Решение № 1 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1899/2025 г.

наказателно дело № 20253630201899 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 25-0869-002180 от 05.08.2025 г. на Началник група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП - Шумен, с което на А. С. А., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП и глоба в размер на 50 лв на осн. чл. 181,т.1 от ЗДВП за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДВП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Депозирана е допълнителна жалба вх. № 16648 от 26.09.2025г. чрез адв. Т., в която се конкретизира, че се обжалва НП в частта по пункт първи. Сочи се, че процесното нарушение не е извършено от жалбоподателя, при условията на алтернативност се навеждат твърдения за маловажност на случая. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител- адв. С. Т. при ШАК, която поддържа жалбата. Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Свид. Ж. и М. били в екип и работели на 23.07.2025г. по контрол на пътното движение. Около 20,55часа били позиционирани на бул. Славянски, непосредствено преди кръстовището с ул.“Кл.Охридски“, малко преди пл. „Кристал“. Забелязали МПС л.а. „БМВ“ – черен, който спрял на знак „стоп“ на кръстовището на ул. „П Волов„ с бул.“ Славянски“. При потеглянето /при извършване на завой наляво/ по бул. Славянски в посока пл. България, водачът на МПС подал повече газ, превъртял задните гуми и автомобилът започнал да се движи настрани. Полицаите предприели спиране на процесното МПС. На водача бил съставен АУАН серия GA № 3934605, в който актосъставителят посочил, че на 23.07.2025 г. в 20:55 часа в гр. Шумен по ул. „П. Волов „ на кръстовището с бул.“Славянски “ в посока от ул. „П.Волов“ към пл. „България“ управлява собствения си л.а. БМВ 530 рег. № Н1034 КМ, при потеглянето от знак СТОП водачът подава рязко газ на автомобила, превърта задните гуми и превежда автомобила в странично движение чрез приплъзване на задната му част. МПС, което управлява, не е преминало ГТП . Посочено е, че е водачът е нарушил: чл. 104Б, т.2 ЗДВП - водач на МПС не използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари; както и чл. 147ь ал.1 - не е представил ППС за технически преглед. Актът е подписан от нарушителя без отразени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 25- 0869-002180 от 05.08.2025г. на Началник група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП - Шумен, с което на А. С. А., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП и глоба в размер на 50лв., на осн. чл. 181,т.1 от ЗДВП за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДВП. Доколкото в допълнителната жалба е посочено, че се обжалва частично НП само относно нарушението по пункт първи, то НП в частта по пункт втори относно нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДВП, е влязло в законна сила. Фактическата обстановка по делото се изяснява и установява от всички събрани по делото писмени доказателства, разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, показанията на Д. и Р., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж., М., Д. и Р., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на заинтересованост или пристрастие в показанията на свид. М.. По делото липсват каквито и да е данни водещи до такъв извод, поради което съдът кредитира изцяло като логични последователни и непротиворечи показанията на свид. М.. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи. Съдът установи, при извършената служебна проверка, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно - наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.. В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил марка л.а. БМВ 530 рег. № Н1034 КМ, негова собственост, използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, а именно при потеглянето от знак СТОП водачът подава рязко газ на автомобила, превърта задните гуми и превежда автомобила в странично движение чрез приплъзване на задната му част. С нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване не по предназначение като ясно и точно са описани извършените от него действия – " при потеглянето от знак СТОП водачът подава рязко газ на автомобила, превърта задните гуми и превежда автомобила в странично движение чрез приплъзване на задната му част ". Управлението на превозно средство по този начин несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване за друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари. Настоящият състав намира, че подобен метод и начин на управление категорично е недопустим при движение по пътища за превоз на стоки и хора, тъй като е изключително рисков и застрашава живота и здравето на останалите участници в движението. От показанията на свидетелите очевидци, безспорно се установява факта на предприетите действия и неправомерното и рисково управление от страна на жалбоподателя в настоящото производство. От изложеното се налага извод, че водачът е използвал пътя, не в съответствие с неговото предназначение, а за извършване на демонстративни маневри чрез подаване рязко газ на автомобила, превъртане задните гуми и превеждане на автомобила в странично движение чрез приплъзване на задната му част. С това поведение безспорно се създава опасност за останалите участници в движение. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДВП, предвиждаща наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок 12 месеца и "глоба" в размер на 3000 лева /1533,88 евро / за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер. Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно – наказващия орган, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на "маловажен случай" на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Не се споделя заявеното становище от процесуалния представител на жалбоподателя, че действията на водача не са били умишлени. В подкрепа на този извод на съда, е заявеното в с.з. от страна на актосъставителя и свидетеля по акта. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ АНО по делото, в размер на 66,47 евро /130лв./ , която сума следва да се заплати от жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът