Решение № 132 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 474/2026 г.

и въз основа на закона и доказателствата

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 132/01.10.2026 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХ Д № 474/2026 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД –П.

Производството е образувано въз основа на постановление на РП-П., с което е повдигнато обвинение срещу лицето Г. А. Г. от гр. П., за престъпление по чл. 324, ал. 1, пр. 1 НК за това, че на 06.10.2025 г., около 17:30 часа, в гр. П., е упражнявал професия „водач на лек таксиметров автомобил“ /таксиметров шофьор/, с МПС- лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, жълт на цвят, със странични шахматни ленти, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил, собственост на К.Л.М. от гр. П., съгласно чл. 18 и чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. обн. ДВ бр. 109/14.12.1999 г., последно изменение ДВ бр. 9 от 02.02.2021 г., в сила от 02.02.2021 г., на Министерство на транспорта и съобщенията за таксиметров превоз на пътници, а именно:

чл. 18 Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;

2. да не е осъждан за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора "Престъпления против личността", по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс;

3. да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс; 4. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. успешно да е положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято територия се извършват превозите;

6. да няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година.

чл. 31 ал. 1 „При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, както и валидно удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а именно:

1. разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община;

2. валидно удостоверение за техническа изправност и знак за техническа изправност, издадени по реда на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства;

3. пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец.

чл. 31 ал. 2 „При проверка от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата“, без да има за това съответна правоспособност, а именно не е притежавал удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност, като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в 600,00 /шестстотин/ евро.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Същият не оспорва фактическата обстановка. Изразява становище, че не оспорва фактите, изложени в постановлението на РП- П. и не държи на разпита на свидетелите, като и двете страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при постановяване на решението, без да се събират други такива.

По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ - 82/2026 г. по описа на РУ на МВР П. на основание чл. 378, ал. 2 от НПК.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Г. А. Г. е български гражданин на ••• години, живее в гр. П. и е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ СУМПС с № •••.

Свидетелят К.Л.М. от гр. П. е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, жълт на цвят, със странични шахматни ленти, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил. М. предоставил автомобила под наем на собствената си фирма „К.“ ЕООД с ЕИК •••. К.Л.М. използвал автомобила за извършване на таксиметрови услуги, поради което фирмата имала разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 25043 от 18.12.2024 г.

В същото време обвиняемият Г. А. Г. бил безработен и за да изхранва семейството си се занимавал с нерегламентиран превоз на пътници с автомобила на К.Л.М..

На 06.10.2025 г. след обяд, свидетелят П.В.Б. посетил фитнеса в гр. П., който се намира срещу ПГ „П. д-р А.З.“. Около 17:00 часа, Б. излязъл от фитнеса и се обадил на телефон •••, ползван от фирма „К.“ ЕООД, с ЕИК •••, за да бъде превозен до дома си. Като правоспособен водач на МПС, обвиняемият Г. А. Г. знаел, че не притежава удостоверение за водач на таксиметров автомобил, необходимо за извършване на тази дейност свързана с превоз на пътници. Въпреки това, в изпълнение на своето решение след пет минути пристигнал с лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, жълт на цвят, със странични шахматни ленти, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил. Свидетелят П.В.Б., се качил в таксито и казал, че иска да го превозят до дома му. Обвиняемият Г. заявил, че курса щял да струва 4,00 лева и свидетелят Б. му дал исканата сума. След като получил парите, обвиняемият Г. А. Г. потеглил с автомобила.

На същата дата - 06.10.2025 г. в гр. П. била извършена съвместна проверка от служители на РУ П. и служители от Изпълнителна агенция автомобилна администрация, във връзка със спазване на законодателството при извършване на таксиметров превоз на пътници. За целта, свидетелите Г. С.Г. и К.Я.И. били командировани в гр. П.. Около 17:00 часа в гр. П., на ул. „Х.Ч.“, пред № •••, свидетелите Г. и И. видели лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, жълт на цвят, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил, който извършвал превоз на пътник. Извършващите проверката служители спрели за проверка лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, управляван от обвиняемия Г. А. Г.. Проверката била осъществена от полицейски служители и от инспекторите в РД „АА“ гр. С., а именно свидетелите Г. С.Г. и К.Я.И.. При проверката било установено, че в таксиметровия автомобил нямало монтиран електронен таксиметров касов апарат. Също така обвиняемият Г. не бил попълнил и пътен лист № 18 за дата 06.10.2025 г. от притежаваната пътна книжка № 03, издадена на 11.03.2025 г. от превозвача. Обвиняемия Г. А. Г. бил отведен в РУ П., където за констатирания нерегламентиран превоз на пътници, свидетелят Г. С.Г. съставил на обвиняемия Г. АУАН № 01008 от 06.10.2025 г.

По случая било образувано настоящето досъдебно производство.

В хода на образуваното досъдебно производство, била изискана справка от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., съгласно която обвиняемият Г. А. Г. не се бил явил на изпит за „водач на лек таксиметров автомобил“ в ОО „АА“ гр. Б. и съответно нямал издадено удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил“. От направената проверка в „Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване“ било установено, че към инкриминираната дата обвиняемият Г. не се бил явил на изпит и съответно нямал удостоверение за психологическа годност, което било необходимо за управление на лек таксиметров автомобил.

От водещият разследването полицай е била направена справка за актуалното съС.ие на ЕЕТЗ за лицето Г. А. Г. от която е видно, че към 06.10.2025 г. обвиняемият Г. А. Г. не работел в конкретна фирма, тъй като нямало подадено уведомление по чл. 62 от КТ за сключени трудови договори.

Видно от справка от община П. /л. 105 от ДП/, физическото лице Г. А. Г., не разполагало с разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, собственост на К.Л.М. от гр. П., имал издадено действащо разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, е видно, че с деянието си обвиняемият Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК.

Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано извършването на престъпление по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК, а именно: на 06.10.2025 г., около 17:30 часа, в гр. П., е упражнявал професия „водач на лек таксиметров автомобил“ /таксиметров шофьор/, с МПС- лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № •••, жълт на цвят, със странични шахматни ленти, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил, собственост на К.Л.М. от гр. П., съгласно чл. 18 и чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. обн. ДВ бр. 109/14.12.1999 г., последно изменение ДВ бр. 9 от 02.02.2021 г., в сила от 02.02.2021 г., на Министерство на транспорта и съобщенията за таксиметров превоз на пътници, а именно:

чл. 18 Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;

2. да не е осъждан за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора "Престъпления против личността", по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс;

3. да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс; 4. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. успешно да е положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято територия се извършват превозите;

6. да няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година.

чл. 31 ал. 1 „При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, както и валидно удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а именно:

1. разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община;

2. валидно удостоверение за техническа изправност и знак за техническа изправност, издадени по реда на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства;

3. пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец.

чл. 31 ал. 2 „При проверка от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата“, без да има за това съответна правоспособност, а именно не е притежавал удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност и в настоящия случай осъществяването му е установено по несъмнен начин от всички събрани по делото гласни доказателства. За съставомерността на деянията по чл. 324, ал. 1 от НК е нужно субекта да е упражнявал професия „водач на лек таксиметров автомобил“ без да има за това съответната правоспособност. Какво смислово съдържание трябва да се влага в понятието „съответната правоспособност“ употребено в чл. 324, ал. 1 от НК е посочено в ТР № 31/1969 по н.д.№ 29/69 г. на ОСНК, а именно придобитите знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване на професия или занаят, признати по установения от закона ред. Едва след проведен курс на обучение и успешно полагане на изпит за качества и умения се придобива дадена правоспособност. От обективна страна не е нужна системността и трайността на упражняването, на тази професионална дейност, тя не е съставомерно обстоятелство, а такова е естеството на извършваната дейност. Режимът по Наредба № 34 не е за издаване на обикновено разрешение, а за лицензиране на превозвача чрез установяване на определен законов ред на необходими за правилното упражняване на занаята качества. Според съдържанието на този подзаконов нормативен акт, не всяко физическо лице с признато право да управлява лек автомобил, може да получи лицензия за занаята „извършване на таксиметров превоз на пътници” – чл. 4, чл.18 и 19. За придобиването на правоспособност за управление на лек автомобил се изисква много по– тесен кръг познания, от тези необходими за придобиване на правоспособност за извършване на таксиметров превоз, затова и законовият ред е коренно различен.

Извършването на обществен превоз на пътници по определен маршрут и при съответно заплащане представлява таксиметров превоз по смисъла на чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. Касае се до строго регламентирана дейност. Съгласно чл. 24 от Закона за автомобилните превози, тя се извършва от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Обвиняемия не е регистриран превозвач, нито е в договорни отношения с такъв превозвач, и няма изискуемото от чл. 3 от горната Наредба разрешение от Община П..

Таксиметровата дейност е професия, а по дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за професионалното образование и обучение, професията е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение. Такава професионална компетентност се изисква и за извършване на таксиметров превоз на пътници – чл. 4, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Същата Наредба предвижда провеждане на изпити за професионална компетентност, успешното им полагане и издаване на съответно удостоверение – чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 18, т. 5 и чл. 19. Шофьорите на таксита са включени в Националната класификация на професиите и длъжностите, и то в клас 8, изискващ специална квалификация, което също е аргумент, че дейността им е професия. Упражняването на тази професия без специалната правоспособност по Наредба № 34 и без разрешително за това не е административно нарушение по чл. 93, ал. 1 ЗАП, а е елемент от обективната страна от състава по чл. 324, ал. 1 НК.

Престъплението извършено от обвиняемия Г. е формално и същото се счита за довършено с осъществяване на изпълнителното му деяние.

Субект на престъплението е пълнолетно и вменяемо лице, което е съзнавало общественоопасния характер на деянието си и този на последиците от него, т.е. има пряк умисъл по отношение на извършеното деяние.

Обект на посегателство са обществените отношения, свързани с извършването на обществен превоз на пътници по определен маршрут и при съответно заплащане.

Причина за извършване на престъплението е нежеланието на обвиняемия да спазва установения в страната ред за регистрация на моторни превозни средства. Предвид горното, настоящият съдебен състав призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК, Т.е. правната квалификация, дадена от прокурора на извършеното от обвиняемия деяние е правилна, фактическите положения, посочени от същия (прокурора) в постановлението, се потвърдиха и в съдебно заседание. Ето защо, съдът намери предложението на прокурора за освобождаване на обвиняемия Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във връзка с чл. 78а, НК за мотивирано и основателно. При това съдът съобрази и следното:

За да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: деецът да е пълнолетно лице; за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.

В казуса съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за приложението на чл. 78а НК: обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждано до момента и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. За деянието, в извършването на което бе признат за виновен обвиняемият се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или „Глоба“ от 100,00 /сто/, до 300,00 /триста/ лева. От деянието не са причинени имуществени вреди /такива не се твърдят и в самото

постановление/.

Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба“ в размер на 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро, левова равностойност 1000 /хиляда/ лева. При определяне размера на глобата, съдът съобрази възрастта на дееца, добрите характеристични данни, семейното положение, безработен, желанието му да работи и печели средства за издръжка на семейството. С оглед изложеното и като съобрази чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на наказания по чл. 78а НК, съдът наложи на Г. А. Г.в наказание „Глоба“ в размер на 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро, левова равностойност 1000 /хиляда/ лева.

Съдът намира, че именно това по размер наказание в максимална степен ще спомогне за наказването на дееца и за възпирането му от извършване на такива престъпления и за в бъдеще.

Наложеното наказание според съда ще изиграе в достатъчна степен възпитателно и предупредително въздействие върху обвиняемия, т.е ще допринесе за в бъдеще същият да се въздържа от подобен род прояви.

По делото няма направени разноски, които да бъдат възложени на обвиняемия.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: