Решение № 3376 от 3.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4048/2026 г.

наказателно дело № 20261110204048 по описа за 2026 година ,за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ЕАД (с предишно наименование „•••), ЕИК •••, представлявано от изпълнителния директор Дарио Йевтич, срещу наказателно постановление (НП) №009002/09.02.2026г., издадено от И. О. А. - главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите (КЗП), оправомощен със Заповед №7748 от 08.10.2025 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 20 9 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на търговското дружество е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1300,00 (хиляда и триста) евро (с равностойност от 2542,40 лева) за неизпълнено правно задължение по чл. 64, т. 1, 2 и 3 от ЗЗП. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, неправилност и противоречие с материалния закон на издадения санкционен акт. Развиват се съображения в посока несъответствието на направените в процесното наказателно постановление констатации и реалната фактическа обстановка. Въвеждат се твърдения, че на касата на търговския обект са били коректно поставени табели с условията на текущите промоции в магазина, както и специален карнет, съдържащ информация за всички ценови категории на артикулите, първоначална и намалена цена. Оспорва се изводът на административнонаказващия орган относно липсата на персонализиран характер на предоставеното чрез карти „Спортен бонус“ намаление. В тази връзка се посочва, че указаната програма за лоялни клиенти не е достъпна за всички посетители на магазина, а от нея могат да се възползват единствено пълнолетни лица, на които, след предоставени от тяхна страна лични данни, е направена персонална регистрация и които са изразили съгласие с условията за участие в програмата. Въз основа на изложените по-горе твърдения за позициониране на информационни табели/карнети, отразяващи първоначалната и намалената цена на артикулите в магазина, са ангажирани аргументи за липса на съставомерност на вмененото за извършено нарушение. Сочи се, че използването на информационни табели/карнети за оповестяване на цените в рамките на промоции и акции по намаления, които се отличават със сравнително кратка продължителност и обхващат голям брой артикули, е често срещана търговска практика. Навеждат се доводи в посока некоректното отчитане на продължителността на промоцията (10 дни) като отегчаващо отговорността обстоятелство. Оспорва се наложената имуществена санкция, като са ангажирани съображения за несъразмерност на същата спрямо тежестта на твърдяното нарушение. В тази насока се изтъква, че при определяне на административното наказание не са взети предвид смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които ранният етап на констатиране на нарушението /на третия ден от обявената промоция/, поставените на няколко места в обекта информационни табели, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици. Предвид изложеното се моли за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. Н., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление. В условията на евентуалност търси изменение на същото чрез редуциране на размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум. Претендира и разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – гл. юрк. М. М.. Последната пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява неизпълнение на задължението по чл. 64 от ЗЗП. Сочи, че процесното намаление не е обявено в съответствие с предвидения в закона начин. Изразява становище за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че информацията, поставена на общи табели, е била достатъчна. Поставя акцент върху изискването на закона цената да е ясна за потребителя още преди вземане на решението за покупка, а не след това. Твърди, че вмененото нарушение е формално, като същото е довършено със самото неспазване на начина на обявяване на намалението, без да е необходимо да се доказва реално настъпило заблуждение. Счита, че така наложената имуществена санкция е правилно определена предвид обстоятелството, че намалението обхваща всички стоки за определен период, което повишава степента на обществена опасност на нарушението. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: „•••“ ЕАД (с предишно наименование „•••“ ЕАД), с ЕИК •••, е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в Търговския регистър. Основният предмет на дейност на дружеството включва вътрешно и външнотърговска дейност на едро и дребно с хранителни и промишлени стоки, вътрешен и международен туризъм (след лиценз), хотелиерска дейност, откриване и управление на заведения за хранене, комисионна, консигнационна и консултантска дейност, маркетинг, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, превоз на пътници и товари в страната и чужбина с всички видове транспорт - лекотоварен, товарен, железопътен, морски и въздушен (след издаване на лиценз), логистична и спедиционна дейност, сделки с интелектуална собственост; търговско представителство и посредничество, както и всякаква друга търговска дейност и услуги, незабранени със закон, включително и тези, попадащи под специален законоустановен режим изискващ предварително разрешение (след получаването му). За нуждите на търговската си дейност юридическото лице стопанисвало физически магазин „BUZZ“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, МОЛ Сердика. На •••. И. И. К., изпълняваща длъжността „главен инспектор“ в София - КЗП, съвместно с „главен инспектор“ Б. Д., извършили проверка в търговския обект на въззивника по повод кампания „Черен петък“ и по-конкретно обявяване на намаление на цените на предлагани за продажби стоки. В хода на контролната дейност административните органи установили, че на стъклената витрина на магазина била прикрепена обява за кампания под надслов „Черен петък“, съдържаща данни за периода на кампанията (от 14.11.2025 г. до 24.11.2025 г.), процента намаление (“-20 %“ от стойността на всички стоки) и програмата, чрез която потребителят би могъл да се възползва от указаното намаление (програма за лоялни клиенти „Спортен бонус“). Отделно от това, на касовата зона в магазина проверяващите установили наличието на информационна табела /под формата на папка/, в която били описани различните промоции в обекта, посочени като „проценти“ намаление, с уточнението на стоките, за които важат. Докато преглеждали отбелязването на цените върху артикулите, проверяващите забелязали, че част от стоките, предлагани в магазина, били обозначени с червени стикери и знак „%“. За тях бил обявен по-дълъг период на намаление в рамките на кампанията - от 14.11.2025 г. до 13.12.2025 г. Други стоки били с двойно изписани цени, съответно в лева и в евро. За тях обаче липсвало обозначаване на новата продажна цена, формирана след отчитане на намалението. По повод изискана от контролните органи информация във връзка с естеството на обявената на витрината програма за лоялни клиенти „Спортен бонус“, присъстващият на място управител на обекта – свид. •••, разяснил условията за издаване на картите за лоялни клиенти, предоставящи на потребителите възможност да се ползват от отстъпка в цената от „20%“ на всички стоки в магазина. Като задължителни условия за издаването на карта по лоялна програма „Спортен бонус“ той споменал пълнолетие на клиента, извършена персонална регистрация след предоставяне на лични данни от негова страна и изразено от него съгласие с условията за участие в програмата. Уточнил още, че информация за крайната продажна цена на дадена стока, с намалението от „20 %“, потребителят получавал на касата, при маркиране на съответния закупен артикул. Към този момент именно на клиента можело да бъде издадена и картата „Спортен бонус“, чрез която да ползва предвиденото с нея намаление от „ - 20%“ от стойността на закупената стока. Резултатите от проверката на обекта били обективирани в констативен протокол № К- 2791259, изготвен на 17.11.2025 г. Специалистите към КЗП изготвили и снимков материал на разположените в магазина информационни табели, относими към предмета на контролната дейност. Доколкото проверяващите приели, че са нарушени изискванията на Закона за защита на потребителите по отношение на обявяването на намаленията на цените на продаваните артикули, в документа било указано изрично управителят на търговеца или упълномощено от него лице да се явят в офиса на КЗП на 25.11.2025 г., в 14:00 часа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Констативният протокол бил предявен за запознаване на управителя на магазина, който го подписал и получил препис от него. На 25.11.2025г., в сградата на КЗП не се отзовал пълномощник на въззивника. В негово отсъствие и в присъствието на Б. Д. като свидетел, И. К. съставила АУАН срещу „•••“ ЕАД (с настоящо наименование „•••“ЕАД) за неизпълнение на установеното с чл. 64, т. т.1 - 3 от ЗЗП правно задължение. Препис от акта бил връчен на представляващия дружеството на 27.11.2025г., който подписал акта, без да впише възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили такива в писмена форма. Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №009002/09.02.2026г. от И. О. А. - главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, оправомощен със Заповед № 7748 от 08.10.2025 г. на Председателя на КЗП. С него при дословно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на „•••“ ЕАД, на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1300,00 (хиляда и триста) евро за неизпълнено правно задължение по чл. 64, т. 1, 2 и 3 от ЗЗП. Препис от същото бил връчен на въззивника на 12.02.2026г., видно от приложено копие от обратна разписка. Жалбата срещу него била изпратена чрез наказващия орган на 26.02.2026г., видно от щемпела за входяща поща. Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните пред съда свидетели И. И. К., Б. Д., частично показанията, изхождащи от ••• и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: известия за доставяне, пълномощни за процесуално представителство, Заповед №7817/17.10.2025г., издадена от временно изпълняващ длъжността Председател на КЗП, Заповед №7748/08.10.2025г., издадена от временно изпълняващ длъжността Председател на КЗП, констативен протокол № К-2791259/•••., общи условия на програма за лоялност на „•••, информация за промоциите в търговския обект на „•••, справка за актуално състояние на въззивника, извлечение от „Вайбър“- кореспонденция, водена между адв. Н. и свид. Д. Л., извлечение от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партида на „•••“ ЕООД, извлечения от счетоводна програма ведно с представени копия на фактури за стоки с артикулни номера 402569-01, JE 7538, IH5067-034, HQ 2593-603, JQ 8297, AR 3566-002, JV 7570, HV 8698-634, HV 0959-010, IH 4060-610, писмен отговор на КЗП, изх. № Б031281/01.06.2026г., писмо, изх.№ 2791259/09.02.2026г. и известие за връчване на НП. Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля К., като подробни, задълбочени и вътрешно непротиворечиви. В тях са изложени непосредствените възприятия на експерта относно периода и мястото на проверката, етапите на провеждане на същата и направените в хода й констатации. Депозираните от свидетеля гласни доказателствени средства разкриват в нужната степен хронологията на събитията, като се отличават с логическа подреденост и вътрешна балансираност по отношение изясняване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства. Служителката на КЗП предоставя ценна информация относно констатирания в хода на упражнената контролна дейност пропуск в дейността на проверявания търговец, реда за установяването му и съставянето на АУАН за него. Наред със съобщеното относно установената липса на обозначаване на новите продажни цени върху етикетите на стоките, след отчитане на отбелязаното намаление, К. пояснява и защо с колегата й са възприели констатирания пропуск като нарушение на нормативно установеното правило на чл.64 от ЗЗП. Показанията на сочения свидетел се явяват ценен източник на сведения и относно липсата на допълнителна информационна табела/карнет в касова зона, отразяваща условията на текущите намаления и промоции, в частност тази, заснета върху представените от жалбоподателя снимки – извлечения от „Вайбър“ – кореспонденция. Така споделеното съдът намира за съответстващо на обективната действителност, доколкото то е поставено в синхрон с твърденията на втория участник в проверката- свид. Д., а не се разколебава и от констативния протокол и приложените към него фотоизображения. Настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие и показанията на свидетеля Д. (свидетел при установяване на нарушението). Тя е възприела пряко и непосредствено установеното от своята колежка. Изложеното от нея, подобно на съобщеното от свид. К., се откроява с висока степен на изчерпателност, подробност и хронологична подреденост досежно ключови за делото обстоятелства - мястото и периода на проверката, извършените в хода на същата действия и направените констатации. Показанията на сочения свидетел се явяват ценен доказателствен източник и за изисканата и получена от проверяващите в магазина на въззивника информация относно момента, в който потребителите е било предвидено да узнаят крайната продажна цена на стоките. В тях се съдържат сведения и относно липсата на информационна табела с визуализирани цени на различните категории артикули преди и след обявеното намаление от „ – 20%“, дадени изцяло в унисон с разказа на свид. К. и съставените от нея документи. Не разколебават приетата от съда фактология и показанията на свид. Л.. По отношение на процесните дата, място и повод за проверката изложеното от него следва да се кредитира с доверие, доколкото среща подкрепа в други, приети от съда за обективни находки по делото. Показанията на управителя на търговския обект се разглеждат като достоверен източник на информация и по отношение на дадените разяснения относно естеството на програмата за лоялни клиенти „Спортен бонус“ и принципно заложените изисквания, на които следва да отговарят потребителите, за да станат членове на програмата. Потвърждава се от другите и приобщени гласни и писмени доказателствени източници и заявеното от Л. наличие на карнет /тип книга/, разположен в касовата зона, съдържащ частична информация относно текущите промоции и намаления. Настояването му, че сред останалите е била подредена и нарочна страница от карнета, съдържаща ясно посочени цени на различните категории артикули преди и след обявеното намаление, обаче съдът възприема като защитна теза, непротивопоставима на показанията на проверяващите, които съдът не намира основания да приема като предубедени. Изводът се налага дори при съпоставяне на представените от жалбоподателя фотоизображения - извлечения от кореспонденция, с отпечатани метаданни за дата и час. Видно от тях е, че те са изготвени в 16:43 часа на 17.11.2025 г. Изрично свидетелите К. и Д. уточняват обаче, че проверката са започнали около 13:00 часа и са я приключили в кратък период. Дори свид. Л. си припомня като час на приключване на контролната дейност 15:00 часа – момент, предхождащ с близо деветдесет минути обозначения върху снимковия материал. Анализът на изброената доказателствена съвкупност насочва към извод, че таблицата с цени и отстъпки, заснета върху представените с жалбата снимки, поставена като допълнителен указател наред с карнета, за който единствено се споменава от контролните органи, не е присъствала към момента на извършената проверка. Настоящият първостепенен съд намира за необходимо да уточни, че дори и хипотетично да бъде прието, че представените от жалбоподателя фотоси отразяват действително заварено фактическо положение към момента на проверката, то визуализираната върху тях табела - ценоразпис, отново не изпълнява изискванията на закона. Предоставената с нея информация не дава достатъчно указания за ценообразуването засягащо отделните артикули или групи от тях, което да позволява извод, дали програмата „Черен петък“ се отнася до всички изложени за продажба стоки, включително онези, за които са предвидени други отстъпки, или само за отделни категории от тях. Съставът на първата инстанция се доверява и на приобщените писмени и веществени доказателства, изброени по-горе, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените гласни такива и се намират с тях в хармонично единство. Констативният протокол, изготвения и приложен към него снимков материал, представените справки за търговеца и приложената относима за извършените в процесния период продажби счетоводна документация дават представа не само за формата на предложената на потребителите към 17.11.2025 г. информация за цените и промоциите в търговския обект, но и разкрива данни относно конкретно извършени в интригуващия проверката срок продажби на стоки от магазина, респ. условията, при които те са реализирани. Фактите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган се установяват от представените по делото заповеди на Председателя на КЗП. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. За правилното извършване на тази дейност ръководнорешаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Спазени са императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което е съобразен минимално изискуемият стандарт за законосъобразност досежно тяхното съдържание, обема на отразените в тях обстоятелства и тяхната формулировка. Административнонаказващият орган е описал с нужната конкретика всички факти и обстоятелства, релевантни за състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество. С оглед особеностите на дължимото поведение, изрично е ангажиран като момент за довършване на деянието, дата, която в случая предвид механизма на изпълнителното деяние съвпада с тази на извършената проверка на дейността на търговеца. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност на „•••“ЕАД (с предходно наименование „•••) е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.64, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП, като на основание чл. 209 ЗЗП му е наложена "имуществена санкция" в размер на 1300,00 /хиляда и триста/ евро (с левова равностойност от 2542,58 лева). Правилото на чл.64, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП предвижда задължение за търговеца да осигури информация за потребителя под формата на съобщение за намаление на цените, чийто формат да бъде изпълнен в три възможни алтернативи: чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана; чрез думите „нова цена“ и „предишна цена“, последвани от съответните суми, или чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана. Смисълът на така зададените изисквания следва да се търси в необходимостта от създаване на гаранции за обезпечаване на важни данни за стоките, които да са достъпни за потребителите още преди да вземат решение да сключат договор за продажба. По делото се установява категорично, че жалбоподателят е търговец по смисъла на чл. 1, ал.1, т.1 от Търговския закон. Събраните доказателствени материали не отричат наличието на търговски обект, стопанисван от въззивника, чието предназначението е било да обслужва именно нуждите на търговската дейност на „•••”ЕАД (с предишно наименование „•••), доколкото това юридическо лице, видно от представените по делото документи, е доставчик и страна в бъдещите отношения, които възникват в магазина. Формираната по делото доказателствена съвкупност от свидетелски показания, писмени доказателства и снимков материал убеждава, че въззивникът не е съобразил в своята дейност изискването за начина, по който следва да бъде оповестено намалението на цените на артикулите, които се предлагат във физическия му обект и неговия обхват. Както бе споделено и при разбора на събраните по административната преписка материали, установява се категорично, че е липсвало обозначение на старата и новата цени (преди и след калкулиране на намалението) върху стоките, включени в текущата кампания „Черен петък“ съобразно някоя от алтернативите на чл.64 от ЗЗП. В магазина са били налични информационни табели, оповестяваща обща промоция „Black Friday – 20%“, валидна за всички артикули в магазина (намалени и ненамалени) посредством членски карти „Спортен бонус“. Паралелно обаче е била активна и продажбата на стоки, в режим на намаление, индивидуализирани с червени стикери и знак „%“, за които обявеният период на кампанията за намаление е бил различен (от 14.11.2025г. до 13.12.2025г.). При тази фактология правилен е изводът на наказващия орган, че е съществувала вероятност потребителят да се заблуди по отношение обхвата на текущата промоция, доколкото не става ясно дали намалението, ползвано с карта за лоялни клиенти „Спортен бонус“ („-20%“) е валидно и спрямо указаните стоки с червени стикери и знак „%“. Отсъства предварителна яснота и по отношение на цената, върху която ще следва да се отчете въведеното с лоялната програма „Спортен бонус“ намаление (дали предвидената отстъпка от „-20%“ следва да се изчисли от първоначалната, редовна цена на съответния спортен артикул или от вече намалената веднъж такава). В този смисъл, приложеният от търговеца начин за съобщаване на предлаганото намаление не отговаря на стандарта, позволяващ на клиентите да се ориентират и да направят информиран избор. Този съдебен състав не възприема като основателно ангажираното от жалбоподателя възражение, свързано с персонализирания характер на предоставеното чрез картите „Спортен бонус“ намаление. Точка 2.3 от Насоките относно тълкуването и прилагането на член 6а от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (за краткост Директивата) предвижда изискванията на чл. 6а от Директивата относно начина на обявяване на намалението на цените да се прилагат за онези намаления на цените, които, макар и да са представени като персонализирани, в действителност се обявяват на потребителите като цяло. Към тази хипотеза може да бъде отнесен и конкретният случай. Видно от представените по делото Общи условия на програмата „Спортен бонус“, организирана от търговеца, критериите, на които следва да отговаря клиентът, за да стане част от посочената лоялна програма и съответно да ползва обявената отстъпка от „-20%“ само привидно създават впечатление за вложен персонален характер на процесното намаление. Предявените в общите условия изисквания към клиента - да е пълнолетен, да е преминал през процедура по персонална регистрация и лично да е изразил съгласие с условията за участие в програмата, не са от естество да обуславят специфика или частен случай на провежданото намаление на цените, доколкото същите са твърде абстрактни и не предвиждат някаква диференциация по отношение на потребителския поток. Още повече когато личната регистрация и изразяването на съгласие с условията могат да бъдат извършени в момента на покупката в търговския обект, което обуславя общата достъпност до процесното намаление на всеки потенциален потребител (извън целевата група остава единствено непълнолетният такъв). В следващ план, неприемливо е твърдението на жалбоподателя за ясно разписана и изложена в специален карнет на касата информация относно ценовите категории на артикулите, ведно с тяхната първоначална и намалена цена. Наличието на такива данни към момента на проверката бе отречено категорично от свидетелите К. и Д., което бе потвърдено косвено от отразените от тях констатации в съставения протокол, срещу които не е било възразено, а така също и от несъответствието между свидетелските показания на свид. Л. относно времето на извършената проверка и визуализирания час върху представените от жалбоподателя снимки. Следва да се спомене повторно и разбирането на този състав, че дори и хипотетично да се възприеме тезата, че визуализираната върху представения снимков материал информационна табела реално е съществувала към момента на проверката, то съдържанието й отново не би съответствало на стандарта за съобщаване на информацията за намалението, установен в разпоредбата на чл. 64 от ЗЗП. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че за стоките, предлагани в обекта, включително за тези, обозначени с червени стикери и знак „%„ крайната продажна цена (с намаление) се е съобщавала едва на касата, след маркиране на артикулите и инициирано от съответния потребител издаване на карта „Спортен бонус“. Подобен подход по своето същество представлява практика, замаскираща неизпълнение, от която търговецът е следвало да се въздържа. Липсвало е и обозначаване на продажната, намалена с „-20%“, цена върху етикетите на спортните стоки. Законосъобразно за нарушението на чл. 64, т. т. 1-3 от ЗЗП административнонаказателната отговорност от търговското дружество е потърсена по реда на чл. 209 от ЗЗП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. В процесния случай въпросът за вината за извършеното нарушение се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на дружеството е обективна и касае неизпълнение на задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. Предвидената от законодателя санкция за юридически лица в разпоредбата на чл.209 от Закона за защита на потребителите е относително определена в границата от 500,00 (с равностойност в евро от 255,65 евро) до 5000,00 лева (с равностойност в евро от 2556,46 евро). В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в размер, надвишаващ предвидения минимум, а именно 1300,00 /хиляда и триста/ евро (с левова равностойност от 2542,58 лева). Съдебният състав счита, че индивидуализирана в този размер санкцията се явява несправедлива, доколкото изложените аргументи за причините, поради които тя се определя в завишен размер спрямо минималния предвиден в закона, не са свързани с конкретно установеното неправомерно проявление на търговеца в неговата дейност. Описано е, че дружеството е предприело поведението в продължителен период от време от десет дни, в рамките на които е било предвидено да трае промоционалната оферта. Констатация на противоправно поведение обаче е извършена единствено за времето на физическата проверка и в предхождащите я два дни от началото на обявената промоция „Черен петък“. Не са представени доказателства, че така твърдяното нарушение е продължило и след този момент. Други аргументи не са изтъкнати, като не е изложен и анализ на тежестта на нарушението, още повече при изричното уточнение, че се касае за първа простъпка, включително не е обсъдено и имущественото състояние на санкционираното лице. Така констатираната липса съдът не би могъл да запълни с изградени въз основа на доказателствата едва на този етап от производството мотиви. В тази насока е налице нарушение на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, които норми императивно повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено наказание. С оглед обстоятелството, че по делото не са събрани данни за предходни нарушения от същия вид от страна на „•••”ЕАД (с предходно наименование „•••), санкционирани с придобили юридически стабилитет актове, респ. липсват и такива за настъпили значими вредни последици, като съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/, съгласно която: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”, съдът намира, че санкцията за извършеното нарушение следва да бъде отмерена в минималния, предвиден от закона размер, а именно в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро (с левова равностойност от 500,00 лева). Порок във волята на административнонаказващия орган не се установява с оглед отказа му да третира случая като маловажен. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Поведението на дружеството във връзка с предлагането на намаления без яснота дали същите обхващат целия стоков асортимент и как се прилагат спрямо цените, на които са продавани артикулите до момента, е ограничило правната сфера на потребителите, като по- слабата икономически страна във възникващите договорни отношения от вида. Обстоятелството, че не са събрани нарочни данни за ощетени в резултат на развиваната от въззивника дейност потребители, не е аргумент за маловажност, доколкото имуществени вреди не са поставени като съставомерни признаци от състава на нарушението. Липсата на реално настъпили, макар и несъставомерни вреди е съобразена при налагане минимума на санкциите. Не без значение се явява и обстоятелството, че неоповестяването на намалението по изискуемия от закона начин е засегнало целия асортимент от стоки, предлагани в магазина, засяга неограничен брой потребители и отразява цялостна търговска кампания, макар и преустановена три дни след нейното начало. С тези аргументи настоящата съдебна инстанция приема, че нарушението разкрива типичната за съответния вид противоправни деяния степен на обществена опасност, като констатирането му за първи път в дейността на дружеството следва да се възприеме единствено като основание за прилагане на държавна принуда в обем, съответстващ на минимума на санкцията в текста на чл.209 от ЗЗП. С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството. В производството пред настоящата съдебна инстанция процесуалните представители на жалбоподателя и въззиваемата страна своевременно са направили искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен посредством изменение на санкционния акт относно размера на наложената имуществена санкция, при което се е достигнало до намаляването му до минималния такъв, който краен резултат се явява частично положителен за въззивника. Аргумент в тази насока се явява обстоятелството, че въпросът за индивидуализацията на административните наказания е винаги обвързан от правилното приложение на материалния закон, дължимо от наказващия орган. Пороци, допуснати в тази правнорегламентирана дейност могат да бъдат отстранени единствено посредством иницииране на правен спор пред местно компетентния съд. Последното обуславя като последица и понасяне на част от тежестта на съдебните разноски от страната, която с поведението си е довела до възникването на нуждата от инстанционен контрол на издадения правораздавателен акт и тяхното разпределение съобразно степента на уважаване на предявената претенция. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препраща по въпроса за определяне на разноските към реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Доколкото в неговите текстове не се предвижда процедура в случай на изменение на обжалвания акт, то се разкрива непълнота, поради която приложение ще намери правният регламент, уреден в чл.144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на Гражданскопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.78 от същия нормативен акт, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на делото, се налага извод, че подадената жалба е била частично основателна, поради което и на въззивника се дължат разноски, съобразно уважената част от оспорването (в този смисъл и Определение №2618/24.03.2023 г. по дело №1849/2023 г. по описа на АССГ, II к.с. и други). В кориците на делото са подредени доказателства за упълномощаване на представлявалия жалбоподателя адвокат – пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Изрично в клаузите на последния е вписана и уговорка за предоставяне на доверителя на правна помощ срещу заплащане на сумата от 400,00 лева, която е получена от довереника при сключването му. Представен е и списък с разноски за сумата от 400,00 лева. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар, само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Този подход следва да намери приложение и в случаите, в които съдът е длъжен да разпредели разноските между страните при частично уважение на иска. В случая по делото, още с комплектуването на жалбата с административната преписка и изпращането й в съда, въззиваемата страна е отправила възражение за прекомерност на поисканите от адв. Н. разноски, материализирано в писмения отговор по жалбата, съпровождащ материалите към нея. Поради това са налице кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на преценка, дали размерът на адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. При отсъждане на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. В него е предоставено задължително за националните съдилища на страните от Европейския съюз тълкуване на разпоредбите на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, с придаден задължителен характер с национална правна уредба, която противоречи на цитираните правила от ДФЕС. СЕС продължава в разсъжденията си, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, не допуска съдът да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДФЕС. СЕС споделя в съображенията си, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на решението на СЕС по преюдициалното запитване налага този съд да извърши преценка, доколко разпоредбите на вътрешното законодателство, касаещи определянето на възнагражденията за адвокатска работа са съответни на правото на ЕС. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА установява: „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия…“. Алгоритъм за преценка, доколко са спазени тези изисквания и дали предоставената услуга съответства на критериите, заложени в чл.36, ал.3 от ЗА, се дава понастоящем от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (съобразно §21, ал.2 от ПЗР на ЗАдв). С измененото наказателно постановление жалбоподателят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1300,00 евро (с левова равностойност от 2542,58 лева). Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.: "Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение" В текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 от подзаконовия нормативен акт е указано: "За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:... при интерес от 1000 до 10000 лева - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000,00 лева". Безспорно, приемането на Наредбата с решение на Висш адвокатски съвет е предхождано от надлежно проучване и дава израз на волята да се постигне съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните легитимни цели - да се постигне адекватно заплащане на положения висококвалифициран труд. Именно затова и съобразно мотивите на решението на СЕС по дело №С-438/22 г., разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и в случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за възнагражденията за адвокатска работа могат да служат като ориентир при определяне на възнаграждения, въпреки че те не са обвързващи за съда, с оглед общите правила за конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по предоставената правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд приема, че претендираният размер на адвокатския хонорар от 360,00 евро е адекватен и пропорционален на действително оказаната услуга. Той дори е уговорен върху размер малко над минималния такъв, предвиден от Наредба №1/2004 г., а окончателният му размер е формиран и след прибавяне на данък добавена стойност. От друга страна, професионалният ангажимент се е изразил в запознаване с материалите по делото, изготвянето на жалбата, допълнения към нея с нови съображения, активно участие в две съдебни заседание и доказателствени искания. Не без значение са и особеностите на правния спор, предполагащ задълбочено запознаване с регулиращата съответните обществени отношения вътрешнонормативна и наднационална правна рамка. Извършването на тази дейност е предполагало ангажирането на по- сериозен като обем времеви ресурс, въпреки че фактическата и правна сложност на съдебната процедура не се отличава съществено от обичайната с оглед предмета на производството. Приносът на процесуалния представител на жалбоподателя за изменителното решение не следва да бъде омаловажаван, въпреки че той не е изключителен или преимуществен. Тази съвкупност от фактори, съпоставена с претендирания размер на разноските, оправдава фиксирането им върху стойност от 360,00 евро. По този начин ще се постигне еквивалентност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес, действителната правна и фактическа сложност на правния спор и реалния обем от извършена работа от изготвилия жалбата адвокат. Поради това и за настоящата съдебна инстанция разглежданият адвокатски хонорар съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) "справедлив и обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия". Спрямо него следва да бъде изчислена полагаща се на жалбоподателя част от разноските съобразно изхода на производството и изменението на наказателното постановление. С оглед изхода на въззивното производство възникват основания за присъждане на разноски и в полза на въззиваемата страна, които обаче следва да бъдат съобразени с факта на частично уважение на иницииращия съдебното производство документ и изменението на правораздавателния акт. По делото пред СРС е приложено пълномощно, по силата на което е възникнала представителната власт за юрисконсулта, участвал в производството и изготвил писменото възражение срещу жалбата, с което, наред с аргументите по фактите и приложимия закон, е формулирал искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е предявено своевременно. Представени са и доказателства за упълномощаването на юрисконсулта, представлявал интересите на Комисия за защита на потребителите (КЗП). Правилата за определяне и възлагане на разноски в производствата, инициирани по жалби срещу актове по чл.58д от ЗАНН са въведени в нормите на чл.63д, ал.1 - 5 от ЗАНН. В конкретния случай следва да намерят приложение разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Съгласно първата сред тях, „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда ако те са били защитавани от юрисконсут или друг служител с юридическо образование.“ Според чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 130,00 до 190,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус е обичайна и не се отличава съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е приключило без съществени процедурни усложнения, като за подготовката за участие по делото от страна на наказващия орган не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на съществен времеви и технически ресурс. С тези аргументи съдът намира за справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 150,00 лева. Именно спрямо него следва да бъде изчислена полагаща се на въззиваемата страна част от разноските съобразно изхода на производството и изменението на електронния фиш. С оглед горните съображения и при следване на алгоритъма за разпределение на разноски, който се свързва с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от оспорването, като същите бъдат определени върху сумата от 70,80 евро (седемдесет евро и осемдесет евроцента) (с левова равностойност от 137,89 лева), а дължимите от въззивника „•••“ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на институцията, към която се числи наказващият орган, следва да бъдат изчислени на 61,61 евро (шестдесет и едно евро и шестдесет и един евроцента) (с левова равностойност от 120,50 лева). С така отмерените стойности именно ще се постигне еквивалентност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес, действителната правна и фактическа сложност на процеса и реалния обем от извършена работа от процесуалните представители на страните. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4, чл. 63д, ал. 4 и чл.63д от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав