Решение № 1146 от 29.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2130/2024 г.

Образувано е по жалба на С. Ю. М. от [населено място], [жк] бл.404 ет.1 ап.231 против Експертно решение 91140 от зас.72 от 12.07.2024г., издадено от специализиран състав на НЕЛК по Нервни, очни болести и ССЗ, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 93316/07.12.2023г. и е определен нова оценка на ТНР. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и назоконосъобразно; изразява несъгласие с определия му процент на инвалидност. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Ответната страна НЕЛК – София не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Заинтересованите страни втори състав на ТЕЛК при МБАЛ“ Света Анна“ Варна, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ-Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Варна не изразяват становище по жалбата. С ЕР на ТЕЛК № 93316/07.12.2023г. е определена оценка на работоспособността от 62.00%. С Експертно решение 91140 от зас.72 от 12.07.2024г., издадено от специализиран състав на НЕЛК по Нервни, очни болести и ССЗ, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 93316/07.12.2023г. и е определен нова оценка на ТНР от 44.00%. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се медицинското експертно досие на С. Ю. М.. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възпрето от съда като обективно и компетентно дадено се установява, следното: Пациентът страда от множество тежки хронични заболявания-сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност, мозъчно-съдова болест.Според методиката на изчисляване на трайно намалената работоспособност, изчислена по указанията на Наредба 1 за медицинсктата експертиза, последно издание в сила от 21.06.2024г. като отправна точка се взима в предвид заболяването с най-висок процент намалена работоспособност – захарен диабет с множество усложнения- 60%. Към тези проценти се прибавят 20% от сбора на останалите заболявания – 190х20%=38% или като общ сбор е 98% трайно намалената работоспособност.Поради факта, че заболяванията са хронични с фази на обостряне, не може да се касае за излекуване, а за стабилизиране на състоянието.Заболяванията са в тежка степен с етапи на стабилизиране. Категорично не може да се подобри състоянието на пациента, както от преди заболяванията. При адекватно лечение и редовен медикаментозин прием се наблюдава подобрение на състоянието, но въпреки това се има в предвид прояви на възобновени симптоми на всички съвкупни заболявания. При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличие на правен интерес от съдебно оспорване. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следното: Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от НМЕ орган и при спазване на установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Решението е взето от специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ, съобразно изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Независимо от горното, съдът намира, че оспореното експертно решение на НЕЛК се явява необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са следните: Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Въпросите свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващия се процент трайно намалена степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти включени в състава на ТЕЛК/НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва определения с обжалваното решение процент на трайно намалена работоспособност. Не е спорно, че ЕР на НЕЛК е постановено единствено по документи, съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Изхождайки от заключението на приетата по делото СМЕ съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. от чл.35 от АПК, така и в нарушение на специалното изискване по чл.62 от НМЕ, вр. чл. 39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно специалната норма на чл. 62 от НМЕ, Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Съответно, в чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че ТЕЛК могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. Съгласно чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Изрично са посочени в т. от "а" до "в" случаите, когато допълнителни прегледи, изследвания и консултации са необходими. Това е свързано с резултати от изследвания и консултации, които са неналични или не са актуални, или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието, както и когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации и с указания за извършване на контролни медицински изследвания.По аргумент от посочената нормативна регламентация следва извода, че необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания се преценява във всеки конкретен случай от административния орган, като съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила, ако в резултат на пропуска са останали неизяснени съществени обстоятелства. "Временната неработоспособност" по смисъла на чл.6 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, респективно пар.1 т.34 от ДР на ЗЗ е състояние на здравето на осигуреното лице, при което последното не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина и т. н. В процесния случай спорен между страните е само въпросът какво е здравословното състояние на жалбоподателя и какъв трябва да бъде процента на намалена работоспособност. Доколкото този въпрос е от медицинско естество, то съдът изцяло кредитира приетата по делото съдебномедицинска експертиза като компетентно и обективно изготвени от вещо лице – специалисти. Видно от заключението на вещото лице, изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация процента на намалена работоспособност следва да бъде 98%. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на издаденото от Специализиран състав на НЕЛК по Нервни, Очни болести и ССЗ ЕР № 91140 от зас.№ 72/ 12.07.2024г., с което е отменено Експертно решение на ТЕЛК № 93316/07.12.2023г. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяна по чл.146 т.4 от АПК. Експертното решение на НЕЛК следва да бъде отменено, като поради това, че е налице специфика в експертните решения на НЕЛК, които освен административни актове, в случая съдържат в себе си и експертиза на временната неработоспособност /в този смисъл решение № 15076/05.12.2018г. на ВАС по адм. дело № 6286/2018г., VІ отд. /, то съдът следва да върне преписката на административния орган, при условията на чл.173 ал.2 от АПК, за произнасяне по същество в съответствие с разпоредбите на НМЕ и при съобразяване на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза. С оглед изхода на спора ответникът НЕЛК – София следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 300 евро /триста/ по сметката на Административен съд – Варна за държавни такси, която е заплатена за възнаграждение на вещото лице. Предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. В приложения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026г. е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, като в представения списък на разноските се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600лв./ 306.78 евро/. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 5.11 евро. – внесена държавна такса. Предвид изложените съображения, съдът