Решение № 4479 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 785/2026 г.

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Х. С. с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника му по делото – адв.С. М. от САК, против решение №2153-23-24 от 29.05.2026 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ – Стара Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-23-66 от 11.05.2026 г. на Д. С. срещу разпореждане [номер] от 13.03.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора в частта относно несъгласието на жалбоподателя с определената от административния орган дата на възстановяване на отпуснатата му и прекратена впоследствие лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при непълно изясняване на релевантните факти и при липса на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Жалбоподателят оспорва единствено началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поддържа, че неправилно тя е определена на 02.02.2026 г., вместо на 01.07.2022 г., като излага доводи за липса на редовно уведомяване, липса на доказана вина за закъснялото преосвидетелстване, невръчено разпореждане за прекратяване на пенсията и неправилно приложение на материалния закон. Излага, че живее трайно в Чешката република и цялото пенсионно производство се е развивало чрез международен обмен между компетентните институции, поради което не може автоматично да му се вменява вина за забавяне при преосвидетелстването. В тази връзка сочи, че при пенсии с международен елемент документите постъпват чрез компетентната чуждестранна институция и се прилагат към пенсионното досие като заверени копия, съгласно чл.1, ал.1 и ал.4 от НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/ и чл.9, ал.3 от НПОС. Първоначалната пенсия е отпусната при 75 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, считано от 05.03.2020 г., като НОИ е приел, че поради действието на извънредното законодателство по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/ срокът на експертното решение /ЕР/ и на пенсията се счита продължен до 30.06.2022 г. Именно поради това жалбоподателят възразява, че органът не може едновременно да приема продължаване на действието на ЕР до 30.06.2022 г., а впоследствие да се позовава на прекратяване със задна дата от 02.04.2021 г. поради липса на данни за подадено заявление-декларация по смисъла на § 20а от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП. Според него липсата на данни по §20а от ЗМДВИПОРНСПП би могла да има значение най-много за период след 30.06.2022 г., но не и да заличи вече признатото продължаване по § 20, ал. 1 от закона. Жалбоподателят поддържа още, че разпореждането от 02.12.2022 г., с което според НОИ пенсията е била прекратена, не му е било надлежно връчено и не фигурира в електронния му профил, поради което не може да му бъде противопоставено като влязъл в сила акт. Основното възражение е, че пенсионният орган неправилно е приложил чл.30, ал.4 от НПОС без да установи неговите предпоставки. Според жалбоподателя, липсват доказателства той да е бил редовно призован за преосвидетелстване, да не се е явил по неуважителни причини или закъснението да е по негова вина. Поддържа, че при липса на такива данни не може да се приложи неблагоприятната последица възстановяване от датата на преосвидетелстването, а следва да се приложи правилото за възстановяване от датата, следваща тази, до която пенсията е била отпусната, по чл.30, ал.4, т.4, б. „а“ от НПОС. Поддържа се също, че неправилно е приложен и чл.97, ал.2 от КСО, тъй като новото ЕР на ТЕЛК от 02.02.2026 г. не установява нова инвалидност, а отново сочи дата на инвалидизиране 05.03.2020 г. Според жалбоподателя, това означава, че основанието за получаване на пенсия не е възникнало от датата на новото решение, а е съществувало и преди това. По тези съображения се иска отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане в оспорената част, като пенсията бъде възстановена от 01.07.2022 г., а при условията на евентуалност – преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа, че инвалидната пенсия на жалбоподателя е била отпусната до 01.04.2021 г., а удължаването на сроковете по § 20а от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП е предоставило допълнителен период за подаване на заявление за преосвидетелстване. Въпреки това жалбоподателят не е подал необходимото заявление, поради което, след уведомяване от РЗИ, пенсията е прекратена през декември 2022 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО поради отпадане на основанието за получаването ѝ. Сочи се, че новото искане за възстановяване на пенсията и за преосвидетелстване е подадено едва през септември 2024 г., след изтичане на значителен период от прекратяването. Поради това счита, че правилно са приложени чл. 97, ал. 2 от КСО и чл. 30, ал. 4, т. 4, б. „б“ от НПОС, съгласно които при неподадено или просрочено заявление за преосвидетелстване пенсията се възстановява от датата на новото освидетелстване. Възразява, че жалбоподателят не е доказал наличието на уважителни причини за неподаване на заявлението в срок. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: Д. Х. С. е лице с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес в България, като в различни етапи по самата административна преписка е посочван адрес в [населено място], а впоследствие и адрес в [населено място]. По преписката са налице и данни, че лицето е пребивавало и в Чешката република - [населено място], както и че е поискало пенсията му да бъде изплащана по лична банкова сметка в чешка банка. Жалбоподателят има дълга осигурителна биография в Република България, включваща наборна военна служба, работа като учител, директор, началник отдел, заместник-кмет и работник, както и осигурителни периоди в Чешката република. По различни служебни описи и справки на НОИ българският му осигурителен стаж е установяван в различен обем според предмета на производството и представените към съответния момент документи. За целите на инвалидната пенсия е отчетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 05.03.2020 г. в размер на 18 години и 13 дни стаж в България, както и 9 години 2 месеца и 9 дни стаж в Чехия. За производството по лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025-2026 г. са отчетени по-големи периоди, включително допълнително признат стаж по чл. 9а от КСО за време на обучение. По делото се съдържат и данни за медицинско състояние на С., като в чешката медицинска документация е отразено, че той е работил като охранител, включително на смени и нощен труд, и че и през 2024 г. е продължавал трудовата си дейност в Чехия. Първоначално, във връзка с постъпила чрез чешката институция медицинска документация, ТЕЛК при „МБАЛ Силистра“ АД е постановила ЕР №1817 от 30.04.2020 г., с което на С. е определена 75% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, по причина общо заболяване, със срок до 01.04.2021 г. В това ЕР, като дата на инвалидизиране е приета 05.03.2020 г., а в мотивите изрично е посочено, че това е датата на получаване на медицинската документация от ТП на НОИ – Силистра. Въз основа на това ЕР и след обработка на българския и чешкия стаж, на С. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.03.2020 г. /л.141 и сл./. По пътя на международния обмен въпросното разпореждане е било изпратено на Чешката република чрез формуляр Е210 от 11.05.2022 г. /л.139/. По преписката има данни и за съответните размери на пенсията през 2020, 2021 и 2022 г., както и за нейното последващо преизчисляване съобразно действащите към съответния момент правила. Срокът на инвалидността по ЕР е бил до 01.04.2021 г., но по силата на действалите тогава извънредни законови правила действието на ЕР е продължено служебно, като пенсията е изплащана до 30.06.2022 г. По преписката е прието от органите на НОИ, че в ТП на НОИ не са постъпили от РЗИ данни, че лицето е подало в срок до 15.07.2022 г. заявление-декларация за преосвидетелстване пред ТЕЛК. Поради това с разпореждане на ТП на НОИ – Силистра от 02.12.2022 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С., считано от 02.04.2021 г. /л.133/. В същото разпореждане е посочено, че добросъвестно получените суми за периода, през който изплащането е продължило по силата на извънредните правила, не подлежат на възстановяване. По делото има данни, че за това прекратяване е била уведомена и чешката институция, като е изпратено копие от разпореждането /л.134/. През 2024 г. С. отново е отправил искане за инвалидна пенсия. От материалите се установява, че молбата е заведена в Чехия на 15.04.2024 г. и в българската система фигурира с вх.№ 2112-23-1197/08.10.2024 г. /л.107 и сл./. Към това искане чешката институция е изпратила по системата EESSI документи, включително Р2200, Р4000, Р5000, Р6000 и по-късно подробен медицински доклад Е 213/Р10000 /л.81 и сл./ В чешкия формуляр Р6000 е отразено и че по чешкото законодателство лицето е имало пенсия за инвалидност от 16.11.2019 г. в размер 4040 CZK, по-късно 4452 CZK, но в друга част от преписката се съдържат данни и за отказ или прекратяване по чешката линия, като това е част от обменяната между институциите информация. На 12.12.2024 г. в ТП на НОИ-Стара Загора е постъпил формуляр Е 213 – подробен медицински доклад от Чехия. На 05.02.2025 г. тази документация е препратена от ТП на НОИ – Стара Загора до РКМЕ към Столичната РЗИ за предприемане на действия по освидетелстване/преосвидетелстване. На 22.12.2025 г. ТП на НОИ-Стара Загора е изпратило напомнително писмо, че се очаква произнасяне с ЕР /л.77/. В приложената чешка медицинска документация са описани подробно заболяванията на лицето, проведеното лечение, текущото му състояние, както и преценката на чешки лекари, че лицето може да извършва лека работа, включително като охранител. На 09.03.2026 г. в ТП на НОИ – Стара Загора е постъпило ЕР №00087 от 02.02.2026 г., издадено след разглеждане на медицинската документация, с което на С. е определена 60% ТНР, без чужда помощ, по причина общо заболяване, със срок 3 години – до 01.02.2029 г. /л.74/. В това ЕР като дата на инвалидизиране отново е отразена 05.03.2020 г. Към решението има и данни за проведено обсъждане от медицинската комисия към ТП на НОИ – Стара Загора, в което се потвърждават процентът ТНР, датата на инвалидизиране и останалите основни медицински констатации. След получаване на това ЕР, ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора е издал разпореждане [номер] от 13.03.2026 г., с което е възстановил на С. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л.31 и сл./. За начална дата на възстановяването е приета 02.02.2026 г. – датата на ЕР. В разпореждането са изложени и данни за изчисляването на пенсията въз основа на българския и чешкия стаж, сравнението между вариант „само български стаж“ и пропорционален размер с чужд стаж по регламентите, както и крайният определен по-благоприятен размер. След превалутиране в евро е определен месечен размер от 561.28 евро, платим от 02.02.2026 г. Несъгласен с тази начална дата на възстановяване, Д. С. подава жалба с вх. №1012-23-66 от 11.05.2026 г. до директора на ТП на НОИ – Стара Загора срещу разпореждането от 13.03.2026 г. /л.25-26/. Жалбата е насочена не срещу самото възстановяване или срещу размера на пенсията, а единствено срещу определената начална дата. Според С. пенсията следвало да бъде възстановена не от 02.02.2026 г., а от 01.07.2022 г., като са изложени съображения, идентични в по-голямата си част с тези, съдържащи се в понастоящем разглежданата от съда жалба. Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора в провелото се контролно-отменително по същността си производство е разгледал жалбата и с оспореното понастоящем решение №2153-23-24 от 29.05.2026 г. я е оставил без уважение, като е потвърдил изцяло разпореждане [номер] от 13.03.2026 г. /л.28 -30/. В решението са възприети изложените по преписката факти, че първоначалната пенсия е отпусната от 05.03.2020 г., че действието на първото ЕР е продължено до 30.06.2022 г., че липсват данни за подадено в срок заявление за преосвидетелстване през 2022 г. /до 15.07.2022 г. по реда на § 20а, ал. 2 от специалния извънреден закон/, че пенсията е прекратена с разпореждане от 02.12.2022 г. със задна дата от 02.04.2021 г., че през 2024 г. е направено ново искане за инвалидна пенсия и че едва с новото ЕР от 02.02.2026 г. е налице медицински акт, въз основа на който е възстановена пенсията. Според мотивите на оспореното решение, за първоначалното отпускане на пенсията са били налице предпоставките на чл.72 от КСО и чл.74, ал.1 от КСО, а правото е възникнало от датата на инвалидизиране по чл.73, ал.1 от КСО. По-натам органът е приел, че именно 02.02.2026 г. е моментът, в който е отпаднало основанието за прекратяването и следователно това е датата, от която следва да се възстанови пенсията. Прилагайки чл.97, ал.2 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е заключил, че възстановяването следва да бъде извършено от 02.02.2026 г., а не от 01.07.2022 г. В тази връзка е посочено, че нормата на чл.30, ал.4, т.4, б. „а“ от НПОС, която допуска възстановяване от датата, следваща датата, до която е била отпусната пенсията, е приложима само когато има надлежно и своевременно подадено заявление-декларация за преосвидетелстване, като когато такова заявление не е доказано в срока, действа чл.30, ал.4, т.4, б. „б“ от НПОС, т. е. възстановяване от датата на преосвидетелстването. Всъщност е направен извод, че чл.30 от НПОС е относим при определяне на срока на отпускане на пенсии за инвалидност и при преосвидетелстване, като след като пенсията е вече прекратена и възстановяването се иска по ново заявление, началният момент се определя по чл.97, ал.2 от КСО, а не автоматично по правилата за продължаване/възстановяване в рамките на самото преосвидетелстване. В допълнение е посочено също, че правилата на чл.94, ал.3 от КСО се отнасят до отпускане на пенсия за инвалидност и не са приложими при възстановяване на вече прекратена пенсия, т. е. направено е обстоятелствено разграничение между режима на първоначално отпускане на пенсия за инвалидност и режима на възстановяване на вече прекратена пенсия, като е прието, че в случая е приложим специалният ред на чл.97, ал.2 от КСО, а не правилата за отпускане по чл.94, ал.1 от КСО. Следва да се отбележи също, че наред с производството по отпускане на инвалидната пенсия, през 2025 г. е започнало и отделно производство по искане на С. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Искането е постъпило чрез компетентната институция на Чехия и в България е заведено с вх. №2113-23-3468/11.12.2025 г. ТП на НОИ – Стара Загора е извършило проверка на българския и чешкия стаж и е установил, че към датата на заявлението лицето е навършило изискуемата възраст, но не му достигат 2 месеца и 28 дни осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО. С нарочно писмо С. е уведомен, че може да внесе осигурителни вноски за недостигащия стаж по чл.9а, ал.2 от КСО, като е изчислена обща дължима сума от 319.82 евро /л.34/. От приложената справка за направени вноски се установява, че на 24.04.2026 г. С. е внесъл именно сумата 319.82 евро. В хода на това производство са представени и допълнителни документи за български стаж, включително удостоверения образец УП-3 за отделни периоди. По делото се съдържат данни за кореспонденция между НОИ и различни институции във връзка с удостоверяване на стаж, включително за периодите в ЕСПУ „Георги Ст. Раковски“ – Каолиново и ОУ – [населено място], както и за установяване липсата на основание за зачитане на определен период като самоосигуряващо се лице през 1995 г. Преписката съдържа и данни за предходна междуинституционална кореспонденция между България и Чехия още от 2020–2022 г., включително искания и напомняния за изпращане на формуляри, изясняване на осигурителни периоди, приложение на правилата за определяне на приложимото законодателство при дублиране на периоди в България и Чехия, както и изпращане на медицинска документация. Налице е и уведомление от НАП до чешката институция, че за периода 03.09.2007 г. – 31.10.2007 г. приложимо по отношение на С. е чешкото законодателство, поради едновременна заетост в двете държави. Към момента на постановяване на решението на директора на ТП на НОИ – Стара Загора от 29.05.2026 г. спорът по административен ред е бил ограничен единствено изцяло до въпроса от коя дата следва да се счита възстановена прекратената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д. С.. Органът е приел за правилна датата 02.02.2026 г., а жалбоподателят е поддържал, че правилната дата е 01.07.2022 г. По делото е представена и приета като доказателство цялата административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение. От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи: Оспорването, като направено от лице, за което решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган - от лице, замествало титуляря на длъжността директор на ТП на НОИ – Стара Загора при негово отсъствие. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т. посочването на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите и обстоятелствата под хипотезата на приложимите според него правни норми, за което съответно е изложил конкретни съображения. Органът е изложил релевантната фактическа хронология, обсъдил е данните по пенсионната преписка, липсата на сведения за подадено в срок заявление-декларация за преосвидетелстване, последващото постъпване на ново заявление и медицинска документация, както и постановеното ново ЕР на ТЕЛК. Наред с това е формиран и ясен правен извод защо е приложен режимът на възстановяване на прекратена пенсия, а не по-благоприятна хипотеза, свързана със своевременно започнало преосвидетелстване. Видно от обстоятелствената част на акта е обсъдено направеното възражение против първоначално издаденото разпореждане в частта му относно началната дата на възстановяване на прекратената инвалидна пенсия на жалбоподателя. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора, така и решаващият орган в развилото се пред него контролно-отменително производство по реда на чл.117, ал.3 от КСО са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. Неоснователно е възражението в жалбата, че при постановяване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане е допуснато съществено нарушение на чл.35 от АПК поради неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и в частност във връзка с приложението на чл.101б от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл.30 от НПОС. Съгласно чл.35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В допълнение, по силата на чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, а всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от него. Нарушение на тези разпоредби би било налице, ако органът е пропуснал да установи релевантни за спора факти, от които зависи приложението на материалния закон. В конкретния случай такова нарушение не се установява. Административният орган е разполагал с цялата относима пенсионна преписка и е обсъдил именно фактите, които са правнорелевантни за разрешаване на спора: срока на предходното ЕР, прекратяването на пенсията след изтичането му, липсата на данни за подадено в срок заявление-декларация за преосвидетелстване, постъпването на ново заявление чрез чуждестранната институция, изпратената медицинска документация, последвалото ново ЕР на ТЕЛК и въз основа на него възстановяването на пенсията. Следователно спорните факти са били изяснени в обем, достатъчен за правилното приложение на посочените за относими според органа материалноправни норми. Доводът на жалбоподателя, че органът е бил длъжен да изследва служебното уведомяване по чл.101б, ал.1 от ЗЗ, не може да бъде споделен с оглед времевото действие на тази разпоредба. От самия текст на чл.101б от ЗЗ е видно, че нормата е нова, въведена през 2023 г. Следователно към релевантния за спора момент през 2022 г. не е съществувало нормативно задължение за служебно уведомяване по този ред. Поради това непроучването на обстоятелство, което към онзи момент не е било елемент от приложимия фактически състав, не може да се квалифицира като неизясняване на релевантните факти по смисъла на чл.35 от АПК. Наред с това следва да се отчете, че по преписката липсват доказателства за подадено в срок заявление-декларация за преосвидетелстване, като очевидно именно този факт е бил решаващ за правната преценка на органа. Не обуславя обратен извод и възражението, че органът е следвало да изяснява евентуалното наличие на уважителни причини, респективно да събере повече доказателства за липсата им. Подобна проверка би била необходима при хипотеза на неявяване за редовно преосвидетелстване след служебно повикване, т. е. при различен фактически състав. В случая обаче спорът не е развит върху доказано служебно повикване и доказано неявяване, а върху липсата на данни за своевременно подадено заявление за преосвидетелстване. Затова и непровеждането на изследване в насока „уважителни причини“ не представлява неизясняване на факти от значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК. По отношение по-горе възприетото, съдът ще изложи подробни съображения по-долу в съдебното решение. Предметът на спора по делото се явява изцяло правен и се концентрира върху законосъобразността на административния акт в частта му относно определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като основният спорен въпрос е дали тази дата следва да бъде 02.02.2026 г., възприета от пенсионния орган, съответно от директора на ТП на НОИ – Стара Загора или по-ранен момент, произтичащ от специалната уредба на преосвидетелстването на инвалидните пенсии по чл.30 от НПОС във връзка с общото правило на чл.97, ал.2 от КСО. Общите материалноправни предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се съдържат в чл.74, ал.1 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат изискуемия осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, като продължителността на стажа зависи от възрастта на лицето. За лицата над [възраст] възраст законът изисква 5 години осигурителен стаж, а по силата на чл.74, ал.2 от КСО една трета от този стаж трябва да е действителен. За лицата с вродени и придобити трайни увреждания до постъпване на работа е предвидена специална хипотеза в чл.74, ал.3 от КСО. Ограничение е въведено в чл.74, ал.4 от КСО, според който пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От процедурна гледна точка към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се прилагат документите по чл.3, ал.1 от НПОС, като при международен елемент може да се представи и медицинска документация, издадена по установения ред в друга държава, в случаите на международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност – чл.3, ал.1 т.7 от НПОС. Това е относимо и към настоящия случай, доколкото преписката включва медицински документи, изпратени чрез чешката институция. Що се отнася до началния момент на първоначалното отпускане на пенсията, релевантни са чл.22а от НПОС и чл.94, ал.3 от КСО. Съгласно чл.94, ал.3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение. Допълващо, чл.22а от НПОС предвижда, че когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК и заявлението за пенсиониране е подадено в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР, пенсията се отпуска от датата на инвалидизирането. Тези разпоредби обаче уреждат първоначалното отпускане на пенсията, а не възстановяването на вече прекратена пенсия. В това отношение и с оглед конкретния случай правилно следва да се отличат двете хипотези. Общото правило е, че пенсията за инвалидност на лице, което не е навършило възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, се отпуска за срока на ТНР, определен от ТЕЛК или НЕЛК – чл.30, ал.1 от НПОС. Само за лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, пенсията е пожизнена – чл.30, ал.2 от НПОС. Следователно при срочна инвалидна пенсия преосвидетелстването е съществен елемент от запазването на правото. По действащата редакция на чл.30, ал.4 от НПОС при преосвидетелстване на лицата с ТНР пенсията се определя според това кога е извършено преосвидетелстването и кога е подадено заявлението-декларация. По чл.30, ал.4, т.3, б. „в“ от НПОС пенсията се прекратява, когато лицето не е подало заявление-декларация за преосвидетелстване до датата, включително на която изтича срокът, за който е отпусната пенсията. По чл.30, ал.4, т.4, б. „а“ от НПОС пенсията се възстановява от датата, следваща датата, до която е била отпусната, ако заявлението-декларация за преосвидетелстване е подадено не по-късно от датата на изтичане на срока. По чл.30, ал.4, т.4, б. „б“ от НПОС тя се възстановява от датата на преосвидетелстването, ако заявлението е подадено след изтичането на срока. В настоящия спор следва внимателно да се прецени и действието във времето на уредбата. Служебното уведомяване от РЗИ за необходимостта от редовно преосвидетелстване е въведено с чл.101б, ал.1 от ЗЗ, който е нов от 2023 г. По силата на тази разпоредба РЗИ уведомява служебно лицата не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока на ЕР. Същият член урежда и хипотезата на забавяне в медицинската експертиза, когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичането на срока – чл.101б, ал.2 от ЗЗ. Следователно, както бе отбелязано и по-горе, към релевантния период през 2022 г. не е съществувало законово задължение за служебно уведомяване по чл.101, ал.1 от ЗЗ, поради което отсъствието на такова уведомяване не може само по себе си да обоснове незаконосъобразност на прекратяването. Именно поради това и сегашната редакция на чл.30, ал.4, т.2 от НПОС, която препраща към условията по чл.101б, ал.2 от ЗЗ, не може да бъде механично пренасяна към факти, развили се преди влизането в сила на тази законова уредба. По делото не са налице доказателства, че в срока до 15.07.2022 г. жалбоподателят С. е подал заявление-декларация за преосвидетелстване. Не е представено такова заявление, липсва входящ номер, не са налице данни от РЗИ или РКМЕ, а в пенсионната преписка е възприето именно, че не са постъпили сведения за подадено в срок заявление. Апропо, самият жалбоподател потвърждава, че подобно заявление не е подавал, макар и изтъквайки други причини за това. При това положение не е доказана фактическата предпоставка за приложение на по-благоприятната хипотеза на чл.30, ал.4, т.4, б. „а“ от НПОС. Изложеното очертава съществената разлика между общите разпоредби за отпускане на инвалидна пенсия и конкретната хипотеза на възстановяване на вече прекратена пенсия. Общите правила по чл.74 от КСО, чл.94, ал.3 от КСО, чл.22а от НПОС, чл.3 от НПОС и чл.98 от КСО регламентират правото на инвалидна пенсия и реда за отпускането ѝ. Но когато пенсията вече е отпусната, след това прекратена и впоследствие отново е поискано изплащане въз основа на ново ЕР, приложим става специалният институт на възстановяването. Възстановяването на прекратена пенсия е уредено в чл.97, ал.2 от КСО. По чл.97, ал.2, т.1 от КСО прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера от датата, на която е отпаднало основанието за прекратяването ѝ, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата. По чл.97, ал.2, т.2 от КСО прекратената пенсия се възстановява от датата на прекратяването, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини – в случаите по чл.96, ал.1, т.5 от КСО. От своя страна основанията за прекратяване са уредени в чл.96, ал.1 от КСО, като за настоящия спор са релевантни две хипотези: 1. когато отпадне основанието за получаване на пенсията – чл.96, ал.1, т.4 от КСО и 2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан – чл.96, ал.1, т.5 от КСО. В конкретния случай не се установява хипотезата на чл.96, ал.1, т.5 от КСО, тъй като липсват доказателства лицето да е било служебно повикано за конкретно преосвидетелстване и да не се е явило, нито доказателства за уважителни причини за подобно неявяване. Ето защо не е приложима специалната норма на чл.97, ал.2, т.2 от КСО, а общата хипотеза на чл.97, ал.2, т.1 от КСО. Последната разпоредба е именно материалноправната норма за случаи като настоящия – когато вече прекратена пенсия следва да бъде възстановена по ново заявление и след ново установяване на ТНР. От тук се аргументира допълнително и изводът, че възстановяването на прекратена пенсия е самостоятелно уредено в чл.97 от КСО и не следва да се смесва с режима на първоначално отпускане. Действително по административната преписка липсват убедителни доказателства за надлежно връчване на разпореждането за прекратяване на пенсията на С. от 02.12.2022 г. Съгласно чл.10, ал.8 от НПОС разпореждането за отпускане, отказ, изменение, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии се връчва лично срещу подпис чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка, по електронен път, а при невъзможност – чрез съобщение на таблото или интернет страницата на НОИ. Следователно доказването на съобщаването има значение най-вече за началото на срока за обжалване и за противопоставимостта на акта. В настоящия спор обаче този въпрос няма решаващо значение. Дори да се приеме, че съобщаването на разпореждането за прекратяване не е надлежно доказано, това не запълва липсата на доказателства за своевременно подадено заявление-декларация за преосвидетелстване. А именно този юридически факт е решаващ за евентуално приложение на чл.30, ал.4, т.4, б. „а“ от НПОС. Следователно значението на съобщаването е ограничено – релевантно е процесуално, но не е в състояние да промени материалноправния извод при категорична липса на доказателства за подадено заявление. Предвид горното основен остава въпросът от коя дата е отпаднало основанието за прекратяване по смисъла на чл.97, ал.2, т.1 от КСО. Принципно следва да се приема, че ТНР е обективно състояние, но то се превръща в юридически релевантен факт, когато бъде установено от органите на медицинската експертиза. Допустима е и възможност за определяне на по-ранна дата, когато от медицинските актове ясно се установява непрекъснато наличие на ТНР над законовия минимум. В конкретния случай обаче липсват доказателства за своевременно започнало преосвидетелстване през 2022 г., липсва доказан непрекъснат правнорелевантен период след прекратяването, а възстановяването е поискано по ново заявление, придружено с нова медицинска документация и довело до ново ЕР на ТЕЛК. При тези данни е обосновано да се приеме, че основанието за прекратяването е отпаднало от датата на новото ЕР, с което отново е установена ТНР над изискуемия минимум. При така изложените съображения съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е правилно. При липса на доказателства за подадено в срок заявление-декларация за преосвидетелстване не са налице предпоставки за приложение на благоприятните хипотези по чл.30 от НПОС относно възстановяване от датата, следваща изтичането на предходния срок. Не е приложима и специалната хипотеза по чл.97, ал.2, т.2 от КСО, тъй като не е установено неявяване за редовно преосвидетелстване след служебно повикване по уважителни причини. Следователно правилно е приложена нормата на чл.97, ал.2, т.1 от КСО, а началната дата на възстановяване законосъобразно е определена от момента, в който с новото ЕР е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията. Ето защо, решение №2153-23-24 от 29.05.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. С. срещу разпореждане [номер] от 13.03.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора в частта относно определената от административния орган дата на възстановяване на отпуснатата му и прекратена впоследствие лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е законосъобразно – издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на сумата от 102.26 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал. 3 от АПК, съдът