Решение № 58 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4190/2025 г.

Районен съд - Варна19.01.2026reporting judge Стояна Илиева

Ruling

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505936408, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с който на „ СТРОЙКОМЕРС-ТТ“ ЕООД, ЕИК 125530930, представлявано от Т.Р. на основание чл. 187а, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 (две хиляди и петстотин) лева (1278,23 евро) за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да заплати на „ СТРОЙКОМЕРС-ТТ“ ЕООД, ЕИК 125530930, представлявано от Т.Р. сумата от 720 лв. (368,13 евро),представляваща адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Варна, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Grounds

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба от „ СТРОЙКОМЕРС-ТТ“ ЕООД, ЕИК 125530930, представлявано от Т.Р., чрез адв.А. Н., АК Търговище против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505936408, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). В депозираната жалба се иска отмяна на ел. фиш, като незаконосъобразен. Твърди се, че автомобила е имал валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измереното и поради това има частично платена тол такса.Навеждат се доводи, че чл.189ж ал.1 от ЗДвП,към датата на издаване на фиша – 21.11.2022 г. предвижда издаване на електронен фиш единствено за нарушения на чл.179 ал.3 от ЗДвП, не и за нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което издадения електронен фиш е незаконосъобразен.Твърди се,че в електронния фиш не било дадено подробно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението, не бил индивидуализиран тол сегментът, в който ППС е навлязло, без да е била заплатена цялата дължима пътна такса.Твърди се, че словесното описание на нарушението не отговаря на посочената за нарушена правна норма.На последно място се сочи, че съгласно чл.2 пар.7 от Регламент за изпълнение ЕС 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейска услуга за електронна услуга за електронно пътно таксуване,електронни интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередовността преди предприемането на принудителни мерки. В проведеното открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не се представлява.Депозирана е молба от адв.А. Н., АК Търговище, в която се навеждат допълните доводи за отмяна на ел.фиш;приложени са доказателства за разноски. Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно призована, не се представлява.Депозирана е молба от юрк. К.К.,в която моли атакуваният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Районен съд Варна, като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: От фактическа страна: На 21.11.2022 г., в 10:19 часа, ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ 16-520, регистрационен номер •••, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 62000 се движел в община Аксаково,по път А-2 км 418+126, с посока намаляващ километър.Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10082, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418+126. Нарушението било заснето с устройство с № 20911, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и регистрирано под № ЕЕ49С788АЕ5007D2E053021F160D6C80. Превозното средство било собственост на „ СТРОЙКОМЕРС-ТТ“ ЕООД, ЕИК 125530930, представлявано от Т.Р.. При тази фактология срещу „ СТРОЙКОМЕРС-ТТ“ ЕООД, ЕИК 125530930 бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с 8505936408. С него на въззивника за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. №•••, справка-извлечение от АИС - КАТ за собственост на МПС, известие за доставяне, пълномощно за процесуално представителство, Протокол № 28765/21 г. от заседание на УС на АПИ, информация от Интелигентни трафик системи АД, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, заповед №РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на АПИ, прочетени и приобщени по реда на чл. 283, ал. 1 от НПК. От правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. ЕФ е съставен при спазване на формалните изисквания предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция "Пътна инфраструктура", която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса. От приложеното към делото становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“Национално тол управление, АПИ се установява, че нарушението е установено в участък в рамките на тол сегмент с идентификатор 1222911049, поради което и за него е била дължима ТОЛ - такса.Установено е било, че декларираната категория е помалка от заснетата, тъй като в тол декларацията е за ППС с технически допустима максимална маса над 12 т с три оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси. Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДП, съгласно която собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Т.е. към датата на извършване на процесното нарушение -21.11.2022 г. законодателят не е предвидил възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДП. Съдът намира, и че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. касателно задълженията на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана П. такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Сочената разпоредба, макар да се прилага пряко от държавите-членки на ЕС от 19.10.2021 г., е съобразена в изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), където към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи /от седма до девета/, в сила от 01.01.2024 г. Съгласно ал. 7 от цитираната разпоредба, "В случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. " Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. В този смисъл, нормите на закона, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и в частност разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени с пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право; те му противоречат. Отделно от това, прави се диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата П. такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. от 2 ЗП. Така незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента, а обстоятелството, че изменението на чл. 10б от ЗП е в сила на 01.01.2024 г., не променя този факт. Не е бил приложена пряко разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., затова не може да бъде извършена преценка за това, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. С оглед гореизложеното съдът счита, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен и като такъв следва да бъде отменен. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в този дял въпроси, че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на правния спор претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. От представените писмени доказателства – пълномощно и фактура се установява, че жалбоподателят е заплатил парична сума в размер на 720 лв. за процесуално представителство. Няма направено възражение за прекомерност, поради което искането за разноски следва да бъде уважено изцяло. С оглед чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото, в сила от 01.01.2026 г., съдът намира, че в диспозитива на решението си следва да посочи размерът на глобата и присъденото адвокатско възнаграждение в евро. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Районен съд Варна,

Cited provisions

35