Решение № 242 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 558/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ. Образувано по жалба на Б.И.В. •••, чрез * С.К.-В., против РЕШЕНИЕ рег. №300000-3701/03.09.2025г. на Началника на РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, с което на същия е отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните норми, за което се навеждат подробни съображения. Иска се отмяна на решението и се задължи органа да издаде исканото разрешение. Претендират се разноски за адвокатска защита на основание чл.38,ал.1,т.3 вр. ал.2 ЗАдв. В с.з. жалбоподателят, чрез * К. моли за решение, с което се отмени обжалваният акт на ответника, като неправилен и незаконосъобразен. Поддържа изложените в жалбата доводи изцяло. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. Ответникът, Началник РУ – Мездра към ОДМВР – Враца не ангажира становище по делото. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало във връзка с подадено от жалбоподателя Б.В. заявление до Началника на РУ – Мездра към ОДМВР – Враца вх. №300000-3263/05.08.2025г., с което е поискано издаване на разрешение за придобиване на 1 бр. късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени необходимите писмени документи. Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана преписка, въз основа на която е извършена проверка, за което е изготвена Докладна записка с рег. №300р-9005/07.08.2025г. от мл. ПИ КОС, като в същата е посочено, че искането е комплектовано с изискващите се документи по ЗОБВВПИ, от извършената проверка в „ИРПС-КОС“ е установено, че за лицето няма данни и е предложено преписката да бъде възложена на ПИ по т.1 и ОР по т.2 по местоживеене на лицето, за извършване на проверка. За извършеното проучване е изготвена Справка с рег.№300р-9514/21.08.2025г. от •• – И.М., в която е посочено, •• . Посочено е, че съгласно чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ лицето не е достатъчно обосновал и не е доказал необходимостта за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Направено е предложение до Началника на РУ-Мездра на заявителя Б.В. да бъде отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по чл.76 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Изготвена е и справка от •• , * С.С. рег.№ 300р-9123/11.08.2025г., в която е посочено •• и е предложено на Б.В. да бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по чл.76 ЗОБВВПИ. Налице е и становище на комисия, определена със заповед на Началника на РУ-Мездра с № 300р-9672/26.08.2025г., с което е предложено на Б.В. да се откаже исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на основание чл.76 ЗОБВВПИ. С Решение №300000-3701/03.09.2025г. на Началника на РУ-Мездра към ОДМВР-Враца на основание чл.83,ал.5,пр.2 и чл.87,ал.3, вр. чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на Б.В. •••. В решението е посочено, че в искането за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е приложена мотивировка/самоотбрана/, която по същество е неоснователна. В РУ-Мездра няма данни за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Посочено е, че на основание чл.34,ал.3 АПК на лицето е предоставена възможност в 5-дневен срок, да представи доказателства и изложи мотиви относно наличието на основателна причина, която по несъмнен начин, да обосновава издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Като такава причина г-н В. е изложил, че •• . За да постанови отказа, административният орган е приел, че посочването на основателна причина за придобиване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ, която причина не е доказана по несъмнен начин от заявителя. В представено по делото Писмо рег.№300000-5339/17.12.2025г. на Началника на РУ-Мездра във вр. с определение на съда от 11.12.2025г. се посочва, че при извършена справка в ЦАИС “Д.“ на МВР е установено, че в системата няма данни за регистрирано съобщение, издадено по реда на чл.34,ал.3 АПК и адресирано до Б.В. •••, касаещо процедурата по издаването на решение рег.№ 300000-3701/03.09.2025г. по описа на РУ-Мездра. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, решението е връчено на дата 17.11.2025г., а жалбата е депозирана на дата 28.11.2025г., видно от вх.номер на същата. Същата е подадена от надлежна страна- адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения АА на всички основания по чл.146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са административно производствените правила и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в случая Началник РУ –Мездра към ОДМВР – Враца по постоянен адрес на заявителя ( чл.76, ал. 1 ЗОБВВПИ) и в кръга на предоставените му от закона правомощия( чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ). Отказът за издаване на разрешение е в писмена форма и отговаря на изискването за форма на акта. Органът е приел, че заявителят не е обосновал основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение-чл.76,ал.3,т.3 ЗОБВВПИ, като се е позовал и на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина, като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В решението е посочено изрично, че на основание чл.34,ал.3 АПК на лицето е предоставена възможност в 5-дневен срок, да представи доказателства и изложи мотиви относно наличието на основателна причина, която по несъмнен начин, да обосновава издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Като такава причина г-н В. е изложил, •• . В представено по делото Писмо рег.№ 300000-5339/17.12.2025г. на Началник РУ-Мездра се посочва, че при извършена справка в ЦАИС “Д.“ на МВР е установено, че в системата няма данни за регистрирано съобщение, издадено по реда на чл.34,ал.3 АПК и адресирано до Б.В. •••, касаещо процедурата по издаването на решение рег.№ 300000-3701/03.09.2025г. по описа на РУ-Мездра. С оглед на писмото на ответника от 17.12.2025г. съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на оспорения акт. На жалбоподателя не е била дадена възможност и срок за представяне на доказателства и излагане на мотиви за наличие на основателна причина за направеното искане със заявлението. Въпреки,че в решението изрично е посочено, че такава възможност е дадена на г-н В. на основание чл.34,ал.3 АПК и от същия е посочена причината, което е отразено и в решението, но в действителност, видно от данните по преписката на същия не е била дадена от страна на ответника възможност за това и същия не е бил надлежно уведомен. Съгласно визираната разпоредба на чл.34,ал.3 АПК органа е длъжен не само формално да определи срок и да го посочи в акта, но и реално да осигури възможност на лицето да се запознае с уведомлението и да представи допълнителни мотиви и доказателства във вр. с искането, което органа не е сторил в случая. От друга страна именно административния орган, следва да укаже на заявителя да премахне несъответствията с изискванията на закона, за да се издаде законосъобразен акт, със съдържание, което отговаря на спецификата му. Съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В чл. 58, ал.1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице съгласно чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. След като е установено, че изложените в заявлението обстоятелства, не са достатъчни и подкрепени със съответни доказателства, които да мотивират издаване на акт по искането, то и на основание чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ е следвало, преди произнасянето на отказа на заявителя, да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности и неясноти. Органът също така би могъл да откаже издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, но дължи излагане на последователни и подробни мотиви за това след надлежно протекло административно производство, което в случая не е проведено. Като не е процедирано по този начин, а формално е отразено само в решението, основателно се явява наведеното в жалбата твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. При постановяването на административния акт изводът на органа за отказ или за издаване на разрешение трябва да почива на фактите, които са установени и релевантни и да съдържа изводи, които съответно сочат, че са налице основания за издаване на разрешение или отсъстват такива основания и следва да се издаде отказ. С оглед пороците на производството, довело до непълно установена фактическата обстановка, се препятства преценката относно приложението на материалния закон. По изложените съображения съдът счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено процесуално нарушение, с оглед на което e налице основаниe за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Доколкото естеството на акта не позволява произнасяне на съда по същество, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да се върне на административния орган за отстраняване на констатираните нередовности, по реда на чл.34,ал.3 АПК и чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Относно разноските: При този изход на спора, своевременно направено искане за разноски от оспорващия и предвид правилото на чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 5,11 евро/равностойна на 10.00 лева/. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на * С.К.-В., осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.3 ЗАдв., видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500.00/петстотин/ евро, съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. От страна на ответника не е направено възражение по отношение на разноските. Разноските следва да се заплатят от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал незаконосъобразния административен акт, в случая ОДМВР-Враца. Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 АПК, Съдът