Решение № 146 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от „,,•••''” КД срещу Наказателно постановление (НП) № 007362/16.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП и на основание чл. 230д от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева. С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че предоставянето на поисканите от наказващия орган справки в дадения срок от 3 работни дни е обективно невъзможно поради обема на информация, за което жалбоподателят е уведомил с писмо от 14.02.2025 г., но въпреки това е било издадено обжалваното НП. Посочва се, че актът е издаден в противоречие с чл. 4, ал. 2 от АПК, доколкото ЗЗП не съдържа никакви нормативни изисквания по отношение на ценообразуването, цените и надценките на продуктите или правомощия на КЗП в тази връзка. В тази връзка се възразява, че КЗП няма законово право да изисква информацията и документите, посочени в писмо с изх. № Ц – 03-1641/11.02.2025 г. и че писмото е издадено в противоречие с целите на закона на процесуалните разпоредби, визиращи контролните правомощия на служителите на КЗП, извършващи надзор на пазара, а неизпълнението на разпорежданията в него не може да бъде закононарушение. Твърди се, че председателят на КЗП няма право да издава разпореждания на основание чл. 192 и/или чл. 192, ал. 1 от ЗЗП, доколкото не е длъжностно лице с контролни функции, с оглед на което се възразява, че разпореждането с изх. № Ц – 03-1641/11.02.2025 г. е нищожно. Поддържа се, че с отговор с изх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. не са предоставени данни за това какъв вид контрол от страна на КЗП е предназначена да обслужи поисканата информация и че единствената защита срещу злоупотреба с нея е разпоредбата на чл. 193, т. 4 от ЗЗП, като се твърди, че КЗП няма разработен механизъм за реално обезпечаване на тези задължения. Предвид това се посочва, че е бил нарушен принципът за съразмерност, съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят не е бил представляван от процесуален представител, като страната е била редовно призована - на л. 54 от делото е налице отрязък от получена от жалбоподателя призовка за насроченото открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. от 13,30 часа, като видно от същата и видно от представеното към молбата с вх. № 410510/15.12.2025 г. копие на призовка страната е получила препис от разпореждане № 12243/02.10.2025 г., в което съдът е насрочил делото именно за 04.12.2025 г. от 13,30 часа, в рамките на което заседание съдът е дал ход на съдебните прения и е обявил делото за решаване. В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призована, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на обжалвания акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП нарушение, че на 13.02.2025 г. е получено писмото от КЗП за представяне от търговеца на документи и информация, което задължение не е изпълнено в дадения 3-дневен срок. Вместо това жалбоподателят е изпратил становище, че КЗП няма правомощия за изискване на такава информация, с което действие се твърди, че жалбоподателят е отказал да представи документите, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 230д от ЗЗП, а именно – възпрепятстване на длъжностните лица по упражняване на правомощията им. Поддържа се, че законът предоставя правомощия на инспекторите да изискват информация и документи, необходими за извършването на контрола, вкл. относно цените и начина на предлагане на стоки. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С писмо с изх. № Ц-03-1641/11.02.2025 г. от Председателя на КЗП до дружеството – жалбоподател било указано, че дружеството следва в срок от 3 работни дни от получаване на писмото да представи информация и документи, установяващи доставните и продажните цени на всички видове стоки, посочени в приложението към писмото, за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. и от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. В писмото било посочено, че искането е във връзка с правомощията на КЗП, предвидени в чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Липсват доказателства за датата на връчване на писмото, но видно от писмо с вх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. същото е било връчено най-рано на 13.02.2025 г. на дружеството. С писмо с вх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. дружеството оспорило, че в кръга от правомощия на КЗП са налице такива, които предполагат упражняване на контрол върху ценообразуването на търговците и предполагат достъп до изисканите информация и документи, поради което е отправено искане до КЗП за изрично посочване на контролните правомощия на Комисията за позоваване на чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП във връзка с дадените указания. С писмо с изх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. от Председателя на КЗП до дружеството-жалбоподател било посочено, че на основание чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от КЗП Комисията може да изисква документи във връзка с осъществявания от нея контрол и такива, свързани пряко или косвено с нарушение на КЗП, като исканата от дружеството информация попадала в този обхват. Няма данни за връчване на жалбоподателя на посоченото писмо. С писмо с изх. № Ц – 03- 1641/18.02.2025 г. от Председателя на КЗП до дружеството – жалбоподател било указано, че дружеството следва в срок от 3 работни дни от получаване на писмото да представи информация и документи, установяващи доставните и продажните цени на всички видове стоки, посочени в приложението към писмото, за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. и от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г., като към писмото в табличен вид били посочени видовете стоки с мерни единици и диапазон и формата на изисканата информация. Няма данни за връчване на жалбоподателя на посоченото писмо. С покана с изх. № Ц-03-1641/20.02.2025 г., връчена на жалбоподателя на 24.02.2025 г., същият бил поканен за явяване за съставяне на АУАН на 25.02.2025 г. На 25.02.2025 г. свидетелката А. И. К., заемаща длъжността „главен инспектор“ в КЗП, в качеството си на актосъставител съставила АУАН № 007362/25.02.2025 г. срещу жалбоподателя. В акта било прието, че с писмо с изх. № Ц-03-1641/11.02.2025 г., получено от жалбоподателя на 12.02.2025 г. били изискани документи и информация, но с бездействието за предоставянето им жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 230д, предл. 1, вр. чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП да не възпрепятства длъжностните лица при осъществяване на правомощията им да изискват необходимите документи при осъществявания от тях контрол. Посочено е, че нарушението е извършено на 18.02.2025 г. в гр. София. В края на акта е обозначено, че е била нарушена разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, вр. чл. 230д, предл. 1 от ЗЗП. В акта било отбелязано, че същият е връчен на 04.04.2025 г. чрез юрк. А.С., за упълномощаването на която не се представят доказателства. На 14.04.2025 г. е постъпило възражение срещу АУАН от жалбоподателя. Въз основа на АУАН, при сходство от фактическа и правна страна на 16.07.2025 г. било издадено от Председателя на КЗП обжалваното наказателно постановление. С него на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП и на основание чл. 230д от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева. НП било връчено на жалбоподателя на 01.08.2025 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: писмо с изх. № Ц-03-1641/11.02.2025 г. от Председателя на КЗП; писмо с вх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. от жалбоподателя до КЗП; писмо с изх. № Ц-03-1641/11.02.2025 г. от Председателя на КЗП; възражение с вх. № Ц-03- 1641/14.04.2025 г.; писмо от Община Елин Пелин с вх. № Ц – 03- 1641/14.04.2025 г.; писмо с изх. № Ц – 03-1641/05.03.2025 г. от Главен директор на ГД „Контрол на пазара“ до Община Елин Пелин; известие за доставяне на л. 21 от делото; известие за доставяне на л. 26; приемо – предавателен протокол на л. 29; писмо-покана за явяване с изх. № Ц – 03- 1641/20.02.2025 г. от Главен директор на ГД „Контрол на пазара“; разпечатка на фирмено досие на дружеството; писмо с изх. № Ц-03-1641/18.02.2025 г. от Председателя на КЗП; писмо с изх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. от Председателя на КЗП; известие за доставяне на л. 43 от делото; придружително писмо за връчване на НП с изх. № Ц – 03-1641/17.07.2025 г.; заповед № 322 ЛС/22.04.2015 г.; решение № 639/11.09.2025 г.; Решение № 346/22.05.2024 г. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът намира показанията на свидетелката К., която е извършила проверката и е съставила АУАН, за относими към предмета на доказване, за достатъчно подробни и ясни. Същите са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства и доказателствеи средства, събрани и проверени по делото, поради което съдът не счита, че са налице съмнения за тенденциозност, въпреки заеманата от лицето длъжност, и ги кредитира в цялост. Показанията са ценен източник, от който се установява развилата се фактическа обстановка преди съставяне на АУАН във връзка с изискването на информация и документи от дружеството, провелата се кореспонденция, и по съставяне и връчване на АУАН. С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото и по смисъла на чл. 233, ал. 1 и 2 от ЗЗП, и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съдът констатира няколко основни пропуски в развилата се административнонаказателна процедура, приложението на материалния закон, правилността на изводите за съставомерността на нарушението и в доказаността на същото, представляващи основания за отмяна на обжалвания акт. На първо място следва да се отбележи, че не се събраха доказателства за спазване на процедура по връчване на АУАН по надлежен начин, доколкото в представената административнонаказателна преписка не се съдържат доказателства касателно представителната власт на лицето, чрез което АУАН е бил връчен на жалбоподателя. Предвид останалите доказателства, събрани по делото, следва да се приеме, че връчването на акта не е възпрепятствало обезпечаване възможността за защита на жалбоподателя, доколкото в срок е депозирано възражение срещу АУАН. За този извод, но само като индиция за надлежното упълномощаване на лицето, получило акта от името и за сметка на дружеството, съдът взе предвид и отбелязаното в писмо с вх. № Ц-03- 1641/14.04.2025 г. На следващо място следва да се изрази критика относно описателната част на нарушението и визираните като нарушени норми, посочени в АУАН и НП. И в двата акта еднотипно се посочва, че чрез бездействие търговецът е нарушил задължението си по чл. 230д, предл. 1, вр. чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, като в края на актовете се твърди, че нарушена е разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но основанието за налагане на санкцията е разпоредбата на чл. 230д от ЗЗП. Съгласно чл. 192, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, т. е. разпоредбата урежда правомощие на контролните органи да изискват документи, но не и насрещно задължение на проверявания субект за представянето им. Съгласно чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП контролните органи на КЗП имат право на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа. В случая с непредставянето на изисканите документи лицето възпрепятства правото на контролните органи на достъп до тях, но не и правомощието им да ги изискат, каквото е закрепено в чл. 192, т. 2 от ЗЗП. Следователно двете разпоредби имат различно приложно поле. Актосъставителят и наказващият орган противоречиво при налагането на санкцията посочват, че е нарушена само разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, а в описателната част на актовете са визирали, че с бездействието се нарушава нормата на чл. 230д от ЗЗП, която обаче е санцкионна и предвижда, че за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лева, при направено препращане кумулативно както към разпоредбата на чл. 192, т. 2 от ЗЗП, така и към разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Словестното описание на нарушението също противоречи на материалния закон и дадената правна квалификация, доколкото в НП е посочено, че „чрез бездействие търговецът е нарушил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 230д, предложение 1 във връзка с чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, а именно задължението си да не възпрепятства длъжностните лица при осъществяване на правомощието им да изискват необходимите документи…“. Разпоредбата на чл. 230д, предл. 1 от ЗЗП касае санкциониране на възпрепятстването на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 от ЗЗП, а имуществената санкция в края на акта е била наложена противоречиво на това за нарушение на разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Така зададената противоречива и неясна правна квалификация на нарушението затруднява нарушителя да разбере за какво поведение и за нарушението на коя или кои разпоредби е ангажираната отговорността му и да организира надлежно защитата си. Съдът не се съгласява и с посочената в АУАН и НП дата на нарушението. В актовете е посочено, че дружеството е имало 3 работни дни за представяне на документи и информация и че нарушението е извършено на 18.02.2025 г. Видно от съдържанието на писмо с изх. № Ц-03-1641/11.02.2025 г. от Председателя на КЗП за изискване на информация и документи, Комисията е указала, че срокът от три работни дни започва да тече от получаване на писмото от дружеството. Доказателства като известие или разписка за връчване на това писмо не се представиха. Предвид това като най-ранна възможна дата за узнаване за съдържанието на писмото следва да се приеме датата 13.02.2025 г., отбелязана като изходяща дата на писмото от жалбоподателя до Комисията, в която жалбоподателят прави искане за допълнителна информация и коментира писмото. Следователно неправилно се сочи датата 12.02.2025 г. в АУАН и НП като датата на получаване на писмо с изх. № Ц-03-1641/11.02.2025 г. от жалбоподателя. Оттам тридневният срок за изпълнение на указанията в писмото се явява изтекъл едва на 19.02.2025 г., доколкото на 18.02.2025 г. жалбоподателят все още е можел да изпълни указанията на Комисията. Отбелязвайки горното, съдът счита, че и към 18.02.2025 г. не може да се приеме, че жалбоподателят е бил в неизпълнение на дадените указания. Съдът не се съгласява с твърденията на наказващия орган, че с междувременно депозираното с вх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. жалбоподателят е отказал да изпълни указанията. Напротив, видно от съдържанието на писмото жалбоподателят е направил искане за уточнение на основанието за изискване на информацията, което впоследствие е мотивирало съставянето на писмо с изх. № Ц-03-1641/18.02.2025 г. и писмо с изх. № Ц-03-1641/14.02.2025 г. с последващи указания и даден нов срок за изпълнение на същите указания, независимо че по делото не са представени доказателства за получаването им от жалбоподателя. Предвид това съдът счита, че по делото не се доказва извършването на закрепеното в обжалвания акт противоправно бездействие, на посочената от наказващия орган дата и изразило се в пропуск жалбоподателят да изпълни задължение за представяне на информация и документи, което по визираните от наказващия орган разпоредби да се е явило негово задължение и което да е нарушило визираните от наказващия орган разпоредби. Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза н а жалбоподателя се полагат разноски. Същият само бланкетно е заявил в жалбата, че прави искане за присъждане на сторените такива, но не се посочват какви точно и не се представят доказателства за сторени разходи във връзка с настоящото производство. Предвид това съдът счита, че в полза на страната не следва да се възлагат разноски. Така мотивиран, съдът