Решение № 4259 от 22.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10864/2025 г.

№ 20251100110864 по описа за 2025 година

иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 от ГПК:

Ищецът - „Дженерали Застраховане“ АД, в исковата си молба и уточнение

на същата от 20.10.2025г., твърди, че ответникът – М. А. Г., осъществявала дейност като частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с рег. № 862 в КЧСИ, като към датата на депозиране на иска вече не била с такова качество.

Дружеството било длъжник по изпълнително дело № 20178620400064, образувано при ответника - бившия ЧСИ. Взискател по делото бил И.Д.Ч., въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 04.07.2017г. по в.гр.д. № 3576/2013г. по описа на САС по подлежащо на изпълнение въззивно съдебно решение. По силата на посоченото въззивно решение дружеството било осъдено да заплати сумата от 50 000 лева, като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родител в настъпило ПТП на 01.10.2005г.

Изпълнителният лист бил издаден за сумата от 50 000 лева, без лихви и разноски, както било постановено в диспозитива на решения на СГС от 30.04.2013г. и от 19.06.2013г. по гр.д. № 10876/2010г. по описа на СГС, I отд., 10 с-в, потвърдени с Решение № 1298/08.06.2017г. на САС, 4 с-в, по в.гр.д. № 3576/2013г.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20178620400064 (конкретно получена на 21.07.2017г.), своевременно и в срока за доброволно изпълнение, ищецът предприел действия по доброволно уреждане на дълга, както следва:

На 02.08.2017г., с две преводни нареждания, доброволно превели по банковата сметка на ЧСИ, следните суми:

• 50 268 лева, включващи главница от 50 000 лева и исканите авансови такси по ТТРЗЧСИ от 268 лева; и - 3 864 лева - пропорционална такса с ДДС по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 05.02.2018г., бившата „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (понастоящем преобразувана чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД), като трето задължено лице по получено запорно съобщение, изпратено му от ответника като ЧСИ, превела от негова банкова сметка:

• 3 894,40 лева, съставляващи 3 730 лева - адвокатско възнаграждение за представителство на взискателя по изпълнителното дело и 164,40 лева - разноски за прекратяване на изпълнителното дело.

Ищецът счита, че със сторените през 2017г. и 2018г. плащания, взискателят по изпълнителното дело е бил удовлетворен изцяло.

На 30.09.2022г. банката била уведомена по електронната поща от третото задължено лице - „УниКредит Булбанк“ АД, че в изпълнение на запорно съобщение от ЧСИ М. Г., по изп.д. № 20178620400064, с взискател И.Д.Ч., бил наложен запор по чл. 507а, ал. 1 от ГПК върху нейни вземания от сметка в банката до размера на 41 515,68 лева.

С ново запорно съобщение по чл. 507а, ал. 1 от ГПК по същото изпълнително дело, ЧСИ задължил третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД да преведе и сумата от 26 831,80 лева, като на 20.04.2023г. банката превела исканата сума.

За последните две плащания по изп.д. № 20178620400064, направени на 14.11.2022г. и 20.04.2023г. ответникът не бил връчвал никакви документи по чл. 428 от ГПК (покана за доброволно изпълнение с изпълнителен лист).

С оглед изложеното, дружеството моли да се осъди ответникът да му заплати:

• сумата от 34 945,51 €, претендирани главници, ведно със законната лихва; и - сумата от 12 344,62 €, общи мораторни лихви за периода от 14.11.2022г. до 29.09.2025г.

Претендира и разноски.

Ответникът - М. А. Г., оспорва иска:

• претенцията била недопустима, а и неоснователна – оспорва се и размера на исканите суми;

• не било посочено правно основание; ответницата била с прекратени пълномощия, поради което не можело да се претендира от нея;

• прави възражение за давност;

• излага и други доводи.

Третото лице-помагач на ищеца - „Лев Инс“ АД, възприема позицията на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

Повечето от фактите по делото са безспорни или поне следва да се считат за такива.

В полза на г-н Ч. е издаден изпълнителен лист на 04.06.2017г. по гр.д. № 3576/2013г. по описа на САС за сумата от 50 000 лева. Няма присъдена мораторна или законна лихва (л. 2 от изп.д.). Длъжник е ответното дружество.

Била е претендирана по-голяма сума – 1 000 000 лева, но искът е отхвърлен за горницата – Решение от 30.04.2013г. по гр.д. № 10867/2010г. на СГС (л. 7 и л. 10). Относно законната лихва е взето допълнително становище в Решение от 19.06.2013г. по същото гр.д. Първоинстанцииното решение, именно в тази си част е потвърдено с Определения от 23.10.2017г. на САС по в.гр.д. № 356/13г. и такива на ВКС - № 29.06.2018г. по к.т.д. 273/2018г. и № 376 от 02.07.2018г. по ч.т.д. № 272/2018г.

В мотивите на първоинстанционото решение е описана цесия от 28.09.2010г. в полза на „Халачев Трейд Тръст“ ООД, както и уведомление на съда за това от 26.12.2021г. от страна на ЧСИ Г. (л. 9). Мотивация относно тези обстоятелства има и в актовете на САС, като там изрично се споменава М.Д. (л. 16); л. 19-20-гръб.

Правата на ответника като ЧСИ са прекратени през 2023г.

Искът е предявен на 29.09.2025г. (видно от печата на съда, а и от документа, установяващ пощенската услуга – л. 1а и л. 2).

В писмените бележки (л. 88-9 от отговора и стр. 3) се сочи, че първоначално била събрана главницата, предмет на изпълнителния лист, но впоследствие ЧСИ установило, че е допуснало грешка, тъй като лихва се дължала, считано от датата на депозиране на иска до датата на доброволното плащане – 03.08.2017г. Подобно е обяснението и относно втората сума (л.л. 93, 95, 115, 131 от изп.д., л. 4 от писмените бележки), а именно:

В последствие ан по-късен етап през 2022 г. е констатирано, че не е начислена лихва за забава върх вземането (дори и тук не се сочи, че това е сторено по искане на взискателя). Констатирано е съм.че съм пропуснала да начисля лихва върху сумата от 50 хиляди лева, което е сторено от мен със запорно съобщение до Уникредит Булбанк от 21.06.22 г.Сумата представляваща лихва за забава е начислена от датата на забавата,т.е. исковата молба със завеждането й до датата на плащането през 2017, а не до момента на налагане на запора и с изх.№ 000133/21.06.2022 г.изготвяне на запорното съощение, вписано в служебния архив в изходящия дневник на ЧСИ рег 862.Със запорното съ общение е наложен запор върху банкови сметки на ищеца в Уникредит Булбанк АД за сумата от 34975.48 лв., а не такажакто се твърди в исковата молба аз сумата от 41515,68 лв.В запорното е вписано изрично,че сумата представлява лихва по чл.86 ал. 1 от ЗЗД върху главницата по изпълнителния лист, въз основа на който е и обраувано изпълнителното дело.

Със запорноп съобщение изх.№ 00033/02.02.2022г. поради пропуск да бъде наложен запор върху цялата дължима лихва е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в Уникредит Булбанк АД за сумата от 24777,80 лв.за периода 03.08.2017г.до 21.06.2022 г.датата ан предходния запор. Мотивите на запора са допусната фактическа грешка относно периода на начислената лихва и и общия размер на сумата по запора, като същият се счита от 22.06.2022г.вместо 03.07.2017г.

Следователно при един неблагоприятен изход на процеса съдът щ следва да уважи иск за сумата от 34975,48 лв.като отхвърли искът като неоснователен и недоказан до исковата претенция от 41515,68 лв. Тъй като искането на взискателя е удовлетворено частично за сумата от 50 хил лева, то запорът за останалите суми по изпълнителното дело е резултат от задължението на ЧСИ напълно дад удовлетвори вземането.

Действията по двата запора от 21 юни2022 изх. № на запорно съобщение № 00133 и април 2023г. са

мотивирани в изпълнение на европейското и вътрешно законодателство.Изпълнитлният титул е изпълнителният лист, въз основа на който е образувано и изпълнителното дело. Начислената лихва е такавоа по чл.86 ал.1 от ЗЗД . акцесорна претенция за забава и се следва екс леге-по силата на закона и не преддставлява обичайната законна лихва, опади окето отсъкства в изпълнителния лист,но е дължима поради осъдителноот решение.

Запазен е оригиналният правопис. Всичко изложено се възприема от решаващия орган като признания за неизгодни за страната обстоятелства (чл. 175 от ГПК - Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) ; също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).

Правнорелевантната фактология, съобразно документацията, находяща се в изпълнителното дело е следната:

• по молба на г-н Ч. (въпреки цесията) е поискана да се образува изпълнително дело за сумата от 50 000 лева (л. 1). Не се споменава за каквито и да са лихви. Кредиторът се представлява от „Law company Dobrev § Halachev“ и адв. Д. С., въпреки договора за цесия, която не е представен по делото/изпълнителното дело;

• на гърба на изпълнителния лист има отбелязване за сумата от 50 000 лева (л. 2);

• до застрахователя и изпратена покана за доброволно изпълнение на 13.07.2027г. Сумите включват 50 000 лева, адвокатски хонорар от 4 900 лева; и 268 лева + 3 864 лева – такси (л. 6); всичко е било заплатено в рамките на срока за доброволно изпълнение – арг. от Решение от 27.02.2018г. на СГС по гр.д. № 1644/18г., с което адвокатският хонорар е редуциран до 200 лева (л. 31 от делото).

• от страна на взискателя, представляван от адв. Д(а.) С. и „Law company Dobrev § Halachev“, като последното не е вписано като адвокатско дружество/адвокатско сдружение в никой от публичните регистри, водени от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), на 18.09.2017г. е поискано сумата от 15 000 лева да бъде преведена по сметка на "БУЛУКРАЙН-ММ" ООД, дружество, чийто управител е г-н М.Д. (л. 30); само дружество е свързано с г-н Д. (Определение № 4411/03.10.2024г. по ч.гр.д. № 2877/2024 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Д.М. и Определение № 2264/07.05.2025г. по ч.гр.д. №1432/2025 на ВКС, ГК, IV г.о.) – л. 30 и л. 42 (относно първото име на адв. С.); 35 % от събраната сума е прието от ЧСИ на 20.04.2023г. за такса поради устно възлагане, предхождащо дейността на г-жа Г. като изпълнител (л. 164, / подобно странно съобщение е приложени и по делото /л.л. 98, 103, 104/ относно цесия в полза на „Dynasty D§H“ LLC от 21.12.2022г. и от 16.01.2023г.);

• последното изявление от взискателя, чрез адв. С. е от 11.01.2018г. (л. 42-3) и има отношение към оспорения адвокатски хонорар;

• на 21.06.2022г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение във връзка с молба на взискателя за сумата от 34 975,48 лева, адвокатски хонорар от 3 500 лева, както и сумата от 3 040,20 лева – такса (л. 50); такава молба по делото всъщност няма;

• на 04.10.2022г. е депозирано възражение (л. 51);

• следващото запорно съобщение е от 02.02.2023г. за сумата от 24 777,80 лева - лихва за периода от 03.08.2027г. до 21.06.2022г. (л. 135);

• архивът на ЧСИ Г. е предаден с Протокол от 16.04.2024г. (л. 170-4);

• нейната сметка е закрита на 16.04.2024г. при нулево салдо (л. 175);

Депозирано е заключение по ССчЕ, оспорено от ответника и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 11.06.2026г., се установява, че:

Съобразно поканата за доброволно изпълнение с изх. № 00427/19.07.2017г. от ЧСИ М. Г., изготвена по изп.д. № 20178620400064, образувано на основание изпълнителен лист от 04.07.2017г., издаден от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 3576/2013г., „Дженерали Застраховане" АД дължи суми по изп.д. № 20178620400064 или изп.д. № 20248510401310 по описа на ЧСИ М. П. (първоначално делото е по описа на ЧСИ М. Г.).

• главница в размер на 50 000 лева;

• адвокатски хонорар в размер на 4 900 лева (впоследствие изменен);

• авансови такси по изпълнителното дело в размер на 268 лева с ДДС по ТТРЗЧСИ;

• такси разноски по ТТРЗСЧИ в размер на 3 864 лева с ДДС;

Констатиран общ размер на задълженията на „Дженерали Застраховане" АД по документа-суми в общ размер на 59 032 лева (50 000 лева + 4 900 лева + 268 лева + 3 864 лева).

С молба-възражение по изпълнително дело № 20178620400064 (л. 8 и л. 9 по копие на ИД) длъжникът е възразил за адвокатско възнаграждение в прекомерен размер и съответно намаление на дължими се такси. С постановление от 27.07.2017г. (л. 13 по копие на ИД) частично е намалил адвокатското възнаграждение (от 4 900 лева на 3 530 лева).

С жалба (л. 21 - л. 23 от изп.д.) застрахователят е оспорил пред СГС размера на адвокатското възнаграждение. С решение от 27.02.2018г. СГС, ГО, II ри въззивен брачен състав (л. 31 - л. 32 по гр.дело 10864/2025г. отменя постановление за разноските от 27.07.2017г. по изпълнително дело № 20178620400064, като по отношение на адвокатското възнаграждение го определя на 200 лева).

След решението на съда, сумите на задълженията по изпълнителния лист би

следвало да бъдат в общ размер на 54 332 лева, формирани от:

• главница в размер на 50 000 лева;.

• адвокатски хонорар в размер на 200 лева;

• авансови такси по изпълнителното дело в размер на 268 лева с ДДС по ТТРЗЧСИ;

• такси разноски по ТТРЗСЧИ в размер на 3 864 лева с ДДС;

Относно начислените такси на ЧСИ:

• т.1 за образуване на изпълнително дело - 20 лева;

• т. 2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ - 50 лева;

• т. 5 за изготвяне и връчване от ЧСИ на покана, призовка, препис от жалба, уведомления или книжа, включително за връчване на изявления на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК - 20 лева;

В кориците на изпълнителното дело по горецитираните точки от Тарифата на л. 4 е представена сметка № 849 от 01.08.2017г. по чл. 79 от ЗЧСИ, издадена от ЧСИ М. Г. към задължено лице И.Д.Ч. в общ размер на 108 лева с ДДС. В описаната сметка № 849 от 01.08.2017г. е вписано че е заплатено в брой сума в размер на 48 лева.

Сметка с IBAN •••• с титуляр ЧСИ М. А. Г., ЕИК 179481973, открита на 19.05.2010г. в „Банка Пиреос България“ АД и трансформирана към „Юробанк България“ АД от IBAN ••••. Сметката е закрита на 27.06.2023г.

Предоставени от банката са извлечения за получени суми по банковата сметка с основание „изп.д. № 20178620400064“, както следва:

• на 03.08.2017г. – 50 268 лева (тази сума е преведена, според в.л.-е, на дружеството на процесуалния представител на ответника);

• на 03.08.2017г. – 3 864 лева;

• на 05.02.2018г. – 3 894,40 лева;

• на 14.11.2022г. – 41 515,68 лева; и - на 20.04.2023г. – 26 831,80 лева.

от правна страна:

Ищецът не е длъжен да сочи правна квалификация, а факти и това е сторено коректно (посочи ми фактите, и ще ти дам правото – da mihi factum dabo tibi jus / в тази връзка, например: Р. № 644 от 12.10.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1269/2009г.; Р. на ВКС, ТК ІІ г.о. № 51 от 07.04.2009г. по гр.д. № 623/2008г.; Р. на ВС №№ 66-75-I, 139-83-ІІІ, 2224-84-ІІ, 75-88-ОСГК, 288-89-ІІІ; и 1208-98-V).

Ищецът има правната възможност да избере по отношение на кого да предяви претенцията си – застрахователя на г-жа Г. или самата г-жа Г., като този избор не подлежи на съдебен контрол.

Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗЧСИ, правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и отговаря на следните изисквания: 1. има висше юридическо образование; 2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт; и т.н. – изредени са още няколко изисквания. Т.е. това е ФЛ, натоварено от държавата с публични функции, подобно и на нотариуса (арг. и от мотивите към т. 5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Т.К. и Л.П.).

Няма юридическа разлика (от гледна точка на правна субектност) между ФЛ и ЧСИ – това е един субект. Ако ФЛ извърши деликт, свързан с дейността му, и впоследствие загуби качеството си на изпълнител, то продължава да е отговорно. Причинените имуществени или неимуществени вреди се дължат от него, а не от това ФЛ, което поеме дейността му (незавършилите изпълнителни дела и архива).

В същия смисъл - Определение № 4 от 5.01.2026г. на ВКС по ч.гр.д. № 3214/2025г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Хрипсиме Мъгърдичян; Определение № 54 от 26.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 107/2017г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев; Определение № 38 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1445/2009г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, постановено във връзка с Решение от 30.05.2009 г. на ОС - Русе по в.г.д. № 152/2009г., ГК (т. 1 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС: Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД ).

Номер по БУЛСТАТ имат и адвокатите, което не ги прави нито търговци, нито ЮЛ. Арг. в тази насока и чл. 3, ал. 1, т. 9, т. 11 от ЗБУЛСТАТ (като в случая изброяването далеч не е изчерпателно).

Изрично в тази насока – чл. 441, ал. 1 от ГПК, отговорността нормативно е уредена като деликт и то при условията на чл. 45 от ЗЗД.

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД).

Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди другиму (alterum non laedere). По-точно да не се вреди непозволено.

В Решение № 120 от 8.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1123/2010г., II т.о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, се приема, че, частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. От своя страна разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ относно възможността на взискателя да възлага посочените там допълнителни действия на частния съдебен изпълнител, като да проучи имущественото състояние на длъжника, да изиска документи и прочие, не е свързано с освобождаването му от отговорността, която последният носи, съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, тъй като има за предмет технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуалноправни действия . Това е хипотеза на деликт – разгледаният въпрос е: за обхвата на хипотезите на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител и по-точно следва ли последният да отговаря и за свои незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за които липсва изрично възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ от страна на взискателя. В същия смисъл и Решение № 264 от 8.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 474/2009г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева и донякъде Решение № 445 ОТ 27.07.2010г. по гр.д. № 1219/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС, но цитирано в този смисъл в доктрината (Градинарова, Таня - Гражданско изпълнително производство, ч. I, изд. 2015г., стр. 122).

Т.е. нормативно е предвидено, че ЧСИ отговаря на деликтно, а не на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване – чл. 55 от ЗЗД). Нормите на чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 от ГПК са специални по отношение на общата регулация, дадено в ЗЗД. Този състав обаче би стигнал до подобен извод и без специалните норми, като съображенията са следните:

Всъщност какво се твърди в исковата молба – срещу ищеца е издаден изпълнителен лист. Платено е изцяло след получаването на поканата за доброволно изпълнение (2013г.). Едва през 2022-3г. се получават нови уведомления от ЧСИ, макар че изпълнителното производство би следвало да е прекратено; същевременно длъжникът не е бил уведомен за естеството на вземането (нарушение на нормата на чл. 428 от ГПК). Въпреки че са поискани от застрахователя, сумите не са върнати.

Такова е и становището на ответника – тя се самосезира (тъй като преди била пропуснала) след около 5 години (всъщност малко повече) и събира, законна лихва, която не е искана в изпълнителното производство; и това е осъществено двукратно.

Мотивацията на ответника е идентична и това е така от момента когато дава обяснения пред дисциплини орган, така и до момента.

Законните последици от уважаване на иска са – законна лихва и разноските. В този смисъл Определение № 635 от 06.10.2009г. по ч.т.д. № 564/2009г., ІІ т.о. на ВКС и Опр. № 704 от 21.06.2017г. по гр.д. № 672/2017г., IVг.о.

С оглед странните юридически доводи на ответника: лихва действително се дължи от датата на деликта. Тя може да се определи като мораторна или законна в зависимост от възприетата от конкретния състав практика. По-често се приема, че тя се дължи без уточнение (като период и размер) от датата на непозволеното увреждане (Р. № 7 от 16.08.2022г. по т.д. № 1556/2020г., I т.о.), по-рядко срещано е второто виждане (Според в Р. 1518-59-ІІІ, изтекли лихви до предявяване на иска могат да бъдат присъдени само ако има предявен иск за тях, по който се събира и държавна такса. Само текущите лихви от предявяването на иска могат да бъдат присъдени, без да има предявен иск и без да е внесена държавна такса за тях. За да бъдат присъдени същите, все пак трябва да има направено искане. Искането за това може да бъде направено в самата искова молба или през течение на процеса до приключване на устните състезания; също: Определение № 510 от 09.07.2012г. по ч.гр.д. № 368/2012г., г.к., ІV г.о. на ВКС: С. имуществено обезщетение от деликт в размер на 16 273 лв., както и 160 лв. разноски по делото. … Независимо дали търсеното обезщетение е за забавено изпълнение на парично задължение или има компенсаторен характер, дали размера на лихвата се определя по уговореното в договор или според определеното от Министерски съвет, търсеното от ищеца обезщетение за натрупана лихва до подаване на исковата молба, трябва да бъде определено като размер и върху него да се внесе държавна такса. Лихвата, натрупана след подаване на исковата молба не променя своя характер, но размерът й предварително не е посочен, включително и в съдебното решение; върху нея не се събира държавна такса. ... Решението, с което съдът присъжда обезщетение по чл. 86 ЗЗД, включително и за период след подаване на исковата молба, разрешава със сила на пресъдено нещо дължи ли се, от кога върху каква главница от кого и на кого парична сума и по какъв начин се изчислява тя. При уважаване на претенцията, решението в тази част се ползва още и с изпълнителна сила.

Неустойката е договорно или нормативно уговорена гражданска санкция, която, ако е предвидена като процент от някакъв размер за определен период или до окончателното погасяване на дълга, по правната си природа представлява неустоечна лихва. Или лихвата е тази последица от облигационно задължение, която не е уговорена по размер. Всичко друго е неустойка (Решениe № 1276 от 8.10.1999г. на ВКС по гр.д. № 577/99г., V г.о., докладчик съдията Тодор Домузчиев).

От датата на деликта се дължи лихва (в размера на законна такава); съответно такава се дължи и от датата на депозиране на исковата молба; и от датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнително производство. Под дължи се разбира, че може да бъде претендирана. Може и да не бъде. Същото се отнася до разноските. Претенцията за лихви, като законна последица, може да бъде сторена до момента на устните прения. След изкарване на делото за решаване, вече настъпва преклузия.

Ако не бъдат претендирани, такива, както и в случая, не се присъждат. Те могат да бъда предмет на самостоятелен иск. Ищецът по исковото производство по някаква причина е преценил, че не желае да го стори.

Ако обаче поради пропуск или по други съображения не бъдат претендирани лихви и разноски, такива не може да бъдат присъждани. Това би било хипотеза на ultra petita. Така, искането да се изпълни главното задължение не съдържа в себе си искане за присъждане на лихвите - Р. 1885-1959-II ГО. Изложеното са отнася и до изпълнителното производснво.

Г-жа Г., в качеството си на ЧСИ, си е позволила странна самоинициатива, като е събрала лихви, които евентуално биха могли да се дължат, но само ако бяха претендирани (и ако не бъде сторен довод за давност). След като през 2022г. е събрана сумата „дължима до 2017г.“, след това е събрана и такава, която не се дължи дори и на теория (през 2017г. е престирано изцяло по отношение на главницата, което означава, че след тази дата няма забава).

Позволила си е да оспорва присъдения размер на главницата, навеждайки доводи за етика и морал, позовавайки се на застрахователните лимити (последните въобще не предполага, че всяко обезщетение би могло да достига горната им граница / ДИРЕКТИВА 2005/14/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11

май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства).

Законодателството е нормативно закрепен морал. СправедлИ.стта, като източник на правото може да се прилага само при наличие на изрична норма или юридическа празнота (т.е. когато няма конкретна правна норма или тя е абстрактно формулирана). Всичко останало е или некомпетентност или откровено несъобразяване със закона.

Нищо различно не се сочи в т. 41 и чл. 22 от ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА

ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно

застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.

ЧСИ, като натоварено с публични функции, е обвързано от СПН (res judicata), арг. от чл. 297 от ГПК – т.е. от параметрите на съдебното решение, пресъздадено в изпълнителния лист, а и с оглед волята на взискателя.

Както бе посочени, дори в изпълнителното производство не е поискано да се събере законна лихва и такава правилно не е калкулирана при поканата за доброволно изпълнение, която е и единствена.

Останалите суми са събрани впоследствие, като по изпълнителното дело няма каквито и да са данни, че взискателят е бил наясно с дейността на ЧСИ.

Причините за всичко това на теория могат да бъдат:

• объркване и/или завидна юридическа некомпетентност; или

• измамен умисъл (чл. 209 от НК).

Решаващият орган, предвид цялата установена фактическа обстановка, е склонен да приеме последното, доколкото подобно обяснение на станалото (изложението в отговора) би било неадекватно дори за лаик и немислимо някой, занимаващ се с права дейност като професия (става въпрос само за г-жа Г.).

Между другото, доктрината приема, че и двете хипотези са изява на злоупотреба ( Три критерия се предлагат: злоупотреба с право е налице, когато

а) правото се упражнява, за да се вреди;

б) когато то става по некоректен, несръчен и недостатъчно грижлив начини

в) когато упражнението на правото е ненужно на този, който го упражнява – проф. Кожухаров,

„Закон за задълженията и договорите чл.чл. 1-216 систематичен синтез на юриспруденцията“, изд. 1948, стр. 267-9).

Двете суми, които се претендират, са изискани и недължимо платени през 2022г. и 2023г., съобразно твърденията в исковата молба и установеното то в.л. Давността е 5 годишна, тъй като това е деликтно поведение. Как са квалифицирани вземанията от ЧСИ е без каквото и да е значение, тъй като те са недължимо платени (чл. 110 от ЗЗД). В исковата молба само е препратено към описанието на сумите от ЧСИ, но това не означава, че те по правната си природа те са лихви. Съответно няма и анатоцизъм; такъв би бил налице, ако взискателят претедирааше лихва върху несъбранте лихви. Правната природа и на двете, първоначално претендирани в исковата молба суми е на главници, присвоени по престъпен начин от ЧСИ (чл. 202, чл. 282 и чл. 217, ал. 4 от НК.

Няма никакво преддоговорно отношение между взискател и длъжник.

Изпълнителното производство, за разлика от исковото, не се развива служебно (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков). След като цялата дължима сума е събрана и то още в срока за доброволно изпълнение. Дори обаче и това да не се беше случило, нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК защитава длъжника, а не взискателя (при евентуален пропуск да се събере цялата „дължима“ сума).

Веднага след заплащането на редуцираните от СГС разноски (Решението е от 27.02.2018г.), ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело. Всъщност след доброволното плащане, единственият въпрос останал нерешен, е бил за размера на адвокатския хонорар (доколкото на този състав е известно, практиката на СГС е непротИ.речива - така например и Решение от 12.02.2025г. на СГС по ч.гр.дело № 856/2025г.), т.е. и това производство е било излишно, ако г-жа Г. се бе съобразила това обстоятелство, а не с интересите на настоящия си процесуален представител, с когото към онзи момент е живеела на семейни начала.

От документацията, представена по делото не може да бъде сторен извод, че каквато и да е част от двете главници, предмет на иска са достигнали до г-н Ч. (всъщност няма данни за превеждане по него сметка на каквато и да е сума, включително от съдебната главница, предвид изложеното от в.л.-е), или която и да е взискателя към този момент. Парите очевидно са присвоени, което прави още по-абсурден довода за неетичност на застрахователя.

Така, искът за главницата е основателен.

Мораторната лихва за периода от периода от 14.11.2022г. до 29.09.2025г. върху главница от 41515,68 лева възлиза на 15 460,62 лева, а тази

Върху сумата от 26 831,80 лева за периода от 20.04.2023г. на 8 706,75 лева (интернет калкулатор - Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК). Претендира се малко по-малко. Т.е. и тази претенция е основателна.

по останалите възражения на сем. Д.и:

1. както за съжаление е общо известно, всеки един съдия в софийските съдилища има лични основания за отвод. Всички те са били заплащани и обиждани (видно и от всевъзможните молби и искания на ответника, например сезиране на всевъзможни авторитен и институции, санкция по закона МАГНИТСКИ, уволнение и т.н.). Всеки който е дръзнал да не се отведе бива затрупан от огромно количество дела, което автоматично го лишава от възможността да упражнява адекватно професията си (висящността надскача с пъти средната такава за съответното отделение и той се превръща в частен съдия на г-н и гжа Д.и).

Когато обаче всички съдии са засегнати от едно и също основание за отвод, не може правораздаването да бъде блокирано, предвид и посоченото по-долу. Тогава се прилага т.нар. правило на необходимостта (rule of necessity), което допуска съдията да разгледа делото въпреки наличието на обстоятелство, което при нормални условия би обосновало отвод.

В течение на много години, а и до сега, това бе и защитната стратегия на г-н Д.. Съдебната система не може да го достигне именно поради масовите отводи. От гледна точка на съда и съдиите това има някакъв смисъл тъй като никой не желае да се занимава с претенциите на г-н Д., тъй като не ги взема на сериозно. Това рефлектира и то крайно негативно на останалите правни субекти, оказали се по някаква причина в някакви

отношение с г-н Д. или съпругата му. Тази стратегия работи, но тя предполага и потенциалните проблеми – ако в някакъв момент някой от тях (сем. Д.) реално се нуждае от съдебна защита – най-вероятно няма да я получи. Ако все пак, както е в случая, дело започне реално да се разглежда, е много трудно да предизвикат отвод, съзнавайки предходното си абсурдно поведение - nemo ex delicto suo actionem consequi debet.

Ако председателят на състава се отведе, ще последва лавина от отводи, като ищецът може би ще получи правосъдие след десетилетие (в отдалечено от столицата съдебно учреждение). Това всъщност е истинската причина за искания отвод.

Проблемът с отвода, особено в случая има и друг аспект – според нормата на чл. 22, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 от ГПК, приложима по аналогия и за ЧСИ, не може да участва като съдия по делото лице:

2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин

представител;

4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;

Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.

Взискателят реално е представляван от „дружество“ или по-скоро някаква

привидност на такова на съпруга на ЧСИ, който в случая е неин процесуален представител.

Ако правилно е разтълкувано и разпореждането за 35 %, то е налице и лично основание за отвод на самото ЧСИ.

Основанията за отвод в тази ситуация са абсолютни, което означава, че ЧСИ въобще не е имало вариант за преценка.

Изложеното е допълнителен довод да се приеме, че поведението на г-жа Г., след доброволното заплащане на дължимото от застрахователя, е било напълно съзнателно.

Във връзка с първата част от тази точка – нито едно от волеизявленията на ответниците не отговаря на изискванията на чл. 100а от ГПК. От страна на решаващия орган няма изрична реакция, само за да не се даде допълнителна възможност за шиканиране на процеса.

Това не означава, че г-жа Д. няма да бъде санкционирана (Определение № 456 от 19.07.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 361/2011г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев). Санкцията следва да е максимална, най-малкото с оглед броя споменати магистрати. Тя е само по отношение на г-жа Д., предвид последното разпореждане в диспозитивната част на настоящето решение.

2. на г-н Д. още през 2018г. е обърнато внимание относно странната (болестна) му склонност да си присвоява всевъзможни аристократични и научни титли (Определение на СРС от 28.11.2018г. гр.д. № 52061 по описа за 2018г., приложено по делото).

Подобен ексцентризъм не е адекватен за комуникация със съдебно учреждение.

Закупуването на диплома от нелегитимно учебно заведение, както вече бе

установено, не води до получаване на квалификация или права.

Добросъвестността се предполага, но не и в този контекст. Презумпцията е за обратното.

3. както вече бе взето отношение в Разпореждане от 15.06.2026г., протоколът не е точно възпроизвеждане на реплики, а на тези, което имат значение за предмета на спора.

По тази причина няма да бъде осъществена процедура по чл. 151 от ГПК.

Причините за понякога високия тон на председателя на състава са две:

• от една страна, г-жа Г. е със слухов апарат и въпреки това трудно чуваше репликите в залата;

• от друга, понякога, както и в случая, това е единственият начин да се въведе ред в залата, като се принуди процесуалният представител на ответника да се съобрази с начина на водене на процеса на председателя на състава.

4. въпросът на председателя на състава дали г-жа Г. е чела отговора си, имаше процесуално значение. Искът е оспорен, като са наведени множество доводи, без значение колко юридически неиздържани, относно недопустимостта/неоснователността на претенцията.

Оспорена е не само дължимостта, но и размерът на вземането.

Именно и по тази причина е допусната исканата от ищеца ССчЕ (т. 6 от отговора – л. 3, стр. 3). Тя е изключително усложнена като поставени задачи и за съжаление за това има причини.

Ищцовото дружество, както се установи от документацията в изпълнителното производство, е сезирало Министерството на правосъдието и Камарата на частните съдебни изпълнители (например: л.л. 55, 59, 63, 67). Сезиран е и ЧСИ, което е поел делата на г-жа Г..

Въпреки флагрантните нарушения не е последвала каквато и да е адекватна реакция – неприятен пример за нефункциониращата държавност.

Вероятно и по тази причина искът е предявен с твърдяна двойна възможна правна квалификациа, като е направен опит да се съберат и установят всички теоретично възможни релевантни факти, някои от които и излишни.

В о.с.з. от 09.06.2026г. една от репликите на ответника е следната: Аз не съм

оспорвала запорите. Тук имаме такси, разноски ...(недовършва). Идеята, според решаващия орган, беше че не се оспорва, че двете суми са събрани. Би било много по-адекватно (от гледна точка на правен анализ и с оглед спестяване на разноски), ако отговорът беше ограничаваше до признание на фактите, съчетано с правна обосновка. Това обаче, както вече многократно бе посочено, не е така, а и не бива да се пропуска и обстоятелството, че процесуалното поведение на г-н Д. е общо известно (реакциите му са непредвидими и нелогични).

Ако г-жа Г. си бе спестила обидните квалификации и излишни оспорвания в отговора, експертизата действително би била излишна.

От своя страна вещото лице е поставено в странната ситуация да изчисли дълг, като направи икономически анализ на изпълнително дело, което като структура и последователност е неясно/погрешно. И именно това е довело до претенцията за увеличаване на допусната възнаграждение.

Експертизата е допусната още с определението за насрочване от 02.02.2026г., а искането за отмяната ù е от 09.06.2026г. – л. 161-2 (по отношение но второто о.с.з.), като към този момент тя е изготвена. В това становище се сочи, че фактите били признати (страните по делото били юридически грамотни), но както бе обърнато внимание, това не е точно така.

по разноските:

На ищеца се дължат разноски, съобразно пълния размер на сумите, посочен в списъка по чл. 80 от ГПК – 1 107,53 € (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).

Допълнителният депозит е заплатен – л. 176.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ