Решение № 12683 от 5.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 59/2026 г.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл. 144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 226 АПК. С Решение № 13387 от 29.12.2025г. на ВАС по адм. дело № 8527/2025г. е отменено Решение № 7318 от 01.07.2025г. по адм. дело № 995/2025г. по описа на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. Образувано е по жалба на В. Й. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап.*, чрез адв. Ц. Л. срещу Експертно решение /ЕР/ № 90510 от зас. № 32 от 11.03.2025г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ, с което е отменено ЕР на Първи състав на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 94131 от зас. № 205 от 24.10.2024 г., при „МБАЛ – Пазарджик“ АД, [населено място], като е определен процент в размер на 46 % трайно намалена работоспособност, за срок от 2 години. В жалбата се твърди, че решението на НЕЛК е незаконосъобразно, поради необоснованост, постановено в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материални разпоредби. Съображенията са, че неправилно е определена водещата диагноза „Варикозни вени на долните крайници без язва и възпаление“. Оспорва се и определеното общо заболяване - „хипертонични сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“, вместо действителното здравословно състояние, за което са налице изходни данни от приложените епикризи, а именно „Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“, с код по МКБ I 80.2“ и „Остра левостранна сърдечна недостатъчност килип клас II, с код по МКБ I 50.1“. Поддържа, че необосновано НЕЛК е определила общото заболяване, както и процента ТНР и степента на увреждане. Твърди се, че преди да бъде постановено процесното ЕР е издаден Амбулаторен лист № 243120031А92/07.11.2024г., в който е установено и друго заболяване с диагноза „Увреждания на междупрешленовите дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикуполация“, което липсва в записа на общото заболяване. С оглед на изложеното моли съда да отмени оспореното експертно решение и преписката да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, поддържа жалбата в писмено становище и чрез процесуален представител. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение. В придружителното писмо към жалбата при първото разглеждане на делото е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Заинтересованите страни Първи състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Пазарджик“, [населено място], Агенция за хора с увреждания – [населено място], ТП на НОИ-Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, „ТСВ“ ЕАД – клон Варна не изразяват становище по жалбата. Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, предявените с жалбата доводи и основания, становището на ответника, и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Със заявление-декларация вх. № 032024073121342/31.07.2024г. до ТЕЛК жалбоподателят е поискал, да бъде преосвидетелстван по повод трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В Медицинско направление за ТЕЛК № 20240730486643 от 30.07.2024г., като диагноза на водещо заболяване е посочен Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници - I80.2, а като диагнози на придружаващи заболявания са посочени – Лявокамерна недостатъчност – I50.1, Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност – I11.9, Чиста хиперхолестеролемия – E78.0 и Хиперурикемия без признаци на възпалителен артрит и подагрозни възли – Е79.0. Съгласно етапна епикриза от 06.04.2023г. на жалбоподателя е поставена окончателна диагноза I80.2 - Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Видно от етапна епикриза от 22.03.2024г., жалбоподателят страда от МКБ I50.1 – Остра лявокамерна недостатъчност килип клас II, Хипертонична болест III стадий, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце – I11.0. Хипертонична криза и има следните придобити заболявания: Чиста хиперхолестеролемия – E78.0, Хиперурикемия без признаци на възпалителен артрит и подагрозни възли – Е79.0 и I80.2 - Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Видно от А. № 24193С030DС8 от 11.07.2024г., основната диагноза е МКБ I839 – Верикозни вени на долните крайници без язва или възпаление, а придружаващите заболявания и усложнения са отбелязани като МКБ I87.2 – Венозна инсуфициенция (хронична)(периферна) и I89.0 – Лимфедем, некласифициран другаде. С Експертно решение № 94131 от заседание 205, проведено на 24.10.2024г., Първи състав на ТЕЛК при „МБАЛ-Пазарджик“ АД, на В. Й. Н. са определени 34 % ТНР, съгласно Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ за срок от две години. За водеща диагноза е определена I80.2 - Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Като общо заболяване е определено - I80.2 - Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Не са определени придружаващи заболявания. Недоволен от решението на ТЕЛК, В. Н. го е оспорил пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Производството пред контролно-отменителния орган на медицинската експертиза е приключило на 11.03.2025г., когато е издадено оспореното в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК № 90510 от заседание № 32 на комисията, проведено на 11.03.2025 година. С решението на НЕЛК ЕР на ТЕЛК е отменено по оценка на работоспособността и дата на инвалидизиране. НЕЛК е отменила определената от ТЕЛК ТНР – 34 % и е определен нов ТНР – 46 %, нова водеща диагноза – I83.9 – Верикозни вени на долните крайници без язва или възпаление, като придружаващо заболяване е посочено – I11.9 – Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и е определена нова дата на инвалидизиране – 24.10.2024година. Решението е постановено по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, действащ към момента на постановяването на ЕР – изм. и доп. ДВ, бр. 23 от 19.03.2024година. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се медицинското експертно досие на В. Й. Н.. В изпълнение на указанията на ВАС е назначена съдебно медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена, подробна, обоснована и ясна. Съгласно заключението, заболявания на жалбоподателя, установени въз основа на наличната медицинска документация към датата на освидетелстването от ТЕЛК и към датата на произнасяне на НЕЛК са: тромбофлебит на двата крака, артериална хипертония, хронично бъбречно заболяване, едем на двата крака с депигментация, дислипидемия, левокамерна недостатъчност. Експертът сочи, че за водеща диагноза според медицинските данни следва да бъде приета: Хронична белодробно-сърдечна болест; 3.2. с клинични белези за периферен застой - 80 % или Неупоменати заболявания на сърцето 3. При прояви на сърдечна недостатъчност от III ФК по НИХА. За клинично значими придружаващи заболявания следва да бъдат отчетени при експертната оценка: тромбофлебит на двата крака с хроничен едем и атрофични промени на двете подбедрици; артериална хипертония; хронично бъбречно заболяване. След извършен преглед и направени изследвания на жалбоподателя, вещото лице констатира, че пациента страда от хипертонична болест III-ти стадий, висока степен, сърдечна и бъбречна форма, хипертонично сърце; дислипидемия; флеботромбоза на двата долни крайници с тежък едем, трофични и пигментни увреждания и единични малки улцерации; сърдечна недостатъчност по десен тип с повишени пулмокапилярно налягане - Белодробна хипертенсия; тежка трикуспидална регургитация; хронично бъбречно заболяване. Експертът установява 100 % загуба на трудоспособност, изчислена по формулата според Наредбата за медицинските експертизи. Добавена и взета като отправна точка е установената хронична белодробна-сърдечна недостатъчност. Отправните точки от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, съответстващи на установените увреждания са Раздел I Хронична белодробно-сърдечна болест; 3.2. с клинични белези за периферен застой - 80 % или Раздел VIII Неупоменати заболявания на сърцето 3. При прояви на сърдечна недостатъчност от III ФК по НИХА. Вещото лице категорично заключава, че изводите на НЕЛК не съответстват на реалното състояние на пациента. По делото са представени и приети като доказателства Етапна епикриза за период 01.04.2023г. до 28.02.2026г. на В. Й. Н., Етапна епикриза от 13.02.2026г., амбулаторен лист от 13.02.2026г., Епикриза към амб. лист № 200/2026г., Амбулаторен лист от 16.02.2026г. и кардиограма. При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличие на правен интерес от съдебно оспорване. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следното: Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от НМЕ орган и при спазване на установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Решението е взето от специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ, съобразно изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Независимо от горното, съдът намира, че оспореното експертно решение на НЕЛК се явява необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са следните: Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Въпросите свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващия се процент трайно намалена степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти включени в състава на ТЕЛК/НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва водещата диагноза и определения с обжалваното решение процент на трайно намалена работоспособност. Не е спорно, че ЕР на НЕЛК е постановено единствено по документи, съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Изхождайки от заключението на приетата по делото СМЕ съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. от чл.35 от АПК, така и в нарушение на специалното изискване по чл.62 от НМЕ, вр. чл. 39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно специалната норма на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Съответно, в чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че ТЕЛК могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. Съгласно чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Изрично са посочени в т. от "а" до "в" случаите, когато допълнителни прегледи, изследвания и консултации са необходими. Това е свързано с резултати от изследвания и консултации, които са неналични или не са актуални, или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието, както и когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. По аргумент от посочената нормативна регламентация следва извода, че необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания се преценява във всеки конкретен случай от административния орган, като съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила, ако в резултат на пропуска са останали неизяснени съществени обстоятелства. "Временната неработоспособност" по смисъла на чл.6 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, респективно пар.1 т.34 от ДР на ЗЗ е състояние на здравето на осигуреното лице, при което последното не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина и т. н. В процесния случай спорен между страните е въпросът какво е здравословното състояние на жалбоподателя и какъв трябва да бъде процента на намалена работоспособност. Доколкото този въпрос е от медицинско естество, то съдът изцяло кредитира приетата по делото съдебномедицинска експертиза като компетентно и обективно изготвена от вещо лице – специалист. Видно от заключението на вещото лице, изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация, извършен преглед и направени изследвания процента на намалена работоспособност следва да бъде 100%. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на издаденото от Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ ЕР № 90510 от зас. № 32, проведено на 11.03.2025г., на НЕЛК, с което е отменено ЕР на Първи състав на ТЕЛК № 94131 от зас. № 205, проведено на 24.10.2024г., при „МБАЛ – Пазарджик“ АД, [населено място]. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяна по чл.146 т.4 от АПК. Експертното решение на НЕЛК следва да бъде отменено, като поради това, че е налице специфика в експертните решения на НЕЛК, които освен административни актове, в случая съдържат в себе си и експертиза на временната неработоспособност /в този смисъл решение № 15076/05.12.2018г. на ВАС по адм. дело № 6286/2018г., VІ отд. /, то съдът следва да върне преписката на административния орган, при условията на чл.173 ал.2 от АПК, за произнасяне по същество в съответствие с разпоредбите на НМЕ и при съобразяване на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Предвид изхода на спора, направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно и такива следва да му бъдат присъдени в общ размер на 2 595.21 евро, от които адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро за първоинстанционното производство по адм. д. № 995/2025г. по описа на Административен съд Варна, адвокатско възнаграждение по касационното производство пред ВАС в размер на 715.81 евро, адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 960 евро, депозит за СМЕ в размер на 400 евро и държавна такса в размер на 5.11 евро и държавна такса по чл. 23 от Тарифата за държавните такси в размер на 3 евро. Ответникът е отправил възражение за прекомерност на претендираната адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 144 от АПК, намаляването на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, може да се осъществи по преценка на съда, единствено ако е бил сезиран с мотивирано искане. В случая, ответника в придружителното писмо към жалбата по адм. дело № 995/2025г. по описа на Административен съд Варна, е направил възражение за прекомерност, което е немотивирано, а в настоящото производство не е изразил становище. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника не следва да се уважава. Предвид изложените съображения, съдът