Решение № 90 от 19.1.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 209/2025 г.

Производството е по чл.40 от Закона за достъп до обществена информация(ЗДОИ).Образувано е по жалба от ЕТ „Е.-Е. Т.“, [ЕИК], [населено място], против Решение № РД-10-102 от 09.05.2025 г. на Директора на ТП „Държавно ловно стопанство - Тунджа“, с което е отказан достъп до обществена информация. Иска се отмяна на решението като се счита за неправилна преценката на решаващия орган, че поисканата със заявлението информация е обществена по смисъла на закона; излагат се твърдения в тази връзка, че е налице именно обществен интерес от търсената информация, а не частен такъв, както погрешно е възприето.Навежда се довод, че липсата на информация във вид, удобен за предоставяне, не е основание за отказ, както и обстоятелството, че периодът, за който се отнася тя, не е изтекъл. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да задължи органа да предостави търсената информация. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. М., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и искането за отмяна на решението. В допълнение сочи, че оспореното решение е и нищожно поради издаването му от некомпетентен орган. Намира за нарушен и чл. 38 от ЗДОИ - посочена била непълна фактическа обосновка, тъй като в решението не били отразени поставените с първоначалното заявление въпроси, които впоследствие били конкретизирани. Счита, че е налице и порок в изискуемата от закона форма на акта, тъй като не е разгледано всяко едно от исканията на оспорващото дружество, не е посочена и датата на взетото решение за отказ от предоставяне на исканата информация. Излагат се и доводи за постановено решение извън регламентирания в чл. 28 от ЗДОИ 14-дневен срок за произнасяне по заявлението. Счита се също, че липсва произнасяне дали в случая не е налице надделяващ обществен интерес. Съображения по съществото на спора се излагат в представени по делото писмени бележки. Претендират се направените разноски. Ответната страна – Директорът на ТП „Държавно ловно стопанство Тунджа“, гр. Ямбол, редовно призован, се представлява от адвокат Б. Ч.-Р., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли. Намира, че в случая поисканата информация безспорно не е обществена по смисъла на ЗДОИ, а се търси защита на личен интерес, преследва се лична цел, свързана с имуществени претенции на жалбоподателя за нанесени му вреди, като се позовава на изпратена в тази връзка покана за доброволно изпълнение до ТП „Държавно ловно стопанство - Тунджа“. Поддържа и възраженията, изложени в депозирания отговор по жалбата, досежно това, че задължението на органа е да предостави достъп до съществуващата информация - която вече е създадена и се съхранява в административните органи, като те нямат задължение по повод заявлението да създават, обработват и съхраняват статистическа информация. Счита, че оспореното решение отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Не претендира разноски. След преценка на събраните и приобщени по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното : В деловодството на ТП ДЛС „Тунджа“ е постъпило Заявление вх. № АС Д-09-41 от 01.04.2025 г. от ЕТ „Е.- Е. Т.“, [ЕИК] за предоставяне на достъп до обществена информация. Същото е уточнено след уведомление от страна на задължения субект с подаване на Уведомление вх. № АСД-09-54 от 25.04.2025 г., с което дружеството-заявител е конкретизирало искането за предоставяне на достъп до обществена информация, като е посочило, че желае такава по следните въпроси: 1. какви задължения по ЗЛОД и ППЗЛОД са предприети и са изпълнени от ТП ДЛС „Тунджа“ като лице, стопанисващо дивеч - дива свиня, в района на ловностопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 - 2025 г.; 2. какви разходи са направени от ТП ДЛС „Тунджа“ при изпълнение на задълженията му по ЗЛОД и ППЗЛОД като лице, стопанисващо дивеч - дива свиня в района на ловностопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 - 2025 г.; 3. генерирани ли са приходи от отстрел на дива свиня в района на ловно стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021-2025 г. от страна на ТП ДЛС „Тунджа“ и в какъв размер по години. Заявителят е посочил, че желае да получи информацията под формата на копия на хартиен носител и на технически носител (CD). По заявлението е произнесено Решение № РД-10-102 от 09.05.2025 г. на Директора на ТП „Държавно ловно стопанство - Тунджа“, с което на основание чл. 2, ал. 1, изр. второ и чл. 4, ал. 1, изр. второ от Закона за достъп до обществена информация, вр. чл. 6 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация в ЮИДП ДП, гр. Сливен е отказан достъп до обществена информация при следните мотиви: исканата със заявлението информация според органа цели защита на личен интерес предвид служебно известната му информация за наличие на висящ съдебен спор между ТП ДЛС „Тунджа“ и ЕТ „Е.-Е. Т.“ с предмет - Решение № 21 от 11.02.2025 г. по въззивно гр. д. № 321/2024 г. на Окръжен съд - Ямбол за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в унищожени земеделски площи от дива свиня в района на ловно стопански комплекс „Ормана“, (което решение не е влязло в сила поради обжалването му). Посочено е в акта, че заявителят е депозирал в ТП ДЛС „Тунджа“ Покана за доброволно изпълнение изх. № 22 от 09.04.2025 г. (вх. № ПО-08-2 от 11.04.2025 г. на ТП ДЛС „Тунджа“), ведно с приложен Протокол на основание чл. 82 от ЗЛОД, вр. чл. 117, ал. 4 от ППЗЛОД от 03.04.2025 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-10- 47 от 31.03.2025 г на Директора на РДГ-Сливен, с искане за заплащане на обезщетение за щети, нанесени от дива свиня за засегнати площи от 60 дка, стопанисвани от ТП ДЛС „Тунджа“ в района на ловно-стопански комплекс „Ормана“. Въз основа на тези данни органът приел, че в случай на отказ от доброволно изпълнение на претендираното обезщетение ще е налице правен интерес от образуване на ново съдебно дело против ТП ДЛС „Тунджа“ за заплащане на претендираните от заявителя суми. В този смисъл извел извод, че исканата информация не е обществена, тъй като не се иска с цел заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ, а се преследва личен интерес, а именно - да се използва исканата информация за образуване на ново съдебно производство против предприятието във връзка с констатациите на Комисията, назначена със Заповед № РД-10-47/31.03.2025 г. на Директора на РДГ-Сливен. Преценено е, че исканата информация има частен характер и не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и попада извън приложеното поле на ЗДОИ, посочена е и съдебна практика в подкрепа на този извод - Решение № 6663/08.11.2019 г. на Административен съд София град по дело № 9270 по описа за 2019 година. Прието е на следващо място, че чрез разпоредбите на ЗДОИ заявителят цели заобикаляне на правилото на чл. 186 от ГПК, като иска да получи информация от частен характер по облекчен ред – това е счетено от органа за недопустимо и че представлява превратно тълкуване на закона. Посочено е в тази връзка, че целта на ЗДОИ е гражданите да си съставят собствено мнение за работата на институциите, а не да преследват своя частен интерес, за който има друг правен ред за защита – в случая чрез образуване на съответното съдебно производство пред компетентния съд, в хода на което да докажат чрез съответните процесуални способи изгодните за тях правно релевантни факти. Счетено е, че е налице специален ред за снабдяване с исканата от заявителя информация, който изключва приложението на реда по ЗДОИ по аргумент от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, като в случая според органа исканата от заявителя информация може да бъде получена със съдебно удостоверение в хода на образувано съдебно производство по реда на чл. 186 от ГПК или чрез съответната експертиза. На следващо място, като основание за отказ е посочено, че исканата информация не съществува във вида, в който е поискана, предоставянето й изисква аналитична дейност, въз основа на която да се обобщи информация и да се представи на заявителя под формата на справки. В тази връзка е направено позоваване на трайната съдебна практика, според която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ не е длъжен да съставя за целите на достъп до обществена информация на конкретно лице исканата от него информация, с която не разполага във вида, в който е поискана. Като допълнително основание за отказ на достъп до исканата информация е посочено и обстоятелството, че заявителят е поискал информация за период, който към датата на подаване на заявлението не е изтекъл. В решението се съдържат указания за начина и срока на обжалване; то е получено от представител на жалбоподателя на 12.05.2025 г., а на 19.05.2025 г. чрез административния орган е депозирана жалбата до съда, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение № РД-10-102 от 09.05.2025 г. на Директора на ТП „Държавно ловно стопанство Тунджа“, с което е отказан достъп до обществена информация. По силата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно – наличие на компетентност, спазване на установената форма, съответствие с административнопроизводствените правила, с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това (ал. 2), като нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 – 3 според разписаното в ал. 3 на чл. 168 от АПК. В ЗДОИ е регламентиран един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация“ и съгласно същата такава е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена когато са налице визираните в правната норма кумулативни предпоставки – да е свързана с обществения живот на страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В ЗДОИ не се съдържа легално определение на понятието обществен живот, но като такъв следва да се счита животът на обществото като група от хора. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължените да предоставят тази информация субекти са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Това тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, която установява правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти за предоставяне на обществена информация или за отказ да се предостави достъп до такава информация. С оглед цитираната нормативна уредба и предвид твърденията за нищожност на оспореното в настоящото производство решение, съдът счита, че същото е произнесено от компетентно лице по смисъла на закона. В случая осъществявания съдебен контрол е спрямо акт по ЗДОИ (изричен отказ), издаден от Директора на ТП „Държавно ловно стопанство - Тунджа“. Според регламентацията на чл. 163, ал. 1 от Закона за горите за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, където под т. 4 фигурира Югоизточно държавно предприятие. Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като Министърът на земеделието и храните със заповед определя районите на дейност на държавните предприятия по ал. 1 (чл. 163, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ). Съгласно чл. 164, ал. 1 от същия закон, държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура: 1. централно управление и 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства, каквото в случая е ДЛС-Тунджа. Районът на дейност на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства се определя съгласно наредба на Министъра на земеделието и храните. В чл. 165, ал. 1 от ЗГ е разписан основният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163 - той обхваща изпълнение на определени дейности, свързани с упражняваната от държавата стопанска дейност в горите и ловното стопанство (т. 1 – 8 от цитираната норма). Съобразно разписаното в ал. 4 на чл. 165 от ЗГ дейностите по ал. 1, т. 1 - 8 могат да се извършват самостоятелно от държавните ловни стопанства или чрез възлагане по ал. 3. По правилото на чл. 173, ал. 1 от ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност. Териториалните поделения на държавните предприятия се ръководят и представляват от директори, които в изпълнение на разписаните си в закона правомощия издават индивидуални административни актове. От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че държавните ловни стопанства (ДЛС) имат специфичен правен статут според Закона за горите - ТП на ДЛС са оперативни звена на държавните предприятия, чрез които държавата упражнява стопанската си дейност в горите и ловното стопанство. Действително, те не са самостоятелни юридически лица, а част от държавните предприятия. Това обаче не сочи на извод, че същите не са задължени субекти по ЗДОИ. Напротив, както се посочи по-горе, по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. С чл. 3 от ЗДОИ е очертан и кръгът на задължените субекти. Задължен субект по този закон обаче е не само създателят на информацията. Законодателят посочва алтернативи в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ - информация, която се създава или съхранява от държавните органи, техните териториални звена, каквото в случая се явява ТП ДЛС-Тунджа, и органите на местното самоуправление в Република България. Т.е., макар държавните предприятия (ДП) по Закона за горите да са търговски дружества по смисъла на Търговския закон, те изпълняват специфични държавни функции по управление на държавния горски фонд, ТП (в случая ДЛС) са дефинирани като техни териториални поделения/звена. В контекста на ЗДОИ понятието „орган“ се тълкува широко. Тъй като ДЛС управляват държавна собственост, оперират с държавен ресурс, извършват дейност от обществен интерес и съответно разполагат с властнически правомощия (например, по опазване на горите и дивеча), те се разглеждат като структури, които създават и съхраняват обществена информация в качеството си на звена на публичната администрация и в този смисъл директорите на тези стопанства са легитимирани да издават решения по ЗДОИ. Следователно, след като в случая процесното решение е произнесено от Директора на ТП ДЛС-Тунджа, което е териториално звено на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, по депозирано пред него заявление за достъп до обществена информация, то постановеният изричен отказ за достъп до тази информация е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. В този смисъл наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на оспореното решение поради липса на компетентност на неговия издател са неоснователни. Неоснователни са и твърденията за непроизнесен в срока по чл. 28 от ЗДОИ акт, тъй като уточняващото заявление от страна на дружеството по смисла на чл. 29 от същия закон е депозирано пред органа на 25.04.2025 г., а установеният в нормата 14-дневен срок за произнасяне изтича на 09.05.2025 г., когато именно е издадено и процесното решение, с което е отказан достъп до исканата информация. Не е налице и твърдяният порок за несъответствие на акта с установената форма. Произнесеното решение съдържа всички реквизити по чл. 38 от ЗДОИ, а именно - правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Взето е отношение по всички поставени в уточняващото заявление въпроси, като са изложени подробни съображения за отхвърляне на искането като неоснователно. В обобщение на изложеното, съдът намира, че актът не страда от порок във формата, водещ до неговата незаконосъобразност, като са спазени установените в закона процедурни правила при произнасяне на решение от вида на процесното. По съществотона спора съдът намира следното: В конкретния случай органът приема, че поисканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото според него в случая се цели защита на личен интерес предвид наличието на данни относно съществуващ между ТП ДЛС „Тунджа“ и ЕТ „Е.-Е. Т.“ съдебен спор относно имуществени претенции на жалбоподателя за нанесени му вреди, като сочи изпратена и получена в тази връзка покана за доброволно изпълнение. Поисканата от заявителя информация съдът приема, че не попада в обхвата на понятието „обществена информация“, поради което органът правилно е отказал достъп до нея. С допълнителното уточняващо заявление дружеството е поискало да му бъде предоставен достъп до обществена информация относно това какви задължения по ЗЛОД и ППЗЛОД са предприети и са изпълнени от ТП ДЛС „Тунджа“ като лице, стопанисващо дивеч - дива свиня, в района на ловностопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 - 2025 г.; какви разходи са направени от ТП ДЛС „Тунджа“ при изпълнение на задълженията му по ЗЛОД и ППЗЛОД като лице, стопанисващо дивеч - дива свиня в района на ловностопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 - 2025 г.; генерирани ли са приходи от отстрел на дива свиня в района на ловно стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021-2025 г. от страна на ТП ДЛС „Тунджа“ и в какъв размер по години. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика, позовавайки се на определението за термина „информация“ според Българския тълковен речник, конкретизира понятието „обществена информация“ като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. В контекста на тази дефиниция и предвид безспорното наличие на данни за съществуващ между жалбоподателя и ТП ДЛС „Тунджа“, което е част от структурата на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен, правен спор, отнесен за решаване до компетентния съд, за имуществени претенции за нанесени вреди, правилно е счетено от органа, че исканата от ЕТ информация не е свързана с обществения живот, а се отнася до спор между конкретни правни субекти и има частен характер. Документи, които не съдържат изявление за знание, а само твърдения и искания, въз основа на които се цели постигането на определен правен резултат, отразяват мнението на един частноправен субект по конкретен въпрос и изразена воля по повод упражняване на едно твърдяно субективно право. Те могат да служат като източник на информация относно становището на въпросния частноправен субект, неговите намерения и воля, но тази информация не е обществена. Информация, която не е свързана с обществения живот, а се отнася до спор между конкретни правни субекти, има частен характер и поради това тя не съответства на цитираните определения, съответно - не попада в приложното поле на ЗДОИ. На следващо място органът приема, че в случая се цели достъп до информация от частен характер по облекчен ред и заобикаляне на разписания в чл. 186 от ГПК ред. Този извод следва да бъде споделен. Действително, съобразно регламентацията на чл. 186 от ГПК, официалните документи и удостоверения се представят от страните, като съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях; учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. В този смисъл и предвид данните за наличие на правен спор с имуществен характер, правилно е счетено, че в случая се касае за опит за заобикаляне на разписаните от законодателя специални правила за снабдяване с документи, касаещи защитата на законни права и интереси пред съда. Целта на ЗДОИ е гражданите да си съставят собствено мнение за работата на институциите, а не да преследват своя частен интерес, за който разполагат с друг правен ред за защита, в случая - чрез образуване на съответното съдебно производство пред компетентния съд, в хода на което да докажат чрез съответните процесуални способи изгодните за тях правно релевантни факти. В този смисъл напълно законосъобразен е изводът на решаващия орган, че след като е налице специален ред за снабдяване с исканата от заявителя информация, то се изключва приложението на ЗДОИ, в какъвто смисъл е и регламентацията на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Действително, в случая исканата от заявителя информация може да бъде получена по реда на чл. 186 от ГПК със съдебно удостоверение в хода на образувано съдебно производство, за каквото има индикации, че ще бъде инициирано от жалбоподателя. Освен така изложените доводи, съдът намира, че от съществено значение е и обстоятелството, че търсената информация не е налична при органа във вида, в който е поискана, а е необходимо да се извърши допълнителна аналитична дейност, въз основа на която да се изготви търсената информация. По делото липсват данни, че информацията, така както е поискана, се съхранява при задълженото лице. С оглед на това, правилно е възприето, че тази информация не представлява налична такава и се налага да бъде изготвена допълнително от задължения субект. Такова задължение не е предвидено в ЗДОИ – както правилно е приел и решаващият орган, задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде заставян да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация, единствено за да бъде удовлетворено конкретно искане на конкретен субект. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1126 от 26.01.2020 г. по адм. д. № 5496/2019 г. на ВАС, Решение № 5675 от 15.04.2019 г. по адм. д. № 7934/2018 г. на ВАС, Решение № 9556 от 02.07.2012 г. по адм. д. № 11258/2011 г. на ВАС, Решение № 7701 от 05.06.2014 г. по адм. д. № 1002/2014 г. на ВАС, на част от която се е позовал и административният орган в своя акт. Като е достигнал до горните изводи, административният орган е постановил акт, отговарящ на разписаните в закона изисквания за законосъобразност. В допълнение съдът намира за необходимо да посочи, че в случая преценка за това дали е налице надделяващ обществен интерес не е дължима - не става ясно как чрез предоставяне на търсената информация на заявителя би се постигнало като ефект разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Жалбоподателят, в подаденото от него заявление за достъп, не е изложил доводи, че чрез исканата информация цели разкриване на корупция или на злоупотреба с власт, а и предметът на исканата информация не дава основание да се приеме наличие на тази хипотеза. Що се отнася до възможността чрез исканата информация да се повиши прозрачността и отчетността на ТП ДЛС-Тунджа, то съдът намира, че с предоставянето на търсената информация тази цел не би била постигната, още повече, че същата е публично достъпна на официалната страница на органа и може да бъде разгледана от всеки, който се интересува от нея. Следва да се отбележи също, относно липсата на преценка по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, че органът не дължи преценка за прилагането на тази норма, след като е изложил мотиви защо постановява отказ за достъп и на практика по този начин е доказал липсата на надделяващ обществен интерес, т. е. оборил е законовата презумпция. Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че по отношение на обжалваното решение не се констатират отменителни основания. В този смисъл жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, съдът