Решение № 194 от 19.2.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 268/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от “Т. С.” ЕАД, ЕИК ••••, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор П. П. и председателя на УС М. Ц., срещу К. Й. В. с ЕГН •••••••••• и Д. К. В. с ЕГН ••••••••••, двамата от град П., ул.“М.“№18,ет.6, ап.23 ,в обстоятелствената част на която се твърди,че на 31.05.2024г ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу ответниците и е образувано чл.гр.д.№3192/2024г по описа на РС-П.. Издадена е заповед за изпълнение като е разпоредено длъжниците/ настоящи ответници/ за заплатят на дружеството в условията на разделност при равни квоти по ½ ид.част сумата от 463.87лв., от които 367.67лв. главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода месец май 2021г до месец април 2023г, мораторна лихва за забава в размер на 54.50лв. за периода 15.09.2022г. до 14.05.2024г, както и сумата за дялово разпределение за периода от месец май 2021г. до месец април 2023г в размер на 34.14лв. главница и мораторн а лихва за забава в размер на 7.56лв. от 16.07.2021г до 14.05.2024г , ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 31.05.2024г до окончателното плащане на сумите.Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск по чл.415 от ГПК , поради което в законовоустановения срок ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството им на собственици през процесния период са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР. публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32. ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Д. Е.“ ЕООД, ЕИК ••••, адрес: гр. С., п.к. 1618, р-н В., бул./ул. бул.Б. Б. № 85, за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „Д. Е.“ ЕООД, ЕИК •••• на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, видно от които сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Т. С.” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата ..дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност сумата от 463.87лв., от които 367.67лв. главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода месец май 2021г до месец април 2023г, мораторна лихва за забава в размер на 54.50лв. за периода 15.09.2022г. до 14.05.2024г, както и сумата за дялово разпределение за периода от месец май 2021г. до месец април 2023г в размер на 34.14лв. главница и мораторна лихва за забава в размер на 7.56лв. от 16.07.2021г до 14.05.2024г , ве дно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 31.05.2024г до окончателното плащане на сумите както следва:1/ответникът К. Й. В. дължи сумата от 183.84лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода месец май 2021г до месец април 2023г, мораторна лихва за забава в размер на 27.25лв. за периода 15.09.2022г. до 14.05.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода месец май 2021г до месец април 2023г в размер на 17.07лв. главница и мораторн алихва за забава в размер на 3.78 лв., от 16.07.2021г до 14.05.2024г , ведно със законната лихва върхудвете главници , считано от датата на подаване на заявлението 31.05.2024г до окончателното изплащане на сумата 2/ ответникът Д. К. В. дължи сумата от 183.84лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода месец май 2021г до месец април 2023г, мораторна лихва за забава в размер на 27.25лв. за периода 15.09.2022г. до 14.05.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода месец май 2021г до месец април 2023г в размер на 17.07лв. главница и мораторн алихва за забава в размер на 3.78 лв., от 16.07.2021г до 14.05.2024г , ведно със законната лихва върху двете главници , считано от датата на подаване на заявлението 31.05.2024г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските направени в заповедното и в исковото производство.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците, чрез особения им представител адвокат М. П. , е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище , че исковете са неоснователни. Поддържа се, че от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ peг. № 9 8, том № XI от 03.06.1976 г. се установява, че Г. Д. Д. и П. В. С. са закупили имота на 03.06.1976г. Според чл.63, ал.1 от Общите условия, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл.12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата, а според ал.2 на същата разпоредба — В случаите на ал.1 - Продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, Продавачът открива партида на всички наследници, отговаряща съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. По делото нямало доказателства за това дали е закрита партидата на стария собственик /поради смърт/ и кога е открита партидата на ответниците При това положение за периода от м.май 2021г. до м.04.2023г. ответници нямат качеството на „потребител на топлинна енергия” и за тях не възниква задължение да заплащат доставена топлинна енергия. Съгласно чл.1396 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услуга дялово разпределение. Според императивната разпоредба на чл.1396, ал.2 от ЗЕ, изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най- малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост и съгласно ал.З за резултатите от избора писмено да уведомят топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Видно от представения Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия № ДО- 74/09.06.2020 г., същият е сключен за срок от 3 години и влиза в сила от 01.05.2020 г. с "Д. Е." ЕООД, като същият е изтекъл на 01.05.2023 г., а процесния отчетен период е м.05.2021г. до м.04.2023г. Договорът е с изтекъл срок и няма доказателства за продължаването му. Не е представен протокол за проведено общо събрание на етажните собственици на имота в гр. С., общ. Л., ж.к. „Л.", бл.325, вх. Е, ползващи топлинна енергия от Топлофикация и не е представен списък на броя на живущите в апартаментите, поради което не се доказва, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение е извършен съгласно изискванията на чл.139а ЗЕ. Сочи се, че при това положение отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно. Исковете се оспорват и по размер.Твърди се, че съгласно представеното удостоверение за наследници наследник на топлоснабдения имот е и С. В. С. – брат на П. В. С. - Д. , починала на 04.05.2008г.Ответниците К. В. и Д. В. са наследници на Г. Д. Д. / първия е тъст , а втората – внучка. Наследник на П. В. С.-Д. е нейния брат С. В. С. и при това положение припадащите се идеални части на ответниците са по ¼ ид.част, а за С. В. С. -2/4 ид.части.Твърди, се вписаното в процесните фактури количество топлинна енергия не е реално доставено и консумирано от ответниците, поради което за същите не е възникнало задължение за плащане на тяхната стойност. Оспорва се начина на отчитане и начина,по който е определено ползването на описаните количества топлинна енергия. Оспорва се метрологичната годност на топломерите.Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Не се правят доказателствени искания. С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 от ГПК за конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца „Д. Е.“ЕООД с ЕИК •••• със садалище и адрес на управление град С., район В., бул.“Б. Б.“№85, обосновавайки правния си интерес от привличането с твърдението , че това дружество извършва дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот. Твърди се ,че ищеца има сключен договор при общи условия с въпросното дружество за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите на сграда –етажна собственост. През процесния период ищецът е остойностявял топлинната енергия за процесния имот по данни предоставени от „Д. Е.“ЕООД.Отношенията между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение се уреждат с Общи условия на договорите между тях. С определение рег.№3196/07.11.2025г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца„Д. Е.“ЕООД с ЕИК ••••. В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа претенцията си. В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения отговор оспорване. В съдебно заседание третото лице- помагач не изразява становище. Представя доказателства. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна: Видно е от приложеното ч.гр.д.№3192/2024г по описа на РС-П., че със заявление вх. №178323 от 31.04..2024г,/ съдържащото по прекратеното и изпратено по подсъдност ч.гр.д. №32906/2024г по описа на СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед№1855/29.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците К. Й. В. с ЕГН •••••••••• и Д. К. с ЕГН ••••••••••/ответници по настоящото дело/ да заплатят на заявителя „Т. С.“ ЕАД/ ищец в настоящото производство следните суми: главница в размер на 367.67лв. , представляваща доставена , но неизплатена топлинна енергия за периода месец май 2021г месец април 2023г, сумата от 54.50лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2022г до 14.05.2024г , сумата от 34.14лв. представляваща дялово разпределение, сумата от 7.56лв. лихва за забава за периода от 16.07.2021г до 14.05.2024г, ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл.47 от ГПК .С разпореждане №10688 от 19.12.2024г . заповедният съд е указал на заявителя , че може да предяви установителен иск за вземането си .Това разпореждане е връчено на заявителя на 03.01.2025г. и на 23.01.2025г. - в преклузивният едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят предявил настоящия иск. Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства , а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 41 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ЕАД на клиенти в град С., приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на „Т. С.“ ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание на основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между „ Т. С. „ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия , присъединени към топлопреносната мрежа на територията на град С.. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването , редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от продавача.Съгласно ал. 2 на чл.32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период , определено на база изравнителните сметки. Според чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят. От представеното от ищцовото дружество писмено доказателство/ неоспорено от ответника/ - договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, рег.№98, том XI/1976г. се установява, че Г. Д. Д. и П. В. С. са придобили в собственост жилищен имот- апартамент, находящ се в град С., ж.к.“Л.“, ул.“309-та“, бл.325, вх.Е. Видно от представените удостоверения за наследници/ лист 18 и 19 от делото/ приобретателите на посоченото жилище са били съпрузи като Г. Д. Д. е починал на 07.12.1998г, а Петранка Венкова Сименова-Д. е починала на 04.05.2008г. Според удостоверение за наследници изх. №2322/27.08.2019г , издадено от Община Г. О. наследодателката П. В. С.-Д. е оставила единствен свой наследник С. В. С. с ЕГН ••••••••••/ неин брат/.Според удостоверение за наследници изх.№РЛН19-УГО1-12778/12.07.2019г, издадено от Столична община наследодателя Г. Д. Д. е оставил за свои наследници ответниците по делото ,които са съпруг и дъщеря на починалата му дъщеря Т. И. В./починала на 31.12.2014г./ Установява се от неоспорените писмени доказателства, съдържащи се на лист 24-28, лист 34-40 от делото, че по силата на договор при общи условия , сключен между ищцовото дружество от една страна в качеството на възложител и “Д. Е.“ЕООД/ в качеството на изпълнител третото лице помагач по делото се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост / СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в град С., описани в Приложение №1 към договора при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ- 024/10.08.2007г.срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща аз извършената услуга договорено възнаграждение съгласно ценоразпис- приложение№2 към договора въз основа на броя на обслужваните имоти и броя на средствата за дялово разпределение.По делото не е спорно, че процесният топлоснабден имот, попада в обхвата обслужваните имоти съгласно Приложение №1 към договора. По делото не бе спорно, а и този релевантен факт се установявя от представените писмени доказателства/ лист 27-28/, че на 25.03.2002г. Общото събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в град С., ж.к.“ Л.“ бл.325, вх.Е е взело решение да се сключи договор с „Д. Е.“ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост. Съставен е списък на етажните собственици/ неоспорен от ответника по делото/, които с подписите си са удостоверили горното решение. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебнотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.След извършените справки вещото лице е установило, че за процесния период 01.05.2021г до 30.04.2023г. отчетените показания/ старо и ново показание/ от общия топломер на абонатната станция/ АС/, обслужваща/СЕС/ на адрес град С., ж.к.“Л.“бл.325, вх.Е ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Вещото лице е обективирало в табличен вид/ Таблица №2/ ежемесечните отчети на общия топломер количества топлинна енергия, отразени на база данни— показания ново/ старо, енергия по отчет-бруто, нето, технологичните разходи, енергия за разпределение, служебна енергия, работни дни за отопление и БГВ на АС. Вещото лице е установило, че за исковия период с цел по-голяма точност отчитането на общия топломер е извършвано не само на място визуално , но и дистанционно по електронен път. Електронно снетите показания към нула часа на първо число на съответния месец са отразяване в базата данни въз основа , на което е определян ежемесечния брутен разход на топлоенергия в СЕС.На фирмата за дялово разпределение е подавана за разпределение топлоенергия с приспаднати от брутната топлоенергия / разлика ново и старо показание/ изчислените за всеки един месец технологични разходи на абонатната станция , тоест нетната топлоенергия, която общо по отчетни периоди съвпада с изравнителните сметки.Вещото лице е установило, че за процесния период по процесната партида е разпределяна само прогнозна топлоенергия за отопление, отдадена единствено от сградната инсталация. Вещото лице е констатирало от представените му от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки и отчетни карти, че в процесния имот липсват отоплителни тела, свързан към сградната отоплителна инсталация, а в помещението баня има монтиран водомер за топла вода, свързан към сградната водопреносна инсталация.За процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е 157 куб.м. и е определена вярно според вещото лице в съотношение към топлоенергията за отопление в размер съответно на 35% и 39%. Вещото лице е констатирало от изравнителните сметки, че по отношение на процесния имот не е разпределяна топлинна енергия, която да е отдадена от отоплителни тела вътре в жилището и съответно не са начислявани суми. Вярно е отчитана и разпределяна само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация като подробно помесечно това е отразено в Таблица №1 към заключението.В процесният имот е монтиран един брой водомер за топла вода с идентификационен №09644353. За процесния период 01.05.2021г -30.04.2023г на по партидата на абоната не е разпределяна прогнозна топлоенергия за БГВ и не са начислявани суми / което е отразено в колони 3, 4 и 5 и на ред „общо прогнозно“ в Таблица №1 . В отчетните карти и изравнителни сметки в началото / 01.05.2021г./ и в края/ 30.04.2023г/ на процесния период са отразени едни и същи показания на водомера за топла вода -95 куб.м., не е отчетен и не е начислен разход „ по отчет“ на БТВ/ битово гореща вода/.Вещото лице сочи, че за процесния период технологичните разходи на абонатната станция с топлинна мощност 200/100Квт и въведена в експлоатация с Акт за годност от 11.08.2004г. са приспаднати от така отчетената ежемесечна брутна топлоенергия€ на фирмата за дялово разпределение е подавана за разпределение само нетната топлоенергия , която общо по отчетни периоди съвпада с изравнителните сметки. Технологичните разходи на абонатната станция за единица време по данни на производителя са : зимни 341 Wt и летни 284 Wt Изчислените технологични разходи са за сметка на топлофикационното дружество и не са включени като задължение за клиента/ абоната по партидата/.В обобщение вещото лице заключава, че за процесния период отчетените както вузиално ,така и по електронен път към нула часа на първо число на всеки месец от исковия период показания от общия топломер на абонатна станция, обслужваща СЕС на адрес град С., ж.к.Л., бр.325, вх.Е, където се намира и процесния имот ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред. Разликата в показанията на общия топломер/ ново-старо/, формиращи брутната топлоенергия , потребена в СЕС и приспаднатите технологични разходи определят нетната топлоенергия, която е разпределена от „Д. Е.“ЕООД между всички потребители в сградата етажна собственост.Нетната топлоенергия по отчетни периоди 01.05.2021г.-30.04.2022г и 01.05.2022г до 30.04.2023г, формиращи процесния период е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Според вещото лице през процесния период фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлоенергията между потребителите в СЕС в съответствие с законовата и подзаконова нормативна база.За процесния период „Д. Е.“ЕООД е разпределял на абоната по партида прогнозна топлоенергия единствено за отопление, / отразена помесечно в колона :/ отдадена от СИ/ и общо по отчетни периоди и на ред „Общо прогнозно“ в Таблица№1. След отчетните периоди разпределената на абоната по партида прогнозната топлоенергия и начислени суми са изравнени с разпределената му : по изчислителен път отдадена от сградната инсталация , което е отразявано в индивидуалните изравнителни сметки на ред „ по отчет“ и „ изравняване“ /колони 7,8 и 9 таблица№1/. Размерът на задължението на абоната по партида/ главница с включен ДДС/ общо за процесния период 01.05.2021г до 30.04.2023г. за разпределена топлинна енергия по компоненти – за отопление и БВГ, съгласно разпределената от „Д. Е.“ЕООД топлоенергия и приложените от „Топлофикация-С.“ЕАД е както следва сума за отопление отдадена сградна инсталация-367.83 лв. , вноски за дялово разпределение 34.14лв. или общо 401.97лв.Начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребители в град С..Вещото лице заключава, че монтирания в абонатната станция на Етажната собственост на адрес град С., ж.к.Л., бл.325, вх.Е общ топломер с електронен блок тип Multical 66C с фабричен номер №4011922 и по-късно №40175 52 е преминал задължителния метрологичен контрол през 2021, 2022 и 2024г. и е технически изправен / годен/. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.В констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице в табличен вид е отразило всички издадени през процесния период 01.05.2021г до 30.04.2023г фактури за начислени суми за прогнозно потребление на топлинна енергия и за дялово разпределение. Издадени са кредитни известия, с които е сторнирана прогнознат стойност на начислената топлинна енергия и са останали дължимите стойности за дялово разпределение общо в размер на 34.14лв. за целия период.За процесния период са издадени две изравнителни сметки – едната, която обхваща отчетен период 01.05.2021г до 30.04.2022г. и в която е начислена сумата от 149.20лв. без ДДС или 179.04лв. с ДДС. Другата изравнителна сметка е за периода 01.05.2022г до 30.04.2023г на стойност 171.92лв. без ДДС или 188.79лв. с ДДС. Издадена е обобщена фактура №1019520185/31.07.2022г. за периода 01.05.2021г до 30.04.2022г на стойност 179.04лв. с ДДС. Издадена е обобщена фактура №1026020620831.07.2023г за периода 01.05.2022г до 30.04.2023г. на обща стойност 188.79лв. с ДДС.Съгласно изравнителните сметки за периода 01.05.2021г до 30.04.2022г на абоната е разпределено следното количество топлинна енергия 1.500123Мвч на стойност 149.20лв. без ДДС или 179.04лв. с ДДС.Съответно съгласно изравнителните сметки за периода 01.05.2022г. до 30.04.2023г на абоната е разпределено следното количество топлинна енергия, а именно 1.247092МВч на стойност 171.92лв. без ДДС и 188.79лв. с ДДС . Общо начислената топлинна енергия е на стойност 367.67лв. с ДДС и начислена сума за дялово разпределение- 34.14лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че по партидата на абоната не са постъпили плащания на горните суми. Според вещото лице лихвата за забава върху главницата от 367.67лв. за периода от 15.09.2022г.до 14.05.2024г е 54.06лв, а лихвата за забава върху главницата от 34.14лв. за периода от 16.07.2021г. до 14.05.2024г. е 7.67лв. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявени са обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 или чл.417 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителиня иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК се определя от идентичността между страните и предмета- вземането, относно което вече е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . В случая исковете са допустими, тъй като са депозирани в срок от лице –заявител, имащ правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,която е връчена на длъжниците по реда на чл.47 от ГПК. По основателността: За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството „ клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответниците, облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия на ответниците в претендирания обем, както и дължимата цена за престирана топлинна енергия. Следва да се докаже , че за ответниците е възникнало задължението за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“ както и какъв е размера на претендираното вземане за тази услуга. Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да докажат погасяване на дълга, както и правопогасяващи и правоизключващите си възражения. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.1т.2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Законовата уредба сочи като купувач / страна/ по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот или лицето , на което е учредено ограничено вещно право на ползване.Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия , предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР/ писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите/ чл.150, ал.2 от ЗЕ/. В обобщение договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възникна между топлопреносното предприятие и потребителя/ клиент/ по силата на закона / ex Iege/ с придобиването на правото на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект , находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради посоченото законово правило собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия, без да е необходимо сключване на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Безспорно се установи от анализа на писмените доказателства, че процесният топлоснабден жилищен имот в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в град С., ж.к.Л., бл.325, вх.Е, ап.132 е придобит от ответниците по силата на наследствено правоприемство от наследодателя им Г. Д. Д., който е бил собственик на ½ идеална част от този имот. Другата ½ идеална част е била собственост на наследодателя П. В. С. –Д., която е оставила като единствен наследник нейния брат С. В. С..Предвид това съдът приема, че съобразно чл.5, ал.1 от ЗНасл. ответниците К. В. и Д. В. са съсобственици на процесния имот при квота по ¼ идеална част за всеки от тях, а следователно на основание чл.153 от ЗЕ и клиенти на ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия, отговарящи за нейното заплащане при същите квоти. Ето защо съдът приема и за основателно направеното с отговора на исковата молба оспорване досежно квотите в съсобствеността. По развитите по- горе съображения без правно значение в случая е дали на името на ответниците е открита партида, респективно това действие да е предхождано от заличаване на партидата на предишните собственици. Действително съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия на ищеца при смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледана и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено ищцовото дружество в срока по чл.12,т.12 чрез подаване на заявление за промяна на партидата . Съгласно ал.2 от същата разпоредба, в случаите по ал.1 продавачът промяна партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях или на името на лицето придобило собствеността на жилището на друго основание .При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партидата на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследниците. Значението на откритата партида се явява единствено счетоводно, поради което липсват основания да се приеме, че между ищеца и ответниците в качеството им на съсобственици не е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия през исковия имот и за процесния имот. От ответната страна не са наведени твърдения, респективно не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че през исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на ползване или имотът е бил отдаден под наем или с наемателя е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. От съдържащото се в кориците на делото/ лист 23/ писмо рег.№ 26745/25.10.2019г., изходящо от „Т. С.“ЕАД и адресирано до тримата съсобственици Симеон Симеонов, К. В. и Д. В., е видно ,че адресатите на писмото не са изпълнили задължението си по чл.63, ал.1 от ОУ и не са подали в 30 дневен срок заявление за промяна на партидата, поради което дружеството ги е уведомила, че считано от месец октомври 2019г като титуляр на партидата с абонатен №149674 за заплащане на топлинна енергия за процесния жилищен имот е вписан Симеон Симеонов. Респективно на негово име за издавани и процесните фактури и изравнителни сметки. Неоснователно обаче е оспорването/ наведено в отговора на исковата молба/, че ответниците В.и не притежават качеството на клиент на топлинна енергия , доколкото не е открита партида на тяхно име, а както се установява от данните по делото партида е открита само на името на третия съсобственик. След възникване на съсобствеността , за да се дължат месечните вноски само от единия съсобственик , той следва да сключи договор с топлопреносното предприятие при общи условия . В настоящи случай не се наведоха твърдения, нито се ангажираха доказателства такъв договор да е бил сключен само с единия от съсобствениците. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата на имота и на чие име се издават фактурите и изравнителните сметки или кое лице е вписано в списъка на етажните собственици. Действително партидата се води само на името на Симеон Симеонов и изравнителните сметки са били издавани само на негово име. Въпреки това установяването единствено на факта, че само той е вписан като титуляр и обстоятелствата, при които е вписан/ поради неподаване на писмено споразумение от тримата съсобственици/ не може да обоснова извод за отпадане на договорната отговорност на ответниците. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че Симеон Симеонов е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на изключителна собственост на топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Такива доказателства не са ангажирани. Ето защо клиенти на топлинна енергия се явяват и настоящите ответници като съсобственици на процесния имот по силата на обсъденото по-горе наследствено правоприемство, съобразно дяловете си в съсобствеността, а именно по ¼ ид.части. Ето защо съдът приема, че по делото се установи по един категоричен и несъмнен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца „Т. С.“ЕАД и ответниците К. В. и Дасислава В. през процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ЕАД на клиенти в град С.. В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила , доколкото са били публикувани.Според чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребители, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Съгласно чл.139 ,ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Според чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление за сграда-етажна собственост се разпределя на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общи части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установи се по делото, че за исковия период деловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост е извършвало именно от третото лице помагач „Д. Е.“ЕООД Съгласно чл.155, ал.1 от ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост заплащан доставената топлинна енергия по един от следните начини:1/ на 1 1равни месечни вноски и една 12 – та изравнителна вноска, респективно на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2/ на месечни вноски , определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.При определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат вземи предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период , които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени , като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установи по несъмнен начин от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. Експертизата установи, че през исковия период са отчислявани за сметка на топлопреносното дружество технологичните разходи в абонатната станция, съответно тези разходи са приспаднати от отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество и разликата е резпределена между всички потребители- за отопление / имот и сградна инсталация/.Топлоподаването към абонатната станция съответства на нормите. Топлинната енергия отчетена от общ топломер съответства на действително потребената топлинна енергия в сградата –етажна собственост Топлинната енергия за отопление на имота е отчитана прогнозно като изчисленията на фирмата за дялово разпределение съответстват на приложимата нормативна уредба за топлоснабдяване. Общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения. За исковия период е начислена само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.В процесният имот е имало монтиран един брой водомер за топла вода, но за исковия период не е начисляван и отчитан разход за битово гореща вода. Начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергия. Установи се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на делото. Съдебно-счетоводната експертиза е стигнала до извода, че дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е 367.67лв. с ДДС. Така както е предявена установителната претенция спрямо всеки ответник за главница в размер на 183.84лв., представляваща ½ от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г до 30.04.2023г.се явява частично основателна съобразно дяловете на всеки ответник в съсобствеността, тъй като по развитите по-горе съображения дяловете на ответниците в съсобствеността на по ¼ ид.части, поради което следва да се приеме за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 91.92лв. , представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С., ж.к.Л., бл.325, вх.Е, ап.132 за периода 01.05.2021г до 30.04.2023г. като за разликата от 91.92 лв. до претендираната главница от 183.84лв. исковете следва да бъдат отхвърлени. По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение: Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в страда- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащан цена за услугата дялово разпределение , извършвана от избран от тях търговец, като стойността и се формира от :1/ цена на обслужване на партидата на клиента , включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиените на ЕС като съгласно ал.2 на същите клаузи клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършена от избрания от тях търговец.В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда-етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ. Съгласно клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016г. редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи тази услуга и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия одобрени от КЕВР се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а от ЗЗД има силата на закон между последните. Ето защо ищецът е легитимиран субект , който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се, че дяловото разпределение е извършвано през исковия период от третото-лице помагач,в който смисъл за изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установи от кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените от ищеца писмени доказателства и възлиза на сумата от 34.14лв.за периода 01.05.2021г до 30.04.2023г. От всеки от ответниците се претендира сумата от 17.07лв. за дялово разпределение, но по- развитите по –горе съображения всеки от ответниците дължи по 8.54лв. за дялово разпределение. От ответниците липсва твърдения и доказателства да са платили тези суми. Ето защо и тази претенция се явява частично основателна и следва да се уважи като се приеме за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по 8.54лв., сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г до 30.04.2023г като за разликата от 8.54лв. до претендираните 17.07лв. исковете следва да бъдат отхвърлени. По исковете по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал.2 когато няма определен ден за изпълнение , длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. За процесният период 01.05.2020г. -30.04.2022г намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-01/27.06.2016г на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок / 45 дни от срока, за който се отнасят / клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 от ОУ. От тези разпоредби се налага извода, че ищцовото дружество не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация , а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичане на срока по Общите условия на ищеца – чл.84, ал.1 от ЗЗД . Оттук следва извода, че ищеца начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. О заключението по изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установи, че за периода от 15.09.2022г до 14.05.2024г. върху главницата от 367.67лв, съставляваща общо начислената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2021г до 30.04.2023г лихвата за забава е в размер на 54.06лв., от която сума всеки от ответниците съобразно дела си в съсобствеността като потребител дължи на ищеца сумата от 13.52лв. и за тази сума исковете им следва да бъдат уважени като за разликата от 13.52лв. до претендираните 27.25лв. исковете подлежат на отхвърляне. Съдът намира , че лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение не се дължи към момента на завеждане на иска ,доколкото в общите условия на ищеца не е предвиден ред за заплащането и. При липса на предвиден срок за заплащане длъжникът изпада в забава след покана/ арг. Чл.84, ал.2 от ЗЗД/. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора към длъжника за заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ от която дата се счита предявен иска по чл.422 от ГПК/. Ето защо акцесорните претенции, предявени срещу всеки от ответниците за заплащане сумата от 3.78лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2021г до 14.05.2024г следва да се отхвърлян като основателни. По отношение на всяка от уважените главници се дължи и законна лихва , считано от датата на подаване на заявлението -31.05.2024г до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1.95583 лева за едно евро. По разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право на разноски съобразно уважената част от исковете. В заповедното производство са направени разноски в общ размер на 75лв./ 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото дължими на ищеца са разноски в размер на 19.17 евро./37.50лв./ В исковото производство ищецът е направил следните разноски- 75 лв. държавна такса, 400лв. за особен представител, 600лв. за СТЕ, 600лв. за ССч. На основание чл.78, ал.8 му се държи и юрисконсутлско възнаграждение в размер на 200лв. или общо разноските са в размер на 1875лв. Предвид изхода на делото дължими се явяват разноски в размер на 479.35 евро/ 937.52лв./ Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство в размер на19.17евро и разноски за исковото производство в размер на 479.35евро. Воден от горното Пазарджишкият районен съд