Решение № 183 от 4.2.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на „С. И. Г.“,ООД, адрес: гр.Сливен представлявано от управителя Л. З. против Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при община Димово за определяне размер на обезщетение за възникване на сервитути върху имоти в землището на общ.Димово за обект „Изграждане на трасе на въздушен електропровод 110 кV с диспечерско наименование „Лепеница“ от поземлен имот 14489.72.42, м.Драката до поземлен имот 14489.69.63, подстанция „Орешец“ по КККР на с.Орешец, общ.Димово“, в частта относно определеното обезщетение за сервитутно право засягащо имот собственост на дружеството: ПИ с идентификатор 14489.81.64, находящ се в землището на с.Орешец, с НТП – нива, с площ 3.061 дка, засегната площ 1.469 дка и цена на сервитута върху ПИ определена от независими оценители 1757.79 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Основните възражения се свеждат до неправилно определяне на пазарната стойност на сервитутното право. Твърди се, че принудителното по своя характер учредяване на сервитута изисква удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение, максимално близко до цената, която би получил при доброволно отчуждаване на имота или на вещни права върху него. Следва да се съобразят доходите от наем/рента. Доколкото сервитутното ограничение е без срок, се налага да бъдат отчетени всички ограничения и намалени възможности за черпене на блага от земята. Иска се отмяна или изменение на оспорения акт в частта, касаеща размера на обезщетението, както и присъждане на направените разноски, за които представя списък. Ответникът – Община Димово, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъда отхвърлена. Твърди, че стойността на сервитутното право е съобразена със справедливата пазарна оценка на засегнатата част от имота и съответства по размер на ограниченията, които жалбоподателят е длъжен да търпи при упражняване на правото си на собственост. Претендира разноски. Заинтересованата страна – "Джи Ай Адвайс енд Сълюшън“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че определеният размер на обезщетението е справедлив и отговаря на наложените ограничения при ползването на имота занапред. Сочи, че учредяването на сервитутното право по никакъв начин няма да възпрепятства обработването на земеделската земя и получаването на доходи от нея, поради което не е налице обедняване на собственика на служещия имот. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата. Видинският административен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: Между страните не се спори, че жалбоподателят „С. И. Г.“,ООД, адрес: гр.Сливен представлявано от управителя Л. З. е собственик на земеделска земя с площ 3.0601 дка, съставляваща поземлен имот с идентификатор 14489.81.64 по КККР на с. Орешец, община Димово, местност "Калника", засегната част от имота 1.469 дка. С Решение № 135, взето с протокол №23 от 30.05.2025 г. на Общински съвет – Димово на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.124а, ал.1 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) – Парцеларен план (ПП) фаза „Окончателен проект“ за трасе на въздушен електропровод 110 kV с диспечерско наименование „Лепеница“, от имот с идентификатор ПИ 14489.72.42 /собственост на "Джи Ай Адвайс енд Сълюшън“ ЕООД, гр.София/ до имот с идентификатор ПИ 14489.69.63 /подстанция „Орешец“ – собственост на „ЕСО“ ЕАД – София/ по КККР на с. Орешец, община Димово. Решението е публикувано в ДВ, бр. 54 от 04.07.2025 г. В законния срок няма постъпили възражения и жалби срещу него. По искане на заявителя в административното производство на "Джи Ай Адвайс енд Сълюшън“ ЕООД, гр.София кметът на община Димово е издал Заповед № РД-02-225/02.10.2025 г., с която е назначил комисия по чл. 210 от ЗУТ за определяне и изплащане на еднократните обезщетения на собствениците на засегнатите имоти. На 07.10.2025 г. е изготвен оценителски доклад от лицензиран експерт – оценител по земеделски земи и подобрения по тях инж.агр. Л. Д.. Пазарната стойност на сервитутното право е определено по сравнителен метод, инвестиционен метод, метода на капитализация на доходите, като след анализ е определена справедлива пазарна оценка, за процесния имот в размер на 1757.79 лв. На свое заседание от 16.10.2025 г. комисията, назначена със заповед № РД-02-225/02.10.2025 г. на кмета на Община Димово е разгледала експертната оценка и с решение по Протокол № 1/16.10.2025 г. я е одобрила и приела, определяйки обезщетение за процесния имот в размер на 1757.79 лева. С писмо изх. №СД-9400-205 от 29.10.2025 г. на кмета на Община Димово жалбоподателят е уведомен едновременно за започналото административно производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и за взетото решение на комисията за одобряване и приемане на изготвената оценка. Писмото е получено от лицето на 05.11.2025 г., видно от известие за доставяне (л. 101), а жалбата срещу размера на обезщетението е подадена на 14.11.2025 г. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно – оценителна експертиза. При определяне на пазарната стойност на засегнатата част от процесния имот вещото лице е приложило метода на поземлената рента и сравнителния метод. В заключението си вещото лице е обсъдило и двата приложени нот.акта от заинтересованото лице. Резултатите от приложените методи са описан в таблица и са редуциран с коефициент 0.8. При разпита на вещото лице в с.з. се установява, че методите, по които са оценявали с Л. Д., който е изготвил експертизата за община Димово, са сходни и аналогични. Той е работил по метода на поземлената рента, който е приходен метод, работил е по сравнителен метод и нормативно изчислява по Наредбата за реда за определяне на базисни цени на земеделските земи. Назначеното от Съда вещо лице също съм работила по тези три метода. Разликата при определяне на цените на земеделски земи по базисния метод е в това, че в оценителския доклад не е съобразено, че Наредбата е изменена с ПМС, което е от 06.08.2025г. Основаната разлика е в това, че преди изменението единичната цена на земеделска земя III категория е била 530 лева на декар, а земя IV категория - 450 лева на декар, която след това се диференцира с различни коефициенти, в зависимост от големината на имота, местоположението и други. След изменението началната цена на земеделска земя на декар за IV категория, каквато категория е и процесния имот, е 1352 лева. По тази причина се явява разликата при изчисляването на пазарна цена за този имот, а именно съобразявайки се с изменението на Наредбата с ПМС от 2025г. И двете вещи лица са сложили допълнителен коефициент за ограничителния начин на ползване на имота от 0.8. Пазарната стойност в евро е 1356,16, т.е. това е цената на цялото обезщетение за отчуждената част на имота. Заинтересованата страна – "Джи Ай Адвайс енд Сълюшън“ ЕООД чрез процесуалния си представител, е оспорила заключението по съображения, че определената стойност на обезщетението е завишена, но не е поискала назначаването на други вещи лица. Заключението по експертизата е изготвено от специалист с необходимите познания и опит, съобразено е с данните по делото и с обичайната оценителска практика и стандарти, поради което следва да бъде кредитирано като обективно, компетентно и обосновано. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е решение за определяне на еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64 от ЗЕ в имота на жалбоподателя, находящ се в землището на с. Орешец, община Димово. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на кмета на общината, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване включително чрез позоваване на експертната оценка на независимия оценител. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително жалбоподателят е бил уведомен за заявлението на заинтересованата страна по чл. 210 от ЗУТ едновременно с приетото решение на комисията, с което на практика е бил лишен от участие в административното производство, но това нарушение не е от категорията на съществените. Съдебната практика е последователна, че с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на заинтересованите лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства. Те могат да направят това и в съдебното производство по оспорване на решението, поради което не е налице нарушение на правото им на защита, водещо до незаконосъобразност на акта. Процесното решение обаче е издадено в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии. Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност представляват законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута се възлагат определени законови задължения на собственика на служещия имот, като му се налагат и конкретни забрани. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. Разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 3 – т. 6 от ЗЕ регламентират, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в чиято полза са учредени, тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута. В нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16) са уредени детайлно правата на титуляря на сервитута и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция. По силата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ сервитутите по чл. 64, ал. 2 от същия закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изрично предвижда оценката и размера на обезщетението да се определят по пазарни цени. В чл. 65, ал. 1 от ЗЕ е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. От изложеното следва, че принудителният характер на енергийните сервитути налага собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието "справедлива пазарна оценка". Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. В случая одобрената от административния орган експертна оценка не отговаря на това изискване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Няма спор, че лицензираният оценител и съдебният експерт са приложили едини и същи методи, но първият не е взел предвид изменение на Наредбата за реда за определяне на базисни цени на земеделските земи. Разликата при определяне на цените на земеделски земи по базисния метод е в това, че в оценителския доклад не е съобразено, че Наредбата е изменена с ПМС, което е от 06.08.2025г. Неоснователен е доводът на заинтересованата страна, че размерът на обезщетението в оценителския доклад е правилно определен, тъй като за собственика на служещия имот не настъпва обедняване и земята ще продължи да се ползва по същия начин, както досега, като се отдава под аренда срещу заплащане на рента. Първо, този довод не отговаря на действителния обхват на ограниченията, които сервитутът налага, защото към тях следва се причислят и забраните за строителство и сондажни работи в сервитутната ивица по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 16. Безспорно процесният имот е с НТП "нива", но това не изключва всякакъв вид строителство върху него, тъй като Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (Наредба № 19) позволява застрояване на земеделски земи със селскостопански сгради, постройки и съоръжения, свързани с ползването им. С изграждането на енергийния обект и разполагането на сервитутната зона по цялата ширина на имота тази възможност ще отпадне, тъй като разпоредбата на чл. 3, т. 9 от Наредба № 19 не я допуска спрямо земеделски земи с учредени сервитути. Второ, този довод противоречи на същността и спецификите на сервитута, с възникването на който се свързват не само забраните за извършване на определени дейности по чл. 14 от Наредба № 16, във вр. чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, но и редица други тежести, произтичащи от правата на титуляря на сервитута, изброени в чл. 64, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, чл. 68 от ЗЕ, чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 16. Съдържанието на сервитута се извежда от правомощията на неговия носител и служенето и обременяването на чуждия имот може да бъде различно според нуждите от нормалната експлоатация на енергийния обект. Следователно реалните ограничения за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да зачита правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се състои ограничаването на правото му на собственост. Отчитането на тези тежести не води до недопустимо смесване на еднократното обезщетение за учредяване на сервитут с обезщетението за причинени щети от изграждане и експлоатация на енергиен обект. Безспорно пазарната стойност на имота се определя съобразно сегашното му състояние и начин на ползване, но пазарната стойност на сервитутното право се преценява според ограниченията, които собственикът на служещия имот е длъжен да търпи занапред, както е предвидено и в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. В случая не става дума за определяне на обезщетение при упражняване на сервитутното право съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, а за определяне на обезщетение за самото възникване на това право, с което собственикът на засегнатия имот следва да съобразява бъдещото си поведение. С оглед на изложеното за пазарна стойност на имота и за пазарна стойност на обезщетението следва да се възприемат определените в експертизата суми, коригирани със съответните коефициенти за целите на оценката. Въз основа на заключението на вещото лице съдът намира, че по-ниският размер на обезщетението, изчислен от лицензирания оценител, не е справедлив и обоснован и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото на жалбоподателя обезщетение от 1757.79 лева на 2652.42 лева/1356.16 евро съобразно заключението по съдебно-оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването на имота, които ще търпи без ограничение във времето. В връзка с гореизложеното, съдът кредитира заключението по съдебно-оценителната експертиза. Съдът намира, че приетото експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като оценката е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ – по пазарни цени, поради което следва да бъде възприето изцяло. Пазарната стойност на правото на преминаване през ПИ е изчислена от съдебно оценителна експертиза на 2652.42 лева/1356.16 евро При това положение, определената от органа стойност в размер на 1 773, 00 лв. се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена. Предвид последното, обжалваното решение, в частта му относно жалбоподателите, следва да се измени. Определената от ответника цена на правото на преминаване, респ. на обезщетението за същото, следва по отношение на жалбоподателите да се увеличи от 1757.79 лева на 2652.42 лева/1356.16 евро. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на общо 1000.00 лева/511.30 евро, включващи държавна такса в размер на 50 лева/25.57 евро, възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лева/255.65 евро и 450 лева/230.08 евро юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По делото е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на юрисконсулт от ответниците, като Съда приема същото за неоснователно, тъй като договорената сума от ответната страна и адвоката им е по-голяма от претендираната от ищците. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът