводи и относно разпореждането на съда за връщане на иззетите акцизни стоки, като излагат, че същото не почива на законово основание. В заключение се иска отмяна на решението на РС Тетевен и постановяване на акт по същество, с който се потвърди наказателното постановление.

По касационната жалба е постъпил отговор от ответника по касация Х.Х., чрез процесуалния му представител адвокат Т.Ц, в който оспорва касационната жалба и изложените в нея аргументи като неоснователна, като акцентира на представените пре районния съд 10 броя фактури, установяващи и доказващи законния произход на алкохола и че същия е закупен преди 1994 г., когато е имало друга правна уредба на акцизите, а именно: Закона за данък върху оборота и акцизите.

В съдебно заседание касаторът, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писменни бележки, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Т. Ш., в които отново се релевират изложените в касационната жалба съображения и се доразвиват. Моли да се отмени първоинстанционното решение и се потвърди наказателното постановление. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, явява се лично Х.М.Х. и с процесуалния си представител адвокат Т. Ц. Последният оспорва касационната жалба с изложените в нея съображения и пледира да бъде потвърдено решението на РС Тетевен.

Окръжна прокуратура гр.Ловеч, редовно уведомени, не изпращат представител.

Административен съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното :

Касационната жалба срещу Решение № 115 от 18.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 226/2025 г. по описа на Тетевенски районен съд е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, трети състав на Тетевенския районен съд е отменил Наказателно постановление № BG2025/4000-180/НП от 12.06.2025 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“, с което на Х.М.Х. от гр. Тетевен, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ му е наложена глоба в размер на 5 592,52 лева, за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, а на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението – 466,61 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по 39 % vol при 20 оС и 201,19 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по 39,9 % vol при 20 оС.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е била ангажирана за това, че на 14.02.2025 г., в частен имот, находящ се в гр. Тетевен, на ул.в селскостопански постройки, държи акцизни стоки по чл. 2, т. 1 от ЗАДС: общо 667,80 литра етилов алкохол (466,61 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по 39 % vol при 20 оС и 201,19 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по 39,9 % vol при 20 оС) без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

Наказанието е наложено на ответника по касация на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – глоба в двойния размер на дължимия акциз.

За да отмени обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Тетевен е приел на първо място, че извършеното претърсване и изземване в дома на жалбоподателя Х. (ответник по касация) не е извършено по надлежния ред. Посочил е, че иззетите бидони с алкохол имат характера на веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, а изземването им е извършено от полицейските органи, които нямат всеобхватните правомощия по чл. 102 от ЗАДС за контрол върху акцизните стоки. Съставът при РС Тетевен е приел, че полицейските органи не прилагат процедурата по ДОПК при установяване на административни нарушения, поради което приложимия ред, съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН е реда по НПК.

На следващо място, първоинстанционният съд, въз основа на представените от жалбоподателя писмени доказателства, в т.ч. фактури за закупен преди 1990 г. алкохол и свидетелски показания е приел, че установения в имота му алкохол не е произведен и придобит по време на действието на ЗАДС, а по времето на действие на отменения през 1994 г. Закон за данък върху оборотите и акциза и в този смисъл наказващият орган не е преценил и изследвал действащото законодателство към момента на производство и закупуване на процесния алкохол. Кредитирал е в тази връзка и твърденията на жалбоподателя Х., приемайки, че същите не са опровергани от ангажираните от наказващия орган доказателства, а върху последния е доказателствената тежест за установяване на съставомерните обстоятелства по случая. Като краен извод на основание тези съображения районният съд е извел, че от обективна страна не е доказано по категоричен и несъмнен начин извършването на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя, вкл. и по спорните, за които са наведени възражения в касационната жалба и към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Във връзка с горното, не се споделят от настоящата инстанция доводите на касатора относно реда за изземване на веществените доказателства, в случая бидоните със наличното в тях количество етилов алкохол. С оглед особеностите на конкретния случай, а именно, че административнонаказателното производство е започнало при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да е съставен и приложен АУАН, то от значение са действията на полицейските органи при изземването на процесните веществени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост. След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол – ал. 2 от същия текст. Съгласно ал. 6 на чл. 83 от ЗМВР редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3 от ЗМВР. Това е Инструкция № 8121з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал.1 и 2 и чл. 83, ал.1 от ЗМВР от полицейските органи /ДВ, бр. 74 от 5.09.2014 г., в сила от 05.09.2014 г./. С тази инструкция се доразвиват и конкретизират правомощията и задълженията на полицейските органи в случаите, когато предприемат действия по чл. 81, ал. и ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР, като чл. 8 от инструкцията буквално пресъздава чл. 83, ал. 1 от ЗМВР. В разпоредбата на чл. 11 от Инструкцията обаче е посочено, че когато при извършване на проверката на помещение се установят данни за извършено престъпление от общ характер, полицейските органи незабавно създават организация за запазване на местопроизшествието и установяване на свидетели, като докладват на оперативните дежурни части с оглед предприемане на необходимите действия по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. Именно такъв е бил и настоящия случай. Видно от събраните писмени доказателства, за установените вещи в имота на Х.Х е било докладвано на съответния дежурен прокурор, като е образувана прокурорска преписка № 908/2025 г. по описа на РП Ловеч. По същата са били събирани и проверени данни за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, което е престъпление от общ характер. По преписката иззетите бидони с етилов алкохол не са ценени като веществени доказателства, тъй като производството е приключило с постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство. При това положение, след като не е било образувано досъдебно производство и материалите по преписката са били изпратени на ТД Митница Русе за преценка дали следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на Х., то приложимия ред за приобщаване като веществени доказателства на въпросните бидони със съдържащия се в тях етилов алкохол е този по НПК, съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, в какъвто смисъл са и изводите на районния съд. Особеното в случая е, както се посочи по-горе, че административнонаказателното производство е започнало при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен АУАН и при това положение правомощията на актосъставителя по чл. 41 от ЗАНН е следвало да бъдат упражнени от наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1, пр. първо, т. 1 от ЗАДС на физическо лице, което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева.

В производството пред първата инстанция са разпитани свидетели и са събрани множество писмени доказателства.

По делото, още пред наказващия орган са приложени 10 броя фактури за закупен преди 1994 г. етилов алкохол - плодова и сливова ракия от бившата съпруга на Х Х и нейната майка. Представени са писмени доказателства за родствени връзки, развод и са разпитани свидетели. Въз основа на анализа на събраните доказателства, районният съд е приел за безспорно доказано, че Х притежава документи по смисъла на ЗАДС за държания от нея алкохол. В обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган ги е обсъдил, като е приел, че за закупената по фактурите ракия липсва обозначен алкохолен градус, което прави невъзможна индивидуализацията ѝ и съответно идентичност между установения при проверката алкохол и този, който е бил закупен по фактурите, в периода 1987 г. – 1991 година. По тази причина административнонаказващият орган е приел, че по отношение този алкохол са приложими разпоредбите на ЗАДС. В хода на съдебното следствие по първоинстанционното дело, районният съд е приел, че доколкото не са оборени изложените от свидетелите показания, които кореспондират със събраните писмени доказателства, то е следвало да се съобрази действалия преди 01.01.2006 г. и дори преди 01.04.1994 г. режим на облагане с акциз на произведената ракия и който е бил различен от този по ЗАДС. Касационната инстанция счита, че изводът на РС Тетевен за недоказаност от обективна страна по безспорен и несъмнен начин на извършено нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и от там и за незаконосъобразност на издаденото НП е правилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите (отм. с § 1 от ПЗР на ЗАДС, в сила от 01.01.2006 г.), не се начислява акциз върху производството на физически лица на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство. При наличие на представени писмени доказателства за производство и закупуване на ракията преди 1994 г., в настоящия казус не е установено и липсват доказателства през кои години е произведена процесната ракия с общо количество 667,80 литра, които да опровергават представените от Х доказателства, че е произведена в различни години преди 01.01.2006 г., и дори преди 01.04.1994 година.

При неизясненост на тези релевантни за спора обстоятелства и при наличието на представените писмени доказателства и събраните свидетелски показания, вмененото на ответника по касация Х нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС не е доказано по безспорен начин.

Ето защо, правилно, законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че процесното НП е незаконосъобразно и е отменил същото.

По тези съображения настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, а доводите на касатора за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение за неоснователни.

От касационния състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. В тази връзка, не може да бъде споделено наведеното с касационната жалба възражение, за това, че районният съд се е произнесъл свръхкомпетентността си, задължавайки ТД Митница Русе да върне на ответника по касация отнетите с наказателното постановление вещи, а именно: 667,80 литра дестилатен алкохолен продукт. В тази част от решението си, първоинстанционният съд се е произнесъл съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 4, изр. 3-то от ЗАНН. Нещо повече – районният съд е задължен да се произнесе в случай, че има отнети вещи, в противен случай решението ще е непълно. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС, на която касаторът се позовава, определя 12-месечен преклузивен срок, в който след отмяна на наказателното постановление с влязло в сила решение, собственика на вещите следва да си ги потърси. Този срок обаче започва да тече след влизане в сила на решението, с което е отменено съответното НП. По никакъв начин районният съд не е иззел правомощията на митническите органи, като е постановил връщане на отнетите вещи.

По изложените съображения, крайният извод на районния съд, че наказателното постановление следва да бъде отменено, е правилен и постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Въпреки изхода на делото, от страна на ответника по касация не са претендирани съдебно-деловодни разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Ловеч, 2-ри касационен състав