Решение № 112 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 134/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Въззивникът В. В. В., чрез пълномощника адв. Х. К. от АК – К., е обжалвал Решение рег. № 180/31.03.2026г., постановено по гр. д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд - К., с което е осъден да заплати на „Е. ••-••“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.К., кв. „В.“ бл.••, вх.*, ет.*, ап.••, представлявано от управителя З.И.И., сумата в размер на 1 724.40 евро с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които: 1 601.69 евро /3 132.64 лв./ с ДДС- санкция по констативен протокол и 122.71 евро /240.00 лв./ с ДДС- сума по рекламация, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 31.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 69.02 евро /135 лева/ – внесена държавна такса, 434.60 евро /850.00 лева/ – адвокатско възнаграждение и 416.68 евро /814.96 лева/ – внесен депозит за вещи лица. Решението се обжалва като неправилно. Иска се неговата отмяна. Алтернативно се иска решението да бъде отменено за разликата над 933 лева / 477,04 евро/ и искът да бъде отхвърлен в този размер. Претендират се разноски за производството. Развиват се подробни съображения. Ответникът по въззивната жалба „Е. ••-••“ ЕООД, гр. К., чрез пълномощника адв. Д. П. от АК – К., изразява становище за неоснователност на жалбата, и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящата инстанция. Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че ищцовото дружество „Е. ••-••“ ЕООД гр.К. е търговски представител на куриерска фирма „Е.Е.“ ООД (сега „Е.Е.“ АД) и се занимава с куриерска дейност. Въззивникът В. В. В. /ответник в първоинстанционното производство/, в качеството си на служител на длъжност „куриер“ в „Е. ••-••“ ЕООД гр.К., на 25.11.2024 г. в 09:05 ч. си зачислил за разнос пратка с товарителница № 1050888778927, с обявена стойност 4 411 лева и наложен платеж в същия размер, със съдържание - златен синджир. На 25.11.2024 г. в 17:37 ч. той отбелязал в системата, че пратката е върната в логистичния център на „Е.“ - К. (ЛЛЦ) с причина „неуспешен разнос - отсъствие на получател“, но фактически не върнал пратката в логистичния център, а я оставил в поверения му служебен автомобил. На 26.11.2024 г. в 09:30 ч. В. отново си зачислил същата пратка за разнос, и в 17:48 ч. отново отбелязал в системата, че пратката е върната в ЛЛЦ - К. поради отсъствие на получател, без обаче физически да я върне в склада, като отново я оставил в служебния автомобил. Независимо, че в системата било отразено, че пратката се намира в ЛЛЦ - К. до 02.12.2024 г., 17:28 ч., едва на 02.12.2024 г. в 18:03 ч. ответникът В. реално я предал в логистичния център и изпълнил онлайн разпореждане на получателя Ш.М. за препращането й по направление К. - Х.. Безспорно по делото е и, че в резултат на подадена клиентска рекламация и проведено вътрешно разследване от „Е.Е.“ АД е установено нарушение на посочената инструкция, изразяващо се в отразяване на предаване на пратката в системата без реално физическо предаване, както и обработване на ценна пратка извън зоните под видеонаблюдение. Впрочем, по тези факти ответникът /въззивник в настоящото производство/ не спори. Неговите възражения се свеждат до това, че 1. по делото липсва каквото и да е пряко доказателство, от което да може да се направи обоснован извод, че е манипулирал процесния плик и е изпразнил съдържанието му, конкретизирано в липсата на процесния златен синджир; и 2. че няма нито едно пряко писмено доказателство по делото, от което да може да бъде направен извод, че „Е.Е.“ АД не е начислило претендираната от ищеца сума в размер на 3 372,64 лева с ДДС, дължима му се като полагащо се месечно възнаграждение за извършената от него за този месец работа за месец януари 2025 година. Първото възражение на въззивника е ирелевантно за спора, тъй като при така установеното от фактическа страна следва да се направи безспорен извод, че ответникът е преминал специализирано обучение и притежава II степен на професионална квалификация за част от професия „Куриер“, специалност „Логистика на товари и услуги“ по чл. 40 ЗПОО, както и, че е запознат с вътрешните правила и инструкции на дружеството; а също и, че за периода от 25.11.2024 г. 09:05 ч. до 02.12.2024 г. 18:03 ч. процесната пратка е престоявала в служебния автомобил, управляван единствено от него, като с тези си действия той е нарушил вътрешната инструкция за обработка на пратки в склад РИ-04-03-04-3 на „Е.“, Раздел VI, съгласно която всички пратки с обявено ценно и високостойностно съдържание се съхраняват в заключено помещение под постоянно видеонаблюдение. Претендираните от ищеца суми в размер на 2 610,53 лв. без ДДС (3 132,64 лв. с ДДС) - по констативен протокол; 200 лв. без ДДС (240 лв. с ДДС) - такса по рекламация, не са търсени във връзка със съпричастност на ответника по иска с липсата на процесния златен синджир, а само и единствено при твърдения, че в резултат на подадена клиентска рекламация и проведено вътрешно разследване от „Е.Е.“ АД е установено нарушение от страна на отв.В. на посочената инструкция, изразяващо се в отразяване на предаване на пратката в системата без реално физическо предаване, както и обработване на ценна пратка извън зоните под видеонаблюдение. По второ възражение, съдът намира същото за неоснователно - що се касае до това дали претендираната от ищеца сума в общ размер на 3 372,64 лева, с ДДС, не е била начислила от „Е.Е.“ АД като полагащо се месечно възнаграждение за месец януари 2025 година, което това дружество да дължи да заплати в полза ищеца „Е. ••-••“ ЕООД за извършената работа, това обстоятелство безспорно се установява от заключението по извършената и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и която съдът изцяло кредитира; както и от приетият като доказателство по делото Протокол №117685 от 10.02.2025 година за приемане на работата за месец януари 2025 година, съгласно договор за търговско представителство от 01.05.2018 година, сключен между „Е.Е.“ АД и „ищеца-“Е. ••-••‘‘ЕООД. В резултат на подадена клиентска рекламация и проведено вътрешно разследване от „Е.Е.“ АД е установено нарушение на посочената инструкция, изразяващо се в отразяване на предаване на пратката в системата без реално физическо предаване, както и обработване на ценна пратка извън зоните под видеонаблюдение и вследствие на това поведение на ответника, на ищцовото дружество са наложени санкции и удържани следните суми: 2 610,53 лв. без ДДС (3 132,64 лв. с ДДС) - по констативен протокол; 200 лв. без ДДС (240 лв. с ДДС) - такса по рекламация. Следва да се добави и, че пълната имуществена отговорност по чл. 203, ал. 1 от КТ се отнася за вреди, причинени по небрежност извън типичните трудови рискове, или по умисъл и при престъпление (чл. 203, ал. 2 КТ). Тя обхваща всички претърпени загуби, включително липси, и задължава служителя да възстанови в пълен размер причинената вреда (включително лихви и липси) на своя работодател; прилага се само по съдебен ред и възниква при специфични условия. При пълната имуществена отговорност се дължи претърпяната загуба в пълен размер и законните лихви от деня на причиняване на щетата. В настоящия казус всички тези предпоставки са налице, което обосновава основателност на предявения иск, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а атакуваното първоинстанционно решение – за правилно и законосъобразно, което като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и при претенции и на двете страни за разноски, такива се следват в полза на въззиваемия в размер на 450 евро за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и представения с него договор за правна защита и съдействие /л.26-27 от делото/, които следва да се възложат в тежест на въззивника В. В. В.. Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжният съд