Решение № 259 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 178/2025 г.

Производството е образувано по предявен от Г. К. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, Местност „•••••, чрез адвокат В.Л. от АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „•••••••, против С. В. Ж., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, бул. „••••••••••• и К. В. Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, ул. „•••••••, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, в квартал 6, съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. Сираково, община Минерални бани, област Хасково, одобрен със Заповед № 84/1990г. с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид. ч. от построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м., при граници на имота: от една страна улица; УПИ V-74; УПИ III - 75; УПИ III - 71 и ПИ XVI-72, придобит по наследство от К.Я.Ц. (К.Я.Ц.) и С.В.Ц., бивши жители на с. Сираково, област Хасково и като последица от уважаване на иска да се отмени на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, с който ответниците са били признати за собственици по давност и наследство на процесния имот. Ищцата твърди, че заедно с ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. са наследници по закон на К.Я.Ц. (К.Я.Ц.), починaл на ••••••г., бивш жител на с. Сираково, община Минерални Бани и на С.В.Ц., починала на ••••г., бивш жител на с. Сираково, община Минерални Бани, като ищцата е тяхна дъщеря, а ответниците - техни внучки. Твърди, че приживе наследодателят К.Я.Ц., по време на брака си със С.В.Ц., бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в с. Сираково, община Минерални Бани, Хасковска област, а именно: Парцел XVI-ти в квартал 11, по плана на с. Сираково, Хасковска област, утвърден със Заповед № 2/1979г. с пространство от 1180 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и плевня, при граници: улица, В.Я.А., Н.Х., Я.Р. и А.М., който парцел е отреден за част от дворище с пл. № 35, съгласно Нотариален акт за собственост на придобит имот по давност № 155, том II-ри, дело № 447/1979г. на Хасковски районен съдия. Сочи, че К.Я.Ц. е починал на ••••••г. и е оставил за свои наследници по закон - своята съпруга С.В.Ц., която починала на ••••г., дъщеря си Г. К. Х. и синът си В.К.Я., като последният починал на ••••г. и оставил за свои наследници своите дъщери - ответниците С. В. Ж. и К. В. Й., като по този начин страните станали собственици по силата на наследствено правоприемство на гореописания недвижим имот, находящ се в с. Сираково, община Минерални Бани, област Хасково. Сочи се, че след смъртта на наследодателите К.Я.Ц. и С.В.Ц., в имота останал да живее синът им В.К.Я. и съпругата му Н.Я.. От своя страна дъщеря им Г. К. Х. се устроила със семейството си да живее в град Хасково, но независимо от това, когато почивала тя редовно посещавала имота в с. Сираково, където в къщата имала стая и нейни вещи и заедно с брат си участвала в поддържането на имота. Сочи се, че през 2020 г. починала съпругата на В.К.Я., като последният продължил да живее в наследствения имот до смъртта си на ••••г., като оставил за свои наследници двете си дъщери - ответниците С. В. Ж. и К. В. Й.. Поддържа се, че ищцата Г. К. Х. била наследница на 1/2 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство на процесния имот, но все още не се била снабдила с документи за собственост за своята 1/2 ид. част от имота. До смъртта на брат си В.К.Я. тя нямала проблеми при ползването на своята наследствена част от имота, ходела при брат си и се грижила за имота. Посочва се, че непосредствено след смъртта на брат й В.К.Я., ответниците С. В. Ж. и К. В. Й., заявили на ищцата, че повече не трябва да ходи в къщата в с. Сираково, защото била тяхна. На 15.09.2022г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 193, том II, peг. № 2071, дело № 257/2022г. на нотариус И.Б. с район на действие РС - Хасково, ответницата К. В. Й. продала на сестра си - ответница С. В. Ж. своята 1/4 ид.ч. от наследствения недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, от квартал 6, целият с площ от 1290 кв.м. по плана на с. Сираково, одобрен със Заповед № 84/1990г. на община Минерални бани, при граници на имота: от една страна улица; ПИ V-74; ПИ III - 75; ПИ III - 71, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м. На 01.11.2023г., ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том III, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, с който нотариален акт, последните били признати за собственици по давност и наследство на процесния имот, находящ се в с. Сираково, Община Минерални бани, обл. Хасково. На същия ден - 01.11.2023г. ответницата К. В. Й., с договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. № 17777, дело № 439/2023г. на нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, продала на сестра си - ответницата С. В. Ж. 1/2 ид. ч. от гореописания свой съсобствен наследствен недвижим имот. Поддържа се, че въпреки че ответниците се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том III, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7605001078/24. 1 0.2024г. на община Минерални бани, собственици на имота продължавали да са ищцата Г. К. Х. и ответницата С. В. Ж..Поддържа се също, че с оглед неуредените имуществени отношения и в Данъчна служба към община Минерални бани, ответниците били наясно, че са собственици само на 1/2 ид. ч. от наследствения имот и държатели на останалите 1/2 ид. ч., тъй като ищцата била наследник на тази 1/2 ид.ч. от имота. След смъртта на брат си ищцата решила, че имота следва да се подели и през 2024г. посетила „Служба по Вписванията" при РС - Хасково, за да се снабди с първичния Нотариален акт за собственост на нейните родители и наследодатели, но от там я информирали, че процесния имот вече е собственост на ответниците. Наред с това, ищцата извършила справка и установила, че бил вписан констативен нотариален акт в АВ при РС - Хасково, съставен по обстоятелствена проверка, т.е. Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, по силата на който ответниците били признати за собственици по давност и наследство на процесния ПИ, ведно с построените в него сгради. Това обуславяло правния й интерес да заведе настоящия иск бъде призната за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния имот и да иска на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, отмяна на горепосочения Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство. Ищцата поддържа, че не са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиването му по давност от ответниците. В случая, не се установявал нито факта на самостоятелно ползване на процесния имот от страна на последните за период по-дълъг от десет години, считано от смъртта на наследодателят им през 2022г., нито пък самият техен наследодател приживе да е довел до знанието на сънаследника си Г. К. Х. - негова сестра, намерението си да свои и да завладее имота и да уведоми ищцата - негова сестра, че отказва да я допуска до имота. Излага подробни съображения, че в случая е налице сънаследяване, при което наследникът е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на другия сънаследник, както и че за да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок - да стане негов собственик, този сънаследник следвало да отблъсне владението на другия сънаследник, а такива действия за отблъскване на владението ответниците били демонстрирали едва непосредствено след смъртта на техния баща. Цитира също съдебна практика по въпроса за придобиване по давност на наследствен имот и позовавайки се на същата, излага съображения, че сънаследникът може да измени основанието на владението само за себе си като отрече правата на останалите съсобственици и за необходимостта от манифестиране на намерението за своене на имота спрямо другите съсобственици. Според трайно установената съдебна практика сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следвало да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. В тази връзка се поддържа, че в настоящия случай ответниците демонстрирали пред ищцата че са завладели процесния имот едва след смъртта на техния баща и наследодател на последните, т.е. - до тази дата те били наследници по закон на своята 1/2 ид.ч. и държатели на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот, поради което не били налице условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС - за придобиване правото на собственост по давност върху недвижимия имот и по отношение на същия била налице съсобственост между страните. В случая ответниците не били изменили основанието да владеят имота само за себе си в срока на придобивната давност, това не било сторено и от баща им спрямо ищцата, а това станало едва през 2022г., след смъртта на баща им, когато ответниците сънаследници установили явно владение на имота и заявили на ищцата повече да не ходи в имота, защото е техен, т.е. едва от този момент се поставяло началото на течението на срока по чл. 79 от ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение. В този смисъл било и даденото от ОСГК на ВКС тьлкуване в т. 2 на ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тьлк. дело № 1/2012г., че за да придобие по давност право на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следвало да превърне с едностранни действия държането във владение, като с тези действия по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и в този случай презумцията на чл. 69 от ЗС била неприложима. Въз основа на всички изложени в исковата молба твърдения и доводи, се отправя искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследство от К.Я.Ц. (К.Я.Ц.) и С.В.Ц., бивши жители на с. Сираково, област Хасково, на 1/2 ид.ч. от правото на собственост на процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, в квартал 6, съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. Сираково, община Минерални бани, област Хасково, одобрен със Заповед № 84/1990г. с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид. ч. от построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м., при граници на имота: от една страна улица; УПИ V-74; УПИ III - 75; УПИ III - 71 и ПИ XVI-72; както и да отмени на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, с който ответниците били признати за собственици по давност и наследство на процесния имот. Претендират радноски. Ответниците оспорват иска като неоснователен и недоказан. Оспорват изложената в исковата молба фактическа обстановка. Излагат насрещни твърдения, че процесният имот е оставен от наследодателите К.Я.Ц. и С. В. Ц. на техния син и техен наследодател - В.К.Я. /баща на ответниците/, поради това, че същият останал да живее в имота и да се грижи за родителите си до смъртта им, като имотът се поддържал изцяло от В.К.Я. и децата му, а ищцата не била участвала по какъвто и да било начин в поддръжката на имота, тъй като била наясно с волята на родителите си. Отбелязват, че обстоятелството, че баща им е останал да живее в имота и след смъртта на родителите си, не се оспорва от ищцата. Твърдят, че наследодателят им В.К.Я. е извършил цялостна реконструкция на сградите, което се наложило вследствие на компрометирани покриви на сградите, което изисквало да се направят изцяло нови покриви, както и че вследствие на ремонта било променено разпределението на отделните помещения в къщата. Оспорват като неверни твърденията на ищцата, че редовно посещавала и почивала в имота в с. Сираково, както и твърденията, че в къщата имала стая и нейни вещи и участвала заедно с брат си в поддръжката на имота. В тази връзка поддържат, че ищцата не знае какво е разпределението на помещенията в къщата, както и обзавеждането им, което опровергавало изведените в исковата молба факти, че същата редовно посещавала имота и имала стая в къщата. Твърдят, че ищцата не е навлизала или посещавала имота от повече от 30 години, защото същата била наясно с обстоятелството, че този имот бил оставен от общите им наследодателите на брат й В.К.Я.. Излагат съображения, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, както и че установените близки отношения между брат и сестра не изключвали упражняване на фактическа власт с намерение за своене от единия за себе си върху целия имот и цитират съдебна практика в тази насока. Поддържат, че в настоящия случай, след като общите наследодатели са изявили волята си процесният имот да остане изцяло в собственост на синът им, ищцата се е дезинтересирала от имота, не го е посещавала повече от 30 години, не се е грижила или подържала същия, а това оставила изключително на собственика В.К.Я.. Това от своя страна направило обективно невъзможно демонстрирането на промяната в намерението на владеещия съсобственик, тъй като невладеещият съсобственик бил напуснал имота преди години, не се завръщал в него, и не проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. Поради тази причина към настоящия момент ответниците не се били снабдили с документ за собственост на основание давностно владение, който фактическия състав бил осъществен в много по-ранен етап от време, в полза на техния баща и ответниците присъедини към своето владение и владението на праводателя си - В.К.Я.. Предвид това, ответниците молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване. В съдебно заседание ответниците, чрез упълномощения си процесуален представител оспорват иска като неоснователен и недоказан, молят за неговото отхвърляне. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че съпрузите К.Я.Ц. и С.В.Ц. са придобили по време на брака си процесния недвижим имот имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, от квартал 6, целият с площ от 1290 кв.м. по плана на с. Сираково, одобрен със Заповед № 84/1990г. на община Минерални бани, при граници на имота: от една страна улица; ПИ V-74; ПИ III - 75; ПИ III - 71, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м. Посоченото се установява и от приложения по делото Нотариален акт № 155 от 14.05.1979г., том II, дело № 447/1979 г. за собственост на придобит имот по давност на Хасковски районен съдия Т.Т., както и удостоверение № 21/21.11.2025 г., издадено от Община Минерални бани, като от последното е видно, че УПИ IV-73 кв.6 одобрен със заповед №84/1990 год. по плана на с. Сираково, община Минерални бани, област Хасково е идентичен по всички стари кадастрални и регулационни планове с описания в нотариален акт № 155/14.05.1979 год. УПИ XVI-35, кв.11, по плана на с. Сираково, одобрен със Заповед 8979/1944 год. Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 274/27.09.2023 г., издадено от Община Минерални бани, К.Я.Ц. и К.Я.Ц. са имената на едно и също лице. За имота се представя и скица (л.15). От Удостоверение за наследници изх. № 29/18.10.2024 г., издадено от Община Минерални бани и Удостоверение за наследници изх. № 30/18.10.2024 г., издадено от Община Минерални бани е видно, че К.Я.Ц. е починал на ••••••г., а С.В.Ц. е починала на ••••г. и техни наследници по закон са Г. К. Х. (дъщеря) и В.К.Я. (син). Не се спори също така, че след смъртта на родителите им, В.К. заедно със съпругата му Н.Я. (починала на •••••г.) е останал да живее в имота. Видно от Удостоверение за наследници изх. № ГРН1-113/15.01.2026 г. издадено от Община Хасково, В.К. Колев е починал на ••••г. и оставил за свои наследници по закон своите дъщери - ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. На 15.09.2022г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 193, том II, peг. № 2071, дело № 257/2022г. на нотариус И.Б. с район на действие РС - Хасково, ответницата К. В. Й. продала на сестра си - ответница С. В. Ж. своята 1/4 ид.ч. от наследствения недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, от квартал 6, целият с площ от 1290 кв.м. по плана на с. Сираково, одобрен със Заповед № 84/1990г. на община Минерални бани, при граници на имота: от една страна улица; ПИ V-74; ПИ III - 75; ПИ III - 71, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том III, рег. № 17775, дело № 438/2023г. от 01.11.2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. били признати за собственици по давност и наследство на процесния имот, находящ се в с. Сираково, Община Минерални бани, обл. Хасково. Посоченото е видно и от приложеното заверено копие на Нот. дело № 438/2023 г. по описа на нотариус В.С., с рег. № 79 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд – Хасково, съдържащо Молба с вх. № 6135/01.11.2023 г. от нотариус В.С. с рег. № 79 по регистъра на НК на Република България с район на действие Районен съд – Хасково до Служба по вписванията Хасково при Агенция по вписванията; Молба от С. В. Ж. и К. В. Й. до нотариус В.С. с рег. № 79 по регистъра на НК; Протокол от 01.11.2023 г. на нотариус В.С. с рег. № 79 по регистъра на НК ,подписан от К.Г.Ж., К.Х.Л. и К.Я.К.; Скица № 455/25.09.2023 г., издадена от Община Минерални бани отдел ТРС за имот УПИ IV-73, кв.№ 6, по плана на с.Сираково; Удостоверение изх. № ••••••••••/25.09.2023 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от Община Минерални бани, сектор „Местни данъци и такси“; Удостоверение № 890 към ДС-19-328-/1/ от 06.10.2023 г. от Областен управител на област Хасково; Молба-декларация от 25.09.2023г. от С. В. Ж. до нотариус чрез кмета на общ.Минерални бани, Удостоверение от 25.09.2023г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 44 от 01.11.2023г., том III, рег. № 17775, дело № 438 от 2023г. на Нотариус В.С. с рег. № 79 на Нот.камара на Р.България, с р-н на действие РС Хасково. На 01.11.2023г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. № 17777, дело № 439/2023г. на нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, ответницата К. В. Й., продала на сестра си - ответницата С. В. Ж. 1/2 ид. ч. от гореописания недвижим имот. За имота по делото се приложиха Скица № 455/25.09.2023 г. на ПИ - УПИ IV-73, кв.№ 6, по плана на с.Сираково, с направено отбелязване от 21.10.2024 г., издадена от Община Минерални бани, както и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № 7605001078/24.10.2024 г., издадено от Община Минерални бани, сектор „Данъци и такси“. По делото се представиха и Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 115/07.04.2023 г., издадена от Община Минерални бани; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. № 17777, дело № 439 от 01.11.2023 г. на Нотариус с рег. № 79 В.С.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том III, рег. № 17777, дело № 438 от 01.11.2023 г. на Нотариус с рег. № 79 В.С.; Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 66/19.01.2023 г., издадена от Община Минерални бани; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. № 2071, дело № 257 от 15.09.2022 г. на Нотариус с рег. № 125 И.Б.; Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 283/07.09.2022 г.; Удостоверение за наследници изх. № 83/06.04.2022 г., издадено от Община Минерални бани; Удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-2811/31.08.2022 г., издадено от Община Хасково; Скица № 211/18.06.2009 г., издадена от Община Минерални бани, отдел ТРС;Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 389/13.11.2006 г. ведно с Удостоверение за наследници № 43/01.11.2006 г., издадено от Кметство с. Сираково, общ. Минерални бани; Хронология на задължения и плащания по партиди към дата 17.11.2025 г. по отношение на В.К.Я. ЕГН ••••••••••; Удостоверение № 21/21.11.2025 г., издадено от Община Минерални бани. От същите е видно, че процесният имот е бил деклариран в Служба Местни данъци и такси от ответниците (през 2022г. и следващите), като е видно също така, че същите са декларирали в подадените от тях декларации, че са собственици (всяка от тях) на ¼ ид.част, придобита по наследство. По делото бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Д.Г. и Г.Й.А. - за ищеца и К.Г.Ж. и Т.В.Т. – по искане на ответниците. Видно от показанията на св. И.Д.Г., същата сочи, че живее в съседство. Къщата била построена от С. и К. В къщата живеели К. и С., синът им с жена си. След като починаха родителите, в къщата останал да живее синът им с жена си. Твърди, че след като починали родителите им, ищцата и нейният брат не са се карали, но са искали да я разделят и всеки да си вземе неговото – това, което му се полага. Ищцата била споделяла, че има наследство там. Докато били живи родителите им К. и С., Г. редовно идвала, а след като починали родителите им, тя идвала, но не я допускали до имота. Това й го казвала Г.. Брат й не я допускал. Казвал й: „Дай да продадем къщата, да разделим парите, за да нямаме проблеми по-нататък“. Казвал й е да продадат къщата, за да не се карат, а тя не искала да я продават. След като починал брат й, Г. ходила до къщата, но не я допускали, като свидетелката не знае защо. В момента никой не живеел в къщата, събота и неделя идвала С.. Г. разбрала, че къщата има друг собственик, когато отишла да си плаща данъка. Разбрала, че има друг нотариален акт на името на С., като отишла да си плати данъка. Затова сега си искала своя дял. Видно от показанията на св. Г.Й.А., същият сочи, че е чувал от Г. и от синовете й, с които бил израснал, че брат й предлагал да продадат къщата. В момента не знае кой живее в къщата. Г. и синовете й идвали в селото редовно, виждал ги е на улицата. След смъртта брата на ищцата, племенниците на Г. искали да им припише нейната част от къщата. Това го знаел от Симеон и от Г., т.но тя не била съгласна с това като казвала: „Там израснаха децата, не мога да ги лиша“. Г. и брат й били в добри отношения. След това С. живеела там. Той лично не я виждал, но на село така се знаело. Г. идвала, докато бил жив брат й, но не я бил виждал лично да влиза в къщата. Г. е споделяла, че отива до къщата, но не я пускат. Тя и сина й С. са казвали, че идват, но не могат да влязат. Комшиите също говорели така. Доколкото знае, С. не я пуска, но не знае защо не могат да влязат, не са му казвали. Докато бил жив В., къщата се поддържала от В., не е виждал Г. да прави нещо по къщата. Споделяла е, че има претенции към къщата, че не може да я отстъпи, защото синовете й са израснали там. От показанията на св.К.Г.Ж. се установява, че същата през 2005 година закупила имот в село Сираково, който се намира в съседство, вдясно от процесния имот. Сочи, че са били близки съседи. Имотът се състоял от дворно място, влиза се от входната порта, отляво има един отворен навес, вдясно има две по-малки помещения, една лятна кухня, които са свързани, а срещу пътеката се намира основната къща за живеене. Преди 2008 година къщата била развалина. В. и Н. започнали основен ремонт. Направили много подобрения. Покривът на къщата бил порутен, част от лятната кухня също. Те изцяло сменили дървения материал, на лятната кухня сложили керемиди, а на къщата подменили някои, сложили капаци, измазали комините, измазали къщата отвън, сменили дървената дограма с ПВЦ дограма. Вътре прекарали канализация, направили баня и тоалетна /вляво от входа/, а стаята, която е насреща, станала всекидневна, а вляво си направили кухненски бокс; вдясно имало две спални. Това било разположението на основната къща – три стаи, баня и тоалетна. Чувала е, че бащата и майката на В. са казвали, че тяхното желание е къщата да остане на сина им В., защото до последно те с Н. са се грижили за тях, до смъртта им. Други хора, освен В., Н. и децата им, не била виждала да идват там. Чувала е от хората в селото, че В. има сестра, която живее в гр. Хасково, но свидетелката не я познавала. Не съм чувала някой да има желание да живее там, освен В. и Н. През годините не е виждала някой друг освен тях да поддържа имота. Свидетелят Т.В.Т. сочи, че познава В. и Н.. Били съседи и се познавали от деца. Познавал също така и техните деца – С. и К.. В. и Н. притежавали имот в с. Сираково – къща, лятна кухня, селскостопански постройки и земя. Преди време къщата била почти паднала, но те направили основен ремонт на покрива и въобще на къщата, която била изцяло ремонтирана. Вътре стаите били ремонтирани, допълнително сложили плочки, направили баня и тоалетна, като преди нямали вода в къщата и за целта прекарали вода. Това го направили В. и Н., като имотът го притежавали от бащата и майката на В. – К.и С.. Приживе последните казвали, че искат къща ще е на В.. Свидетелят сочи ,че не е виждал други хора да участват в ремонта и подобренията, освен В. и съпругата му. В къща от 20 години не бил виждал да идва друг човек Сестрата на В. не я бил виждал от 20 години, дори ако я видел, сочи, че няма да може да я познае. Свидетелят сочи, че не е виждал Г. да идва, докато бил жив В. Не е запознат да са имали някакъв конфликт, не знае защо не е идвала. Знае, че напоследък Г. имала претенции по отношение на къщата. Тези претенции може би са откакто починал брат й. След смъртта на К. и С., изглежда са имали конфликт. Това, което бил чувал от съседи, е че ищцата не е идвала там. Свидетелят мислел, че къщата е само на В., защото друг не бил идвал там. В. не е споделял, че къщата е само негова, не са говорили по този въпрос. Не знае да са искали да я делят или продават. Чак сега разбрал, че Г. има претенции. От родителите на В. свидетелят бил чувал, че къщата ще остане на В. В. му бил споделял, че къщата ще е за него и затова правят ремонти. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като от същите може да се направи извод, че ищцата не е посещавала имота след смъртта на родителите си, по-конкретно не е влизала в имота, но от показанията на свидетелите не може да се направи извод каква е била причината за това. Свидетелите нямат лични възприятия дали ищцата е била допускана до имота или не, съответно ако не е била допускана каква е причината за това. На ищцата по реда на чл.176 ГПК бяха поставени въпроси като в отговор, на които същата сочи, че последно е посетила имота, когато брат й починал. Това било последното й посещение. Преди да почине, той бил казал на К. да му се обади. Тя се обадила и той й казал : „Сестра, дай да продадем това место с къщата, докато сме живи, защото после ще имаш големи неприятности“, като й казал, че ще отиде да живее при дъщеря си К.. Разпределението на стаите било следното: В къщата в с. Сираково имало три стаи, има баня и тоалетна, като по-надолу имало кухничка. Тя се намира извън сградата, на 5-6 метра от нея, няма стълби, нищо. Къщата е на един етаж, има три стаи, баня и тоалетна, а малко по-надолу има нещо като кухня. С две-три стълби се стига до тази кухничка. Ищцата сочи, че не ползва нищо в имота (няма стая). Ходила е брат си, но не ползвала стая. Докато бил жив брат й, ходела на гости, не е ползвала стая, не е оставала да нощувам там. Знае, че са правени някакви подобрения, но не знае точно какво е правено. Подобренията били правени три-четири години преди да почине брат й. Никой не й бил казал за тях и не била участвала, само ходела да си плаща данъка. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е от ищцата положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и като последициа – искане по чл.537 гпк. Съдът намира така предявения положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за допустим. Ищцаа претендира да е собственик по наследство на ½ ид.част от процесния имот на основание наследствено правоприемство, за която ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност. За да установи, че иска за собственост се явява и основателен , в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези свои права, както и да установи идентичността на процесния недвижим имот, а в тежест на ответника е да докаже своите възражения, в частоност за придобиване по давност на процесния имот. Ищцата претендира да е собственик на ½ ид.част от процесния имот на основание наследствено правоприемство. Не се спори между страните, че съпрузите К.Я.Ц. и С.В.Ц. са придобили по време на брака си процесния недвижим имот имот. От Удостоверение за наследници изх. № 29/18.10.2024 г., издадено от Община Минерални бани и Удостоверение за наследници изх. № 30/18.10.2024 г., издадено от Община Минерални бани е видно, че К.Я.Ц. е починал на ••••••г., а С.В.Ц. е починала на ••••г. , както и че наследници по закон са Г. К. Х. (дъщеря) и В.К.Я. (син), т.е. всеки от тях се явява наследник по закон с ½ ид.част от имота. Видно от Удостоверение за наследници, В.К. К. е починал на ••••г. и оставил за свои наследници по закон своите дъщери - ответниците С. В. Ж. и К. В. Й., т.е. по наследствено правоприемство същите би следвало да притежават по ¼ ид.части от имота (1/2 делено на две). Ответниците обаче твърдят да са придобили имота по давност, за което са се снабдили с горецитирания констативен нотариален акт от 01.11.2023г. Съгласно разпоредбите на чл.79 и сл. от ЗС и трайно установената съдебна практика, давността е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Съгласно нормата на чл.68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя с намерение за своене на вещта. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Фактическият състав на придобивната давност се характеризира с два кумулативно изискуеми елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои. В чл.69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл. 81 ЗС предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва, а съгласно чл. 83 – който докаже, че е владял в различно време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/, несъмнително /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие имота по давност е необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на чужди права върху вещта. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на собственика, т. е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик или съсобстевник, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик или съсобственик. Веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби. Временната невъзможност на владелеца да упражнява фактическа власт върху вещта, без някой друг да е установил владение върху нея, не води до изгубване на владението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др. /, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е. упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея. Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение. То е разновидност на владението и за него се прилагат общите разпоредби. При съвладение по смисъла на чл.68 ЗС трябва да са налице и двата признака на владението. Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите. Това намерение следва да е налице при установяването на фактическата власт. Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ – чл.30-32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на ЧЛ.69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобива на правно основание. Начините за придобиване и изгубване на владение са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права и нА. чието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство - когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалине идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат найразлични, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е да бъде е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. В конкретната хипотеза от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че наследодателят на ответниците е упражнявал фактическа власт върху процесния наследствен имот от смъртта на своите и на ищцата родители със знанието и съгласието на ищцата, без да бъде обезпокояван или спрямо него да са били предявявани претенции. Не се доказа обаче, че както и наследодателят на ответниците, така и те самите да са установили фактическа власт върху имотите със съзнанието, че са едноличен владелец. Не се установява и категорично, че наследодателят на ответниците едемонстрирал по недвусмислен начин пред пред ищцата, че е започнал да владее като свои и нейните идеални части, отричайки и отблъсквайки правата й. Вярно е, че свидетелите сочат, че ищцата не е посещавала от дължи години имота или по-конкретно не е влизала вътре в имота. Свидетелите сочат и че не била допускана в имота. Свидетелите обаче не сочат да са били свидетели очевидци на това, както и да знаят каква точно е причината – дали и конфликт с наследодателят на ответниците или друга причина, ако е конфликт – дали е за имота или за друго. Видно от представените по делото данъчни декларации, констатира се, че след смъртта на наследодателя на ответниците, последните са декларирра имота като съсобствен с ищцата. Посоченото индикира, че същите са били със съзнанието за наличието на съсобственост върху посочения имот. В тази насока извод може да се направи и от приложените и коментирани по-горе нотариални актове – видно е, че през 2022г. отв.К. Й. продава своята ¼ ид.част от имота на сестра си – отв.С. Ж., което също показва, че след смъртта на наследодателят В. същите са третирали имота като съсобствен с ищцата, като през 2023г. - след като двете ответници са признати за собственици вече на целия имот, К. Ж. вече продава ½ ид.част от него на сестра си С. Ж., т.е. веднъж през 2022г. продава ¼ ид.част, а после и още ½ идеална част. Предоставяне на жилището от ищцата на брат си В. Я., следва да се приеме единствено като търпимо действие, даващо правото на обитаване. Обстоятелствата, че наследодателя на ответниците е живял в жилището и извършил ремонт на същия, сами по себе си не водят до извода, че са осъществявали владение, тъй като последното предполага не само упражняване на фактическа власт, но и намерение да се свои вещта. В случая тези техни действия не могат да бъдат възприети като недвусмислен израз на вътрешното им убеждение, че упражняват фактическата власт върху имота с намерение за своене. На основание чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. В случая, не се установява нито факта на самостоятелно ползване на процесния имот от страна на ответниците за период по-дълъг от десет годиин, считано от смъртта на наследодателят им В.К.Я., нито на самия В.К.Я., наследодател на ответниците, който приживе да е довел до знанието на сънаследника си Г. К. Х. намерението си да свои и да завладее имота. В случая е налице сънаследяване като беше отбелязано по-горе в изложението. Когато е налице сънаследяване, наследникът е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници, в случая Г. К. Х.. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници. Тези действия за отблъсване на владението, ответниците са демонстрирали след смъртта на техния баща В.К.Я., т.е. до тази дата те са били наследници по закон на своята 1/2 ид.ч. и държатели на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот, поради което не са напице условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС - за придобиване правото на собственост по давност върху недвижим имот. Ето защо и с оглед изложеното, в полза на ответниците С. В. Ж., ЕГН •••••••••• и К. В. Й., ЕГН ••••••••••, двете от град Хасково не е изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79 от ЗС и същите не са придобили собственосттаа върху имота, поради което е налице съсобственост между страните върху имота предмет на предявения иск. Съгласно решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91/96г. на ВКС, I г.о. сънаследникът може да измени основанието на владението само за себе си като отрече правата на останалите съсобственици и манифестира своето намерение спрямо тях и волята му достигне до тяхното съзнание. Решение № 238 от 1 1.04.2000г. по гр.д. № 1031/99г. на I г.о., Решение № 775 от 27.04.1999г. по гр.д. № 1166/98г. на V г.о., Решение № 664 от 14.07.1994г. по гр.д. № 178/94г. на II г.о., Решение № 2831 от 29.10.1979г. по гр.д. № 1 103/79г. на I г.о. са в същия смисъл относно необходимостга от манифестиране на намерението за своене на имота спрямо другите съсобственици. В случая ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. не са изменили основанието да владеят имота само за себе си, това не е сторено и от баща им спрямо ищцата Г. К. Х., която е негова сестра. Ето защо, съдът счита, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК следва да се уважи като основателен и доказан. Предвид уважаването на исковата претенция, следва на основание чл.537, ал.2 ГПК, да бъде отменен частично издадения в полза на ответниците Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС – Хасково до размера от 1/2ид. част като притежавана от ищеца. На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 114, ал. 1, б. "в" от ЗС, вр. чл. 112, б. "з", вр. б. "а" от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията По разноските: На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца направените по настоящото дело разноски възлизащи на обща сума в размер на 1550 лв., от която: 50 ЛВ. – ДТ и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение, като предвид промяната в националната валута със Закона за въвеждане на еврото в Р.България, считано от 01.01.2026г. следва да се присъди тяхната равностойност в евро (1 евро е равно на 1.95583 лева). Мотивиран така, съдът