Решение № 2325 от 26.5.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 942/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 171, ал. 1 и чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано по жалба на Ж. С. Р., [ЕГН], против: Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г., издадена от Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, с която на основание чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 1, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 137, ал. 4 и чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на старши сержант Ж. С. Р. на длъжност „Старши специалист II степен по отчета на личния състав“ във военно формирование 36150 – Стара Загора; Заповед № ЛС-15 от 01.09.2025 г., издадена от Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, с която на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 91 от ППЗОВСРБ и Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г. на Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора е прекратен договора за военна служба на старши сержант Ж. С. Р. на длъжност „Старши специалист II степен по отчета на личния състав“ във военно формирование 36150 – Стара Загора и същата е освободена от длъжност и от военна служба. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорените заповеди, като немотивирани и издадени при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение, в т. ч. че не е надвишавала полагаемия й се платен годишен отпуск и не е манипулирала книгите за отпуските, както и че не й е била връчвана заповед на командира на военното формирование за промяна на работното й място, а това й е било съобщено устно, но тя не е влизала на работното си място след започване на проверката. По тези съображения и допълнително наведени доводи от пълномощника на жалбоподателката в съдебно заседание, както и в представена молба с характер на писмена защита, е направено искане за отмяна на обжалваните заповеди, като незаконосъобразни. Претендират се направените разноски по делото. Ответникът – Командир на Военно формирование 36150 – Стара Загора, лично и чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като излага съображения за законосъобразност на оспорените заповеди. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните няма спор, че през процесния период до датата на издаване на оспорените заповеди жалбоподателката Ж. С. Р. – старши сержант Ж. Р., е заемала длъжността „Старши специалист II степен по отчета на личния състав“ във Военно формирование 36150 – Стара Загора. С т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., издадана от ответника – Командир на Военно формирование 36150 [населено място] (л. 157 – 162), във връзка с установено нарушение при отчитането на годишния отпуск на жалбоподателката, е назначена комисия за извършване на служебна проверка в състав: майор П. Р. Г. – заместник-командир на дивизион, капитан Г. И. И. – заместник-началник на щаба и капитан А. М. М. – командир на батарея. На 17.03.2025 г. комисията, назначена със Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., е взела писмени обяснения от старшина В. К. и от жалбоподателката. В писмените си обяснения (л. 25) старшина В. К. сочи, че на 05.03.2025 г. по заповед на командира на формированието е трябвало да изготви препис-извлечение от ежедневна заповед за нуждите на Административен съд Стара Загора. За целта използвал електронния вариант на заповедта и установил, че има разминаване между него и оригинала – липсвало доклад за ползвания годишен отпуск от жалбоподателката. След извършена проверка установил, че отпускът не е бил отчетен в книгата за отпуски, а в докладната книга имало вписан доклад за отпуск от жалбоподателката и доклад за последващо прекратяване. За случилото се докладвал на заместник-началника на щаба к-н И.. В писмените си обяснения (л. 26) жалбоподателката сочи, че е възможно, поради многото работа и личните проблеми, които е имала, в бързината да е допуснала неволна грешка или пропуск при отчитането на свой отпуск, а и на други военнослужещи, което се е случвало и друг път, при това не само от нея, тъй като разнасянето на отпуските в „Личен състав“ било колективна работа – тя лично била откривала подобни грешки, допуснати от старшина К., но досега тези грешки са били отстранявани при откриването им и за тях не е било докладвано. Според нея тези грешки биха могли да бъдат забелязвани и отстранявани своевременно при по-голям контрол при изготвянето на годишните заповеди и график на отпуските в края на годината, но тъй като тя не участвала при тяхното изготвяне, смята, че няма вина за слабия контрол, който е бил осъществяван при изготвянето им. На 20.03.2025 г. жалбоподателката подала до ответника Рапорт с вх. № 2НК-169 от същата дата, с който поискала да й бъде прекратен договора за военна служба на основание чл. 162, ал. 1 от ЗОВСРБ и по който на 27.03.2025 г. ответникът изразил писмено становище, че не е съгласен (л. 19). На 25.03.2025 г. жалбоподателката подала до ответника втори Рапорт с вх. № 2НК-172 от същата дата, с който поискала да й бъде прекратен договора за военна служба с предизвестие на основание чл. 163 от ЗОВСРБ и по който на 25.03.2025 г. ответникът отново изразил писмено становище, че не е съгласен договорът й за военна служба да бъде прекратен на посоченото основание до приключване на служебната проверка (л. 20). На 27.03.2025 г. от комисията, назначена със заповед на ответника № ЕД-45 от 06.03.2025 г., бил изготвен Протокол за резултатите от извършената служебна проверка с рег. № 3НК-367 от същата дата (л. 21 – 24), към който били приложени писмените обяснения от 17.03.2025 г. от старшина В. К. (л. 25) и от жалбоподателката (л. 26). В протокола е отразено, че на 05.03.2025 г. от старшина К. – старши специалист II степен по отчета на личния състав, са открити несъответствия в отчитане на полагаемия отпуск на жалбоподателката, по повод на което и на основание заповедта за възложената й проверка комисията е проверила отчитането на полагаемия отпуск на жалбоподателката за периода от 01.01.2022 г. до 07.03.2025 г. и размера на отложения й отпуск от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и дали последният съответства на неизползвания от нея през тези години. Относно отчитането на полагаемия отпуск на жалбоподателката е констатирано, че: за календарната 2023 г. не са отчетени в книгата за отпуски 7 работни дни (4 работни дни за времето от 02.10. до 05.10.2023 г. и 3 работни дни за времето от 17.11. до 21.11.2023 г.); за календарната 2024 г. не са отчетени в книгата за отпуски 9 работни дни (5 работни дни за времето от 12.02. до 19.02.2023 г. и 4 работни дни за времето от 14.10. до 17.10.2024 г.); за календарната 2025 г. не са отчетени в книгата за отпуски 5 работни дни (3 работни дни за времето от 16.01. до 20.01.2025 г. и 2 работни дни за времето от 13.10. до 14.02.2025 г.), като отпускът е бил нанесен в книгата за отпуски от жалбоподателката в първия работен ден след началото на проверката. Относно размера на отложения отпуск на жалбоподателката и съответствието му с неизползвания от нея през съответните години е констатирано, че: за календарната 2022 г. е имала 40 работни дни полагаем отпуск и 44 работни дни отложен отпуск от минали години – общо 84 дни, ползвала е 47 работни дни и са й останали 37 дни, но е отложила 51 дни за 2023 г., т.е. отложени са 14 дни в повече; за календарната 2023 г. е имала 40 работни дни полагаем отпуск и 51 работни дни отложен отпуск от минали години – общо 91 дни, ползвала е 31 работни дни и са й останали 60 дни, колкото и е отложила за 2024 г., т.е. няма разлика между неизползвания и отложения отпуск; за календарната 2024 г. е имала 40 работни дни полагаем отпуск и 60 работни дни отложен отпуск от минали години – общо 100 дни, ползвала е 69 работни дни и са й останали 31 дни, но е отложила 52 дни за 2025 г., т.е. отложени са 21 дни в повече. Отразено е също, че при извършване на проверката комисията е срещнала трудности с установяването на реалното отчитане на отпуска на жалбоподателката, която в първия си ден след началото на служебната проверка е започнала да възпрепятства работата й, чрез манипулиране на книгата за отпуски (дописване на пропуснат отпуск) и отпуските в електронния вариант. За да може комисията да продължи нормалната си работа, със заповед на командира на формированието работното място на жалбоподателката е било променено, но въпреки това на следващия ден преди началото на служебното си време тя е направила опит да влезе в канцелария „Личен състав“, без да отчита явяването си при дежурния радиотелефонист, той и дежурен по КИП, и едва след намесата на дежурния по военно формирование е заела заповяданото й от командира на формированието ново работно място. Формиран е извод, че за периода 2022 – 2025 г. жалбоподателката не е отчела като използвани 16 дни от полагаемия си отпуск и е прехвърлила неправомерно 35 дни повече като отложен отпуск от оставащия й, с което е злоупотребила със служебното си положение, като е набавила за себе си допълнителен платен отпуск в размер на 51 дни. Посочено е, че съгласно чл. 4, т. 6 от Инструкция № И-4 от 26.09.2007 г. за дейността на командирите (началниците, ръководителите) от Министерството на отбраната (М.), Българската армия (БА) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната при инциденти, наричана по-долу за краткост Инструкция № И-4 от 26.09.2007 г. (л. 55 – 60), нарушението се класифицира като инцидент първа група. В заключение комисията предлага да се търси дисциплинарна отговорност на жалбоподателката за нарушение на чл. 242, т. 4 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, както и да се извърши служебна проверка за използвания от жалбоподателката полагаем и отложен отпуск от 01.01.2020 г. до момента и да се установи финансовото изражение на причинените вреди. Въз основа на протокола за резултатите от извършената служебна проверка с рег. № 3НК-367 от 27.03.2025 г., е изготвена Телеграма (факс) № 62 от 27.03.2025 г. (рег. № 3НК-370 от същата дата) – Предварително донесение (л. 27 – 28) за инцидент първа група съгласно чл. 4, т. 6 от Инструкция И-4 от 26.09.2007 г. Изготвено е и донесение от ответника за допуснатия инцидент рег. № 3НК-385 от 01.04.2025 г. (л. 30 – 31) до Военно-окръжна прокуратура (ВОП) – Пловдив, командира на ВВС, директора на Дирекция „Операции и подготовка“ и командира на Военно формирование 22320 – Божурище. Със заповед на ответника № РД-115 от 31.03.2025 г. (л. 29), във връзка с констатираното нарушение, квалифицирано като инцидент първа група съгласно чл. 4, т. 6 от Инструкция И-4 от 26.09.2007 г., е назначена 7-членна комисия, която да извърши служебна проверка на фактически използвания от жалбоподателката полагаем и отложен отпуск по години за времето от 2020 г. до момента и да установи причинените от действията й вреди, както и финансовото изражение на същите, като изготви подробен протокол за резултатите от проверката. На 09.04.2025 г. комисията, назначена със заповед на ответника № РД-115 от 31.03.2025 г., извършила възложената й служебна проверка и за резултатите от нея бил изготвен Протокол с рег. № 3НК-432 от 11.04.2025 г. (л. 33), ведно с приложения към него: № 1 – Справка по дни и години за фактически използвания от жалбоподателката полагаем и отложен платен годишен отпуск (л. 34 – 35), и № 2 – Обобщена справка по години за фактически използвания от жалбоподателката полагаем и отложен платен годишен отпуск (л. 37). Въз основа на представените в табличен вид данни – приложените към протокола две справки, комисията приема, че: за периода от 01.01.2020 г. до 09.04.2025 г. жалбоподателката не е отчела като използвани 34 дни отпуск и е прехвърлила неправомерно 23 дни повече като отложен отпуск от предходни години, общо 57 дни несъответствие в използвания платен годишен отпуск; фактически ползваният отложен платен годишен отпуск общо за периода е с 5 дни повече от полагащия се, като дължимата сума, изчислена съгласно чл. 234 от ЗОВСРБ и чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. (Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите), е в размер на 818,05 лв.; за 2025 г. полагаемият платен годишен отпуск, изчислен пропорционално към 09.04.2025 г., е 11 дни, а ползваният е 12 дни. С вх. № 2НК-208 от 09.04.2025 г. жалбоподателката подала до ответника трети рапорт, с който го уведомява, че във връзка с подадения от нея Рапорт с вх. № 2НК-172 от 25.03.2025 г. и на основание чл. 168 от ЗОВСРБ прекратява договора си за военна служба, поради изтичане на предизвестието, като дължи обезщетение в размер на брутното си месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестие, по който рапорт на 08.04.2025 г. ответникът за пореден път изразил писмено становище, че не е съгласен (л. 32). С рег. № ЗНК-712 от 16.06.2025 г. е изготвено писмено становище от старши юрисконсулт в Отделение „Административно-правно осигуряване и връзки с обществеността“ във Военно формирование 22320 – Божурище (л. 38) относно запитване от ответника по стартирала процедура за освобождаване на жалбоподателката за нарушение по чл. 242, т. 4 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ. В становището е посочено, че договорът за военна служба на жалбоподателката не следва да бъде прекратяван на основание чл. 163, ал. 2 от ЗОВСР във връзка с подадения от нея Рапорт с вх. № 2НК-172 от 25.03.2025 г., поради стартиралата процедура за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а следва да бъде прекратен на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 242, т. 2 от ЗОВСР, или на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 от закона – при неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, както и че при продължаване на жалбоподателката да ползва отпуск за временна нетрудоспособност следва да се изчака изтичането на срока му, за да бъде завършена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като с оглед на констатациите на комисията, назначена със заповед № РД-115 от 31.03.2025 г., ответникът следва издаде заповед за прихващане на неотчетения и неправомерно прехвърления отпуск от жалбоподателката за сметка на фактически полагащия й се платен годишен отпуск. С постановление от 07.07.2025 г. на прокурор във ВОП Пловдив е отказано да се образува досъдебно производство по случая – преписка № 104 от 31.03. 2025 г. (л. 138 – 140). Прието е, след приспадане на неправомерно използвания от жалбоподателката отпуск от полагащия й се, но неизползван отпуск за 2025 г., че извършеното от нея деяние не съставлява престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, тъй като от него не са настъпили реални вредни последици. На 25.08.2025 г. в изпълнение на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ ответникът в присъствието на членове на комисията, назначена с негова заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., провел беседа с жалбоподателката. За проведената беседа е съставен Протокол рег. № 3НК-991 от 25.08.2025 г. (л. 39), в който е посочено, че жалбоподателката е била запозната със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание, и същата е била изслушана. Към протокола са приложени писмени обяснения от жалбоподателката (л. 40) и представени от нея 2 бр. епикризи от 2025 г. на Клиника „Психиатрия“ към Военномедицинска академия (л. 41 – 42) и на Център за психично здраве [населено място] – ЕООД (л. 43), видно от които тя е била на лечение в Центъра за психично здраве [населено място] от 25.03.2025 г. до 03.04.2025 г. и във Военномедицинска академия от 04.04.2025 г. до 25.04.2025 г., като след последното й изписване й е бил издаден болничен лист за 52 дни – т.е. до 16.06.2025 г. включително. В писмените си обяснения (л. 40) жалбоподателката заявява, че доколкото е допуснала грешки в работата си, същите не са били умишлени и се дължат на здравословното й състояние – от години страдала от тежка депресия, но не само не й била осигурена помощ от психолог, но дори била подигравана от капитан И., че е неадекватна и не може да се съсредоточи. Освен това имала двама началници и нищо не зависело от нея, а и в работата често се допускали грешки, като не изключва възможността именно старшина К., с когото работели в една канцелария, да не е разнесъл отпуската й, когато нея я е нямало. Не смята, че са произтекли вредни последици от допуснатите грешки при отчитането на отпуската й, още повече, че годишните заповеди за отпуските са били изготвяни от старшина К., а не от нея. Сочи също, че не е виждала писмена заповед за промяна на работното й място. На 01.09.2025 г. в изпълнение на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ ответникът в присъствието на членове на комисията, назначена с негова заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., провел втора беседа с жалбоподателката. За проведената беседа е съставен Протокол рег. № 3НК-1026 от 01.09.2025 г. (л. 44), в който е посочено, че жалбоподателката е била запозната със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание, била е изслушана и са приети писмените й обяснения. Към протокола са приложени писмени обяснения от жалбоподателката от 01.09.2025 г. (л. 45 – 46) и представени от нея 2 бр. епикризи (л. 47 – 49), идентични с представените при проведената беседа на 25.08.2025 г. В писмените си обяснения от 01.09.22025 г. (л. 45 – 46) жалбоподателката потвърждава изложеното от нея в предходните й обяснения, дадени при проведената на 25.08.2025 г. беседа. С оспорената Заповед № Р-147 от 01.09.2025 г. на ответника, връчена й в същия ден (л. 50 – 52), на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като правно основание за издаване на заповедта са цитирани разпоредбите на чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 4 и чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. От фактическа страна наложеното дисциплинарно наказание се основана на констатациите в Протокол рег. № ЗНК-367 от 27.03.2025 г. за резултатите от извършената проверка от комисията, назначена със Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. Въз основа на тях, събраните при проверката доказателства и писмените обяснения на жалбоподателката при проведените с нея беседи, е прието за установено, че ст. сержант Ж. Р.: не е водила правилно книгата за отпуски и отчета на отпуските в електронния вариант, като по този начин е нарушила т. V.1.2 от Заповед № РД-48 от 02.01.2025 г., издадена от ответника; използвайки заеманата длъжност на старши специалист II степен по отчета на личния състав е набавила за себе си допълнителен отпуск от 51 дни, като по този начин е злоупотребила със служебното си положение; е опитала да възпрепятства работата на комисията за извършване на служебна проверка, чрез манипулиране на книгата за отпуски (дописване на пропуснат отпуск) и отчета на отпуските в електронния вариант. Формиран е извод, че като е използвала служебното си положение, свързано със задължението да води отчета на полагаемия отпуск на личния състав от военното формирование, и неправомерно е набавила за себе си допълнителен платен отпуск, жалбоподателката е извършила нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 4 от ЗОВСР – злоупотреба със служебното положение. С оспорената Заповед № ЛС-15 от 01.09.2025 г. на Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, връчена на жалбоподателката в същия ден (л. 53 – 54), на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 91 от ППЗОВСРБ и Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г. на Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, е прекратен договора за военна служба на старши сержант Ж. С. Р. на длъжност „Старши специалист II степен по отчета на личния състав“ във военно формирование 36150 – Стара Загора и същата е освободена от длъжност и от военна служба. Със Заповед № Р-16 от 02.09.2025 г. на Командира на Военно формирование 36150 – Стара Загора, връчена на жалбоподателката в същия ден (л. 10 – 11), на основание чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ, чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ и във връзка с издадените от ответника заповеди № Р-147 от 01.09.2025 г. и № ЛС-15 от 01.09.2025 г. старши сержант Ж. С. Р. е отчислена от списъчния състав на военното формирование, като е постановено да й се изплатят полагащите й се парични обезщетения при освобождаване от военна служба, изрично посочени по вид и размер в т. 2 на заповедта. Като доказателства по делото са приети заверени копия на обсъдените по-горе документи от административната преписка, в т. ч. и Инструкция И-4 от 26.09.2007 г. (л. 55 – 60), както и заверени копия на: Заповед № ЛС-35 от 03.06.2021 г. на Командира на Военновъздушните сили, с т. I от която издателят на оспорените заповеди – В. В. Д., е повишен във военно звание „подполковник“ и назначен на длъжност „Командир на военно формирование 36150 – Стара Загора“, считано от 06.02.2022 г. (л. 189 – 196); Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на министъра на отбраната, с т. 8.2. от която командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“) са опровомощени да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да особождават от военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им военни формирования (л. 182 – 186); Длъжностна характеристика рег. № ЗЛС-80 от 14.12.2023 г. за длъжността „Старши специалист II степен по отчета на личния състав“ в Щаб на военно формирование 36150 от длъжностно разписание № ВВС-424, връчена на жалбоподателката на 23.01.2024 г. (л. 72 – 73); документите от личното кадрово досие на жалбоподателката – договор за военна служба, допълнително споразумение към него, атестационни формуляри и др. (л. 86 – 117); Длъжностна характеристика рег. № ЗЛС-79 от 14.12.2023 г. за длъжността „Старши специалист I степен по отчета на личния състав“ в Щаб на военно формирование 36150 от длъжностно разписание № ВВС-424, връчена на старшина В. К. на 01.04.2024 г. (л. 118 – 119); Длъжностна характеристика рег. № ЗЛС-82 от 14.12.2023 г. за длъжността „Старши специалист I степен по отчета на личния състав“ в Щаб на военно формирование 36150 от длъжностно разписание № ВВС-424, връчена на еврейтор М. С. на 05.01.2024 г. (л. 120 – 121); Протокол с рег. № 3НК-471 от 24.04.2025 г. (л. 122 – 123) за резултатите от проверка на документалното отразяване и водене на използвания полагаем отпуск от личния състав на военно формирование 36150, извършена от комисия, назначена със Заповед № РД-119 от 15.04.2025 г. на ответника, както и обяснения от 24.04.2025 г. от Г. И. – зам.-началник щаб на военното формирование и член на комисията (л. 131 – 132); Протокол с рег. № 3НК-501 от 30.04.2025 г. (л. 124 – 127) за резултатите от служебна проверка, извършена на 29.04.2025 г. от комисия, назначена със Заповед № РД-122 от 24.04.2025 г. на ответника, с приложения към него: № 1 – Справка по дни и години за фактически използвания от ефрейтор М. С. полагаем и отложен платен годишен отпуск (л. 128 – 129), и № 2 – Обобщена справка по години за фактически използвания от ефрейтор М. С. полагаем и отложен платен годишен отпуск (л. 130), както и: писмено обяснение от ефрейтор М. С. (л. 131) и заповед на отнетника за налагане на дисциплинарно наказание на „предупреждение за уволнение“ на ефрейтор М. С. (л. 130 – 136); Заповед № РД-48 от 02.01.2025 г. на ответника относно разпределение на функции, делегиране на правомощия и организиране на административно-управленската дейност в ръководеното от него военно формирование, в т. ч. и на старши специалиста II степен по отчета на личния състав – т. V.1.2. от заповедта (л. 163 – 176); Т. Д. № РД-12-82 от 09.09.2025 г., сключен между ППМГ „Гео Милев“ [населено място], като работодател, и жалбоподателката, като служител (л. 142). Като свидетели по делото са разпитани Г. И. И. – зам.-началник щаб на военното формирование и член на комисиите, назначени от ответника със заповеди № ЕД-45 от 06.03.2025 г., № РД-115 от 31.03.2025 г. и № РД-119 от 15.04.2025 г., и В. Г. К. – старши специалист I степен по отчета на личния състав във военно формирование 36150 и пряк началник на жалбоподателката. Изложените от тях данни кореспондират с констатациите, отразени в протокола за резултатите от извършената служебната проверка от комисията, назначена от ответника със заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. Същите и по-подробно св. К. описват и въведения във военното формирование ред за ползване и отчитане на отпуските: подава се доклад (молба), с който военнослужещият заявява желание за отпуск, същият се вписва в докладна книга и се резолира от командира на формированието, който разрешава ползването на отпуска; всички доклади, по които е разрешено ползването на отпуск, се нанасят в ежедневна заповед, която се набира на компютър, разпечатва се, подписва се от командира и се предава на регистратурата, където се вписва и подшива в дело; следва отчитане (разнасяне) на разрешените отпуски в книга за отпуските на хартиен носител, изведена от регистратурата, в началото на която е отразено колко дни отпуск се полага на военнослужещия за годината и през годината, когато ползва отпуск, и която съответно се вписват дните и периода на разрешения отпуск съгласно ежедневната заповед; следва отчитане (разнасяне) на разрешените с ежедневната заповед отпуски в електронния вариант на книгата за отпуските, като същите данни (вписаните в хартиения вариант) се нанасят и в нея; отразяването на данните в хартиения носител и в електронния вариант на книгата за отпуските за извършва от едно и също лице от канцелария „Личен състав“, в която работят трима души, като основно това се извършва от жалбоподателката, но тримата се заместват при отчитането (разнасянето) на отпуските при отсъствие на някой от тях. Св. К. сочи обаче, че заповедта за разрешените отпуски се издава предния ден – преди излизаното на военнослужещия в отпуск, като в същия ден става и тяхното отчитане (разнасяне), поради което, когато жалбоподателката излиза в отпуск, тя върши това, защото е на робата – предния ден подготвя заповедта за отпуските, съответно отчита (разнася) същите и от следващия ден вече е в отпуск. Св. И. заявява още, че в края на годината от него се изготвя годишна заповед за отпуските, при което се извършвало проверка във водената книга за отпуските и ако се констатирали несъответствия, те се отстранявали, но тъй като тази проверка се правела въз основа на данните в електронния вариант на книгата и жалбоподателката знаела това, съответно именно тях тя манипулирала, не било установено своевременно несъответствието им с хартиения носител на книгата. При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против индивидуални административни актове, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностни лица, определени с правилника за прилагане на закона, според чл. 137, ал. 4 от който дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба, а съгласно чл. 161, т. 3 от закона договорът за военна служба на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. При тази правна рамка оспорените заповеди, с които на жалбоподателката – старши сержант Ж. С. Р. на длъжност „Старши специалист II степен по отчета на личния състав“ във военно формирование 36150 [населено място], е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен договорът й за воненна служба, съответно освободена е от длъжност и от военна служба, са постановени от материално компетентен орган – Командира на военно формирование 36150 [населено място], при условията на допустима от закона делегация, съгласно т.8.2. от Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на министъра на отбраната (л. 182 – 186). Заповедта за наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена в писмена форма, но не отговаря на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според ал. 2 на цитираната разпоредба мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В случая в заповедта не е посочено настъпили ли са вредни последици и какви. Такива не са посочени и в протокола за извършената проверка от комисията, назначена със Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. – рег. № ЗНК-367 от 27.03.2025 г. (л. 21 – 24), на констатациите в който дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) изрично се позовава в заповедта си. Напротив, в последния изрично е посочено, че от нарушението няма пострадали и не е установен размера на нанесените вреди. Такива са установени едва от комисията, назначена със Заповед № РД-115 от 31.03.2025 г., и отразени в изготвения от нея протокол с рег. № 3НК-432 от 11.04.2025 г. (л. 33 – 37), но в заповедта си ДНО не се позовава на констатациите в този протокол. Освен това, съгласно чл. 247 от ЗОВСРБ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, но в заповедта за наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание изобщо не е обсъдено поведението й до извършване на нарушението (посочено е само поведението й след извършване на нарушението – опитала се да възпрепятства работата на комисията). Напротив, съдържанието на заповедта обуславя извод, че поведението на жалбоподателката до извършване на нарушението не е съобразено от ДНО при определяне на наложеното й наказание: „Като имам предвид тежестта на нарушението, обостятелствата, при които е извършено и на основание ... заповядвам: ...“. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г., издадена от ответника, като незаконосъобразна. При издаване на заповедта за наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание „уволнение“ е спазена регламентираната в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ специлна процедура. С т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. на командира на военното формирование (л. 157 – 162) е назначена комисия за извършване на служебна проверка, за резултатите от която е съставен протокол с рег. № ЗНК-367 от 27.03.2025 г. (л. 21 – 24), към който са приложени събраните при проверката доказателства – 2 бр. писмени обяснения, в т. ч. и от жалбоподателката (л. 25 – 26). С последната са проведени две беседи – на 25.08.2025 г. и на 01.09.2025 г., при които, видно от съставените за тях протоколи – рег. № 3НК-991 от 25.08.2025 г. (л. 39) и рег. № 3НК-1026 от 01.09.2025 г. (л. 44), жалбоподателката е била запозната с резултатите от проверката и събраните доказателства и изслушана от командира на военното формирование в присъствието на членове на комисията, назначена с негова заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., като и при двете беседи жалбоподателката е дали писмени обяснения (л. 40 и л. 45 – 46) и е представила доказателства за здравословното си състание (л. 41 – 43 и л. 47 – 49), сочено от нея като причина за грешките и пропуските в работата й, ако и доколкото такива са били допускани. Съдът намира обаче, че при издаването на Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г. е допуснато съществено нарушение на относимите общи административнопроизводствени правила, регламентирани в АПК, а именно – на чл. 35 от АПК, съгласно която разпоредба индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая, доколкото заповедта е издадена въз основа на констатациите и събраните доказателства от комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., но към съставения от тази комисия протокол с рег. № ЗНК-367 от 27.03.2025 г. (л. 21 – 24) като доказателства са приложени само писмени обяснения от с-на К. (л. 25) и от жалбоподателката (л. 26), които обаче не кореспондират с констатацитие на комисията (с-на Копричин излага данни за едно установено от него несъответствие между хартиения и електронния вариант на конкретна заповед за ползване на отпуск от жалбоподателката, без да конктретизира въпросната заповед, а обясненията на жалобподателката са общи и ако допуска грешки и пропуски в работата си, твърди, че те са били неволни и инцидентни), и не са приложени доказателства за проверките, които комисията сочи, че е извършила относно отчитането на ползвания от жалбоподателката и отложен от нея отпуск, и въз основа на които е направила своите констатации. Не са събрани и съответно приложени доказателства както за настъпилите вредни последици, напротив – в протокола е отразено, че не е установен размера на нанесените вреди, така и за поведението на жалбоподателката до извършване на нарушението, т. е. за обстоятелства от значание за преценка тежестта на нарушението и за определяне на наказанието, за които поради това изрично е предвидено, че следва да бъдат обсъдени от ДНО – чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ и чл. 247 от ЗОВСРБ. Доказателства, кореспондиращи с констатациите на комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., са събрани едва от комисията, назначена със Заповед № РД-115 от 31.03.2025 г., и съответно отразени в изготвения от нея протокол с рег. № 3НК-432 от 11.04.2025 г. (л. 33 – 37), в който за първи път е посочен и размерът на вредите, но, както беше отбелязано, в заповедта си ДНО не се позовава на констатациите в този протокол и съответно на събраните при въпросната проверка доказателства. Нещо повече: липсват данни, а и не се твърди протоколът с рег. № 3НК-432 от 11.04.2025 г. и приложените към него справки да са приобщени като доказателства към дисциплинарната преписка, за каквото с оглед на вече изложеноното следва да се приеме, че съставляват документите във връзка с проверката, извършена от комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. В подкрепа на този извод е и фактът, че изслушването на жалбоподателката от ДНО е станало в присъствието именно на членове на комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. Ето защо и доколкото в протоколите за извършените от ДНО беседи с жалбоподателката не са изрично посочени доказателствата, събрани в хода на проверката, с които тя е била запозната, следва да се приеме, че жалбоподателката е била запозната единствено с резултатите от проверката, извършена от комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., и съответно със събраните от тази комисия доказателства, а не с констатациите на комисията, назначена със Заповед № РД-115 от 31.03.2025 г., и събраните от нея доказателства. Липсва следователно каквото и да е легитимно основание, обуславящо извод, че съставеният протокол от комисията, назначена със Заповед № РД-115 от 31.03.2025 г., в т. ч. и приложените към него справки, са част от документите по дисциплинарната преписка, ако и формално да не са били приобщени към нея. С оглед на гореизложеното, доколкото оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била издадена единствено и само въз основа на констатациите и събраните доказателства от комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., съдът приема, че в нарушение на чл. 35 от АПК същата е издадена при неизяснена фактическа обстановка относно обстоятелства от значение за изхода на воденото дисциплинарно производство, поради което е налице и основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната й, като незаконосъобразна. Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г. е издадена от ответника и в противоречие с материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина, каквото според чл. 242, т. 4 от ЗОВСРБ съставлява злоупотребата със служебно положение. Именно такава е и квалификацията на вмененото на жалбоподателката дисциплинарно нарушение, като от фактическа страна същото е обосновано с това, че използвайки заеманата от нея длъжност - старши специалист II степен по отчета на личния състав, жалбоподателката е набавила за себе си допълнителен платен отпуск в размер на 51 дни, като по този начин е злоупотребила със служебното си положение. Като описание на начина, по който жалбоподателката е злоупотребила със служебното си положение, за да постигне целения от нея резултат – да набави за себе си допълнителен платен отпуск, следва да се приеме и посоченото в заповедта неправилно водене на книгата за отпуски и отчета на отпуските, макар това да е квалифицирано като нарушение на т. V. 1.2. от издадена от ответника Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., което съставлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военната служба. Отделен е въпросът, че (според констатациите на комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., на които се позовава ДНО в заповедта си) т. нар. набаване на допълнителен платен отпуск е в резултат на неправилно отчетен отпуск в периода от 02.10.2023 г. до 14.02.2025 г. (провереният период е от 01.01.2022 г. до 07.03.2025 г.), както и на отложени за следваща година неизползвани отпуски от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., т. е. преди издаването на цитираната от ДНО негова Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г. Очевидно е обаче, че описаният в заповедта за налагане на дисициплинарно наказание опит на жалбоподателката да възпрепятства работата на комисията за извършване на служебна проверка не е и не би могъл да бъде квалифициран като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 4 от ЗОВСРБ – злоупотреба със служебното положение, за което именно й е наложено дисципланарното наказание. При така очертаната фактическа и правна рамка на дисципланарното нарушение, вменено на жалбоподателката, дисциплинарната й отговорност не би могла да бъде ангажирана за констатациите на комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., на които се позовава ДНО, за неправилно отчетен отпуск в периода от 02.10.2023 г. до 19.02.2024 г. включително (ползван през периодите 02-15.10.2023 г., 17-21.11.2023 г. и 12-19.02.2024 г.) – общо 13 дни, както и за отложени за следваща година неизползвани отпуски от 2022 г. – 14 дни (за 2023 г. не е констатирана разлика между неизползвания и отложения за следващата година отпуск), тъй като от показанията на разпитаните свидители се установи, че отчитането на отпуските е ставало в деня на разрешението за ползването им – в деня преди излизане в отпуск, а отлагането на отпуските за следваща година – със заповед в края на предходната годината, т. е. към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно назание е изтекъл едногодишният срок по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, считано от извършване на нарушенията, след който дисциплинарно наказание за тях не може да бъде наложено. Следователно дисциплинарната отговорност на жалбоподателката би могла да бъде ангажирана единствено за констатациите на комисията, назначена с т. IV от Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., на които се позовава ДНО, за неправилно отчетен отпуск в периода от 14.10.2024 г. до 14.02.2025 г. включително – общо 9 дни (14-17.10.2024 г., 16-20.01.2025 г. и 13-02.10.2024 г.), както и за отложен за 2025 година неизползван отпуск от 2024 г. – общо 21 дни, всичко 30 дни. Категорични доказателства обаче, че това се дължи на действия на жалбоподателката и то извършени виновно, не се събраха, тъй като в канцелария „Личен състав“ на военното формирование са работели трима военнослужещи, задълженията на двама от които – жалбоподателката и св. К., видно от длъжностните им характеристики (л. 72 – 73 и л. 118 – 119), включват водене на отчетността на отпуските, а третият е изпълнявал функциите им при тяхно отсъствие, т. е. взаимно са се замествали в работата си. Вярно е, че според събраните гласни доказателства тази отчетност е била водена само от жалбоподателката, когато е била на работа, и единствено в нейно отсъствие – от останалите двама военнослужещи, но и двамата разпитани свидетели са имали контролни функции по отношение на работата на канцелария „Личен състав“, като единият от тях (св. И.) е изготвял и заповедите в края на годината за отлагане на отпуски, а другият е св. К., задълженията на който, както беше отбелязано, също са включвали водене на отчетността на отпуските, т.е. показанията им не могат да бъдат кредитирани безкритично. Що се отнася до цитираната от ДНО негова Заповед № ЕД-45 от 06.03.2025 г., с която впрочем е и назначена комисията за извършване на служебна проверка, същата не би могла да обоснове изводи за разпределението на работата между военнослужещите от канцелария „Личен състав“ през процесния период – когато са били извършени нарушенията, тъй като е била издадена след извършването на последните. В допълнение следва да бъде посочено, че се касае за изготвяне на документи на хартиен и на електронен носител, манипулирането на които следва да остави следи, поради което установяването на релевантните за спора факти с гласни доказателства, ако и да е допустимо, не е достатъчно, а от ответника не бяха представени за сравнителен анализ копия на хартиените документи и разпечатки на електронните документи, за които се твърди, че са били изготвени от жалбоподателката, последните – и манипулирани от нея, въпреки дадените още с разпореждането за насрочване на делото за разглеждано в съдебно заседание указания, че в негова тежест е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорените заповеди. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано още, че дори приложените справки към протокола за извършената проверка от комисията, назначена със Заповед № РД-115 от 31.03.2025 г., не позволяват изводи за манипулирани от жалбоподателката документи за ползваните от нея отпуски, тъй като в тях са отразени само фактически ползвания от нея отпуск и отложения такъв за следващи години, но не и на колко отпуска е имала право, нито как е било документирано ползването и отлагането на отпуските в изготвяните за целта хартиени и електронни носители. С оглед на гореизложеното съдът приема, че част от изложените в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание фактически основания за нейното издаване не обуславят ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, поради изтичане на едногодишния срок за това по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, считано от извършване на нарушенията, а останалите – не са доказани, респективно не са налице материалноправните предпоставки за нейното издаване, нито със заповедта се постига преследваната от закона цел – налагане на дисципланарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Налице са следователно и основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК за отмяна на издадената от ответника Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г., като незаконосъобразна. Изложеното до тук означава също, че оспорената Заповед № ЛС-15 от 01.09.2025 г., с която е прекратен договорът за военна служба на жалбоподателката и същата е освободена от длъжност и от военна служба, е лишена от основание за нейното издаване и следва да бъде отменена, като незаконосъоразна, доколкото като правно основание за издаването й са посочени разпоредбите на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 91 от ППЗОВСРБ, предвиждащи прекратяване на договора за военна служба при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а като фактическо основание – издадената от ответника незаконосъобразна и подлежаща на отмяна Заповед № РД-174 от 01.09.2025 г., обсъдена по-горе. С оглед на изхода от делото и като взе предвид липсата на направено от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, съдът намира, че Военно формирование 36150 – Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на сумата от 1027,69 евро, включваща 5,11 евро заплатена държавна такса (л. 1) и 1022,58 евро (2000 лв.) заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 70-гръб). Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК