Решение № 19 от 28.1.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1473/2025 г.

наказателно дело № 20252100601473 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на частните тъжители по НЧХД № 2538/2025 по описа на Районен съд-Бургас – Н. П. С., ЕГН ••••••••••, и Б. Н. Г., ЕГН ••••••••••, чрез повереника им адв. Дарина Тодорова-Василева от АК-Пловдив, срещу определение № 2173 от 15.09.2025г., с което съдията-докладчик прекратил наказателното производство по делото, тъй като част от описаните с тъжбата деяния – отправени от страна на частния тъжител Н. С. заплахи с убийство, посочени в сигнал до РП- Бургас, съставлявали престъпление от общ характер по чл.286 от НК, което се преследвало по общия ред, поради което в тази част изпратил тъжбата и приложенията към нея на Районна прокуратура-Бургас по компетентност. Във въззивната жалба са изложени пространни оплаквания за неправилност на атакуваното определение, свеждащи се в обобщен план до следното: изискуемите според разпоредбата на чл.81 от НПК императивни изисквания за допустимост на тъжбата били спазени от страна на тъжителите, с което те изпълнили своите процесуални задължения, конкретно били спазили изискването в тъжбата да бъдат описани фактите, имащи съществено значение за осъществяване на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение (както било посочено в обжалването определение), като се настоява, че правната квалификация на описаните деяния следвало да се извърши от съда, а не от жалбоподателите; съдът подходил формално при обосноваване на преценката си за прекратяване на процеса; с направените допълнителни уточнения от страна на жалбоподателите били изпълнени дадените от съда указания, като се възразява срещу възприетия от съда извод, че с тези уточнения тъжителите ползвали „единствено цитат от депозираното от подсъдимите заявление (бел. сигнал до прокуратурата)“, тъй като именно този сигнал било основното доказателствено средство на тъжителите и било напълно естествено те да цитират именно посочените в сигнала изрази, които те считали за клевети и обиди, а наред с това по-голямата част от съдържащите се в този сигнал изрази били адресирани от подсъдимите общо към двамата тъжители, което се явявало причината обвинението да включва едни и същи думи и изрази по отношение на всеки от тях; решението на съда изпрати тъжбата по компетентност на Районна прокуратура-Бургас за преценка относно извършено престъпление от общ характер не било неправилно, но тези обстоятелства съставлявали само една част тъжбата, поради което тя следвало да бъде разгледана в останалата си част – по отношение на извършените престъпления клевета и обида. Жалбоподателите молят за отмяна на атакуваното определение, приемането на тъжбата за редовна и процесуално допустима и за даване ход на производството. Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на разпореждането в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация – частен тъжител, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на Глава XXI от НПК, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не в своята цялост. Съдебното наказателно производство по НЧХД № 2538/2025г. по описа на Районен съд-Бургас е образувано на 21.07.2025г. въз основа на подадена частна тъжба от Н. П. С., ЕГН •••••••••• и Б. Н. Г., ЕГН ••••••••••, чрез процесуалния им представител адв. Дарина Тодорова-Василева от АК-Пловдив, с която против Л. К. Т., ЕГН ••••••••••••• и Т. Т. П., ЕГН •••••••••• са повдигнати обвинения за извършени престъпления клевета и обида, за това, че на 13.09.2019 г. подали сигнал до Районна прокуратура-Бургас, с която разгласили позорящи личността на тъжителите по делото – С. и Г., обстоятелства с приписването им на извършване на престъпление „…Сина й (бел. синът на тъжителката Г.) Н., който е ••••••••• (има ТЕЛК) излезе срещу мен и ме заплаши с убийство. Това е втори път, в който той отправя заплахи за убийство към член на семейството…“, както и други, позорящи и обидни за тъжителите твърдения – „Също така срещу Б. има подадена жалба преди около защото заключи всички живущи на етажа, без право на ползване на стълбищната клетка като авариен изход…Съседите се страхуват от тях и никой не казва нищо…Молим Ви, случаят да бъде разгледан с особено внимание, имайки предвид, че те са били изгонени от апартамента им в гр. София, заради същия казус, като са заключили живущите на етажа им. Този рецидив е особено опасен предвид, че Н. под афект не може да се контролира, въпреки медикаментите, които пие…Молим за принудително лечение и на двамата.“ Тези цитати от сигнала, включително и останалия текст от него, са били инкорпорирани в тъжбата до районния съд. Последният, с Разпореждане № 2968 от 25.08.2025г. е оставил тъжбата без движение и е указал на тъжителите да конкретизират твърденията си – точните думи и изрази, отправени към всеки от тях, които те считат за клеветнически и обидни. Предвид също общото им посочване, съдът указал на тъжителите, че с тъжбата следвало да се индивидуализират и имуществените и неимуществените вреди, които всеки отделен тъжител счита, че е претърпял, вследствие на деянията. В определения за изпълнение на така дадените указания срок, по делото постъпила молба-уточнение от процесуалния представител на тъжителите. Съдията-докладчик приел, че част от указанията не били изпълнени – конкретно не били индивидуализирани клеветническите думи и изрази, тъй като в последващите тъжбата им молби се съдържало единствено цитат от депозираното от подсъдимите заявление, който бил идентичен с този, посочен в самата тъжба, тоест уточнението не се отличавало от текста в тъжбата. Съдът счел, че макар и формално да било направено разграничение между отправните изрази спрямо всеки от тъжителите, в действителност били посочени едни и същи изрази, отправени и към двамата, които обаче очевидно не касаели едновременно С. и Г., а това според докладчика съставлявало самостоятелно основание за прекратяване на производството. Районният съд приел още, че съгласно изложената в тъжбата фактическа обстановка, тъжителите сочели за извършено спрямо тъжителя С. престъпление с правна квалификация по чл.286 от НК, тъй като лицата, посочени в тъжбата – Т. и П., го набедили пред РП-Бургас в извършване на престъпление. Така квалифицираното престъпление било от общ характер и не се преследвало по тъжба на пострадалия, поради което прекратил съдебното производство и изпратил тъжбата и приложенията към нея в тази част на РП-Бургас по компетентност. По отношение на останалата част от описаните в тъжбата деяния било прието от първоинстанционния съд, че те не могат да се субсумират под конкретен състав на престъпление, от което следвало, че тъжбата не отговаряла на разпоредбата на чл.81 от НПК. Досежно твърдението на тъжителите за извършено спрямо тях престъпление по време на провеждане на общо събрание на етажните собственици, съдът приел, че шестмесечният срок за подаване на тъжбата бил изтекъл, тъй като деянието се твърдяло да е осъществено на 28.02.2025г., а частното обвинение за това престъпление не било повдигнато с настоящата тъжба, а едва с молбата-уточнение, подадена до съда на 05.09.2025г, тоест в тази част тъжбата била недопустима. Заключенията на първоинстанционния съд не може да бъдат споделени изцяло от настоящия състав. В действителност част от описаните в тъжбата обстоятелствата сочат за осъществен състав на престъпление по чл.286 от НК. По думите на тъжителите, подсъдимите били набедили Н. С. в отправяне на „заплахи с убийство“ (видно от описаното в заявлението до РП-Бургас, входирано на 17.01.2025г.) Изложеното съвпада от обективна страна със състава на посоченото по-горе престъпление – набедяване, тъй като пред надлежен орган на властта – РП-Бургас, лицата, срещу които е насочена настоящата тъжба, са набедили тъжителя С. в извършване на престъпление, като са знаели, че същият е невинен. Така описаното от тъжителите деяние съставлява престъпление от общ характер, а разследването, съответно повдигането на обвинението на лица, извършили такива престъпления, се осъществява единствено от прокуратурата, съгласно нормативно вменените правомощия. Изводът на съда в тази част е правилен и обоснован – наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, за осъществено престъпление по чл.286 от НК следва да се прекрати, тъй като за образуването и провеждането му са предвидени друг процесуален ред и органи. Обосновано Районен съд-Бургас е приел, че не е обвързан с предложената от тъжителя правна квалификация на деянието, и правилно е оценил данните, сочещи извършено престъпление от общ характер, което действително е изисквало в тази част наказателното производство да бъде прекратено и изпратено за разследване на компетентната прокуратура. Съдът обаче е следвало да прояви по-голяма бдителност и да установи, че в тъжбата се съдържат данни за няколко различни престъпления, по две от които е бил длъжен, предвид наличието на всички законови предпоставки за това, да проведе съдебното наказателно производство от частен характер и да реши спора по същество с присъда. Като не е сторил това, а е прекратил наказателното производство изцяло, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на тъжителя. При възприетия от първата инстанция подход, С. и Г. на практика биват напълно лишени от правото и възможността да търсят наказателна отговорност за извършеното спрямо тях престъпление „клевета“, за което законът изрично предписва наказателното производство да се инициира и проведе по тъжба на пострадалия (чл.161 вр. чл. 147 от НК, във връзка с чл.80 и следващите от НПК). Частните тъжители С. и Г. са изложили твърдения, че в жалбата до прокуратурата, подсъдимите лица са разгласили позорящи за тях и накърняващи честта и достойнството им обстоятелства, а именно, че тъжителят С. бил „…••••••••• (има ТЕЛК)…“, срещу тъжителката Г. имало жалба, защото заключила всички живущи на етажа, без право на ползване, а двамата тъжители заедно били изгонени от апартамента им в гр. София, заради същия казус (отново заключили всички живущи на етажа им, поради което са настояли пред прокуратурата за „…принудително лечение и на двамата.“ – престъпление по чл.147 от НК, а съгласно чл.161 от НК, наказателно преследване срещу лица, извършили такова деяние се възбужда по тъжба на пострадалия. В случая тъжителите С. и Г. писмено са изложили подробно обстоятелствата, свързани с деянието, посочили са конкретните думи и изрази, за които считат, че осъществяват изпълнителното деяние на престъплението, тъжбата е подписана, съдържа данни за подателя и за лицата, срещу които е насочена, заплатена е държавна такса, в тъжбата се съдържат твърдения, че е спазен 6-месечният срок от деня, когато пострадалите (частните тъжители) са узнали за извършеното престъпление – обстоятелство, подлежащо на доказване, и както беше вече отбелязано, престъплението по чл.147 от НК, за което се търси отговорност от конкретно посочените лица, е от частен характер, т.е. налице са всички изисквания, заложени в чл.80 и чл.81 ал.1 и ал.2 от НПК за разглеждане по същество на тъжбата на С. и Г. в тази част в съдебно заседание. Дали инкриминираните, според тях, думи и изрази обосновават съставомерност на престъплението клевета, съдът следва да прецени с присъдата, след разкриване на обективната истина по делото. Видно от мотивите към атакувания акт, съдът е приел, че лицата, срещу които е насочена тъжбата, са реализирали едно предоставено им от закона право – да сигнализират съответните органи за констатирани от тях нарушения на свои или чужди права и законни интереси. Настоящият състав напълно споделя тези изводи, но с уговорката, че това (сигнализирането на дадена институция) следва да се реализира единствено в защита на тези права и законни интереси, без твърденията в съответния сигнал да сочат позорящи факти и обстоятелства за личността на друго лице. Неизменна е съдебната практика, че за съставомерността на престъплението по чл.147 ал.1 от НК от обективна страна, наред с факта на разгласяване на позорящи честта и достойнството на едно лице обстоятелства, е необходимо същите тези обстоятелства да са неистински. Дали посочените в сигнала Т. и П. до РП-Бургас обстоятелства – че тъжителят С. е •••••••••, или че тъжителката Г. е заключила съседите си, както и, че двамата заедно са били изгонени от апартамента им в гр. София „заради същия казус“ са истини, или не, както и каква е била преследваната от Т. и П. цел с подаването на сигнала (дали са потърсили защита за своите права, или в действителност целта им е била на наклеветят тъжителите) съдът е следвало да установи посредством предвидените в НПК способи за доказване и едва тогава да се произнесе по съставомерността на така описаните в тъжбата деяния. Не може да не се отбележи, че с обжалваното определение за прекратяване на наказателното производство съдът е извел извод, че в сигнала на Т. и П. липсвал умисъл за наклеветяването на тъжителите, с което на практика се е произнесъл относно субективния елемент от състава на престъплението, без да е събрал по съответния ред необходимите за това доказателства, основавайки се единствено на собствените си предположения за намеренията на дейците, което е абсолютно недопустимо и изцяло в нарушение на процесуалните правила. По-нататък, с атакувания акт, съдът е приел, че твърдения за извършено спрямо частните тъжители престъпление от страна на Л. Т. на проведено на 28.02.2025г. общо събрание на етажните собственици в блок ••••••••••••••••••, се съдържали едва в депозираното на 05.09.2025г. в РС-Бургас уточнение, поради което счел, че по този начин допълнително се разширявал предмета на производството, дефиниран с тъжбата, а ангажирането на отговорността на същия подсъдим, но за друго, неописано в първоначалната тъжба деяние, следвало да се реализира с нова тъжба. Наред с това съдът приел, че датата, на която се твърдяло да е осъществено деянието, била 28.02.2025г., а молбата – уточнение била подадена от частните тъжители на 05.09.2025г., от което следвало, че „тъжбата“ за това престъпление била подадена извън 6-месечният преклузивен срок, предвиден в чл.81, ал.3 от НПК. Настоящият състав не споделя този извод. Съгласно правилата на посочената норма, тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК. Безспорно в настоящия случай С. и Г. са разбрали за престъплението, от което се твърди, че са получили вреди на датата на самото му извършване – 28.02.2025г., от което следва, че за да е спазен посоченият шестмесечен преклузивен срок, тъжбата е следвало да бъде подадена в компетентния съд до 28.08.2025г. включително. Това в действителност е сторено, видно от входящия номер и дата на Районен съд-Бургас, отразени върху тъжбата, т.е. последната е подадена в изискуемия от закона срок. Съществен за настоящото дело е въпросът, дали с тъжбата-уточнение тъжителите са въвели нови обстоятелства, незаявени с първоначалната тъжба, т.е. посочени ли са обстоятелства за извършено престъпление извън предвидения от закона срок (хипотезата на чл.287, ал.6 във връзка с чл.81, ал.3 от НПК). Отговорът на този въпрос е отрицателен. Съпоставяйки двата документа (първоначалната тъжба и молбата-уточнение към нея) е видно, че в тях инцидентът е описан по сходен начин, като и на двете места са посочени фактическите обстоятелства, при които се твърди да е извършено престъплението - дата, място и начин на осъществяване на деянието, видът и съдържанието на престъпните последици, и моментът, в който тъжителите са узнали за инкриминираното деяние. Според волята на тъжителите С. и Г., в първоначалната и допълнителната уточняваща тъжба е изрично посочено, че в резултат от деянието на Т. честта и достойнството им са били засегнати, като са оценили изречените от него думи като ,,клеветнически, обидни, негативни изявления...“, с които считат, че срещу тях е осъществено престъпление. В действителност, както правилно е посочено във въззивната жалба, тъжителите не са задължени да отнесат към съответния текст от Наказателния кодекс деянието, от което твърдят, че са претърпели вреди. От въведените в чл.81, ал.1 от НК задължения за тъжителя се установява, че за да е редовна, освен останалите изисквания посочени в текста (да е писмена, да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава и да е приложен документ за внесена държавна такса – за които следва да се спомене, че са налице в настоящия случай), тъжбата следва да съдържа и изложение на обстоятелствата на извършеното деяние, но не и конкретна норма от НК. Квалифицирането на деянието, както вече беше изяснено, е единствено в прерогатив на съда, който не е обвързан по никакъв начин нито от предложената от тъжителя, респективно неговия повереник, правна квалификация, нито от тази на подсъдимия или защитника му в случаите, в които такъв е бил упълномощен. Изложените дотук съображения, липсата на визираните в чл.250 от НПК основания за прекратяване на наказателното производство, както и фактът, че с обжалваното определение съдът неправилно е счел тъжбата-уточнение за подадена извън предвидения в процесуалния закон преклузивен срок, налагат отмяна на определението като незаконосъобразно, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, предвид разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1, б. „в“ от НПК. Така мотивиран, на основание чл.250 ал.4, вр. чл.334 т.1 и чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд,