Решение № 830 от 16.6.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 312/2026 г.

Производството е по реда на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Й. С. Б.,чрез адв. Е. А., срещу Решение № 2153-22-02/ 18.02.202бг на Директора на ТП на НОИ -София област, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-22-02119416/15.01.2026г. на В. Н. - Ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ - София - област, с което се постановява да бъде възстановено от жалбоподателката изплатеното парично обезщетение /ПО/ за бременност и раждане по чл.50а Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и за отглеждане на малко дете по чл.54 КСО за периода -28.06.2021г. до 10.07.2022г. в размер на 2746.62 евро, от които 1844.95 евро - главница и 901.67 евро - лихва, начислена от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Твърди, че в хода на административното производството в посочения в разпореждането срок е заплатила главницата в размер на 1844.95 евро, за неправомерно изплатено парично обезщетение /ПО/ за бременност и раждане по чл.50а КСО и за отглеждане на малко дете по чл.54 КСО в за периода -28.06.2021г. до 10.07.2022г. Поддържа, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО - директорът на ТП на НОИ -София област, постановено в писмена форма, но в нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон, което е основание за неговата отмяна. Директорът е потвърдил обжалваното разпореждане с мотиви, че детето на Й. Б. - А. П., родено на 08.04.2021г., е било дадено за отглеждане на лице, включено в програма в подкрепа на майчинството по проект BG05M90POO1-1.024-001 „Родители в заетост", и към същата дата е следвало да подаде необходимата декларация за промяна на обстоятелства, с която да се прекрати изплащането на обезщетението по чл.50а от КСО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от КСО, обезщетението по ал. 1 и ал.2 не се изплаща при отглеждане на детето от лице, включено в програма в подкрепа на майчинството. А съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от КСО, обезщетението по чл.54, ал. 1 КСО не се изплаща при отглеждане на детето от лице, включено в програма в подкрепа на майчинството, а жалбоподателката не е подала дължимата декларация за промяна на обстоятелствата, поради което обезщетението по чл.50а, ал.1 КСО за бременност и раждане и по чл.54 ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете, неправилно е поискано и отпуснато вследствие на неточно декларирани данни. По този начин не е приложена разпоредбата на чл.114 КСО, тъй като жалбоподателката недобросъвестно е получила обезщетенията. Твърди, че Решение № 2153-22-02/ 18.02.2026г. на Директора на ТП на НОИ- София област е незаконосъобразно и неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди, че не са налице недобросъвестно получени суми от Й. Б., тъй като поведението й не е било недобросъвестно. Предвид обстоятелството, че в срока за доброволно плащане жалбоподателката е превела дължимата като главница сума, намира за недопустимо разпореждането да бъде потвърдено изцяло, тъй като главицата е погасена и към датата на постановяване на решението същата не се дължи. Ето защо счита, че решението е неправилно и необосновано в частта му, в която е начислена законна лихва върху главница, и моли да бъде отменено като такова в тази му част. Заявява, че административния орган не е изпълнил задължението си да обсъди всички факти и обстоятелства по случая преди постановяване на административния акт, поради което решението на Директора на ТП на НОИ- София област, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ - София област, е постановенио в нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който актът се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Счита, че жалбоподателката не дължи законна лихва върху изплатените ПО, тъй като е получавала доброволно изплащаните парични обезщетения по чл.50а и чл.54 КСО и доброволно е погасила главницата. Заявява, че при подаване на документи за участие в програма за подкрепа на майчинството, Бичакова не е била уведомена, че следва да прекъсне получаването на ПО от НОИ, с което е нарушено служебно задължение на администрацията на НОИ и Агенцията по заетостта. Счита, че нормативната уредба е дискриминираща по отношение на възстановяване на неизплатени парични обезщетения от физическите лица в приход на НОИ, който срок е 5 годишен, и срокът в който едно физическо лице може да поиска плащане от НОИ - в 3 годишен срок . Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло решението на директора на ТП на НОИ – София област, и вместо него да постанови друго, с което да отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, изцяло оспореното Разпореждане № РВ-3-22-02119416/15.01.2026г. на В. Н. - Ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ - София област, с което се постановява да бъде възстановено изплатеното парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50а Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и за отглеждане на малко дете по чл.54 КСО за периода -28.06.2021г. до 10.07.2022г. в частта му на определената законна лихва в размер на 901.67 евро - лихва, начислена от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Претендира за присъждане на направените разноски. В съдебно заседание се явява адв.Атанасова, която поддържа жалбата. Ответникът – директорът на ТП на НОИ София – област, чрез гл.юрисконсулт Брусева прави искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението, тъй като същото е връчено на 26.02.2026г., а жалбата е постъпила чрез Директора на ТП на НОИ на 12.03.2026г. Страните не спорят, че във връзка с подадена молба декларация вх. № Р14-21-000-00-0008475002/08.04.2021г., за периода от 28.06.2021г. - 10.07.2022г. на Й. С. Б., е било изплатено парично обезщетение за бременност и раждане по реда на чл. 50а, ал. 1 от КСО, а за периода от 22.07.2021г. до 10.07.22г. във връзка с подадена молба декларация вх. № Р14-21-000-00-0008945230/ 22.07.2021г, на същата е било изплатено парично обезщетение за гледане на дете до 2 - годишна възраст, по реда на чл. 54, ал. 1 от КСО. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената административна преписка. При извършена проверка от контролните органи на НОИ - София област в Агенция по заетостта, е установено, че считано от 28.06.2021 г., детето на Й. Б. е било дадено за отглеждане от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството, конкретно по проект BG05M90P001-1.024-001 „Родители в заетост“. Към същата дата е следвало да се прекрати и изплащането на обезщетението по чл. 50а, ал. 1 от КСО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 50а, ал. 3 от КСО- обезщетението по ал. 1 и ал. 2 не се изплаща при отглеждане на детето от лице, включено в програма в подкрепа на майчинството. Жалбоподателката не е подала дължимата декларация за промяна на обстоятелства. В резултат на извършените констатации от проверяващите, е издадено Разпореждане № РВ-3-22-02119416/15.01.2026г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София област, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения по чл.50а и чл.54 КСО, считано от 28.06.2021г. до 10.07.2022г. в общ размер на 2746.62 евро, от които 1844.95 евро - главница и 901.67 евро - лихва, начислена по чл.113 КСО до 15.01.2026г., заедно с дължимата лихва. С Решение № 2153-22-02/18.02.2026г. на Директора на ТП на НОИ- София област, предмет на оспорването е потвърдено издаденото разпореждане. В мотивите на решението, административният орган е приел, че на основание чл.50а, ал.3 от КСО и чл.54, ал.3 от КСО обезщетението за отглеждане на дете по чл.50а, ал.1 от КСО и чл.54, ал.1 от КСО е неправилно поискано и отпуснато в следствие на неточно декларирани данни. Нарушена е разпоредбата на чл.5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, според който декларацията за промяна на обстоятелствата следва да се подаде в тридневен срок от настъпването им. Вследствие на горното на жалбоподателката неправомерно са били изплатени процесните парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете, за периода от 28.06.2021г. до 10.07.2022г. Посочено е, че задължението за подаване на „Заявление -Декларация“ за настъпилата промяна на обстоятелствата съгласно чл. 5 от НПОПДОО е нормативно вменено именно на осигуреното лице. Съгласно цитираната разпоредба от НПОПДОО- в срок до 3 работни дни от промяната, свързана с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. Съдът, след като извърши проверка по реда на чл.168 от АПК и на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съобрази следното: Жалбата е процесуална допустима като подадена от лице, адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси и в предвидения за това преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. При издаването на административния акт е спазена формата, като са изложени правни и фактически основания за издаването му, поради което не е налице порок по чл.59 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила като са обсъдени всички относими в производството факти и обстоятелства, вкл. наведените възражения от жалбоподателката в административното производство. Решението е издадено от местно и материално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО. Жалбоподателката е получила обезщетение за бременност и раждане по реда на чл.50а, ал.1 от КСО за периода от 28.06.2021г. до 21.07.2021г. и по чл.54, ал.1 от КСО за периода от 22.07.2021г. до 10.07.2022г. Считано от 28.06.2021г. детето на жалбоподателката е било дадено за отглеждане на лице, включено в програма „Родители в заетост“. Съобразно разпоредбите на чл.54, ал.3 от КСО и чл.54а , ал.3 от КСО, както правилно е приел административният орган сумите получени като обезщетение подлежат на възстановяване. Спорът е дали те са получени добросъвестно от жалбоподателката. Съгласно чл.114, ал.2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл.114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 52а от КСО (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно обезщетението, което жалбоподателката е получавала на основание чл.52а, ал.1 от КСО е именно за отглеждането на малкото дето. Същата е наясно, че обезщетението е получавано за отглеждане на дете при неизползване на отпуска за бременност и раждане и с действията й по включване в програма за подкрепа на майчинството по проект BG 05М90Р001-1.024-001 „Родители в заетост“ е осъзнавала, че детето й ще се отглежда от друго лице и съответно не е следвало да получава обезщетение по чл.50а от КСО. Това предполага знанието на лицето, че обезщетението й не се дължи, след като то е предназначено именно за подпомагане отглеждането на детето, което обосновава недобросъвестността на жалбоподателката. Същото се отнася и за обезщетението, получено по чл.54, ал.1 от КСО. Безспорно е установено, че е нарушена разпоредбата на чл.5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, според който декларацията за промяна на обстоятелствата следва да се подаде в тридневен срок, което жалбоподателката не е сторила. Правилно са предприети принудителни действия за събиране на задължението, тъй като съобразно разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми и е съобразен с целта на закона. Обстоятелството, че след издаване на Разпореждане № РВ-3-22-02119416/15.01.2026г., жалбоподателката е заплатила главницата в размер на 1844,95 евро, е неотносимо по отношение законосъобразността на атакуваното решение. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника се дължат сторените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер от 100 евро. Водим от горното и на основани ечл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – София – област, 12-ти състав