Решение № 3130 от 8.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 171, ал. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба от К. Р. Г., с постоянен адрес: с. Подвис, ул. •••, общ. Сунгурларе, обл. Бургас и настоящ адрес: гр. Сливен, ж.к. •••, против Заповед на министъра на отбраната № КВ-662/29.10.2024г., с която на основание чл. 146, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 76, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/, жалбоподателят е освободен от длъжност и взет в разпореждане по специален щат № А-101, както и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 160, ал. 1, т. 1 и ал. 4, чл. 170, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и чл. 76, ал. 1, т. 4 от ППЗОВСРБ договорът му за военна служба е прекратен, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса. В жалбата са изложени доводи, че оспорваната заповед е нищожна, евентуално незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на формата, в противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона и необоснованост. Иска се отмяна на оспорваната заповед. В с. з. оспорващият и процесуалният му представител поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът – министъра на отбраната, чрез упълномощен представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното: Предмет на оспорване в производството е Заповед на министъра на отбраната № КВ-662/29.10.2024г., с която на основание чл. 146, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 76, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/, жалбоподателят е освободен от длъжност и взет в разпореждане по специален щат № А-101, както и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 160, ал. 1, т. 1 и ал. 4, чл. 170, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и чл. 76, ал. 1, т. 4 от ППЗОВСРБ договорът му за военна служба е прекратен, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса считано от 08.06.2025г. От данните по делото, съдържащи се в кадрова справка, се установява, че жалбоподателят е роден на 08.06.1976г. и е на военна служба от 12.09.2005г., като от 01.02.16г. е във военно звание „ефрейтор 2-ри клас“. Установено е също, че договорът за военна служба изтича на датата на достигане на пределната възраст от 49г. -08.06.2025г. Не е спорно, че жалбоподателят не е упражнил правото си на пенсия по КСО, което се доказва и от представената декларация в този смисъл от 01.10.2024г., което определя пределната възраст на 49 години. Жалбоподателят е подал рапорт с вх. № 2-3705/27.09.2024г. във връзка с предстоящото прекратяване на договора му за военна служба, поради навършване на пределна възраст, да му бъде разрешено да ползва правото на квалификационен курс по чл. 226е ЗОВСРБ, което му е разрешено след изразени положителни становища от съответните командири. С докладна записка № 30-01-208/28.10.2025г. от началника на отбраната до министъра на отбраната е отправено предложение за прекратяване на договора за военна служба на жалбоподателя, считано от 08.06.2025г. При тези данни е издадена оспорваната заповед. Във връзка с установяване на факта на нейното връчване на жалбоподателя и въведеното в жалбата оспорване, съдът е изискал от АО да представи доказателства за датата на връчване на оспорената заповед, който е представил копие от оспорената заповед, съдържаща данни за изготвяне, съобщаване и връчване на заповедта, писмен рапорт от жалбоподателя от № 2-3705/27.09.2024г., писмо на командира на сухопътните войски до началника на отбраната № 30-21-448 от 16.10.2024г., рапорт с вх. № 2-4659 на жалбоподателя от 03.12.2024г. и договор за обучение с жалбоподателя от 02.12.2024г. Не се установява от представените доказателства връчването на заповедта на конкретна дата, тъй като саморъчното удостоверяване от страна на жалбоподателя , че е получил 2бр. копия от заповедта не съдържа посочване на дата. Жалбата е подадена до съда на 17.07.2025г., когато по неоспорени обяснения на страната е бил изписан от болнично заведение, където се е лекувал. Представена е епикриза, от която се потвърждава престоят в болница. По допустимостта на оспорването съдът съобрази следното: В жалбата се твърди, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя, ведно със заповед на командира на ВФ 22220 на 08.06.2025г., докато той е в болнични и е пребивавал в болнично заведение видно от приложена мед. документация до 17.07.2025г. Жалбоподателят оспорва правото на АО да извърши надлежно връчване на заповедта, докато е в законен отпуск по болест. Отделно от това оспорва законосъобразността на процедурата по връчване, като се позовава на факта, че заповедта му е връчена, едва когато е навършил пределната възраст. Твърденията са оспорени от процесуалния представител на ответника, който в изпълнение на дадени от съда указания , че негова е тежестта на доказване на факта на връчване, е представил писмени доказателства – копие от оспорената заповед, съдържаща данни за изготвяне, съобщаване и връчване на заповедта, писмен рапорт от жалбоподателя от № 2-3705/27.09.2024г., писмо на командира на сухопътните войски до началника на отбраната № 30-21-448 от 16.10.2024г., рапорт с вх. № 2-4659 на жалбоподателя от 03.12.2024г. и договор за обучение с жалбоподателя от 02.12.2024г. Представените по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност с оглед установяване на спорното обстоятелство, мотивират съда да приеме следното: Правото на обжалване на оспорената заповед възниква от деня на нейното връчване и е обусловено от валидното му упражняване в законоустановения срок съгласно чл. 170, ал. 2 от ЗОВСРБ. Тази разпоредба сочи, че заповедта за освобождаване от военна служба се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване, което изискване не е спазено в настоящия случай. Пропускът на АО да удостовери датата на връчване на оспорената заповед не може да бъде преодолян чрез доказване по косвен път на запознаването на жалбоподателя със съдържанието на заповедта и негови действия, насочени към нейното изпълнение. При отсъствието на преки доказателства за връчване на заповедта на конкретна дата, правото на обжалване не може да бъде отречено, като неупражнено в указания от закона срок. Ето защо съдът приема жалбата за допустима. Разгледана по същество на изложените оплаквания жалбата е неоснователна. По оплакването за нищожност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 161, т. 2 ЗОВСРБ, тъй като на Министърът на отбраната са предоставени правомощия, по силата на изрично законово овластяване, за прекратяване на договора за военна служба на останалите офицери извън висшия команден състав. Според Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във Въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания (обн., ДВ, бр. 20 от 2012 г.; доп., бр. 17 от 2013 г.; изм., бр. 37 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2014 г., бр. 26 от 2016 г.; изм., бр. 53 от 2016 г., бр. 7 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2017 г.; доп., бр. 36 и 101 от 2018 г.; изм., бр. 29 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2019 г.; бр. 59 от 2021 г.; изм., бр. 15 от 2022 г.; доп., бр. 96 от 2022 г.) на Президента на Република България, жалбоподателят не принадлежи към висшия команден състав. Заповедта е издадена и в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ и е обоснована с релевантните факти и обстоятелства – "навършване на пределна възраст от военнослужещи", съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прекратяване на договора за военна служба съгласно чл. 162, т. 2 вр. чл. 160, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, поради което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. По оплакването за незаконосъобразност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 161, т. 2 ЗОВСРБ, а именно Министърът на отбраната, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Разпоредбата предвижда, че договорът за военна служба на останалите офицери извън висшия команден състав се прекратява със заповед на Министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. В същия смисъл е и чл. 146, т. 3 от закона. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ реквизити: 1. длъжностното лице, което я издава; 2. правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба; 3. разпоредителна част, която съдържа а) права и задължения, ред за изпълнение; б) разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет; в) срок за сдаване на длъжността; г) имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба; д) срок и ред за обжалване на заповедта. Издадената заповед е мотивирана, посочено е фактическото и правното основание за прекратяване на договора за военна служба – навършване на пределната възраст за притежаваното военно звание, а именно чл. 162, т. 2 ЗОВСРБ. Поради изложеното съдът приема, че законовото изискване за форма е спазено. Изрично е посочено в заповедта, че договорът за военна служба се прекратява, поради навършване на пределна възраст на военнослужещия, което е достатъчно, за да се приеме, че са изложени фактически основания за нейното издаване. Не е налице порок в оспорената заповед, с оглед факта, че е издадена на 29.10.2024г. От съдържанието й недвусмислено е ясно и е посочено, че същата влиза в сила, считано от деня, когато жалбоподателят навършва 49г., т.е. пределната възраст. Следователно оспорената заповед е и мотивирана. Не се установява при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 76 ППЗОВСРБ. Видно от представената по делото докладна записка № 30-01-208/28.10.2025г. от началника на отбраната до министъра на отбраната, е отправено предложение за прекратяване на договора за военна служба, и е представена кадрова справка, както и декларация, че военнослужещият не е упражнил правото си на пенсия, с оглед правилно определяне на пределната възраст. Изложените в жалбата възражения относно нарушение на правата на жалбоподателя, докато е в болничен, са взети предвид от съда при определяне на допустимостта на жалбата, но те не се отразяват на правната последица от обективно настъпилия главен юридически факт от значение за прекратяване на договора за военна служба, а именно навършване на пределната възраст, която е правилно определена от административния орган. В случая не е налице и твърдяното дискриминационно отношение, доколкото възрастовото ограничение е основано на предварително определени и ясни за жалбоподателя правила, относими към неограничен кръг военнослужещи и в този смисъл не го поставят в неравностойно положение. Нормата е относима единствено към навършването на пределна възраст за военна служба по смисъла на чл. 160, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 4 от ЗОВСРБ в относимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) преди измененията (изм., бр. 100 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.). Въз основа на изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото. В полза на Министерство на отбраната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро, определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Административен съд – Бургас