Решение № 545 от 5.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.53, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по жалба на „З. – Е“ООД [населено място], представлявано от управителя Ж. С. Т. подадена чрез пълномощника си адв. Л. Н., против Решение №Р-57/32-23765 от 23.01.2025 год. на Директора на Агенция „Митници“ за отнемане и прекратяване на Лиценз №214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. В жалбата са направени оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че с искане peг. №32-1104880 от 05.12.2024 год. жалбоподателят е подал искане за прекратяване на Лиценз №214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, поради непроизнасяне на директора на Агенция „Митници“ по предходно негово искане с рег. №32-1120151 от 14.11.2024 год. за промяна на вида и размера на обезпечението на данъчния склад и произтичащата от това невъзможност да предостави нова, актуална на дейността му банкова гаранция в срока по чл.81, ал.2 от ЗАДС – до 17.12.2024 год., както и че с молба-уточнение peг. №32-1120151 от 17.12.2024 год. е заявил, че поддържа искането си за прекратяване на лиценза, тъй като действащата банкова гаранция за данъчния склад е изтичала на 31.12.2024 год. и при липса на произнасяне по молбата му за промяна на обезпечението (рег. №32-1120151 от 14.11.2024 год.) данъчният склад ще остане без обезпечение. Въпреки това обаче, директорът на Агенция „Митници“ не се произнесъл в срок по искането му с peг. №32-1104860 от 05.12.2024 год., с което формирал мълчалив отказ за прекратяване на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС действието на процесния лиценз №214, който бил обжалван по съдебен ред и във връзка с обжалването му пред Административен съд Стара Загора било образувано адм. дело №1105/2024 год. С оглед на това и по аргумент на чл.27, ал.2, т.2 от АПК обосновава недопустимост на административното производство, по което е издаден оспорения понастоящем административен акт за отнемане и прекратяване на процесния лиценз №214, или най-малкото наличието на основание за спирането му до приключване на преюдициалното за настоящия спор адм. дело №1105/2024 год. на АС Стара Загора. Предвид това оспореното решение се явявало издадено при грубо нарушаване на процесуалните правила и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като по описания начин административният орган изкуствено създал (предизвикал настъпването) на визираните в решението му законови предпоставки за отнемане на лиценза и оттам за прекратяване на неговото действие. Поддържат се и допуснати нарушения на чл.26, ал.2 от АПК, доколкото жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по инициатива на органа, и на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, тъй като и доколкото не са изложени мотиви за не прилагането на цитираните разпоредби съгласно чл.34, ал.4 от АПК, в резултат на не уведомяването му за започване на производството жалбоподателят е бил лишен от възможността да се запознае с преписката и да изрази становище. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт, като се претендират направените разноски по делото. В представената по делото писмена защита са преповторени изложените в жалбата оплаквания, касаещи допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.26, ал.2 и чл.27, ал.2, т.2 от АПК и неспазването на залегналия в чл.6, ал.2 от АПК принцип на съразмерност. Ответникът – Директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, и като неоснователна по изложени съображения за законосъобразност на оспореното решение, поради което моли производството по нея да бъде прекратено и при условията на евентуалност – жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: На основание чл.50, ал.1 от ЗАДС на жалбоподателя „З. – Е“ООД, [ЕИК], е бил издаден Лиценз №214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки (лист 27 – 29 от делото), с адрес на склада – [населено място], ул.„Новозагорско шосе №1“, с вписани в лиценза ИНДС (идентификационен номер на лицензиран складодържател) – BGNCA00145000, и ИНДС (идентификационен номер на данъчен склад) – BGNCA00145001. В съответствие с изискванията на чл.51, ал.1, т.8 от ЗАДС в лиценза са посочени видът и размерът на обезпечението по чл. 77, ал. 1 от ЗАДС – банкова гаранция в размер на 600 000.00 лв. Определеното в лиценза обезпечение е било предоставено с Б. гаранция за режим отложено плащане на акциз референтен №10/6372 от 13.01.2010 год., издадена от „Алианц банк“АД (лист 25 от делото), със срок на валидност до 31.12.2024 год. – съгласно Анекс №18 от 14.12.2023 год. (лист 26 от делото). С писмо рег. №32-1078643 от 14.11.2024 год. жалбоподателят е направил искане с правно основание чл.78, ал.4 и чл.52, ал.1, т.1 от ЗАДС за издаване на решение за промяна на размера и формата на обезпечението, поради промяна на обстоятелствата – изготвяне на нов бизнес план за дейността на данъчен склад BGNCA00145001 във връзка с настъпило значително намаление на обема на складираните стоки, а именно – поискано е обезпечението по Лиценз № 214 да се определи в размер на 100 000 лв., като същото бъде предоставено под формата на паричен депозит (лист 43 от делото). С искане вх. №32-1104880 от 05.12.2024 год., поради липса на произнасяне по искането му за промяна на обезпечението от 14.11.2024 год., жалбоподателят е поискал от директора на Агенция „Митници“ да прекрати действието на Лиценз №214 на основание чл.53, ал.1, т.3 от ЗАДС, считано от 09.12.2024 год., но не по-късно от 14 дни от получаване на подаденото искане (лист 44 от делото). С молба-уточнение изх. №335 от 17.12.2024 год. (лист 45 от делото), жалбоподателят е заявил, че се отказва от искането си за промяна на обезпечението с рег. №32-1078643 от 14.11.2024 год. и поддържа искането си за прекратяване действието на лиценза за процесния данъчен склад. „З. – Е“ООД е оспорило по съдебен ред мълчаливия отказ на Директора на Агенция „Митници“ да прекрати на основание чл.53, ал.1, т. 2 от ЗАДС Лиценз №214 за управление на за управление на данъчен склад BGNCA00145001, въз основа на която е образувано адм. дело №1104/2024 год. на Административен съд Стара Загора /погрешно посочено в жалбата като №1105/2024 год., което касае друг лиценз на данъчен склад също издаден на имота на жалбоподателят/. Преди приключване на съдебното производство по адм. дело №1104/2024 год. на Административен съд Стара Загора, с писмо рег. №32-18806 от 18.01.2025 год. адресирано до Директора на Агенция „Митници“ жалбоподателят е поискал отнемане и прекратяване на лицензиите му за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, в т. ч. и на Лиценз №214 (лист 21 – 24 от делото). Посочено е, че на основание чл.88в, ал.1 от ЗАДС складът е бил запечатан на 31.12.2024 год. за срок от 1 месец, поради изтичане на срока на валидност на банковата гаранция, и в този срок дружеството не е в състояние да приведе дейността си в съответствие с изискванията на чл.77 от ЗАДС – съгласно чл.88в, ал.5 от ЗАДС, като са изложени обстоятелствата, довели до това. С Решение №1128 от 25.03.2025 год., постановено по адм. дело №1104/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, оспореният мълчалив отказ е отменен, като незаконосъобразен. Същото е отменено с Решение №10281 от 23.10.2025 год. по адм. дело №5681/2025 год. на ВАС, като жалбата на „З. – Е“ООД е оставена без разглеждане, а съдебното производство по нея – прекратено. В мотивите към решението си ВАС е приел, че срокът за произнасяне на административния орган по искането на жалбоподателя с вх. №32-1104860 от 05.12.2024 год. за прекратяване действието на Лиценз №214 на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е изтекъл на 19.12.2024 год. и към тази дата е бил формиран мълчалив отказ, от оспорването на който жалбоподателят е имал правен интерес към датата на подаване на жалбата си, но този му интерес е отпаднал в хода на съдебното производство с оглед на постановеното от директора на Агенция „Митници“ Решение №Р-57/32-23765 от 23.01.2025 год., предмет на настоящото оспорване. С оспореното понастоящем Решение №Р-57/32-23765 от 23.01.2025 год. на директора на Агенция „Митници“ (лист 17 – 18 от делото) издаденият на „З. – Е“ООД Лиценз №214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, касаещ данъчен склад BGNCA00145001, е отнет на основание чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС – обезпечението е престанало да бъде валидно, като е посочено, че предоставеното по лиценза обезпечение – банкова гаранция в размер 600 000.00 лв., е било със срок на валидност до 31.12.2024 год. – съгласно Анекс №18 към Б. гаранция за режим отложено плащане на акциз референтен № 10/6372 от 13.01.2010 год., издадена от „Алианц банк“АД, но в срока по чл.81а, ал. 1 от ЗАДС – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, а и към датата на постановяване на решението, жалбоподателят не е предоставил ново обезпечение за данъчния склад, като това се установило при извършена служебна справка. Цитирано е и писмото на жалбоподателя с рег. №32-18806 от 18.01.2025 год., с което е поискал отнемане и прекратяване на лиценза му. Поради отнемането на Лиценз №214, действието му е прекратено със същото решение на основание чл.53, ал.1, т.3 от ЗАДС. В решението изрично е посочено, че административното производство е по реда на чл.24, ал.1, предложение първо от АПК – по инициатива на органа, както и законовото основание за упражненото административно правомощие (издаване на решението) – чл. 53, ал. 3 от ЗАДС. Решение №Р-57/32-23765 от 23.01.2025 год. на директора на Агенция „Митници“ е съобщено на жалбоподателя на 27.01.2025 год. (лист 19-20 от делото), а жалбата е подадена както чрез административния орган – на 07.02.2025 год. (лист 11 и сл. от делото), така и директно в съда – на 10.02.2025 год. (лист 2 и сл. от делото). При тази фактическа обстановка, като обсъди оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно установения срок по чл.149, ал.2 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност – чл.53, ал.4 от ЗАДС, е процесуално допустимо. Противно на твърдяното от ответника, не води до различен извод и в частност не обуславя извод за липса на правен интерес обстоятелството, че в хода на административното производство жалбоподателят изрично е направил и поддържал искания както за прекратяване на действието на процесния лиценз, така и за неговото отнемане – искане с вх. №32-1104880 от 05.12.2024 год., допълнено с молба-уточнение рег. 335 от 17.12.2024 год., и писмо рег. № 32-18806 от 18.01.2025 год. Фактът, че такива искания са били направени, не променя негативния за жалбоподателя характер на правните последици, разпоредени с оспорения акт, а и на следващите се в резултат на тях. Освен това, обжалваното решение не е издадено по нито едно от тези искания, а служебно – по инициатива на органа, доколкото по първото искане (вх. № 32-1104880 от 05.12.2024 год., допълнено с молба-уточнение рег. №335 от 17.12.2024 год.) е бил формиран мълчалив отказ, който е влязъл в сила – поради недопустимост на подадената срещу него жалба и прекратяване на съдебното производство по оспорването му, а второто искане (направено с писмо рег. № 32-18806 от 18.01.2025 год.) е цитирано в оспорения акт не като сезиращо органа юридическо действие, в частност – като основание за прекратяване действието на лиценза в хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, а като обстоятелство, подкрепящо (с оглед на изложеното в писмото) наличието както на възприетото от органа материалноправно основание за отнемане на процесния лиценз, така и на други законови предпоставки за отнемането му (субсумиращи се в хипотезата на чл.53, ал.2, т.1 от ЗАДС, ако и цитираната разпоредба да не е посочена като правно основание за разпореденото с обжалваното решение отнемане на лиценза). Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл.53, ал.3 от ЗАДС – директорът на Агенция „Митници“, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59, ал.2 от АПК – издаден е в писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като не се установяват допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и/или нарушения на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл.77, ал.1 от ЗАДС лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова/и гаранция/и – чл.80, ал.1 от ЗАДС, а размерът му се определя така, че във всеки момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне – чл.77, ал.2 от ЗАДС, съгласно правилата на чл.78, ал.1 от ЗАДС. Видът и размерът на обезпечението се вписва в лиценза за управление на данъчен склад – чл.51, ал.1, т.8 от ЗАДС, като последният се връчва след представяне на обезпечението – чл.51, ал.2 от ЗАДС. При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението – чл.79, ал.1 от ЗАДС. За тази промяна (както и за всички други промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад) лицензираният складодържател е длъжен да уведоми писмено директора на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок от настъпването й, като представи необходимите документи – чл.52, ал.1, т.2 от ЗАДС, а директорът на Агенция „Митници“ издава решение в сроковете по чл. 49 (в едномесечен срок, ако уведомяването/искането е редовно) – чл.52, ал.4 от ЗАДС, с което променя вида или размера на обезпечението – чл.81, ал.1 от ЗАДС, или отказва промяната им – по силата на предоставената му от закона компетентност, упражняването на която предполага преценка за наличието на промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне вида и размера на обезпечението, поради което, ако от представените за това документи не се установява подобна промяна в обстоятелствата, органът безспорно разполага с правомощието да откаже да извърши промяна на вида и размера на обезпечението, независимо че възможността за подобен отказ не е изрично уредена в закона. При промяна на вида или размера на обезпечението лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението за това, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение – чл.81, ал.2 от ЗАДС. Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“ – чл.53, ал.3 от ЗАДС, в хипотезите на чл.53, ал.1, т.1 – 4 от ЗАДС, в т. ч. при отнемане на лиценза – т.3, който пък се отнема на основанията по чл.53, ал.2, т.1 – 5 от ЗАДС, в т. ч. когато обезпечението е престанало да бъде валидно – т.4. В случая между страните няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че обезпечението, предоставено от жалбоподателя по издадения му Лиценз №214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки BGNCA00145001 – банкова гаранция в размер 600 000.00 лв., е било със срок на валидност до 31.12.2024 год., както и че в срока по чл.81а, ал.1 от ЗАДС – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на обезпечението, а и до 31.12.2024 год. включително, когато срокът на обезпечението е изтекъл, жалбоподателят не е предоставил ново обезпечение за данъчния склад, съответно след 31.12.2024 год. предоставеното по лиценза обезпечение е престанало да бъде валидно, т. е. налице е възприетата от органа в оспореното решение материалноправна предпоставка по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС за разпореденото отнемане на лиценза, обусловило от своя страна разпореденото с решението прекратяване на действието на лиценза на основание чл.53, ал.1, т.3 от ЗАДС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като административният орган изкуствено е създал (предизвикал настъпването) на визираните в решението му законови предпоставки за отнемане на лиценза и оттам за прекратяване на неговото действие, доколкото не се е произнесъл в срок по искането му за промяна на вида и размера на обезпечението с вх. №32-1120151 от 14.11.2024 год., както и по искането му с вх. №32-1104880 от 05.12.2024 год. за прекратяване действието на лиценза. По двете искания са формирани мълчаливи откази, като първият не е оспорен и е влязъл в законна сила, а вторият е влязъл в сила съгласно приложеното съдебно решение на ВАС по адм. дело №5681/2025 год. По искането на жалбоподателя за промяна на вида и размера на обезпечението с вх. №32-1120151 от 14.11.2024 год. директорът на Агенция „Митници“ е следвало да се произнесе в едномесечен срок – чл.49 във връзка с чл.52, ал.4 във връзка с чл.81, ал.1 от ЗАДС. Не може да се приеме, че е бил десезиран чрез подаване на искането за прекратяване действието на лиценза с вх. №32-1104880 от 05.12.2024 год.. В него не се съдържа изрично волеизявление за оттегляне на подаденото искане, тъй като ако в срока бе налице произнасяне, то жалбоподателят би направил необходимото за снабдяването на такава банкова гаранция в срок, преди изтичането на действащата гаранция. Не води до обратния извод и направеното впоследствие от жалбоподателя изрично волеизявление с молба-уточнение изх. №335 от 17.12.2024 год., което е след изтичането на едномесечния срок по чл.49 във връзка с чл.52, ал.4 във връзка с чл.81, ал.1 от ЗАДС. По искането за прекратяване действието на лиценза с вх. №32-1104880 от 05.12.2024 год. директорът на Агенция „Митници“ е следвало да се произнесе в 14-дневен срок съгласно общото правило на чл.57, ал.1 от АПК – до 19.12.2024 год., към която дата е бил формиран мълчалив отказ, жалбата срещу който е била оставена без разглеждане с окончателен съдебен акт (вж. Решение №10281 от 23.10.2025 год. по адм. дело №5681/2025 год. на ВАС, постановено във връзка с оспорването му, и мотивите към него), т. е. налице е валиден и влязъл в сила индивидуален административен акт, доколкото законът не прави разлика между мълчалив и изричен отказ от гл. т. на юридическата им природа като административни актове и породените от тях правни последици, съответно, макар органът да не е издал в срок изричен акт, на това му бездействие е придаден същия правен ефект – като да се е произнесъл с изричен акт, по силата на законовата фикция на чл.58, ал.1 от АПК. Неоснователни са и наведените доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по инициатива на органа и в резултат на това е бил лишен от възможността да се запознае с преписката и да изрази становище. Нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК вменява задължение на административния орган да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Функцията й е да осигури право на участие на адресата на акта в производството по издаването му и да даде възможност на страната в административното производство да прояви активност за защита на правата си съгласно чл. 34 от АПК. Целта на цитираните процесуални норми е да гарантират спазване на изискването на чл. 35 от АПК преди издаване на индивидуалния административен акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на това неуведомяването за започване на производството и произтичащите от това последици би било съществено нарушение, ако и доколкото се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното решение. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, в т. ч. представените във връзка с тях доказателства, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение. Разглежданият случай обаче, видно от гореизложеното, не е такъв. Отмяната на оспореното решение и връщането на преписката за ново произнасяне от органа, за да бъде дадена възможност на жалбоподателя да упражни правата си по чл. 34 от АПК, не би довело да постановяване на акт с различно съдържание с оглед на установените в съдебното производство релевантни факти за наличие на материалноправните предпоставки за разпоредените с него правни последици, още повече, че в съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да изложи възраженията си и да ангажира доказателства за обстоятелствата, на които те се основават. Според настоящия съдебен състав, обаче е допуснато друго процесуално нарушение. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да започне производството административният орган е длъжен да провери за наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки, които обуславят допустимостта на административния процес и респ. процесуалното правомощие на органа да издаде съответния административен акт. В т.2 от посочената правна норма са въведени като абсолютна процесуална предпоставка е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В случая е безспорно установено по делото, че е налице надлежно образувано административно производство по отнемане на процесния лиценз, въз основа на изрична молба, подадена от страна на жалбоподателят с вх.№32-1104880/05.12.2024 год. Това производство не е било приключило към момента на образуването на административното производство по отнемането на лиценза по инициатива на административният орган. Липсват данни кога е започнало това административно производство, като към преписката липсват каквито и да е писмени доказателства в тази насока. В оспореното решение е записано, че е извършена служебна проверка, но кога е извършена от кого, не е ясно. При всички случаи, обаче това е станало преди 18.01.2025 год., тъй като молбата на дружеството от тази дата е цитирана в решението. Следователно категорично се установява, че е налице висящо административно производство /във фазата на съдебното оспорване на формирания мълчалив отказ – адм. дело №1104/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора/, както към момента на образуването на административното производство по издаването на оспореното решение, така и към датата на постановяване на самото решение. Двете производство имат един и същ предмет – лиценз №214, развили са се между едни и същи страни, като и двата административни акта – формираният мълчалив отказ и оспореното решение №Р-57/32-23765/23.01.2024 год. са от един и същ административен орган – директора на Агенция „Митници“. Не води до обратния извод и постановеното решение №10281/23.10.2025 год. постановено по адм. дело №5681/2025 год. по описа на ВАС. Същото само обосновава липсата на правен интерес от оспореният мълчалив отказ, но не отрича неговото формиране. Ако не бе постановено настоящето Решение №Р-57/32-23765 от 23.01.2025 год. на Директора на Агенция „Митници“ за отнемане и прекратяване на Лиценз №214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, то за жалбоподателя не би отпаднал правния интерес от оспорването на мълчаливия отказ и преписката следваше да се върне на административният орган за задължително произнасяне. Ако бе изпълнил законовото си задължение за произнасяне по молбата от 05.12.2024 год. в срок, то тогава не би стигнало и до постановяването на процесното решение. В настоящето съдебно производство съдът проверява допустимостта на проведеното административно производство по отнемането на лиценза към момента на неговото образуване, респективно към датата на неговото постановяване. Постановените впоследствие съдебни решения по оспореният мълчалив отказ не променят тези обстоятелства. Видно от мотивите на решение №10281/23.10.2025 год. постановено по адм. дело №5681/2025 год. по описа на ВАС, ответника в настоящето съдебно производство е бил надлежно сезиран, но не се е произнесъл в 14-деневен срок, поради което е прието, че е надлежно формиран мълчалив отказ. Бездействието на митническата администрация по подадената на 05.12.2024 год. молба за прекратяване на издаденият лиценз №214, е укоримо, още повече, при така направеното сезиране, същият не е необходимо да събира каквито и да е било доказателства или документи – просто е трябвало да постанови решение за отнемането на лиценза. Не е без значение за жалбоподателят също така, дали лиценза е отнет по негова молба или по инициатива на административният орган, когато се установяват неправомерни действия или бездействия на носителя на лиценза. Следователно Решение №Р-57/32-23765 от 23.01.2025 год. на Директора на Агенция „Митници“ за отнемане и прекратяване на Лиценз №214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, се явява постановено в недопустимо административно производство, при липсата на правомощие на административния орган за разглеждане и произнасяне по въпрос със същия предмет и страни. Издаденият в недопустимо образуваното производство индивидуален административен акт, е нищожен. При този изход на спора на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в размер на 536.85 евро, представляващи равностойността на 1 050.00 лв., включващо заплатена държавна такса за образуване на настоящето съдебно производство в размер на 25.56 евро /50.00 лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро /1 000.00 лв./, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 год.. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд