Решение № 710 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1912/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на С. А. Т. от [населено място], [улица], против Решение №1012-26-534-2/10.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково. Жалбоподателката твърди, че решението е издадено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че е противоречие с принципите на добросъвестност и пропорционалност. Сочи, че на 11.08.2025г. била освободена от работа по взаимно съгласие и се регистрирала в Дирекция „Бюро по труда“, след което й било отпуснато обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. В общинската избирателна комисия била назначена от 2023г. по граждански договор, в който не фигурирала информация за социално осигуряване. Не била уведомена от Бюрото по труда, от НОИ, нито от Общината, че по гражданския договор по време на изборен процес щяла да бъде осигурявана и че регистрацията й като безработна следвало да бъде прекратена. Действала добросъвестно и нямала знание, че възниквали основания за задължително осигуряване. Прекратяването на обезщетението било извършено едва след служебна проверка, въпреки че институциите разполагали с данни по-рано.На следващо място, жалбоподателката обосновава твърдения за неспазване от страна на административния орган на чл.5, ал.7, чл.35, чл.36 и чл.59 от АПК, и акцентира на това, че в случая не ставало дума за недобросъвестност от нейна страна, а за непознаване на факт – че възложителят подал осигурителни данни. Иска отмяна на решението и на Разпореждане №261-00-2520-3/01.12.2025г., жалбата срещу което била отхвърлена от директора на ТП на НОИ. В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като поддържа жалбата си и развива тезата си за липса на недобросъвестност. Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли, като навежда доводи за законосъобразност на процесното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, а и се установява от публично достъпната интернет страница на Общинска избирателна комисия – Минерални бани, че от 2023г. до датата на оспорения административен акт жалбоподателката С. А. Т. е член на Общинска избирателна комисия – Минерални бани. На 11.08.2025г. Т. е подала до ТП на НОИ – Хасково заявление вх.№915/2119/11.08.2025г., с което заявила желанието си да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание прекратено правоотношение с „ВиК“ ООД, [населено място], считано от 11.08.2025г. Към заявлението приложила Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №73/08.08.2025г. С Разпореждане №261-00-2520-1 от 11.08.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на Т. е било отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален размер, считано от 11.08.2025г. до 10.12.2025г. – 18.00 лева дневно. Безспорно е също, че на 12.10.2025г. в [населено място], община М* б*, е бил проведен избор за кмет на кметство, като избраният кандидат е бил обявен с Решение №26 от 12.10.2025г. на Общинска избирателна комисия – Минерални бани. Преди издаване на това решение, на 02.09.2025г. ОИК – Минерални бани е заседавала, като е постановила Решения №3, №4 и №5 от същата дата, с които е формирала и утвърдила единна номерация, адрес и обхват на избирателна секция [населено място], община М* б*; определила е числеността на СИК № 261900015, [населено място], общ.Минерални бани, при провеждане на частични местни избори за кмет на кметство [населено място]; определила е специалист за подпомагане работата на ОИК-Минерални бани при произвеждане на частичните избори (решенията са публично достъпни на сайта на ОИК-Минерални бани). С Разпореждане №261-00-2520-2/10.11.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково , е прекратено изплащането на отпуснатото на С. Т. обезщетение за безработица, считано от 02.09.2025г. Разпореждането е съобщено на последната на 14.11.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. С Разпореждане №261-00-2520-3/01.12.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 от КСО, е постановено С. А. Т. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 02.09.2025г. до 30.09.2025г. в размер на 342.00 лв. – главница, и 5.43 лв. лихва – от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Съгласно мотивите на този административен акт, от информационната система на НОИ било видно, че лицето било член на общинска избирателна комисия и участвало в частични избори с активен период, започващ от 02.09.2025г. Т. не уведомила ТП на НОИ за това обстоятелство в регламентирания в чл.54д, ал.3 от КСО срок, поради което получила недължимо парично обезщетение за безработица за периода от 02.09.2025г. до 30.09.2025г. С жалба вх.№1012-26-534 от 04.12.2025г. Т. е оспорила разпореждането по административен ред, пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с процесното Решение №1012-26-534-2 от 10.12.2025г. я е отхвърлил. За издаде акта си с такава разпоредителна част издателят му е приел, че жалбоподателката упражнява трудова дейност на изборна длъжност като член на общинска избирателна комисия и участвала в частични избори с активен период, започващ от 02.09.2025г., като по този начин не спазила разпоредбата на чл.54д, ал.3 от КСО. Непознаването на закона не било оправдание за неспазването му. Издателят на разпореждането правилно бил приел, че жалбоподателката недобросъвестно получила парично обезщетение за безработица за периода от 02.09.2025г. до 30.09.2025г. и че дължи възстановяването на сумите, заедно с лихвата. Недобросъвестността се състояла в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславяла от субективното му убеждение, че нямал право на тях. В случая било видно, че Т. полагала трудова дейност на изборна длъжност, за която подлежала на задължително осигуряване, което обстоятелство й било известно. Налице била недобросъвестност на лицето при получаване на осигурителните плащания и този извод бил обоснован и правилен, с оглед на което обжалваното разпореждане се явявало правилно и законосъобразно постановено, и следвало да бъде потвърдено. Няма данни по преписката кога Решението е било съобщено на адресата му. Жалбата против същото е подадена чрез административния орган до съда на 18.12.2025г. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Независимо от липсата на доказателства за съобщаване на оспореното решение на адресата му, с оглед датата на издаването му – 10.12.2025г. и датата на депозиране на жалбата - 18.12.2025г., следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок. Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган, по смисъла на чл.54ж, ал.3, вр. с чл.114, ал.3 от КСО е издадено и Разпореждане №261-00-2520-3/01.12.2025г. Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, и е подписано от издателя си. Не се установява в хода до издаване на решението да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е съответно на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, въз основа на който е разпоредено възстановяването на процесните суми, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да настъпят предвидените в посочената правна норма последици, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице. Съдът счита, че в случая тези предпоставки са налице. Съгласно чл.54а, ал.1, т.3 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл.54д, ал.1, т.1 от КСО предвижда прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава, а според ал.3 – лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелството по ал.1, т.1 в срок до 7 работни дни. Според чл.4, ал.1, т.8 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. Съгласно чл.77, ал.1 от Изборния кодекс (ИК) общинската избирателна комисия се назначава за срока до назначаването на общинската избирателна комисия за следващите общи избори за общински съветници и за кметове. Нормата на чл.83, ал.3 от ИК предвижда, че членовете на общинската избирателна комисия получават месечно възнаграждение за периода от деня на назначаването им до 7 дни след обявяване на резултатите от изборите. Текстът по чл.83, ал.7 от ИК гласи, че членовете на общинските избирателните комисии за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на общинските избирателни комисии са за сметка на държавния бюджет. Според чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а с според ал.3 от КСО длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Безспорно е в случая, че от 02.09.2025г. до 30.09.2025г. жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като член на ОИК – Минерални бани и по силата на чл.4, ал.1, т.8 от КСО е подлежала на осигуряване, респ. за визирания период тя не е отговаряла на изискванията на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО, поради което е нямала право на парично обезщетение за безработица. В този период тя на практика не е била безработна, а е полагала труд, съответно е получавала и възнаграждение като член на ОИК, като съгласно Решение № 4170-МИ от 27 март 2025г. на Централната избирателна комисия (публично достъпно) това възнаграждение превишава размера на разпореденото за възстановяване недължимо платено обезщетение с Разпореждане №261-00-2520-3/01.12.2025г. Няма данни и доказателства по делото, съответно и не се твърди от жалбоподателката , като член на ОИК – Минерални бани да е декларирала в съответствие с чл.54а, ал.3 от КСО започването на трудова дейност във връзка с произвеждане на частични местни избори за кмет на кметство [населено място]. При това фактическо положение и съобразно относимите за случая правни норми, правило е прието от ответника, че жалбоподателката дължи възстановяване на получената като обезщетение сума за периода от 02.09.2025г. до 30.09.2025г., заедно с лихвата. Доводите на оспорващата за това, че не действала недобросъвестно, не се споделят от съда. Незнанието на закона не оправдава нарушаването му и не следва това обстоятелство да бъде изтъквано за опровергаване на неизгоден за жалбоподателката факт. Този факт, изразяващ се в упражняване на трудова дейност като член на ОИК, за която Т. е подлежала на задължително осигуряване, е бил реализиран от нея в процесния период съвсем съзнателно и това не се отрича. В тази насока неоснователен е доводът на жалбоподателката, че не била уведомена от Бюрото по труда, Общината или НОИ, и в тази връзка, че не е знаела, че ще бъде осигурявана за времето на упражняваната трудова дейност като член на ОИК. Това обстоятелство е законово регламентирано и няма разпоредба, която да вменява на държавни или общински органи, или на други структури, да уведомяват лицата за това, че ще бъдат осигурявани за положения труд като членове на ОИК. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легална дефиниция на понятието „недобросъвестност“ при получаване на обезщетения, но в трайната съдебна практика понятието бива дефинирано като получаване на парични средства въпреки знанието или предположението на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Тези характеристики са присъщи за настоящия случай и няма основание да се приеме обратното. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обезщетението на жалбоподателката за безработица за периода от 02.09.2025г. до 30.09.2025г. е недължимо платено, като е получено недобросъвестно от последната, поради което правилно е разпоредено възстановяване на същото със съответната лихва. По изложените съображения, жалбата срещу Решение №1012-26-534-2/10.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, потвърждаващо Разпореждане №261-00-2520-3/01.12.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, съдът определя в размер на 130.00 лв., съобразно чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, равняващи се на 66.47 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът