Решение № 1452 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 32/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. – председател на Централна избирателна комисия [населено място], против Решение № 772/16.10.2025г., постановено по НАХД № 2830/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено Наказателно постановление № 3/13.04.2024г., издадено от председателя на ЦИК, с което на И. Д. А., [ЕГН], на осн. чл.480, ал.2 от Изборния кодекс е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.183, ал.2 от ИК и Централната избирателна комисия е осъдена да заплати на И. Д. А., [ЕГН], разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно тълкуване на въпроса за субекта на отговорността, тъй като според закона било без значение кой е физическият издател или разпространител на агитационния материал. За целите на изборното законодателство това винаги е кандидатът, от чието име и в чиято полза е създаден агитационният материал. Счита за неправилен изводът на районния съд за това, че отговорността е следвало да бъде ангажирана по отношение на политическата партия, а не спрямо кандидата, тъй като нормата на чл.480, ал.2 от ИК визира като вид на наказанието само „глоба“, която може да се налага само на ФЛ, не и на ЮЛ. Навежда аргументи, сочещи извършителят на нарушението – ликът на нарушителя, заемащ основна част от плаката; посланието в самия материал, което съдържа призив за гласуване, било обвързано с И. Д.. Наред с това твърди, че нарушението било съставомерно само с факта на разпространението на агитационен материал, който не съдържа надписа „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Според касатора първоинстанционният съд е обсъдил неправилно качеството на снимковия материал и е заменил доказателствения анализ с предположения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. В представени по делото писмени бележки от 04.02.2026г. поддържа жалбата и излага съображения по съществото на спора (л.20-21). Ответникът – И. Д. А., лично и чрез процесуалния си представител адвокат Н., оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Сочи, че решение №140, въз основа, на което е издадено наказателното постановление, на втора страница изрично е записано, че от предоставена информация в сигнала не може да се установи кое лице е извършител на нарушението, нито дали и кога е извършено нарушението. И още един ред - на агитационния материал е изписано името на кандидат за кмет на Община Бургас и общински съветник, както и група съветници, което може да предположи и авторство на агитационния материал. Според него, очевидно наказателните постановления ЦИК ги издава предположително, като предполага кой е автора. Според него, има събрани устни и писмени доказателства от областен координатор на ПП „С.“, който е организирал цялата кампания. Претендира присъждане на сторените по делото, разноски. А. е представил по делото и писмени бележки, в които подробно аргументира позицията си по спора. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е приел за установени следните факти, по които страните не спорят: „На 04.10.2023г. в ОИК [населено място] са постъпили два сигнала от Дирекция ЕКООС при Община Бургас и от „Нелсен Чистота“ ЕООД с данни за неправомерно залепени агитационни материали върху контейнери за битови отпадъци на територията на Община Бургас. При извършена на място проверка от ОИК било констатирано, че върху контейнерите за битови отпадъци действително били разлепени хартиени плакати, съдържащи фотографско изображение на кандидата за кмет и за общински съветник И. Д., подкрепен от партия „С.“, както и част от кандидатите от листата за общински съветници на тази партия. С Решение №140-МИ/04.10.2023г. на Общинската избирателна комисия било прието, че авторство по отношение на нарушението по чл.183, ал.3 на ИК не е установено, но авторство можело да се установи за нарушение на правилото на ал.2 на чл.183 от ИК, за което следва да се състави АУАН. В тази връзка, на 15.10.2023г. председателят на ОИК съставил против Дражев АУАН №1-МИ. Според актосъставителя върху разлепените агитационни материали не било указано, че купуването и продаването на гласове е престъпление, с което Дражев е допуснал нарушение на чл.183, ал.2 от ИК. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени и издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.183, ал.2 от Изборния кодекс, на основание чл.480, ал.2 от ИК, наложил на жалбоподателя административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева“. Съдът е приел, че в случая липсва извършено нарушение от страна на ответника по касация. В мотивите на решението е отбелязано, че дори да се допусне, че представеният от АНО снимков материал е агитационен такъв, напечатаният върху него текст е напълно нечетлив и не е възможна преценка дали върху материалът има информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление. При анализа на нормите на чл.183, ал.1 и ал.2, във вр. чл.480, ал.2 от ИК е приел, че в случая нарушител се явява лицето, което извършва предизборна агитация посредством изготвянето и разпространяването на агитационни материали без същите да съдържат информацията, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“. В случая не било доказано, че именно жалбоподателят е изготвял или разпространявал така посочените агитационни материали или е извършвал други действия по агитация, с които да нарушава разпоредбата на чл.183, ал.2 ИК. Същият не би могъл да бъде субект на нарушение по този текст, тъй като според удостоверението от СГС в регистъра на политическите партии е включена политическа партия „С.“, а и видно от решението на ОИК разпечатаните предизборни материали съдържали фотографско изображение на И. Д., подкрепен от ПП „С.“, както и част от кандидатите от листата за общински съветници на същата партия. В този смисъл, за съда било неясно защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а не на някое от другите лица, изобразени на материалите, или на самата политическа партия. Допълнителен аргумент в тази посока са и показанията на свид. Ковчазлиева, според която материалите са пристигали от офиса на партията в [населено място], а нарушителят И. Д. не е имал отношение по поставянето на същите. С тези доводи първоинстанционният съд е отменил НП като незаконосъобразно. Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията в тази насока, изложени в обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.183, ал.2 от ИК. Неоснователно е възражението на касатора за това, че за целите на чл.183, ал.2 от ИК субект на отговорност винаги е кандидатът, от чието име или в чиято полза е създаден агитационният материал. Тази теза не намира опора в закона. Текстът на посочената за нарушена разпоредба на чл.183, ал.2 от ИК гласи, че „всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание“. Същевременно нормата на чл.480, ал.2 от ИК предвижда санкция за всеки, който извършва предизборна агитация в нарушение на чл.183, ал.2 от ИК, а по см. на §1,т.17 от ДР на ИК, предизборната агитация е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Според чл.181, ал.1 от ИК, гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода на изразяване и на предизборна агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги. Т.е. право на предизборна агитация имат не само кандидатите, партиите и коалициите, но и гражданите, които симпатизират или не на някой от участниците в изборния процес. При това положение, за да бъде прието извършено нарушение по чл.480, ал.2 от ИК следва да е категорично доказано, кое е лицето извършило предизборната агитация. Извод за този факт не може да бъде направен само от съдържанието и изображението на агитационните материали, както е сторено в случая. В случая липсват безспорни доказателства, които да предпоставят извод, че именно жалбоподателят е възложил, изготвил или разпространил процесните агитационни материали. От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка се установява, че агитационните материали са пристигали в Бургас от офиса на партията в [населено място], като именно Ковчазлиева е била отговорното лице, което е вървяло заедно с доброволците по лепенето на материалите. Според нейните показания в процесния период е имало злоупотреби, изразяващи се в късане на плакатите със стикера с текст „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Същата е категорична, че изработката на материалите е била организирана от централния офис на партия „С.“ и Дражев е нямал отношение към поставянето им. Тези показания съществено разколебават тезата на касатора за доказаност по отношение на субекта на нарушението и на субективния елемент от състава на същото. Задължението за преценка на съответствието на агитационните материали с изискванията на закона е за този който ги поставя, евентуално за този, който разпорежда поставянето им. В случая, както бе посочено няма доказателства, че именно И. Д. е разпоредил поставянето на агитационните материали. Според настоящия състав, не може да се приеме, че посоченият в НП нарушител следва да понесе наложеното административно наказание, само поради обстоятелството, че създаденият и разлепен агитационен материал е в негова полза. Да се приеме обратното означава, че отговорността по чл.183, ал.2 от ИК е обективна (безвиновна) и в такъв случай всеки гражданин може да разпространява агитационни материали в полза на кандидат или партия, без тяхно знание и съгласие, и това автоматично да води до ангажиране на тяхната отговорност. Напротив, авторството на нарушението подлежи на доказване и самото обстоятелство, че материалът съдържа ликът и призивът на даден кандидат не е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност. Още повече, че според данните по делото кандидатурата на Дражев е била подкрепена от политическа партия „С.“, като същевременно предизборните материали съдържали фотографско изображение и на други лица – кандидати от листата за общински съветници на същата партия. Наличието на повече от едно лице върху агитационния материал и обвързването им с една и съща политическа партия прави напълно възможно материалът да е създаден, възложен или разпространен от самата партия, от инициативния комитет, от друг кандидат или от трето лице. При това положение административнонаказващият орган е следвало да установи по безспорен начин кой именно е извършителят на нарушението, а не да извежда отговорността единствено от обстоятелството, че сред изобразените лица е и ответникът по касация. Горните обстоятелства изключват възможността автоматично да се приеме, че именно Дражев е възложител, издател или разпространител на материала, което води до извод за недоказаност на авторството. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: ответникът по касация претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Извършването на такива обаче не е доказано, с оглед на което и не следва да бъдат присъждани. Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,