Решение № 50 от 17.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 615/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е въззивна жалба на „Зърнени храни“ АД, ЕИК 126087771, гр.Хасково против постановеното по т. дело № 49/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд решение, рег. № 67 от 29.07.2025 г., с което „Зърнени храни“ АД, ЕИК 126087771, гр.Хасково, бул. „Съединение“ № 54 е осъдено да заплати на „Алекс М 93“ ЕООД, ЕИК 200486746, гр. Пловдив, ул. „Капитан Бураго“ № 6В следните суми:

• 92 703, 29 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.04. 2024 г. представляваща цената на 228 897 кг. пшеница реколта 2021 г. доставена на ответника от „КММ В 30“ ЕООД на 23. 08. 2021 г. , на 24.08. 2021 г. и на 07.09. 2021 г., вземането, за която е било обект на договор за цесия от 27.11.2024 г. между „КММ В 30“ ЕООД и „Алекс М 93“ ЕООД и - 3 908, 13 лв. разноски по делото.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска, и присъждащо направените от ответната страна разноски.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 12. 04. 2024 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от „Алекс М 93“ ЕООД, ЕИК 200486746, гр. Пловдив искова молба против „Зърнени храни“ АД, ЕИК 126087771, гр.Хасково.

В обстоятелствената част на същата се говори, че „КММ В 30“ ЕООД, ЕИК 123720645, гр.Стара Загора доставило на „Зърнени храни“ АД, гр. Хасково в периода 23.08. 2021 г. - 07.09. 2021 г. на адреса на силозния му склад общо 228 897 кг. /228, 897 тона/ пшеница, реколта 2021 г., както следва съобразно транспортните средства и количествата в тях:

• 23. 08. 2021 г. - 30 260 кг. с камион ••,

• 23. 08. 2021 г. - 30 740 кг. с камион ••,

• 23. 08. 2021 г. - 30 240 кг. с камион ••,

• 23. 08. 2021 г. - 30 980 кг. с камион ••,

• 24. 08. 2021 г. - 29 260 кг. с камион ••,

• 24. 08. 2021 г. - 26 300 кг. с камион ••,

• 24. 08. 2021 г. - 25 600 кг. с камион •• и - 07. 09. 2021 г. - 29 517 кг. с камион ••.

Твърди се, че във връзка с така доставените количества били издадени кантарни бележки за претегляне на стоката и насочването й към конкретен силоз. Доставчикът от своя страна издал на получателя на стоката за полученото от него количество зърно фактура № •• от 06. 12. 2023 г. на обща стойност 92 703, 29 лв., т.е. при единичната цена на тон от 405 лв. За същата е пояснено, че се равнявала на средната цена на тон за пшеница реколта 2021 г. за регион Хасково. Така издадената фактура била изпратена на получателя на стоката, но плащане липсвало.

В последствие „КММ В 30“ ЕООД прехвърлило вземането си породено от описаната сделка на ищеца по настоящето дело „Алекс М 93“ ЕООД.

Цесията и липсата на плащане на дължимата по договора за продажба на пшеница цена на същата обуславяло интереса на цесионера да предяви иск към получателя на пшеницата за заплащане на стойността й. Посочено е, че уведомление от страна на цедента до същия преди завеждане на исковата молба за цесията не било изпращано, но такова се прилагало към ИМ и същото следвало да се счита за извършено с връчването й.

На тази база е отправено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 92 703, 29 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

То е подало отговор, в който излага съображения за недопустимост, респ. неоснователност на исковата претенция.

Доводите за недопустимост се извеждат от становището, че искът бил предявен от ненадлежна страна. Последното се аргументира със съображения за нищожност на договора за цесия легитимиращ ищеца по настоящето дело като носител на вземане към ответника.

По повод на същата първо се споменава, че такава е налице поради това, че дружеството цедент не е носител на вземането прехвърлено със същата. Липсата му се аргументира с довода, че между „КММ В 30“ ЕООД и „Зърнени храни“ АД никога не е сключван договор за доставка на 228 897 кг. пшеница реколта 2021 г. за сочената в исковата молба сума, такива количества пшеница не са получавани от ответника и за същите не са издавани кантарни бележки за претегляне на стоката и насочването й към конкретен силоз. По отношение на фактура № ••/06.12.2023 г. на обща стойност 92 703, 29 лв. е посочено, че била издадена цели две години след твърдените в исковата молба доставки.

Липсата на вземане водела до извод за липса на предмет и основание на договора за цесия и правело същия нищожен с оглед чл. 26 от ЗЗД.

Изложени са и съображения, че цесионерът нямал насрещно вземане към цедента и липсвало съгласие за заплащане на цена по договора, което водело до извод, за нищожност поради привидност

Липсата на постигнато между цедента и ответника съгласие за прехвърляне на собствеността върху посоченото в ИМ количество пшеница срещу задължението за плащане на сумата от 92 703, 29 лв. се сочи и като съображение правещо исковата претенция неоснователна.

В подкрепа на това е казано, че задължението за плащане на цената при сделки от процесния тип възниква с предаване на стоката, а в случая доказателства за предаване на сочените количества пшеница от продавача на купувача липсвали. По този повод се споменава за липса на кантарни бележки, оспорена е доказателсвената сила на представените с исковата молба товарителници и е заявено, че те не съдържат посочените в закона за автомобилните превози реквизити. Споменато е също, че за сочената с исковата молба фактура и удостоверените с нея доставки на количества пшеница липсвали счетоводни записвания, както при ответника така и при продавача -цедент.

Наред с това в отговора е посочено, че страните по продажбата са били в трайни договорни отношения от 2017 г., като „КММ В 30“ ЕООД е доставял на „Зърнени храни“ АД въз основа на сключени договори, различни количества пшеница.

През 2021 г. между тях били сключени 3 договора, по които ответното дружество извършило авансови плащания на цената.

Първият бил от 04.03.2021 г. за доставка на 1 500 тона хлебна пшеница, реколта 2021 г. на цена 280 лв. на тон или на обща стойност 420 000 лв. платима до 10.03.2021 г. На датата на сключването му била издадена фактура № •• за авансово плащане на 300 000 лв., а на 08.03.2021 г. фактура № 1877 за авансово плащане на 120 000 лв.. С платежно нареждане от 04.03.2021 г. ответникът заплатил авансово първата фактура, а с такова от 08.03.2021 г. била платена втората. За обезпечаване задължението си по договора „КММ В 30“ ЕООД издало в полза на ответника запис на заповед за авансово платената сума..

На 30.03.2021 г. бил сключен нов договор. С него било поето задължение за доставка на 700 тона хлебна пшеница, реколта 2021 г. на цена 280 лв. на тон или на обща стойност 196 000 лв., платима изцяло до 31.03.2021 г. На датата на сключване била издадена фактура № 1879 за авансово плащане на 196 000 лв. и с платежно нареждане от същата дата ответникът заплатил сумата. За обезпечение на задължението по договора „КММ В 30“ ЕООД отново издало в полза на ответника запис на заповед за авансово платената сума..

Третият договор бил сключен на 04.06.2021 г. за доставка на 115 тона хлебна пшеница, реколта 2021 г. на цена 305 лв. на тон или на обща стойност 35 075 лв., платима изцяло до 30.06.2021 г. На датата на сключване на договора е издадена фактура № 1890 за авансово плащане по договора на 35 075 лева и с платежно нареждане от същата дата ответникът е заплатил авансово фактурата. . За обезпечение на задължението по договора „КММ В 30“ ЕООД отново издало в полза на ответника запис на заповед за авансово платената сума.

Доставка на пшеница в уговорените в тези договори количества от общо 2 315 тона и срокове не било извършено. Това станало причина „КММ В 30“ ЕООД да върне получената авансово цена по всеки един от договорите равняваща се общо на 651 075 лв., както следва:

• на 06.10.2021 г. е издадено кредитно известие № 2049 за сумата 300 000 лв. с посочено основание „неусвоен аванс пшеница реколта 2021 г., а на 08.10.2021 г. сумата била върната на ответника,

• на 18.10.2021 г. е издадено кредитно известие № 2049 за сумата 351 075 лв. с посочено основание „неусвоен аванс пшеница реколта 2021 г. и на същата дата сумата била върната на ответника.

Сключването на тези три договора за продажба на пшеница реколта 2021 г., авансовите плащания на дължимата по всеки от тях цена и връщане на същата през октомври на 2021 г. поради неизпълнение на задълженията за доставка на количествата е съпоставено с твърденията за доставка от „КММ В 30“ ЕООД на ответника в периода август-септември на 2021 г. на други помалки количества пшеница от същата реколта във връзка с други договор за продажба и липса на плащане на дължимата за тях цена от 92 703, 29 лв. На база тази съпоставка е посочено, че няма логика при наличие към октомври на 2021 г. на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни вземания продавачът да върне в цялост това на ответника в размер на 651 075 лв., без да погаси своето такова, което е в много по- малък размер.

В ДИМ на първо место е изразено становище, че направените възражения свързани с нищожността на договора за цесия са от значение за основателността на исковата претенция и не касаят нейната допустимост.

Изразено е и становище за неоснователност на останалите защитни възражения в отговора на исковата молба.

В подкрепа на същото първо е описан съществуващият според ищеца при ответника ред за приемане на доставяните му количества пшеница в базата му.

Посочено е в тази връзка, че при достигане до складовата база на ответника камионът спирал пред нея. Вземало се определено количество от пшеницата за изследване на количествата протеин, глутен, хектолитър и др. Резултатите се отразявали в бележка разпечатана на принтер и се предавали на ••а. В нея ръчно се изписвали хектолитрите /ХТ/ и числото на падане /ЧП/. С издадената от лаборанта бележка транспортното средства преминавало през кантар на който се изтегля общото тегло на камиона и стоката в него. При тегленето ••ът предавал на служителя на кантара бележката от лабораторията, пътен лист и товарителницата. Той подписвал товарителницата срещу „получател“ и я връщал на ••а. Екземпляр от пътния лист запазвал при себе си. След това транспортното средство се насочвало към някой от силозите и се връщало пред кантара празно и отново се претегляло. На вече дадената от лабораторията бележка се подписвал служителя от кантара, изписва се регистрационния номер на камиона, теглото му с товар / брутното тегло/ и без товар /тара тегло/, процента на бонификация и се получавало теглото на пшеницата /нетно тегло/. Изписвало се и името на ••а на камиона, който също се подписвал. Екземпляр съдържащ информацията посочена по-горе се предавал и на ••а на камиона, който отпътувал. Тук във връзка с израза бонификация е посочено, че хектолитъра е показател за добива на брашно от пшеницата и колкото по-голямо числото му, толкова по-голям е добива на брашно. Числото на падане характеризирало хлебните свойства на пшеницата. Тези показатели били основни при определяне на процента на бонификация, а с него се намалявало теглото на стоката според нейното качество.

На база изложеното е посочено, че представените с исковата молба товарителници били подписани от служители на ответника работещи на кантара като една от тях се казвала Петранка.

В ДИМ е описан и начина на доставяне на процесната пшеница до базата на ответника, както следва:

1. Пшеница с нетно тегло 30 260 кг. получена от ответника на 23.08.2021 г. била доставена с камион рег. № ••. За същата имало съставени товарителница •• и пътен лист № ••. Превозвач бил СД „Глобус-90-Д- Д., Г.“ ЕИК 126053445, с. Крепост, Община Димитровград, а •• В.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

2. Пшеница с нетно тегло 30 740 кг. получена от ответника на 23.08. 2021 г. била доставена с камион рег. № •• и придружаващи документи товарителница № •• и пътен лист № ••. Превозвач бил ЕТ „Д.Д.“ ЕИК 126612151, гр.Хасково, а •• Д.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

3. Пшеница с нетно тегло 30 240 кг. получена от ответника на 23.08. 2021 г. била доставена с камион рег. № •• и придружаващи документи товарителница № •• и пътен лист № ••. Превозвач бил ЕТ „Д.Д.“ ЕИК 126612151, гр.Хасково, а •• Д.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

4. Пшеница с нетно тегло 30 980 кг. получена от ответника на 23.08. 2021 г. била доставена с камион рег. № •• и придружаващи документи товарителница № •• и пътен лист № ••. Превозвач бил ЕТ „Д.Д.“ ЕИК 126612151, гр.Хасково, а •• Д.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

5. Пшеница с нето тегло 29 260 кг. получена от ответника на 24.08.2021 г. била доставена с камион рег.№ •• и придружаващи документи товарителница № •• и пътен лист № ••. Превозвач ЕТ „Д.-Ж.Д.“" ЕИК 833128823. гр. Гълъбово, а •• Ж.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

6. Пшеница с нетно тегло 26 300 кг. получена от ответника на 24.08.2021 г. била доставена с камион рег. № •• , придружаващи документи товарителница 5015103 и пътен лист ••. Превозвач бил СД „ГЛОБУС-90-Д - Д., Г.“, ЕИК 126053445, с. Крепост,а •• В.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

7 . Пшеница с нетно тегло 25 600 г. получена от ответника на 24.08. 2021 г. била доставена с камион рег. № •• и придружаващи документи товарителница № •• и пътен лист № ••. Превозвач бил ЕТ „Д.Д.“ ЕИК 126612151, гр.Хасково, а •• Д.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника,

8. Пшеница с нетно тегло 29 517 кг. получена от ответника на 07. 09. 2021 г. била доставена с камион рег.№ •• и придружаващи документи товарителница № •• и пътен лист № ••. Превозвач ЕТ „Д.-Ж.Д.“" ЕИК 833128823. гр. Гълъбово, а •• Ж.Д.. За същата имало издадена бележка с лабораторен анализ, тегло на камион и стока, номер на камион, име на ••, подписи на •• и служител на ответника.

На база на така изложеното и представените с ИМ и ДИМ доказателства е направено твърдение, че процесното зърно било прието от ответника като за нея били съставени документи удостоверяващи приемането й -

товарителница, подписана от представител на ответника, лабораторни бележки подписани от представител на ответника и пътни листове.

Посочено е също, че така описаните количества не били предмет на представените с отговора на исковата молба договори. Сключването на същите не е оспорено, но е заявено, че отношенията по тях били напълно уредени и не били предмет на този иск.

От ответника е подаден отговор на ДИМ. С него са оспорени направените в ДИМ твърдения и защитни възражения. В тази връзка е споменато, че описаният от ищеца механизъм на приемане на доставянето зърно в базата на ответника не отговаря на действителния. По повод на това е направено описание на същия.

Той започвал с изследване на зърното преди влизане в базата и в зависимост от показателите се вземало решение дали камионът да влезе в базата или да се върне. Резултатите от теста се отразявали в компютърна бележка, която се подписвала от лаборант. При лоши данни бележката се давала на ••а и той се връщал.

При добри или ако има договор за доставка с уговорени проценти за отбив при отклонение от съдържанието глутен, падащо число, хектолитър и отпускане, камионът влизал в складовата база и минавал на кантар за претегляне на общото /бруто/ тегло. След това зърното се разтоварвало и камионът отново отивал на кантар за претеглянето му празен-тегло тара. След същото електронно се разпечатвала кантарна бележка с номер и дата, в която се отрязвали име на доставчик, номер на камион, адрес на доставчика, името на лицето предало стоката/••а/, номер на базата където е разтоварена, вида зърно и количества тегло бруто, тегло тара и тегло нето. Кантарната бележка се подписвала от лицето предало зърнато и лицето, което го е приело. Именно кантарна бележка с така описаните реквизити била единственото доказателствата за получаване на зърното в базата.

След издаване на бележката зърното отново се анализирало от лабораторията и то в цялост на база количеството пшеница за ден от един доставчик. Резултатите се посочвали в анализно свидетелство с номер, дата и подпис на завеждащ лабораторията. В него се изписвали име на доставчика, седалище, изследван артикул, вида на постъпление, качествени показатели, кантарно тегло.

След това се изготвял счетоводен документ, в който се посочвали анализното свидетелство, име и адрес на доставчика, адрес на складовата база, вида на зърното, общото нето количество по анализното свидетелство, единична цена, процента бонификация в зависимост от показателите в свидетелството, бонифицираното тегло и общата сума.

На база този документ зърното се осчетоводявало и плащало на продавача.

Посочено е и че при доставките всеки доставчик задължително подписвал декларация по образец утвърден от изп. директор на БАБХ за произход и съответствие.

При наличие на сключен договор между страните се съставял и приемо - предавателен протокол.

На база изложеното се сочи, че няма как приемането на чистите количества зърно да се удостоверявало по описания от ищеца начин. Споменава се и за липса на кантарни бележки, което изключвало извод за постъпване и приемане на соченото в ИМ количество пшеница реколта 2021 г.

Съдът след извършената размяна на книжа насрочил делото за разглеждан в открито заседание и след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства постановил решението предмет на обжалване.

В него е посочено, че интересът за предявяване на иск от процесния тип се извежда от изложените в обстоятелствената му част твърдения, а това дали те са основателни или не е въпрос по съществото на спора.

Досежно възраженията за нищожност на договора за прехвърляне на процесното вземане е казано, че длъжникът по същото няма интерес и не е легитимиран да оспорва валидността на цесията. Този извод е аргументиран с това, че отговорността му е обусловена от съществуването на прехвърленото вземане на база правопораждащите същото факти, а не от валидността на договора за цесия, която касаела единствено отношенията между цедент и цесионер.

Независимо от това съдът е изразил становище, че за нищожност на цесията поради липса на предмет може да се говори само ако имущественото право е непрехвърлимо по естеството си, с оглед императивни разпоредби на закона или поради наличието на предварителни договорни ограничения, а в случая такива данни липсвали.

С оглед на така изложеното е прието, че на ищеца е прехвърлено вземане на „КММ В 30“ ЕООД в размер на 92 703, 29 лв. представляващо дължимата съгласно сключен между цедента и ответното дружество договор за продажба на 228 897 кг. пшеница реколта 2021 г. цена на същата.

Относно вземането по същия след анализ на всички представени по делото доказателства е достигнато до извод, че описаният в ИМ договор за търговска продажба между цедента и ответното дружество е сключен, посоченото в него количество зърно е доставено на купувача, но той не е платил цената на същото от 405 лв. на тон , респ. сумата от 92 703, 29 лв.

По тази причина дружеството купувач е било осъдено да плати на ищеца в качеството му на цесионер същата ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска.

Недоволно от решението то е подало жалбата станала причина за започване на производството пред ПАС.

В нея на база направените в двата отговора пред ХОС защитни възражения се говори, че решенето е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при явна необоснованост.

Така в жалбата на първо место отново става реч за недопустимост на иска поради това, че ищецът не е носител на претендираното с исковата претенция вземане с оглед нищожността на договора за цесия

Изложени са и доводи по същество на спора за това, че цедентът, респ. цесионерът не са носители на това вземане поради несъществуване на соченият в исковата молба правопораждащ същото факт-договор за покупкопродажба на 228 897 кг. пшеница реколта 2021 г. за сумата от 92 703, 29 лв.

В подкрепа на това се сочи, че съдът избирателно е обсъждал събраните по делото доказателства и е направил изводите си само върху частта от тях установяваща тезата на ищцовата страна. По този повод е споменато, че съдът подхождайки по този начин неправилно е определил действащия при ответника механизъм за приемане на зърно и е игнорирал факта, че съобразно доказателства ангажирани и от двете страни следва извод, че получаването на каквото и да е зърно в базите на ответното дружество се удостоверява с кантарни бележки. Сочи се, че в случая такива липсвали, което изключвало извода за получаване на зърното.

Оспорени са и изводите, че представените пътни листове и товарителници удостоверяват подлучването на зърното, че ответникът в качеството си на купувач не е направил възражения или отказ от стоката и не е оспорил подписите на лицето подписало всяка една от товарителниците като приемчик. Изразено е и несъгласие с това, че съдът е изключил възможността при наличие на задължение на връщане на авансово платената цена по трите договорите за продажба на пшеница от същата реколта от март и юни на 2021 г. продавачът да си удържи от получените суми дължимата му се цена по процесиня договор за продажба.

Посочено е и че ХОС неоснователно е изключил възможността издадената две години след твърдяното доставяне на пшеницата да е фиктивно, като и игнорирането на факта, че липсвали счетоводни записвания в счетоводствата дружествата продавач и купувач.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и акт, който не подписан или не е постановен в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато той е постановен от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато той е абсолютно неразбираем.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на оспорваните пред ПАС актове не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. такава е налице във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на повдигнатия пред съда спор по същество.

По настоящия казус за липса на право на иск в патримониума на ищеца не може да се говори.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с основание чл. 327 от ТЗ. В него се твърди наличие на едно неудовлетворено притезание. Това от своя страна е достатъчно за извод, че интересът от предявяване на иск за защитата му и допускане на принудителното му изпълнение е налице. По тази причина въпросите касаещи евентуалната нищожност на ЮФ /договора за цесия/ станал причина за поява на съответното притезание в патримониума на ищеца е въпрос по същество, а не по допустимост на иска.

Наред с това следва да се спомене, че с обжалваното решение от съда е извършено произнасяне по изложените факти и обстоятелства дали основание на ищеца да твърди появата на вземането в патримониума си, което с изложеното за допустимост на иска налага извод, че то е допустимо.

Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.

С процесната искова молба се претендира изпълнение на сключен между търговци договор за продажба изразяващо се в заплащане на дължимата от купувача цена на доставената му от продавача стока.

Според приложимата на основание чл. 288 от ТЗ разпоредба на чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

В чл. 327, ал.1 от ТЗ законодателят по отношение на търговските продажби е предвидил, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Изложеното сочи, че основателността на процесната искова

претенция е обусловена от ангажирането на доказателства за сключен между страните договор в посочения по- горе смисъл, такива за изискуемостта на задължението за плащане на цената съобразно казаното в цитираната по- горе разпоредба на ТЗ, респ. от липсата на доказателства за извършване на същото.

Особеното по процесния казус е, че ищецът не е лицето продавач по договора, чието изпълнение се иска, а е придобил вземането за цената възоснова на сключен с него договор за цесия.

Така изложеното на първо место води до извод, че основателността на иска е обусловена от това ищецът да е придобил процесното вземане, т.е. от наличието на доказателства за съществуването на договор за прехвърлянето му и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД.

Извод, че то е придобито от цесионера е възможен само ако този договор е породил действие между страните, т.е. нищожността на същия е пречка за достигане до заключение в посочения по - горе смисъл. Тя от своя страна е едно фактическо състояние и наличието й не е обусловено от установяването й по съдебен ред. По тази причина на нея може да се позовава всяко едно трето лице, на което се противопоставят твърдения за породени от нищожния договор права. Такъв на първо место е длъжникът и е логично той да може да навежда защитни възражения от този тип в започналото по инициатива на цесионера производството за събиране на цедираното вземане.

Според чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В чл. 100 от ЗЗД пък е предвидено, че ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

Съпоставката на тези текстове води до логичен извод, че съществуването или не на вземането в патирмониума на цедента е въпрос свързан с изпълнението на договора за цесия и не касае неговата действителност.

Въпрос от този тип е и това, дали при поета уговорка за възмездно прехвърляне е изпълнено задължението за плащане на уговорената сума от цесионера.

В случая с исковата молба е представен договор от 27.02.2024 г. С него „КММ В 30“ ЕООД прехвърля на ищеца по настоящето дело вземането си към „Зърнени храни „ АД, гр. Хасково в размер на 92 703, 29 лв. произтичащо от доставки на общо 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г., за които била издадена обща фактура № •• от 06.12.2023 г., а цесионерът се е задължил да му заплати сумата от 92 000 лв. В чл. 3, ал. 2 от договора е материализирано и постигнато между страните съгласие, че това му задължение ще се погаси не чрез плащане, а чрез прихващане с негово насрещно вземане към цедента.

В случая от страна на ответника длъжник по цедираното вземане се възразява, че подлежащо на прихващане вземане на цесионера липсва. Това обаче, както се посочи не касае действителността на договора за цесия.

В подкрепа на това следва да се спомене, че с него страните са постигнали съгласие за прехвърляне на едно парично вземане срещу поето от цесионера задължение за плащане на възнаграждение т.е. основание на сделката също има. Липсата на подлежащо на прихващане вземане с оглед чл. 103 и сл. от ЗЗД води до извод за непогасяване, т.е. за неизпълнение на задължението за плащането на възнаграждението. То обаче с оглед съдържанието на чл. 26 ЗЗД не е основание за нищожност на една сделка. Същото не е достатъчно и за извод за привидност на цесията по причина, че за него е нужно да има безспорни доказателства за изразена от страните по този договор воля, че не желаят той да породи действие. Такива по делото обаче лисват.

От казаното до тук следва, че основателността на предявения от цесионера иск е обусловена от това дали неговият цедент има вземане към ответника по настоящето дело за 92 703, 29 лв. представляващи цената на доставени му на дати 23 август, 24 август и 07 септември общо 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г. възоснова на сключен между тях договор за покупкопродажба.

Във връзка с получаване отговор на този въпрос следва да се има предвид, че според чл. 8, ал. 1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

При продажбата пък, както се каза и по- горе продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

След съпоставката на така цитираните разпоредби следва извод, че за сключен между „КММ В 30“ ЕООД и ответното дружество договор за продажба следва да се говори при наличие на доказателства за съвпадение на изходящи от представляващите ги лица волеизявления за прехвърляне на собствеността върху 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г. от страна на продавача и такова от купувача за плащане на цената за същата в размер на 92 703, 29 лв., т.е. по 405 лв. на тон.

По делото писмени доказателства установяващи извършване от лицата представляващи дружествата продавач и купувач изявления в този смисъл в момента на доставяне на споменатите количества зърно в базата на ответника купувач или в предходен период с определяне срок на доставка на същото липсват.

Единственият документ, в който се съдържа информация за 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г. , цена от 405 лв. на тон и сумата от 92 703, 29 лв. е издадената две години и 3 месеца след твърдените в ИМ доставки фактура №•• от 06.12.2023 г. В нея за издател на същата е посочен „КММ В 30“ ЕООД, а за получател „Зърнени храни“ АД, гр. Хасково. Същата обаче не съдържа никакви подписи, т.е. не може да се направи извод, че материализира, каквито и да е изявления на органните представители на двете дружества.

Това като цяло не би било пречка за формиране на извод за наличие на договор с посочения по- горе предмет и момент на сключване ако истинността на така материализираните волеизявления бе потвърдена от субектите посочени за техни автори било изрично, било чрез отразяване в счетоводствата на дружествата продавач и купувач по фактурата.

Във връзка с тези счетоводни отразявания по делото е назначена експертиза за извършване проверка в счетоводството на продавача – цедент и на ответника. За изготвяне на същата първият е бил задължен от съда да представи нужната на експерта счетоводна документация. Тя обаче не е представена в цялост, а изборно. В самата експертиза е посочено, че с оглед момента на извършване на твърдяната сделка от счетоводна гледна точка в счетоводството на продавача е следвало да се извършат съответните счетоводни операции касаещи сметки 302, 401, 411 и 701 още през 2021 г., за да се формира извод , че такава сделка е осъществена. Извод за такова отразяване обаче от изпратените документи не можело да се направи

Посочено е обаче, че сред представените документи имало такива удостоверяващи извършването на счетоводни операции през 2023 г., с които ответното дружество било задължено към цедената на основание горната фактура за сумата от 92 703, 29 лв. По този повод е подчертано, че издаването и осчетоводяването на фактурата през 2023 г. в хипотезата, че самата сделка е била извършена през 2021 г. предполагало и извършване на допълнителни действия касаещи корекция на финансовия резултат за 2021 г.. За тях доказателства не били представени. Липсата им пък според експерта е основание да се приеме, че отразяване в счетоводството на процесната сделка не е извършено и през 2023 г.

Тези изводи за ПАС са логични и с оглед на факта, че частичното представяне на счетоводни документи е основание да се направи заключение за липса на редовно водено счетоводство, т.е. за липса на доказателствена сила на същите.

От казаното следва, че цедентът на ищеца не е извършил волеизявление за продажба на ответника през 2021 г. на 228, 897 тона пшеница реколта 2021 г. за сумата от 92 703, 29 лв., както и че не е извършвал действия водещи до извод за потвърждаване на материализирано във фактура № •• от 06.12.2023 г. негово волеизявление.

Тук за пълнота следва да се посочи, че с описването на същата в договора за цесия би могло да се приеме, че лицето твърдящо, че е продавач е потвърдило волеизявлението си. Това потвърждаване обаче, според ПАС при липсата на данни за счетоводно отразяване на сделката е формално и направено единсвено за нуждите на цесията.

Наличието на потвърждаване отстрана на продавача е без значение при условие, че от приетата по делото първоначална и допълнителна експертизи до извод за осчетоводяване на фактурата при ответника-купувач не се достига. Няма и доказателства установяващи изрично потвърждаване на материализираното във фактурата волеизявление от негова страна в периода преди завеждане на делото, нито след това. Това и липсата на други данни даващи основание за извод, че той се е съгласил да придобие собствеността върху пшеница реколта 2021 г. в общ размер от 228, 897 тона , която да му се достави на 23, 24. 08 и 07.09. 2021 г. срещу задължението за плащане на цена от 92 703, 29 лв. е достатъчно да се приеме, че съгласие от страна на ответника за сключване на договор с твърдения в исковата молба предмет липсва.

Липсата му пък с оглед съдържанието на чл. 8 от ЗЗД сочи, че в правния мир не съществува описаната в исковата молба сделка, т.е. в патримониума на „КММ В 30“ ЕООД няма как да възникнало вземане от същата, което да е прехвърлено на ищеца по настоящето дело.

Това е достатъчно за извод, че исковата претенция е неоснователна.

Независимо от това въззивният състав намира за нужно да обсъди и останалите твърдения на ищеца за обосноваване съществуване на вземането и представените в подкрепа на същите доказателства.

Според него съществуването на договора за продажба се извежда от представените 6 броя товарителници, пътни листове към тях и 8 броя лабораторни бележки.

Товарителницата според чл. 50 от ЗАП установява съществуването на договор за автомобилен превоз на товари.

С него превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.

Тя видно от разпоредбите на чл. 51-53 от ЗАП се изготвя от изпращача/ товародател в три еднообразни екземпляра, подписва се от страните по договора за превоз, а в нея следва да се съдържат данни за мястото и датата на съставяне, имената на страните по договора за превоз, точното наименование на товара, брутното му тегло място на приемането му, от страна на превозвача, имената на получателя и т.н.

От разпоредбите на чл. 64 и 65 от ЗАП превозвачът следва да предаде товар на посочения в товарителницата получател ведно с втория екземпляр от товарителницата срещу подпис.

От така изложеното следва логичен извод, че товарителницата като писмен документ има удостоверително действие за условията на договора и характера на отношенията породени от същия между страните му. Посочването от страна на изпращача на получателя на съответния товар е от значение за индивидуализация на задълженията на превозвача, а полагането на подпис от негова страна удостоверява тяхното изпълнение.

В представените по делото товарителници има посочени изпращач, превозвач, получател, вид, наименование и количество на стоката. Има и място за полагане на подпис от страна на получателя. На същото е положен и подпис за удостоверяване получаване на стоката, не са посочено обаче имената на лицето сторило това. От съдържането на товарителницата не може да се предположи и кое е то при условие, че в същата са изписани само фирмата на получателя, но не и кой го представлява. Това от своя страна изключва извода, че така представените документи удостоверяват извършени действия по предаване на стоката от превозвача на получателя на стоката.

Не удостоверяват такова и издадените пътни листове по причина, че това са документи касаещи отношенията между превозвача и органите контролиращи дейността по извършване на обществен превоз на пътници и товари.

Тук би могло да се възрази, че водачите на превозните средства извършили превозите са разпитани по делото и излагат в показанията си данни за изпълнение на задълженият по договора. Те обаче видно от думите им, а и от справка в ТРРЮЛНЦ по партидите на превозвачите са регистрираните като ЕТ физически лица страни по договора за превоз и лицето органен представител на превозвача ЮЛ. По тази причина според ПАС показанията им в тази част не следва да се кредитират с оглед на факта, че имат интерес да изложат данни налагащи извод за изпълнение на задълженията им на превозвачи.

В подкрепа на това заключение следва да се каже, че всеки един от тях в показанията си споменава за претегляне на камиона пълен, разтоварване, претегляне на камиона празен и издаване след това на документ за вида и количеството на разтоварения товар - кантарна бележка предназначена за доставчика-изпращач.

За издаване на такива става реч и в показанията на посочените от ответната страна свидетели, а и в заключението на приета по делото счетоводна експертиза, която е имала за задача да установи процеса на приемане на зърно на база наличната при ответника документация. От показанията и заключението е видно, че кантарни бележки се съставят винаги от ответника и се водят в регистър с хронологични номера. В тях има информация за теглото на камиона с натовареното в него зърното при влизането му в базата, теглото на камиона след разтоварване и разликата между двете стойности, която се равнявала на теглото на полученото зърно. Казано е, че в същата се посочвали и номер на камиона, доставчика на стоката, вид на същата и т.н.

Така изложеното води до извод, че в случая именно кантарната бележка със съответните реквизити е документът удостоверяващ получаването на стоката, респ. изпълнението на договора за превоз.

Такива според експертизата в счетоводството на ответника липсвали. Не се откриват и сред документите, които съда е изискал от цедента-продавач за изготвяне на назначената по делото експертиза, а и не са представени от цесионера ищец.

Не може да се приемат като доказателства удостоверяващи предаването на стоката и представените с ДИМ бележки за лабораторен анализ на зърно по причина, че в тях не се съдържат данни, които да наведат до извод, че върху тях са материализирани изявления от името на ответното дружество и то в качеството му на купувач на това зърно и получател по договора за превоз. До такъв извод не може да се достигне и от показанията на св. Русенова, технолог при ответника. Тя в същите завява, че е виждала бележките, но не и че това е станало към датите, на които се твърди зърното да е доставено. Тя заявява, че не е автор на материализираните в тях изявления и че не знае на кой може да са те. Наред с това споменава, че обичайно издаваните от ответника лабораторни бележки имали входящи номера, а такива нямало.

От направения по- горе анализ следва извод, че описаната по- горе група доказателства не установява получаването от ответното дружество на твърдяното с ИМ количество пшеница. Това пък с оглед разпоредбите на чл. 327 от ТЗ е самостоятелно основание за отхвърляне на иска дори и да се бе установило сключването на договор за продажба на съответното количество зърно.

Всичко казано до тук води до категоричен извод за неоснователност на исковата претенция и прави ненужно обсъждането на това е или налице логика да се върне в цялост през октомври 2021 г. от продавача на купувача сумата от 651 075 лв. при условие, че първият твърди да има към този изискуемо и ликнидто вземане към втория за 92 703, 29 лв.

Не в този смисъл е решението на ХОС, което налага отмяната му, вкл. и в частта за разноските и постановяване на друго отхвърлящо иска и осъждащо ищеца да заплати на ответника направените от него разноски. В актът на ПАС с оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08. 07. 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. сумата предмет на иска и тази за разноски ще се посочи и в евро. Така искът ще се отхвърли за сумата от 47 398, 44 евро, размерът на присъжданите разноски ще е 5 317, 44 евро представляващи равностойност на сумата от 10 400 лв.

На това дружество следва да се заплатят и направените от същото разноски за производството пред ПАС в размер на 5856, 37 евро представляващи равностойност на 11 454, 07 лв.

С оглед на това за ПАС е без значение факта, че формално с описаното на процесната фактура в договора за цесия лицето твърдящо, че е продавач е потвърдило

Водим от това съдът