Решение № 165 от 16.4.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 306/2025 г.

Гражданско дело № 20254310100306 по описа за 2025 година Обективно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.50 и чл.51 от ЗЗД във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 000 лева/1 022,58 евро, като частично предявен иск от сумата 45 000 лева/23 008,13 евро. Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от Б. Б. Б. от гр.П., чрез неговия пълномощник адв.П. Д. от АК-гр.С. срещу Северозападно Държавно предприятие, ЕИК : •••, Териториално поделение „Държавно горско стопанство Л.“, ЕИК : •••, представлявано от Директора инж.С. Г. и Териториално поделение „Държавно Горско стопанство Ловеч“, ЕИК : ••• представлявано от М. М., в която навежда твърдения, че на ••• год., около 20.45 часа на ТП III - 401, около км.2+700 е настъпило пътно-транспортно произшествие, за което е издадено удостоверение с peг.••• год. по описа на ОД на МВР-гр.Ловеч. Водачът на лек автомобил марка •••, Б. Б. Б., който е и собственик на управлявания автомобил, се е движил по ТП III - 401, като около км.2+700 претърпява пътно-транспортно произшествие, поради внезапното изскачане на пътното платно, от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, на диво животно - сърна. На място са дошли служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Ловеч, които са изпробвали водача Б. за употребата на алкохол и са проверили документите му. В резултат на гореописаното пътно-транспортно произшествие е увреден лек автомобил марка •••, собственост на Б. Б. Б.. Като причина за настъпване на произшествието посочва, че е внезапното изскачане на диво животно сърна, попадащо в списъка по Приложение №1 към Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на пътното платно от ляво на дясно на посоката на движението на лекия автомобил и удрянето й в движещия се лек автомобил. На основание чл.50, чл.51 и чл.45 от ЗЗД, за доверителя й е налице правно основание да претендира размера на претърпените вреди от Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Л." и Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Ловеч", видно от информацията, предоставена от Изпълнителна Агенция по горите, съгласно приложените с исковата молба писма. Позовава се на трайната съдебна практика, както и практиката на ВКС, по приложението на чл.50 от ЗЗД, съгласно която за вреди причинени от животни солидарно отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират животните, а съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост, стопанисван от държавните ловни и горски стопанства - чл.34, ал.1, т.1 и 2 от ЗЛОД. Пътят, на който е настъпил деликтът е републикански, но инцидентът не е свързан със задължения по поддръжката му или съоръженията за безопасност по ЗДвП. От друга страна наличието на сключен договор за възлагане дейности по стопанисването и ползването на дивеча не изключват отговорността на възложителя, а именно ТП на Държавно ловно стопанство Л. и ТП на Държавно ловно стопанство Ловеч. Отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна /безвиновна/ и е израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи солидарно от собственика и упражняващия дейността, свързана с тези вещи. Съгласно чл.51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед гореизложеното и на основание чл.45, чл.50 и чл.51 от ЗЗД, моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди в правотата на твърдените от тях обстоятелства да осъди Северозападно Държавно Предприятие, Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Л." и „Държавно Горско Стопанство Ловеч", в качеството си на лица, които стопанисват дивото животно сърна, увредило собствения лек автомобил на ищеца, да заплатят на същия обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, в размер на сумата 2 000 лева/1 022,58 евро, предявени като частичен иск от 45 000 лева/23 008,13 евро, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането, а именно ••• год. до датата на окончателното изплащане на същата, на основание чл.84 и 86 от ЗЗД. Моли съда да осъди Северозападно Държавно Предприятие, Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Л." и „Държавно Горско Стопанство Ловеч" да заплатят на доверителя й и направените съдебноделоводни разноски, както и разноските направени по Ч.гр.дело №1332/24 год. по описа на PC-гр.Ловеч за обезпечаване на доказателствата във връзка с настоящия иск. Видно от Протоколно определение №330/23.04.2025 год. по настоящото гр.дело е, че съдът е конституирал като ответник по делото Министерство на земеделието и храните, с ЕИК : 831909905, с адрес : гр.С., бул.“Христо Ботев“№55, като спрямо него е извършена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК. Съдът със същото определение е уважил молба на ищеца вх.№4906/22.04.2025 год., допускайки изменение в петитума на исковата молба, приемайки, че следва да се счита сезиран със следния ПЕТИТУМ : Ищецът моли за солидарно осъждане на Териториално Поделение Държавно Горско Стопанство – Л., Териториално поделение Държавно Горско Стопанство-Ловеч към Северозападно държавно предприятие, Министерство на земеделието и храните, в качеството си на лица, стопанисващи дивото животно сърна, увредило собствения лек автомобил на ищеца, да заплатят обезщетени за претърпените от него имуществени вреди в размер на сумата 2 000 лева/1 022,58 евро, който иск е предявен като частичен от 45 000 лева/23 008,13 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на ПТП-то до датата на окончателното изплащане на сумата, на основание чл.84 и чл.86 от ЗЗД, както и направените по делото разноски. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от СЗДП ТП „Държавно Горско Стопанство Л., БУЛСТАТ : •••, представлявано от Директора инж.С. Г. и СЗДП ТП „Държавно Горско Стопанство Ловеч, БУЛСТАТ : 2016174760020 ••••, ет.4, представлявано от Директора инж.М. М., чрез пълномощника адв.С. Т. от АК-гр.Ловеч, в който последната от името на доверителите си намира предявения иск за частично допустим. По основателността му го намира за неоснователен, като моли съда да го отхвърли изцяло и да присъди на доверителите й направените по делото разноски, включително и тези по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Счита, че двете държавни горски стопанства не са надлежна страна поради липса на пасивна легитимация, тъй като съгласно чл.2, ал.1 от ЗЛОД, дивеча е частна държавна собственост. Относно тази собственост правата на държавата се упражняват и представляват единствено от Министерство на земеделието и храните, който е принципал – чл.4, ал.1 от ЗЛОД. Поради тази причина в чл.34, ал.1, т.2 на ЗЛОД е предвидено, че държавните горски стопанства „стопанисват дивеча“, като никъде няма правна норма, която да ги посочва като собственици. Според нея ищецът избирателно е посочил само текста на чл.34, ал.1, т.2 от ЗЛОД, в който е изброен един от вариантите за стопанисване на дивеча, а именно от ДГС. Вариантите не са кумулативни, а самостоятелно предвидени. Целенасочено се пропускат другите правни възможности на стопанисване, които в конкретният казус са реализирани : чл.34, ал.1, т.4 от ЗЛОД – стопанисване на дивеча от ловни сдружения по чл.30, ал.1 от ЗЛОД, в настоящият случай към процесната дата ••• год. осъществявано от Ловна дружина с.М. към Ловно сдружение „ЛРД Ловеч“; чл.34, ал.1, т.5 от ЗЛОД – други ЮЛ, отговарящи на изискванията по чл.9 и чл.36 от ЗЛОД, в случая е наличен договор за стопанисване с определен изпълнител, който е сключен на •••., на основание чл.36л от ЗЛОД за 15 годишен срок. Първоначалният изпълнител е •••, а през 2014 год. е сменен по силата на Анекс с „Ловен комплекс Б.“ЕАД. „Северозападно държавно предприятие“ ДП е вписано като страна в Анекса по силата на Параграф 9, ал.2 и ал.11 от ПЗР на Закона за горите. Договорът е валиден до •••. Пояснява, че горната информация се потвърждава от приложеното към исковата молба Писмо №ИАГ1 13498/28.05.2024 год. на Изпълнителна агенция по горите, както и от представените от тях два договора за стопанисване и ползване на дивеча към този отговор. Допълнителен довод, че отделно ДГС Ловеч не е надлежна страна по иска е и информацията от писмо на Изпълнителна агенция по горите с рег.№ИАГ-14609/06.06.2024 год., приложено към исковата молба, че „настъпилото ПТП е на територията на ТП „ДГС Л.“. Пояснява, че двете ДГС към процесният период не са нито собственици, нито стопанисващи дивеча, за да се търси прилагане на чл.50 от ЗЗД. Освен това никъде в ЗЛОД или в Закона за горите не са предвидени изисквания спрямо ДГС, които следва да се прилагат относно дивеча и неговото възпрепятстване излизането му на пътното платно. Счита, че ищецът чрез собственото си виновно поведение, с което е станал причина за евентуален инцидент с неустановен насрещен обект, чрез настоящият иск се опитва да постигне осъждане за немалка парична сума. Предполагаемият инцидент се е случил на ••• год. в тъмната част на деня върху пътен участък, минаващ през гориста местност. Б. Б. Б. се е движил с несъобразена скорост с оглед пътния участък, времето от денонощието и по негова вина не е могъл да предотврати евентуално произшествие. Според допълнителната автотехническа експертиза, допусната и приета по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, скоростта с която се е движил преди и по време на удара е била 66-67 км/ч. Спрямо мястото на предполагаемото ПТП има действащ пътен знак А22 – „Възможна е появата на диви животни върху платното за движение“, който не е съобразен от ищеца при избора на скорост за движение, ако бъде доказан като насрещен обект на ПТП-то диво животно сърна. В срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор от д-р Г. Щ. Т. - Министър на земеделието и храните, който намира искът за недопустим, защото е предявен срещу ненадлежен ответник МЗХ. Въпреки прогласените по чл. 2, ал.1 от ЗЛОД частна държавна собственост върху дивите животни и птици, собственика в лицето на държавата не е във възможност да ги надзирава и контролира, нито от нанесените от тях щети, поради дивото им състояние. Счита, че държавата не носи отговорност за вредите които по смисъла на чл.50 от ЗЗД, за причиняване на вреди от диви животни, намиращи се под техен надзор и контрол, с оглед вмененото им задължение и отстраняване на такива опасности. Алтернативно, счита, че МЗХ не е пасивно легитимиран ответник и тъй като съгласно чл.4, ал.1 от ЗЛОД същото чрез Министъра на МЗХ само осъществява дейности по организация на ловната площ, управление на ловното стопанство и контрол върху стопанисването на дивеча. Цитира текста на чл.78 от ЗЛОД, според който не МЗХ, а лицата стопанисващи дивеча са задължени да изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча. Отделно от това МЗХ, счита, че не е пасивно легитимиран ответник и на друго самостоятелно основание, определен по специалната норма на чл.78, ал. 1 от ЗЛОД, където се сочи, че обезщетенията за щети нанесени от дивечови и горски растителности и в разрешени домашни райони се заплащат от лицата стопанисващи дивеча. По тези и други съображения моли, делото да бъде прекратено по отношение на МЗХ, което не се явява като ответник и да бъде привлечен, като трето лице помагач по настоящия правен спор „Ловен комплекс Б.“ ЕАД, на основание чл.219, ал.1 от ГПК. По основателността на иска намира същия за неоснователен. Оспорва същия по основание и размер, като в заключението по съдебно-автотехническата експертиза с в. л.Ц. допусната и приета по Ч.гр.дело №1332 по описа на РС гр.Ловеч за 2024 год., твърди, че се съдържа извод, че действителният размер на щетите по увредения лек автомобил с включен демонтаж и монтаж и труд е 34,799 лева/17 792,45 евро с включен ДДС. Предявеният иск е с цена 2 000 лева/1022,58 евро, като частичен 45 000 лева/23 008,13 евро, която стойност намира, че не кореспондира с размера на имуществените вреди установен в допуснатата и приета съдебно-автотехническа експертиза. Представя и моли съда да приеме, като относим по спора Договор •••. за стопанисване и ползване на дивеча в Дивечовъден участък „Б.“ в териториалния обхват на дейност на ТП „ДГС Ловеч и ТП „ДГС Л.“ изпълнител по който е „Ловен комплекс Б.“. С Протоколно определение №449/04.06.2025 год. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на МЗХ за привличане по настоящото гр.дело №306/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч като трето лице помагач на страната на ответника, по реда на чл.219, ал.1 от ГПК, на „Ловен комплекс Б.“, което Протоколно определение е отменено с Определение рег.№663/17.07.2025 год. по В.ч.гр.дело №450/2025 год. по описа на ОС- гр.Ловеч, който на основание чл.219 от ГПК е конституирал „Ловен комплекс Б.“ЕАД, ЕИК : •••, като трето лице помагач на страната на ответника Министерство на земеделието и храните. По делото е представен отговор на исковата молба от страна на Търговско дружество с фирма „Ловен комплекс Б.“ЕАД, представлявано от Р. Ч. Й., в който последната счита така предявените искове за процесуално недопустими и нередовни, а при условие, че съдът разгледа спора по същество – за недоказани, необосновани и съответно неоснователни. Позовавайки се на текстовете на чл.50 и чл.51 от ЗЗД третото лице помагач на страната на ответника Министерство на земеделието и храните - „Ловен комплекс Б.“ЕАД намира, че исковата молба е нередовна, доколкото твърденията на ищеца са неясни и противоречиви в следните насоки : 1/.Дали претенцията по чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД по отношение на ответниците в настоящото производство е във връзка с тяхна отговорност за вреди, причинени от „вещи“ или „животни“; 2/.При посочените по-горе условия счита, че е налице неяснота в твърденията на ищеца и в насока кое е лицето, собственик на съответното животно, както и претенцията по отношение на ответниците по делото е във връзка с това, че същите са собственици на съответното животно, причинило вредите, или защото същите лица към съответния момент са упражнявали „надзор“ над същото; 3/.На следващо място посочва, че в исковата молба са релевирани твърдения, които са в насока, че съответното ПТП е настъпило вследствие на сблъсък с „диво“ животно, което съответно не се явява собственост на гражданско-правен субект, респективно при това положения няма и лице, което да упражнява „надзор“ над това животно. При тези условия твърди, че е налице неяснота и противоречие в твърденията на ищеца при обосноваване пасивната легитимация на ответниците в настоящото исково производство, в насока каква е тяхната обективна отговорност за действия и събития, за които те не отговарят и не може да отговарят. Отделно от гореизложеното заявява и моли съда да приеме, че предявеният иск по чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД е и процесуално недопустим по следните причини : Понастоящем не се установява надлежна пасивна легитимация на ответниците по делото, която да ги легитимира да отговарят по така предявения иск. Доколкото настоящите ответници не са страни в съответното правоотношение, възникнало с оглед на евентуално причинения деликт, то същите не може и в процесулното правоотношение да бъдат надлежна страна, годна да участва в съответното процесуално правоотношение. „Ловен комплекс Б.“ЕАД, представлявано от Р. Ч. Й. изразява подробно становище и относно неоснователността на исковата претенция, като за целта цитира и съдебна практика. Моли съда да постанови окончателен съдебен акт, с който при условията на евентуалност да прекрати производството по настоящото дело или да остави исковата молба без движение за отстраняване на подробно посочените по-горе нередовности или да постанови решение, с което да отхвърли всички предявени искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.Д., която поддържа иска и моли съда да го уважи като изцяло основателен и доказан, тъй като счита, че в хода на съдебното дирене са събрани достатъчно убедителни доказателства, с кото са доказани в условията на пълно и главно доказване всички твърдения на ищеца, направени в исковата молба. Налице са всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл.50 от ЗЗД за претърпелия вреди от процесното ПТП. Претендира за присъждане и на съдебно-деловодните разноски. Подробни съображения относно основателността на исковата претенция излага в писмена защита, представена в определения от съда срок. Ответниците Териториално поделение Държавно Горско стопанство-Л. и Териториално поделение Държавно Горско стопанство-Ловеч към Северозападно Държавно Предприятие, редовно призовани, в хода на делото, се представляват от адв.Ст.Т., която отново, както и в отговора на исковата молба твърди, че двете държавни горски стопанства не са надлежна страна, поради липса на пасивна легитимация. Към процесният период двете ДГС не са нито собственици, нито стопанисващи дивеча, за да се търси приложението на чл.50 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като присъди на доверителите й съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки по делото, в които излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си, че иска е неоснователен и недоказан. Ответникът Министерство на земеделието и храните, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Б., който пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. За да бъде уважена същата заявява, че в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е категорично да установи, че дивото животно, станало причина за ПТП, е собственост или се намира под надзора на ответниците, което счита, че не е доказано от събраните по делото доказателства. Нещо повече, намира, че същите са неубедителни и противоречиви. Намира за недоказано ищцовото твърдение, че евентуалното ПТП, станало на ••• год. е причинено от сблъсък с „диво животно - сърна“. И след приключване на съдебното дирене заявява, че не е безпорно установено, че причината за ПТП е именно „диво животно“, още повече от вида „сърна“. На местопроизшествието не е намерено убито или ранено животно, към протокола не са били приложени доказателства, които да потвърждават, че причината е именно диво животно. Няма свидетел на предполагаемия инцидент, освен ищеца. Разпитаните по делото свидетели в съдебно заседание на 13.11.2025 год., които са служители на МВР, не са категорични в дадените от тях показания нито относно наличието или липсата на спирачен път от автомобила на мястото на инцидента, нито относно наличието на косми и следи от животно върху превозното средство. Същите пресъздават твърденията на ищеца относно самия инцидент, на който не са били свидетели, но потвърждават, че на място не са открили диво животно. Същите свидетели са разпитани година по-рано /на 18.11.2024 год. по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, приобщето като доказателство към настоящото гр.дело/, т.е. около шест месеца след ПТП, като в показанията си те са категорични, че животно не е имало и няма как да знаят „какво е блъснал“ водача на МПС. Отново тези свидетели на 27.05.2024 год. са изготвили докладна записка за посетен сигнал за ПТП с „диво животно“, в която не се съдържат никакви данни за установени от тях следи от спирачен път на автомобила или за наличието на каквито и да било следи от животно върху самото превозно средство или на пътното платно. Министерство на земеделието и храните счита, че доколкото този документ е изготвен в най-кратък период след ПТП, би следвало да съдържа най-точни и най-пълни данни за лично установените от служителите на МВР обстоятелства при посещението на мястото на инцидента. По тези и други подробно релевирани в писмена защита аргументи моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан по основание и размер, както и да присъди в полза на Министерство на земеделието и храните съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Прави възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Третото лице помагач на страната на ответника – „Ловен комплекс Б.“ЕАД, редовно призован, се представлява в хода на процеса от адв.К., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана и като такава моли съда да я отхвърли. Поддържа сановището си, че от събраните по делото доказателства не се установяват всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорност във връзка с деликт, които са както следва : наличие на противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответниците; причинените вреди на ищеца да са в резултат на противоправното поведение; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпването на вредите; размерът на претерпените вреди. Конкретно и с оглед на предявения иск по чл.50 от ЗЗД, счита, че ищецът е следвало да докаже следните факти, а именно : че на процесната дата ••• год., около 20.45 часа, на посоченото от него място е настъпило ПТП, описано в обстоятелствената част на исковата молба; наличие на причинна връзка между увреждането и бездействието от страна на ответниците, в качеството им на лица, под чиито надзор или чиято собственост е посоченото диво животно; размера на причинените имуществени вреди, както и да докаже вещта или животното, с чието участие е настъпило процесното ПТП чия собственост, респективно под чий надзор се е намирало. Счита, че в хода на процеса от събраните по делото доказателства не се доказа по безпорен начин нито един от посочените факти. Подробни аргументи излага в писмени бележки, представени по делото в определения от съда срок. Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесулните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти : Безпорно по делото е, че ищецът Б. Б. Б. е собственик на лек автомобил •••, сиво на цвят, дизел/електричество, с рег.•••, видно от свидетелство за регистрация на МПС •••. Към доказателствения материал по делото е приобщено Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС- гр.Ловеч за обезпечение на доказателства, на основание чл.207 от ГПК, което производство е инициирано по молба на Б. Б. Б., чрез пълномощника му адв.Д., в което на стр.72 се съдържа копие от молба •••., в която самият Б. е сезирал Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч затова, че на ••• год., около 20:45 часа е претърпял ПТП с личния си автомобил ••• на ТП 401 на пътя ••• В молбата Б. посочва, че е подаден сигнал на тел.112, като мястото на произшествието е посетено от полицаи от КАТ-гр.Ловеч. Не му е издаден Протокол за ПТП, за което е помолил да му бъде издадена служебна бележка, която да му послужи пред застрахователя „Лев Инс“АД. В същото дело се съдържа и информация, постъпила от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112-М., видно от писмо вх.•••., в което изпращат копия на електронните картони и запис от повикването към ЕЕНСП 112, регистрирано на ••• год. за възникнало ПТП в района на с.М., Община-гр.У., Област-гр.Ловеч. В писмото се посочва, че обаждането е постъпило в 20,36,29 часа от мобилен телефон с немска карта •••. Подаващият сигнала се е представил като служител на •••. Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОДМВР-гр.Ловеч в 20,46,00 часа и на ЦСМП-гр.Ловеч в 20,46,02 часа и на ОЦ на РДПБЗН-гр.Ловеч в 20,46,05 часа. Отново в производството по чл.207 от ГПК, по което е образувано Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч на 17.09.2024 год. е изготвена съдебно-автотехническа оценъчна експертиза с вещо лице инж.Емил Ц., който подробно е описал механизма на настъпване на процесното произшествие, което видно от констативно-експертната част на заключението му става на ТП III-401, около км.2+700 и се състои в сблъсък на МПС с диво животно. Посочило е, че механизмът на произшествието е следния : движение на лек автомобил марка ••• с рег.••• в полагащата му се пътна лента и последващ челно-кос удар с диво животно, преминаващо от ляво на дясно по пътното платно. Следва закъснително движение на автомобила след удара до установяване в покой, а дивото животно навлиза в растителността край пътя. Така движейки се транслацинно един към друг автомобил и диво животно са достигнало в определен момент до мястото на сблъсък, с което е започнал удара между тях. Според експерта в първата фаза на удара, МПС и дивото животно взаимно са проникнали едно в друго и са се деформирали, автомобила в челната си част /облицовка и основи предна броня, преден фар, мигач, калник, декоративни елементи и др./. С нарастване на силата на удара между тях, деформациите са се предали и на други части на лекия автомобил, първоначално контактуващи, като подкалници, престилки, греди, предни капаци радиатори и други. С изчерпване на кинетичната енергия, силата на удара е намаляла, като при нейната най-голяма стойност се е получило минимално странично изместване и ротация на МПС-то по посока на часовниковата стрелка, отклонение от първоначалното му направление. С достигане на максималните деформации – пластични и еластични е завършила първата фаза на удара. Втората фаза, по мнението на експерта, съдържа транслационно движение на МПС-то, придружено с минимална ротация. Вследствие на триенето между ходовите гуми и настилката, МПС-то закъснително се установява в покой на мястото, на което е намерено, с което ПТП-то е приключило. На •••, на паркинг в гр.П. вещото лице е направило оглед на автомобила на ищеца, като е пояснил в заключението си, че автомобила е с видим удар в предна лява ъглова част. По предна броня в пукнатини от удара ясно се вижда козина на животно, светло кафява на цвят. След като е направен списък на 17 броя части, които са за подмяна оглед приключил. Дадени са указания автомобила да посети автосервиз, в който да бъдат демонтирани повредените части, за да има възможност за втори допълнителен оглед и опис на части, които са повредени. На •••., в автосервиз в промишлената зона на гр.П., е направен втори оглед на лек автомобил •••, с рег.•••, в който са описани останалите повредени части. При извършения оглед на лекия автомобил по пукнатините на предна броня експерта е забелязал прищипани косми, твърди на вид и светло кафяви на цвят. Според вещото лице инж.Ц. уврежданията, настъпили по лекия автомобил на ищеца са в причинноследствена връзка с удара на внезапно излязлото диво животно. Това се потвърждава от протокола за ПТП и намерената козина от животно по пукнатините на предната броня на автомобила. Изчислил е, че действителният размер на щетите по увредения лек автомобил •••, с рег.•••, с включен демонтаж, монтаж и труд към датата на събитието е 34 799,00 лева с ДДС/17792,44 евро. Въз основа на Разпореждане на съдията-докладчик по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС- гр.Ловеч, вещото лице инж.Ц. по съдебно-автотехническа оценъчна експертиза е взел необходимата проба от козината на животното, налична по предницата на процесния автомобил, което разпореждане на съдиятадокладчик е изпълнено при извършения от експерта втори оглед на автомобила на •••од. Пробата в контейнер е изпратена в Катедра „Зоология и антропология на Биологичния факултет на Софийския университет на проф.З. за анализ. По Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч се съдържа експертиза с вх.••• год., направена от проф.д-р Д. П. З. от Катедра „Зоология и антропология на Биологичния факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, която в рамките на нейната експертиза като специалист по бозайници с опит по специалността над 30 години направила микроскопски анализ на изпратената й космена проба, като е направила заключение, че космите в представената й проба са от сърна. При изслушването на това вещо лице в съдебно заседание от 18.11.2024 год. по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч проф. З. е уточнила, че сърната е региналист и се среща почти навсякъде. Уточнила е, че проблемът е, а и на нея й се е случвало лично, че сърните много често не бягат, а като видят фарове, които ги заслепяват по-скоро спират. Те, по думите й, за съжаление не бягат, когато има заслепяване, т.е. остават на пътя. В производството по реда на чл.207 от ГПК е приобщена и автотехническа експертиза, изготвена от в.л.Д. М. Д. с една единствена задача да изчисли каква е била скоростта на лекия автомобил при настъпване на инцидента. На 18.11.2024 год. експерта е участвал в оглед на път 301, км.2+700 и е изчислил, че скоростта на автомобила преди ПТП и към момента на удара е 66-67 км/ч. Начертал е мащабна схема на ПТП на база оглед и фотоснимки, както и схема за развитие на ПТП. В качеството им на свидетели по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч са разпитани С. М. С. и М. А. Л., които дошли на мястото на инцидента. Видяло, че има щети по автомобила, но диво животно на място нямало. Попитали лицето, което управлявало лекия автомобил дали автомобила има застраховка „Каско“, защото ако има, издават Протокол за ПТП с материално щети, но той казал, че няма и затова не е издаден Протокол за ПТП. После писали докладна записка и описали сигнала в документацията им. дошло „Пътна помощ“, която натоварила автомобила. Лицето, което управлявало лекия автомобил казало, че дивото животно е сърна, но и двамата свидетели не са го установили на място. Докато дошла „Пътна помощ“ участъка за движение бил обезопасен. Движението било регулирано, докато товарили лекия автомобил. Колата била ударена отпред, в ляво. В случая нямало животно и затова не са уведомявали представили на Горското пожарникарите помогнали, защото автомобилът не можел да мръдне от платното. По настоящото гр.дело е представено като доказателство удостоверение рег.•••. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ловеч, което удостоверение е издадено във връзка с постъпила молба с вх.•••. от Б. Б. Б., ЕГН-••••••••••, с адрес : ••• за това, че на ••• год., около 20:45 часа в ОДМВР-Ловеч, чрез тел.112 е получен сигнал за възникнало ПТП на ТП III-401, около км 2+800 с лек автомобил •••, с рег.•••, лична собственост. Същото е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция“-Ловеч, като водача на МПС Б. Б. Б. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабр.№АRNA 0114, който е отчел 0,00 промила в издишания въздух. Удостоверението е издадено, за да послужи пред ЗК“Лев Инс“АД. Приобщена към доказателствения материал по делото е и Докладна записка относно посетен сигнал за ПТП с диво животно рег.••• год. на мл.инспектор М. Л. при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч, от която се разбира, че на ••• год. за времето от 20:30 часа до №8:30 часа на •••д. бил на работа, като АП 94 с колегата мл.авт-р Ц. С. на територията на гр.Ловеч. Около 20:50 часа получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР за ПТП с животно на ТП 401 км.2+700. При пристигане на място установили лицето Б. Б. Б., ЕГН-•••••••••• от ••• и лек автомобил •••, с рег.•••. Същият казал, че пътувайки посока с.С. внезапно на пътното платно скочила сърна от ляво на дясно, като не е имал време за реакция и ударил животното. Вследствие на което реализира материални щети по собствения си автомобил в цялата предна част /фар, броня и други/. Б. Б. Б. е пробван за алкохол, като пробата е отрицателна и не пожелал медицинска помощ, отказал съдействие от Пътна полиция и Протокол за ПТП с материални щети. Същият пътувал сам в автомобила, като други свидетели очевидци на станалото ПТП не установили. Направени са снимки с РСОД. Във връзка с писмо от ищеца до Изпълнителна агенция по горите с рег.индекс ИАГ-12343/14.05.2024 год., с молба за предоставяне на информация по отношение на стопанисващите дивеча „в района на ТП III-401“, около км.2+800“ към дата ••• год. представител на Изпълнителна агенция по горите при МЗХ информира пълномощника на ищеца адв.Д., видно от писмо •••од., след проведен телефонен разговор между нея и служител на ИАГ, че горепосоченото място е с географски координати 43 градуса 03 запетая 18“N 24 градуса 32 запетая 19“Е. Въпросната точка се явява на пътното платно, което в този участък е граница между ловностопански район на ловна дружина /ЛР на ЛД/ „М.“ и дивечовъден участък /ДУ/ „Б.“. ЛР на ЛД „М.“ е от състава на ловно сдружение „ЛРД Ловеч“, като дивеча се стопанисва от ловците на дружината. По отношение на ДУ“Б.“ има сключен договор между ТП „ДГС Ловеч“, ТП „ДГС Л.“ и „Ловен комплекс Б.“ЕАД, като дивеча се стопанисва от въпросното ЮЛ. На •••., на основание чл.36л, ал.1 от ЗЛОД във връзка със заповед №1554/26.08.2009 год. на председателя на ДАГ, е сключен Договор №2 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Б.“, в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство /ДГС/ „Ловеч“ и ДГС „Л., между : Държавно горско стопанство „Ловеч“, със седалище в гр.Ловеч, представлявано от Директора инж.Б., Държавно горско стопанство „Л.“, със седалище в с.Л., Община-гр.У., Област-гр.Ловеч, представлявано от Директора инж.П., наричани в договора „Възложители“, от една страна и •••, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : •••, представлявано от Изпълнителния директор Г. Г., наричано в договора „Изпълнител“, със следния предмет, съгласно чл.1 на договора : „Възложителите възлагат, а Изпълнителя приема да извършва стопанисване и ползване на дивеча в Дивечовъден участък „Б.“, в район на дейност на ДГС“Ловеч“ и ДГС“Л.“, обособен със Заповед №929/09.06.2009 год. на председателя на Държавна агенция по горите. Договорът е сключен за срок от 15 години. Едно от правата на Възложителите, регламентирано в чл.4.4. на договора е да осъществяват охрана на дивеча и контрол при ползването. С Анекс №1 към Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на СЗДП ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л., който Анекс е от 28.01.2013 год., страните „Северозападно Държавно предприятие“ДП, ЕИК : 201617476, със седалище и адрес на управление : •••, представлявано от Директора инж.Ю. М. и гл.счетоводител И. П., като „Възложител“, от една страна и •••, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : •••, представлявано от Изпълнителния директор И. И. И. наричано „Изпълнител“, се споразумяли за изменение на Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването използването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на СЗДП ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л., за следното : Като възложител по Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на СЗДП ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л. вместо „Държавно горско стопанство-Ловеч“ДП и „Държавно горско стопанство-Л.“ДП да бъде вписан техния законен правоприемник „Северозападно държавно предприятие“ДП, ЕИК : 201617476, със седалище и адрес на управление : •••, с адрес за кореспонденция : •••, представлявано от Директора инж.Ю. М. и гл.счетоводител И. П., считано от датата на вписването му в Търговския регистър. Този Анекс представлява неразделна част от Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на СЗДП ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л.. Налице е и Анекс №2 към Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л., който Анекс е с дата 08.04.2014 год., между страните „Северозападно Държавно предприятие“ДП, ЕИК : 201617476, със седалище и адрес на управление : •••, представлявано от Директора инж.Ю. М. и гл.счетоводител И. П., като „Възложител“, от една страна, •••, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : •••, представлявано от Изпълнителния директор И. И. И. наричано „Изпълнител“ и „Ловен комплекс Б.“ЕАД, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : гр.С., Столична община, район „Изгрев“, ж.к.“Лъчезар Станчев“№3, представлявано от Р. Ч. Й. за „Изпълнителя“, за изменение на Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л., със следния предмет на споразумението : Страните се съгласяват в Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“в териториалния обхват на дейност на ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л., като „Изпълнител“ вместо •••, да бъде вписано „Ловеч комплекс Б.“ЕАД, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : гр.С., Столична община, район „Изгрев“, ж.к.“Лъчезар Станчев“№3, представлявано от Р. Ч. Й., като „Ловен комплекс Б.“ЕАД поема всички права, задължения и фактически отношения от •••, като се ангажира с изпълнението на Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“. Всички останали клаузи и условия по Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“ в териториалния обхват на дейност на ТП ДГС Ловеч и ТП ДГС Л. остават непроменени. Настоящият Анекс представлява неразделна част от Договор №2/•••. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Б.“. Видно от Договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружени по чл.30 от ЗЛОД, сключен на 06.08.2009 год., на основание чл.29, ал.8 от ППЗЛОД и Заповед №491/09.04.2009 год. на Председателя на Държавна агенция по горите е сключен този договор между ДГС Л., представлявано от Директора инж.П. П., като Възложител и СЛРД-Ловеч, представлявано от Председателя П. В., като Изпълнител, с предмет и срок на договора : Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извършва стопанисването и ползването на дивеча в следните ловностопански райони : •••. Срокът на договора е до 2024 година. Според писмо вх.№7410/18.06.2025 год. на Директора на ОПУ Ловеч изх.№11-00-42/16.06.2025 год. относно представяне на информация кога е поставен пътен знак А22 на ТП III-401, посока С.-Ловеч, след разклона с.М.-гр.У., информира съда, че знак А22 „Възможна поява на диви животни“, придружен със знак Т2 /4000 м/, на път III-401, при км.2+213 дясно, е подновен на 30.09.2016 год. към ••• год. знакът е бил на своето място. Следва писмо вх.№7700/24.06.2025 год., с което Началник Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Ловеч уведомява съда, че на ТП III-401, около км 2+700 няма пътен знак оказващ максимална скорост в участъка, като такава се определя допустимата за извън населено място скорост, а именно от 90 км/ч. Пътният знак А22 /Възможна е поява на диви животни/ е разположен на горе посочения път на км 2+131 в посока С.-Ловеч, като същия е допълнителна табела Т2, оказващ дължината на действието му от 4000 м. За целите на настоящото исково производство е изискана информация и от Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория БАН, като П. Д. – физик в Института по астрономия с НАО, БАН с писмо вх.№8260/08.07.2025 год. уведомява съда, че на ••• год. за цялата Община У. слънцето е залязло в 20:29 часа българско време /лятно часово/. В писмото подробно са описани етапите на полумрака за същия район в какво часово време са настъпили, като е посочено, че тъй като най-голямо значение за ежедневните дейности има гражданския полумрак, той следва да се разглежда като време от светлата част на денонощието. Установява се, че в ОП-гр.Ловеч няма образувана прокурорска преписка относно водач Б. Б. Б., ЕГН- ••••••••••, участвал в ПТП с животно /дивеч/, настъпило около 20:50 часа на ••• год. на третокласен път 401, км.2+700, видно от писмо №51/09.01.2026 год. на Съд.администратор при ОП-гр.Ловеч. С писмо изх.№А-106/12.01.2026 год. Изпълняващият функциите районен прокурор в РП-гр.Ловеч е уведомил съда, че при направена справка в деловодната система на РП-гр.Ловеч не е установено да е образувана преписка, респективно досъдебно производство във връзка с настъпило на ••• год. ПТП с водач Б. Б. Б.. От ангажираните пред настоящата инстанция гласни доказателства на св.Н. Д. В. се разбира, че на ••• год., в късните часове вечерта отивал при майка си в с.Т.. Преди отбивката срещнал Б., с когото се познавали. Той претърпял ПТП, като свидетелят посочи, че в неговото платно /на свидетеля/ имало сърна. Свидетелят пътувал в посока гр.У.. Поясни, че съдействал на ищеца, извикал Пътна помощ. Свидетелят поясни, че ищецът не бил пострадал, но автомобилът му бил ударен. Видял животното в неговото платно, посока гр.У., като част от сърната била на платното, а част от нея на банкета, но можело да се минава покрай нея. Сърната била голяма. Според свидетеля животното било мъртво и лежало на банкета. Имало спрели и други два автомобила, хора, които не познава, тъй като ПТП-то не било малко. Автомобилът на ищеца бил марка „А.“, ударен от шофьорската страна и не бил в движение. Това станало в началото на м.май 2024 год., вечерта към 08:00 часа. Свидетелят не знае дали в този пътен участък има знак преминаващи животни на пътното платно. В показанията си пред съда св.М. А. Л., който работи в ОД на МВР-Ловеч, сектор „Пътна полиция“ поясни, че си спомня, че посетили сигнал за ПТП-то. Даже и на мястото били разпитани с колегата му. Установили лек автомобил със щети в предната част. На място не установили животното. Подаденият до тях сигнал е за станало ПТП с животно, като такава била и информацията от водача. Свидетелят уточни, че не си спомня затова ищецът да е дал информация за някой да е спирал и да иска да му помогне. Ищецът казал, че излязло диво животно, сърна и го е блъснал. Свидетелят мисли че това станало през тъмната част на денонощието, защото били нощна смяна, към 09:00 часа. Като отишли осветили, даже обходили мястото. Не си спомня да е имало спирачен път, като изтъкна, че : „Може би по колата да е имало следи. Мисля, че косми имаше от животно по колата“. Не са регистрирали и не са работили този сигнал като произшествие. Уточни, че не са задължени да регистрират посетеното местопроизшествие. Сигналът получава дежурния и той им го подала като SOS от автомобил. Самата кола е подала сигнала. Другият свидетел Ц. М. С., който също работи в ОД на МВР-Ловеч, сектор „Пътна полиция“ също подчерта, че си спомня сигнала. На място бил автомобила и водача твърдял, че е ударил сърна. Животно на мястото не е имало. Доколкото си спомня свидетелят подчерта, че не е имало други коли, но водача казал, че са спирали такива и според него някоя от колите е натоварила сърната, но той не е видял коя кола. Свидетелят описа, че автомобила на ищеца е сив на цвят, •••, като водачът на автомобила бил сам. Спомня си, че това е било в тъмната част на денонощието. Отишли по сигнал. Дежурният ги изпратил, но сигнала не подаден от водача, а от самия автомобил. Участъкът е път 401, малко след разклона за гр.У., посока гр.Ловеч. Когато отишли осветили колата. По мнението на свидетеля при този автомобил не може да има спирачен път. Свидетелят няма спомен дали е имало спирачен път, но предполага, че от този автомобил няма как да е имало. На място нямало животно. По автомобила на ищеца, в лявата част /на калника и бронята/ имало някаква козина, но свидетелят не знае от какво животно е тя. Няма спомен да е имало петна от кръв. Правени са снимки на автомобила на ищеца. На сутринта оглед на място не са правили. Свидетелят не си спомни, но скоро не е ходил на такъв сигнал там. Това им е бил последния. От допусната в исковото производство съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж.Н. К., който за да отговори на поставените въпроси се е запознал с материалите по делото, направил е необходимите справки, разговарял е с автоекспертите, извършили предходните съдебно-автотехнически експертизи, е достигнал до следните изводи : На ••• год., около 20:45 часа водачът на лек автомобил марка ••• с рег.••• – Б. Б. се е движил в района между с.С., Община-гр.У. и разклона за гр.У.. Произшествието е станало на път ТП III-401, около км.2+700 и се състои в сблъсък на МПС с пресичащо пътя диво животно – сърна. Експертът е описал, че този участък от пътя е с възходящ скат в ляво /посока С.-Ловеч, в която се движи процесният автомобил на ищеца/, зает от гориста растителност и низходящ в дясно, зает от единични дървета и храстовидна растителност. Между левия скат и пътното платно има плитка канавка, а след нея следва банкет. При извършените впоследствие огледи е открита просека в ляво,с пътека образувана от дивеч, от която е излязло дивото животно – сърна. При спускането си по стръмния скат сърната е набрала скорост, а при достигане на канавката е било необходимо да я прескочи. Сърната е прескочила канавката, достигнала е банкета и е продължила бягането си на скокове през пътното платно – от ляво на дясно. При „приземяването“ си е попаднала в коридора на движение на лекия автомобил на ищеца, движещ се в полагащата му се дясна пътна лента /и по скоро в лявата му част/. Настъпва удар с предна лява част на лекия автомобил и дясната страна на сърната. От удара животното е отхвърлено напред поради инерцията му, надясно спрямо посоката на автомобила, поради резултантната скорост. При това то получава наранявания, за момент пада на пътното платно /намерено е петно от кръв на асфалта/, след което се „окопитва“ и продължава надясно, навлизайки в растителността в дясно от пътя. След удара, инстинктивно водачът насочва автомобила леко надясно, като след получените деформации и отваряне на еърбеците и завеси, той след закъснително движение се установява на пътното платно, в дясната пътна лента в положение на покой. Според вещото лице настъпилите по лекия автомобил на ищеца увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на ••• год. на път III-401, км.2+700 в землището на с.С., Област-гр.Ловеч. Това се потвърждава от Протокол за ПТП, описания механизъл на същото и биологичната експертиза, на косми, намерени по предната броня, изготвена от проф.З.. Сумата за ремонт на лекия автомобил на ищеца, без ДДС е 29 055,17 лева/14 855,67 евро, а общата сума за възстановяване с ДДС е 34 866,20 лева/17 826,80 евро. Към доказателствения материал по делото и по реда на чл.195, ал.1 от ГПК, е приобщена и съдебноикономическа експертиза, като задачата на вещото лице Н. Р. е била да изчисли законната лихва, считано от деня на увредата – ••• год. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2025 год. върху сумата 29 055,17 лева/14 855,67 евро, която е изчислила, че възлиза в размер на сумата 3 160,20 лева/1 615,78 евро. Законната лихва, считано от деня на увредата ••• год. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2025 год. върху сумата 34 866,20 лева/17 826,80 евро възлиза на 3 792,22 лева/1 938,93 евро. По обективно субективно кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание чл.50 и чл.51 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумата 2 000 лева/1 022,58 евро, като частично предявен иск от сумата 45 000 лева/23 008,13 евро. Законодателят в текста на чл.50 от ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорност по този текст на закона носят солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор се намира то, за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При наличие на доказана вреда и причинна връзка между нея и действието на животното, както и при доказано качество на ответника – на собственик, респективно лице, под чийто надзор се намира животното, отговорността на това лице се ангажира. Касае се за обективна /безвиновна/ отговорност, като тя е израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи солидарно от собственика и упражняващия дейността, свързана с тези вещи. За да се ангажира отговорността на ответника, по реда на чл.50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик на животното, или същото се намира под негов надзор, че са нанесени вреди на собствена на ищеца вещ, видът на вредите, размерът на сумите, необходими за тяхното отстраняване, както и че именно животното е причинило тези вреди. В конкретният казус, при така събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства, според съда се доказа единствено и безпорно, че ищецът е собственик на лек автомобил •••, сив на цвят, дизел/електричество, с рег.•••, както и се доказа, че на посочената в исковата молба дата ••• год. на третокласен път III - 401, около км.2+700 е станало ПТП, за което е издадено удостоверение с рег.№906000-8751/29.05.2024 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч. Съдът се позовава и кредитира с доверие това удостоверение, тъй като то представлява официално заверен препис от официален документ и има същата доказателствена сила, както и оригиналът, на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК, като издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, т.е. същото съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Въпросното удостоверение е издадено въз основа на докладна записка с рег.••• год. на мл.инспектор М. Л. и заверено копие от сведение с рег.••• год. на Б. Б. Б. и 3 броя снимков материал. Този официален документ е съставен изцяло по данни на пострадалото от ПТП лице Б. Б. Б., който сам е заявил на пристигналите на място служители на Сектор „Пътна полиция“, че пътувайки в посока с.С., внезапно на пътното платно, от ляво на дясно, изкочила сърна. Водачът не е имал възможност за реакция и ударил сърната, като в резултат на удара са причинени щети в предната част на собствения му и управляван от него лек автомобил марка •••, с рег.•••. Б. Б. Б. не е пожелал медицинска помощ, както и съдействие от „Пътна полиция“. Няма съставен и Протокол за ПТП с материални щети, но най-важното според съда обстоятелство, посочено в удостоверение с рег.№906000-8751/29.05.2024 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч е, че на мястото на възникналото произшествие не са установени други лица или свидетели на настъпилото ПТП. В хода на настоящото исково производство бяха ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца, като св.Н. Д. В. категорично заяви, че на въпросната дата, в късните часове пътувал в посока с.Т., като спрял на ПТП, станало с ищеца, защото го познавал. Свидетелят описа, че сърната, част от нея била на платното и част от нея на банкета, но можело да се минава покрай нея. Сърната била голяма. Животното било мъртво и лежало на банкета. Съдът счита, че показанията на този свидетел не отговарят на обективната действителност, очевидно противоречат на това, което е записано в цитирания по-горе официално заверен препис от официален документ. Те не съвпадат и с това, което заявиха в показанията, дадени пред съда св.М. Л. и св.Ц. С., двамата служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч, отишли на място, непосредствено след инцидента, след сигнал за ПТП-то и които категорично поясниха, че не са установили животното на място. Показанията на тези двама свидетели Л. и С. съдът кредитира с доверие като непротиворечиво и обективно дадени, отговарящи на обективната действителност, тъй като те изцяло кореспондират и с това, което са заявили в същото им качество на свидетели по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а именно, че и имало ПТП на дата ••• год., което е станало в тъмната част на денонощието, при което не е съставен Протокол за ПТП и на място не е установено животно. Всичко, което са записали в докладна записка с рег.••• год. е по сведение на пострадалото лице. Факт е, че в производството по обезпечение на доказателства, на основание чл.207 от ГПК, има приобщена експертиза от в.л. проф.Диана З., която е заключила, че космите в представената й проба са от сърна. Прави впечатление обаче, че тази нейна експертиза е направена едва на 27.09.2024 год. и то въз основа на проба, изпратена й в контейнер с дата •••од. от в.л.инж.Емил Ц., при направения от последния втори оглед на лекия автомобил на ищеца. Следователно, дори и чрез процесуалните способи за производството по обезпечение на доказателствата, от което Б. Б. Б., чрез пълномощника си се е възползвал, прави впечатление, че всички приобщени в производството по чл.207 от ГПК експертизи са направени четири месеца след станалото ПТП, а автотехническата експертиза на в.л.Д. Д. е дори с дата ••• год., като през този период от време не е ясно къде се е намирал лекия автомобил на ищеца, бил ли е в движение, има ли други увреди по него и т.н. Липсата на съставен Протокол за ПТП, за който ищецът не е дал съгласието си да бъде съставен, бе дало по-голяма яснота за случилото се и за реалните щети по неговия автомобил. Следователно събраните по делото писмени и гласни доказателства дават основание на съда да приеме, че наведените в исковата молба от ищеца твърдения, че ПТП е станало в резултат на сблъсъка му с диво животно – сърна са изцяло негова теза, която е неподкрепена с каквито и да е релевантни доказателства, които безпорно и несъмнено да убедят съда, че това действително се е случило в резултат със сблъсъка му с диво животно. Факт е, че ищецът е бил сам в лекия си автомобил и не е имало каквито и да е преки очевидци на случилото се на ••• год. Показанията на св.Н. Д. В. съдът не кредитира с доверие, тъй като те са изолирани и не са в унисон с другия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл съдът намира, че не се доказа по категоричен начин, че ПТП, станало на ••• год. е причинено от диво животно – сърна, за което солидарно отговорност следва да понесат ответниците по делото. По делото не се доказа наличието и на непозволено увреждане по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. с предявяването на този осъдителен иск увреденото лице търси по съдебен ред обезщетение за причинените му от непозволеното деяние вреди. Чрез него се реализира деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Особеното е, че по чл.45 от ЗЗД отговорност носят и респективно могат да бъдат ответници само физически лица. Това е така, поради необходимостта да е налице вина у причинителя на вредата, което е субективно преживяване и не може да бъде налице у юридическите лица. Юридичиските лица носят отговорност за непозволено увреждане в хипотезата на чл.50 от ЗЗД – като собственици на вещи, причинили другиму вреди, спрямо увреденото лице. Отговорността по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищцовата страна, така както съдът е разпределил тежестта на доказване с Протоколно определение №449/04.06.2025 год. По смисъла на чл.45 от ЗЗД вредата е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Само по себе си липсата на твърдените като обуславящи и обусловени факти прави невъзможно установяването на причинна връзка между тях. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания, а чл.8, ал.2 от ГПК предвижда, че страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. Според съда в настоящото исково производство не е доказано наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от визирания в чл.50 във връзка с чл.45 на ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране солидарната отговорност на ответниците по делото Териториално Поделение Държавно Горско Стопанство – Л., Териториално поделение Държавно Горско Стопанство-Ловеч към Северозападно държавно предприятие, Министерство на земеделието и храните и третото лице помагач на ответника ЛК“Б.“, в качеството си на лица, стопанисващи дивото животно сърна, увредило собствения лек автомобил на ищеца. Безпорно се доказа, че е налице настъпила вреда по лекия автомобил, собственост на ищеца, но не се доказа, че тя е причинена именно от диво животно – сърна, за което солидарно следва да отговарят посочените в исковата молба ответници и третото лице поммгач на страната на ответника. Не се установи втората предпоставка на непозволеното увреждане, а именно деянието да е противоправно, т.е. да нарушава закона, като в резултат на противоправното деяние да е причинена вреда, която е пряка и непосредствена негова последица и която вече е настъпила. Не се доказа в хода на процеса и наличието на причинна връзка между деянието и вредата. Единствено относно вината законодателят в текста на чл.45, ал.2 от ЗЗД е посочил, че тя се предполага до доказване на противното. Съдът изцяло, за да счете, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се базира на показанията на св.М. Л. и св.Ц. С., двамата служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч, които имат преки и непосредствени впечатления от това, което се е случило на ПТП, станало на ••• год., но техните показания по никакъв начин не подкрепят релевираните в исковата молба доводи на ищеца. Нещо повече от съдържащите се по делото писма на ИАГ към МЗХ (•••од.) се установява, че района, в който се е случило ПТП на ТП III – 401, около км.2+800, се явява граница между ловностопански район на ловна дружина „М.“ и дивечовъден участък „Б.“. Ловностопански район на ловна дружина „М.“ е от състава на ловно сдружение „ЛРД Ловеч“, като дивеча се стопанисва от ловците в дружината. По отношение на ДУ“Б.“ има сключен договор между ТП „ДГС Ловеч“, ТП „ДГС Л.“ и „Ловен комплекс Б.“ЕАД, като дивеча се стопанисва от въпросното ЮЛ. Тоест, предвид наведените в исковата молба, но недоказани в хода на исковия процес твърдения на ищеца, че ПТП е станало в резултат на внезапно изкочило на пътното платно диво животно сърна, то е следвало да предяви исковата си претенция за сумата 2 000 лева/1 022,58 евро, като частично предявен иск от сумата 45 000 лева/23 008,13 евро срещу други ответници, посочени в цитираното по-горе писмо на ИАГ към МЗХ, но не и тези, посочени в настоящото производство, в който смисъл съдът изцяло споделя възраженията на ответниците Северозападно Държавно предприятие, ТП“Държавно Горско стопанство Л.“ и ТП“Държавно Горско стопанство Ловеч“, чрез пълномощника им адв.Ст.Т., че не те са надлежната страна поради липса на пасивна легитимация. В тази връзка основателно е възражението и на ответника Министерство на земеделието и храните за недопустимост на иска, като предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като действително чл.2, ал.1 от ЗЛОП императивно предвижда, че дивечът в Република България е частна държавна собственост с изключение на случаите, определени с този закон. Следващата ал.2 гласи, че дивечът се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип. Съгласно чл.27, ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. В случая очевидно се доказа, че не посочените от ищеца и конституирани в хода на процеса ответници са действителните причинители на вредата на собствената му движима вещ – лек автомобил марка „А.“, •••, с рег.•••, която той е управлявал лично и сам в деня на ПТП, станало на ••• год., поради което исковата му претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена само на това основание, без съда да обсъжда другите възражения на ответниците относно скоростта, с която се е движил управлявания от ищеца лек автомобил по време на ПТП, както и че не съобразил наличието на съществуващия в този участък пътен знак А22 „Възможна е поява на диви животни“. . По акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компесаторни, а не мораторни и се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента на плащане на главното задължение / Решение №1048 от 18.07.2001 год. на ВКС по гр.д.№1022/2000 год., IV г.о./. С оглед разпоредбите на чл.86, ал.1, изр.1 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, но предвид отхвърлянето на главния иск, то неоснователна се явява и акцесорната искова претенция за законна лихва върху сумата 2 000 лева/1 022,58 евро, предявена като частичен иск от 45 000 лева/23 008,13 евро, считано от ••• год. до окончателното й изплащане и като такава тя следва да бъде отхвърлена. По разноските. При този изход на процеса претенцията за разноски на ищцовата страна се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена от съда. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Териториално Поделение Държавно Горско Стопанство – Л., Териториално поделение Държавно Горско Стопанство-Ловеч към Северозападно държавно предприятие сумата в размер на сумата 833,40 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, включваща разноските, направени в настоящото исково производство и тези по Ч.гр.дело №1332/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч. В тежест на ищеца е заплащането и на съдебно-деловодни разноски на ответникът Министерство на земеделието и храните в размер на сумата 102,26 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, изчислено в минимален размер, на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Третото лице помагач на страната на ответника ЛК“Б.“ не е сезирало съда с претенция за разноски, а и доказателства за направени такива по делото не са представени, в който смисъл не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното, съдът