Решение № 59 от 12.2.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 784/2025 г.

гражданско дело № 20251700500784 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното : С решение рег. № 1020 от 10. 11. 2025г., постановено по гр. д. № 4472 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд: Са отхвърлени предявените от А. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез адв. А. А., срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Самоков“№1, искове с правно основание чл.176, вр. с чл.177, ал.4 Закона за Министерството на вътрешните работи вр. с чл.12 и чл.11, ал.1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3784,00 (три хиляди седемстотин осемдесет и четири) лева, представляваща разликата между изплатената й основна месечна заплата и претендираната основна месечна заплата за периода: 01.01.2025 г. - 31.08.2025 г., формирана от неизплатена сума от 473,00 (четиристотин седемдесет и три) лева за всеки месец от периода след извършено увеличение на заплатите на държавните служители в МВР с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, направено със Заповед № 8121з-712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Е осъдена А. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник сумата от 200,00 (двеста) лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Недоволна от постановеното решение е останала А. М. Г., която чрез адвокат А. А. го е обжалвала изцяло. По обстойно изложени доводи в жалбата, моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и Пернишкия окръжен съд да уважи предявените от нея искове, като й присъди направените по делото разноски. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат А. А. и моли да бъде уважена, като на същата й бъдат присъдени направените разноски. Насрещната страна Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, чрез юрисконсулт З.В. е депозирала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Юрисконсулт В. поддържа писмения си отговор и в съдебно заседение и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Единствено в съдебното заседание пред Пернишкия окръжен съд, признава аргументите на насрещната страна, че цитираните в решението две заповеди, които можела да обжалва служителката, са несъотносими към предмета на делото. Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Дължимата държавна такса е внесена. При това положение въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима. След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Дължимата държавна такса е внесена. При това положение въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Служебно преценявайки допустимостта на решението, Пернишкият окръжен съд, че същото се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявените искове. Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ характер, след като взе изложените във въззивната жалба оплаквания, както и доводите на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира следното: Пред въззивната инстанция не се спори, а и се установява от приложените писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице В.Ж.П., че: А. М. Г. е държавен служител в ОД на МВР – Перник по смисъла на чл. 142, ал.1,т.2 от Закона за МВР, като е заемала длъжността •••. Със Заповед № ••• на ВПД Административен секретар на МВР на нея й е била определата основна месечна заплата в размер на 3642,00 лева, считано от 01. 01. 2024г. Впоследствие въз основа на Заповед № ••• на Административен секретар на МВР е преназначена на длъжност „•••“ при ОД на МВР - •••, която длъжност изпълнява и към момента. За периода 01.10.2023г. - 12.07.2024г. /9 месеца и 11 дни/ ищцата е била в продължителен отпуск по болест и на основание чл. 6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация за 2024 г. не й е била извършена годишна оценка за изпълнението на заеманата от нея длъжност предвид изискването изпълнението на длъжността да включва времето, което действително е отработено от служителя и то да е с продължителност най-малко 6 месеца за една календарна година /л.231 от първоинстанционното дело/. Със заповед № 8221з-712/03.06.2025г. Министърът на вътрешните работи е извършил допълнение на Вътрешните правила за заплати на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, утвърдени и изменяни с предходни негови заповеди, като е диференцирал процентните ставки за индивидуалния размер на увеличението на индивидуалните основни месечни работни заплати в МВР в съответствие с получените годишни оценки за изпълнението на длъжностите за 2024 г. и при спазване на условията на чл.15 и чл.16 от НЗСДА и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА. Това диференцирано увеличение на заплатите на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР, към които спада и ищцата, е станало с въвеждането на §9, §10 и §11, считано от 01. 01. 2025г. На ищцата е изплащано регулярно и в срок определеното възнаграждение с две заповеди (№ ••• и № •••) възнаграждение, като по този начин изплатената месечна заплата на ищцата за периода 01.01.2025г. - 31.08.2025г. е в размер на 3642,00 лева (месечно). Заявеното от ищцата увеличение от 13%, , в размер на сумата 3784лв. за периода от 01. 01. 2025г. до 31. 08. 2025г. /по 473лв. за всеки месец/ не й е изплащано. Последната оценка на ищцата, преди да излезе в описания болничен отпуск, от оценяване на изпълнението на длъжността й е от 06. 10. 2023г., когато й е определена оценка единица, съответстваща на изключителни разултати /л.267 от първоинстанционното производство/. От приложените заверени копия от трите кадрови досиета на ищцата се установява, че тя е служител на МВР от 15. 12. 2003г., заемала е различни длъжности в системата на МВР, получавала е множество награди и никога не й е налагано дисциплинарно наказание. Отказът за увеличаване на индивидуалната основна заплата е осъществен при хипотезата на чл.67, ал.5, т.1 ЗДСл - поради липса на годишна оценка за изпълнение на длъжността. По делото се спори основно дали този отказ е правилен и законосъобразен или не е и дължи ли й се претендираната от нея разлика в основната заплата за процесния период От правна страна Пернишкият окръжен съд намира следното: Разпоредбата на чл. 6, ал.3 от от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация гласи следното :