Решение № 10085 от 25.8.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1031/2026 г.

Производство по чл.145 и сл. от АПК Образувано е по жалба на П. К. С.-Й., постоянен адрес в [населено място], която в лично качество и като пълномощник на децата си Л. Х. Й. и К. Х. Й. е обжалвала мълчалив отказ на Общински съвет – Хисаря да се произнесе по подадените молби с вх. № 1105/16.01.2026 г. и вх. № 1187/04.03.2026 г., с които е поискано придобиване на земеделска земя – частна общинска собственост, с идентификатор 605.2611, с площ 726.34 кв. м, находяща се в землището на [населено място], община Хисаря, местност „Отдих“, върху която се намира притежаваната от жалбоподателите сграда с идентификатор 605.2611.1 – чрез продажба по реда на чл. 35 от ЗОС и при условията на евентуалност чрез безвъзмездно придобиване по реда на чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В жалбата се поддържа, че въпреки надлежното сезиране на Общински съвет – Хисаря с молби вх. № 1105/16.01.2026 г. и вх. № 1187/04.03.2026 г., по същите не са образувани административни производства, исканията не са внесени за разглеждане от колективния орган и по тях не е постановен административен акт. Твърди се, че последвалото препращане на молба вх. № 1187/04.03.2026 г. до Кмета на Община Хисаря, както и даденият от кмета отговор във връзка с първоначалното искане, не представляват произнасяне на сезирания Общински съвет и не могат да заместят дължимото произнасяне на този орган. С жалбата се иска съдът да задължи Общински съвет – Хисаря да образува административни производства по молба вх. № 1105/16.01.2026 г. и молба вх. № 1187/04.03.2026 г. и да се произнесе по тях с дължимия за случая административен акт. Редовно призован, жалбоподателят П. К. С.-Й. се явява лично и като пълномощник на останалите жалбоподатели и поддържа жалбата като основателна. Посочва, че след образуването на съдебното производство е получила от общинската администрация указания за представяне на строителни книжа или акт за узаконяване, а впоследствие и писмо от 30.04.2026 г., с което е изразено становище, че не са налице основания за закупуване на имота поради липса на доказателства за законност на сградата. Поддържа, че тези действия не съставляват произнасяне на Общински съвет – Хисаря и иска ответникът да бъде задължен да се произнесе по подадените молби, включително по искането за безвъзмездно придобиване на имота поради твърдяното му обработване повече от 10 години. Ответникът Общински съвет – Хисаря, чрез процесуалния си представител адв. А. К., поддържа възражение за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност – за нейната неоснователност. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателите са съсобственици на сграда с идентификатор 605.2611.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 605.2611, находящ се в местност „Отдих“, землището на [населено място], община Хисаря. На 16.01.2026 г. П. К. С.-Й. подава молба, адресирана до Общински съвет – Хисаря и до Кмета на О. Х., заведена в Общинския съвет с вх. № 1105/16.01.2026 г., с която иска Общинският съвет да вземе решение, съгласно което Кметът на О. Х. да продаде без търг или конкурс общински имот с идентификатор 605.2611, като се позовава на собствеността върху построената в него сграда с идентификатор 605.2611.1 и на разпоредбата на чл. 35 от ЗОС. По повод молба с вх. № 1105/16.01.2026 г., кметът на Община Хисаря издава писмо рег. № 94-00-П-181/18.02.2026 г., с което уведомява жалбоподателя, че за процесния имот е приложим режимът на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и че общината не разполага с правна възможност да извърши поисканата продажба. От материалите се установява, че писмото е получено от П. С.-Й. на 23.02.2026 г. На 04.03.2026 г. П. С.-Й. подава последваща молба, заведена в Общински съвет – Хисаря с вх. № 1187/04.03.2026 г. Молбата е адресирана както до Кмета на О. Х., така и до Общински съвет – Хисаря. С нея жалбоподателя оспорва изложеното в писмото на кмета от 18.02.2026 г. и иска отново да бъде разгледана възможността за придобиване на имота. При условията на евентуалност е поискано Общинският съвет да вземе решение за безвъзмездно придобиване на имота по реда на чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като е заявено, че същият се обработва от 2013 г. На 03.04.2026 г. председателят на Общински съвет – Хисаря с писмо изх. № 1280/03.04.2026 г. изпраща молба с вх. № 1187/04.03.2026 г. на Кмета на Община Хисаря за предприемане на действия по компетентност. На същата дата с писмо изх. № 1187/1/03.04.2026 г. П. С.-Й. е уведомена, че молбата ѝ е препратена на кмета на община Хисаря. Уведомлението е получено от нея на 07.04.2026 г. След препращането на молбата общинската администрация е предприела действия по разглеждането на искането, като от заявителката са поискани документи относно строителния статут на сградата, включително строителни книжа и други доказателства относно законността на строежа. За тези действия Кметът на О. Х. е уведомил председателя на Общински съвет – Хисаря с писмо от 09.04.2026 г. с вх. № 1280(1)/09.04.2026 г. По делото не е представено решение на Общински съвет – Хисаря, от което да е видно, че е разгледано и е постановено изрично произнасяне по съдържащото се в молба вх. № 1187/04.03.2026 г. евентуално искане за безвъзмездно придобиване на имота по чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата, основано на обстоятелството, че търсената защита не попада в приложното поле на чл. 256 от АПК. Действително, предмет на настоящото производство не е неизвършването на дължимо фактическо действие по смисъла на чл. 256 от АПК, а твърдяното непроизнасяне на Общински съвет – Хисаря по отправени до него искания за постановяване на правни волеизявления. Поради това защитата срещу твърдяното непроизнасяне не се осъществява по реда на чл. 256 от АПК, а по реда за оспорване на мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Предмет на настоящото производство е твърдяното непроизнасяне на Общински съвет – Хисаря по подадените до него молби вх. № 1105/16.01.2026 г. и вх. № 1187/04.03.2026 г., с които жалбоподателите са поискали Общински съвет – Хисаря да постанови решения по заявените от тях искания за придобиване на процесния имот – първоначално чрез продажба по реда на чл. 35 от ЗОС, а с молба вх. № 1187/04.03.2026 г. и при условията на евентуалност чрез безвъзмездно придобиване по реда на чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Следователно спорът не се отнася до неизвършването на определено фактическо действие, а до липсата на изрично правно волеизявление на сезирания колективен административен орган. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в установения срок се смята за мълчалив отказ да бъде издаден административният акт. В случая Общински съвет – Хисаря не се е произнесъл по отправените до него искания, поради което оспорването е насочено срещу мълчалив отказ на този орган. Жалбоподателите претендират придобиване на права върху конкретния поземлен имот и поради това разполагат с правен интерес от съдебен контрол върху твърдяното непроизнасяне на Общински съвет – Хисаря. Обстоятелството, че по отделните заявени от жалбоподателите основания компетентността е предоставена на различни административни органи, не прави жалбата недопустима. То е от значение при преценката по същество дали Общински съвет – Хисаря е бил длъжен да се произнесе по всяко от отправените до него искания. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. От съдържанието на подадените молби се установява, че жалбоподателите са поискали придобиване на процесния поземлен имот на различни правни основания. С молба вх. № 1105/16.01.2026 г. е поискано Общински съвет – Хисаря да вземе решение, въз основа на което Кметът на О. Х. да продаде без търг или конкурс поземлен имот с идентификатор 605.2611, върху който се намира притежаваната от жалбоподателите сграда с идентификатор 605.2611.1, като искането е основано на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. По това основание материално компетентният орган е кметът на общината. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗОС продажбата на земя – частна общинска собственост – на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс, по реда, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Същият ред е възприет и в Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. Х.. Съгласно чл. 41, ал. 1 от наредбата собственикът на законно построена сграда върху земя – частна общинска собственост, подава заявление за закупуване на земята до кмета на общината. Искането се проучва от определени от кмета длъжностни лица, кметът възлага изготвянето на пазарна оценка, а след изготвянето ѝ издава заповед и сключва договор. Следователно по искането за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС Общински съвет – Хисаря не е компетентният орган да постанови дължимия административен акт, с който се приключва административното производство по това искане. В тази част не може да се приеме, че непроизнасянето на Общинския съвет представлява незаконосъобразен отказ да упражни принадлежащо му правомощие. Поради това жалбата е неоснователна в частта, с която се иска Общински съвет – Хисаря да бъде задължен да постанови решение по искането за продажба на имота по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Жалбата е основателна в частта относно искането за безвъзмездно придобиване на процесния имот по чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, по следните съображения: От съдържанието на молба с вх. № 1187/04.03.2026 г. се установява, че наред с повторно поставения въпрос за придобиване на имота чрез покупко-продажба, жалбоподателката е поискала Общинският съвет да вземе решение за безвъзмездно придобиване на процесния имот на основание чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като е изложила твърдение, че обработва имота от 2013 г. По това искане материалната компетентност принадлежи именно на Общинския съвет. Съгласно чл. 26 от ЗСПЗЗ общинските съвети могат да предоставят на гражданите безвъзмездно право на ползване върху земи от общинския поземлен фонд при предвидените в закона предпоставки, а лицата, обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият безвъзмездно собствеността по решение на общинския съвет. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ППЗСПЗЗ правото на ползване по чл. 26 от ЗСПЗЗ върху земи от общинския поземлен фонд се предоставя от Общинския съвет, а по силата на ал. 2 правото на собственост върху тези земи може да бъде придобито безвъзмездно от лицата, обработвали ги повече от десет години, с решение на Общинския съвет. Следователно по това самостоятелно искане Общински съвет – Хисаря е бил надлежно сезиран с въпрос, по който нормативната уредба изрично му предоставя материална компетентност. По искането за безвъзмездно придобиване на процесния имот по чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ материалната компетентност принадлежи на Общинския съвет. Поради това препращането на молба с вх. № 1187/04.03.2026 г. на Кмета на Община Хисаря не съставлява произнасяне по тази част от искането и не освобождава Общински съвет – Хисаря от задължението да се произнесе по нея. По делото не е установено Общински съвет – Хисаря да е постановил решение по това искане. По изложените съображения съдът приема, че непроизнасянето на Общински съвет – Хисаря по искането за безвъзмездно придобиване на имота по чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Същият е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като ответникът, като надлежно сезиран и материално компетентен колективен административен орган, не е разгледал въпроса и не се е произнесъл по него в срока по чл. 57, ал. 6 от АПК с решение по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката – върната на ответника за ново произнасяне по процесната молба с вх. № 1187/04.03.2026 г. при съобразяване с дадените в настоящото решение указания. При новото произнасяне Общински съвет – Хисаря следва, след пълно изясняване на относимите факти и обстоятелства, да извърши преценка относно наличието на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 26 от ЗСПЗЗ и чл. 46, ал. 2 от ППЗСПЗЗ по отношение на процесния поземлен имот, включително дали същият попада в категорията на земите, за които този специален режим е приложим, както и дали са налице предпоставките за безвъзмездно придобиване на собствеността, в това число твърдяното обработване на земята повече от десет години, след което да се произнесе с изрично решение по отправеното искане. Воден от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХVIII състав