Решение № 2609 от 20.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 4017 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 65055/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. Г. дължи на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД сумата от 2 000лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със Заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г. и Разходен касов ордер № 305 от 04.01.2023г., ведно със законната лихва от 16.08.2023г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г., по ч.гр.д. № 52729/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, като предявената искова претенция е отхвърлена за сумата от 448 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 15.08.2023г., както и сумата от 1045.18 лв., представляваща такса за отпускане на заема по Заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г., за които суми е налице издадена заповед по чл.410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д. № 52729/2023 г. по описа на СРС, 66 състав. Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Г. е осъден да заплати на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД разноски по делото в общ размер на 271,96 лева. Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена предявената искова претенция за сумата от 448 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 15.08.2023 г., е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че уговореният размер на възнаградителна лихва от 0,1% на ден на месечна база възлиза на 3%, поради което отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 1, предл.1 НДЗК. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че сключенията договор за заема попада под приложното поле на ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 11 ЗПК. Моли съда да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за договорна лихва в размер на 448 лева и да уважи предявения иск за тази сума. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен предявеният иск за главница, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди, че видно от представените от ищеца заложен билет и декларациите към него, ответникът е уведомен и същият е положил подпис за извършена продажба на заложената вещ по посочения договор. Позовава се на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата за дейността на заложните къщи, съгласно която заложната къща не може да придобива собственост върху вещи, оставени в залог. След изтичането на срока за връщане на взетата сума, ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено заложната къща задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този рок съхранява вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този седмодневен срок заложната къща може да продаде заложената вещ, ако цената й е под 5000 лв. и да се удовлетвори от получената цена, но не може да придобива собственост върху тези вещи. В тази връзка твърди, че от момента на продажбата, която е обективирана в декларация към заложния билет, са погасени всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори и ако общият размер е по-голям от получената цена. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението в уважителната част и претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от процесуалнолегитимирани страни, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване, поради което въззивните жалби са допустими. Решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от от 1045.18 лв., представляваща такса за отпускане на заема по Заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното: Софийският районен съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г. и Разходен касов ордер № 305 от 04.01.2023г., сумата от 448 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 15.08.2023г., както и сумата от 1045.18 лв., представляваща такса за отпускане на заема по Заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г., за които суми е налице издадена заповед по чл.410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д. № 52729/2023 г. по описа на СРС, 66 състав. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение по процесния договор за паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещи, обективиран в заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г. и РКО № 305 от 04.01.2023г., неговото съдържание, формата за действителност, датата на сключване, размера на заетите суми, срока за плащане на претендираните главници, както и изискуемост на вземанията. С оглед направеното от ответника оспорване, че заложената вещ е била продадена от заложната къща, в негова тежест е да докаже, че след изтичане на срока за връщане на заетата сума, дадената в залог вещ е продадена и не е налична в търговското помещение на заложната къща. С определението по чл. 140 ГПК е обявено за безспорно обстоятелството, че страните са обвързани от договор за заема, обективиран в заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г. и разходен касов ордер № 305 от 04.01.2023 г., както и че ищецът е предал заетата сума в размер на 2000 лева на ответника. Спорен по делото се явява въпросът дали заложената вещ е била продадена и дали ответникът дължи връщане на заетата сума. По отношение на процесното облигационно отношение са приложими особените правила, регламентирани в Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК). Съгласно чл. 22, ал. 1 от НДЗК ако задължението за връщане на заетата сума не бъде изпълнено в уговорения срок, заложната къща задържа заложената вещ за период 7 работни дни след настъпването на този срок. В рамките на този срок заложната къща съхранява вещта в помещението, в което вещта е била приета в залог, и не може да се разпорежда с нея. Съгласно чл. 23, ал. 1 от НДЗК след изтичането на срока по чл. 22, ал. 1 заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната є цена е под 5000 лв., и да се удовлетвори предпочтително от цената й. Съгласно нормата на чл. 27 НДЗК с осъществяването на продажбата на заложената вещ се погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако общият им размер е поголям от получената цена. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че неговото задължение е погасено, доколкото заложената вещ е продадена от ищеца, като в тази връзка се позовава и на представената от ищеца с исковата молба декларация за уведомяване по бил. № 1122935 от 04.01.2023 г. От последната се установява, че ответникът е потвърдил с подписа си, че е уведомен за извършената продажба на заложените вещи по посочения договор. Същевременно ищецът не е оспорил въведеното от ответника твърдение за изпълнение на дълга, като не са ангажирани и доказателства, установяващи противното. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че спрямо заложената вещ е осъществена търговска продажба. Следователно и с оглед приложението на чл. 27 НДЗК обезпечените с продажбата на заложената вещ задължения се явяват погасени, поради което и ищецът няма право да претендира връщането на заетата сума по реда на чл. 240 и следв. ЗЗД, респ. няма вземане за възнаградителна лихва. С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи сумата от 2000 лева или 1022,58 евро, представляваща главница за предоставен паричен заем със Заложен билет № 1122935 от 04.01.2023 г. и Разходен касов ордер № 305 от 04.01.2023г., като предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 271,96 лева – разноски по делото. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора право на разноски има въззивникът ответник, но такива не следва да се присъждат, доколото не са поискани в хода на производството. С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, съдът